сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

myPR.bg I 15.07.2010

"Икономедиа", издател на "Дневник" и "Капитал", спечели финансиране за проект "Развитие на професионалисти в медиите". Финансирането е от Европейския социален фонд по линия на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с посредничеството на Агенцията по заетостта в България.
"Проектът е много важен за нас, защото допринася за личното професионално развитие на колегите ни и конкурентоспособността на компанията като работодател. Вярваме, че предоставянето на възможности за квалификация в компанията спомага за поддържането на трайни работни места", коментира Емилия Зафираки, координатор на проекта в "Икономедиа".
Проектът "Развитие на професионалисти в медиите" на "Икономедиа" ще се реализира в партньорство с "Таурус консултинг" и "Ай Си Ти медиа" и ще позволи на 171 журналисти и служители от други отдели на компанията да преминат обучения по професионални и ключови умения до края на 2010 г.

Повече за "Икономедиа":

"Икономедиа" е най-голямата група за бизнес медии в България, издател на интегрираните принт и онлайн медии "Капитал" и "Дневник", професионалните издания HoReMag, "Регал" и лайфстайл списанията "НЕЯ" и "Бакхус".
"Икономедиа" развива бизнес събития и конференции под брандовете на "Дневник", "Капитал" и "Регал". Най-известни събития са: Годишна среща на бизнеса с правителството, Marketing Innovation Forum, Green Innovation Forum, Retail in Detail.
"Икономедиа" издава заедно с "Иконве" вестник "Строителство Градът" и списание "Индекс имоти". "Икономедиа" притежава ICT Media, чрез която издава вестник Computerworld, списаниe PC World, сп. CIO, и сп. Network World. "Икономедиа" притежава "София ехо медия", което издава в. "The Sofia Echo".

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 17.07.2010

За пет години Комисията по етика в PR професията се е произнесла по два сигнала и не се е самосезирала нито веднъж

В един от последните броеве на американското списание New Yorker се разказваше за тънката граница между глаголите "оплаквам се" (to complain) и "мрънкам" (to moan). Човек се оплаква, когато описва проблем на някого, от когото може да зависи решаването му. Ако обаче просто мрънка, той споделя с човек, който няма отношение към проблема му и трудно би могъл да го разреши. Разликата е важна. Да се оплакваш е положително, да мрънкаш – пагубно. Според списанието в успешните държави хората повече се оплакват, за да решат проблемите си, а в загубените – предимно мрънкат и се потискат. Ако съдим по броя на жалбите, които е разгледала Етичната комисия към Българското дружество за обществеността (БДВО), откакто съществува от 2005 г., българският PR бранш е почитател по-скоро на глагола мрънкам. За пет години членовете на етичния съвет са се произнесли по два сигнала и не са се самосезирали за лоша практика нито веднъж. От организацията, която обединява специалисти в PR индустрията на индивидуален принцип, дават заявка, че това ще се промени. Миналата седмица, пет години след приемането на етичен кодекс на професията, комисията по етика се сдоби и с правила, по които да работи. (Етичния кодекс на PR специалистите са подписали шест български организации в сферата на комуникациите – БДВО, ИПРА България, Българската асоциация на PR агенциите, асоциация "Имагинес", Асоциацията на специалистите по комуникация в общините и Дружеството за връзки с обществеността към Съюза на българските журналисти.)

Защо чак сега

Обяснението за неактивната саморегулация в бранша, което дават и от самото дружество за връзки с обществеността е, че пазарът е малък, всички, които работят на него, се познават и не се знае кой от кого ще бъде зависим утре. От етичната комисия добавиха, че PR специалистите много по-често се обръщат към тях за консултация, когато се натъкнат на неетично поведение в сектора, отколкото да пишат и изпращат жалби. Явно и в другите страни липсва инициатива от страна на PR практиците, защото по данни на БДВО в Италия в периода 2001 г. до 2005 г. са били разгледани общо три жалби. В САЩ за 4-годишен период са подадени 12 сигнала. Освен това за разлика от рекламния бранш резултатите от PR дейността далеч не са толкова видими за всички хора и т.нар. обикновени граждани нямат сетивност към лошите практики в професията. А не е като да липсват проблеми и чувствителни казуси в бранша. "Целта на етичната комисия не е да се изживява като наказателен отряд, действията й ще следват позитивен аспект. Идеята е да работим за обмен на добри практики", коментира пред "Капитал" председателят на БДВО Милена Атанасова. Една от промените, които организацията направи, е, че оттук нататък жалбите и решенията на етичния съвет ще бъдат публични. За съществуващите до момента две жалби се знае малко. Първата е била за неправомерно използване на името на организацията БДВО, което комисията е отчела като неетично поведение. Вторият казус е бил малко по-заплетен. В него жалбоподателят е твърдял, че идеята му е била открадната и това е създало предпоставка за нелоялна конкуренция. След консултация с юрист, експерт по интелектуална собственост, членовете на етичния съвет са решили, че няма нарушение. Причината – идеята, за която се е твърдяло, че е заимствана, е общоизвестен факт тип "слънцето изгрява от изток" и не е била поставена в един и същи контекст. "Колкото по-ясни правила следваме, толкова повече клиентите ще имат доверие в бранша", обръща внимание Милена Атанасова и добавя: "Важно е всички заедно да работим за популяризиране на етичния кодекс, защото това ще доведе до по-високи стандарти на работа."

Как се подава жалба

Според новите правила всеки може да сезира Комисията по етика без значение дали е гражданин, агенция, организация или институция, ако установи неетична практика в областта на PR-a. Условието е подаденият сигнал да не е анонимен, да е добре обоснован и по възможност да посочва конкретен текст от етичния кодекс, който е бил нарушен (кодексът може да бъде намерен на bdvo.org). Комисията няма да разглежда казуси, случили се преди повече от година. Етичният съвет може и да се самосезира, ако улови неетична практика. "Всеки знае кое е етично и кое не е. Идеята е нашите опит и експертиза да извеждат от казусите симптоматични неща, които в крайна сметка да направят пазара по-добър", обясни председателят на БДВО Милена Атанасова. Комисията по етика може да се произнася чрез позиция или решение. В единия случай дава становище по подадения сигнал и отправя препоръки към страните или към PR специалистите по принцип. Ако обаче установи нарушение, излиза с решение, което съдържа конкретни мерки и санкции за инициатора на недобросъвестно поведение. Членовете на комисията обаче имат правомощия да налагат санкции само върху членове на БДВО. Най-меката форма на наказание е искане за доброволно прекратяване на неетичните действия, а най-тежката мярка е предложение за изключване от дружеството по връзки с обществеността. Идеята на публичното заклеймяване на нарушителя е да се уязви най-ценният актив в PR професията – добрият имидж. Етичната комисия обещава, че вече ще публикува както жалбите, така и решенията, които взима по тях, в интернет страницата на организацията и ще ги изпраща на членовете на управителния съвет на БДВО за сведение. "Всички знаем, че добрите комуникации започват отвътре", припомня председателят на браншовата организация Милена Атанасова и добавя, че засега е по-важно да създадат навика у членовете на БДВО да следят за спазването на кодекса и да подават официални жалби. А после казва: "Може би ще дойде един хубав ден, в който и клиентите ще питат, преди да си изберат PR специалисти: "А вие подписахте ли етичния кодекс?"

Стр. 33

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 16.07.2010

Първо, разбира се, от Сметната папата трябва да назоват виновниците за огромния дефицит от 15 милиона лева на БНТ с днешна дата. Освен това бяха публикувани и други страховити финансови зулуми с огромна стойност, които също се налага да бъдат изяснени. Но най-важното е не това да остане като констатация, а да се накажат виновниците и да се отстранят от хранилката БНТ
Защото иначе сценарият вече е познат и игран – с хепиенд за телевизионери, източвали БНТ през годините, с потулване и безнаказаност за всички досегашни ръководства на медията, които са злоупотребявали с публичните средства.
Ето това ако се промени – този розов хепиенд на гърба на данъкоплатеца, това ще бъде знак, че в БНТ започва да надделява общественият интерес. Всичко друго ще бъде стара песен на нов глас…
Затова е много важно именно сега да се направи наистина нов избор за генерален директор, а не да се постави човек, който ще замаже стореното, окраденото досега и като бяла пеперудка ще продължи да работи в същите схеми. Защото какво да се лъжем – тези, които са се облажили от меда, няма доброволно да се откажат.
Веригата Пръмова -Цонев – Анкова е тази, която функционира през последните години в БНТ като смазан механизъм, досега несмущаван нито от управляващите, нито от финансовите органи. Срещу това господство в БНТ въстанаха самите служители които на общото събрание написаха за множество нарушения, конфликт на интереси, шуробаджанашки отношения и явни злоупотреби в медията. Затова как членове на Управителния съвет на БНТ, като Милко Лазаров например, в нарушения на всички правила е и продуцент в медията и така от нея контролирано и в полза на управляващите се източват големи средства. И други подобни прелести…
Информирани са отдавна всички институции, но мълчат. Странно, БНТ, която като медия трябва да е пример за публичност, не предизвиква тревога у никого у управляващите за кризата, в която е попаднала.
А че кризата е сериозна, се разбира от факта, че доброволно и подозрително миролюбиво Уляна Пръмова напуска поста си преждевременно, явно по договорка със СЕМ. Сигурно сега текат преговори как да бъде замазано положението…
Но и за управляващите в БНТ, и за евентуалните техни покровители ситуацията е критична, защото е прекалено публична. 15 милиона липса в касата на БНТ при потискащо нисък рейтинг като на затънтена кабеларка – това си е повод за притеснение…
Според мен обаче по-зловредни и с по-широк обсег на поразяване са начините на злоупотреба с медия като БНТ, продуцентските и журналистически практики, които се опитват да прикрият гигантските финансови нарушения в работата на телевизионния "лидер". Ха-ха!И тримата управляващи по веригата Пръмова – Цонев – Анкова са марионетки. Лошото е, че от време на време от техния отбор на някого не му издържат нервите и се разприказва като Борислав Геронтиев и разтурва добре нагласения куклен театър. Неговата шумна оставка като програмен директор на БНТ заради разхищенията от 22 хиляди лева всяка седмица за предаването на Митко Цонев и неговата "В неделя с …", създаде малки неудобства на триумвирата, изложи ги пред техните покровители, но всичко беше потулено. Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването на БНТ нямаше да е толкова драстично. Значи има други залози. Ето това е балансирана Журналистика феномен в посттоталитарна България, непознат в цивилизованите страни.
Като споменавам за балансираната журналистика, не мога да подмина Бойко Василев – водещия на "Панорама", като символ на тази просташка форма на слугинаж. От години Василев си пази територията на предаването, не допускайки други мнения, лица и гласове. Като сега, когато "Панорама" е досадно и приспивателно, а не политическо и публицистично предаване, той сам трябва да си носи отговорност. Или просто е ясно кой трябва да бъде свален от екрана на БНТ.
Има нещо мазно, псевдоинтелигентско и прекалено зализано за лице, водещо дебат, формулата да се харесаш на всички политици, да си удобен на всички интереси и симпатичен на някои по-важни посланици – също вече е доста дискредитиран модел, който в едно нормално общество е достоен за съжаление. Ето точно това, което е очевадно от екрана, се издига като постижение на новинарите в БНТ и лично на Вяра Анкова като ръководител на "Новини и актуални предавания". Но за да правиш силна, а не регистрираща журналистика, трябва да имаш нюх, талант и други неща, разбира се. Анкова никога не ги е имала и това го знае цялата аудитория. Като хитро коте е – четеше някакви тъпи новини или безсмислени репортажи от Гърция. Това е. Дали някой знае за нещо разтърсващо журналистическо, направено от Анкова? Нека се обади! Същото се отнася и за кума й Митко Цонев – мустакатия хитрец, четящ новините или написани сценарии…
Жалкото е друго, че с тези "успехи" на БНТ се внушава ежедневно на зрителя една привидно зализана действителност, може би за успокоение. Днес България е в криза и всички тези фалшиви и пластмасови кукли от екрана са обществено вредни, защото те не информират и коментират от позицията на зрителя, на гражданина, който едва свързва двата края. Цялата снобария да се правиш на журналист от BBC, когато си в локвите на закъсала България… Да не коментирам, защото ще стане горчиво. Ако някой наистина мисли, че новините на БНТ са върхът, защо в тях не чухме преди разкритията на днешното правителство за големите нарушения на тройната коалиция, които са срещу държавата и обществото. А гледахме семкаджийските разследвания на Валя Ахчиева….
Да, гледахме и "Големият избор" за младите лидери, където също бе наложено гримираното лице на една млада красавица, която повтаряше като папагал инструкциите на Максим Бехар или чутото от новините… Сега да не почвам и "Голямото четене" или "Българските събития на 20-и век". Едни безпомощни, голобради водещи и сценаристи и едни напъващи се в интелектуалната си немощ журналисти като Севда Шишманова и да не изреждам… Това Севде го биваше като репортерка, но сега си повярва като член на Управителния съвет на БНТ, че е и интелектуалка и разбира от книги и кино…
Горкото! Помня я, когато се хвалеше как един банкер, търсен от МВР, й купил джип. Сега какво ли разказва, без дори да се срамува… Сигурно е нещо по-едро. Като това на Митко Цонев, който участва в безкрайни сделки по царско време, и сега получава за елементарното си шоу по 5 хиляди лева хонорар на седмица, по време на криза и когато дори заплатата на министър-председателя е 20 пъти по-малка.
Дали не открива нещо ново в ядрото на атома, Цонев? Не са го съобщили в новините на европейските телевизии…
Разбира се, могат да се дадат още десетки примери на манипулация, безскрупулност, подмяна на стойностите в журналистиката в една публична медия, тъй като това се извършва пред очите на всички ни. Така и ние зрителите ставаме част от това изкривяване на БНТ като обществена медия. Защото каквото обществото – такава и медията.
Затова предлагам да не мълчим, да не приемаме всичко, изливащо се от синия екран на БНТ и така да покажем, че са нужни нови лица, нова журналистика, нов климат в публичното ни пространство, Защото иначе ще лъсне тезата, че информационният "лидер" е държан в такова окаяно положение, за да се откроят частните телевизии, за да изплува помията на риалити шоуто и други прелести…
Ето тук трябва да се усети нетърпимостта на обществото и здравата ръка на съвременно управление на БНТ – без финансови липси, шуробаджанашки схеми и нисък рейтинг. Когато тази статия излезе, БНТ вече ще си има нов генерален директор. Дано СЕМ прояви разум и направи правилния избор.

Стр. 27

в. Труд | Силва ЗУРЛЕВА | 16.07.2010

Има ли нещо по хубаво от знанието? От бързата и точна информираност, и то особено в днешно време, когато не солта, а информацията е по-скъпа от всичко? Да знаеш, да покажеш, да помогнеш да разобличиш? Това е привилегията на журналистите – хора, осмивани от най-големите зевзеци на нациите си, но и хората, на които всеки разчита да научи нещо…, професията призвание, а не образование.
В нашата история става дума за сънен държавен служител и за бъбрив парламентарист хванати "на калъп"* от красивата журналистка. Историята, която вероятно вече всички сте видели в "Темата на НОВА". Единственото предаване в българския ефир с репутацията на безкористен разобличител. Предаването, в което извадихме на бял свят десетки измами и престъпления, които няма да останат безнаказани. Но това са просто думи, които един отговорен редактор е едва ли не длъжен да издрънка, за да защити продукта и месечното си трудово възнаграждение. За кратко заплата. А всичките журналисти, работещи в "Темата на НОВА" са на заплата именно към Нова телевизия. И дължат лоялност именно на медията и принципите си. За жалост, след поредното изобличение нещата като че ли малко се пообъркаха… не за нас, а за колегите ни журналисти. Нещо не им стана ясно хем зам.-председателят на парламента подви опашка, хем срещу уморения от смяната митничар и колегите му започнаха проверки, хем нашият журналист Диляна Гайтанджиева не си е свършила работата. Свършила е де…, ама не съвсем… или поне в това се опитват да убедят аудиторията.
Защото цялата "операция", както е модерно да се казва сега, била под личното наблюдение и одобрение на г-н премиера или за кратко НЕГО. Само че ние сме журналисти и министър-председателите се избират за период от време. За времето на "Темата на НОВА" г-н Борисов е четвърти, мисля, не мога да си спомня точно. Е, защо пък точно той и точно Диляна – услужливо ни подсказва уважаваният журналист Кеворк Кеворкян от редовната си рубрика Диляна е хубава, а премиерът – не е тайна е расов мъжкар. Отговора си търсете сами, а и още отговори на въпросите защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика или защо той именно е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията.
Лично аз и колегите ми се чувстваме длъжни да защитим принципите си, както и репутацията, а не и на последно място заплатите. Защото всичките до един зависим от тях, а не от митични баровци,които ни заливат с джипове и къщи на удобни и красиви места. И ако колежките в офиса са привлекателни, това може само да ни прави дните по-усмихнати, но не и журналистиката грозна. Защото именно от ефира на предавания на Нова телевизия ние позволихме на колегите си от други медии да задават въпроси по оста журналист-премиер, защото въпросите трябва да бъдат зададени, а истината всеки ще намери в себе си.
Просташки израз, употребяван за изобличаване в сексуални пози на двама или повече души. Използван от мен, за да достигне сериозността на деянието до съзнанието на повече хора и журналисти.

Стр. 17

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4