Водещ: Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на асоциация на европейските журналисти в България. Така изглежда самооценката, а иначе анкетата беше проведена в периода август – септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, интернет, на свободна практика и блогъри. Беше разпространена с преки медии до журналисти от цялата страна, както и чрез средствата за масово осведомяване. Въпреки това, мнението си основно са дали тези, които работят в София. Профилът на журналистите, взели участие в анкетата, е работещ в София, печатна медия, от медии, които са частна собственост. Интересен е резултатът от анкетата, защото именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка задоволителна. Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите според самите тях. Следва икономическият натиск в работата. Анкетата беше анонимна, но при желание журналистите могат да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците, 9 от които жени, са имали смелостта да посочат името си. Ето и няколко изразителни цитата от тази анкета за икономическия натиск. „Сега икономическата зависимост влияе пряко върху работата на журналистите, както и обвързаността на собствениците на медиите с икономически групировки и компании. Тясно свързване има на публикации в много медии с факта дали определени фирми рекламират в тях. Пишат се предимно платен статии.” Ето и цитатите за политическия натиск. „Наложена е забрана за задаване на въпроси на министри. Има прекомерно висока проводимост на компромати през медиите.” Ще завърша и с цитатите за медийната среда. „Медийната концентрация е в ущърб на плурализма. Няма орган в България, който да следи за свободата на словото”. Толкова за самооценката на журналистите, от които в крайна сметка зависеше какво ще научат хората за всички кандидати, които ще избираме от утре. За поведението на медиите по време на кампанията и в изборния ден – ще санкционира ли СЕМ станалите вече традиции изборни класации? Това ще разберем от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Как представиха медиите бунта на гладните? Заедно ще чуем коментарите на преподавателя от Благоевградския университет проф. Чавдар Николов и блогърката Камелия Енчева от Брюксел. Какво се случва в най-тиражните български вестници? Ще разберем от Любомир Чолаков, юрист-консулт от вестникарска група „България”. Зад очевидното обяснение винаги има нещо друго. Замислих се, че това правило важи, както за странните забрани по време на предизборната кампания, които ограничават дейността на БНР, БНТ наистина да информират хората, така и за бунта на гневните, който се задържа като водеща новина и предизвиква все повече медийни коментари по света, може би и у нас. Като че ли само медийната новинарска пирамида, която изяснява къде, какво, кога и кой не губи своята актуалност. Дали обаче я използваме достатъчно добре? Всеки ден виждаме как се помпат балони, как шумят. Някои обаче започнаха шумно да се гневят. Съзнателно или не, те може би знаят, че пукането на балоните не е безплатна дейност и вече знаят, че в крайна сметка те са тези, които накрая ще платят този спектакъл. По същия начин се пукат и медийните. Рейтингите се поръчват, огласяват и рано или късно си отиват. Май може да ги различим дали са изкуствено напомпани само по доверието, което остава сред тях. Единственото лошо нещо е, че сили да опазим доверието си от манипулации и прекомерната кресливост при налагане на тези, трудно ни остават. В крайна сметка правилата са тези, които трябва на направят животът на хората по-добър. Кога обаче идва сакралният момент тези правила да бъдат променени? И в крайна сметка колко време минава, докато наистина бъдат променени? За пореден път в началото на тази предизборна кампания, коментирахме в „Клубът на журналистите” как правилата пречат на БНР и БНТ. Разбира се това до сега се беше случвало доста пъти. Различното е, че вчера и председателят на СЕМ направи коментар за крайната нужда от промяна. Сега може би остава да засечем времето, в което ще се появят първите политически коментари и да дочакаме деня, в който това ще се промени. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Александър Райчев, Стаматина Никова, Снежа Стасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. След доста години все пак доживяхме да чуем логичната мисъл, че правилата, които регулират дейността на БНР и БНТ всъщност пречат за основното да информираме обективно хората по време на предизборна кампания. Ами, светът се променя, но промяната на правилата, както винаги, закъснява. Така или инак, кампанията свърши. Днес е ден за размисъл за поведението на медиите по време на кампанията и за станалите традиционни за някои всевъзможни класации със социологически подтекст. Ще разговаряме сега с председателят на СЕМ доцент Георги Лозанов.
Георги Лозанов: В предизборната кампания страшно много се говори за избори, за кандидати. Всеки налага собствените си претенции, мотивира избиратели. Тя е за това. В деня за размисъл някак си е обратно. Оставят на хората сами, без да бъдат атакувани, облъчвани с послания, да вземат своето решение, което пък показва и смисъла на цялата кампания. Смисълът на цялата кампания е следствие на зрителя, на слушателя, на избирателя да му дадеш правото да решава сам. И според мен това е основната функция на обществените медии, показвайки, отразявайки всички различни кандидати, сблъсъците помежду им, разликите помежду им, доколкото ги има, понякога това се открива трудно. Но да дадат накрая шанс на човекът, който ще застане пред урната, сам да е решил. Да не е резултат на някакъв тип медийна стратегия, медиен натиск и в това отношение медията има една много голяма отговорност. Тя е отговорност към правото на индивидуален избор, което за мен не само в предизборна ситуация, а е в цялата европейска култура най-високата стойност. Ние всички гледаме на процеса на развитие на цивилизацията даже бих казал като непрестанно нарастване на възможността, колкото се може повече неща в живота си да избираш сам. И днес съвременният човек за хубаво или за лошо, какво ли не може да избере. Къде да живее, на какъв език да говори. Може да си избереш дори нос и бюст, ако не си харесваш своите и т.н. Т.е. пред човека непрестанно нарастват възможностите за избор. Само преди един век почти нищо не си могъл да избереш. Включително, ако си млада дама от малък град или село, няма да можеш да избереш и за кого да се омъжиш. Та така. Казвам това, за да се види ценностната перспектива на нарастването на свободата на избор. Тук да не говорим за политическите избори. И една кампания трябва да се оценява от медийна гледна точка главно във връзка с това колко е задоволила това човешко право.
Водещ: И като че ли единственото позволено от закона нещо, което можем да правим днес в деня на размисъл, е да поощрим хората да гласуват все пак, да направят избор.
Георги Лозанов:И това има значение, макар че аз не съм в това отношение много голям любител на мощните кампании, в които караш хората да гласуват. Защото част от всяко право, а правото на политически избор е такова, е възможността да се откажеш доброволно от него. Ако нямаш тази възможност да се откажеш от едно право, то е задължение. А ние трябва да гледаме на политическия си избор като на право. Защото често пъти в това да не се гласува, се съдържа фактически собствен политически вот. Да не говорим, че последните години това е обща вълна – негативизма към политическите елити. Разбира се важна е и другата…Смисъл тогава можеш да търсиш и други форми да реализираш себе си. Не чрез вота. Видяхме какво става в Западна Европа. Но аз смятам, че в България, независимо, че все се говори за ниска избирателна активност, всичките 20 години на прехода са години на повишена политическа активност. Общо взето това е централният изолир, който се върти в главата на обществото, от който той се интересува. През политиката се мери всичко там, което става, което е логично, защото ние всъщност живеем и продължаваме да живеем във време на политическа трансформация. От едно общество без политика практически, защото без политика, то е едно силно политизирано и търсещо своите политически лица, в общество, намиращи ги трудно, в което трудно работят традиционните политически деления, трудно се намират фигурите, които да олицетворят важните политически очаквания на хората. Символ на много политическа работа и за това хората участват включително с вота си. И аз се радвам и на нещо друго, което се споменава, че общо взето една представителна, една добра извадка от политически фигури участват в този вот, независимо как бих гласувал. Най-малко основните фигури, така да се каже тази тройка свещена, хора, около които се движи големият дебат. Друг въпрос е, че това често пъти може да бъде скучно. Даже може да бъде съпротива в по-широка и в по-експресивна форма на контакт. Но като цяло бавно – нали все чакаме да се нормализира политиката. Да стане нещо по-обикновено, доста приличащо на скучен северно европейски пейзаж. Има такива щрихи българската политика в тази кампания. Като че ли за първи път пак казвам, от всичките 20 години на прехода.
Водещ: Макар че в момента в Европа и в Америка никак не е спокойно. Доста гневно е даже.
Георги Лозанов: Това е големият парадокс. Ние все се стремим към нещо и когато най-после го достигнем, то вече го няма, то се е променило, то не е същото. Така е тази Европа, която беше така да се каже идеалът на Европа, към която отивахме. Когато най-после нашият път доведе до нея, тази Европа сама беше тръгнала, за съжаление, по обратния път. Но това са големите исторически, културни разминавания, в които България участва. Могат да се правят обобщения, но няма много смисъл да оплакваме съдбата си. За мен все пак е радостно, че политиката добива едни по-не балкански преходни характеристики, каквито тя имаше през тези 2 десетилетия. Друг е въпроса кой как се чувства представен от нея, кои са хората на представените общности и т.н. Ние можем да говорим много за политика, но аз откакто съм влязъл отново в СЕМ, избягвам да го правя.
Водещ: Ако трябва да направим една прогноза? При предишните избори бяха характерни за медиите различни класации. Тази година дали това ще бъде модната тенденция, така да кажем, или нещо друго?
Георги Лозанов:Това е една хитрост, която лично мен винаги ме е дразнела, какво да кажа, това е даже най-простата дума. Разбира се, че с тази хитрост общо взето законът се заобикаля. Аз не харесвам хитрости, които заобикалят закона. Животът ни е пълен с такива и не мога да кажа, че поощрявам това. И съм се опитвал в различни ситуации да се противопоставя, защото те са повтарящи се хитрости – все една и съща. И даже аз не знам една хитрост, която я повторих много пъти – един да бъде хитрост дори. Заедно с това пак съвсем в персонално качество, аз лично не мисля, че е толкова фатално за вота на хората да им се казват социологически проучвания как се движат в самия този ден на размисъл. Така че може би в далечна перспектива би трябвало това да отпадне като забрана. Така си мисля в дена за размисъл. Още повече какво да Ви кажа? Можеш да правиш, каквото си искаш с твоя глас. Може и някой да каже „Аз искам да разбера кой е най-зле и там да си сложа гласа, за да помогна на най-губещия”. Може и обратно – искаш да си в /…/ блок и да кажеш „Аз искам да съм абсолютно убеден кой ще спечели, за да не ми се разпилее гласът и да го дам.” Това са употреби на моя собствен глас и няма никаква причина някой да застане между мен и мен самия и да ми пречи да направя всичко това, което искам. Все едно. С това разбира се има някаква логика в тази забрана и тя е свързана с голямото недоверие към социологията. Явно понеже тази забрана не идва от България, тя е резултат на един процес, който минава в модерните общества. А недоверието е свързано с това, че социологията често пъти може да манипулира, а не да ти даде реална информация. И ти, мислейки, че взимаш реална информация от нея, всъщност по този начин тя те тласка нанякъде. Знаем и големия дебат за нашите социолози. След политиците социолозите са най-критично обсъжданата част от професионалните елити. Казвам така, защото всичките братски години, когато на куп /…/ професия, винаги водят до грешни обсъждания. Когато се каже „политиците изцяло…”, „медиите изцяло…”, „социолозите изцяло…”, защото и при социолозите има такива, които са почтени и професионално добри. И те са по-малкото и това е логично. Винаги добрите са единици. Те се отличават. Въпросът е, че трябва да ги намериш.
Водещ: Дни преди изборите се случи нещо необичайно с двата най-тиражни български вестника. Дали обаче е необичайно или е обичайно по западноевропейските стандарти? В крайна сметка стана модерно да сме гневни, поне що се отнася за хората, които живеят зад океана и западноевропейците. Добър ден на Любомир Чолаков, юрист – консулт на вестникарска група „България”, председател на етичната комисия за печатни медии. Здравейте.
Любомир Чолаков: Здравейте.
Водещ: Ами да Ви попитам ще се самосезира ли Етичната комисия за печатни медии за случилото се с двата най-тиражни български вестника? Изобщо има ли нужда от такава позиция?
Любомир Чолаков:Е, как да се самосезира Етичната комисия за печатни медии?
Водещ: Ами както се самосезира Комисията за конкуренция преди това.
Любомир Чолаков:Е, Комисията за конкуренцията е малко по-друга комисия. Етичната комисия все пак би се самосезирала или да кажем Вие може да я сезирате, ако нещо не Ви харесва от това, което пише във вестниците, които слава Богу, както виждате, продължават да си излизат всеки ден. Това, че има някакви взаимоотношения между съдружниците или някакви такива търговски взаимоотношения, едва ли е точно работа на Етичната комисия.
Водещ: Сега сериозно всъщност какво се случва и как се работи? Има ли промяна в работата на журналистите от това, което се случи, защото безспорно скандалът беше доста шумен? Да, прав сте. Никоя друга конкурентна медия не си позволи да го напише, но пък в нерегламентираното интернет пространство имаше достатъчно догадки.
Любомир Чолаков:Значи, вижте, има едно нещо, което все пак като дългогодишен човек в медиите и в управлението на медиите, съм забелязал, не преставам да го повтарям напоследък, е, че специално в медиите има една много стриктна разлика между физическото лице – управител и юридическото лице – медия. Значи това са две различни неща. И между другото практиката ни го показва. Да кажем, ако вземем дори примера с обществените медии БНТ и БНР – винаги примерно при смяна на генерален директор се пишат някакви драматични неща, някакви катастрофи ще станат или много хубаво ще стане. Старият бил, нали такъв, а пък новият щял да бъде… Вижда се – нищо не става. Същото е впрочем с частните медии. Ако еди кой си главен редактор – олеле Боже! Ще се провали медията. Сменя се главният редактор, идва нов главен редактор. Да има разлика, разбира се. Как да кажа? Хората, които олицетворяват мениджмънта не че нямат значение, но това, върху което искам да обърна внимание е, че медията е нещо малко по-различно, малко по-голямо и малко по-тежко, и малко по-сложно. Така че добрата медия, старата медия – в случая „Труд” и „24 часа” са определено стари медии, като една добре смазана машина, която струва ми се работи и то се вижда, че работи, както винаги си е работила. Така че отношенията между мениджмънта нямат пряко отношение върху журналистическия процес и в крайна сметка една медия не се управлява в Търговския регистър.
Водещ: Това така ли беше при първоначалния взрив, да кажем, на този скандал, защото изглежда в няколко серии ще ни бъде поднасян?
Любомир Чолаков:Не разбирам.
Водещ: Ами преди сме коментирали с Вас, че някои журналисти бяха започнали да коментират кой към кого е. Такива пристрастия имаше, които определено пречат на работата. Сега как е?
Любомир Чолаков:Вижте, не мога да го твърдя, защото не го и наблюдавам този процес. Сигурно, пак Ви казвам – всеки си има симпатии и антипатии. Аз винаги съм разбирал лоялността на журналистите като лоялност към медията, което значи лоялност към работата си и лоялност към читателите, слушателите или зрителите. Опитът ми подсказва, че журналисти, които са лоялни към физическо лице, следват съдбата на съответното физическо лице. Въпрос на личен избор.
Водещ:Значи сега няма гневни журналисти?
Любомир Чолаков:Нямам представа. Вестниците излизат.
Водещ: Вестниците излизат – това е добре. Добър ден сега и на професор Чавдар Николов. Какво направи хората в Западна Европа и малко по-рано хората зад океана гневни? И какво показаха българските медии по отношение на бунта на гневните? Обяснихме ли си тези хора защо се разгневиха?
Чавдар Николов:Вижте сега и аз ще почна с „вижте сега”. Явно днес е малко странен ден. От една страна стерилен, от друга страна склопен. Едва ли ще мога днес да Ви кажа всичко, което мисля, защото…
Водещ: Спазваме правилата.
Чавдар Николов:Да, ще спазваме правилата и няма да говорим за политика директно. Значи, може да се говори индиректно – слушателите да се сещат. Това, което изненада някои хора – движението на възмутените и тукашните отгласи, малко странни като за балканска страна винаги, не е изненада за нас икономистите. Защото ние от 30 години живеем в радикалния капитализъм. Има едно такова движение у нас, много ми хареса – казва се „За радикален капитализъм”. Австрийската школа. Да, ама това не работи. Радикалният капитализъм не работи. Благосъстоянието в САЩ /…/ 30 години. Както се изрази един колега там нарастването на благосъстоянието беше заменено с достъпност на кредитите. В един момент целият балон гръмна. От тук нататък Вие нямате интелектуален изход. В никакъв случай не мога да Ви кажа, че елитите са купени от финансовите пазари. Че елитите ще поведат тези хора, които са неорганизирани, които излизат там по някаква само организация. Ясно Ви е – по интернет стават всичко там. Facebook.com, социално контактни мрежи, как се наричаха? Социалните мрежи. Но Вие нямате нова идеология. Нещата са изключително тъжни, защото от една страна елитът си е такъв, какъвто е. На партиите хората все по-трудно искат да вярват и могат да вярват. Идеология нямате. Е, има отделни хора, които казват „Това трябва да се промени. Онова трябва да се промени” След голямата криза 2008 година много малко се промени. Аз бих казал – почти нищо. Точно за това светът ще върви към нови кризи. Тя няма да бъде нито една, нито две. Случи се нещо, което никой не очакваше. Да си кажа и аз самият не го очаквах. 25 години светът се намираше в някакъв проблем. Чиста случайност. След това обаче гърмежът беше страхотен. 2008 година независимо от всички приказки, които се изрекоха в България.
Водещ: Обаче какво се случи 2011 година? Защо се разгневиха хората през 2011?
Чавдар Николов:Ами вижте сега, както Ви казах – системата не работи. Просто тя не може да осигури благосъстояние. В края на краищата виновните за кризата в никакъв случай не казвам, че трябва да бъдат изправени до стената и разстреляни, обаче виновните за кризата, защото банките, както и правителствата не разполагат със собствени пари – те управляват чужди пари. Това е. Правителствата ги събират, банките ги привличат. Значи банкерите, като касата, си останаха същите. Мислят по един и същи начин. Не се промениха. Дори ръководствата на някои банки не бяха променени. Турени бяха някакви горе долу, как да кажа, като паяжини някакви окови, база 3 и не знам какво си. Рискът да се повтори кризата все още остава много голям.
Водещ: До колко това става ясно на хората от медиите? Сега ще имам възможност да чуем Камелия Енчева от Брюксел. Здравей, Камелия.
Камелия Енчева: Здравей!
Водещ: Нека да направим едно сравнение. Защо имаше коментари, че Брюксел е бил изненадан от броя на гневните и какво се разбира от белгийските медии за мотивите, които карат хората да се разгневят, и какво българските?
Камелия Енчева:Значи наистина имаше една голяма изненада в началото. Аз мисля, че нито един вестник или телевизия не знаеше колко точно демонстранти очаква Брюксел и то къде са демонстрантите. Имаше очаквания за около 1000, дойдоха 6000. Много хора бяха изненадани. Обаче изненадата продължи малко по-нататък, защото в първите няколко дни от началото на протестите много медии не знаеха как да наречем хората, които са на улицата, какви са те – анархисти, безработни, млади анархисти или само млади и безработни. Общо взето беше голямо объркване. И като цяло мисля, че още се търси подходящата дефиниция на хората, които в момента протестират.
Водещ: Но пък решихме да правим, да намерим приликите и разликите с българските медии. Твоят поглед върху българските медии за гневните и тяхното обяснение?
Камелия Енчева:Ами като цяло погледът върху българските медии показа, че доста повърхностно интерпретираме нещата. В българските медии достигна само новинарския обмен с информация и доста фактологически неща – кой, кога и защо протестира. И като цяло малко коментар намерих на случващото се, на събитията, които бяха тук. И от една страна – разбираемо. От друга страна исках малко по-силен коментар. В крайна сметка журналистите са за това – да дават малко повече обяснения от това, което можем да наблюдаваме.
Водещ: Всъщност в Брюксел са, като че ли най-щастливите хора. Там правителство няма. Нямат повод да са гневни. Разбира се шегата на страна. Защо дойде тази изненада? Има ли вече медийни коментари по въпроса?
Камелия Енчева: Интересното е, че все още няма медийни коментари по въпроса. Аз видях едно интервю с протестиращ млад човек и се оказа, че всъщност това е син на сегашен министър. Така че протестиращите са всякакви – дори свързани с политиката. Като цяло протестът не е… Много изненадващо е за всички от нас да видим син или дъщеря на политик, на действащ министър да каже „Не! Тази система не работи. Аз не искам да съм част от нея повече!” Така че силно беше посланието и надявам се да е чуто от някой.
Водещ: То ще се разбере. Благодаря на Камелия Енчева от Брюксел. Професор Николов, защо трудно могат да се дефинират тези хора? Както е видно – поне приличаме на западноевропейските медии, не се различаваме, което разбира се можем да приемем като комплимент за българските медии.
Чавдар Николов: Ами аз си спомням за нашата хубава младост. Не за точно тази, която ние живяхме, а за тази, която идваше до нас отвъд желязната завеса. Спомнете си 60-те години. Там имаше един особено голям дразнител – виетнамската война. Нещо подобно се случва. Някой може ли да дефинира хората, които бяха хипита? Ами и там имаше синове на министри, синове на богати хора. Същото е, само че с модерните средства. Сега хората могат да се организират. Както сегашната криза беше повторена, тези 29-34, сега в момента виждате същото. Но какво беше влиянието върху политиците? Дайте също да си го спомним. Десетина година политиците внимаваха – 70-те години. 80-те на запада разбраха, че печелят съревнованието с т.нар. реален социализъм и го удариха абсолютно през просото в социално отношение, което продължава в момента особено зад океана. Там, ако погледнете идеите на днешните републиканци, можете да се уплашите. Значи, това са идеи от 19 век. Това е оттатък неолиберализма. Това е вече либертарианство. Разбира се, моята прогноза американците, ако решат и аз това съм го казвал – това си е тяхна работа. Ако решат да си скапват държавата – да я скапват. Но лошото е, че това се прераства. В края на краищата кой плати тази криза, която организираха онези с лачените обувки? Тук в България, като говориш така, минаваш за комунист с това нещо.
Водещ: Предизвикателство ли е, Господин Чолаков, по някакъв начин да бъде обективни, говорейки за тези гневни хора, защото те са факт даже и у нас?
Любомир Чолаков: Ами струва ми се, че първо ние трябва да говорим повече за тези гневни хора, защото, както каза колежката от Брюксел – нашите медии са повърхностни. Хайде да си го кажем – ние сме повърхностни. Ние сме констататори – съобщаваме нещо, което се е случило някъде по картината. Това е впрочем упрек към медиите генерален и това е една от големите им трагедии, която те не могат да осъзнаят, защото докато не започнат да се задълбочават, ще стават излишни. Нямам нужда някоя определена медия да ми съобщи нещо, което е станало, защото това същото нещо съм го научил по 20 начина преди да стигне до въпросната медия било то телевизия, радио или вестник. Мисля си, че това, което е посланието, което ние трябва на себе си да си направим , е много спешно да започнем да ставаме малко по-задълбочени и малко повече да привличаме експертни мнения, малко повече да слушаме умни хора да ни обясняват какво става, аджаба, защото това, което става в света, моето усещане пък и на всички усещането ни е такова – не отива на добре работата. Генерално и в крайна сметка или медиите ще н и обясняват какво става и ще ни посочват възможни варианти за поведение, или примери за поведение, както е функцията на медиите впрочем, или в крайна сметка медиите ще станат излишни, както много други социални структури или икономически структури ще станат излишни.
Водещ: Как обаче да бъде намерен балансът, защото знаем всички, че медиите са страшно зависими от рейтингите? И когато измерващите рейтинги кажат, че темата е прекалено сложна за читатели, слушатели, зрители какво правят журналистите?
Любомир Чолаков:Ами ние сме го говорили с Вас това нещо и то е…
Водещ: Оказва се, че това е една трайна тема.
Любомир Чолаков:Ама не. Значи, вижте, в крайна сметка отговорността е индивидуална. Индивидуална на медията, индивидуална на журналиста. Аз пък трябва да Ви кажа – винаги съм се чудел. Хайде пък да рискуваме! Хайде пък да рискуваме да си говорим дълго примерно! Хайде да рискуваме по телевизията да има предавания, които траят 2 часа и половина и са говорилня. Да рискуваме. Има някаква паника „Олеле Боже, ама да не стане говорилня! Ама то трябва да е развлекателно, то не знам си какво, не знам си що!” Вижте в крайна сметка големите световни телевизии. Там са говорилни наистина и говорят умни хора. Говорят часове наред и най-накрая взимат решение. Нали, това, което беше казано тук – задача на медията е да помагат на хората да взимат индивидуални решения, а не да им съобщава, че някой гол минал по улицата. Много важно! Значи в крайна сметка ние започнахме да се забавляваме до смърт. Ние медиите забавляваме хората до смърт и най-накрая в крайна сметка всички ставаме излишни. Така че, хайде да рискуваме и да видим какво ще стане. Ама никой не смее да рискува и аз не мога да си обясня защо. Да е задълбочен, да е умен, да е сложен и да си говори 3 часа примерно за либертарианството.
Водещ: Има ли икономическа логика в тази идея, професоре?
Чавдар Николов: Има разбира се икономическа логика, но я се опитайте в български вестник примерно да напишете нещо срещу плоския данък! Аз съм му един от големите противници на плоския данък. Абсолютно не намирам за сериозни икономисти всички тези, които биват интервюирани и пускани във вестника от сорта на /…/ от неолибералните институции. Средно статистически май се казва Георги Ганев. Значи Георги Ангелов, Георги Ганев, Георги не знам какъв си.
Водещ: Понеже не са тук, дайте да не говорим поименно.
Чавдар Николов:Аз съм им го казвал в лицето. Аз съм отказвал и в диспути с тях, защото не са на равнище, но това са хората, които се пускат да определят общественото мнение в България. Помните си ликуването за плоския данък. Ами я се опитайте сега да го върнете? Да върнем назад малко, да кажем, че прогресивният данък е измислен не случайно и, че трябва да говорим за някакъв по друг тип държава.
Водещ: Как трябва да изглежда?
Чавдар Николов:Ами не, то може да се пише.
Любомир Чолаков: Ако напишете статия срещу плоския данък със сигурност ще Ви я публикуват. Аз поне за два вестника знам, които със сигурност ще Ви я публикуват. Въпросът е, че…
Чавдар Николов:Един публикува. Няма да го казвам кой е.
Любомир Чолаков: Да, няма да правим реклама. Аз знам още два. Но мисълта ми е, че, вижте, някак си знаете ли колко е странно? Самите медии понякога чакат темите да им дойдат. Понеже има някои хора, които са по-кресливи, някои хора, които пишат по-бързо и някои хора, които обсъждат в редакциите, Вие знаете, постоянно, някак си в крайна сметка медията вдига ръце и го пуска, и нали казва „Ами хайде, той е написал статия, да я пуснем, защото така и така я е написал човекът тази статийка.” Същевременно пък хора, които са на обратното мнение, понякога, странно ми е било, са малко по-пасивни и да кажем малко по-бавни, малко по-скромни, ако искате или малко по-смутени. И в крайна сметка, когато медията застане в пасивната роля да приема информацията, която така и така идва при нея, а не в активната тя да търси различните гледни точки и да ги показва – от там се получават изкривяванията. Но те са, нали Ви казвам, пак изкривявания до някъде на медиите и от друга страна – известна скромност на другата гледна точка, която не изразява себе си достатъчно ясно.
Чавдар Николов: Мога да Ви кажа достатъчно ясно на моя, повече от 20 и кусур годишен опит писане на статии във вестници, че от всички основни вестници бях изгонен. Имах една моя статия за цензурата в България. Пусната е на сайта на „Съюза на българските журналисти”, така че не е толкова просто. Тук си имате действителна диктовка на олигархията в България. Няма какво да го крием. Имате си чужда диктовка, която идва от републиканските среди в САЩ, която става особено опасна напоследък. Която е деструктивна за България. Не говорим за политика, нали.
Водещ: За икономика говорим.
Чавдар Николов:Тези хора, които обсаждат и които всеки ден са готови с анализи – това са платени хора. Те получават заплати от вън. Аз съм си човек, който получава държавна заплата. Преподавам на студенти, ръководя факултет, нали?
Водещ: Има ли опасения от този натиск? Останете с нас. Ще продължим с коментара след малко. Професор Николов, Вашите думи за това, че ако напишете една статия, тя няма къде да излезе срещу плоския данък, ме върнаха назад във времето, когато пък точно в това студио един социолог и политолог коментира това, че пък той не може да се изкаже по отношение на политики. Господин Чолаков, мисля, че бяхте заедно с Евгений Дойнов, когато той… Това притеснително ли е за медиите? Би ли трябвало да ни притесняват подобни изказвания?
Любомир Чолаков: Евгений Дойнов да не може да се изкаже са политики, моля Ви се сега! Не знам някой да го е спрял да се изказва.
Чавдар Николов:Вижте сега, в моята област икономиката примерно какво се случи? Това съм го разказвал няколко пъти, ще го разкажа и при Вас. Това е опасно вече за държавата, защото имаше един момент, значи 2008 година есента, нещата за такива като мен бяха ясни. България влиза в криза. Станишев обаче не ни повика нас, нас ни повика президентът. И ние казахме „Влизаме в криза. Спадът ще бъде ориентировъчно 3%” Излязоха повече. Аз тогава казах, моите думи бяха „Всеки 15 дена мога да Ви дам нова прогноза. Не знам какво става. Срутването е такова, че приближава земетресение. Която сграда издържи – издържи!”
Водещ: Но пък…
Чавдар Николов:Станишев извика ето тези момченца. Чакайте сега, тези момченца, за които стана дума. Той ги извика и те му казаха, че криза няма да има. Държавата ни влезе 2009 година с прогноза за 4,7 растеж. Ето за това става дума и има истина в това. Симеон Дянков никак не го хареса, но Симеон Дянков действително, когато пое властта, някъде август ли беше? Кога беше? Държавата беше разглобена. С ей такава прогноза. Така стават нещата, когато не питаш хората, които трябва да ги питаш.
Водещ: Ето сега, аз Ви питам, у нас ще има ли гневни така, както има много гневни в Западна Европа, защото 10 човека или 30 човека събрани във facebook.com излезли на българска улица, определено не са равностойни на това, което се случва в Западна Европа?
Чавдар Николов: Сега трябва внимателно да се движа по ръба, за да Ви отговоря на този ден, в който ме питате. Аз това съм го написал, че в България не може да се размине без социални недоволства. Сега, друг е въпросът, че ние сме една провинциална държава. Всичкото ни е провинциално. Ние сме експериментална държава. Тук се експериментират всякакъв тип идеи, което е още по-опасно за едно социално недоволство. От една страна като провинциалисти не можем да се организираме. От друга страна тука ни го поднасят в най-грубия вид. И не мога да Ви кажа дали утре ще стане. Това и социолозите не могат да Ви го кажат. А аз не съм социолог. Но генерално нещата вървят в България тази специфична форма, революция на футболните агитки. Това не Ви ли развълнува, че Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив, аз без да съм пловдивчанин знам, че агитките се мразят така, както не се мразят ЦСКА и Левски…
Водещ: Потърси логиката в агитките. Няма нужда да си ги представям. Ние ги виждаме след всеки мач на Левски – ЦСКА, защото те накрая в поредния епизод на тази сапунка се обединяват и тръгват срещу полицията, така че не се налага да гледаме.
Чавдар Николов:Това е някаква специфична форма, социолози Ви го тълкуват, но това е социално недоволство. Това не са само някакви хулигани, които нямат къде да си изкарат енергията. А какво казаха хората от Катуница? Нали, „ами ако не бяха дошли тези момчета, още щяхме да си седим под Кирил Рашков”.
Любомир Чолаков:Агитките като освободители.
Чавдар Николов: Това е специфичната форма тук на Балканите. Сега, какво да направим?А имат ли право на общество? На революция? Хайде! Ние сме демократи. Аз все си задавам този въпрос и стигам до извода, че имат.
Водещ: Хубаво е едно общество да има памет. Ние в крайна сметка имаме един 14 януари, когато едни такива хора влязоха в протеста на едни други хора и в крайна сметка той се опошли. Та, хубаво е да имаме тази памет. Аз обаче искам да направя един цитат на Пейо Колев днес от facebook.com, да накарам Господин Чолаков да го коментира. „Ако вестниците можеха да кряскат, вестникопродавците отдавна да са глухи!” Много метафорично.
Любомир Чолаков:Малко ми е сложно. Ще ми се по-скоро да кажа няколко думи във връзка с досегашния ни разговор. Знаете ли какво си мисля? Не да прозвучи нескромно, но от 15 години общо взето се намирам във вътрешния кръг на медиите, във вътрешния кръг на медийното управление, включително съм юрист-консулт в съюза на издателите и общо взето смея да твърдя, че познати ми са разговорите на високото управленско ниво. Понеже някак си непрекъснато остават с впечатление, че има някаква конспирация, че има някакви сили, които нещо внушават на медиите, нещо им влияят, че има едно и центрове, които извършват едни определени послания и които трябва да се разпространят задължително, а други да се подтиснат. Нали за 15 години се сещате кой е този източник, все щях да съм научил кой ги прави тези послания. А няма такива. Вярвайте ми!
Водещ: Имате ли отговор на въпроса защо примерно за толкова години не можа да се напише един медиен закон?
Любомир Чолаков:Ще Ви кажа по този въпрос, да.
Водещ: Защото всеобщо е мнението, че има нужда от промяна на правилата, но…
Любомир Чолаков:В крайна сметка, струва ми се, че в медиите, както във всички останали сфери много влияят личните характери, много влияят личните пристрастия, личните егоизми и в крайна сметка това, което ми е интересно и кое не ми е интересно. Медиите като всички останали и като нас, нали, хората, се водят по мейнстрим. Значи, дайте да не се лъжем. Това, което модата и тълпата. Ами не е разбира се професионално, да. Абсолютно сте права. Логиката „това ми харесва, това не ми харесва” и „дай да ми харесва това, което харесва на мнозинството, защото като се харесваме на мнозинството ще са ни по-големи тиражите или ще ни е по-голям рейтингът”.
Това не се ли нарича „чалга”?
Любомир Чолаков:Ами, да. Може да се нарече и чалга, ако предпочитате този термин. Значи медиите забравиха или как да кажа? Изоставиха ролята си на водач в обществото. Сляха се с масата. От там вече стават излишни. Има много голяма доза мързел. Дайте да не се лъжем. Значи много по-лесно е да влезеш в голямата световна информационна агенция да видиш кои са водещите новини и да ги преповториш, макар че те изобщо не са най-важните за твоето общество или за средата, в която ти работиш. Сега, колкото до недоволството. Вижте, професорът да ме поправи, ако бъркам, но много ми е симпатична някак си най-ранната в тази нейна книга, изобщо философията не, а massage на /…/
Водещ: Коя от книгите?
Любомир Чолаков: В /…/ да. Не коментирам икономическите и възгледи. По-скоро тук социалните последствия. На мен ми се струва, че в България хората без да са чели /…/, защото подозирам, че много малко хора са я чели тази книга…
Водещ: Повече се говори за нея без да са я чели.
Любомир Чолаков:Всички спряха да работят, те по-скоро спряха да работят. Чувал съм я тази научна конспиративна версия, че елитите имали нужда от прости хора. За това дай да ги изпростяваме, включително и със средствата на медиите, защото простите хора по-лесно се управлявали. Струва ми се, че ако е имало елити, които са го измислили това нещо и наистина го вярват – то тези елити са ужасно прости елити. Защото ти не можеш да правиш пари от прости хора. И понеже ми се струва, че все повече умни хора в България започнаха да се отдръпват и спират да работят, то как да кажа, резултатите в социалното недоволство в България няма да са такива бурни, с митинги, както си го представяме с палене на коли, а те ще са много по-страшни. Просто умните хора, спирайки да работят, ще поставят елитите на колене.
Водещ: Професор Николов, всъщност това беше една мода, която разбира се изпревари модата на /…/ у нас. В крайна сметка тя още само се споменава, не се цитира дословно. Да, говори се за нея без да е прочетена, но защо според Вас Западна Европа се върна към Айн Ранд? Сега, излишно е да казвам кога са написани тези книги. Но факт е модата по нея.
Чавдар Николов: Трудно мога да коментирам Айн Ранд, защото не и харесвам икономическите мисли, но трябва да кажа нещо. В България е така. Ние сме някаква… Аз очаквах и това го написах, че 2008 година човечеството ще бъде достатъчно мъдро да каже, че неолиберализмът умря. Дайте да видим какво правим с обществото. Човечеството не можа да го каже. На Обама, на когото много му се радваха хората като мен, че дойде на власт, защото българите като питаха тук българската интелигенция – 70-80% бяха за Маккейн. 20% такива като мен бяха за Обама. Обама независимо, че се мъчи да биде социален американски президент, той какво успя да измисли за кризата? Наля пари в икономиката. Нищо повече. На печата… Да, ама от криза се излиза малко по-сложно. Погледнете Рузвелт какво е правил. Рузвелт първо е направил научно технологичен пробив, огромен. „Силикон вели”, атомната бомба, кошмарният аспект го игнорираме. Остава другото. Всичкия този огромен мултипликационен ефект. Ами точно 1999 година след като беше отменен един закон по времето на Рузвелт, който повелява банката да действа само в един щат и другото – разделението между спестовното и инвестиционното банкиране. Т.е. отговорността. Банките следят клиента, банките се следят една друга. Точно като беше отменен не минаха и десетина години и гърмежът дойде. Разбирате ли? Трябва да се връща човекът към добре забравеното старо.
Водещ: Нека да Ви попитам. Обаче аз ще продължа с упорството си за Айн Ранд, не Ви ли харесва нейното подчертано негативно отношение към едни хора, които не участват пряко в производството, но разпределят порциите, да го кажа?
Чавдар Николов: То това е проблемът.
Водещ: Защото това е причината постепенно всички да се откажат да работят.
Чавдар Николов: Това е проблемът, включително и една от причините да възникнат тези сърдити млади хора или както искате – новите сърдити млади хора, че пазарът сам по себе си не може да роди справедливостта. Трябва да имате някаква институция. Тя е толкова сложно да се измисли. Значи, държавата като въплъщение на … на общата воля, грижи се за общите интереси. Ами добре забравеното старо, което сме го игнорирали и се правим, че го няма и че откриваме Америка постоянно. Съжалявам. Човек като е попрочел малко и в Монтескьо и в Русо ще намери неща, които до ден днешен, как да кажа – до преди десетина години важаха, а сега се прави, че ги открива наново.
Водещ: Колко е важно да се чете? Колко е важно и да се пише, разбира се? За отговорността на медиите нека да кажем няколко думи. Има ли отговорност българските медии според Вас, Господин Чолаков? Сигналите до Етичната комисия определено са малко…
Любомир Чолаков:Разбира се. Не можем да кажем, че медиите не са отговорни, че медиите – държа да го повторя това нещо. Не смятам, не съм виждал, нямам усещането и нямам убеждението, че някой манипулира медиите отгоре или някой внушава нещо и зорлем ги кара да бъдат зли. Просто има медии, които по-добре изпълняват обществените си функции и други, които са малко по-мързеливи, по не ги изпълняват обществените си функции, но в крайна сметка то си е пък техен проблем. Защото пазарът на медиите в крайна сметка ги отсява. Ако искаше да останеш, просто трябва да си добър, трябва да даваш на хората това, от което имат нужда, както и изобщо в икономиката, струва ми се. Ти какво произвеждаш от това, от което аз имам нужда? И ако произвеждаш нещо, от което аз нямам нужда – просто няма да те купувам. Живи и здрави, и си отиваш. Така че специално в медиите тя отговорността има и едно икономическо измерение, което се вижда много добре в края на месеца. Така че не го намирам от тази страна да има проблем, че медиите са безотговорни. Въпросът е дали биха могли да станат малко по-отговорни, отколкото са в момента. Отговорни включително към себе си и към собствената си журналистика.
Водещ: Какъв би била икономическата полза, проф. Николов, ако медиите станат малко по-отговорни?
Чавдар Николов:Ами , аз искам да се върна – хайде да не говорим за Айн Ранд, за Русо и не знам си кого, да се върнем на вестника на Ботев. Как се казваше? „Дума на българските емигранти”. Отдолу като прочетете подзаглавието отдолу знаете ли какво пише? „Вестник политически и книжевни” Те са политически в България, не са книжевни. Не са книжовни тези вестници в България. Там липсва задълбочената мисъл. Народът не е толкова тъп.
Водещ: И тук веднага ще Ви репликират хората, които следят рейтингите и ще кажат „Не могат да бъдат книжевни, защото тогава ще станат безполезни!”
Чавдар Николов:Е, сега дали се продава културата? Ами…След като повдигнеш нивото, започва да се продава културата и то как! Нивото е ниско. Има мързеливи и неграмотни журналисти. Това трябва да си го кажем.
Любомир Чолаков: Като във всички сфери.
Чавдар Николов: Има и много умни. Лошото е, че много умните в годините успяха да разочароват една част от тях. Другите просто ги махнаха. Мога да Ви кажа десетина човека, които страшно много могат.
Любомир Чолаков: Не знам, обаче вижте! Факт е и трябва да го признаем, че ние все пак сме свободна държава и няма такава хипотеза, в която, ако някой иска да си каже мнението, да не може да намери медия или средство, с което да си каже мнението. Значи, слава Богу, това не се е случвало и няма и да се случи. Пак казвам – въпросът е това, което може би ни липсва на нас като граждани – имаме известен дефицит, че я няма онази медия, за която ние да кажем „Ето, това е интелигентната медия! Това е умната медия, това е моята медия, с която аз искам да се идентифицирам” Някак си рейтинговите агенции, както Вие казахте, създадоха една такава трескавост, че едва ли не всички трябва да бързаме, да припкаме по една и съща статистика и да се измерваме с хората като започва да се нивелира съдържанието. Започва да се нивелира качеството към по-малкия общ знаменател, към по-ниското.
Водещ: Но все по-често колегите обсъждаме това помежду си. Въпросът е дошло ли е времето, в което някак си няма да бъдат всевластни тези рейтингови правила?
Любомир Чолаков: Това не знам. Тук професорът да каже.
Чавдар Николов: Мога ли да кажа думата пиклъо политическа ли е? Не. Може ли за 80 милиона оборот, /…/ с едно решение да смъкне рейтинга на щатите, да размести трилиони. Има нещо сгрешено в тази система. Извинявайте какво е един такъв – с него да се занимава президента на САЩ?
Водещ: Това преписано ли е от една такава игра срещу британския паунд преди това? Предишни години.
Чавдар Николов:Според мен, това, което се случи лятото – ние дадохме пресконференция, ние бяхме поканили от БТА, тя е държавна и мога да и кажа името, от БТА. Точно тогава имаше една седмица изключително съмнителна седмица, в която смъкнаха рейтингът на Щатите, беше ясно, че ще паднат борсовите индекси. Те бяха много интересни да се следят. Аз тогава яхнах влакчето и седях една седмица. Това влакче – то е влакче на ужасите. Много е интересно. Паднаха и се вдигнаха. Знаете ли какви пари бяха направени от това? След това разбира се империята отвърна на удара, както го предрекох. Нали видяхте, че пенсионираха…
Водещ: Обаче не ми отговорихте дали беше преписано от схемата на Джордж Сарос?
Чавдар Николов:Според мен там беше платено, да. Там беше платено. Това на „Standart & Poors” вече го замазаха. Пенсионираха директорът, започнаха да разследват. FBI ги разследва за рейтинга на облигациите. Това не са случайни неща. Но цялата власт, която е дадена на трима такива…
Водещ: Случват ли се такива неща у нас?
Чавдар Николов: Разбира се. В България всичко се случва в много провинциално ненаказана форма.
Водещ: Въпросът е, че това за “Standart” – правим ги на БНР?
Любомир Чолаков: Не, защо да ме изненадва? Аз просто се учудвам защо толкова късно дойде. Значи в крайна сметка то винаги е било ясно, че и между другото в напредничевите демокрации няма такива правила за предизборна кампания. Всяка медия си определя собственото поведение спрямо политическия дебат от гл.т на нейните читатели, от гл.т. на нейните слушатели. Балансът е неин вътрешен проблем. Ако тя наруши балансът, тя ще бъде наказана от аудиторията си, а не от политиците. Ние понеже, бях го казал тук тези дни – ние понеже си нямаме доверие, че сме добросъвестни, за това си измисляме някакви законови регламенти, с които да си слагаме сами /…/ или някакви норми, за да не нарушим баланса. Що си ги слагаме не мога да разбера?
Водещ: Колкото по-малко политическа и мениджърска намеса в редакционните политики, толкова по-добре за медиите. Това ли е една от верните пътеки за медиите?
Любомир Чолаков: Така казано най-общо да. Но значи, вижте, пак да се върнем на това, медия и това изобщо да застанеш пред хората и да говориш така, както ние правим в момента, това е индивидуална отговорност. Аз отговарям за това, което казвам.
Водещ: Така е, да. И така трябва да бъде.
Любомир Чолаков:Не съм дошъл тук, за да развличаме някого или да говорим за неща, които искат да се чуят. Вие сте ме поканили, за да си кажа мнението, аз си казвам мнението такова, каквото е и нося отговорност за него. Ако всеки постъпва по този начин, по цялата верига медийна и управленска, мисля, че няма да има никакъв проблем.
Водещ:Това ли е пътят, професор Николов?
Чавдар Николов: За мен пътят минава през обществените маси медии за повдигане на нивото, за което се говори.
Любомир Чолаков:Това определено е така.
Водещ:За това сте поканен.
Чавдар Николов: Да, благодаря.
Водещ:И аз Ви благодаря, че дойдохте разбира се.
Чавдар Николов: Разбира се. Сега тук трябва да направя една голяма разлика между БНР и БНТ.
Водещ:Не го правете!
Чавдар Николов: Аз ще Ви се карам на моя отговорност, а пък Вие дали ще ми се карате, е друг въпрос. БНТ, аз това съм го написал няколко пъти, подбира хората, които кани и ги подбира все с едно мнение в областта на икономиката, за която аз отговарям.
Водещ:В „Клубът на журналистите” ние подбираме хора с различни мнения, за да можем на базата на обединението на техните противоположни позиции да намерим верния път. А Вие мислете. Днес е ден за размисъл. И го измислете така, че да опровергаете тезата, че в България изборите винаги са след изборите. Хубав съботен следобед. 

vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 21.10.2011

Старите играчи на имидж терена си избраха нови партии

В предизборната битка копието държат пиарите. Сезонът за тях е инфарктен, колкото и за самите кандидати. Телефоните им пушат от стотици разговори – с медии, политици, общественици. Знаейки силата на медийните стратези, политиците се надпреварват да ангажират обучени хора, които да ги изведат в челните редици и да им осигурят максимум обществено внимание.

На повечето от тях имената се превръщат в марка. Те са се доказали в люти битки на политическия фронт. На него пиарите воюват както воюват бъдещите президенти и кметове. И за тези избори кардиналите на словото са популярни. Само някои са сменили партиите.

ГЕРБ: Росен не е артист – и 10 000 имиджмейкъри не действат

Управляващите знаят силата си за тези избори и са убедени в успеха си. Не разчитат на тежки имена и гласуват доверие на изпитания си експерт Севдалина Арнаудова. Тя, заедно с Никола Николов, са хората, които всички журналисти познават.

Няма нито една пиар агенция, която да стои зад кампанията на Росен, нито зад кампанията на кметовете ни в страната, държи да се знае Севдалина Арнаудова. И конкретизира, че 6 човека, а не 36 агенции, работят за управляващите в тази кампания. Плевнелиев само е прибавил към екипа си пресаташето от Министерството на регионалното развитие Мария Иванова, а Маргарита Попова – нейното – Ирина Гъркова. По кампанията работи и Елен Герджиков, кандидат-общински съветник в София, който от години помага в кампаниите на ГЕРБ.

Всички са категорични, че агресивната намеса на имиджмейкъри само ще наруши възприятието на хората към Плевнелиев. Росен се държи абсолютно естествено и няма никакви имиджмейкъри. Просто е от хората, които ако не вярва в нещо, и десет хиляди имиджмейкъри да му излязат, няма да го накарат да се държи по друг начин. Той не е артист, разпалено обяснява Арнаудова.

Хората от екипа му са против да му се пришива изкуствен образ, тъй като той не е професионален политик. Не може до вчера да е бил експерт, конкретен, извън политическото говорене и сега изведнъж да го превърнем в големия политик. Колкото повече работиш върху един човек и го превръщаш в нещо, което не е той, не е добре, не се колебае Арнаудова.

Не е изключено обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев да получи напътствия и от премиера Борисов. “Заради строежа на магистралите и пътищата ти беше мой много добър пиар. Отсега нататък аз ще съм ти пиарът”, обеща премиерът на Плевнелиев при огласяването на кандидатурата му.

Войнственият Каракачанов си осигури вещата в политическия пиар Аня Павлова

Шефката на CNR-comunications и на Асоциацията на имиджмейкърите Аня Павлова е родена в Москва. Завършва Художествената академия в София. Била е независим наблюдател на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. и на президентските избори в Русия през 2001 г. Участник в редица изборни кампании в България и Русия, Аня отдавна е надълбоко във водите на пиар-стратегиите. Ефектна и скандална, с винаги остра фраза, московчанката винаги е бягала от клишето. Има тънко чувство за хумор, и особен афинитет към гротеската. Телефонният й секретар доскоро отговаряше, че г-жа Павлова в момента е на среща с Путин.

Политиците се надпреварват за вниманието й, тя пък си знае цената. Аня водеше третата кампания на кмета Стефан Софиянски, за което печели наградата на Българското дружество за връзки с обществеността през 2003-а. Мотото е “Добър кмет – най-важното за София”.

Аня дълго време се занимаваше и с имиджа на бившия лидер и бизнесмен Пламен Юруков, частично продължава и сега. Омъжена е за Юлий Павлов – брат на медийния бос Любомир Павлов, след развода с дългогодишния си спътник в живота Евгений Дайнов.

ОДС и СДС заложиха на бившата шефка на синия пресцентър Анна Гочева

Бившата шефка на пресцентъра на СДС дава ценни съвети на целия Съюз на десните сили в момента, заедно с кандидат-президента Румен Христов. Магистър по връзки с обществеността, Анна беше в пресцентъра на СДС още по времето на кабинета Костов. Впоследствие между 2000 г. до 2002 г. го оглави. След кратък интервал, в който се обучаваше в Политическата академия за Югоизточна Европа, тя отново оглави пресцентъра на сините, вече с лидер Пламен Юруков.

За разлика от доста хора в бранша, Ани залага на трезви и здравомислещи стратегии. Позите са й чужди и я дразнят. Без излишни украшения и изкуствени приказки, има страхотен нюх към ситуацията и в това е ненадмината, казват колегите й. Работила е и за национални, и за местни избори. В началото на кариерата си, Анна е била и учител. Може би затова й е особено лесно да преподава на политиците – почти като на ученици. Те пък нямат против да я слушат.

Мария Капон неотменно след пиара си Арман Бабикян

Обигран в техниките на поведението, Арман Бабикян се сражава на политическия фронт не от вчера. Радиокадър. В радиожурналистиката тръгва още като гимназист. Работил е в БНР и “Свободна Европа”, създател на “Канал Ком”, управител на радио “Атлантик”.

Арман заряза журналистиката и се отдаде на пиара с работата по кампанията на синия кандидат-кмет на Варна Христо Кирчев през 1995 г. Сътрудничи на Надежда Михайлова като водач на листа във Варна. Горд е най-вече с кампанията си за кмета на Русе Елеонора Николова през 2003 г., признава за най-трудна битката с балотажа на Румен Рашев във Велико Търново през същата година.

Шефът на “Атака” Волен Сидеров се сдоби с нов експерт

30-годишният Живко Андонов, завършил пиар и комуникации, е в орбитата на шефа си от около година. От Пазарджик е и е роден през 1981 г. Всъщност тази кампания е и първата работа по специалността и затова е много амбициран да се докаже, коментират хора около него.

Иначе младежът е очевидно деен. Той е и собственик на столичният пиано бар “Вчера”. Бившата пиарка Милена, която имаше интереси в киното, напусна. В отпуска по майчинство излезе пък другата – Миглена, която вече роди и най-вероятно ще се завърне в “Атака”.

Така или иначе, Волен е човек, който трудно се вслушва в глас извън своя. Но немалко хора твърдят, че най-яркият имиджмейкър е била съпругата му Капка, която го съветвала за всичко, включително и за облеклото и поведението му.

Меглена Кунева чака на американците

За приземяващия имидж на Меглена Кунева отдавна стана ясно, че се грижи и Слави Трифонов. Говореше се, че Кунева е дала сериозна сума на шоумена, за да се погрижи за пиара. Отделно Кунева е наела американския пиар екип на „Лофтъс Маркуард”, което се говори, че ще й струва по 30 000 лева месечно. От компанията твърдели, че са само приятели на екипа на Меги и нямат нищо общо с кампанията й.

Компанията е притежание на 48-годишния ирландец Джим Лофтъс и 37-годишния американец Йън Дейвид Маркуард. Кунева отрича да ги е наела, но признава, че познава джентълмените, както и много други политически анализатори.

“От всеки може да се чуе нещо. Няма човек, който добронамерено и не дотам добронамерено да е предложил мнението си и аз да съм казала “не”. Да, това е един от хората, с които съм говорила, но, уверявам ви, те са десетки пъти повече и слушам собствения си глас”, отби атаките Кунева.

Бившият еврокомисар твърди, че предизборната платформа е изработена от нея и инициативния комитет и нито една пиар агенция няма нищо общо.

Нидал Алгафари склони на скандалния Алексей Петров

Автор и режисьор на студентското предаване “Ку-ку”, бивш изпълнителен директор на БНТ, Нидал Алгафари пое пътя и на политическия пиар. Българинът с баща сириец, е женен за не по-малко популярната психоложка Мадлен Алгафари.

В политическия пиар той твърдо зае острова на социалистите. Не крие, че има леви идеи. Стана легендарен с работата си по кампаниите на социалистите, както и на първата кампания на президента Първанов. Оказа се и с досие, разкрило го като агент на Шесто управление на ДС.

В един момент Алгафари заяви, че да работи за предизборната кампания на социалистите, е било експеримент. Мнозина му приписват качества на истински строител на интриги, на играч. Той насмешливо обяснява, че постоянно крои интриги.
Последно се раздразних, когато на пленума на БСП, на който трябваше да предложи проектокабинета, Станишев не беше намерил и време да пита, а се появи с бяла риза на бял фон, ядоса се Алгафари.

Общо взето, екипите, пиарите това правят – големи грешки, и след това ги приписват на кандидатите си, не се церемони експертът. На въпроса как е излязъл от амплоато си на режисьор и е влязъл в ролята на пиар на Алексей Петров, Алгафари отговаря: ”Взаимно се избрахме”. Сега казва, че за него тази кампания е най-интересната от всички останали, защото ще започне от -95. Няма да има фойерверки, обеща Алгафари. Не стана ясно дали е предизборен трик оплакването на пиар експерта, че е подслушван заради работата си с Алексей Петров. Освен, че Петров все повече се държи като строг политик, дори успя да смени стайлинга си и да боядиса косата си.

Синьото гуру на Костов Мишо Михайлов прави Кадиев демократ

Този път социалистите, опарени от изтичането на бесните пари, хвърлени за израелски фирми през 2009 г., решиха да се справят на родна територия. И направиха сензация – заложиха на легендарния пиар на Костов – изборния фокусник Михаил Михайлов. Актьорът от Русенския и Държавния пътуващ театър, след това зам.-председател на УС на творческия фонд към Съюза на артистите, мениджър на „Сфумато”, още в 90-те заряза театралната кариера, за да се посвети на стратегиите в политиката.

И го направи с фойерверк. Като медиен съветник на двама премиери – Стефан Софиянски и Иван Костов. Ценните напътствия на Мишо Михайлов държавниците искаха и в най-трудните моменти на кариерата си. А Михайлов доби името на експерт с невероятен нюх и интуиция в сложните политически драми.

През 1997 г. Михайлов вече действаше като съветник на премиера Софиянски по медийните въпроси. В същата година е назначен за генерален директор на Нова телевизия. Година по-късно вече е директор на национална кабелна телевизия „София кабел”. От ноември 1999 до юни 2000 г. оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността” в Министерския съвет. Напуска поста след появата на прословутата касета ММ. Тя беше извадена от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев и разкриваше, че висш чиновник е поискал подкуп от 10 000 долара за издаване на далекосъобщителен лиценз. Компроматът визираше времето, в което Михайлов беше секретар на Временния съвет за радиочестоти и тв канали и като експерт на Комисията по радио и телевизия. За Михайлов отново се чу миналата година, сега пък като промоутър на участието на Миро в “Евровизия”.

Кадиев ще разчита и на чаровницата Нели Жекова, която ще бъде неговата връзка с медиите. Младото момиче е завършило пиар в Лондонски университет. На нея политическият пиар ще й е за сефте.

Започва кариерата си като радио журналист и водещ, работи в няколко телевизии като репортер и редактор. През последните 3 години е пиар на Нико Тупарев и продуцентската му къща Old School Productions, като през това време е пиар експерт на тв продукциите му и съветник на водещите Ники Кънчев, Ути Бъчваров, Витомир Саръиванов, Марта Вачкова, Маги Желязкова и Азис. Пиарства и на театрални формации.

Изключително коректна, дружелюбна и лоялна, представят я хора, които са контактували с нея. Кадиев тръгна с много активна кампания. Очевидно го съветваха да бяга от клишето, и да изпълни докрай образа си на демократ сред червените.

Журналистката от “Труд” Михайлина Димитрова – до Калфин

Бившата журналистка от “Труд” е сигурна опора на кандидат-президента Ивайло Калфин. Свързваха я дори с по-близки контакти с шефа на бившето 6-то на ДС Димитър Иванов.

Михайлина Димитрова е родена на 12 август 1970 г. в София. Работила е като редактор в Международния отдел на в. “Дневен Труд”, преди това в “Дело” или “Дума”. Не винаги журналистите получават каквото искат, защото Михайлина пресява строго достъпа до кандидат-президента Ивайло Калфин. Възпитаничка е на Испанската гимназия.

Прошков взе вярната на синята идея Деница Сачева

Съветва Прошков в лично качество. В момента е в отпуска от собствената си пиар агенция, която действа от 10 години. Правила е кампанията на Мартин Заимов, когато е бил кмет на София. Има различни проекти в областта на политическия пиар за много хора.

Кампаниите й обаче са свързани с ДСБ и Синята коалиция. Била е шеф на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев, по времето на правителството на Иван Костов. Едно от най-големите предизвикателства в живота ми беше да опитам да правя пиар на здравната реформа в България, на здравната каса.

Чувствам се идейно свързана с тази концепция и затова го правя, нямам договор. Познавам Прошко от времето, която правихме кампанията на Мартин Заимов, казва самата Сачева.

Оригинална публикация 

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23

tlaka.com I 22.10.2011

Остър протест и жалба в ЦИК внесе кандидат-президентът Меглена Кунева във връзка с днешна публикация в столичен ежедневник.

Това според щаба на Кунева представлява пряко нарушение на чл.133, ал.5 от Изборния кодекс, според която не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
В жалбата се настоява, въз основа на чл. 149 от ИК ЦИК да се произнесе с решение незабавно и да възложи на компетентните органи съгласно чл.134, ал.8 от ИК незабавно да бъдат премахнати или иззети всички носители на посочените агитационни материали, както и на извършителите на нарушението да бъдат наложени предвидените в закона санкции.

Става въпрос за два материала във в-к «Всеки ден», озаглавени – "Мъжът на Кунева в афера за 1 милиард" и „Как бе харизана Софийската Вода", които имат основно и единствено агитационна цел – да послужат като отрицателно послание във връзка с кандидата за президент Меглена Кунева, се посочва още в жалбата.

От щаба на кандидата коментират, че нарушаването на Изборния кодекс от страна на медийната групировка "Ню Медиа Груп" АД не е случайно, още повече, че тя организирано е провела цялата негативна кампания срещу Меглена Кунева. Днешната публикация е поредната лъжа срещу личността и семейството на гражданския кандидат.

Оригинална публикация

в. Стандарт | Георги МАНГИНОВ | 22.10.2011

Фалшиви вестници заляха Сливен дни преди изборите. В сряда тази седмица се появи "извънредно издание" на спрелия преди две години "Сливенски вестник". Изданието публикува две страници материали срещу един от кандидатите за кметове и колаж карикатура на друг. В четвъртък вечерта пък пощенските кутии на сливенци бяха залети с втори фалшив вестник. Копието бе на седмичника "Сливен днес и утре". От редакциите, списващи и двете издания, са категорични, че не са публикували подобни броеве. Държим поръчителят и изпълнителите да станат ясни, казаха журналистите. Районният прокурор на Сливен Христо Христов заяви, че очаква носителите на двете търговски марки да се обърнат към обвинението.

Стр. 3

в. Капитал | Райна ЛАЗАРОВА | 22.10.2011

Вестниците в цял свят търсят начини да капитализират увеличаващата се онлайн аудитория

Who wants yesterday’s papers, who wants yesterday’s girls….
Rolling Stones

Всички вестници искат едно – да бъдат четени – и знаят, че за да го постигнат трябва да са много бързи и много интересни, да оставят и читателя да говори, т.е. да са интерактивни, да са достъпни и красиви. Знаят, че бъдещето е digital. Знаят общата посока, но пътуват без карта в бурни непознати води. И трябва да бързат, защото приходите им се топят…
Въпреки че делът на интернет в медийното потребление бележи ръст по цял свят през последните няколко години, вестниците далеч не успяват да компенсират загубените приходи от печатните си издания с приходи онлайн. Същевременно се наблюдава значителна промяна в нагласите и навиците на читателите както на онлайн, така и на печатни издания. Това са двете основни причини, които налагат компаниите от сектора да преосмислят своите бизнес модели, за да (о)станат печеливши, стана ясно от годишните резултати от изследването World Press Trends 2011, представени по време на 63-ия Световен конгрес на вестниците, организиран от Световната асоциация на вестниците WAN-IFRA миналата седмица във Виена.
"Читателите станаха много по-безразборни по отношение на медиите, които използват – един ден четат един вестник, на следващия ден – друг вестник, а на третия – интернет", коментира Кристоф Рийс, изпълнителен директор на WAN-IFRA, който представи резултатите от проучването. Най-голямото предизвикателство пред сектора, освен търсенето на успешен модел за генериране на приходи, в момента е ангажираността на аудиторията – честотата и дълбочината на посещенията, допълни още Рийс.

Ефективните медии

През последните пет години интернет се превърна в предпочитаната медия, като това става предимно за сметка на радиото и телевизията, показва проучването на WAN-IFRA. Делът на радиото в медийното потребление, измерено като брой минути, прекарани в използване на различни медии на ден, спада с 23% през 2010 г. в сравнение с 2006 г. На фона на този спад свиването от 7% в глобален мащаб на дела на вестниците в общото медийно потребление не изглежда толкова голямо. Като цяло вестниците заемат сравнително малка част от времето, прекарано в медиите, като електронните медии сумарно остават водещи в борбата за вниманието на аудиторията. "В същото време обаче вестниците продължават да имат голямо влияние върху общественото мнение, което означава, че те са изключително ефективни в използване на времето на потребителите", твърди Рийс в своя коментар на резултатите.

Къде отиват парите за реклама

Вестниците остават втората най-голяма медия по общи приходи от реклама в световен мащаб през 2010 г., по данни на Zenith Optimedia. Те са успели да привлекат реклама на обща стойност 94 млрд. долара, формирайки 23% от всички рекламни приходи, което е в пъти повече от времето, прекарано в тази медия. Най-голям дял има телевизията с приходи от 180 млрд. долара. На трето място е интернет с 62 млрд. долара. Следват списанията с 43 млрд. долара и радиото с 32 млрд. долара.
Оказва се, че спадът на приходите от реклама във вестникарския бизнес, с който като че ли свикнахме през последните години, е характерен предимно за развитите пазари в Северна Америка и Европа, където през 2010 г. се наблюдава свиване с 9% и 1% съответно на годишна база. В Южна Америка и Азия пазарът продължава да расте и приходите бележат ръстове от 6% и 3% през 2010 г.
Рекламните приходи в онлайн и телевизия продължават възходящия си тренд на всички пазари през 2010 г. и въпреки това ръстовете са много по-скромни в развитите държави в сравнение с развиващите се.
Повсеместна е обаче тенденцията за миграция на рекламните приходи от принт в онлайн. Големите печеливши от това се оказва, че не са вестниците, а интернет търсачки като Google, Bing и Yahoo, които прибират по-голямата част от приходите. Очаква се през 2011 г. рекламните приходи в интернет да изпреварят тези във вестниците на американския пазар. Рийс очаква същото да се случи в рамките на две до три години и в Азия и няколко години по-късно и в Западна Европа.

Вестниците имат нужда от нов модел

Фактът, че голяма част от вестниците в Северна Америка са зависими от приходите си от печатна реклама, доведе до това секторът да се срине по време на финансовата криза през 2009 г. след рязко свиване на разходите в принт от страна на рекламодателите. Спад в приходите от печатна реклама се наблюдава и в Европа, но за разлика от САЩ тук вестниците изкарват немалко пари от продажба на изданията си, които през 2009 г. дори изпреварват приходите от принт реклама. В същото време в Латинска Америка и Азия приходите от абонаменти и свободна продажба на вестници винаги са били по-големи от тези от реклама. В развиващите се пазари вестниците продължават да бележат стабилни ръстове и в двата източника на приходи – реклама и продажба.
Продажбата на онлайн реклама и въвеждането на такса за четене на онлайн съдържание заемат незначителни дялове в общата структура на приходите на вестниците в цял свят. "Освен ако не се появи нов модел, онлайн ще остане малък източник на приходи за вестниците и затова ние трябва да продължим да развиваме принт продуктите си, които изкарват пари", призова Рийс участниците в конгреса.
Според проучването на WAN-IFRA през 2010 г. тиражите на вестниците в световен мащаб спадат с 2% до 519 милиона екземпляра, тенденция, която много анализатори определят по-скоро като структурно, а не циклично явление. По-малките тиражи се компенсират частично от нарастващия дял на онлайн потребителите, които вече формират 33% от читателите на печатни издания. Все още обаче съотношението е в полза на читателите на принт изданията на вестниците.

Консолидация

През 2010 г. общият брой ежедневни вестници в световен мащаб нарастват до 14 853 от 14 619 през 2009 г. и 13 223 през 2006 г. Въпреки това докладът на WAN-IFRA за състоянието на сектора отчита и тенденция на консолидация. "Много издателства решиха през изминалата година да затворят издания с неустойчиви и нерентабилни модели", коментира Рийс.
При безплатните вестници през изминалата година се наблюдава намаляване както на броя издания, така и на техния тираж. Като цяло развитите пазари имат достатъчно рекламни възможности, за да развият и подкрепят пазара на безплатни издания. В държави като Китай, Индия и Бразилия този тип печатни издания са особено непопулярни. Трябва да се има предвид все пак, че безплатните ежедневници добавиха в известен смисъл енергия на пазара, твърди Рийс, и тласнаха по-младото поколение да чете вестници. Според проучване на Gallup TNS сред младите читатели между 15 и 24 години, 18% от този сегмент на аудиторията чете платени вестници, а 32% предпочитат безплатни.
През 2011 издателите в цял свят продължават да тестват различни възможности да реализират приходи онлайн. Засега обаче никой не е намерил устойчив модел да замени изгубените постъпления от печатна реклама.
***
Световната асоциация на вестниците и новинарските издания WAN-IFRA представлява повече от 18 000 издания, 15 000 уебсайта и 3000 компании в повече от 120 държави в цял свят. Тя е създадена през юли 2009 г. чрез сливането на двете организации World Association of Newspapers (WAN) и IFRA.

Стр. 34

в. Капитал | Красимира КАРАМФИЛОВА | 22.10.2011

Севда Шишманова е била репортер и международен кореспондент на БНТ, както и автор на редица документални филми. От септември 2010 е програмен директор на Българската национална телевизия.

- В началото на новия тв сезон БНТ направи изследване на аудиторията си. Как то смени дневния ред на програмната схема?

- Създадохме една програма, която зрителите да гледат с интерес. Аудиторията свързва с БНТ очакванията си за промяна в телевизионното съдържание след няколко изтощителни години на уеднаквяване и пожълтяване на програмите на частните телевизии. Начинът, по който БНТ1 влиза в новия телевизионен сезон, е определящ за развитието на телевизионния пазар, тъй като изследването показа, че аудиторията има нужда от алтернатива, ново качество на продукцията и смята, че ресурсът за това е на обществената телевизия.
Ние стартираме новата програма, съобразена, първо – със социологически анализ, направен чрез фокус групи в цялата страна от Alpha Reseach за това какво иска да гледа зрителят; второ – с маркетингов анализ какво съдържание може да повиши рейтинга на програмата и привлече рекламодатели и трето – какви са модерните тенденции в телевизионния бизнес. В ефир са пет нови предавания, които се правят от нови екипи и три изцяло подновени основни ежедневни слота на програмата. Работим за първи път с нови продуцентски компании във външните продукции "БунтАрт", "Ние и градът", "Срещу новините", "Денис и приятели" и с нови лица и екипи на новите вътрешни продукции "Неделя по 3", "Хах" и "Животът и други неща". Въвеждането на продуцентския принцип в телевизията изцяло обръща системата на поръчване и контрол на програмната продукция като качество и ефективност. Това уеднакви изискванията за стандарт и оценка на всички продукции, като ги обвързва с периодична оценка на постигнат рейтинг, качество и финансова ефективност. При това БНТ редуцира с 20% бюджетите на всички свои продукции, като даде възможност на продуцентите да дофинансират продукцията си чрез спонсорство и реклама. Важно в изследването, което зададохме, е отчитането на задължителен за телевизионната индустрия, но за първи път поръчан от БНТ, сравнителен анализ с програмата на конкурентните телевизии. Това е комбинацията от параметри, които доведоха до промяна на програмата на БНТ1 и независимо че говорим за период от двадесет дена от старта, през рейтингите виждаме, че зрителят реагира и има тенденция към увеличение на интереса в сравнение с изходната позиция за предаванията.
Проучването на Alpha Reseach отчете, че от БНТ се очаква да създаде алтернатива на частните телевизии като съдържание на предавания – лица, теми, визия и качество на продукцията. Но по-любопитна се оказа друга много важна тенденция, че зрителската аудитория отчита възможността единствено БНТ да привлече млада аудитория, като едновременно я образова и й предлага модерна и качествена информация. Зрителят иска промяна на този, който му говори от екрана, независимо дали е водещ или гост на предаването. Иска промяна на територията, т.е. излизане от студиото и начин да му бъде показана реалността – в репортажна и документална форма, скъсяване на дистанцията и усещане, че предаванията се правят и се излъчват заради хората. За това при предаванията и слотовете, които продуцирахме, е видима тенденцията да имат модули с доку-реалити и камерата да предпочита да е навън.
Важен е ходът, че новите ни предаванията се продуцират от продуцентски компании, които за първи път работят с БНТ. По-голямата част от тях са със средна възраст от 30-35 години. Това е едно съвсем различно поколение от режисьори, продуценти, сценаристи, водещи, които поради начина и средата, в която живеят, интерактивната технология на производство, която ползват професионално, асистентската работа в рекламни агенции и филмови продукции вършат води веднага до различно съдържание, което предлагат. Съдържание, което отсъства от ефира на почти всички български телевизии. Ние сме длъжници на цяло едно поколение между 13 и 30 години, което няма своя живот, показан на екрана. Всички те са онлайн, разбира се, но затова проектите, които пуснахме, са крос-медия с интернет сайтове и радиопредавания.
Ако една медия, особено каквато е БНТ, иска да остане конкурентна, като обнови своята продукция, единственият шанс е да вкара нови продуценти, нови екипи и да постави нови изисквания и правила за работа. Мисля, че това успяхме да направим през този период.
Това, което аз заварих като програмен директор, беше една разкъсана, парцелирана програма с неясно структурирани предавания на неясен принцип, съществуващи и функциониращи по-скоро по непрозрачен и задкулисен начин и основно субективни критерии. Начинът, по който продуцираме програмата, сега изключва подобна политика. Има параметри, които дават основание да запазим една продукция или не, прилагат се както за външните продуценти, така и за вътрешните продуцентски екипи на БНТ, и мисля, че за самите тях това е професионалният начин да се работи, защото механизмите за стимул и санкция са ясни. БНТ независимо от обществения си характер е на пазара и може за изпълни ангажимента си само ако е гледана телевизия.
Важно е да въведем категорични промени, което е изискване на динамичната среда в която живеем и работим. Те са винаги по-болезнени, но ефективни. Ефективността и скоростта, с която се извършва промяната, са много важни, особено за БНТ, която има много какво да наваксва през последните няколко години. Претенциите на БНТ за привличане на нова и млада аудитория, както и ходът да рискуваме да работим с млади продуценти и да се придвижваме към комерсиализирана продукция като сериалите може би изглеждат радикални, но това е, което ще провери колко сме силни като обществена телевизия.

- Какво е отношението на рекламодателите и рекламните агенции към промените в програмата?

- Подготвяме обща презентация на цялата програмна схема, която ще направим за рекламодателите до края на този месец. Но оперативните преговори се водят и в момента, защото компаниите формират рекламните си бюджети за следващата година. Ще представим всички проекти с междинни рейтингови резултати, каквито ще имаме към този момент, както и очакваните тенденции. БНТ направи нещо важно в рекламната политика, като накара големи рекламодатели да инвестират авансово и спонсорират наши проекти заради качеството на съдържанието, което предлага. Двете издания на "Голямото и Малко четене" получиха подкрепата на две големи банки, което на практика преобърна тенденцията на пазара да се рекламира само в рейтинг.
За нас е много важно рекламодателите да реагират, защото рекламните приходи на БНТ са много ниски за изминалата година. В това отношение смятам, че трябва да променим и промоционалната си политика, защото в крайна сметка един продукт е и това, което е той за рекламодателите и медиите.
БНТ има нужда от промяна в закона, която да и даде възможност сама да изкарва парите, които влага в предаванията си. И разрешаването на продуктовото позициониране във външните продукции би било сериозен шанс и за нас, и за независимите продуценти.

- Става ли БНТ по-силен конкурент на частните телевизии?

- БНТ е реалният конкурент на комерсиалните телевизии в момента, защото предлага различно съдържание. Частните телевизии имат друга функционалност и друг ред на калкулация на ефекта от своята програма, който се измерва в комерсиални параметри. Например голяма част от рейтинговите продукти в ефира никога не биха били излъчвани по БНТ поради обществения характер на телевизията и изискванията ни за качество на съдържание, породени от отговорността, която носи към своята аудитория. Но ходът на БНТ е да продуцира качествено съдържание с комерсиален подход. Тук примерът е "Под прикритие", обществената телевизия произведе един комерсиален сериал с високо качество и съдържание, който влезе в полето на комерсиалните телевизии, където би трябвало те да са без конкуренция и ги би на тяхна територия. Казвам го с цялото самочувствие на екип, който влезе в това поле с риск, но със скоростта на производство на комерсиалните телевизии, с оперативността, стандарта и продукционния контрол, които осигуряват успеха на всяка продукция.
Това беше възможност за БНТ да провери какво може. Когато комерсиалните тенденции на пазара срещнат професионално ниво на работа, каквото изисква националната телевизия в момента, резултатът е добър. Това беше рискован ход, но се оказа, че няма запазена територия нито за комерсиалната, нито за обществената телевизия. Точно обратното, една обществена телевизия трябва да бъде дотолкова комерсиална, доколкото качеството на съдържанието и може да гарантира.

- С каква продължителност е сключен договорът за закупуване правата на "Под прикритие" и на кои пазари ще се излъчва сериалът?

- Под прикритие влезе в световен каталог. Това са права за световна дистрибуция. New Films е голяма дистрибуторска компания, базирана в Лос Анджелис, която също така продуцира независимо кино. Освен американска продукция те са едни от най-големите дистрибутори на европейско и независимо кино. Покриват всички основни региони в света. Имат за партньор в Латинска Америка Lions Gate например. Това е компания, която има силно продуцентско портфолио. В момента два техни филма се състезават за тазгодишните оксари.

- Сумата, която получихте при продажбата на сериала в Кан и преди това на Fox Crime, успя ли да покрие инвестицията ви в първия сезон?

- Продажбата на кабелния канал Fox Crime не е сравнима с инвестицията, която с депозита по сделката като гаранция правят от американската компания New Films. Мога само да кажа, че е сериозна оценка на качеството и очакванията от продажби на сериала и задължаващо за нас като продуценти към нивото на втория сезон. Договорът е сключен за първия сезон.

- Защо обществена телевизия като БНТ инвестира в комерсиален продукт като "Под прикритие"? Ще продължавате ли да инвестирате и в други риалити програми и сериали, но така, че да запазите обществения характер на телевизията?

- "Под прикритие" като жанр е комерсиален продукт, но ако се оценява съдържанието, сериалът показва различни пластове на обществото – политически, икономически, подземни, социални, всъщност показва невидимата страна на политиката и процеси, които ни управляват в продължение на 20 години. В този смисъл не можем да кажем, че той не отговаря на изискването да е значим за обществената функция на БНТ. Сюжетите му все още са и част от новините. Това е филмов разрез на всичко, което се е случвало в обществото ни в една сфера, за която винаги се е пишело и говорило предпазливо, а тя продължава да бележи живота ни. Подземният свят, с който живеем. Сериалът има много добри консултанти, базиран на реална журналистическа и експертна информация, изследвания и анализи, които години наред са правени за тези кръгове от хора. И е сюжет, който телевизията дължи на зрителя.
Балансът между комерсиалния и обществен характер на продукцията ни зависи само от качеството и съдържанието. Колкото и комерсиален да е един продукт, когато той предлага качествено съдържание, една обществена телевизия не би трябвало да има никакви притеснения. Според мен това беше ударът в десятката, да предложим съчетание между избора на жанр, съдържание и доказана продуцентска компания като SIA, която да го реализира.

Стр. 33

www.glasove.com | 22.10.2011 

„Най-шокиращата част от цялата предизборна кампания беше нейното начало, когато получихме оферти от медиите за участие в дебати и за медийно отразяване. Вече имахме нагласата, че тази кампания няма да е в истинския смисъл на думата честна и почтена, но все още не предполагахме, че цената на идеите и на политическото представяне може да бъде толкова висока”. Това разказа пред ГЛАСОВЕ кандидатът за кмет на София от Българската демократична общност (БДО) Йордан Василев.

След като в щаба на не особено популярната политическа формация разгледали таксите за участие и отразяване в телевизии, вестници, електронни сайтове и радиостанции, те си направили сметка, че за да получат достъп до медиите по време на предизборната кампания и да могат поне в някаква степен да популяризират своя профил и идеите си, трябва да разполагат със сума, надхвърляща 250 хиляди лева.

Предизборни ценоразписи

За какво по-точно става дума – цената на 1 минута участие в предизборен дебат по БНТ е 180 лв. без ДДС, 35 лв. без ДДС струва минута участие в диспут по БНР, цената на интервю в национална информационна агенция е 1900 лв. без ДДС, 67 лв. без ДДС е цената на 1 минута за участие в предизборен дебат по кабелна телевизия, а интервю в национален или софийски всекиденевник струва между 3000 и 10 000 лв. в замисимост от вестника, от предоставената страница и от дължината на текста.
Това означава, че само за две-три интервюта в пресата участниците в тези избори трябва да платят между 10 000 и 30 000 лв. По интересното в случая обаче е, че при подобни материали никъде не е отбелязано, че те са платени и че на практика става дума не за журналистически продукт в същинския смисъл на думата, а за реклама.
Необявена истина е, че по време на избори медиите жънат своите най-големи финансови успехи. Нещо повече, те очакват с месеци и години да започне благодатното време на някоя предизборна кампания, за да отворят тезгяха си пред политиците и да обявят дългите си ценоразписи за медийно отразяване, съвсем забравили, че единствената цел на работата им е техните зрители, слушатели и читатели да получат възможности да направят информиран избор.
При това в огромната част от случаите целият този предизборен алъш-вериш е замаскиран като журналистика и аудиторията не получава никаква възможност да се ориентира дали за участието на определен кандидат е платено или пък то е безплатно.
Обществените медии – предложение, на което не можеш да откажеш
И ако платеното участие в частните медии – разбира се, при задължителното упоменаване на този факт – е все пак допустимо, то платената кампания в държавните телевизия и радио е направо скандална. «Платената кампания в държавните радио и телевизия е в пълен разрез с принципите на обществените медии. Тези медии се издържат от държавния бюджет и смисълът на съществуването им е не икономическата печалба, а единствено и само защитата на обществения интерес», припомниха наскоро от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ).
Парадоксът е, че държавните радио и телевизия, които би трябвало да представят максимално пълно, обективно и равнопоставено участниците в изборите и самата предизборна надпревара, събират пари от кандидатите за участието им в диспути и на практика допускат само онези, които са в състояние да платят. В същото време онези, които плащат за съществуването на радиото и телевизията – зрителите и слушателите на БНТ и БНР – получават един сурогатен продукт, незачитащ принципа на равнопоставеност и базиран изцяло на имуществен ценз.
Нека припомним, че тарифите, по които партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР, са установени от Министерския съвет. Всъщност това че предизборната кампания в държавните радио и телевизия е изцяло платена е заложено в приетия преди няколко месеца с гласовете на ГЕРБ и «Атака» Изборен кодекс. На базата на кодекса на 20 септември тази година беше подписано и споразумение между държавната телевизия, представлявана от нейния генерален директор Вяра Анкова, и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в президентските и местни избори.
Съгласно това споразумение индивидуалните участия на кандидатските двойки за президент и вицепрезидент в рамките на сутрешния блок на БНТ са с продължителност 15 минути, като таксата за участие е 200 лв. на минута без ДДС. Директните дискусии за местните избори пък, които се излъчват също в сутрешния блок пряко от осем града на страната, струват по 150 лв. на минута без ДДС, като всеки участник в дискусията разполага с не повече от 10 минути. Специалната рубрика „Тук живея”, която представлява нещо като индивидуални портрети на кандидат-кметове с времетраене до 2 минути, се излъчва от понеделник до петък във времето след новините в 18 часа и струва 1000 лв. на минута без ДДС. В случай че въпросните клипове са подготвени от екипи на БНТ, тогава сумата се удвоява и цената вече е 2000 лв. на минута без ДДС.
Е, познайте сами дали от БДО са имали възможност да участват в дебатите на БНТ. На въпроса подписахте ли споразумението с държавната телевизия, Йордан Василев се усмихва: „Споразумението на БНТ за изборите напомня за емблематичния американски филм „Кръстникът” – получихме едно предложение, на което не можехме да откажем.” Оказва се, разбира се, че участието в предизборните дебати на БНТ не е по силите на политическа формация като Българската демократична общност. В предизборния щаб на партията изчисляват, че ще са им нужни няколко десетки хиляди лева, за да поискат участие в диспутите на държавната телевизия за местните избори.
”Същото се отнася и за БНР – допълва Василев – с тази разлика, че от БНТ дори не ни потърсиха, за да ни уведомят, докато от държавното радио ни изпратиха предварително офертите за участие, така че поне ни уведомиха от каква смърт ще умираме”.

Неудобно мълчание

Опитвайки се да получат достъп до участие в частните телевизии, от БДО изпращат отворено писмо до главните редактори на медиите. В него те описват разочарованието си от настоящото състояние на медийния „пазар”, от факта, че онези, които са призвани да защитават публичния интерес от злоупотреби и да бъдат част от развитието на обществото, което включва възможности за създаване на алтернатива, всъщност предпоставят корумпиране и брутална манипулация.
В резултат на това писмо от националните частни телевизии заявяват показно, че предизборното участие в техните предавания е безплатно и че достъпът е отворен. Осланяйки се на тази декларация, от БДО изпращат няколко писма до Нова ТВ и bTV, изразявайки желанието си да участват в определени предавания на тези медии и да представят визията си за развитието на София. „Не получихме никакъв отговор, признава кандидат-кметът Йордан Василев – това е положението, получи се едно такова неудобно мълчание”.
Всъщност ако се вгледаме в кампанията, ще видим, че дебати почти липсваха. „Извинявайте, но какъв дебат е да изкараш кандидатите и агитките на площада, това е някаква тежка пародия на нормален политически дебат. Политиката не е пазар, на който да с надвикваме и да се обвиняваме с квясъци”, обобщава наблюденията си от тази предизборна кампания кандидатът за кмет на малката и почти неизвестна политическа формация.
За неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, алармираха преди няколко дни и от АЕЖ. И макар от международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да твърдят, че "платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота", у нас се получи точно това – възможността за безплатни медийни изяви на участниците в тези избори беше силно ограничена.
Получава се омагьосан кръг – всички ние се нуждаем от алтернатива на непоклатимото от години порочно политическо статукво. Очевидно е, че несекващото желание на толкова много хора да участват в политиката е продукт на разпада, до който е достигнала политическата ни класа и на липсата на реална и смислена политика. В резултат на това продължаваме да наблюдаваме наплив за участие в избори на понякога съвършено произволни и нелепи формации и субекти, които всъщност изразяват необходимостта от алтернатива и тъжната констатация, че хората са доведени дотам едва ли не всеки да представлява себе си.
В същото време представянето на различните възможности за алтернатива и на по-маргиналните гледни точки (което на практика ще рече на всички, които са извън кръга на дискредитираната, но все така непоклатима политическа класа на прехода) е на практика абсолютно невъзможно, тъй като медиите свиват погледа си само върху определени кандидати и формации. Късогледството на средставата за масова информация най-често е предизвикано от чисто финансови интереси и взаимоотношения. Към това можем да добавим също липсата на професионализъм, апатията и глупостта. Всичко това ограничава драстично възможностите за дебат, а оттам и за развитие на обществената среда и на политическата система.

Оригинална публикация 

сп. Тема | 23.10.2011

Когато през декември м.г. новите тогава собственици на "Труд" и "24 часа" Христо Грозев, Огнян Донев и Любомир Павлов обявиха, че искат да навлязат по-сериозно на интернет пазара, в който имало ниша, те едва ли имаха предвид, че и лично ще го захранват със скандали, както се случи впоследствие. Тази сряда виртуалното пространство тиражира стотици пъти новината, че полицаи помагат на частен съдебен изпълнител да влезе в Полиграфическия комбинат и да опише имуществото на "Вестникарска група България – холдинг". Появата на съдебния пристав дойде след постановление на Софийския градски съд. Той реши още Грозев да има статут на "особен представител" (нещо като втори управител), докато трае съдебният спор с двамата му съдружници.
През 2010-а Грозев, Павлов и Донев обявиха, че чрез фирмата си "БГ Принтинвест" първият ще държи мажоритарния дял в медиите, а Павлов и Донев – по-малкия. През пролетта двамата се отметнаха от думите си с пояснението, че съдружникът им не е осигурил нужния му капитал за сделката. В отговор Грозев заведе дело, което още не е започнало по същество.
През седмицата той обяви, че е поискал опис на имуществото, тъй като се натъкнал на документи, доказващи, че най-големият кредитор на "Труд" и "24 часа" вече не е банка, а 35-годишен адвокат Грозев поясни, че през март фирма "Комерс контакт" ЕООД на Стоян Венциславов Николов, син на заместника на Любомир Павлов от периода му като председател на надзорния съвет на Общинска банка – Венцислав Николов, е придобила чрез цесия 15 000 000 евро от 25-те милиона заем, който холдингът изтегли от Уникредит Булбанк. Срещу залог на цялото имущество на вестниците и на Полиграфическия комбинат банката е отпуснала на "Комерс контакт" и още 5 милиона евро кредит.
"Ако банката беше кредитор, ние имаме доверие, че няма да направи нещо незаконосъобразно, примерно да си изиска утре предсрочно заема, за да може да разпродаде активите – коментира Грозев в интервю за сайта "Всеки ден". – Но когато имаме частно лице, свързано с политическия кръг от мандата на Софиянски, не можем да стоим пасивно и да чакаме да дойде денят X за гледане на делото."
Вече е ясно, че спорът между тримата ще продължи и догодина, а вероятно и през следващите 2-3 години. За поредната колизия между издателите на "Труд" и "24 часа" можеше никой да не разбере, ако управителят им Любомир Павлов бе изпълнил решението на съда и бе допуснал съдия-изпълнителят да си свърши работата. Тогава нямаше на мястото на събитието да се налага да идва нито полиция, нито репортери, които за пореден път да превръщат правенето на новини в новина.

Стр. 37

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177