Агенция КРОСС I 7.01.2011

Ръководството на Вестникарска група България Холдинг възнамерява да разясни пред колеги от медиите намерението си за бъдещото развитие на изданията на пресконференция в неделя (9 януари) от 14.00 ч. в сградата на БТА.

От ръководството заявиха, че разчитат на авторитета на Издателския борд, на активната подкрепа на журналистите и сътрудниците на изданията си и на доверието на българската общественост.

Участници:

Любомир Павлов – президент на Издателския борд,
Тошо Тошев и Венелина Гочева – вицепрезиденти,
и членовете на Борда Огнян Донев и Христо Грозев.

Оригинална публикация

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.11.2010

Водещ: Добрата новина вече е новина за първа страница. Колкото и невероятно да звучи, така мислят все повече колеги. Независимо че това не беше тиражирано като новина след връчване на наградите „Черноризец Храбър” за добра журналистика тази седмица. Всъщност все по-често започваме разговор за медиите, които спазват етичния кодекс и останалите. Дали ще започнем и един разговор за това всички медии ли са под един знаменател. Вярно е, че някои не особено естетични начини за изразяване, наречени за по-голяма яснота чалга, носят печалби, но дали освен печалби тези начини на изразяване не носят и мисловен, и етичен дефицит? Как се промениха в последните години българските медии, обикновено отговорите идват след подобни церемонии. Краят на годината е време на равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията „Черноризец Храбър”. Отразяването медиите обаче бе вяло, въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията, заключиха някои колеги. Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите, а може би не е. наградите „Черноризец Храбър” се връчват от Съюза на издателите в България и за всяка категория имаше по трима номинирани. Всъщност едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората – обаче дали пък не е дошло време да си зададем въпроса кой определя този дневен ред и дали това са наистина журналистите. Свободно ли е българското слово? Днес ще започнем един разговор за съвременните стандарти в българската журналистика, след като поредните статуетки „Черноризец Храбър” отидоха при своите притежатели. Очаквайте да чуете какво мислят Венелина Гочева, зам.-председател на Съюза на издателите и главен редактор на в. „24 часа”; Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, и Дияна Тенчева от в. „Труд”, която спечели наградата в най-оспорваната категория за журналистическо разследване.
Оказа ли влияние кризата на наградите „Черноризец Храбър”? добър ден на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа” и зам.-председател на Съюза на издателите.
Венелина Гочева: Аз бях силно изненадана, че за първи път толкова много колеги сами предложиха своите материали, сами искаха да участват след две години пауза. Всъщност „Черноризец Храбър” почти две години, когато нямаше криза, не се проведе. Но през този период всъщност ние изчиствахме правилата, дадохме възможност на журналистите сами да преценяват кой от техните колеги или самите те, кой материал би могъл да участва в „Черноризец Храбър”. Книгата на колежката Румяна Угърчинска например, откри един нов раздел в „Черноризец Храбър”. Тя предложи тази книга, над която 10 години е работила „Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ” за участие в „Черноризец Храбър”. И тогава всъщност ние се огледахме и видяхме, че тази година 2010 е уникална за репортерите в България. От вестниците те започнаха да пишат, колкото и да ви е странно, да пишат романи, да пишат… техните разследвания се появиха в книги. И то със съвсем сериозни тиражи. Любен Дилов син беше направил един анализ на книгоиздаването и се оказа, книгата на Слави Ангелов, който си подели с Румяна Угърчинска първата награда, е издадена в невероятния тираж на два пъти по 20 хил. Това е уникално за България. И това е книгата му, неговото вестникарско разследване за отвличанията в България. Слави ми напомни нещо, което и аз бях забравила на церемонията онзи ден на 9 ноември във военния клуб. Тази книга се появи след една негова публикация и аз му казах: добре е историята да бъде разказана на книга и да остане. И тогава той каза: аз ще направя тази книга, ако се съгласят хората, които са били отвличани, да разкажат за едно от най-страшните събития в живота си. И така се появи тази книга. Т.е. има един нов момент. Седем или осем колеги за една година са издали книги. Тяхната работа от вестника се е пренесла в едно книжно тяло и мисля, че удължава живота на вестникарската хартия.
Водещ: Това обаче разбира се може да бъде и добра и лоша новина. Нека да я коментираме. Добра новина е, че има книга, има интерес към нея, т.е. разследването продължава в друг вид, но лошата би могла да е, че на журналистите им е тясна медията за разследването.
Венелина Гочева: Не, просто разказваш една история и това остава повече, знаете ли, това остава по-дълго, не сте ли съгласна? Например за разследване получи награда колежката Дияна Тенчева от в. „Труд”, едно великолепно разследване, което се бори с разследването на (…) Николов за съдийските имоти по морето. Нейното разследване обаче свали един зам.-министър на здравеопазването за стволовите клетки.
Водещ: Да, да, за конфликт на интереси.
Венелина Гочева: И освен това, ако ми позволите, понеже наблюдавах и видях гласуването на академията „Черноризец Храбър”, аз мога ли да кажа как тя се формира? Тя се формира няколко часа преди самото гласуване. Значи ние имаме един борд на главните редактори и един борд със Съюза на издателите. И всъщност часове преди финалното гласуване се тегли жребий и всъщност част от главните редактори и част от издателите гласуват за номинациите. Това, което ми направи впечатление е, че за първи път имахме много ясно изразени победители. Това означава, че това са колеги, които наистина са забелязани и трудът им се оценява. За първи път имахме една церемония, в която преобладаваше наистина не съперничеството, а…
Водещ: Колегиалният дух.
Венелина Гочева: Да. Защото досега другият проблем, дори лично моят, ако щете като представител на голям вестник, е било лекото пренебрегване на журналистите в големи издания. А всъщност ние за първи път наистина се борихме професионално. Но това изисква много време. (…) И много бих искала да кажа това, което… със съжаление коментирахме, че за първи път не се радвам (…) нито един глас, (…) на един човек който си е отишъл (…). Много повече, ако това се беше случило приживе. (…) който вестник „Политика” (…) хора. И Радостина малко преди да умре да направи един фонд, който (…) Това което се опитвах да кажа за, много важно, че ако всъщност (…) в България направи историята истинската, журналистика, без емоция, без омраза. Това наистина ще бъде първото (…) с който започват всички до бре разказни в кратки истории. Вместо да видим това което най-много (…) в момента България, в нашата професия има доста омраза, не знам да ли я усещате.
Водещ: Само отразяваме или променяме, само хроникьори или нещо повече сме днес, ние журналистите. Наградата за обществена кампания в медиите, отиде при вестник „Стандарт” за кампанията „Милост за децата”. Честито на главния редактор на вестник „Стандарт”. Г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Благодаря ви. Да това е специална награда, която в рамките на всеки един конкурс (…), Управителният съвет в лицето на всички собственици на вестници, членове на Съюза на издателите и личното председателство на уважаеми колега Тошо Тошев се дава за съществен принос в една функция обществена на медията, конкретна кампания. Тази година, за втора поредна година „Стандарт” взима кампанията. Предишната беше за „Не сте сами” сега е „Милост за децата”. За мене това е едно директно доказателство, че журналистиката в 21-ви век, е не просто както вие казвате само, за да отразява, а тя е и за да променя човешки съдби. В същото време да променя и закони, които биха били в посока по-добри съдби. Само в нашата кампания имаме над 18 закона, които успяхме да променим и това което мога да кажа, че е наградата за мене е голямо признание, но също така и един тъжен факт, че всъщност голяма част от променените съдби стават благодарение на медиите, а не на институциите в държавата. Но пък не мога да кажа, че ние нямахме добра работа с изпълнителната и местна власт, ние нямаше как да успеем по някакъв начин да ги накараме те бързо да прокарат законите, примерно промените в НПК-то, които касаят много по-голям затвор при убийство за дете. Училищните наредби, които касаят една по-добра сигурност за живота на децата. Наредбите на Столична община, които касаят по-голям обръч от мястото на заведения, които се пушат и се раздават алкохол от училищата. Т.е. неща, които все са свързани със здравето и по-доброто бъдеще на децата ни.
Водещ: Всъщност като чели за подобни неща не се налага да има разследваща журналистика. Това е нашето ежедневие. Как излизаме, как излизаме от него?!
Славка Бозукова: Ми това е много болен въпрос. За съжаление в момента в който ние започнахме кампанията, която веднага мога да кажа, че няма как да спре, защото в крайна сметка това е кампания за бъдещето на всички наши наследници. Се оказа, че има страшно много хора, които се обаждат по телефона и искат да им се помогне. Независимо от това, че има все пак ограничен кръг на възможността на медията да помага. Но те са абсолютно изискващи, за да направим всичко възможно и това е наистина тежко, когато виждаш, че това е реалността, ти трябва да помогнеш, да видиш, че не си човека който можеш веднага да помогнеш. А в същото време не можеш да стоиш безучастен и да гледаш как малодушието на едни чиновници, примерно спира един документ въз основа на който може да бъде присъден един орган. Или пък бави документ, който може да даде животворната инжекция. И си казваш в крайна сметка може би наистина ние имаме нужда по някакъв начин за малко повече ценности и тази икономическа криза, която всички говорим, че в момента търпим, може би е много по-малкото зло от тази цяла духовна криза, която в момента ни е превърнала в едни доста бездушни същества.
Водещ: Нека опитаме да направим една прогноза! До кога българският журналист ще трябва да бъде застъпник за изпълнение на правилата, които са приети в обществото! Защото ако един журналист не се обади за един липсващ подпис, както казахте и за хиляди други неща, администрацията като чели не се вълнува особено?!
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че е хубаво, че журналистиката в България е такава. Тя наистина реално е работеща четвърта власт. Не знам дали е четвърта или първа, но във всеки случай наречена четвърта, тя изпълнява своята функция, наистина на обществена потребност и коректив на властта. И за това за мене е много болно в последно време, всичките нападки, които се получават от различни хора, включително и от политици по отношения на неопетнеността на журналистиката. Защото в целият 20 годишен преход, ние видяхме изключително опетнени политици в държавата. И нямаме нужда в момента, заедно с опетняването на изпълнителната и на съдебната и на останалите власти, да започнем да говорим и за опетняване на журналистиката. Защото в момента в който кажем „Ние нямаме журналистика и нямаме сериозна медия, която да бъде медиатор между хората и решаването на техните проблеми”, то тогава кой ще се ангажира с тези социални функции.
Водещ: За толкова години преход, научихме ли се ние журналистите да не са мразим, готови ли сме да започнем един по принципен разговор. Защо не всички медии приемат етичния кодекс, но пък всички журналисти се чудим как и защо международните организации ни оценяват, като не особено свободни. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: За толкова години преход, ние журналистите научихме се да се конкурираме без да се мразим, според главния редактор на „24 часа” Венелина Гочева!
Венелина Гочева: Моята позиция е била винаги (…) , аз искам да покажа, че в конкуренцията аз съм добра, не че другия е по-лош. За съжаление в последно време, това са колеги от (…) два отбора. Единия отбор подкрепя отбора на едната страна, другия на другата. Нещо което ние (…) точно в последните 15 години, да създадем правила, да създадем правила които правила, когато ти пишеш за някого или за нещо, да го питаш, да попиташ за медията му, нали това е най-елементарното, освен класическата ни задача да търсим повече от два източника…
Водещ: Да, да разбира се.
Венелина Гочева: Да, да така е. В последно време, това което ме притеснява е, че спокойно много материали за един човек, без да бъде попитан за мнението му. Само за (…)
Водещ: Дали само етичния кодекс е достатъчен да ни помага в такива ситуации?
Венелина Гочева: Въобще не е достатъчен. Всъщност реално може би още много време, заедно още едно поколение, както в страната, така и в (…)
Водещ: Дали до тогава някой няма да направи закон за печата?
Венелина Гочева: Ами аз мисля, че ние прекалено много се страхуваме от Закон за печата. Аз смятам, че трябва да спазваме въобще закони, защото когато някой каже „Трябва Закон за печата” и всички ние в един глас казвам „Не ни трябва!”, това означава цензура, това означава намаление на правата на журналиста. Аз смятам, че трябва да спазваме закони и Закон за печата, дори някой се сети да го напише и да гласува, той все пак няма да реши проблемите, чисто моралните проблеми на професията.
Водещ: Дали наистина собствениците на издания в България излязоха на светло след последните промени?
Венелина Гочева: Аз бих ви попитала, кои са собствениците така на медии в България, които имат (…) оглеждайки се, аз виждам само читателите на вестник „24 часа” и вестникарска (…) на Германия, но те наистина се занимават само с (…) и нищо друго. И аз си мисля, че поне 90% успяхме да изкараме на светло тези, които управляват вестникарския и издателски бизнес. Малко са (…), че все още към нас са се присъединили електронните медии и се съмнявам, че ще успеем да направим това в сферата на интернет изданията. А мисля, че това е изключително важно. Но факта, че колегите, които издават вестниците, в България, но те са главно членове на Съюза на издателите. Това е както се казва белия бизнес. Аз мисля, че проблема е извън този Съюз на издателите.
Водещ: Да.
Венелина Гочева: …истинските издатели, т.е. от сега човек може спокойно да влезе в интернет и да види кой издава „24 часа”, „Стандарт”, „Новинар” и т.н. И мисля, че това наистина са реалните хора, убедена съм в това. И си мисля, че в крайна сметка върви именно в България една успоредна група медии, която, тя не е подписала етичния кодекс, не е част от Съюза на издателите и всъщност ние не можем да носим отговорност за тези колеги. За съжаление аз мисля, че това трябва да бъде доброволно, да не зависи от това дали членуваш в едно (…) или не, просто да имаш моралното така право и да бъдеш честен пред читателите, пред рекламодатели, да кажеш аз съм издателя, аз (…) тази медия. Иначе останалото според мене е страх. Да поемеш отговорността да бъдеш издател, собственик на медия.
Водещ: Как се промениха медиите и коя новина е новина добрата или лошата, питам г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Аз смятам, че с идването на края на прехода, където постепенно започва промяната на целия политически и икономически елит, по същия начин ние вървим в една много сериозна трансформация. Защото само ако си спомните, че през 90-те години налагането на етикета журналистиката, беше това което е новина, е само лошата новина. Това което е черно, то се слага на първа страница. Хубавите, добрите примери, те се стихват назад. Това нещо отдавна вече не е така. Аз себе си съдя по развитието на „Стандарт”, може да ви прозвучи не скромно, но аз наистина отчитаме като изпълнителни директори, един доста сериозен ръст на развитието на вестника и смятам, че до голяма степен за това, че „Стандарт” налага добрите новини на първа страница, добрите практики. Хората, които вече са уморени от прехода, имат нуждата да прочетат нещо позитивно, което да ги зареди, от колкото поредната мърсотия, която да ги обезвери.
Водещ: До колко наистина имаме възможност да бъдем четвърта или както казвате първа власт, при положение, че от години наред, непрекъснато потъваме на долу в скалата „свобода на словото”. На различните международни организации, които правят тези класации?
Славка Бозукова: Аз да ви кажа, не знам до колко са обективни тези класации, не мога да ги анализирам. Но това което мога да кажа е, че всичко зависи от вътрешната нагласа на журналистиката. Защото до голяма степен нивото на журналистиката в момента е много по-голямо от това което беше в, което ние извървяхме в последните години. Аз съм съгласна, че има медии и медии и вие сте права, че не можем да ги сложим под един знаменател. Но когато имаш един преход, който е завладян от мутри и чалга култура, как може в този момент да не процъфтяват изцяло жълтите вестници! Смисъл културата е такава, затова е много по-трудно е в момента да избият сериозните вестници, които могат да дадат една малко по да кажем, не толкова пикантна и скучна в определена степен информация. Но аз не мога да кажа, че в България журналистиката е много по-зависима от колкото в другите държави. Разбира се, че всички политици, които са на власт, обясняват не говорят много с медиите. В момента в който ги свалят от власт, те започват да обясняват как медиите започват да слугуват на следващата власт. Но това до голяма степен е проблем на самите политици, от колкото на нас журналистите. И смятам, че журналистиката трябва малко по малко наистина да даде малко по-заден ход на политиците, защото не това е дневния ред на обществото.
Водещ: Всъщност като чели най-често обвиненията към журналистиката са, че не следва дневния ред на хората, а и тези обвинения както казвате идват от политиците, току що паднали от власт! Как, как може да бъдат оборени?
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че могат да бъда оборено с това, че медийния пазар е един от най-конкурентния пазар в България. Там като си представим броя на вестниците, радиостанциите и телевизиите в България. Конкуренцията е абсолютно жестока, що се отнася до печатните медии, това са над 22 ежедневника, които имаме на пазар. Единствено аудиторията е тази която казва „Този вестник дали ще остане или няма да остане”, не зависи какво си мислят политика „X” или депутата „Y”. Ако хората хо четат и го искат тоя вестник и той има тираж, това означава, че той е напипал пулса на обществото. И никой не може да каже, защо вестника пише за единия или другия. Когато обаче всъщност защитават изцяло само корпоративни интереси и всъщност се пишат неща, които изглеждат необективни, тогава нормално е, че просто тиража намалява.
Водещ: Готови ли сме за една кампания, медиите не сме под един знаменател. Все пак и добрите и лошите журналистически прояви са оценяват заедно от организациите, които определят степента на свободата на словото у нас!
Славка Бозукова: Аз с две ръце бих подкрепила подобна кампания, защото смятам, че наистина е изключително важно обществото да има едни силни медии, които да бъде независими и които наистина да бъдат, коректив на властта. И в същото време това да бъдат медиите с активна гражданска позиция. И да се знае, че това наистина са сериозните медии на които може да се довери човек и на които може да им се вярва!
Водещ: Достатъчен ли ни е само етичния кодекс, като коректив на поведението ни или може би трябва да помислим и в друга посока?!
Славка Бозукова: Вярно е, че всеки един който е недоволен от една от публикации се жали в Етичната комисия. Но до голяма степен, в крайна сметка това е негова право. Но няма случаи в Етичната комисия на печатните медии, в който един сигнал да не е разгледан, да не се е взело съответно от становище по него, да не е бил известен вестника, той да не е предприел действия. Т.е. това е работеща структура и аз смятам, че там нещата няма какво повече да се променят.
Водещ: Тя всъщност е работеща, проблемът е, че не всички медии са приели този етичен кодекс!
Славка Бозукова: Ами това може би трябва да се реши с кампанията, която вие казвате, защото като има медии, медии и някои медии са просто извън от всички съюзи, то как биха могли да бъдат задължени да приемат, да приемат тези разпоредби! Аз обаче искам да кажа, че може би понеже сега отново се говори, затова, че сме нахвърля някакъв Закон за печата, който работни групи, които работят. А може би там се предвижда нещо в тази посока и на последното заседание, на което ние направихме с Георги Лозанов, той ни каза, че това е предстоящо в следващите месеци, като писане. Така, че може в някакъв следващ разговор, може да коментираме и предложенията, които изникнат.
Водещ: И последно да ви попитам. До колко решението за повече прозрачност в собствеността на българските медии, наистина ще осигури тази прозрачност?!
Славка Бозукова: Ами ние сме изкарали до край прозрачността, т.е. до физически лица. Ние не сме изкарали до офшорните фирми, които са в незнайни. Така, че мисля, че това осигурява една изключително голям процент на знанието кой седи зад медията. Но в същото време, аз искам да кажа, че най-важното е наистина какво, как се чувстват и как мислят екипите и журналистите. Защото вие знаете, че независимо кой е отгоре, ако няма екипа, който да има ясната мисъл, че той работи в името на една обществена активна позиция, то нищо друго няма значение.
Водещ: Лесно ли се прави разследване днес по време на криза. След малко ще го разберем от Дияна Тенчева от вестник „Труд”, останете с нас.
Водещ: Всеизвестна истина е, че една от най-големите награди в журналистиката е тази за репортерско разследване, черноризецът за разследване тази година отиде при Дияна Тенчева при вестник „Труд”. Здравейте и честито.
Дияна Тенчева: Благодаря ви и добър ден на вас и вашите слушатели. Благодаря.
Водещ: Как се правят разследвания за здравеопазването? Една от години болна тема!
Дияна Тенчева: По принцип и в повечето случаите получаваме сигнали от няколко от засегнатите страни, дали пациент, дали доктор, дали медицински специалист или някой запознат. В случая наградата, която аз получих беше за разследване със стволови клетки, които без ефект се присаждаха на пациенти с гръбначни неврологични заболявания в столичната болница „Св. Иван Рилски”. И в този случаи сигналът до нас достигна и бе подаден от медицински специалисти, доктор който беше запознат с това което се случва в болницата и няколко месеца подред ние работихме усърдно, изяснявахме с, изяснявахме случая, търсихме всички страни. Докато открием за какво всъщност става дума.
Водещ: За конфликт на интереси и за един заместник министър който си отиде!
Дияна Тенчева: Да. След разследване, след месеците на ред търсене на всичките страни, стана ясно, че фирмата която предлага това вливане на стволови клетки, в нея участва и синът на тогавашния заместник здравен министър д-р Матей Матеев. Затова когато ние тръгнахме да търсим другата страна в случая, принципалът на здравното заведение, Министерство на здравеопазването, първо така добре обмислихме дали трябва да ги търсим, защото това означаваше проверката да направи самият Матей Матеев, тъй като той беше с ресор „Болнична помощ”. Затова се обърнахме към Здравната каса. Няколко месеца така работихме с нея, от там настояваха да изчакаме новото сключване на договорите с болниците, да се случи, след това да тръгнат регулярните проверки и по този начин, без да се подават сигнали към хората, които извършват вливането на стволови клетки, да направи те своята проверка. Но така или иначе те ни отвърнаха, че всъщност, те не са отговорни за трансплантациите и ние решихме да публикуваме това което ден, след ден бяхме научили от всички засегнати страни. Хора започнаха да се обаждат, майки на деца да разказват как са събирали пари, тъй като децата им са с тежки диагнози и това е една от надеждите им. Давали са някои за една процедура по 3000 лева, други за по две процедури, съответно 6000 лева. Защото когато видиш, че детето ти не се оправя, ти улавяш всяка възможност.
Водещ: Да.
Дияна Тенчева: И… Да.
Водещ: Нямам как да не ви попитам, пробиваемо ли е вече мълчанието на чиновника, защото това е един класически пример?
Дияна Тенчева: Ами, очевидно е пробиваемо, защото, щом този материал излезе, бе публикуван, получи се отзвук, няколко дни след това бе свикана цяла пресконференция на дружеството на Неврохирурзите в България, които да казват, че това ли не е някакъв удар. Но самият факт, че никъде по света няма доказателство, че тази терапия води то 100% ефект, беше достатъчен каквото и те да казват, пациенти и засегнали и самото общество да разбере, че тази терапия не дава 100% ефект. Тези пари не е ясно, за какво се дават, а още по-неясно е какви стволови клетки са били вливани, от къде са се взимали, филтрирали ли са се, какво количество се е поставяло на пациентите, как се е поставяло. Тъй като няма утвърдена методика по което това да става, т.е. вършило се е нещо без никой да знае какво точно е ставало и след този материал, Министерство на здравеопазването спря извършването на такива процедури.
Водещ: Разследването безспорно е най-трудния и за издържане във финансово отношение жарнат в нашата професия, то страда ли от кризата?
Дияна Тенчева: Ами кризата оказва влияние навсякъде, както виждаме и в последните месеци и седмици все по-често чуваме за не навременно оказана лекарска помощ, зареди орязването на лимити, за не, оказана помощ, която не е трябвало по този начин да бъде оказана, за лекарски грешки да си го кажем в прав текст. Защото може би лекарското съсловие е поставено в едни условия в момента на притиснати от към финансова страна, ядосани са може би на това което се случва, че няма промени, цикли се на едно място. И това намира и отражение и върху работата им и вие виждате всеки ден, все повече и повече материали има за пострадали, след лечение пациенти.
Водещ: Очаквате ли бум на разследвания за, на медицинските практики?
Дияна Тенчева: Ами не мога да се ангажирам с такава прогноза, но както виждате все по-често и по-често излизат такива материали. Последния случай е за пострадала жена, след операция за отстраняване на полипи в носната кухина, която след това оставя инвалид за цял живот. Тя е с нарушени умствени функции, парализирана и всичко това след като тя е отишла да и бъде извършена една съвсем рутинна операция, като отстраняването на тези полипи в носната кухина. И се стига до фатални резултати, нейният живот вече няма да е същия. Тя е инвалид, тя не е ясно как са засегнати умствените функции, нормален човек ли е. И така.
Водещ: Всъщност единственото което можем да правим е да продължим тези разследвания с идеята наистина да няма такава категория мълчанието на чиновника?!
Дияна Тенчева: Ами ние журналистите си вършим работата, както виждате. Не виждам страх, нито един от колегите, всеки си върши съвестно работата, дава 100% от себе си, поне това правим ние екипът на вестник „Труд” и вършим това което е и наше призвание. Защото професията изисква 100% ти да даваш всичко от себе си, всеки ден по всяко време.
Водещ: Да търсиш истината.
Дияна Тенчева: Да търсиш истината, да.
Водещ: Дияна Тенчева от вестник труд, пред „Клубът на журналистите”!
Водещ: Вече споменахме днес, че международните организации оценяват свободата на словото, а не разделението, кои медии спазват етичния кодекс и кои не. Продължаваме с коментарите на главните редактори на вестниците „24 часа” и „Стандарт”, Венелина Гочева и Славка Бозукова за кампаниите в българските медии, които превръщат журналистите в нещо повече от обикновени хроникьори.
Венелина Гочева: Аз съм много виновна пред мои колеги, защото наистина не участвахме в така номинирането на награди (…). Аз мисля, че сме един от вестниците, които наистина работи много сериозно в така сферата, на обществената дейност, това е „24 часа”. А между другото, преди три дни, така започна другата наша кампания, ако си спомняте „Достойните България”. Това е идея, която абсолютно е нормална, обикновени хора, номинират други нормални обикновени хора за нещо което са направили добро. (…) „24 часа” и (…). Така, че мисля, че медиите отдавна дават много повече от това което, което всъщност да се купува всеки ден и на една, бутката, бутката за вестниците. „24 часа” промени Закона за движение по пътищата, ако спомняте с една наша кампания. Оказа се, че в България никой не проверява хората, които ползват наркотици, дали са добри шофьори, дали са опасни, те са опасни на пътя. Всъщност „24 часа” промени и сега, в момента не мога да се сетя закон, но точно тоя Ангелов, със своето разследване за отвличането, (…) в затвора обричане на доживотен затвор. Значи всъщност вестниците правят малко повече от това, което са, което са всеки ден на това пак казвам, на бутката срещу своите 90 стотинки. „24 часа” е (…) в България и аз много благодаря на нашите читатели, защото така заедно оцеляваме на пазара.
Водещ: Всъщност за толкова години преход, научихме ли се на истинска конкуренция по между си, ние медиите?
Венелина Гочева: Зависи, аз се чувствам много уютно в конкуренцията примерно с националното радио, с Дарик радио, със „Стандарт”, с „Труд”. Мисля, че конкуренцията медии, които не спазват правилата на играта.
Водещ: От тази гледна точка готови ли сме някои медии, в България, на една кампания медиите не под един знаменател?!
Венелина Гочева: Няма нужда затова нещо да се правят кампании, иначе то трябва да се вижда и трябва да се усеща.
Водещ: Въпросът е дали се вижда и дали се усеща или тука приложима старата максима, всички хаймани да кажем?!
Венелина Гочева: Е това е най-лесното да кажем, всички журналисти лъжат или всички вестници и медии са пожълтели, или всички медии и вестници обслужват правителства или всички медии и вестници обслужват Алексей Петров или Яне Янева, нали това е много лесно да каже. Но аз смятам, че ако (…) спазваме, пак ви казвам правилата, правилата на начина живот, който трябва да водим, хората просто трябва да бъдат честни. И мисля, че ако ние сме честни и си вършим професионално работата, мисля, че просто дали ще живеем на вестникарска хартия, дали ще живеем в интернет или книга. Когато разказваме добре вестникарските истории, историите за живота, хората ще ни (…).
Водещ: По-лесно ли е на печатните медии, все пак за електронните има закон, а за печатните не?!
Славка Бозукова: Ами то има два аспекта. Значи първото нещо което, по отношение Закона за печата, ние 20 години правим Закон за печата, това което смятам, че беше необходимо и направихме още като Съюз на изданията, че внесохме едни промени, с което искаме пълна регламентация и прозрачност на хората, които са собственици на медиите, за да може да има по някакъв начин гарантирано обществен интереси. Но от друга страна искам да ви кажа, че медиите в посока на кризата, са изключително в момента ударени. Защото до голяма степен от една страна населението сви продажбите, които водят до по-малко пазаруване, включително и на вестници. Второ рекламния пазар беше толкова ударен, че в рамките на последната година, ще забележи едно спадане в рамките на 40%, което може би ще бъде може би толкова колкото беше намаляването на 2009 спрямо 2008 година. И в тоя аспект, ние печатните медии, сме доста по не превилигировани от електронните. Защото за електронните медии съществуват достатъчно облекчения по отношение на Закона за обществените поръчки, които ги няма в частните медии и нямаме възможност бързо да се възползваме, пък в усвояването на европейските пари, които са по информационните програми.
Водещ: Нека да поговорим малко и за онази стара прогноза, която все още не се сбъдна, че вестниците, няма да ги има!
Славка Бозукова: Да, затова нещо вече се говори от 10 години.
Водещ: Да, даже и повече може би!
Славка Бозукова: С голяма степен със стартирането и дума на интернет, американците защитаваха в голяма степен първоначално тази позиция. Но това което мога да кажа е, че в България пазара, както обикновено се развива с 5-10 години закъснение, от това което се случва на запад. И за съжаление в България също има изключително насищане на информационното пространство, но отново то е представено в един вид, особени агенти, които си имат своята специфика, но не и своята задълбоченост. Затова аз смятам, че вестниците няма да изчезнат. Нещо повече, вестниците ще продължат, но ще останат тези, които не разчитат на новините, защото това в крайна сметка това вече е приоритет на информационните агенции, а разчитат главно на изработките, на даването на всички гледни точки и на отстояването на позиции, които защитават защитени през призмата на обществения интерес.
Водещ: Още един въпрос, така виси в пространството. Платен или безплатен достъп в интернет до медиите?
Славка Бозукова: Вестник „Стандарт” е един от вестниците, които най-ранно пусна електронното си издание, това стана още през 2000 година и ние рискувахме за разлика от всички останали и пуснахме 100% онлайн издание в интернет, разбира се с притеснението дали това няма по някакъв начин да удари печатното издание. Оказа се, че това са печатното издание, електронното издание имат едно коренно различни таргети. Тъй като в печатното издание са аудиторията над 30-35 години, да каже, че по-голямата е между 35 и 45 и нагоре. Докато в електронното издание, четат предимно млади хора, които за съжаление много от тях не си купуват вестници. Второто нещо което е, четат го всички българи зад граница. Което е естествения начин за голям достъп за информация на българите, които са в чужбина. И смятам, че този който реши да заключи сайта си, просто никой няма да влезе, никой няма да го плати, защото има достатъчно много други сайтове, които са отворени. А пък дали тези сайтове, ще изместят, колко ще изместят хартиените копия зависи наистина от културата на четене на вестника на младото поколение.
Водещ: Можем ли да говорим вече за това, че те не са научени да си купуват вестници, не само, че не си купуват?!
Славка Бозукова: Да, можем да говорим, че наистина голяма част от тях, които не се занимават предимно с, не работят още. Те просто нямат чувството за купуване на вестници. Но пък от друга страна, те са изключивно будни и интелигентни и прехвърлят страшно много сайтове на ден, от където пък те си набавят своята информация. Затова смятам, че всеки един уважаващ се себе си вестник, трябва да допълва електронното с хартиеното издание.
Водещ: И тъй като започнахме с размисъл по темата, дали добрата новина вече е новина за първа страница. Накрая да проверим, какво мислят Венелина Гочева и Славка Бозукова. Отпада ли вече правилото, че добрата новина не е новина.
Венелина Гочева: Аз мисля, че това правило много отдавна остаря. Просто някой път, това е удобно за политици, които искат да обяснят, защото новините затова което не са свършили са свършили лошо (…) на първите страници. Мисля, че отдавна и всички медии, и електронни и печатни медии, когато има добра новина, тя е на първа страница! Няма добри и лоши новини, според мен има важни новини за хората, които биха им били полезни. Примерно ако днес, т.е. ако преди два дни гледахте (…) новините са еднакви, не защото са слаби вестници, а защото новината примерно за отпуските, които (…) от отпуските, която беше обявено от социалния министър за незаконна, тя просто е важна новина. И всъщност силата на вестника и на медиите от тук нататък е да разкажат тази новина. Да я кажат, кое е важното за хората, да им помогна да се ориентират. И в това пак казвам, от тук нататък на вестниците силата ще бъде добре разказано, честно, почтено, пълната новинарска история. Новината да я оставим за радиото.
Славка Бозукова: Аз лично смятам, че този разговор не е в никакъв случай не е много позитивен, защото смятам, че в самите медии трябва да извървим един много дълъг път към това да успеем да кажем на хората, че ние сме тия хора, които искаме само да вземем лошото и да покажем в тях. За да могат да се отворят наистина да бъдат много по-спокойни говорейки с журналистите. Но това е нещо което ние трябва да извървим като много дълъг път. От нас се иска наистина да запазим своята независимост и да можем да останем в помощ на обществото за всякакви други кампании, които и от тук нататък ще се направят.
Водещ: Всъщност оказва се, че освен дефиниция, лошата новина е новина, това вече се превръща и в травма на журналистиката, не говоря само за българската, а по принцип!
Славка Бозукова: Точно така е и смятам, че който не го разбере максимално бързо, той просто ще загуби позиция в пазара!
Водещ: Ами това е, да не потъваме повече в скалата на свободата на словото, само това можем да си пожелаем като извод след връчване на поредните награди „Черноризец храбър за българската журналистика”. Хубав ден от нас Жанет Николова, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

в. 24 часа | 2010-06-18 

Талантливите стажанти на в. "24 часа" се дипломираха заедно с още трима техни конкуренти от "Труд". След година и половина успешно обучение по програмата на ВАЦ "Стани журналист" Галена Гюрчева, Цветелина Шенева и Силвия Жекова са част от вестника ни.
Главният управител на ВАЦ за България Аксел Шиндлер, главният редактор на в."24 часа" Венелина Гочева и управителят на "168 часа" ЕООД Пламен Тенев връчиха вчера дипломите.
Шиндлер им пожела успех и хъс, а Гочева посъветва да не губят любопитството, което е важно за журналиста и прави вестника добър.
18 месеца освен работа в редакцията на стажантите преподаваха главният прокурор Борис Велчев, Стефка Стоева от Конституционния съд, ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев, Валери Найденов, проф. Огнян Герджиков, Гергана Паси, Нери Терзиева.
***
Обща снимка със завършващите по програмата – от ляво на дясно са Пламен Тенев, Силвия Жекова, Цветелина Eновска, Владимира Георгиева, Венерина Гочева, Аксел Шиндлер, Галена Кюрчева. Ирена Колева, Цветелина Ценева и зам. главният редактор на Труд" Георги Трайков

Стр. 5

e-vestnik.bg I Петър КАМЕНОВ* I 2008-10-07

Президентът Първанов, Тошо Тошев и Васил Божков. Снимка: Булфото

 

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-05-31 

Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити.
***
Уляна Пръмова, директор на БНТ: Не ми се е случвало
Още утре ще напиша, че върху мен лично не е упражняван натиск. Не мога да коментирам други медии, затова говоря за БНТ.

Стр. 5

в. Галерия | Румен БАЛКАНСКИ | 2010-05-13

Главният редактор на "24 часа" Венелина Гочева най-вероятно ще е шефката на бъдещата Българска радио-телевизионна корпорация, която ще бъде създадена след сливането на БНТ и БНР. Това е един от най-упоритите слухове в медийните среди тези дни.
Близки до Гочева твърдят, че тя неофициално вече е приела предложението, отправено й от ГЕРБ, и дори го е обсъдила с премиера Бойко Борисов.
Запознати с процесите на вестникарския пазар не са изненадани от решението на Гочева. Изданията на ВАЦ – ‘Труд" и "24 часа", изживяват най-тежкия си период. Тиражите са паднали драстично, бракът се увеличава с всеки брой, а рекламите се броят на пръсти.
Шефовете на медийната групировка, чиято централа е в немския град Есен, са поискали драстично съкращаване на администрацията и журналистите и свиване на разходите.
Чашата преляла, когато босовете от Есен поставили ултиматум да се намалят 40% от страниците на изданията.
Главният редактор на Труд" Тошо Тошев категорично е възразил на идеята. Антикризисната мярка, която предложил, е да бъдат уволнени кореспондентите и закрити регионалните издания, защото в епохата на интернет те са излишни.
Венелина Гочева обаче засега не е изразила пубпично позицията си пред колектива, надявайки се да се спаси, като заеме новия пост.
Най-тревожният слух, който обикаля коридорите на Полиграфическия комбинат, където са редакциите на Труд" и "24 часа", е, че от 1 юни не е изключено част от отделите на двата вестника да бъдат слети, което със сигурност ще се случи с фотографите. Това, естествено, означава драстични съкращения. Останалите кореспонденти на ВАЦ в страната от няколко месеца упорито си търсят работа, защото тяхната смърт е предизвестена.

Стр. 16