в. Сега I 22.07.2010 

Бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски добавиха още една медия към пакета от вестници, които притежават. Това е бургаският областен всекидневник "Черноморски фар". Източник от досегашното ръководство на вестника съобщи, че до две седмици Кръстева и Пеевски официално ще встъпят в качеството си на издатели. В събота всички служители на "Черноморски фар" бяха приканени да подпишат молби за доброволно напускане.

Стр. 5

* Заглавието е на PRnew.info

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. Капитал | 19.06.2010

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" организира кръгла маса "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България". В нея се включиха дипломати, издатели, журналисти и анализатори. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов прозрачността трябва да престане да бъде само лозунг, а да се стигне до конкретния произход на капитала. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик (вляво) коментира че има журналисти, които са притеснени от ситуацията с медиите в България. "Има медии в страната, които за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове", каза той. За първи път на форум за собствеността на медиите присъства и управителят и номинален собственик на "Нова българска медийна група" Ирена Кръстева. Това е групата, чието изкупуване беше финансирано от Корпоративна банка – институцията, събрала половината от депозитите на държавни дружества. "Не виждам смисъл и не вярвам, че ще се появи нов медиен закон", каза Кръстева. Новината e, че работна група към правителството подготвя медиен закон, който да изисква пълна прозрачност на капиталите в сектора и да заложи ограничения за концентрация на собствеността. — Повече на www.capital.bg

Стр. 3

в. Капитал | 2010-06-12 

"Нова българска медийна група", която издава вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" и други, е депозирала жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу "Икономедиа", издателството на "Капитал" и "Дневник".
Оплакването от нас е, че чрез твърдения в поредица от статии целим "принизяване на авторитета на издателя НБМГ", "принизяване и омаловажаване качествата на "Телеграф", "Монитор", "Политика". Казва се също, че чрез нарушаване на доверието в изданията "Икономедиа" като конкурент цели да повлияе на тиражите и на пазарния дял на въпросните вестници.
НБМГ номинално е еднолична собственост на Ирена Кръстева, бивш директор на спортния тотализатор по времето на НДСВ и майка на депутата от ДПС, а в предния мандат зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски. Според твърдения на журналисти, работещи там, Пеевски реално управлява вестниците от групата.
Нарушението според адвокатите на НБМГ е на член 30 от Закона за защита на конкуренцията: увреждане на доброто име и доверието към конкурентите и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция. Искането е на "Икономедиа" да бъде наложена максималната глоба
по закона (10% от оборота) и да се постанови прекратяване на нарушението.
Жалбата вероятно е обещаното ни преди две седмици "ще съдим клеветниците" от г-жа Ирена Кръстева. НБМГ се дефинират като компания "издател на независими вестници, като никога не е правил… компромиси с основното задължение на всяка медия, а именно да защитава правото на гражданите да бъдат вярно и обективно информирани".
Ние стоим зад фактите и изводите, които сме направили в публикациите, обект на жалбата – статията на "Капитал" "Петата власт: рекет", коментарът "Корпоративна банда*"
и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка" от "Дневник". В тези публикации се твърди, че медийната група на Ирена Кръстева е де факто контролирана от Корпоративна банка. За същата банка след питане на 11 главни редактори финансовото министерство потвърди, че държи над 400 млн. лева като депозитите на държавни предприятия, което надхвърля собствения й капитал и като дял е далеч над собствения й пазарен дял.
Вестниците от групата на Ирена Кръстева са сред малкото, които не са подписали Етичния кодекс на българските медии, и според нас в много случаи се отклоняват от добрите журналистически практики. Смятаме, че това е най-голямата заплаха за доверието в която и да било медия.
"По наше мнение по начина, по който е представено, искането пред КЗК е не само неоснователно, но и недопустимо", каза Даниел Вълчев, управляващ съдружник в адвокатско дружество "Плочева, Вълчев, Кърсердарева и съдружници", което е поело юридическата защита на "Икономедиа" в случая.

Стр. 4

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 2010-05-22

За връзката между парите на данъкоплатците, Корпоративна банка и "Нова българска медийна група"

Веднъж телефонът на Цецка Цачева звъннал и отсреща се чул гласът на Ирена Кръстева: "Чух че издавате Държавен вестник и искам да го купя." Някога този виц беше смешен. Сега се разбира, че в него е имало доста истина. През последните две години и половина с решаващата помощ на държавата и парите на данъкоплатците беше изградена нова медийна империя. Вестниците, телевизиите и сайтовете от нея имат всички характеристики на държавни медии – те вървят след управляващите, следват тяхната политика, не работят на печалба и ако не получават редовните си финансови инжекции, ще колабират.
Данните, които финансовото министерство огласи в отговор на питането на 11 главни редактори къде стоят парите на държавните дружества, разкриха първата част от схемата. Когато половината свободни средства на най-големите компании стоят в една иначе малка банка – Корпоративна, и то в голямата си част на ниски лихви е помощ на стойност десетки милиони. Корпоративна впрочем засега е единствената банка, която е обявила, че в кризата ще раздаде дивиденти на акционерите си. Два дни преди шокиращите данни за държавните депозити да бъдат огласени, най-големият акционер там – Цветан Василев, опита да се разграничи от втория елемент в порочния кръг – медиите. "Корпоративна търговска банка не финансира медии", каза той в интервю пред вестник "Пари". През седмицата на първите страници на изданията от "Нова българска медийна група" (НБМГ – същата, която тук ще докажем, че е зависима от Корпоративна банка) беше публикувано "отворено писмо". Там, ръководителят на пресгрупата Ирена Кръстева казва: "Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг… НБМГ е финансово независима." Формално може и да изглежда така.
Ако не сте следили темата, Ирена Кръстева е някогашният директор на тотото, чийто син Делян Пеевски, сега депутат от ДПС, реално управлява медиите на групата.
Не, ама да
Твърденията на Цветанов и Кръстева, че банката не е свързана с медиите са фактически неверни. Първоначалното изкупуване на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика" през 2007 г. (по това време собственост на Петьо Блъсков) е финансирано с пари на Корпоративна банка (вижте карето, схемата, таймлайна). По-късно, в началото на 2009 самият Цветан Василев казва в разговор с журналист на "Капитал": "Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой който движи текущата работа, аз участвам във финансирането."
Според финансовите отчети към момента на покупката им почти всички вестници от групата работят на загуба от основната си дейност (с изключение на "Монитор", но от "други приходи"). Само "Меридиан мач" отчита малка печалба в рамките на групата година по-късно, когато тя е управлявана от Ирена Кръстева. Всъщност по разкази на журналисти, работещи в НБМГ, групата реално се управлява от сина й Делян. Той върти бизнеса, избира челни статии и реди илюстрации. (Завидна работоспособност впрочем – това е тежко занимание за един вестник, какво остава за няколко, при това съчетани със задълженията на народен представител – бел. ред.)
Заедно с вестниците на Блъсков Цветан Василев се оказва собственик и на дяловете им в печатницата "ИПК Родина". Там съдружници след приватизацията на печатницата са още няколко издателя – на "Новинар", "Стандарт", "Меридиан мач", "Дума" (тогава издавана от Петър Манджуков). Един по един банкерът в съдружие с Ирена Кръстева изкупува й техните дялове.
Така в рамките на година и половина Василев и Кръстева инвестират 63.3 млн. лева – за вестниците на Блъсков, прилежащите разпространителски фирми, "Меридиан мач", дяловете в печатницата (без 1/7 – и до ден днешен собственост на издателите на "Банкеръ"). В момента двамата са равни съдружници в печатницата и разпространителските фирми през дружеството "Си Ди дивелопмънт". Едва миналата година Цветан Василев е продал на Ирена Кръстева дяловете си във фирмата, която държи вестниците и сега тя се води едноличен собственик там (вижте схемата).
Описаните събития се случват по времето на тройната коалиция – Станишев, Сакскобургготски, Доган. В същия период е започнало концентрирането на пари на държавни дружества в банката. Делян Пеевски е зам.-министър по бедствията и авариите от квотата на ДПС. Подозренията са, че властта толерира медийните покупки, а придобитите вестници не пишат нито една критична дума срещу кабинета "Станишев" и партията на Доган.
"Никога не съм се криел. Но това не е проект на Ахмед Доган, нито пък работя по нечия друга поръчка", разказва по-късно пред "Капитал" Цветан Василев и обяснява, че се интересува и от имотите, на които е "ИПК Родина". В края на мандата на Станишев той предложи спорна замяна на имоти със сгради на Националната агенция по приходите, срещу което да построи централен офис на ведомството на парцела до печатницата. Станишев беше приел, но договорът беше толкова скандален, че след след изборите сделката пропадна.
Колкото повече, толкова повече
Доизграждането на медийната империя продължава и до днес. За новите придобивки се плащат луди пари – поне ако съдим по официалните документи в Търговския регистър. Примерно 50% от великотърновския вестник "Борба" са на цена 1 млн. евро (при положение че за осемте месеца на същата година печалбата на дружеството е 220 хиляди лева, а активите към този момент са за 700 хиляди.)
Любопитна е покупката на TV7 и вестник "Експрес" (впоследствие преименуван на "Засада") от Любомир Павлов. Тази медийна придобивка беше осъществена чрез изкупуване на компания с кипърска регистрация и анонимна собственост. Самият Цветан Василев се представя като консултант на телевизията. Освен TV7 и всекидневника сделката включва и няколко имота в София, приватизирани по времето на Стефан Софиянски. През седмицата в "отвореното си писмо" Ирена Кръстева се отрича от връзки с TV7, но към момента на покупката на телевизията тя беше директор в придобиващото дружество "Краун Медиа". За последните две години телевизията е на загуба от по около 10 млн. лева. През 2009 тя е ползвала кредити на обща стойност 10 млн. лв. от две дружества на Цветан Василев – "Фина Ц" и ТЦ ИМЕ. Впоследствие заемите са погасени, а загубата се покрива от анонимния акционер с увеличения на капитала.
Миналата година НБМГ на Ирена Кръстева купува от Петър Манджуков и телевизията BBT. Според източници на "Капитал" част от плащанията по сделката все още предстоят. Гаранция за тях е издала Корпоративна банка въпреки твърденията на Кръстева, че финансовата институция няма общо с медийната група.
Групата има косвени връзки със сайта на бившия водещ в bTV Николай Бареков – bnews. При учредяването на дружеството, собственик на домейна, повечето акции бяха записани на името на Иван Терзийски, който участва и в компания заедно с един от членовете на борда на ТВ7. Бареков и Пеевски често се появяват заедно в жълтите хроники, а сайтът на бившия телевизионен водещ следва редакционната политика на НБМГ. Бареков и съпругата му имат заем от Корпоративна банка, който е отпуснат миналата година и е обезпечен с ипотека на имот от 880 кв.м в София.
Най-мистериозна е смяната на собствеността на жълтия многотиражен седмичник "Уикенд". Фактът, макар да е потвърден от няколко източника, все още не е отразен в Търговския регистър. Единият от бившите съдружници, който не е вече във фирмата издател, е Недялко Недялков. Попитан с кого е преговарял за продажбата на дела си и кой е купувачът, той отговори: "Засега предпочитам да не коментирам." Редакционната политика и оперативното ръководство на "Уикенд" са сменени, а според журналисти тонът там се задава от Делян Пеевски. Депутатът от ДПС е и председател на учредения наскоро медиен съюз, в който влизат изданията на майка му и редица разпространителски фирми. "Уикенд" спазва същите "зони на мълчание" като останалите вестници от групата. В него никога не пише нищо лошо за Бойко Борисов и нищо лошо за Доган. Сред защитените във всички медии около КТБ личности е и прокурорът Роман Василев, който се занимава приоритетно с делата, свързани с организирана престъпност и корупция. (Работейки в тази посока, сайтът bnews роди доста комични изпълнения, като например дописка по случай рождения ден на прокурора, в която между другото се казва: "Та нали с един замах той разпъва по трима престъпници наведнъж и поставя на колене всеки бандит!")
През свързана с Цветан Василев офшорна фирма съвсем наскоро бяха купени 50% от НУРТС – дружеството, собственик на системата от телевизионни кули и предаватели, с които се излъчва сигналът на всички тв и радио канали в България. Чрез новопридобитата компания към медийния пъзел бяха включени и два от т.нар. мултиплекси, на които скоро ще се качват телевизиите, вече в дигитален формат. (За всички тези неща сме писали подробно в предни броеве.)
Независими от Корпоративна? Хм
Медиите от групата опитват да скъсат, поне формално, пъпната връв с Корпоративна банка. Според писменото изявление на Ирена Кръстева, днес изданията от НБМГ са финансово независими. Отчетите за 2008 показват, че всички те, освен телевизия BBT, са на загуба. Въпреки това в консолидирания отчет на групата се появява печалба от 13 млн. лева, която не може да бъде обяснена по официалните данни. Тя е в перо "други приходи".
Колкото до вестниците основните им приходи идват от Корпоративна банка и свързаните с нея компании. За първите четири месеца на тази година според мониторинга на TV Plan/TNS те са платили за реклама в изданията от групата близо 6 млн. лева. Това е почти 70% от всичките й рекламни приходи. Почти сто процента от рекламните бюджети на банката, които нарастват драматично от тази година са в същата група. Тук абсолютните стойности трябва да се приемат с известна условност, защото мониторинга ги изчислява "автоматично" като рекламни площи, умножени по цената от тарифата на изданията, и не отчита отстъпки и други подобни. По-важни са относителните дяловете. При 70% от приходите не може да се говори за финансова независимост от банката.
Наливането на ресурси във вестниците има две цели. Първо, за да стане възможно прекъсването на финансовата връзка с Корпоративна. Второ, да послужи като аргумент пред Комисията за защита на конкуренцията. Там неотдавна ВАЦ – издателят на "Труд" и "24 часа", заведоха иск за дъмпинг, защото изданията на НБМГ продават вестници на много ниски цени и така ги изтласкват от пазара. "Телеграф" например струва 40 стотинки, "Монитор" – 60, срещу 90 стотинки за "Труд" и "24 часа". Ако се докаже, че това е за сметка на субсидиране, вестниците на Ирена Кръстева биха подлежали на санкция.
Истината за финансовото състояние и зависимостите на НБМГ може да бъде установена. Но от сериозно ангажиран регулатор, който да проверява не просто формално, а по същество приходите и разходите на групата.
Какво правим?
Ако медиите са коректив на властта и гарант, че демокрацията работи, ситуация, в която най-тиражните вестници са впрегнати да хвалят правителството и са косвено подкрепяни от него, не може да е приемлива. Явлението на българския медиен пазар беше отбелязано с няколко доклада на чужди институции, но засега остава неадресирано по същество от правителството.
Скандалът с държавните пари в Корпоративна банка предизвика през седмицата премиерът Бойко Борисов. Той обяви, че се подготвят законови поправки, които ще задължат собствениците на медиите да се разкрият.
Прозрачността е ключова. Не само заради аргумента на Борисов, че хората трябва да знаят кой им говори, когато четат вестници или гледат телевизия. А защото, ако реалните собственици на медиите бъдат обявени, ще дойде следващия въпрос – с какви пари ги финансират.
Да обобщим. Държавата чрез фирмите си подкрепя една банка. Тя и основният й акционер подкрепят една медийна група. Тя подкрепя правителството, което в момента е на власт. То през държавните фирми подкрепя една банка… Толкова е просто, кръгло и порочно.
***
Сделката за вестниците на Петьо Блъсков
Договорът за покупката на пресгрупа "Монитор" е сключен на 12 юли 2007 г. По силата на него "Нова българска медийна група холдинг", представляван от Ирена Кръстева, се задължава да плати общо 10.7 млн. лева за дяловете от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Три от изброените дружества издават едноименните вестници, а другите две са разпространителски фирми.
Споменатата цена от 10.7 млн. лева е пакетна. Тя включва плащане на 7.8 млн. лева за дяловете от петте дружества и изплащането на натрупаните от тях задължение преди сделката в размер на 2.9 млн. лева (най-голямо от тях е задължението на "Пресмаркет" – 1.7 млн. лева). Част от цената е задържана в ескроу сметка, която позволява на купувача да прихваща възникнали стари данъчни задължения на фирмите.
Финансирането на сделката е извършено с кредит от Корпоративна търговска банка за "Нова българска медийна група", като в обезпечение фирмата учредява особен залог върху придобитите акции от "Монитор" ООД, "Телеграф" ЕООД, "Политика днес" ООД, "Престрафик" ООД и "Пресмаркет" ООД. Договорът е подписан от Ирена Кръстева и носи дата 24 август 2007 г.
Окончателното приключване на сделката е точно година по-късно – на 17 юли 2008 г. Тогава става ясно, че са били открити допълнителни данъчни задължения в размер на 3.7 млн. лева, което активира клаузата за прихващане на парите от ескроу сметката. Така Ирена Кръстева доплаща на Блъсков и останалите бивши съдружници само разликата – 161 хил. лева. Освен че финансира покупката, Корпоративна банка е избрана и за обслужваща институция. За това свидетелстват пет броя платежни нареждания, с които са извършени доплащанията за придобитите дялове (вижте прикачените документи).
***
Прокуратурата не вижда проблем
През декември 2008 г. депутатът от "Атака" Митко Димитров подава сигнал в службите и прокуратурата срещу изкупуването на медии от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски. Той иска службите да проверят как със заплатите си като шеф на спортния тотализатор и заместник-министър на бедствията Ирена Кръстева и Делян Пеевски са успели да напазаруват толкова много медии.
Проверката на сигнала е възложена на Икономическа полиция. Няколко месеца по-късно – през май 2009 г., Върховната касационна прокуратура изпраща отговор до комисията "Антимафия" в парламента, с който информира депутатите, че не са налице данни за извършено престъпление или пране на пари. В отговора на прокурорите пише, че вестниците на "Нова българска медийна група" са купени с банкови кредити. Самата банка не е посочена – в писмото до депутите е умишлено закрито името на кредитора, като оправданието е, че това е банкова тайна.
Писмото от ВКП е обсъдено на кратко заседание на комисията "Антимафия" на 21 май 2009 г. Стенограмата от него е публична. Проверка на "Капитал" показа, че председателят Бойко Великов не е прочел пред депутатите самия отговор. "Извършена е проверка от Върховната касационна прокуратура. В резултат на проверката прокуратурата не е констатирала нарушения за собствеността и начина, по който тя е придобита. Така че, колеги, с това, което сме получили от Върховната касационна прокуратура предложението е да прекратим преписката", са неговите думи.

Стр. 12 – 13, 14 – 15

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Водещ: Би трябвало да кажем, че това е въпроса, който се появи в България – от къде израсна медийната империя, която се свързва с тези две фигури – тя е свързана с Цветан Василев и Делян Пеевски в названието Нова българска медийна група. Тя притежава вестниците Монитор, Телеграф, Политика, Уикенд, Меридиан Мач, Засада – който е бивш Експрес, великотърновския Борба и т.н., струва ми се, че има и телевизия.
Галя Прокопиева: ТВ 7, ББТ ..
Водещ: Две телевизии, впрочем забравих, две телевизии и вече претендира за собственост върху мултиплекс. Струва ми се и това. Но нека да обявя Галя Прокопиева, Александър Кашъмов, продължават разговора, до колкото в нашия разговор з можах за цитирам, става дума за писмо на Съюза на издателите. Рядко се е случвало Съюза на издателите или по-скоро всички, които имат участие в създаването на медии да бъдат категорични и да бъдат автори на един и същи текст. Моля да го обясните, г-жо Прокопиева.
Галя Прокопиева: Да, аз съм главен редактор на Капитал и искам да кажа, че писмото е подписано от главните редактори, което също високО ценя в този случай. От главните редактори на всички медии, които участват в Съюза на издателите. Това е журналистическата част. Няма до колкото ни е известно такъв случай преди това в историята, но и темата и проблема е изключително дълбок и аз се гордея по някакъв начин и се радвам, че всички се включиха и подкрепиха това наше питане към министър Дянков. Може би трябва да обясня – в писмото се иска информация за това къде стоят депозитите на държавните предприятия, в кои банки, контекста за това нещо е следния. Вие знаете, че през последната година те верижно бяхас започнати да се изкупуват тези медии, които изброихте преди малко, вестници и телевизии, по един или дру начин всички тези покупки по-пряко или по-косвено бяха финансирани от една конкретна банка и това е Корпоративна банка и в същото време по информация към лятото на миналата година изведнъж се оказа, че основния масив депозити на държавни предприятия някак си са се концентрирали в тази банка. Казвам някак си, защото няма правила и няма публичност за това директорите на държавни предприятия избират в коя банка да си слагат парите. Те би трябвало да избират по няколко критерия, ако следват разума. Да оценяват сигурността на банката, да гледат лихвите, и прочие. В същото време ние говорим за една концентрация от стотици милиони лева, които стоят най-често на разплащателни сметки, тоест при много ниски лихви и разликата до пазарните лихви, ако биха се държали такива се появява като един минус, като негативен ефект за тия държавни предприятия и като един плюс в тези банки, в които отива. Надявам се, че ясно го каза. Индиректно, тоест с парите на данъкоплатците се появява една печалба в частна финансова институция, която позволява изкупуване на медии. И двата процеса са изключително негативни. От една страна данъкоплатците са ощетени, а от друга страна пак са ощетени, защото настъпва концентрация и монополизиране на общественото мнение. И най-страшното е, че такова нещо не може да се случи без по някакъв начин да има политическа протекция зад него, което ознаячава, че тая концентрация на обществено мнение, тя на всичкото отгоре не е по някакъв начин в полза на обществото. Политиците по някакъв начин каптират излаза на мнения в тези медии. И за това те …
Водещ: Само един пример дакажем. О позиционно настроените преди парламентарите избори издания от типа на Монитор, Телеграф, по-късно станаха в ползва на правителството като позиция, катоинформация, която разчита на много солидни правителствени източници, дори и като просто официоз.
Галя Прокопиева: Точно така. Защото тази схема не би могла да съществува без политическа протекция. И смисъла на това писмо е искането е да установим как са се развили тези процеси с финансирането на тази схема, продължават ли все още държавните предприятия да концентрират парите си там, защото ако да – това би значело нещо за сегашноо правителство. Това е питането на редакторите , членуващи в съюза на издателите. Трети проблем искам да фиксирам с това. Много медии изброихте, анонимна е собствеността там, в смисъл ние съдим по косвени белези за някои от нещата.
Водещ: В годините на прехода официално е така. Не се появи публичен регистър на собствеността.
Галя Прокопиева: Точно така. Но това е ужасно. Когато пазара е доминиран от анонимни медии, анонимни редактори, вие познавате ли главния редактор, не искам да говоря лошо за колегите, но главните редактори на някои от тези издания, виждала ли сте някъде? Не. Те са анонимни. Собствениците са анонимни. Всичко по веригата е анонимно. И изведнъж имаме медиен пазар, доминиран от анонимни гласове. Това е бих казала фатално и за демокрацията и за гражданското общество и това е третия проблем< който възниква в случая с тази медийна група.
Водещ: Не може да се говори за истински пазар, ако с парите на данъкоплатците участват този род играчи.
Галя Прокопиева: Не може. Това е и икономически въпрос, бих добавила, защото ние до преди малко говорихте за проблемите финансовите на обществените медии. Кризата си е криза и за частните и за обществените, даже в много по-голяма степен за частните медии, защото тя няма гарантирано финансиране от бюджета всяка година. И такова нахлуване на пазара абсолютно разваля конкуренцията, проваля възможността по пазарен начин медиите да си намират читатели, рекламодатели и т.н. Аз исках да довърша с проблема с анонимността. Вижте, когато … много е важно да бъде прозрачно кой издава медиите и кой говори, защото това в случая е опит да не се .. .всеки плаща социална цена за това, което върши. В крайна сметка колкото и да не ни е морално обществото, има една такава (?) – живееш и според каквото си направил хората така те оценяват. И някак си ако не друго, това важи когато си журналист, когато си издател, когато защитаваш определена позиция, хората запомнят какви са били позициите ти. И аз от тази гледна точка се гордея, че работя в Капитал. В същото време ние имаме пазар, доминиран от медии и журналисти и издатели, които се опитват да избегнат плащането на социалната цена, като някак си не се появяват там, а пък извършват едни други неща, примерно, в статията, която имахме преди 2 броя показваме как тези медии са използвани за рекет, за бизнес рекет. Заплюва се един конкурент систематично в няколко броя и се взима сделката, за която сте се борили за него. Това е отвъд абсолютно всички норми на поведение.
Водещ: Румен Овчаров подкрепи тезата, че това е един от кръговете, които са действали и с неговата дейност като енергиен министър по този метод, един от кръговете. Но представлява интерес факт,ч е вашето писмо е адресирано до финансовия министър, ако не греша, и това е много интересно, ще ви кажа защо. Неофициално се смяташе, че Симеон Дянков се родее с кръга Капитал. Че неговото излъчване като министър, неговата поява в България като потенциален номиниран за министър финансист е имало съдействие от кръга Капитал. Сега трябва да му пишете отворено писмо, за да ви отговори на въпроса.
Галя Прокопиева: Аз бих реагирала първо на понятието Кръга Капитал, защото то беше създадено от тези медии, държа да подчертая, за които говорим, по типично, извинявайте че ще употребя този израз, ченгесарски начин наложено, повторено като китайска капка, за да се стигне до там вие да ми задавате въпрос за кръга Капитал и аз бих ви попитала какво е кръга. Капитал е издание, което е на пазара от 15 години с много устойчива и консистентна позиция. Ако с нещо се родеем с министър Дянков, то е във визията за икономическото развитие и принципите, на които да се прави икономическата пОлитика, и това е така от преди той всъщност да се появи като финансов министър тук. Ние сме го интервюирали много пъти и т.н. Сега, за информацията, защо питаме него – защото във финансовото министерство би трябвало да се концентрира точно тази информация за това къде са парите на държавните предприятия, защото те са по принцип принципалите биват различни министерства, някои са енергийни, други са в икономиката. Тоест това пак същото, но има в транспорта и т.н. Концентрирано мониторинга на това къде държавата си държи парите би трябвало да е във финансовото министерство. Това също е важен въпрос, защото представете си ако вие си сложите всички свои спестявания на едно място, това по всички правила носи риск. И по същия начин би трябвало да се държи държавата. Това е и въпроса з атова как тя си управлява риска за това къде стоят нейните пари. Това е работата на финансовото министерство. За това питаме г-н Дянков.
Водещ: Имате ли чувството, че тази информация се укрива?
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: Подобно желание за разсекретяване на информацията, дори само в енергетиката, е съществувало къде? В държавните предприятия от енергиен характер си влагат парите и това не е било официализирано. Някакво обяснение до този момент давано ли е?
Галя Прокопиева: Тази информация никога не е била публична, парадоксално, един-едиснтвен път, надявам се да не сбъркам нещо фактологично, имаше питане отново към Дянков миналото лято в парламента и той тогава е огласил. От тогава няма отново новина. Парадоксално, има обяснение за това за жалост.
Водещ: Какво е обяснението?
Галя Прокопиева: Ами ние виждаме резултата.
Водещ: Всъщност не можеш да бъдеш в областта на медиите, да правиш този бизнес, ако изникват такива проблеми, които в един момент могат и да покажат, че всички са на нула, за разлика от големите играчи, които играят с държавните компании. Сега, г-н Александър Кашъмов, как изглежда шанса тази молба да попадне и във вашата фондация и вие да се погрижите да се получи отговор?
Александър Кашъмов: Ами нека да започна наистина от гледна точка на достъпа до информация. Аз повече ще мога да кажа за състоянието на достъпа на 29, когато нашия екип този четвъртък ще представя годишния доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Използвма случая да ви поканя и вас като представители на медиите. Това, което може да се каже за конкретния случай е следното – наистина това заявление за достъп до информация , защото това е облечено във формата на заявление за достъп до информаиция, е уникално. За първи път се подава наистина от 13 главни редактори на медии и е много интересна предисторията. Предисторията, тъй като ние следим вече 14 години процесите, свързани с достъпа до информация е следната: първия случай, който на мен ми е известен на медии, които поадоха заявления за достъп до информация, медия, не журналисти казвам, защото журналисти много подават. България е на едно от най-предните места в това отношение в света, дори сме на второ място в света по брой подадени заявления на глава от населението след САЩ. Това не значи, че сме една от най-прозрачните държави, защото от другата страна пък тези, които трявбва да предоставят информация, държавните институции, хич не са толкова прозрачни колкото са в другите държави. Това обаче, което е интересното е, че за първи път имахме тоя случай през 2003, електронното издание Всеки ден, след това в.Труд, който поиска информация за имотите на царя. Това обаче, което в.Капитал направи преди 2 години беше много уникално. Изложи на първа страница тогава заявлението си за достъп до договори с "Газпром" за енергетиката и с това стартира една обществена кампания по този въпрос, която доведе до съответния натиск. Това, което продължава да се случва е, че ето видяхме, че в началото на тази година в.24 часа направи подобна акция, пак по отношения на министър Дянков. И в момента това, което виждаме е една нова форма, тоест излизане на още по-силна позиция. Това, което дава като възможност закона за досъп дообществена информация, който е един от малкото работещи закони в България, е в случай на отказ на тази информация да се влезе в съда. Публичността на този процес аз предполагам, че би трябвало да бъде унищожителна и всъщност това е нещото, чрез което закона най-често действа. И чрез което принуждава властта да се отказва от тъмни стаички, да се отказва от такива масивни информации, които са били тайни или непублични в дълъг процес от време. Иначе това, което също е факт е, че такава информация за банките, на които се дават публични средства у нас не се публикува, имахме одобно дело още преди години, института за пазарна икономика, който искаше да разбере по какви критерии е избрана банката, в която се държат парите на НЗОК. Абсолютно съм съгласен с главните редактори, с г-жа Прокопиева, че …
Водещ: Какво стана с това дело?
Александър Кашъмов: Ами то беше спечелено в крайна сметка след няколко години, 1-2 години може би да е било, беше спечелено. О бщо взето факт е, че около 2/3 от подкрепените от Програма достъп до информация дела приключиха с успех.
Водещ: Това е Си Банк, нали?
Александър Кашъмов: Да, не мога в момента наизуст да ви кажа, не мога да си спомня коя е точно банката в момента. Просто ми стана интересно да преразкажа историята, защото за да се стигне до тук значи Има някакви предпоставки, има някаква предистория. И за това аз смятам, че въпросите, които се поставят с това конкретно заявление са доста важни, трябва да стане абсолютно ясно как парите на данъкоплатеца се разходват и изтичат от ръцете на държавата, включително чрез държавни предприятия, включително чрез депозити в баснки и т.н. Трябва и сегашното правителство, което очевидно подава заявка за прозрачност, то обаче трябва да си преразгледа политиката на прозрачност, защото там се действа доста на парче, доста без да има организиран подход, като изключим хубавите ходове в началото, на откриване на всички решения на МС за обществото чрез интернет, откриването на стенограмите, и откриването на щата на МВР. От тук нататък ние нямаме впечатления в Програма Достъп до информация, че се действа систематично, че администрацията е подготвена да отговаря на заявления за достъп до информация. Един от въпросите, който ние заедно с журналистите и гражданите И неправителествените организации сме поставили през годините е публичност на договорите между държавата и частни фирми. Това не се случва и в ден днешен. Напротив, виждаме, че примерно се изнася информацията заради отношения със 148 фирми, миналото правителство е предизвикало сегашния дефицит от над 2млрд. И в същия момент ние не само че не виждаме тези договори, публикувани в интернет страниците на институциите, ами има откази по заявления на журналисти да се получи достъп до имената на фирмите. Тоест това заявление според мен се явява съвсем навременно и то трябва да бъде една наистина… едномасирано изискване и натиск спрямо властта, тя да осигури публичност на тази информация, за да може държавата като политически субект и политиците, които управляват в крайна сметка да не могат да държат определени частни сектори. Тук да не говорим, че съвсем очевидно става дума и за възможност…
Водещ: За финансиране на политически формации.
Александър Кашъмов: И това, което става въпрос е за нелоялна Конкуренция. Конкуренцията е един от основните принципи и на ЕС и ако действително се е допуснало, виждам, че един от интересните въпроси тук е критериите, по които е станал избора на банки, ако такива критерии, защото в момента те може просто да не са публични, но ако се окаже, че няма или че не са адекватно изработени, включително може да става, аз мисля в момента на крак, както се казва, но може да става въпрос за нарушаване на европейско законодателство. Това са доста сериозни въпроси.
Водещ: Още един въпрос, свързан със свободата на медийния пазар, конкуренцията или лоялността, която властва. Преди време главни редактори са имали среща с министър-председателя и от там произтече съобщение< също кратко по своя вид, че се подготвя, че е желателно да има закон за печата. До къде стигнахте, г-жо Прокопиева?
Галя Прокопиева: Закон за печата аз да ви кажа нямам спомен, даже ми настръхва косата като чуя такова нещо.
Александър Кашъмов: Категорично.
Галя Прокопиева: По-скоро аз бях на една такава среща, на която отново беше повдигнат въпроса за регистъра за публичността на собственост във вестниците, може би това имате предвид. И този въпрос няколко пъти е поставян и от издателите на срещи с властта тази и предишната.
Водещ: Сега, това съобщение беше началото на април, 9 април, и буквално цитат от думи на министър-председателя, че е закон, който може да освети медийната собственост. Вероятно става дума по-скоро за регистър. А пък идеята за закона за печата беше отхвърлена вчера от г-н Лозанов, който пребивава в нашето студио и както се видя замина по един много приятен повод. Нека да обобщим. Става дума за конкретни срокове на вашата жалба, да я наречем, на вашата петиция – до 20 дни очаквате отговор?
Галя Прокопиева: Има си законов…
Александър Кашъмов: Може би да. Законовия срок е 14 дни. Ако не постъпи отговор до 14 дни вече се формира т.нар. мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Сега, закона предвижда една-две възможности за удължаване на срока с общо взето не много дни. Едната възможност е с 10 дни, другата е с 14 дни. Аз все пак се надявам, че в случая няма да се пристъпи към тези възможности, защото не бива да забравяме, че основния принцип на закона за достъп до обществена информация е, че информацията трябва да се предоставя веднага. Тези 14 дни за изработване на отговора са предоставени с оглед необходимостта определената информация и документация да се обработи и да се подготви. В случая на мен ми се струва, че информацията е достатъчно важна, обществения интерес от нея е достатъчно видим, за да може МФ като инстиутция да се ангажира да действа бързо и срочно. Не виждам защо трябва да се чака последния срок, както често се случва с институциите на изпълнителната власт в България. Между другото по въпроса за закона за печата, за който споменахте…
Водещ: Извинете, ако това стане публично ясно, макар че властта никога не пада по гърба си, това е ясно, ще стане много прозрачно и механизмите, които довеждат хората на власт.
Галя Прокопиева: Точно така.
Водещ: И тогава ние ще се обърнем към едни много сурови факти за политическата система в България. Че това е могло години наред да се случва.
Галя Прокопиева: Това, което ние разчитаме, че когато тази информация стане публично достъпна и проблема се кристализира, ще има, как да кажа, някаква степен на обществен натиск той да бъде разрешен както трябва. Не може години наред да стоим консервивани в такава ситуация и да се чудим кой дърпа конците. А всъщност всичко това да е проверимо и в обсега на гражданите да го постигнат. Имаме механизмите, имаме законодателството, Александър Кашъмов е помагал на десетки случаи на журналисти да стигнат до истината, толкова е лесно. Просот трябва малко повече будност и активност, защото наистина е в интерес на гражданското общество.
Водещ: Галя Прокопиева и Александър Кашъмов в студиото на Неделя 150. 

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-26

Водещ: Следващата тема в предаването е защо главни редактори поискаха да бъдат разкрити държавните пари банките. Гостуват ни Галя Прокопиева, главен редактор на в. „Капитал” и адвокат Александър Кашъмов, който представя програма „Достъп до информация”.
Александър Кашъмов: И от програма „Достъп до информацията”.
Водещ: Съвсем накратко за какво става въпрос. В края на миналата седмица главни редактори на големи медии поискаха да бъдат разкрити държавните пари в банките, т.е. в коя банка парите на кои предприятия са депозирани. Имаме някакво развитие оттогава. Само с две думи, декларация днес във вестниците на „Нова българска медийна група холдинг”, подписана от председателя на съвета директорите Ирена Кръстева. Те първо не в обединението на издателите. Но тук се споменава и вашето име…
Галя Прокопиева: Да.
Водещ: „Във връзка с инсинуации в предаването „Неделя 150” на БНР и освен това клеветнически твърдения във в. „Капитал”.
Водеща: И сега да разкажем всъщност къде е заровен кокалът?
Водещ: Защо беше поискано и защо е важно това да се знае къде са парите на държавните предприятия?
Галя Прокопиева: Първо искам да кажа, че е безпрецедентно 13 главни редактори да подпишат такова писмо с искане до достъп на информация, което отново показва, че темата е много важна. Това са, понеже явно има объркване, редактори от вестниците и изданията, които членуват Съюза на издателите България. Това е съюзът и това са изданията, които са се ангажирали да спазват етичния кодекс, и впрочем също така тези издания доброволно на сайта на съюза са показали собствеността си. Там има един доброволен регистър. Разликата с другата медийна група, за която говорим е, първо, в тези два пункта – че другите издания не са се ангажирали да спазват етичния кодекс. Т.е. не знаем по кои норми и правила там се извършва журналистика. Защо е важно това искане? Ние питаме в кои банки държавните дружества си държат парите. Контекстът на това нещо е следният. Първо, има информация, тя е от миналата година…
Водеща: Че банките са три, нали така?
Галя Прокопиева: Да, и най-вече една, ако трябва да говорим. 35% от средствата на най-големите държавни предприятия са концентрирани точно в една банка, като това е станало някак си по невидими за публиката правила. Напълно неясни, няма регламент как е станало, и точно това е най-притеснителното. Вторият факт, тази банка по един или друг начин подкрепя една медийна група, която концентрира все повече и повече медии чрез постепенни покупки. И въпросът е какъв е капиталът, който финансира тази медийна експанзия. Защото, пак казвам, тази институция концентрира парите на държавните дружества. И трето, част от тези медии са напълно анонимни, което представлява проблем само по себе си. Има много силен обществен интерес в този казус по две причини. Тук говорим за пари и говорим за демокрация. за пари, защото тези депозити, доколкото ние имаме информация, се държат на много ниски лихви и разликата до пазарните нива всъщност се появява като един положителен ефект в частната финансова институция, но той е загубен ефект в държавните дружества, и ние като данъкоплатци би трябвало да се вълнуваме от този въпрос. И второ, когато има концентрация на медийно влияние, при това на анонимност, това е проблем на демокрацията. Ние като читатели не сме защитени, не знаем кой ни говори, не знаем кой…
Водещ: А кое наричате анонимност?
Галя Прокопиева: Наричам анонимност да не знаем кой е издател на някакъв вестник.
Водещ: Ами „Нова българска медийна група холдинг” ЕАД. Ето какво казват те: „Заявяваме, че същата група е с ясна собственост. Същата е била обект на няколко обекти, включително данъчна и по линия на ДАНС и прокуратурата, които не са установили никакви нарушения.”
Галя Прокопиева: Да, а в. „Уикенд” на кого е собственост. Вървете в търговския регистър и на „Капитал” ще намерите до конкретни физически лица. Опитайте за в. „Уикенд”, който има не малко издания и с голям тираж и ви пожелавам успех.
Водеща: Защо опирате до програма „Достъп до информацията”? Такава информация се отказва очевидно, така ли?
Галя Прокопиева: Тя не е публична.
Александър Кашъмов: Тя не е публична в момента вече много години, да. Всъщност тази година стават 10 години от действието на Закона за достъп до обществена информация. Очевидно е, че през този период подобна информация не е публична. Дори е имало съдебни дела. Преди години Институтът за пазарна икономика с наша подкрепа води такова дело за достъп до информация за банката, в която НЗОК си държи парите. Това, което трябва да се случи в тази страна най-после е една по-голяма прозрачност на управлението и особено на управлението на паричните средства. Между другото водят се и други дела с наша помощ. Има дори едно конкретно дело за документите, свързани с държането на авоарите в една друга банка, с примерно трансфери по държавния бюджет, които правени и т.н. Това показва и други неща. Това показва, че журналистите все пак са много активни у нас в ползването на Закона за достъп до обществена информация. И благодарение на това се постигат големи успехи. Аз потвърждавам това, което Галя Прокопиева каза, че е уникално това действие, толкова много главни редактори на веднъж да подадат заявление…
Водеща: За първи път се случва…
Галя Прокопиева: Да. И вижте, много разнообразни едии: „Капитал”, „Дума”, „Труд”.
Водещ: И регионални също: „Марица”, „Струма” и т.н.
Александър Кашъмов: Аз един паралел бих направил. През 2004 г. четирима журналисти от четири различи медии, това бяха „Свободна Европа”, в. „Дневник”, в. „Сега” и Дарик радио, подадоха заявления за достъп до току-що откритите със закон заседания на ВСС, който обаче не искаше да си ги открива. Тъй като им беше отказан такъв достъп, те заведоха дело и спечелиха това дело във Върховния административен съд, вследствие на което вече тези заседания са публични от тогава, от края на 2004 г. Така че аз смятам, че подобен кампаниен ефект на искането на ин формация, и то искане, което е основано а закон и на конституционно право, има голям ефект, и то ефект да отваря врати, да отваря и да създава политики на прозрачност в правителството.
Водеща: Какво може да излезе от там?
Галя Прокопиева: От данните ли?
Водеща: Да.
Галя Прокопиева: Ами могат да потвърдят или да отхвърлят тези наши хипотези и подозрения. Тези данни по принцип ние като данъкоплатци ги заслужаваме така или иначе т.е. дори нищо а не излезе е добре да ги има някъде, на сайта на финансовото министерство да си стоят, и когато искаме, да си проверяваме.
Водеща: А как са избрани тези банки?
Галя Прокопиева: Ами то точно това е проблемът, защото когато няма публичен механизъм, вероятно става въпрос за някакви невидими механизми, с друг заряд. Как са избрани е въпрос, който е интересен и би трябвало да се разследва.
Водещ: На мен ми е интересно, че Ирена Кръстева, а преди Петьо Блъсков също не беше в Съюза на издателите, той беше собственик на част от тези медии. Тук не знам дали някаква връзка може да се търси. Може би причините са различни?
Галя Прокопиева: По-скоро не. Той даже не знам колко с времето тогава се размина. Защото етичният кодекс, сега да не се объркам, но преди две-три години беше приет…
Александър Кашъмов: Още 2005 г.
Галя Прокопиева: С помощта между другото на колеги от Би Би Си. Той не е някакъв такъв да сме си го измислили напълно. Това са общоприети норми и правила за правене на журналистика.
Водеща: Само да питам накрая, от предишните случаи, които споменахте, и единият конкретно беше свързан с това да се разбере, конкретно банков случай споменахте, как приключи?
Александър Кашъмов: Приключи с успех, с отмяна на отказа…
Водеща: Да се даде информация по отношение на…
Александър Кашъмов: Да се даде информация, след което се наложи здравната каса да даде тази информация. Ние тази седмица, между другото на 29 в четвъртък програма „Достъп до информация” ще представи годишния си доклад за състоянието на достъпа до информация. И тук му е мястото може би, тъй като се очаква и отговор по това заявление, да кажем, че е малко странен подходът на сегашното управление към прозрачността. Значи от една страна, те са много прозрачни по някакви въпроси, дори смущаващо прозрачни, като това, че ще се заведат наказателни дела срещу този и този, което според мен предупреждава потенциалните обвиняеми и може да бъде проблем, а в следващия момент, когато журналистите подадат заявления, само за последните две седмици има няколко заявления за достъп до договора със „Сименс”, за достъп до два одитни доклада, на БДЖ и на…
Водеща: Но се дърпат, така ли?
Александър Кашъмов: Оказва се в този момент, че примерно тези фирми, които са 148-те, заради които е бюджетният дефицит, нямало да бъдат казани на медиите, защото щели да текат досъдебни производства. В същия момент ти предупреждаваш тези медии, казвайки, ние сега даваме всичките материали на прокуратурата. Някак си се обръщат нещата. Това, което трябва да се дава, не се дава, а това, което пък трябва да бъде запазено в тайна, се предоставя. Ние виждаме, че има воля в управлението да бъде прозрачно, но то все пак трябва да си припомни и Закона за достъп до обществена информация и другите закони и другите закони и да действа според това, което е регламентирано.
Водещ: Ако трябва да сме коректни, трябва да кажем, че вече има реакция от страна на държавата. Трайчо Трайков, министър на икономиката, е предоставил на финансовото…, т.е. неговото министерство е предоставило на финансовото в кои банки са депозитите на държавните фирми, чиито принципал е той. Това е информация от в. „Дневник”.
Галя Прокопиева: Това е чудесно, но ги е предоставило на финансовото министерство. Аз това исках да кажа, само една реплика по повод говоренето за властта. Нали е ясно, че не може да се концентрира такъв паричен ресурс, ние говорим за стотици милиони лева, в една конкретна частна финансова институции, без това да е протектирано от властта. Това, което ние бихме искали също да видим в тези справки е дали новата власт продължава да е закрилник на този процес.
Водеща: Това е важен отговор.
Галя Прокопиева: Абсолютно. Само да кажа, в края на 2008 г. затова беше изменен законът за достъп до обществената информация, за да може гражданите… Там всъщност се намали много търговската тайна, за да може гражданите да знаят държавата, когато някакви пари внася в частни фирми, къде отиват, на основата на какви договори, какво се случва. Това беше смисълът на изменението от края на 2008 г. Ние искаме ай-после да видим приложение на това изменение.
Водеща: Това е много интересно. Пак ще ви поканим като видим как ще се развие тази тема и какъв ще бъде отговорът за тези три банки, особено едната.
Галя Прокопиева: Оценяваме, бе проявявате интерес. Темата е наистина важна.
Водещ: Благодарим ви за участието! 

в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

www.dnevnik.bg I 2010-04-19

Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.

Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.

Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.

По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.

Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.

"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.

По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.

Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.

Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.

От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.

Привидно добро тримесечие за всекидневниците

Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.

Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.

За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.

Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.

В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").

Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".

Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".

Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.

Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.

Походът на ритейлърите

Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.

Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.

Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.

Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.

Оригинална публикация