www.mediapool.bg I 20.11.2014г. 

Водещата на "Си Ен Ен Интернешънъл" Ралица Василева напуска телевизията. Раздялата идва след 23 години работа за световния новинарски канал.

Василева съобщи новината в профила си в Туитър. В социалната мрежа тя публикува снимки от последния си работен ден в медията и благодари на зрителите за оказаната й подкрепа през годините. Василева не посочва мотивите за напускането си.

Наскоро компанията "Търнър Броудкастинг" освободи 10% от всички свои служители по целия свят, включително и в централата си в Атланта. Съкращенията са част от мерките на медийната група за намаляване на разходите.

Василева започва професионалната си кариера през 1987 г. в английската редакция на БНР като преводач от английски език и диктор, а по-късно става и репортер. От 1990 г. е водещ и репортер в БНТ.

През 1991 г. заминава на стаж в Си Ен Ен с 20 долара в джоба и син на 7 години. Телевизионният канал харесва репортажите й и я канят на специализация, а през 1992 г. вече е на работа като водещ на предаването "CNN World Report" – единственият в света форум за международни телевизионни журналисти, чрез който те могат да представят новини от своята страна пред глобалната аудитория на Си Ен Ен.

През дългата си кариера Василева е отразявала конфликтите в бивша Югославия, Близкия изток, както и прехода в Русия и мирното споразумение в Северна Ирландия. Ралица Василева е водила за Си Ен Ен отразяването на кризата с оръжейните инспекции на ООН в Ирак, атентатите от 11 септември в САЩ, войната срещу тероризма и военната офанзива в Афганистан и много други.

Интервюирала е много видни световни лидери, сред които бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Мадлин Олбрайт, бившият съветски лидер Михаил Горбачов, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън. 

Оригинална публикация 

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 08.11.2014г. 

Бившата телевизионна водеща Бетина Жотева става говорител на Министерството на външните работи, потвърди самата тя пред "Дневник". Тя е първият официално потвърден говорител на новото правителство.

Кариерата си в медиите Жотева гради в БНР, в. "Труд" и в БНТ. През октомври 2010 година бившата телевизионна водеща и говорител на постоянното представителство на България в Европейския съюз Бетина Жотева стана директор на отдел "Връзки с обществеността" в Министерството на финансите, оглавявано от Симеон Дянков.

През следващите години Жотева заемаше пиар позиции в държавната администрация.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 22.08.2014г. 

Събитията и тенденциите, които променят рекламния пазар през първата половина на 2014 г..

От Световното първенство по футбол тази година можем да направим два глобални извода: Бразилия скоро няма да си върне изгубената футболна слава, а Германия ще доминира европейския и световния футбол още дълго. Ако пренесем размишленията на местно ниво обаче, изводът е само един: нищо не работи толкова добре за рекламата, колкото световните състезания.

Първенството е събитие номер едно за годината: първият мач успя да доведе на обществената телевизия 771 хил. зрители, а на финала между Бразилия и Германия – общо 1.2 млн. души. БНТ се хвали и с допълнителен един милион посещения онлайн. Повишеният интерес на зрителите значи повишен интерес на рекламодателите. С други думи, от началото на годината пазарът на реклама е пораснал. По правило това се усеща най-вече в БНТ и в интернет. Ако се загледаме по-внимателно обаче, има и други по-дребни двигатели, които го движат напред.

Колеблива промяна

Първата добра новина за рекламния пазар от началото на годината е, че той расте. Поне така изглежда от данните на мониторинговата компания Be Media Consultant, според която за първите шест месеца на годината компаниите са инвестирали общо 545 млн. лв. в реклама (виж инфографиката). Сумата е с 11% повече от същия период на 2013 г. Изчислението обаче е брутно и не включва отстъпките и бонусите, които повечето медии дават традиционно и често достигат 50 и повече процента от официално обявените тарифи. За да пресметнем действителната стойност на пазара, можем да сравним брутните приходи например на най-голямата телевизия – bTV, с финансовия отчет на компанията собственик CME. Според мониторинговите данни за първата половина на 2014 г. телевизионната група трябва да е спечелила малко над 200 млн. лв. от продажбата на рекламно време. В отчета на компанията за полугодието обаче са записани приходи от 63.8 млн. лв. Според документа и целият телевизионен пазар се е свил с 6% в първото шестмесечие на 2014 г., сравнено с година по-рано.

Истината за пазара обаче явно е по средата. Медиа агенциите, до които "Капитал" се допита, са категорични, че 11-процентовият брутен ръст не отразява реалната картина на пазара. Въпреки това от бранша са оптимистично настроени, тъй като рекламният пазар се стабилизира и регистрира поне лек ръст. Определени групи рекламодатели стават по-активни. Така например бирените брандове рекламират най-много в телевизия от началото на 2014 г. с брутни инвестиции от 37 млн. лв. (и почти 63% ръст за година). Причините за повишения интерес на пивоварните, разбира се, на първо място е Световното първенство по футбол, както и лошото време. Въпреки това ефектите са налице. Основният канал на обществената телевизия – БНТ отбелязва повишение на приходите от реклама от 177%, а БНТ HD (който тръгна през януари 2014 г.) започва своето съществуване с брутни приходи от 411 хил. лв. Ръст сред телевизионните рекламодатели отбелязват и хранителните добавки (+69%), кредитните услуги (+47%) и секторът на телекомите (+38%).

"Брутните рекламни инвестиции в реклама във вестниците са се увеличили с 12% през първото шестмесечие на 2014 г. – това означава, че поне за първото полугодие трайната тенденция в намаляване на рекламните инвестиции в преса е, ако не прекратена, то поне чувствително забавена", казва медиа директорът на "Аргент" Симона Тенчева и за показателите в сегмента на печатните издания. Според нея дори и спадът от 3% при списанията е добра новина. За същия период миналата година мониторингът отчита -16% в рекламните инвестиции спрямо 2012 г. Брутният обем на печатния пазар за януари – юни 2014 г. е 52 млн. лв. Въпреки че реалният обем вероятно е поне два пъти по-малък, Тенчева коментира, че данните са положителни. "Вероятно след продължилия няколко години бърз спад в сегмента вече е достигнал до нивата, под които медиите не могат да си позволят да слязат съществено нито като тиражи, нито като цени", казва медиа директорът…

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 14.08.2014г.

Мариана Векилска няма да води “Тази събота” и “Тази неделя” по Би Ти Ви от есента, но много е вероятно и титулярката Лора Крумова да не прави двете сутрешни предавания повече.

Крумова все още е в майчинство след раждането на сина си Явор. Година по-късно тя обаче имала намерение да се върне на работа, разказват хора от телевизията. Но не в събота и неделя сутринта, въпреки че токшоутата, водени от нея, имаха впечатляващ рейтинг. Самата тя била на мнение, че предаванията са се
изчерпали като съдържание и затова вече не са толкова интересни.

Нищо чудно на мястото на “Тази събота” и “Тази неделя” да се появят съвсем нови предавания. С концепция за тях всъщност на среща в Би Ти Ви скоро били продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Тяхната компания “Междинна станция” от години прави подобни програми – първо в Нова тв, после в Тв7.

Малко вероятно е Тв7 отново да вземе тяхна продукция тази есен заради влошеното си финансово състояние след кризата с КТБ.

Дори и Иван и Андрей да не се споразумеят с Би Ти Ви, Лора Крумова май няма да се върне в познатата на зрителите роля. По-скоро ръководството на Би Ти Ви я вижда на екрана в събота следобед по времето, когато Сашо Диков прави своето “ДикOff” по Нова тв.

Когато и да е програмирана новата рубрика на Лора Крумова, тя категорично ще е съвсем различна. Дори може да има и две водещи – до Крумова да седне Галя Щърбева, казват от Би Ти Ви. Двете журналистки са били на среща с хора от ръководството на медията в началото на седмицата.

Не е изключено да имат идея за общо предаване. Те са приятелки още от времето, когато Крумова работеше в Нова тв. Сега заедно преподават във Висшето училище по застраховане и финанси в София, където водят журналистически курс. Техни студенти там снимаха през годините репортажи и разследвания за фалшификациите по време на избори, които на практика бяха излъчени от трите големи телевизии – Нова тв, БНТ и Би Ти Ви.

Засега съвместната телевизионна дейност на двете приятелки е само предположение, тъй като няма официално съобщение, че Щърбева ще напуска Нова тв. Тя води новините там, но в момента също е в майчинство и гледа първородната си дъщеря Калина. Бебчето ще навърши годинка през януари.

В момента никой от новите лица и продуценти няма договор с Би Ти Ви, тъй като повечето ръководители на медията са в отпуск. Другата седмица се очаква да се съберат, за да обсъждат новата програмна схема. На практика са подготвени три варианта какво и кога да се излъчва наесен.

Засега са сигурни само забавните формати На 21 септември стартира музикалното шоу “Гласът на България”. Преди него вероятно ще тръгне “Сървайвър” – риалити шоуто с най-висок рейтинг, което се връща на екрана на Би Ти Ви след 4 години отсъствие. Този път снимките бяха в Камбоджа.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 20.07.2014г. 

Томаш Бичик, директор "Бизнес развитие" в MediaResearch, пред "Капитал Daily":

Томаш Бичик заема поста директор "Бизнес развитие" в MediaResearch от май 2011 г. Отговоря за развитието на телевизионната пийпълметрична дейност на компанията в чужбина, включително и за международното развитие на съществуващи и нови продукти и услуги на компанията. Към MediaResearch се присъединява от компанията GroupM, която работи с медийни агенции като WPP (MediaCom, Mediaedge:cia, MindShare a Maxus), където заема позицията на директор "Изследвания, инструментариум и технологии".
Пийпълметричната агенция MediaResearch влезе на пазара преди две години, като с това оспори позицията на единствения досегашен доставчик на информация за гледаемостта на телевизиите – ГАРБ. Преди месец "Нова тв" обяви, че се отказва от договора си с ГАРБ и MediaResearch единствена ще изследва рейтинга на предаванията й. Това постави пазара в необичайна и напрегната ситуация, защото данните на двете агенции се разминават. Същевременно медийните и рекламните агенции (а с това и рекламодателите) ще трябва да купуват изследванията и на двете агенции.
Когато влязохме на пазара, ние бяхме учудени, че една компания – ГАРБ, доставя всички или почти всички данни за медийния и рекламния пазар.

Приоритетът ни ще е да разширим изследването на телевизионната аудитория.

Как очаквате да изглежда пазарът след една година? Как ще бъдат разпределени силите между вас и основния ви конкурент ГАРБ?
- Това ще бъде труден период. Ситуацията да имаш две отделни "валути" на пазара не е лека. Но аз вярвам, че ще успеем в това да убедим пазара, че нашият продукт е по-добрият, и ние ще станем основната валута. Това ще бъдат сложни преговори и много убеждаване на пазара, че качеството на нашата услуга е по-добро. Планът ни е прост – да останем единствената валута. В дългосрочен план не мисля, че е възможно две фирми да се задържат. Много малко пазари по света са в подобна ситуация.

Има ли други пазари, на които вашата компания се конкурира с друг доставчик на пийпълметрични услуги?
- Преди година чешката "Нова тв" (част от СМЕ – собственика на bTV Media Group) беше недоволна от избрания доставчик на услуги в страната и започнаха свой собствен проект, избирайки Nielsen. Не знам как да го коментирам, но това беше времето, когато Адриан Сърбу беше изпълнителен директор на компанията. Няколко месеца по-късно висшият мениджмънт на компанията се смени и проектът беше прекратен. Така че на практика не сме били на пазар с две различни пийпълметрични системи, макар че това за малко щеше да се случи в Чехия.

Вие работите със собствениците на българските bTV и "Нова" – CME и MTG, и на други пазари. Има ли и други държави, в които двете компании избират различни пийпълметрични агенции?
- Ние имаме много добри отношения и с двете компании, например в Чехия, където сме доставчик на пийпълметрия от 2001 г. насам. Там имаме три поредни спечелени търга. Чешкият пазар е много добре организиран, защото там има комитет, който включва телевизиите и агенциите, който регулира пийпълметрията. На всеки от тези търгове ние победихме "гигантите" в измерването на телевизионна аудитория – Nielsen, Cantar, Jfk. Понякога телевизиите имат забележки или съмнения и искат одит. Последният одит беше иницииран от чешката "Нова" (СМЕ). В Чехия сме преминали през три търга и шест одита. Спечелихме търг в Естония, работим в Словакия, където двете компании оперират.
Но никъде няма ситуация, подобна на българската.

Попадали ли сте в друга ситуация като българската, където се конкурирате с друга агенция и имате за цел да станете лидер на пазара, без да има търг?
- За нас има няколко начина да навлезем в дадена страна. Първият е с търг, но това не е случаят в България. Ако познанията за историята на пийпълметричните системи тук са правилни, търг не е и имало от много време. Търгът е най-доброто решение от гледна точка на всички играчи на пазара.
Има много държави, които оперират без търг, една от най-големите е Испания. Мисля, че доставчикът там е TNS. Ако пазарът е достатъчно мъдър, се образуват асоциации и комитети, които все пак проверяват системата и поставят някакви условия.
В Чехия ситуацията е различна. Там ние дори не сме собственици на данните, те принадлежат на Асоциацията на телевизионните организации (АТО), а ние сме само доставчик. Положението там е много подредено – имаме само един договор и получаваме регулярни плащания.

Как ще коментирате обжалването на обществената поръчка за доставка на пийпълметрични услуги на БНТ?
- От гледна точка на нашия досегашен опит условията в обществената поръчка са странни. Изискванията са много високи – телевизията иска изпълнител, който не измерва само телевизионната аудитория, но също така радио, както и да мониторира реклама. За мен е необичайно всички тези услуги да попадат в един и същ договор.
Когато влязохме на пазара, ние бяхме учудени, че една компания – ГАРБ, доставя всички или почти всички данни за медийния и рекламния пазар. Те имат тв пийпълметрични данни, продават софтуер, разполагат с мониторинг на рекламата, мерят печатна и радиореклама. В развитите пазари виждаме обратното – всяка от тези дейности се осигурява от различна компания и се гарантира от различна организация. В Чехия например пийпълметричната система се гарантира от специален комитет, проучването на печатната аудитория се гарантира от асоциацията на издателите, изследването на радиопазара се гарантира от асоциацията на радиостанциите. Рекламният мониторинг е търговска услуга.
При този опит първата ни мисъл, когато видяхме поръчката, беше, че е написана така, че да фаворизира настоящата пийпълметрична агенция на БНТ.

Планирате ли да разширите обхвата на услугите, които предлагате в България?
- При нормални обстоятелства бих отговорил с не. Но ние сме изследователска агенция, имаме ноу-хау. Всичко е въпрос на инвестиция, време и търсене на пазара. Отговорът ми за радио например е дали пазарът наистина се нуждае от електронно измерване на аудиторията? Аз бих се усъмнил дали пазарът може да си позволи да плаща за сложно и скъпо електронно изследване. Не знам колко точно радиостанции има в България, но в Чехия броят им е 80. Ако искаме да имаме данни за всяка локална радиостанция, това означава огромен брой устройства във всякакви кътчета на страната. Това не е икономически изгодно. Въпросът е дали радиото изобщо има нужда от толкова прецизни дневни данни. При телевизиите е различно – те правят програмите си така, че да могат да продават повече реклама и за това им е нужна тази информация.

Ако решите да въвеждате нови услуги, кои ще бъдат приоритетите ви?
- Приоритетът ни ще е да разширим изследването на телевизионната аудитория, като включим данни за т.нар. втори екран. Вече имаме технологично решение за част от тази задача. Ще се фокусираме върху изследването на други екрани, интернет потреблението, телевизионното съдържание онлайн. В Чехия измерваме т.нар. time-shifted audience (аудитория, която гледа телевизионно съдържание в момент, различен от живото му излъчване). Това включва не само "черните кутии" в пийпълметричната система, но и приложение за различни устройства. Също така разработваме устройства за лично измерване на медийното потребление. Вече ги изпробвахме по време на олимпийските игри в Сочи, когато измервахме как съдържанието се гледа на различни платформи.
Говорим и с доставчиците на телевизия и телекомите. Те имат данни за хиляди домакинства – със сигурност много повече от всеки пийпълметричен панел. Проблемът е, че събират информация по различен начин (напр. следят какво се случва на даден телевизор, но не кой го гледа, кой е в стаята и пр.), затова се опитваме да измислим как да я интегрираме в нашето изследване.

Ще работите ли за някакъв вид регулация или правила за пийпълметричните данни?
- Ако става въпрос за държавна регулация – в никакъв случай. Ако всички играчи на пазара постигнат взаимно съгласие – разбира се, ще работим заедно с тях. 

Оригинална публикация 

www.vesti.bg I 16.06.2014

Kонкурсът за фирма, която да доставя данни за рейтингите на БНТ, ще бъде обжалван пред Комисията за защита на конкуренцията. Това става ясно от писмо до медиите на изпълнителния директор на една от двете пийпълметрични агенции у нас – "Медиарисърч" (Mediaresearch).

В условията на обществената поръчка държавната телевизия е заложила дискриминационни условия -

доставчикът на тв рейтинги да й дава и данни за аудиторията на радиата и пресата. На тези три условия едновременно отговаря само една компания на пазара, алармират от "Медиарисърч".

От международната агенция заявяват, че обявената от държавната телевизия обществена поръчка е с предизвестен победител.

"От 2008 г. насам, това е четвъртата процедура на БНТ за доставка на пийплъметрични данни и в нея за пръв път, заедно с данните за телевизионна аудитория, БНТ изисква данни за аудиториите на радиа и печатни медии, при това от един единствен доставчик", коментира изпълнителният директор на агенцията Иван Генчев. Той посочва, че нито една друга медия нито в България, нито на пазарите в Европейския съюз не поставя подобни условия.

Ръководената от него "Медиарисърч" вече е сезирала КЗК за обществената поръчка.

Преди това фирмата е поставила въпроса пред самата телевизия, пред Съвета за електронни медии и пред медийната комисия в парламента, но отговор не е последвал.

"Поведението на БНТ е недопустимо и с оглед на предвидената възможност, следващите поръчки да се възлагат на избрания изпълнител чрез договаряне и без обявление. Това би означавало за години напред, бюджетът на обществената телевизия да потъва в непрозрачни процедури, чийто край е известен още преди да са почнали", допълват от "Медиарисърч".  

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg  I 09.06.2014

Добрина Чешмеджиева, Десислава Ризова, Ани Цолова и Виктор Николаев са най-добрите телевизионни журналисти през последната година. Така реши авторитетното 5-членно жури, което им връчи журналистическите награди"Свети Валс" в събота вечерта. Добрина Чешмеджиева взе голямата награда от 15 хиляди лв. за "Референдум" по БНТ и обективността, с която го прави.

Журито оцени репортажите на Десислава Ризова от Украйна като най-добрите в тв ефира, за което присъди специалната награда от 5 хиляди лв. Толкова е и наградата на зрителите, която е за Ани Цолова и Виктор Николаев като водещи на "Здравей, България" по Нова телевизия. Това е третият приз, който се дава на конкурса. За него социологическата агенция "Сова Харис" прави представителна анкета, като пита над 1000 души кой заслужава наградата. Двамата водещи печелят над 19% одобрение, като вторите след тях – Генка Шикерова и Константин Караджов, са около 7%. Победителите в четвъртото издание на наградата "Свети Влас" се състезаваха с 40 все изтъкнати журналисти от всички телевизии. Избра ги 5-членното жури, в което влизат Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, Копринка Червенкова, Стефан Димитров и Антоний Георгиев, издател на сп. "Вагабонт". Петимата са членове на "Кръг 11" – интелектуалното сдружение, което преди 4 г. измисли наградата и организира връчването .

"Няма такава парична награда в България, колкото голямата от 15 хиляди лв. Нарочно искаме да е в голям размер, за да може победителят, ако иска, да не работи 1 г. и да се занимава с разследване, документален филм или написване на книга", обясни Иван Гарелов, председател на "Кръг 11". В него влизат още Любен Дилов, Павел Васев, Георги Лозанов, преподавателят по журналистика в Софийския университет Димитър Найденов и писателят Георги Тенев. 

Всяка година те избират 5-членно жури. В него не могат да участват онези, които имат свои телевизионни предавания, като Дилов и Гарелов. "Много съм горд, че тези награди носят името "Свети Влас" и се раздават в курорта, защото журналистите, които формират общественото мнение, са изключително важни за живота ни", каза Йордан Динев, един от собствениците на "Диневи Груп". Освен паричната награда победителите получават и екскурзия до винарска изба в Италия.   

Оригинална публикация

www.24chasa.bg  I 06.06.2014

За една седмица сутрешният блок на БНТ 1 е с нова водеща. Христина Христова е на екрана от понеделник, за да може титулярката Ася Методиева да излезе в отпуск. "Само една седмица ще почивам", обясни вчера Ася.

Тя е единствената водеща на сутрешен блок без екранен партньор, след като колегата Росен Цветков напусна държавната телевизия и отиде в Би Ти Ви в края на март. Оттогава ръководството на БНТ му търси заместник.

Христина Христова е в телевизията от 2008 г. и работи като репортер в новините. Сега, докато е водеща на "Денят започва", е на екран със съпруга си – спортния журналист Радостин Любомиров. Освен че чете спортните новини, той прави преглед на печата и на социалните мрежи със съпругата си в сутрешния блок.

Оригинална публикация