в. 24 часа | Пенчо КОВАЧЕВ | 08.01.2011

Нашата Анджелина Джоли се казва Калина и е бременна

Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е НГДЕК "Константин-Кирил философ" и академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността". Работил е около година в Криминална полиция на Столичната дирекция на МВР като оперативен работник разузнавач първа степен.
8 години е главен сценарист на "Шоуто на Слави" и съдружник в "Седем-осми". Заедно с Любен Дилов-син и Слави е един от основателите на Движение "Гергьовден" и член на неговото ръководство. През 2005 г. напуска организацията. Автор на идеите и обществените инициативи "Българската Коледа" и "Свобода за българските медици в Либия". През есента на 2006 г. напуска "Шоуто на Слави и през 2008 г. Създава продуцентската компания "Медиа тайм". Сега е водещ на предаването по Би Ти ВИ "Нека говорят с… Росен Петров".

- Росене, би ли поканил Слави Трифонов за гост в предаването си?

- Разбира се.

- Народът казва "Нова година – нов късмет". Какъв късмет ти донесе 2011 г.?

- Късметът ми донесе работа. Трябваше да успеем да наложим предаването в неделя, да се създаде навик у зрителя, че в неделя ще види нещо интересно, нещо, което го кара понякога да се замисли, друг път да се усмихне.
У нас това не е лека битка, особено ако се стремиш да избягваш пошлото. Радвам се, че и хората, с които работим, и продуцентите Евтим Милошев и Любо Нейков стояха твърдо зад идеята да сме интересни, но не жълти. Мисля, че успяхме в една добра степен. Средно един милион българи избират да ни гледат – самият факт че Би Ти Ви ни се довери и ни дава още повече време, вече три часа на живо, също ме радва.

- Какво ново в новия формат на " Нека говорят с. Росен Петров "?

- Повече истории, повече съдби. У нас има маса забравени хора, които заслужават да говорят. Има и много проблеми, за които трябва да се говори. Понякога медиите отделят повече внимание на краткотрайното, на скандала, а не на истински важните неща.
Сигурно някъде някой учен е направил епохално откритие или някой е спасил живот, но в у нас огромна новина ще е новото гадже на Николета Лозанова
Не съм нито консерватор, нито пуритан или съдник, но е жалко. Медиите трябва да излязат от затворения кръг – хората искат зрелища и простотии и затова ние им ги даваме.

- Как реагираш, когато сравняват предаването ти с "Всяка неделя"?

- Мога само да се радвам, но нямам амбициите да съм някой друг.

- А когато коментари за телевизиите изписват името ти с инициали – Р. П.?

- Е, това е интересен въпрос. Никога не съм си го задавал. Като се замисля, ние сме си страна на инициалите – Р. Овч. дал бележка на някого, Б .Б. казал нещо. Няма лошо – даже живеехме в страна, която наричахме НРБ, а пръв приятел ни беше СССР, и си купувахме вестници от РЕП, звучи ми почти като РП. (Смее се)

- Тв шоу или тв риалити?

- Няма такава борба. И двете форми си имат предимствата и слабостите. Моят любим формат е "Сървайвър", защото изважда от хората качества, за които не са и подозирали.
Трудностите показват истинското лице на хората, като в "Редник Райън", където командирът на взвода, суров воин, беше бивш учител по литература. Иначе като цяло мисля, че в телевизионната мода идва времето на българските сериали. Успехът на "Стъклен дом" не е случаен.

- Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел", твърди, че в България вече има толкова много телевизионни шоута, че не достига хумористичен капацитет за тях, няма достатъчно добри сценаристи. При теб как е?

- Еми прав е г-н Вешим. Да си сценарист е сложна работа. Само който не е сядал пред един тъп бял лист, на който трябва да напише нещо сносно, и то бързо, може да го подценява.
При нас сценарият е в драматургията и реакцията при разговорите. Как да погледнеш към един човек, когото зрителите са гледали вече доста пъти по друг начин.
И тук е силата на един водещ, но може и да закопа труда на екипа. Трябва бързо да усетиш емоцията на госта в конкретния момент. Може да си направил супер подготовка, а гостът ти просто да не е в настроение, да мисли за друго.
Ето например вече прословутото интервю с Бойко Борисов – беше много по-ярко, когато говори за детството си, за майка си, отколкото когато говореше за досиетата и АЕЦ
Него го отключи едно видео със сестра му.

- Какви са предпочитанията на зрителите за твои събеседници – политици, интелектуалци, спортисти, фолкпевици, плейметки?

- Всеки човек има някаква интересна история. Важното е да се намери подходът. В кръга на шегата – най важното за водещия е гостът да е приказлив, без да страда от логорея.

- У нас се нароиха много плеймейтки. Те какво работят всъщност?

- Еми "плейват" нещо. (Смее се.) Чувал съм различни версии за заниманията им, но като цяло аз не обичам да обобщавам. И плеймейтките са различни. Някоя тръгнала от малко градче да
докаже нещо, друга търси принца на белия кон.
Сигурно в екстремална ситуация някоя напомпана плеймейтка може да се окаже жената, която ще направи нещо изключително, а пък някой интелектуалец ще се окаже негодник. И Мария Магдалена е била грешница, пък виж в каква важна книга е от основните герои.

- Политиците казват ли ти предварително за какво не искат да ги питаш?

- Не. Тази практика в телевизиите отдавна поприключи. Съзнавам, че на вестникарите им е по-трудно, тъй като по-лесно се упражнява контрол над едно интервю. Дай го да го види пиарът, ала-бала… Това с нагласените интервюта си личи от сто километра. Той, българинът, като цяло е мнителен човек, така че за самите политици нагласените въпроси и отговори не са от полза.

- След срещите си с толкова много хора можеш ли да направиш портрет на българина за 2010 г.?

- Не мога. Българинът има много лица. Има един народо психолог Шейтанов, писал е през 30-те години на миналия век, той говори за нещо важно – че у нас властта е един духна отрицание. Повече сме по бутането, а не по градежите.

- Ако беше министър на вътрешните работи, акции с какви кодови имена щеше да проведеш? Все пак си възпитаник на МВР школата в Симеоново…

- Акция "Тишина". Ако МВР не е централният медиен герой, ще е по-добре. По принцип мисля, че полицейската работа е една от най-трудните. Много жертви се изискват.
Представи си само младия оперативен служител с 800 лв., който работи по някой Компир, дето харчи по 5 бона на вечер за кеф и който може да ти зачерни живота за отрицателно време. В тези органи винаги е имало корумпирани, но да знаеш, че ги има и другите – идеалистите или просто свестни хора, които се опитват да си вършат работата. Имахме едно такова момче в школата, беше и заможен, обаче искаше да е полицай. Точно като от филмите, да служи и пази. Натресоха му убийство на един крадец, май 12 години го осъдиха. Така че опасна е тази професия и заслужава само уважение.

- Спокойно ли разговаряш по телефона, или си имаш едно наум, че може би те подслушват?

- По-добре да гледат. И да слушат, по-различно няма да чуят.

- Как ще коментираш думите на Бойко Борисов, че хората във властта трябва да се подслушват?

- Одобрявам ги. Власт без контрол става безконтролна. Само по-малко сересета по вестниците, че вече и Щирлиц сигурно ни завижда на размаха

- Сергей Станишев каза, че с управлението си Борисов възродил времето на вицовете у нас Това истина ли е или виц?

- Вицове се раждат, когато някой е интересен на хората, независимо дали ги дразни, или го харесват. По-скоро Борисов е колоритен, а не управлението. Вицове е имало и за Тодор Живков, и за Костов, сега и за Борисов. Шарл дьо Гол, един изключителен политик, имал хоби да събира карикатурите за себе си.
Политиците ни трябва вече да са свикнали, че те са истинските звезди у нас. Живеят изолирано, слуховете ги правят неприлично богати. Нашата Анджелина Джо-ли се казва Калина и е бременна.

- Построени магистрали или пълни хладилници?

- Не може да има такава дилема. Това е като баналния виц за кокошката и яйцето.

- "За" или "против" тунинга?

- На колите или на жените? (Смее се.) От коли не разбирам много, при жените го одобрявам в разумни граници.

- Знаеш ли какво е БОР КОР?

- Май някаква нова служба беше, за борба с корупцията.

- БОР КОР ще пребори ли корупцията?

- А ФБР дали пребори корупцията в САЩ, или пък дали ФСБ пребори корупцията в Русия? Няма как корупцията да се пребори.
Това, което е дразнещото по нашите ширини, е, че тя е прекалено явна и навсякъде. Имаше един бисер ученически, че Априлското въстание било" масово и повсеместно", то става и за определение на корупцията. У нас тя е като пушенето на цигарите, толкова е масова, че вече я приемаме за нещо обичайно.
Даже ако някой чиновник не се корумпира, получава неодобрение. Често може да се чуе " еди кой си беше зам.-министър, обаче нищо не можа да направи. Пълен глупак."
Между другото, като споменахме ФБР и Щатите, там подслушването често е официална административна или корпоративна политика. Почваш работа и подписваш едно споразумение, че знаеш и си съгласен, че телефоните ти, компютрите – всичко се контролира.

- Как образно си представяш излизането ни от кризата?

- Морален пример от върха и заедно работа на всички. Ние сме малка страна и проблемите ни са малки, важно е да си направим приоритетите.
Изразът "българска работа" е от XI век, представяш ли си? От нас си зависи да променим значението на този израз.
Бях в Йордания наскоро, по-зле са от нас доста, обаче бачкат като луди. В Акаба строят комплекси, разширение на пристанището за 3 милиарда долара. След 10 години, ако продължаваме да се туткаме, те с голите пустинни планини, в които няма и едно стръкче, и грам петрол, ще живеят по-добре от нас.
На Нова година гледах празнествата в Дубай, кулата, зарята -като от научно фантастичната
перпродукция А през 60-те години това е било едно бедно рибарско селище. Не най-високата кула в света, ами и бенгалски огън и конфети не са имали, но са успели.

- С кого беше в Йордания?

- С Мадона бяхме. Много приятна жена. По едно време Гай Ричи дойде, вдига скандали, ужас… А тя, жената, какво да направи, видяла ме, харесала ме, сега се колебае дали да се оженим, или да ме осинови. (Смее се.) Бях с приятелката си за 4-5 дни на Нова година.

- Дай още данни. За приятелката, не за Мадона…

- Какви данни да ти дам? От София е, на 28 години.

- Ники Кънчев проплака, че певици и манекенки станали водещи и ще има глад за работа в телевизиите. Каква е реалната ситуация, големи ли са съкращенията?

- Нямам представа в какъв конкретен контекст го е казал. По принцип имаше една деградация на журналистиката като цяло. Тя беше станала нещо като таксиджийството на неудовлетворения човек с интелектуални претенции. Един вид "за друго не станах, ама поне един журналист ще стана" Както беше казал Рачко Пръдлето от "Под игото", "за едното красно име живеем". Времето ще изчисти всичко. За съжаление у нас времето тече бавно, яваш-яваш.

- Ти боиш ли се от конкуренцията на манекенките?

- Това е най-големият ми страх. (Смее се.) Често имам кошмари, че ме преследват маникенки. Събуждам се облян в пот и плача.

- Разкажи най-смешния си гаф като водещ. Българинът обича да се кефи на чужди грешки и гафове.

- Има всякакви ситуации. Веднъж, като водех навремето "Шоуто на Слави", беше дошъл един музикант и аз упорито го наричах с друго име. Човекът сяда и ми казва: "Ама, г-н Петров, аз не се казвам така." И аз отговарям: "Нищо де, аз така ти викам." В " Нека говорят" пък ми беше гост Румен Овчаров и аз почвам: "Вие, като вицепремиер на Сергей Станишев, направихте еди-какво си…" Човекът отговаря:" Въпреки разпространеното мнение аз никога не съм бил вицепремиер."

- Как ти звучи изразът " Господ е българин!"?

- Еми, ако живеехме в Испания през XTV век, бих казал ,че ми звучи "еретически". (Смеесе.) Да определиш Господ по националност е било по-грешно, и от това да твърдиш, че Земята се върти. И все пак да не забравяме кога беше казан този израз – в един велик мач, който даде повече гордост на хората от всички политици накуп.

Стр. 12 – 13

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 08.01.2011

- Г-н Нейков, много слухове циркулират за това, че Генка Шикерова е ваша любовница и дори е бременна от вас. Вярно ли е?

- Нямам коментар за тези неща, нито съм ги видял и чул и както обикновено, не мога да коментирам.

- Утре вечер bTV пуска вашия сериал "Велика България", защо решихте да го кръстите така?

- Заглавието отговаря на епизодите, които заснехме. Ние, българите, имаме самочувствието, че сме велики в много отношения – открили сме киселото мляко, открили сме розовото масло, компютъра, открили сме това, открили сме онова, а в същото време сме много дребни в душите си.

- Да очакват ли зрителите от този сериал продължение на "Комиците"?

- Той е съвсем различно нещо, но и в него опитваме да се надсмеем над себе си. Опитахме да предадем черти от народопсихологията на българина, пречупени през нашата призма. Много се забавлявахме, докато снимахме, мисля, че и зрителите ще се забавляват много, когато гледат.

- Дали сериалът ще показва докъде са стигнали съвременните байганьовци?

- Не точно. Става въпрос за различни типажи, различни социални групи и точно това е забавното.

- Кои ще участват?

- Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов, Иван Радоев, Ернестина Шинова, Маргарита Костова, Ина Вангелова. Има и популярни лица като гости – Диляна Попова, Светослав Бърканичков. Има един герой, който се казва Тоти, той е прототип на българския футболист, играе го Петьо Петков-Шайбата. Ще е доста интересно. В тези 12 епизода, които засега сме заснели, всеки един от нас 100 процента ще разпознае обкръжението си. Ще има образи като жената бюрократ, с която всеки се сблъсква неумолимо. Комшията, който само седи пред телевизора и на 50 години мама и тати още го хранят. Има какво да се види. Опитахме да се забавляваме по нов и модерен начин, ако зрителите го харесат, ще има и нови епизоди. Доста по-различно е от "Комиците", само един образ е общ – на Бойко Борисов.

- Вие ще го играете, нали?

- Да.

- Вие направихте много култови образи в телевизията, театъра и киното, кого играете с особена страст?

- Всичките, където и да отида. Сега има един много популярен от "Комиците" в двойката Сашето и Ванката, които правим с Ненчо Илчев. Това са двама тъпунгери, които ги има във всеки жилищен блок, във всяко едно населено място. Хора, които са станали на по 40 години, но още ги гледат родителите им, докато ги поемат после децата им. Супермързеливи и нискоинтелигентни! Много обичаме да се закачаме с тях.

- А такъв ли е българинът, то така малко кошмарно звучи – тъпунгери и всякакви подобни?

- Ами кошмарно звучи, но ние се опитваме да се надсмеем над собствените си качества и черти.

- Тази поредица дали ще бъде и повод за размисъл сред зрителите?

- Определено тя ще дава много поводи за размисъл Това е нашата работа като комици – ние се опитваме да се надсмиваме над собствените си негативни черти.

- Казват, че комиците по принцип са тъжни хора-смеят се пред публика, но иначе често плачат. При вас как са нещата?

- Тъжното идва от помъдряването. Колкото повече виждаш какво се случва около теб, колкото повече започваш да разбираш защо се случва, толкова повече помъдряваш и ставаш по-тъжен.

- В живота на какво се смеете, като обикновен зрител?

- Най-вече на собствените си гафове и грешки, на гафовете и грешките на колегите около мен. Обичам да се шегувам със себе си. Когато се съберем на репетиция, много се шегуваме един с друг/споделяме какво ни се е случило през деня.

- Направихте много успешни театрални роли – Големанов и в армейския театър с Ненчо. Как ги съвместявате и с другите си задължения?

- Когато човек има желание, винаги намира време за всичко. При добър график, разбиране и помощ от близки, приятели и роднини винаги е възможно. Ето, аз съм доказателство как могат да се носят няколко дини под една мишница. На мен това ми доставя огромно удоволствие и затова го правя.

- Как ви дойде задявката със "Стъклен дом" в "Големанов"?

-Текстът е много жив, затова е класика, написан е преди 70 години, но звучи все едно е направен вчера. И тогава мераците са били същите, като сега. Това много ни удивлява и във всяко изречение намираме съвременен смисъл. Затова се шегуваме. В текста е: "За теб построих този палат", а аз казвам вместо "палат" "стъклен дом". Оттам се получава голям хумор заради асоциацията със сериала, където участва самата Елена Петрова. Така сме актуални.

 - Режисьорът Димитър Митовски обяви миналата година пред "Телеграф", че вашият герой Баничаров ще е от малкото, които от "Мисия Лондон" ще продължат и в "Мисия Москва". Каква е идеята за вашия образ?

- Идеята за сценария много ми харесва. Отново е суперактуална, а и с неговото интелектуално чувство за хумор мисля, че филмът ще стане по-добър от лондонския.

- Какво да очакваме от Баничаров в Москва, след като в Лондон закла патките на кралицата?

- Нека първо да го заснемем и видим на екрана и тогава да говорим.

- Остава ли ви време за хоби?

- Не ми остава свободно време за голяма страст като хоби. Но мога да кажа, че аз работя моето хоби, така че съм се отдал изцяло на него.

- Какво най-много ви харесва от българския футбол?

- Манчестър Юнайтед. Гледам с удоволствие Митко Бербатов.

- Срещали ли сте се с него?

- Не, не съм.

- Бихте ли го попитали нещо, ако го срещнете?

-Бих му пожелал да е много здрав и колкото може повече време да рита. Той не е от масовите футболисти, които като навършат 30 и вече за нищо не стават. Той е интелигентен футболист, играе с главата си и затова смятам, че има още години пред него и не трябва да се отказва. Неговият футбол е по-зрял и колкото повече напредва с годините, толкова по-хубав за гледане става.

- Един Бербатов би ли намерил място във "Велика България", не като прототип, а по-скоро като антипод на някой от героите?

- Да. Много от българските футболисти искат да са като него, но само като пари, красота, ходене по дискотеки – тия лъскавите неща, които се виждат, а не самата игра, трудът, тренировките. Такова е мнозинството от българските футболисти в момента.

- Имате ли ритуал преди излизане на сцена или преди снимки?

- Не. Единствено гледам последните три или пет минути преди да изляза на сцената да не говоря с никого. Концентрирам се и това е.

- Вярвате ли в зодии, врачки?

-Не.

Стр. 13

в. Банкер | 08.01.2011 

Warning, it on (б.а. – в превод "Внимание, работи). С тази песен на американския рапър Айс Ти на работен режим се включи и новият медиен закон на Унгария. Правителството в страната подмина равнодушно стоновете срещу спорния документ на всякакви организации (не само журналистически). Напук на критиките, включително и от чужбина, от 1 януари, когато Унгария пое председателството на ЕС, той вече е реалност. Според независими анализатори законът рязко ще ограничи свободата на словото и ще наложи правителствена цензура. Сред скандалните текстове е този, че медийният съвет ще следи изкъсо не само какво става в телевизиите, радиата и вестниците, но и в интернет.
Какво точно обаче пише в този закон? Защо ще накажат малко радио, пуснало раппарче? Дали разписаното в 182-те страници на документа ще постави началото на нов модел на взаимоотношения между управляващи и медии? А дали той ще остане да се вихри само в Унгария? Каква ще е реакцията на Европейската комисия по повод безпрецедентния за Европейския съюз закон след посещението на Жозе Барозу в Будапеща тези дни?

Случаят "Тилос"

Първата жертва на новия нормативен документ е малкото частно радио "Тилос". От първия работен ден на годината то е обект на разследване, защото през септември 2010-а е пуснало споменатото парче на Айс Ти. Според новия блюстител на порядките – медийния съвет, това е "гангстерски рап", който може да повлияе негативно на малолетните. Ето защо мястото на парчето е в ефира, но само ако е между 21 и 5 часа сутринта, а не в 17.55 часа, когато е било излъчено. Ако се окаже, че е виновна, радиостанцията ще изгори с няколкостотин евро. Освен своя отговор медията публикува и реакцията на Айс Ти в социалната мрежа "Туитър", която бе следната: "Хубаво, светът ще се страхува от мене, ха-ха-ха".
Писмото на медийния съвет бе сравнено с цензурата на комунистическия режим от 60-70-те години на ХХ век, когато той се е страхувал от разрушителната сила на пънк музиката. Но не е ясно защо "Тилос" може да бъде наказано със задна дата, при положение че законът е в сила от 1 януари 2011-а. Сигурно е обаче, че случаят трябва да послужи като предупреждение за всички да внимават в картинката за могъществото на новосформирания медиен регулатор. А той определено вижда, чете и слуша всичко.

Регулация вместо дерегулация

Дясноцентристкото правителство на премиера Виктор Орбан си осигури комфорта, като назначи само свои хора в новия Национален орган за медиите. Мандатът на всеки един от петимата ще е по девет години, а правомощията им ще се разпростират върху целия новинарски поток. За улеснение продукцията на държавната телевизия, радиото и националната информационна агенция МТI ще се слее, а съдържанието й ще се разпространява безплатно. Така на практика вместо да прилага директивата на Евросъюза за дерегулация на медиите, Унгария ще ги регулира, при това на 1000 процента. Фактът, че MTI ще доставя новините без заплащане, пък поставя останалите частни агенции в условията на нелоялна конкуренция.
Медийният съвет ще налага сурови глоби на предавания и печатни текстове, които не са "политически балансирани" или "накърняват човешкото достойнство". Наказанията са за информации, преценени като необективни и несъвместими с обществените интереси, обществения ред и морала, или ако са пристрастни, като за тези понятия няма ясна дефиниция. Размерът на санкциите е до 200 млн. форинта (930 000 евро) за телевизиите и 25 млн. форинта (89 000 eвро) за печатните медии.
Неограничените правомощия на медийния съвет са осъдителни, смятат чуждестранни експерти. Според закона регулаторът може да извършва разследвания, като за целта изиска, наблюдава и копира всякаква информация, включително и "защитена от закона". Журналистите са задължени да разкриват източниците си "в интерес на защита на националната сигурност и обществения ред, или в интерес на разследване и превенция на престъпленията", като превенцията не е дефинирана.
Съветът може да разпитва всички свидетели за бизнес тайните им дори да са положили клетва за спазване на клиентската тайна. Придобитата информация пък може да бъде използвана за други процедури, което влиза в противоречие със Закона за защита на личната информация, твърди в блога си унгарската журналистка Джудит Бауер. Законодателите отиват и по-далеч, с още една глава в норматива, озаглавена "Обезпечение с информация". Според нея медийният регулатор има право да поиска информация от всеки, както и да задължи бизнеса да предоставя дистанционно сведения посредством наблюдаваща система, инсталирана в офисите му или вградена в бизнес софтуера и базата данни. Ако информацията не бъде предавана или се предава "незадоволително", медийният регулатор може да налага глоби до 180 000 евро. Освен това властите в Унгария вече имат възможност да правят проверка на документацията на всички медии, и то преди да са забелязали някакво нарушение.
Въвежда се и терминът "процедурни глоби", който Джудит Бауер определя като "абсурден". Журналистката обяснява как той може да бъде прилаган не само за проверявани лица и субекти, но и за такива, които не са замесени, но откажат да съдействат по случая. Пускането под гаранция до изясняване на обстоятелствата ще струва 50 млн. форинта, или 1 млн. за частно лице. В закона е записано още, че може да бъде задействана процедура за публичен диспут между всеки два медийни канала. Ако единият от тях го изиска – другият няма опция да го откаже. По този начин се създава коренно различна ситуация, отколкото при арбитраж или саморегулация, защото отнема правото на едната страна за независима съдебна процедура.

Някои от реакциите

Четиридесет и осем часа след като Унгария пое председателството на Европейския съюз, Брюксел обърна внимание на новия медиен закон, отбелязвайки, че има съмнения за съвместимостта му с европейското законодателство. Още в края на декември Нели Крус, европейски комисар по цифровите технологии, написа писмо до Будапеща, в което изрази безпокойството си от норматива и поиска разяснения от унгарското правителство. Подобна бе позицията и на Франция, която призова за промяна, тъй като законът е "несъвместим с прилагането на определени идеи за свободата на пресата, подкрепени от всички европейски договори".
"Свободата на медиите е свещен принцип в Евросъюза и ще обсъдя новия унгарски медиен закон, който поражда съмнения, с премиера Виктор Орбан при посещението на Европейската комисия в Будапеща", каза през седмицата Жозе Барозу. Той допълни, че проблемът е много сложен, тъй като в него се намесват юридически и политически процедури и затова не може предварително да каже какъв ще е резултатът от разговора му с унгарския министър-председател.
Европейската комисия е получила исканите от нея разяснения и в момента юридическата й служба ги анализира, след което ще излезе със становище. Еврокомисарите не изключват налагането на санкции на действащия председател на общността заради закона. Представител на Брюксел е посочил, че ако бъде установено нарушение на европейското законодателство, комисията ще започне наказателна процедура, съобщи радио "Дойче веле". Критика срещу унгарския медиен закон изсипа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според която той е заплаха за свободата на печата. Остра реакция към него имаше и в Германия, от Международния институт по печата и т.н. Правителството на Виктор Обран обаче оповести, че няма да преосмисли позицията си. "Не е необходимо да се променя унгарското законодателство само защото е предмет на критики от чужбина", изтъкна Золтан Ковач, държавен секретар по комуникациите, пред националното радио. Съветът му бе, преди да се критикува, да се изчака и да се види как ще проработи въпросният норматив. "Ние сме уверени, че той ще бъде на ниво", добави Ковач. Най-вероятно обаче властите в страната ще склонят на компромис, особено ако им бъдат наложени икономически санкции, за които намекват от Брюксел.
Унгарските медии не се дадоха без бой. Два от големите вестника излязоха с полупразни първи страници в знак на протест срещу ограничението на свободното изразяване. Унгарското национално радио пък отне думата на журналист, който преди да дискутира темата, за която бил поканен, обявил, че ще запази минута мълчание в знак на протест срещу цензурата. След кратък спор с водещия предаването било прекъснато. А след като продължило, било без госта…

Скандалът с унгарския медиен закон идва в момент, в който медийната гилдия у нас

"точи зъби" за безкрайно дълго чакания български медиен закон. Работната група, назначена от премиера, трябваше да го изработи до края на ноември, но крайният му срок бе отложен за края на този месец. Причината – отлагането на цифровизацията, заради което се налага актуализирането на някои абзаци. Да се надяваме, че там няма да има текстове за регулацията на електронните вестници и социалните мрежи, независимо че управляващите плахо се опитаха да ги прокарат при изготвянето на Изборния кодекс миналата година. Затова, от хигиенна гледна точка, за журналистиката ще е полезно да е нащрек, когато светне лампичката: "Внимание, работи: медиен закон". Унгарците подчертават, че всички текстове в техния норматив са засегнати в законите на останалите държави от общността. Дали пък някой в България няма да открадне нещо от унгарския модел?

Стр. 36

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 08.01.2011 

Необичайни събеседници, директни въпроси, директни отговори, включвания от всички точки на България и света – ДИРЕКТНО. Така бе анонсирано едно от най-новите и новаторски предавания на Нова ТВ, което започна да се излъчва от началото на ноември. Благодарение на сателитна връзка представители на висшия ешалон на властта – тъй наречената Горна земя, би трябвало да се срещат направо в ефира с долните пластове на обществото. И всичко това – в двучасовия формат, който е кръстен на известния журналист – "Карбовски: директно". На зрителите не убягва неприкритата липса на скромност още в заставката на предаването, където ликът на водещия излиза в яркочервена щампа след знакови исторически образи и символи. Като изключим елементите, взети от други тв образци, както и архивните соц или филмови култови извадки, трябва да признаем умението на Карбовски да разказва частни случаи и да говори по сериозни теми, без да бъде скучен. За по-малко от два месеца зрителите успяха да станат свидетели не само на пиар участия на Бойко Борисов и Лили Иванова, които бяха първи гости на предаването. Карбовски показа в пряк ефир и как една млада циганка е готова да си продаде бебето. Детето, разбира се, бе отнето от майка му. Но проблемът на хората, готови да изтъргуват някое от отрочетата си, за да осигурят прехрана на останалите, не само остана, а повдигна и други въпросителни. Сред тях със страшна тежест перманентно ще виси и риторичната питанка дали малкият Калоян, настанен в социално заведение, ще живее по-добре, отколкото ако беше наистина продаден на заможни чужденци… Друга житейска ситуация, представена от Карбовски, отново би могла да обезсърчи и най-състрадателните и благородните. Става дума за историята на дядо Костадин от разградското село Сушево, чиято дъщеря е направила два опита за самоубийство, защото не можела да си плаща кредита. Телевизионните зрители бяха предизвикани от Карбовски да помогнат на клетите борчлии. Експериментът се оказа успешен, ама не съвсем. Събраха се над 10 000 лева – с 2500 повече от исканата сума. Което даде пълното право на Карбовски да попита дядото дали ще даде нещо на "непродаденото" невръстно циганче Калоян. Просълзеният от добрината на зрителите старец като че не прояви готовност да помага на други – освен с 200 лева от хорските… И така срути илюзорната надежда на водещия и на публиката, че човечността е жива и може да се предаде нататък. Силата на телевизията помага на журналисти като Карбовски да акцентират на много от нерешените проблеми, с които живее обикновеният българин. Но изглежда няма такава сила, която да успее не само да срещне Долната земя с Горната, но и да ги накара наистина да си помогнат. Защото не бива за всичко да обвиняваме държавата – запазена марка на Карбовски, с което го иронизират дори в пародийни шоупредавания. Добре е да се вгледаме най-вече в нас самите. А може би по-важното в случая е – дори и след подобни обезсърчителни примери – все да се намира някой, който да продължава да бие камбаната…

Стр. 11

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

в. Труд | Соня ТОДОРОВА | 08.01.2011

- Г-н Димитров, знам, че когато преди месец част от вашите приятели разбрали, че сте се захванали с програма "Христо Ботев", са ви питали още ли я има тази програма. Докога смятате, че ще ви задават този въпрос?

- Ето това е една от надеждите ми – да накарам софиянци да слушат "Христо Ботев". В провинцията програмата се хваща добре, а и се слуша доста. Искам обаче да обърна внимание на столичани, че съществува такава културна радиопрограма, от която могат да научат всичко, което се случва в театрите, изложбените зали, да разберат какви са предстоящите концерти… Истината е, че по "Христо Ботев" звучи и много добра класическа и забавна музика. Няма чалга, няма пошлост.

- Вие лично какво слушате от "Христо Ботев" с притворени очи?

- Има много предавания, които слушам с наслада. Има и такива, които искам да се стегнат, да звучат с повече динамика. Замислил съм промени – някои от предаванията ще бъдат преместени в други часове, други – съкратени като времетраене. Имам и идея за политическо кабаре. Можем да го правим 2 пъти месечно. Идеята ми е група актьори да осмиват идиот-щините, които се случват в политиката.

- "Комиците" в радио-вариант?

- Нещо подобно, но с идеята да се осмиват само политици, а не толкова случки от всекидневието ни.

- Как ще накарате младите да ви слушат? Има ли шанс да слушаме нещо като "Мюзик айдъл" по програма "Христо Ботев" например?

- Мислил съм го и този вариант, би могъл да стане. Искам да направим и конкурс за детска пиеса за радиотеатър. Освен това има страхотни бисери в Златния фонд на радиото – гласовете на великолепни актьори, които вече ги няма. Ето така младите могат да научат нещо, да им стане интересно. Да разберат кой е Апостол Карамитев например.

- Какво бихте откраднали от частните радиа?

- Искам програмата да се авторекламира повече. Това е нещото, което липсва на "Христо Ботев". В това могат да помогнат "Хоризонт", а защо не и БНТ.

 - Заговорихте за БНТ. Питам ви като бивш член на СЕМ. Какво е мнението ви за обединението на държавните радио и телевизия, за каквито планове се говори от време на време?

- Това няма да е в полза нито на БНТ, нито на БНР – да се създаде комитет за радио и телевизия, както беше преди време. Смятам, че обединението е лоша идея, която ще породи със себе си звено с голяма администрация, повече началници. Двете медии са различни като структури, като начин на работа и управление.

- Вие сте били начело на БНТ. Какво й липсва на държавната телевизия? Ето, обявиха, че ще пускат бразилска сапунка, ще правят и токшоу…

- Това не е толкова страшно, напротив – това са изисквания на зрителите. Но за една обществена телевизия е много важно да продуцира собствена програма – сериали, повече предавания с обществено значение.

- Били сте и шеф на Нова тв. Харесва ли ви това, което сега върви по телевизията?

- Имам забележки, но как да ги кажа, като медийното пространство непрекъснато се променя?! Програмата на частните телевизии винаги опира до пари и до приходи от реклама. Според мен обаче една от функциите на телевизията е да възпитава, и то в добър вкус. Аз не виждам никакво възпитание, което да провеждат частните телевизии.

- Освен медиен началник обаче вие сте преди всичко композитор. Върху какво работите в момента?

- Направих една колекция от 14 диска, във всеки от които има 12 песни, общо 168 песни. Дисковете са 14 – колкото са буквите на името ми – Стефан Димитров, а заглавията са популярни песни, които се знаят от много хора в България. Колекцията може да се намери в добрите книжарници.

Стр. 21

в. Дума | Милен ВЪЛКОВ, председател на СБЖ | 08.01.2011

През първата седмица на новата 2011 г., случайно или не, прочетох почти всички вестници, включително бившите издания на ВАЦ и тези, които някои наричат "сериозни" или "жълти". Впрочем във всичките издания работят мои колеги – репортери, главни редактори и собственици, които дълбоко уважавам за техния труд, за положителните и недотам успешни опити да си вършат съвестно работата в интерес на всички нас. Ирония, самоирония, съжаление, самосъжаление, прикрито или открито недоволство и всичко това под преобладаващи заглавия или мнения – "Няма такава държава", "Не може да има такава държава". Задоволен от всички прочетени коментари и мнения, гледах по националните телевизии и сагата с телефонните разговори на трима висши държавници и мнението на министър-председателя. Капакът обаче бе шаржът на френския журналист във в. "Монд" Александър Леви за това какво би могло да се случи, когато България, по силата на ротацията, поеме председателството на ЕС. За мен новата работна година започна на 3 януари и смея да твърдя – сравнително добре. След като с приятели изпратихме старата 2010 г. доста скромно и спокойно в Северна Гърция (въпреки че според информационни съобщения тази държава се тресе от икономическа, финансова, социална криза и сериозни стачки)… Успяхме да посрещнем Нова година дори по-евтино, отколкото ни предлагаха в България. За разлика от много наши сънародници, чиито възможности бяха крайно ограничени при липсата на елементарни и традиционни за българите "аксесоари" на празниците. Не се хваля, защото още отсега предчувствам какво ни очаква в края на 2011 г. и в навечерието на следващата 2012 г. Каква ще бъде изборната година, се чувства много добре и от медиите – всякакви обвинения срещу настоящи и бивщи управляващи, компромати, нови, по-високи цени на основни храни и консумативи, и – разбира се, замразени заплати и пенсии при доста по-високи такси и местни данъци. По природа съм оптимист. Успях да открия в медиите съобщение за решението на ДЕКВР да намали искането за 25 на сто увеличение на водата на скромните 5-6 процента от февруари и за увеличение на цената на електроенергията едва от месец юли. Положителното е, че комисията възнамерява да започне (!) да налага глоби на топлофикационните фирми за нарушения на нормативната база. Според анализ на известен икономист в столичен всекидневник през 2011 г. с близо 50 лева на месец ще намаляват финансите на българите поради кризата и цените, т.е. ще намаляват и нашите реални възможности за храна, отопление, лечение, спорт и почивка. Не мога да преценя дали е по-добре за България министрите й да воюват помежду си, взаимно да се подслушват, или да се уважават и да работят в екип. Тази преценка оставям на министър-председателя, но всяко дете знае, че второто е по-добро. Българите определено имамат нужда от спокойствие, хладнокръвие, съзидание и предсказуемост. Като държава се нуждаем и от добри пътни и комуникационни артерии, от нови спортни зали и стадиони, но нали всички ние все пак трябва да използваме тези модерни съоръжения! Или и в това ще разчитаме на партньорите от ЕС, чиито условия на живот и доходи далеч надхвърлят българскитe?

Стр. 31

в. 24 часа | 08.01.2011

В момент, когато министър Аню Ангелов обявява съкращения на цели гарнизони, армията рязко разширява звената си за връзки с обществеността. Това става ясно от Плана за развитието на въоръжените сили, приет от Министерския съвет в последните дни на миналата година.
Според новите разпоредби в щабовете на батальоните, разположени в самостоятелни гарнизони, вече ще има по един цивилен служител за връзки с обществеността. Досега в тези поделения изобщо не е имало подобни
длъжности. В щабовете на полкове експертът може и да е униформен. А в командванията на бригадите вече се сформира екип от двама пиари – офицер и цивилен. Специални сектори "Връзки с обществеността" се обособяват в щабовете на трите вида въоръжени сили – пехота, авиация и флот. В бъдеще армията ще планира
и медийни операции. Допълнително в трите вида войска се предвижда разгръщане на съвместни центрове за медийни кампании. Мобилни групи ще организират медийни пулове на различни места в зоната на военните операции.
Специално внимание се отделя на работата на журналистите, отразяващи операциите. Гарантират се условия за работа на не повече от 15-20 репортери от граждански медии. А към всяка войскова част се допуска прикрепване на 2-ма или 3-ма журналисти.
Целта на тези нововъведения е постигане на по-голяма прозрачност на живота в армията, се казва в плана на МО. Според него реформата във войската ще струва 396 млн. лв.
На водосвета на бойните знамена онзи ден президентът Георги Първанов отказа коментар на тази цифра с мотива, че въпросът е много сериозен.

Стр. 4

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

Нова телевизия, Станция Нова | 09.01.2011

Водещ: Добро утро! Днес ще започна с преглед на българските оръжия за взаимно изтребление. Правя това по две причини. Първата е, че неделята е ден за равносметка – мила, кротка и усмихната. Такава, каквато сме си я направили всички ние с общи усилия през седмицата. Втората причина да Ви показвам всички тези хладни предмети с българско предназначение ще разберете само след минутка. И ето, ето ги: кухненски нож за рязане на парчета, става и за обезкостяване. Това пък е права лопата, наречена още „бел”. Защо „бел”, нямам понятие. „Бел” на френски значи красив. На български явно е нещо друго, може би инструмент за разкрасяване. Ето това е чук, уред като слънце. Това е винкел – става за саморазправа всякаква, включително и с неприятни журналисти. Научих с изненада, че в някои краища на страната този предмет се нарича „патраш”. Сигурно идва от глагола троша, потроша. Само да не помислите, че този „патраш” има нещо с общественото понятие „Патрашкова”. Винкел, Прашкова и Трактора нямат нищо общо. Продължаваме нататък. Това е търнокоп. Ясно Ви е за какво се използва. Често някои водещи новини у нас за уреждане на съседски или между семейни отношения започват именно с този симпатичен инструмент. Това пък е чадър. По света е познат още като „българският чадър”. У нас е модерно да се отрича, че това оръжие е измислено в София или в Москва. Преди 33 години, за да види сметката на един неблагодарен и прекалено откровен български писател Георги Марков. В Англия обаче са убедени, че изобретението е именно българско. То е предназначено за отмъщение. Също както и традиционната стъкленица с киселина. Ето я. Тя служи и за разхубавяване. Също е подходяща за журналисти, които разследват или говорят на инат. Наричам тези предмети оръжия за взаимно изтребление, защото дори когато не ги използваме в буквалния смисъл на думата, често ги носим отпечатани върху лицата си. Ако се вгледате мнозина от нас било на екрана, било в живота, имат изражение тип „брадва” или тип „винкел”, или тип „ръждясала чекия”. Други от нас пък, в това число и аз, се опитваме да разгадаем мистерията на българската враждебност, тайната на българското озлобление срещу себеподобните, енигмата на българската негативност. След години напразни опити мисля, че аз се предавам. Разгадаване на това чудо няма! Може би именно с него сме уникални пред света. И трябва да го изследваме и описваме. Така най-сетне ще получим световното признание, което сме убедени, че ни се полага. Заради нас ще основат нобелова награда за омраза и ще спрем да се ядосваме, че нямаме нобелист, защото ще имаме и той ще е българин. Някои от Вас вече са надянали националните си изражения тип „брадва”, задръжте го, че ще Ви потрябва! Защото след минутка колегата Сашо Диков ще ми отреже главата в своето право на отговор. Той се почувствал злепоставен от мен в коледното интервю с премиера Бойко Борисов. Ще разберем заедно защо. И съвсем ще се наострите като Ви кажа, че след колегата Диков тук ще бъде една жена, която в началото на ноември Ви представихме в интервю по темата за бизнес институцията. Рени е жената с най-дългия стаж в най-дребната професия у нас. И още тогава каза, че вече е уморена. Вижте! И така. Днес ще си говорим с Рени. Рени Янкова се казва нашата гостенка, но по съвсем друг проблем и той, уверявам Ви, ще е нашият тест по човечност. Започваме след три минути реклама. Да поясним първо, че това беше отказ от концерта на ФСБ, на който беше освиркан заместник министъра на културата Митко Димитров, който беше дошъл да връчи някакви правителствени награди на музикантите.
Сашо Диков: Какво е дошъл да връчи Митко Димитров?
Водещ: Ордени.
Сашо Диков: Моля?
Водещ: Някакви награди.
Сашо Диков: Ти не знаеш какво е искал да направи Митко Димитров.
Водещ: В този откъс не се разбира.
Сашо Диков: Ти не си чела, не си чула за какво става дума.
Водещ: Чула съм и съм чела!
Сашо Диков: И за какво става дума?
Водещ: Ами първи да те питам кое от тези оръжия си избираш? Колеги, покажете. Кое от тези си избираш.
Сашо Диков: От тези оръжия си избирам… Покажете кутията за глупаци, ако обичате, аутокюто. Една камера да покаже аутокю, защото тези са много отворени и сме много по проповедите, така. Много обичаме, добре сме го докарали. Има ли режисьор, който да покаже какво представлява аутокюто, тази кутия за глупаци, както някои я наричат, на която Люба Кулезич така интелигентно, така добре си пресни очите горе. Кой е режисьорът, ако обичате?
Водещ: Кутията за глупаци е написана от мен!
Сашо Диков: В момента говоря! Ще покаже ли някой една камера, за да видим какво представлява кутията за глупаци, от която Люба ни чете своите проповеди, в което няма нещо лошо. Във всички модерни шоута така се прави.
Водещ: Ти си умен Сашо, пък ние глупаците. Ние глупаците имаме глупави въпроси. Глупавият въпрос е кое оръжие си избираш, символично?
Сашо Диков: Първо, твоята Яна прекрасна, която и тя в един момент обърка аутокюто, каза, че съм ти бил обиден. Аз не съм обиден.
Водещ: Те обърка. Ядосан ми беше!
Сашо Диков: Аз съм ти бесен! Аз съм ти бесен на теб, защото ти по мой адрес сътвори поредната гадория.
Водещ: Защо поредната?
Сашо Диков: Когато пишеше под чуждо име в frognews, да си жива и здрава.
Водещ: Не съм писала под чуждо име! Писала съм под име псевдоним! Това е литературна игра. Тя е известна в целия свят.
Сашо Диков: Когато пишеш в партийния орган Weekend с твоето име…
Водещ: Кой орган?
Сашо Диков: Партиен орган.
Водещ: За коя партия е интересно!
Сашо Диков: Сега да ти кажа.
Водещ: Това ли е новият партиен орган? Weekend е партията на …
Сашо Диков: Цитирам…
Водещ: Защото ние сме партията на „слагачите”, нали така? Хайде сега кажи за какво толкова ти се вбеси! Ние глупаците да чуем от умния човек.
Сашо Диков: Извинявай, интелигентна си и си кадърна, но това, че си в журналистическия смисъл гадина, това добре го знаем!
Водещ: Гадина е изключително джентълменски израз! Той подхожда на кой от тези оръжия?
Сашо Диков: Имаш късмет, че дъщеря ми ме помоли да бъда добър с теб, иначе щях да бъда груб.
Водещ: Това е чадър. Да го отворим! Ще го насочиш ли към мен?
Сашо Диков: Ако обичаш, елементарното уважение – да ме изслушаш!
Водещ: От гадина елементарно уважение? Боже Господи!
Сашо Диков: Разбирайки за интервюто…че няма да наруши…
Водещ: Точно така! Имахме телефонен разговор.
Сашо Диков: Кога съм казал това бе, Любице? Кога? Като не е имало думата ембарго и думата ембарго, като не е имало такъв разговор между нас.
Водещ: А твоите приятели, които обичат да разнасят разни подслушвани разговори, може би са подслушвали нашия разговор.
Сашо Диков: Питам те, сериозно! Питам те кои, кога съм изразил пред теб? Пред теб, че има ембаргови теми за Бойко Борисов? Казал ли съм такова нещо?
Водещ: Каза в телефонен разговор, който предлагам на твоите приятели, които разнасят подслушвани разговори, да го извадят и да се разбере, че когато аз ти се обадих имаше предложение да свикаш пресконференция по повод неволите на Българската национална телевизия. Заговорихме с теб за това защо ти даваш по-често думата на Алексей Петров, а ние, страхливците, защо си мълчим за нещо толкова важно. Като освиркването на зам. Министър на културата на концерта на ФСБ.
Сашо Диков: Поредната гадория мяташ тук!
Водещ: Защо? Това е истина.
Сашо Диков: Защото не е истина!
Водещ: А кое беше истина? Имам свидетели за това. И аз ти обещах да излъча този откъс.
Сашо Диков: Секунда, да обясня на хората! Не ми давай от елементарните ти номера.
Водещ: Ами глупави хора – елементарни номера.
Сашо Диков: Това, което мен ме вълнува, че ти ме вкара донякъде с успех, в много гадна интрига с Бойко Борисов!
Водещ: Защо? Разбрах, че ти си се обадил, за да се оправдаеш на Бойко Борисов. Така си казал.
Сашо Диков: На кого съм се обадил?
Водещ: Така си казал на моите колеги!
Сашо Диков: На кого съм се обадил?!?
Водещ: На Бойко Борисов! Ти не се ли обади на Бойко Борисов?
Сашо Диков: Как можеш такива елементарни лъжи да мяташ бе, Люба?
Водещ: Питам!
Сашо Диков: Ами, как може? Естествено, че не съм му се обадил!
Водещ: Значи аз не съм разбрала!
Сашо Диков: Нещо каза ли като извинявай, че не чух? Мяташ, наистина ставаш жалка вече! Извинявай! Трябва да довърша, ако обичаш!
Водещ: Или „патрашката” да дам?
Сашо Диков: Ще върнете ли, извинявайте, докато си говорим? Върнете аутокюто по темата за „патрашкова”, че не разбрах тракторът с голяма или с малка буква ще го докараме там написано! Кажи ми, моля те! Не, няма какво да ми казваш. Изобщо не ми дреме! Никога не съм казвал, че /…/ Бойко Борисов има ембаргови теми и въпроси. Нали знаеш, че няма как да излезеш на глава с мене? Няма как особено с тъпите ти номера. Искам да ти кажа следното.
Водещ: Говорим за глава!
Сашо Диков: Така! Никога не е ставало дума от моята уста, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов. Той наистина, човека, с пълно право каза, че не вярва да съм казвал такива неща, защото не съм ги казал! Единственото нещо, което беше, когато ти не се обади с обръщението „миличък” и така нататък.
Водещ: Че аз и сега бих ти казала „миличък”!
Сашо Диков: Разбира се, аз ти казах, другите подробности…Секунда само! Сега ще ти кажа! Става дума за следното : в един момент…
Водещ: Ставаше дума за това, е журналистите са страхливи и не смеят да пуснат материалите.
Сашо Диков: Секунда само!
Водещ: Като този…
Сашо Диков: Чакай малко! Чакай да кажа!
Водещ: Аз питам.
Сашо Диков: Да, колкото и да окръгляваш устата си, не го правиш като Бойко Борисов, но малко изчакай!
Водещ: Какво означава да окръглявам устата си?
Сашо Диков: Казах следното, че аз не проумявам как е възможно един такъв акт като освиркване на един заместник министър, никой не смее да го пусне този клип или да говори за него с изключение на мен и на Слави Трифонов в момента, когато клипът излезе в интернет пространството. И тогава ти каза „Добре, тогава Бойко Борисов ми е на гости на 26ти, аз ще му го пусна!” Аз викам „Прави каквото искаш!” Така ли беше?
Водещ: Така! И аз пуснах клипа!
Сашо Диков: Такъв ли беше разговорът първо кажи?
Водещ: Така! И аз пуснах ли го?
Сашо Диков: Да, пусна го! Ставало ли е дума, че има ембаргови теми по адрес на Бойко Борисов?
Водещ: Ами, сега виж Сашо, да ти обясня с твоята глава да разбереш!
Сашо Диков: Отговори ми, ако обичаш на въпроса! Ставало ли е дума, че аз съм казал, че има ембаргови теми и ембаргови въпроси по адрес на Бойко Борисов, които аз не съм му задал?
Водещ: Когато се говори, че има само двама герои в страната смеят да пуснат един материал…
Сашо Диков: Имало ли е? Отговори с „да” или „не”! Имай малко уважение към себе си!
Водещ: Когато се говори, че само двама души имат смелост да пуснат един материал, това означава ли, че има страх и ембаргови теми? А само двама души са смелчаци. Наредих се до Вас със Слави Трифонов! Ето, колко съм смела.
Сашо Диков: Защо не го пусна на 19ти?
Водещ: Защото имах други теми. По-интересни.
Сашо Диков: Кои бяха по-интересните? Извинявай.
Водещ: Ами, отговори ми ти!
Сашо Диков: Ти защо не го пусна на 19-ти, питам! Ти отворената, смелата и така нататък! Питам те!
Водещ: Защото Вие със Слави Трифонов ми показахте как човек да бъде смел. Много Ви благодаря! Налага ли ГЕРБ цензура в медиите?
Сашо Диков: Дали налага, това не ме интересува. Впрочем интересува ме, но на мен цензура никой не ми налага! На мен Бойко Борисов не ми се е обаждал, на мен за разлика от Явор Дачков, Бойко Борисов никога не ми е писал sms-и. Разбиваш ли? Аз и никога, Бойко Борисов не ми е казвал каквото и да било като цензура. На кого, с кого си кореспондира, по какъв начин си е негов проблем. Неслучайно в един момент Бойко Борисов каза „Това е внушение!” както чухме и сега. И гадостта в цялата ти тази конструкция, че именно ти внушаваш, че Бойко Борисов дори на мен е сложил цензура.
Водещ: Аз внушавам на Бойко Борисов.
Сашо Диков: Да, ти точно това внуши.
Водещ: Ами значи съм получила много тежка забележка от Бойко Борисов. Би трябвало да си щастлив от това.
Сашо Диков: Ще върнете ли аутокюто, извинявайте, на пасажа за „патрашкова” и трактора, както Ви помолих, понеже съм без очила.
Водещ: Аз мога да ти го прочета, защото съм си го написала сама. Написала съм така, че глаголът троша и потроша се свърза с думата „патраш”, която в някои краища на страната се преписва на един инструмент, с който можеш да строшиш кости.
Сашо Диков: Тук само че може ли да гледаме как се връща. Люба е прекрасна, а така! Да видим, че това е много…
Водещ: Асене, върни го!
Сашо Диков: Ето, хората да знаят. Не знам колко им плащат на публиката, за всяко едно участие, да са живи и здрави! Така се прави по целия свят. Само че не го видях това с „патрашката”! Да си жива и здрава! Не ти ли е неудобно проповеди да четеш от аутокю?
Водещ: Защо? Защо да ми е неудобно? Нали съм си го писала аз.
Сашо Диков: Очаквах, че всичко друго се чете от аутокю, но проповеди да се четат от аутокю, някак си…
Водещ: Нали съм си го писала аз!
Сашо Диков: Не, аз мислех, че проповедта е нещо друго! Ще видя ли пасажа с „патрашкова” или няма да го видя?
Водещ: Хайде нагоре, колеги! Към началото върнете аутокюто!
Сашо Диков: Колежката и без аутокю ги владее нещата! Няма проблем. Какво става сега?
Водещ: Не мога да разбера.
Сашо Диков: И аз не мога да разбера.
Водещ: Трябва да викнеш твоя асистент, Асене, който е свикнал да изпълнява всичко.
Сашо Диков: И понеже, Люба, когато аз имам някакви симпатии към един човек…
Водещ: Може ли да те попитам нещо, сега, само да не си помислите, че то „патраш” има нещо общо с общественото понятие „Патрашкова”. Нашумяло напоследък със своята изисканост, благороден стил и почтеност. Винкелът и Патрашкова, аз добавих и Трактора, нямат нищо общо. Нали разбирате.
Сашо Диков: Къде е Трактора?
Водещ: Аз го добавих!
Сашо Диков: Къде е Трактора там, понеже аз понеже недовиждах в аутокюто.
Водещ: Това е мой авторски текст. Мога да добавям в него всичко. Сега мога да добавя и Сашо Диков.
Сашо Диков: Ти добавяш от себе си трактора. Не ти ли е неудобно зад гърба на един човек да говориш по този начин.
Водещ: За Трактора?
Сашо Диков: За който ще да е. За Патрашкова говорим!
Водещ: Аз казах, че няма нищо общо с лошо.
Сашо Диков: Не ти отива на интелигентността, казвам ти. Казвам ти го приятелски. Не вярвах в аутокюто, че го няма, защото докато гледах с моите три диоптъра и половина, си казах „Аз не съм довидял нещо!” Докато ти си добавил.
Водещ: Това е мой авторски текст. Това е мое право. Сега ще добавя и теб към това.
Сашо Диков: Прави каквото искаш. Твой проблем.
Водещ: Нека да обсъдим сега нашата седмица, която се случи и която до голяма степен мина през Канал 3, който е глас на опозицията, на Трактора, на РЗС.
Сашо Диков: А защо питаш ми е интересно. Питаш премиера, а не питаш мен.
Водещ: Аз не го питам това. Аз го питам дали има чувствителни за него теми.
Сашо Диков: Ти го питаш кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков. И това ли не помниш?
Водещ: Това не го питах аз.
Сашо Диков: Ама ти почна по съвсем селски начин да лъжеш, извинявай! Не ти отива. По елементарен начин да лъжеш…
Водещ: Сега ще го кажа малко накрая, какво условия е необходимо, за да има свобода на словото? Кажи.
Сашо Диков: Аз мога да кажа само за себе си. Аз имам адския шанс. Моите собственици да са ми дали пълната свобода, каквато я няма никъде по света. Мога ли да те попитам събитие ли е, новина ли е освиркването на един заместник министър в Зала 1 на НДК? Аз не помня в последните двадесет години, откакто е построено НДК, да е ставало такова нещо. Това тема за коментар ли е? А защо никой не го пуска и не го коментира?
Водещ: А защо никой не го пуска?
Сашо Диков: Не знам! Ти защо не го коментира на 19ти?
Водещ: Защото реших да го коментирам на 26ти в присъствието на премиера Борисов.
Сашо Диков: Наистина ли? Любице, колко си сладка само!
Водещ: Хайде да говорим сега малко за това, за скандала с аудио записите. Ден преди скандала с тези подхвърляния във вестника, Вашата телевизия Канал 3 цял ден е излъчвала…
Сашо Диков: Само, извинявам се, сложете аутокюто там, където вече трябва да е в сценария, за да не ги чете от листовете, да може да си ги чете от аутокюто въпросите. Извинявахте, че така Ви обърках.
Водещ: Виж сега, Сашо, знаеш ли какво искам да ти кажа?
Сашо Диков: Слушам.
Водещ: За да има свобода на словото, първо трябва да има слово. Писано, четено, говорено. На теб не ти дойде на ум за думата слово. Аз обаче ценя словото и за това го документирам. Пиша, както съм си написала и въпроса защо ден преди скандала с подхвърлените във вестник „Галерия” аудио записи Канал 3 цял ден е излъчвал съобщението „Очаквайте сензационна пресконференция на журналистите от вестник „Галерия”? Питам те нещо просто.
Сашо Диков: Не давай до половината – давай до края!
Водещ: Как знаеше, че пресконференцията ще е сензационна? Как сте свързани с вестник „Галерия”? Кое Ви свързва – РЗС, Алексей Петров Трактора или свободното слово?
Сашо Диков: Колко си жалка и смешна, ако знаеш само! Не съм предполагал, че до там можеш да паднеш!
Водещ: Това падане ли е? Хайде вдигни ме!
Сашо Диков: Първо, гледайте ме в очите. Ти трябва да си благодарна на дъщеря ми! Не знам как да и благодариш.
Водещ: Благодаря на дъщеря ти! Издигни ме сега.
Сашо Диков: Казвам следното. Аз знаех за тази пресконференция – темата, а темата беше войната между Цветанов, Ваньо Танев и Симеон Дянков и нищо друго – гледай ме в очите! Нищо друго и нищо друго не ме свързва с тях и с когото и да било друг. Ако ти разсъждаваш по себе си, си е твой проблем с кого си свързана.
Водещ: От къде разбра за пресконференцията?
Сашо Диков: От Христина Патрашкова, разбира се.
Водещ: Чудесно и какво каза Христина Патрашкова? Как сте свързани?
Сашо Диков: По никакъв друг начин извън колегиално и извън… По никакъв друг начин. Не знам какво целиш. Дай нататък да те видя докъде ще паднеш. Кажи ми докъде можеш да паднеш. Продължи нататък.
Водещ: Съгласен ли си…
Сашо Диков: Какво искаш да кажеш с това „Как сте свързани”? Не проумявам. По никакъв друг начин извън колегиалните отношения.
Водещ: Нямате друга връзка, с която Канал 3 да оказва логистична словесна политическа помощ, която да разкрива на наивното общество за скритото задкулисие… Това те питам!
Сашо Диков: Никаква друга връзка!
Водещ: Съгласен ли си с премиера Бойко Борисов, че… с анонимни източници, на които ти даваш широка гласност… в пощенска кутия.
Сашо Диков: Какви глупости ми бръщолевиш?
Водещ: Цитирам премиера Борисов.
Сашо Диков: Кога го е казал, че аз нямам спомен? В твоето интервю не го е казал.
Водещ: Премиерът Борисов даде две още.
Сашо Диков: Кажи ми, че ми е много интересно. Кажи ми. Вчера е имало знаменателен диалог между него и Карбовски, доколкото разбрах. Попиканото мушкато Карбовски се е чудил къде се намира.
Водещ: Защо такива комплименти към колегата Карбовски?
Сашо Диков: Ами защото е много отворен.
Водещ: Виждам, че си изпълнен с обич!
Сашо Диков: Да, защото е много отворен, но когато застане някой срещу него изведнъж…Да не говорим за твоите началници. Аз мога да ги поздравя, че върха на върховете беше интервюто с Цветан Цветанов. Забравих да Ви подаря свирка при първото ми посещение.
Водещ: Защо изведнъж намрази Цветан Цветанов ти?
Сашо Диков: Защото е циник! Защото е лъжец!
Водещ: В какво?
Сашо Диков: В какво ли? Аз понеже ти знам нрава. Ето в това. Това виждала ли си го те питам?
Водещ: Какво е това? Виждам цифри, но най-вече виждам твоят яд, твоето добро възпитание.
Сашо Диков: Питам виждала ли си това нещо?
Водещ: Селянин си.
Сашо Диков: Добре виждала ли си го? Отговори ми с „да” или „не”!
Водещ: А защо не ми забиеш два и ще прогледна?
Сашо Диков: Ти сами си ги забиваш, няма нужда аз да го правя. Толкова шамари си удари сама, че… Какво е това? Виждала ли си го?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Това е това, което уличава Цветан Цветанов, че е лъжец.
Водещ: Може ли да покажем?
Сашо Диков: Да, за това ти казвам, че той е един лъжец. Циничен лъжец!
Водещ: Добре, обясни защо! Хората не са длъжни да слушат…
Сашо Диков: Защото половин час говори от парламентарната трибуна и изсипа купчина доказани лъжи и тези лъжи го опровергават от този документ, който той е дал в НАП, не че нещо аз съм открил. И това му прави чест, че е първият политик в историята, дал възможност всеки, който иска, да погледне в неговите приходи.
Водещ: Че много силно е нараснал чистият му приход. Може ли един въпрос да ти задам?
Сашо Диков: Кажи. Ако искаш мога да ти дам още документи. Това виждала ли си го?
Водещ: Може ли да ти задам още един въпрос?
Сашо Диков: Виждала ли си го? Не си! Нова лъжа и нов документ, който е лъжа. Още един документ ще ти дам, който е третият документ, който го уличава. И това не си виждала!
Водещ: Защо трепериш? Толкова си гневен!
Сашо Диков: Знаеш ли защо съм гневен? Гневен съм, защото когато един циничен лъжец като него и Бойко не смее нищо да направи срещу него – ето от това ме боли и ми е болно, защото Бойко се самоубива, несмеейки нищо да прави срещу този доказан лъжец, Андрей Иванов и цялата онази пасмина, която е около Бойко. За това съм гневен и за това треперя, защото аз не искам този човек да се самоубива по този начин.
Водещ: Между другото Бойко каза нещо много интересно. Че тактиката да бъде грумено неговото обкръжение, а той самият да бъде… Е доста елементарна и че тя цели, а вчера при Карбовски допълни тази мисъл за това, че тя цели най-близките му съратници и хората, с които работи да бъдат потопени. Тази тактика…
Сашо Диков: Ама, какви ги говориш? От какъв зор ми ги говориш, аз не мога да разбера! Има документи, които документи, че е лъжец е доказано, има документи, според които Вежди Рашидов е лъжец! Срещу тези двамата…И за това го попитах на пресконференцията на последния министерски съвет защо няма санкции и този отговор не получих от Бойко Борисов – задавам.
Водещ: Аз обаче се опитвам да ти задавам един въпрос, а ти не ми отговаряш. Ти се вбеси на Цветан Цветанов и на обкръжението на Бойко Борисов много преди да излязат тези документи, от които таблицата, не знам от къде е тази таблица, на нея няма никакви знаци.
Сашо Диков: От НАП! Всеки, който поиска такова нещо, само че не знам освен мен и вестник „Сега”, някой да е поискал.
Водещ: Но тактиката да се нападат близките партньори на Бойко Борисов е много преди да излязат тези документи. Кажи от къде дойде тази идея или кога ти заподозря близките съратници на Бойко Борисов в измама и лъжа? Защо пазиш него, а нападаш тях? Главата не е ли свързан със своите хора, които е назначил?
Сашо Диков: Аз пазя него и още малко може би ще го пазя, защото след този последен скандал, ако не последват от него ясни и категорични действия, смисъл, както той каза „ Ако МВР И Цветанов, прави чадър на контрабандата, си отива Цветанов. Ако обаче това са само празни приказки на Ваньо Танев, ще си го отнесе Ваньо Танев. Ако обаче си го отнесе Ваньо Танев, тогава Симеон Дянков каза „Докато съм аз министър, ще бъде Ваньо Танев шеф на митницата”. Така че Бойко и този път не предприеме ли нещо най-после, в моите очи ще стане напълно за смях.
Водещ: Вярваш ли на автентичността на записите?
Сашо Диков: Вярвам, защото му се чува специфичният гласец на вицепремиера, добре познатият глас на Ваньо Танев, за Влади Горанов не знам, но аз тук продължавам. Интересува ме следното – Бойко Борисов да извика Ваньо Танев, Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Да ги извика при себе си и да каже „Вие, водили ли сте такива разговори?” Защото първият път се правеха на луди – не помнили дали са водили такива разговори. Второ, ако продължат да се правят на луди, тогава да им кажат на Ваньо Танев – натиска ли те Цецо, почнаха ли твоите проблеми заради две-три фирми и ако потвърди, че има натиск от МВР и МВР имат чадър върху контрабандата… Ако не обаче – шут на клеветника Ваньо Танев. Второто е лесно и простичко!
Водещ: А ако тези записи са клевета кой трябва да понесе шута?
Сашо Диков: Аз не мога да кажа кой! Да открият кой е манипулаторът, кой е клеветникът и така нататък! Как да е клевета обаче като се чуват гласовете. Интересното е, че прокуратурата и моя добър познат Борис Велчев, който продължава да се ослушва и най-после той трябва да каже какво се подслушва.
Водещ: Само ми кажи като виден телевизионен деец, могат ли да бъдат монтирани аудио записи, които по отделно са автентични, а пък като сбор се получава неавтентичен резултат.
Сашо Диков: Не знам по кой начин, скъпа, миличка, да ти кажа. Това не ме интересува. Интересува ме Бойко Борисов да направи една пресконференция, извиква всички журналисти и им казва какво е положението! Те да кажат, тримата.
Водещ: Интересува ли те автентичността на източниците?
Сашо Диков: Не ме интересува! Интересува ме, че има гласове, които са техните! Има неща, които са казани от техните гласове, дали е монтирано, не ме интересува! Интересува ме в момента какво ще направи Бойко Борисов!
Водещ: Колегата Сашо Диков получи право на отговор. Него не го интересува автентичността на източниците в журналистиката, не го интересува дали един запис е монтиран или премонтиран. Интересува го отговорът на Бойко Борисов. Това беше, благодаря колега Диков!