в. Труд | Илиана БЕНОВСКА | 21.11.2011

- Вие бяхте избран за председател на Съюза на издателите в България. Това предизвика страшно много дискусии. Как си обяснявате, г-н Павлов, тези атаки срещу вас?

- Никой не трябва да преживява като лична или като корпоративна трагедия да загуби едни избори. Изборите са за това – да се представят платформи, кандидатури, да се гласува и който спечели – да ръководи. В случая става дума за Съюза на издателите, не за Съюза на журналистите. Някои хора ги объркаха и твърдяха, че председател на съюза трябва да бъде журналист. Има съюз на журналистите, където председател е задължително да бъде журналист. В съюза на издателите е нормално членовете на ръководните органи да бъдат издатели, които носят отговорност за изданията, за разпространението, за рекламата и за заплатите на всички служители. Такива бяха платформите и на всички, които участваха в това събрание. Нашата позиция и моята лична като председател на съюза е, че има място под слънцето за много издания . Най-важното е това да са сериозни, независими издания с ясна позиция, които да бъдат сериозни, в смисъл че казват винаги истината. За мен това е най-важният критерий. Един вестник или едно списание не трябва да се стреми на всяка цена към изключителни тиражи, към изключителен резултат само от гледна точка на това колко хора купуват вестника.

- Защо искахте да заемете поста на председател на Съюза на издателите в България?

- Искам да развия много неща.

- В посока пожълтяването на вестниците ли?

- Точно в обратната. Трябва да има разлика между това, което в европейските държави се нарича таблоид, и това, което в България се нарича жълт вестник. "Сън" е най-тиражният вестник в Англия. Издателят на вестник "Сън" е издател и на вестник "Таймс", който е безспорно един от двата или трите най-сериозни вестника във Великобритания. В тези вестници като "Сън", като "Билд", немският вестник, се пишат много неща за известните хора. Понякога са неприятни неща, но винаги са истина. Ако напишат нещо, което е невярно, клевета, веднага започват тежки съдебни дела за огромни суми. Това е основната част от моята платформа в Съюза на издателите. Вестниците трябва да пишат истината и само истината. Проблемът в България е, че много вестници – дали само за да качват тиражи или да изпълняват корпоративни поръчки, започнаха да пишат каквото им хрумне.

- Не каквото им хрумне. Каквото обслужва техните икономически или политически интереси.

- Може би понякога е и така.

- Как понякога? Ако не се отнася до Николета Лозанова, а до някой друг като вас, това е обслужване на икономически и политически интереси.

- Правят го много издания и с това трябва да се спре. Мога да говоря само за членовете на Съюза на издателите.

- Защо, не четете ли и други вестници?

- Такива вестници не чета.

- Защо не четете?

- Всеки има право да избира какво да чете. Аз чета сериозни издания.

- Как ще си изработите обективен критерий, ако не четете каква злоба, омраза, противопоставяне и дезинформация се сее от вестниците на Делян Пеевски, финансирани от Корпоративна търговска банка, ерго, Цветан Василев?

- Искам да чета само сериозни издания, които пишат истината. Дори и таблоиди, по-леки издания.

- Какво леко има в това да прочетеш абсолютна клевета за себе си?

- Не ме разбрахте. Таблоидите са леки издания в Европейския съюз. В България почти няма такива издания. Тези са жълти и пишат глупости и клевети. Въпросът, който ми задават – защо почнахте да бъдете съиздатели на "България днес", е именно защото аз смятам, че в България има място за един таблоид, който да бъде по-леко издание, който да не пише лъжи и клевети.

- Как поддържате равновесието между истината и сензацията?

- Би трябвало сензацията да е на второ място. Поне това е моето разбиране. Аз сериозно ще поставя това на обсъждане в Съюза на издателите. Всички наши членове трябва да отговарят на първо място на Етичния кодекс на Съюза на издателите и да гарантират истината. Даже ще помоля, ако това се приеме, всеки член на Съюза на издателите да подпише декларация, с която той отговаря за истинността в своите издания. Ако в неговите издания започнат да излизат неистини, той ще трябва да напусне Съюза на издателите.

- Хубаво. Ще го напусне и ще отиде в другия съюз – на Делян Пеевски, където се говорят неистини.

- Трябва да има съдебни решения, трябва да има имуществени санкции. Мисля, че трябва да се използва дори сегашното законодателство. Но като Съюз на издателите ние ще инициираме, ако е възможно, да се засилят тези санкции. Защото е възможно в някои случаи някои издания да преглътнат глобата, която ще получат от съда заради парите, които ще получат. Затова трябва да има много тежки санкции, когато се пишат лъжи.

- От две седмици обсъждам следния казус -прословутия в. "Всеки ден" всеки ден публикува снимката на парламента, оградена с пачки пари и отдолу пише – чрез есемес за 50 ст. отговорете на един въпрос и ще получавате едногодишното депутатско възнаграждение. Как като издател гледате на това уронване на престижа на първата институция?

- За мен такова нещо би могло да се случи само в едно българско жълто издание.

- Е, и?

- В такива случаи трябва да има санкции. Дори да не е голяма санкцията все още, това ще бъде знаково. Би трябвало читателите да оценяват, когато един вестник е осъден за измислици, за неверни неща, за унижаване достойнството на държавни институции.

- Давате ли си сметка, че сте влезли в страшна битка. Нарекоха ви как ли не, съчиниха какво ли не. Вижда се и участието на определени политически сили, незнайно защо – на ДСБ в лицето на Иван Костов. Той стана приносител на едно писмо на ваши съдружници, с които вие сте в съдебни спорове. Занесе го на главния прокурор, занесе го на Националната следствена служба и срещу вас сега се организират различни мероприятия, които могат да имат един или друг изход. Как ще анализирате това? Винаги когато има нещо подобно, винаги има някакъв интерес. Това не става от идеалистични подбуди.

- Такива битки за мен никога не са били проблем. Още от ранните години, когато се защитаваха принципите на свободата и демокрацията, аз бях от хората, които учредиха СДС. Правата на човека и демокрацията са били водещи при мен да съм срещу комунистическия режим. Когато реших да вляза в медиите, си дадох ясна сметка – четвъртата власт е важна, тя трябва да информира хората и да защитава свободата. Определено има хора, на които това няма да се хареса. Ние го знаехме много добре това с моя партньор Огнян Донев. От самото начало афиширахме нашата собственост. При нас има 100% прозрачност в медията. Не като някои медии, където отпред има едно българско дружество, едно чуждестранно, отзад офшорни фирми. Няма проблем да има офшорни фирми, и в "Кока-кола" има, въпросът е да се покаже обективно кой е собственикът. Трябва да се афишира собствеността. Ние сме го направили.
Към вашия въпрос – въобще не се изненадвам. Иван Костов живее със старото време. На него не му харесаха някои мои действия. Аз директно го бях атакувал на много места, че 4 години той имаше цялата власт в държавата – беше премиер, имаше абсолютно мнозинство в парламента, президент. И не отвори досиетата на ДС. Това беше основна платформа на СДС още от началото. Това беше и мой принцип – да се отворят досиетата, за да има пълна прозрачност. Аз внесох едно решение, когато бях народен представител през 1992 г., то се гласува в НС, мина на ръба с един глас и оттогава досиетата на ДС не са държавна тайна. Каквито и закони после да са гласували, те не са държавна тайна. Някои изпитват ужас, че истината за ДС ще излезе наяве.

- Защо Костов не го направи?

- Факт е, че той не го направи. Носят се всякакви слухове, но оттогава той е като мой смъртен враг и използва всичко да ме атакува по всички линии. Аз съм чул слухове, че той е учил в Ленинград, че е свързан с руското военно разузнаване, затова не излезе негово агентурно минало в България. Дали е така, не мога да го докажа. Всякакви слухове, факт е, че това е темата на нашия конфликт от началото. Той може да говори всичко друго, но това е за заблуда на противника. Той си живее със старата представа от времето на филчев, че може да възлага на прокуратурата политически поръчки. В момента няма такава възможност, той може да разнася всякакви глупави сигнали.

- В момента държавата концентрира своите средства – на държавно и на фирмено равнище, в малката Корпоративна търговска банка. Делян Пеевски – онзи, който издава вестниците, които сеят клеветата, омразата и противопоставянето и дезинформира хората, фактически е миропомазаният кредитополучател от тази банка и с тези пари той финансира своите клеветнически медии. Ерго, това става със съдействието на държавата. Не смятате ли, че трябва да вземете по-ясна и категорична позиция, или се въздържате, за да не влезете в конфликт с ГЕРБ?

- Постът на председател на Съюза на издателите за някои хора беше много важен, защото те се страхуват, че и като институция Съюзът ще постави въпроса защо държавните фирми държат техните пари в КТБ без конкурс. За 30 000 лв. се провеждат обществени поръчки, а тук става дума за стотици милиони. Съюзът на издателите е поставял този въпрос многократно. Логично е ние отново да го повдигнем, защото това поставя в неравностойно положение всички издатели. Защото едни издатели се кредитират изцяло с парите на държавните фирми чрез една банка, която е финансирала закупуването. Парите на държавните фирми се слагат на едно място. След това оттам се финансира купуването на медиите, поспете връщат кредитите със същите пари.

- Аз поисках от министър-председателя да възложи проверка да се проследят финансовите потоци: кой тегли тези кредити, с какви обезпечения, защото обезпеченията сигурно се повтарят, дали се обслужват тези кредити и кой финансира с реклами тези медии. Ще видите, че кръгът ще се затвори.

- Да, дали се обслужват, дали има разсрочване и дали са провизирани.

- Чакам втора среща с премиера. Ще го запитаме ли още веднъж на глас? Защото това са важните въпроси. Вие много добре знаете, че свобода без пари няма.

- Вие трябва да се обърнете към тези фирми и към министерствата, към които са тези фирми. Също така можете да попитате и министъра на финансите, който беше много принципен. Той беше застъпил твърдата позиция, че трябва да се спазват процедури.

- Вие ще запитате ли?

- Разбира се. Ето това предизвикатази истерична реакция. Защото в единия случай аз можех да говоря само като управител в нашите медии, сега, ако получа подкрепата на мнозинството в Съюза на издателите, ние ще можем да задаваме този въпрос. И това на някои хора не им харесва.
***
Таблоид – интересен, но не жълт

Пред "Станция Нова" на Нова телевизия:

•Моята категорична позиция е, че едно от най-важните неща в Съюза на издателите е да има ясна и категорична прозрачност на собствеността на всяко едно издание. Второто е, че членовете на Съюза на издателите трябва да говорят истината и винаги да имат проверени източници. Издание, което не пише истината, няма място в Съюза на издателите.
•Тези, които напуснаха съюза, съзнателно или не, подкрепят другия съюз, който се състои от медиите, които пишат лъжи и клевети. Сега те са уязвими, опитват се да кажат, че всички са маскари. Това е елементарна и манипулативна теза.
•Трябва да има равнопоставеност на всички издания. Убеден съм, че една част от тези, които напуснаха съюза емоционално, ще се върнат.
Вестниците не трябва да измислят лъжи, за да качват тиражи или да изпълняват политически и корпоративни поръчки. Напоследък тръгнаха с такава пропагандна машина, защото се страхуват, че няма да получат монопола, който искат.
•Има голяма разлика между това, което в България се нарича жълт вестник, и това, което е таблоид в Европейския съюз. Ние започнахме съвместно с Недялко Недялков издаването на вестник "България днес". Идеята ни е той да бъде истински таблоид по европейски принцип. Ще пишем интересни материали за футболисти, политици, звезди и обикновени хора. Никога няма да публикуваме лъжи и клевети.
***
Любомир Павлов е съсобствении u управител на "Медийна група България холдинг", ноято издава всекидневниците "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", списанията "Идеален дом", "Гео", "Съвременник", "За жената", "Хай клуб".
На 16.11.2011 г. е избран за председател на Съюза на издателите в България.

Стр. 16 – 17 

Тема: Конфликтът сред съдружниците на вестник „Труд” и вестник „24 часа”
Гост: Христо Грозев от „Медийна група България”

Водещ: Имаше затишие от няколко месеца около „Труд” и „24 часа” и в последните дни сблъсъкът навлезе в нова фаза между съсобствениците. Христо Грозев е при нас. Съдружникът, който в един момент беше като че ли поизтласкан, после благодарение на едно решение на съдия Мария Георгиева, му беше възстановено правото да е реален участник в управлението на „Медийна група България” и доколкото разбрах, с това решение, което предизвика и скандални коментари, всичко, което може да се случва с активите – с марката, с печатницата, с изданията, може да се случва само и с вашия подпис, освен с този на г-н Павлов.
Водещ: Сагата продължава, добро утро.
Христо Грозев: Добро утро.
Водещ: Какво става сега, към днешна дата?
Христо Грозев: Към днешна дата има такова решение, на основата на обезпечителна заповед. Аз съм въдворен от съда като особен представител, с правото на втори управител, който…
Водещ: А наистина ли не ви пускат в…
Христо Грозев: Да, наистина. В сградата ме пускат, но това е нещо като военно положение. Зад мен има стража във всеки един момент, която се отделя на не повече от метър и половина – два от мене. Но най-важното е, че не дават достъп до документите, до които аз като съуправител, имам право, законно право.
Водещ: В името на обективността, разбира се, че поканихме и другата страна в студиото. От Издателския борд на „Медийна група България” холдинг се въздържат от участие в предаването „Тази сутрин” с лаконичното обяснение: „Медиите не участват в създаването на скандали. Те само отразяват новините. „Медийна група България” ще се възползва от правото си на отговор в следващите дни”. Ако се чудите защо няма представител на другата страна в студиото, това е обяснението.
Христо Грозев: Жалко. Защото имаше доста въпроси, които исках да задам, както към г-н Донев, така и към г-н Павлов.
Водещ: Какви документи искате да видите и смятате, че се крият от вас?
Христо Грозев: Аз имам задължение да управлявам тази група. Това какво искам, няма никакво значение. Това какво трябва да видя, е постановено в закона – всички книжа на групата, всички книжа на дружествата, на които аз съм съуправител. Защото без да ги видя, аз не мога да управлявам., не мога да приемам правилни управленски решения. На мен ми се отказва достъп, дори до най-основните елементарни документи, т.е. финансовият отчет за първите шест месеца, големи договори, които са сключени последните няколко месеца, докато ние не сме имали достъп до сградата и т.н., и т.н. Т.е., никакви документи не ми се предоставят.
Водещ: Вие наистина ли смятате, че някой иска да източи активите и да продава имущество зад гърба ви?
Христо Грозев: Доказателства за това или свидетелства за това, че е ставало и имало е план да става, вече има. Това беше и причината ние да поискаме тази супер жестока обезпечителна мярка, именно въдворяване на втори управител. Защото видяхме документи, които появиха в публичното пространство чрез търговския регистър, не по тази, партидата на тази група, но по партидата на други дружества, свързани с г-н Павлов, които показват източване на активи…
Водещ: Защо им е това? Те си имат вестници, искат да се занимават с издателска дейност. Защо да искат да навредят?
Христо Грозев: Това ще бъде основният въпрос, който аз бих задал за тях. За мен е една хипотеза е, че те се страхуват от крайното решение на съда и искат, към този момент, когато решението бъде прието и те не се намират в тази позиция, в която са сега, да няма какво ние да унаследим. Да има една празна, дори да няма сграда, защото сградата да бъде продадена. Така че единственото, което можехме да направим в тази ситуация, при наличието на такива документи, е да поискаме това обезпечение.
Водещ: Аз ще ви върна към началото на тази сделка. Спомням си деня, в който беше оповестено, че вие, заедно с г-н Донев и г-н Павлов, купувате тези големи вестници на българския пазар от страшно много години. Как се озовахте заедно в тази сделка, та да се стигне до такъв остър и неразрешим конфликт? Има тотална непоносимост в принципите ви, обаче бяхте заедно? Защо се озовахте заедно в тази сделка?
Христо Грозев: Заради може би взаимно неразбиране на принципите на другата група. Ние влязохме в тази сделка с тази група, в основна степен, благодарение на присъствието на г-н Донев, който като шеф на КРИБ, като един много уважаван от обществото, шеф на голяма публична компания, беше за нас гарант, че това, което се каже на тази среща, когато си стиснахме ръцете, ще се спазва. Там се каза, че ние ще направим една медия, едни медии, в които издателствата няма да се бъркат в редакционната политика. От първия ден след придобиване на сделката издателите започнаха да се бъркат в редакционната политика. Това е основата на…
Водещ: Какво ще рече , че сте се объркали с партньорите си, така ли?
Христо Грозев: Да, така е.
Водещ: Или те с вас?
Христо Грозев: И те с нас, тъй като са имали други очаквания.
Водещ: Има обаче два притеснителни момента – единият, който не беше залегнал в декларация, която излезе неотдавна е, че всъщност вие сте инструмент друга конкурентна групировка, владееща огромен пазарен дял от вестниците в България, да се справи общо, грубо казано, през „задния” вход, по някакъв неприличен начин, с тези два вестника, че всъщност сте маша или инструмент в ръцете на други хора?
Христо Грозев: Ако искате назовете тези хора, за да говорим конкретно,ако не, ще говорим хипотетично.
Водещ: В декларацията имаше намек, не бяха конкретно назовани, но ставаше ясно.
Христо Грозев: Добре. Доколкото знам, декларацията беше на ръководството на КРИБ, където председател е г-н Донев, който е реално страна в тази спор и реално е обект на сигнал, който ние сме подали за разследване във връзка с разследване на целия казус. Така че трябва да се възприема това в определен контекст. Същият контекст, в който точно преди седем месеца, г-н Донев като бяхме в същото това студио, с видео обръщение, той каза едни неистини, че разполага с документи, с които аз дължа 7-цифрени суми на едни кредитори, които той ще обяви всеки момент. Жалко, че го няма този запис да го видим още веднъж. Казвам го това само, за да покажа, колко са евтини думите. Документите и документацията на миналото, за щастие, остават. Това, което може да се види е, че именно тази група, медийна група, която…
Водещ: Конкурентна на медийна група „България”?
Христо Грозев: Да. Тя е конкурентна, не само на „Медийна група България, тя е конкурентна и на вас, и на мен е била конкурентна, тъй като аз съм загубил няколко сделки в борба за придобиване на медии,в полза на, т.е. са ги взели, вместо мен. Но това е група, против която аз съм се борил публично, за да предотвратя техния медиен монопол още от 2009 г. Имам няколко дела заведени и един месец преди самата придобивна сделка на „Медийна група България”, дадох едно пространно интервю, в което изразих позицията си, по бих казал, доста смел начин, който, нито г-н Донев, нито г-н Павлов са…
Водещ: … Може да имате общ интерес, общ враг и да сте се прегрупирали?
Христо Грозев: Това, че може би имаме един общ враг, аз това не го изключвам в този един момент. Но това, което аз искам да кажа, че абсурд да се очаква, че аз ще действам против интересите на група, в която съм инвестирал много милиони долари, евро. Така че това е абсурд. Това оправдава, според мен, и мярката, която беше предприета от съда. Обикновено обезпечителните мерки са какви? Те са запор на имущество, запор на търговски марки. Но това е подходяща мярка, когато става въпрос за обикновени скандали и обикновени измами.
Водещ: Притеснява ли ви компрометираното име на съдийката, която взе решението?
Водещ: От една страна много ме притеснява това, Мария Георгиева.
Водещ: Мария Георгиева. ВСС я предлага за уволнение. Дават се много драстични примери за решения, които може би не са взети от морални и юридически…
Водещ: Включително се говори, да, че някакъв натиск е оказан върху нея, за да може да вземе тя това решение?
Христо Грозев: Г-н Донев каза нещо пред един седмичник, което много ме смути, че г-н Грозев, който живее във Виена и е практически никой в България, не би могъл да разчита на съда по начина, по който той в момента печели.
Водещ: Т.е. вие?
Христо Грозев: Т.е. аз. Ако, това е може би най-голямата обида към съда в България. Защото той не говори за конкретна корупционна в неговите очи практика, а въобще да разчиташ на съда. Това, което се случи ме притеснява, защото от една страна наистина има едно обвинение от инспектората на ВСС, което трябва тепърва да се разгледа…
Водещ: Висшият съдебен съвет.
Христо Грозев: Висшият съдебен съвет.
Водещ: срещу въпросната съдийка.
Христо Грозев: От друга страна има едно изключително удобно, съвпаднало по време, оповестяване на това обвинение, в деня след влизането ни в сградата на „24 часа” и „Труд” и то по начин, по който е безпрецедентен.
Водещ: Подозирате ли, че е случайно съвпадението да се каже, че има обвинение и проверка срещу въпросната съдийка, която е взела решение във ваша полза?
Христо Грозев: Аз подозирам, че да се пусне прес релийз по темата, какъвто случай, доколкото знам, преди това няма, не е съвпадение.
Водещ: Дори да не е съвпадение обаче…
Водещ: Т.е. …
Христо Грозев: Да.
Водещ: Тя е разследвана и предлагана за уволнение?
Христо Грозев: Добре. Тя е разследвана. За щастие, има втора инстанция, Апелативен съд, която или ще потвърди или ще отхвърли това. Нека да разгледаме обаче казуса по същество – има ли тя право, чисто от гледна точка на обществена, пазарна справедливост, да приеме това решение, т.е. имала ли е тя правото, според вас, по-скоро да каже не, имаме доказателства, че нещо става, че се източва това дружество, о нека да изчакаме година-година и половина, докато дойде делото и видим тогава дали ще има какво да…
Водещ: Добре. Така или иначе, шест пъти е имало отказ на други съдебни състави?
Христо Грозев: Това е очевидна лъжа, която може да се провери от вас…
Водещ: Кажете каква е истината?
Христо Грозев: Няма.
Водещ: Не е имало.
Водещ: Има едно разглеждане на делото. То е попаднало в ръцете на Мария Георгиева?
Христо Грозев: По този казус има едно разглеждане на дело и има едно решение. Или те са объркали, защото ние сме пускали молба за подобно обезпечителна мярка по съвсем друго дело, или това е зловредна клевета.
Водещ: Да кажем накрая…
Христо Грозев: Нека напомним, че имаше 6 -7 молби с еднакъв текст за вписване в търговския регистър.
Водещ: Това се има предвид, вероятно.
Христо Грозев: Да, от тях.
Водещ: Кажете, как ще приключи всичко това и какво предстои?
Христо Грозев: Това, което предстои са две неща. Първото, което трябва да направим, да предотвратим същите действия, които в момента подозирам, че се правят, за да се източат активите, чрез прехвърляне на остатъчните цесии на остатъчните договори към други банки.
Водещ: Нали това не може вече? Нали вече подписът ви се изисква?
Христо Грозев: Да. Единственото, което им остава всъщност е да откупят договора за заем от банката, която е кредитодател, или те да го купят и да го прехвърлят към други банки. Затова апелирам към другите банки, да си правят много добре проверката, преди да им предоставят, каквито и да е финанси, за нещо, което би довело за продължаване на престъплението. Бъдещето, това ще бъде. Съдебното дело, което очакваме, което в рамките на още 14 дни, имаме право да предоставим още допълнителни доказателства, тогава то ще бъде назначено. Но другото, което е изключително интересно, не само за нас и за вас, а и за обществото, е резултатът от разследването на останалите, които подадохме за евентуално пране на пари….
Водещ: В прокуратурата…
Христо Грозев: Както в България, така и в няколко други държави.
Водещ: Срещу кого точно са тези сигнали?
Христо Грозев: Те са, сигналите са срещу неизвестен извършител, естествено, но това, което ние видяхме, че ние се оказахме бенефициент на едни странни офшорни фирми, които бяха предоставени от г-н Павлов зад гърба ни, на банката като гарант, така че за нас, г-н Павлов е най-вероятният човек, който стои зад ..
Водещ: И чакате разследване и проверката на прокуратурата?
Христо Грозев: Точно така.
Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Като в началото на разговора, отново да припомним защо я няма другата страна в студиото. Отговорът, който получихме вчера от там е: „Медиите не участват в създаването на скандали. Те само отразяват новините. Медийна група „България” ще се възползва от правото си на отговор в следващите дни”.
Водещ: Само накрая искам да кажа, oт наше име, че като познаваме голяма част от колегите в тези два вестника, искрено им стискаме палци цялата тази разпра между вас и другата страна да приключи, защото не може да се работи нормално, гарантирам ви като журналист, в една такава ситуация, която вие и вашите съдружници създадохте за нашите колеги.
Христо Грозев: Абсолютно съм съгласен.

www.livenews.bg | 28.10.2011 

Фирмата на Ирена Кръстева подаде жалба в КЗК срещу твърде ниската цена на "България днес"

Войната между двете най-големи вестникарски групировки в България – „Медийна група България Холдинг“ и „Нова българска медийна група“ навлезе в нова фаза. Издателите на „Монитор“ и „Телеграф“ от „Нова българска медийна група“ са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу конкурентите си, издаващи „Труд“ и „24 часа“, научи LiveBiz.
Притежаваната от бившата шефка на държавното тото Ирена Кръстева медийна група се оплаква от продажната цена на вестник „България днес“, която според нея е под себестойност. Според чл. 36 ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията това е забранено и подлежи на санкциониране – с глоба, която се определя като процент от оборота. Другото обвинение е по общия състав на чл. 29 от закона – за действия в противоречие с добросъвестната търговска практика.
„България днес“ е ново издание на „Медийна група България Холдинг“, което тръгна през юли тази година и за кратко време достигна тираж от над 110 хил. броя дневно. Продажната му цена е 40 ст. „България днес“ е пряк конкурент на „Телеграф“, който е най-тиражният централен всекидневник в България. Той обаче също струва 40 ст. Същата е цената и на всекидневника „Всеки ден“, който също излезе на пазара през юли като пряка конкуренция на „България днес“. И трите всекидневника са от типа „жълта преса“.
Преди две години бившите собственици на „Медийна група България Холдинг“ от немската ВАЦ обвиниха безуспешно в КЗК в аналогичното нарушение „Нова българска медийна група“ заради цената на „Телеграф“ и „Монитор“. Отскоро Ирена Кръстева е променила единствено цената на „Монитор“, който през делнични дни вече струва 60 ст., а в събота – 1 лев.
На българския вестникарски пазар на практика единствено „Стандарт“ от големите всекидневници продължава да струва 50 ст. с изключение на уикенда, когато по-дебелите броеве се продават срещу 70 ст. и 1 лв. „Труд“ и „24 часа“ отдавна струват 90 ст. в делник, по 1 лв. в събота и по 80 ст. в неделя. Според хора от бранша дори тази цена обаче е под себестойност.
Обвинението на „Нова българска медийна група“ срещу издателите на „България днес“ идва на фона на шумен скандал в противниковата пресгрупа, към чиято собственост предявява претенции бизнесменът Христо Грозев. Той успя да наложи запор върху активите на „Медийна група България Холдинг“ и да си осигури статута на „особен представител“, без чийто подпис собствениците Любомир Павлов и Огнян Донев не могат да се разпореждат с имущество. Докато течаха баталиите около съдебното решение в полза на Грозев Любомир Павлов нееднократно заяви пред медиите, че всичко това е инспирирано от лица, свързани с „Нова българска медийна група“.
Междувременно днес дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет разгледа готвеното наказание срещу съдия Мария Георгиева от Софийския градски съд, която допусна обезпеченията в полза на Христо Грозев. Окончателното решение за нейното евентуално уволнение ще бъде взето след 30 дни.
още по темата – Кадровици бистрят казуса със съдийката, запорирала "Труд" и "24 часа"

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | 28.10.2011 

Премиерът Бойко Борисов стана гарант на дарение от „Медийна група България холдинг" в полза на всички 3200 читалища в България. Даряват се енциклопедии, българска и чуждестранна литература, а инициативата е с названието „Книги за един милион", съобщи news.bg.
Документите за дарението бяха подписани в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в присъствието на министър-председателя и министъра на културата Вежди Рашидов.
Борисов изрази надежда Министерството на културата да изпълни волята на дарителя и книгите да бъдат разпределени на всички български библиотеки.
Вицепрезидентът на медийната група Венелина Гочева отбеляза, че от 5 години насам 90% от българските библиотеки не са получавали нови книги.
От своя страна Огнян Донев изтъкна, че дарението е част от корпоративната социална отговорност на компанията и съобщи, че вестниците „Труд" и „24 часа", заедно с БАН, възнамеряват да издадат 12-томна енциклопедия на България.

Оригинална публикация

в. Банкер | 10.09.2011

Русенският вестник "Утро" се превърна в поредната ябълка на раздора между съдружниците в "Медийна група България холдинг" ООД.

Мажоритарните собственици на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов оспориха правото на съдружника си Христо Грозев да притежава регионалното издание. Любомир Павлов опитва да спре сделката чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). До момента антимонополният орган не се е произнесъл по казуса, установи проверката на "БАНКЕР".
Представляваната от Христо Грозев и регистрирана в Австрия "БГ Приватинвест" купи 100% от дяловете в русенската "Пресгрупа Утро" ЕООД на 22 юни тази година. Веднага след това съдружниците на Грозев в "Медийна група България – холдинг" Огнян Донев и Любомир Павлов подадоха жалба пред КЗК. Повод за това двамата намират в решение на антимонополния орган отпреди шест години. Тогава комисията позволи на бившия собственик на "Труд" и "24 часа" – ВАЦ, да придобие "Медия холдинг" АД, но само ако не издава русенския вестник, защото това би било концентрация на пазара. Твърденията на Донев и Павлов са, че чрез тази сделка, като техен съдружник, Грозев на практика осъществява концентрация на вестникарския пазар в България.
В жалбата им се твърди още, че новият собственик на "Утро" "БГ Приватинвест" е част от "БГ Принтмедия", която притежава 17% от акцииите в "Медийна група България холдинг". Затова Донев и Павлов заключават, че Грозев е нарушил Решение 205 на Комисията от 2005 година.
По-различна версия за случващото се разказа Христо Грозев пред "БАНКЕРЪ". Той твърди, че преди сделката му за "Утро" Любомир Павлов е отправил подобна оферта на бившите собственици на изданието. "Реакцията им е паническа и много лицемерна, а жалването им е абсурдно. Една от причините, поради които ние се включихме въобще в тази сделка, е опитът на г-н Павлов да преговаря със собствениците на "Утро", без да ни информира. Ако те бяха честни в твърденията си пред КЗК, това би било много по-голяма нарушение, тъй като те имат контрол върху "Медийна група "България", докато ние нямаме такъв контрол", обясни Грозев.
Той допълни, че според актуалните документи за собствеността на "Труд" и "24 часа" все още е съдружник с тях. "Не сме били канени на общи събрания на компанията от края на март. Годишният отчет на групата за 2010 г. е приет на заседание на акционерите, на което ние не само не сме присъствали, но и не сме и поканени", обясни Грозев. Той е убеден, че КЗК ще вземе "правилното решение" и няма да спре тази, по думите му, "малка тяхна сделка". Грозев отказа да съобщи цената с мотива, че това е търговска тайна. Вестникът щял да се развива съгласно настоящия мениджмънт и без никакво вмешателство от негова страна по време на предстоящата предизборната кампания за местна власт и президент.
В момента "Утро" е собственост на Грозев, Карб Хабсбург и Даниел Рутц. Последният се замразил участието си в "БГ принтмедия" заради скандалите с Павлов и Донев. "Рутц се оттегли от дружеството в желанието си да помогне в един критичен период с г-н Любомир Павлов, който имаше лична неприязън към него.Те влизаха в остри конфликти при всички наши преговори. Това доведе до едно много "мъжко" решение на Рутц да се оттегли временно от сделката, докато постигнем споразумение. Тъй като не постигнахме консенсус и Павлов ни измами, той реши да се върне като инвеститор. Всички наши медийни инвестиции в Европа са направени от името на трима ни", разясни Грозев.
Съсобственикът на "Медийна група "България" Огнян Донев обясни, че той и съдружникът му Любомир Павлов очакват КЗК да даде отрицателно становище за сделката. "Мога само да изразя учудване как човек, който няма пари да прави сделки?", заяви той пред "БАНКЕРЪ". На въпроса откъде знае, че Грозев няма пари, Донев отговори: "От личните ми наблюдения". След което посъветва вестника ни да го попита откъде е взел средствата за Пресгрупа "Утро".
"Първо, г-н Донев дължи отговори на обществото. Като например обещанието му отпреди няколко месеца до три дни да обяви имената на моите "кредитори", на които уж дължа шестцифрени суми. Аз съм много търпелив и все още не съм започнал дела за клевета и обида срещу него", отговори на обвиненията Христо Грозев.
Огнян Донев също заплаши съдружника си със съд заради изявленията му, че не е инвеститор по сделката за "Труд" и "24 часа", а "лихвар, който си дава парите срещу много висока лихва". Това е неговото разбиране на "финансов инвеститор", заяви той. Огнян Донев повтори, че желанието на Христо Грозев било той да даде парите за покупката на медиите от ВАЦ и да не допусне да стане съсобственик на компанията. "Смятате ли, че това е нормално?", попита Донев.
Междувременно стана ясно, че Национална следствена служба е започнала разследване на обстоятелствата около прехвърлянето на акции от "БГ принтмедия" към "Медийна група България холдинг" на 27 март тази година. Разпитани са и тримата участници в медийния скандал. Направена е и графологична експетриза на подписите им.
"Тук става въпрос за едно разследване за това, дали правомерно или с измама са били прехвърлени почти два пъти повече дялове от "БГ принтмедия". Както моите, така и адвокатите на господата Павлов и Донев са в постоянен контакт с Националната следствена служба и се страхувам, че не мога да коментирам разследването. Очевидно то ще бъде обявено през следващите месеци и по никакъв начин не искам аз да му преча, обясни Грозев.
Огнян Донев обаче заяви: "Христо Грозев твърдеше, че някой му е подправил подписа. Оказва се, че той си е негов. Това показа графологичната експертиза. Трябваше следствието да го докаже! Извикаха ме там и ми я прочетоха. Всичките подписи под документите са си негови."
Според актуалния учредителен акт на издателя на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев притежава 40%, Любомир Павлов – 43%, а "БГ Принтмедия" – 17 процента. Собствеността в последната е разделена между Любомир Павлов с 47% и "БГ Приватинвест" с 53 процента.

Стр. 35 

в. Капитал | Огнян ГЕОРГИЕВ, Зорница СТОИЛОВА | 03.09.2011

Държавата се превръща в един от най-големите играчи на свиващия се рекламен пазар. Ефектите и рисковете от това не са за пренебрегване
Десет милиона лева. Толкова е дала държавата миналата година за кино. Срещу тези пари е получила 11 пълнометражни, 1 анимационен, 14 документални и 13 кратки филма, както и два телевизионни сериала. А сега, внимание. С точно толкова пари – десет милиона – разполага и Министерството на регионалното развитие, за да прави аудио-визуални материали по своята европейска програма. И това е само едно от перата в една от многото такива програми. Нищо чудно, че различни кандидати се избиват пред вратите на ведомствата, за да се доберат до част от тези пари.
На един свиващ се рекламен пазар държавата разполага с ресурс, който е все по-видим. Според агенцията за маркетингови изследвания Be Media Consultant (преди TNS/TV Plan) за 2009 г. общините и държавните ведомства общо са раздали на пазара малко над 4 млн. лева. През 2010 г. тази сума вече е 6.5 млн. лева, а само за първите шест месеца на 2011 г. (и преди пика на изборите) – 5.7 млн. лева. Трябва да се има предвид обаче, че Be Media Consultant изчислява сумите на базата на официалните тарифи, обявени от медиите. Тоест мониторингът им не включва отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите, както и бартерните договори.
Числото обаче със сигурност е доста по-голямо. В него не влизат закупуване на програмно време от електронни медии, което по закон държавните ведомства могат да правят директно и интернет рекламата, която е най-бързо растящият сегмент. Само в последната покана на едно от министерствата към националните телевизии например, общата сума е била около милион.
На фона на останалите големи играчи това не е толкова впечатляващо – най-големият рекламодател Nestle например има рекламен бюджет над 40 млн. лева. Нито е лошо, че държавните разходи покриват частично свиването на един пазар, на който много малки медии са обречени на смърт. Има обаче две причини растящият държавен дял от рекламния пазар да предизвиква внимание и размисъл.
Първо, държавата във всичките й видове администрация е вече вторият по големина рекламодател в печатни медии. Този сектор от медийния пазар е силно зависим от държавното финансиране и ще става все по-зависим. В телевизия и радио държавните и общински пари са далеч по-назад от частните, но директното закупуване на време там прави класацията изкривена. Въпреки това на телевизионния пазар, към който се насочва по-голямата част от рекламните бюджети, влиянието на един рекламодател все още е пренебрежимо – доказателство за това е, че само една от телевизиите е приела горната оферта. Печатните медии не разполагат с този лукс, а взаимовръзката журналисти – чиновници винаги е предупредителен флаг за пресата.
Второ, за разлика от частните компании държавните институции са много по-задължени пред данъкоплатците, чиито пари харчат, да използват методи, които са резултатни и прозрачни. Както практиката сочи за много други области, това далеч не е така. Ако парите за реклама не са просто вид субсидия за медии и рекламни агенции, то е важно каква ефективност и резултати постигат те.

По пътя на парите

За да проверим горните две твърдения, нека проследим най-прозрачната част от държавното финансиране – евросредствата. Те са полезен инструмент, защото за разлика от голяма част от държавните пари се харчат по ясни правила и регламенти, които позволяват публично одитиране. Също така не е маловажно, че те са най-големият свободен ресурс, с който България разполага, за да инвестира – сега и в следващите години.
Числата сочат, че общините и ведомствата започват да харчат все повече за информиране и реклама, колкото по-навътре влизаме в програмния период 2007 – 2014 г. Обяснението за това е просто. Европейските програми бележат все повече усвояемост и ръст на договаряне, а във всяка програма и всеки проект има заложени пари за популяризиране – от билбордите, които ви оповестяват кой път по коя програма е ремонтиран, до телевизионните клипове, които призовават фермерите да получат плащания. В отделните проекти те са до 10%, а в програмите са фиксирани още в началото (виж графиката). Общо бюджетът по това перо за седемте години е 165 млн. лева, а досега изплатени са над 15 млн. За сравнение: за периода 2007-2009 г. са били платени малко над 3 млн. лева. Тенденцията се засилва: за първите шест месеца на тази година повечето министерства и общини вече са похарчили повече, отколкото за цялата минала година.
Тази инжекция съвпада с най-тежката криза на рекламния пазар досега. От 2008 г. насам пазарът се е свил с около 35% по официални данни, а заради отстъпките и бонусите реалният спад със сигурност надхвърля 40%. "Публичните средства определено дават глътка въздух на всички по трасето – от рекламните агенции до медиите, казва Десислава Олованова, управител на рекламна агенция Reformа, която участва в поръчка за рекламна кампания за стимулиране на вътрешния туризъм. Те могат да бъдат буфер за преминаването през кризата." Мартин Батков, собственик на рекламна агенция Grain Advertising (която работи по информационна кампания на Министерството на земеделието и храните) и член на съвета на директорите на "Стандарт нюз", посочва, че този вид финансиране е особено полезно за вестниците, тъй като "пресрекламата е особено пренебрегната в тази криза, а телевизиите изискват от рекламодателите си да влагат около 80% от бюджетите си при тях."

Първата и четвъртата

Изливането на този ресурс на един свиващ се пазар, разбира се, не е само по себе си отрицателно явление. То има за цел да популяризира програми и мерки, от които хората могат да се възползват, да допринесе за по-доброто познаване на еврофондове те и така – за по-качественото им усвояване. Медиите са един от естествените канали, по който тези процеси да текат. Докато много агенции и някои медии се учат да играят на този пазар ("Икономедиа" АД, издател на "Капитал" и "Дневник", участва и печели няколко поръчки), това дори би помогнало за осветляването на тежките проблеми с обществените поръчки, които при рекламните проекти са същите, както с всички останали – нагласени конкурси, изключващи и ограничаващи условия, бавене на пари. Държавният ресурс обаче винаги води след себе си рискове.
Първият такъв риск, разбира се, е от изкривяване на медийната среда. Там, където правителството е най-големият рекламодател, както е например в съседни държави като Македония, то използва това финансиране, за да държи в подчинение медиите, казва неправителствената организация IREX в свои доклади. Този процес ескалира в последните години.
В България за подобна пълна зависимост е трудно да се говори, но отношенията медии – държава винаги се движат по тънката линия между обективността и зависимостта и в местната среда тази линия често бива пресичана. Лесно е да си представим как даването на пари от страна на някое ведомство може да предизвика отплата под формата на по-безкритично отразяване. "Политическият маркетинг с европейски пари е тежко нарушение и се санкционира сериозно", казва Томислав Дончев, министър на еврофондове те. Той посочва, че всяка програма има механизми за отчитане като преглед на публикациите и видеоматериалите.
Нищо не пречи обаче на един свит пазар голям рекламодател да изиска от медията подобно отразяване като "бонус пакет", който не влиза в официалните договорки. Венелина Гочева, вицепрезидент на издателския борд на "Медийна група България" (издател на "24 часа" и "Дневен Труд"), отрича в техните издания да има такива публикации, но допълва, че е забелязвала в конкурентни издания "PR публикации, които придружават обявите за търгове и обществени поръчки на една или друга държавна структура, което очевидно е част от пакети, които не предлагаме при нас". Мартин Батков пък смята, че медиите са научили политиците да се показват и да изземват говоренето по дадени теми, затова министрите се преекспонират на страниците на вестниците и от телевизионния екран.
На местно ниво нещата са дори по-драматични. Според Весела Вацева, изпълнителен директор на Българската асоциация на регионалните медии, приходите от европейски програми или от реклама на общините варират от 30 до 50% от общите приходи от реклама на местните медии. "Общините разпределят рекламните си бюджети по симпатия, казва Вацева. Ако вестникът напише критичен текст, му се спират парите. Няма методика, по която се разпределят тези средства, която да включва обективни показатели като тираж и аудитория на медията."
Висш държавен чиновник констатира с удивление пред "Капитал", че "за 200 лева един регионален журналист ще напише каквото му кажеш". Доколко това е полезно за общината или за медията, се видя, когато започнаха финансовите корекции по сбъркани обществени поръчки на общини.

Да харчим, да харчим, да харчим

Вторият съществен проблем от харчовете на държавата на рекламния пазар е доколко ефективно се дават тези пари. Предвид практиките на обществените поръчки, които далеч не са образец на чистота (виж карето), и чиновническите хрумвания, които могат да докарат до сълзи всеки нормален маркетинг директор (виж текста), досегашната присъда за ефективност няма как да е положителна.
Всъщност проучване на общественото мнение от "Алфа рисърч" в края на миналата година дава ясен отговор. Едва 13% от хората смятат, че са информирани за еврофондове те – същото ниво, каквото и в края на 2008 г. Разбира се, това е следствие и от ниското ниво на интерес към темата (едва 9% изобщо проявяват такъв), но не говори добре и за проведените кампании и похарчените дотук 15 млн. лева. Между 70 и 80% от хората не са виждали или не си спомнят каквато и да било реклама на кампания. Ако една частна компания получи такива резултати след три години на усилия и харчене на пари, повечето ангажирани с тези задачи сигурно ще загубят работата си.
Причината е в начина, по който администрацията подхожда към тази си задача. "То е изключително добре измислено като механизъм, но при изпълнението така се формализира, че можe да изгуби смисъла си, казва Ралица Жикова, зам.-управляващ директор на PR агенция Publicis Consultants, която работи по няколко малки поръчки на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е бил писан от консултанти и е бил одобрен от Брюксел преди няколко години. От 2007, когато е писан този план, до 2011 г., когато се изпълнява, пазарът силно се е променил, реалностите са други, но никой няма времето и желанието да осъвременява медийните планове или механиката на кампаниите." Дори рекламните и PR агенциите да препоръчват смяна на някои от каналите или компонентите, за да е адекватна кампанията на времето си, администрацията предпочита да не я приема, защото системата не е гъвкава, констатира Жикова.
Калпаво или консервативно зададени условия водят до слаби резултати, казват спечелилите. "Уродливото задание води до уродливи резултати. Рекламните кампании само привидно се правят от рекламните агенции, параметрите на кампанията са предварително зададени от администрацията", твърди Десислава Олованова от агенция Reforma.
От другата страна – в министерствата, също има хора, които са недоволни. Таня Христова, шеф на кабинета на министъра по еврофондове те например иска да види повече външни експерти в създаването на заданията, защото "няма как да имаме капацитет за всичко". Лиляна Павлова, зам.-министър на регионалното развитие, казва, че повечето пари по нейната програма не са похарчени и не вижда защо трябва да ги харчи, ако няма да допринесат стойност. "Какво смислено да покажем в един клип? Нашите бенефициенти са общини, за тях няма смисъл да правим такива", коментира тя по отношение на споменатите вече 10 млн. лева. Тя мисли вместо това да прехвърли част от парите към подготовката на други проекти. Не навсякъде са на това мнение – в земеделското министерство например царува философията, че парите трябва да бъдат изхарчени, за да не бъдат загубени (виж текста).
Факт е, че в плановете, по които се харчат парите на министерствата, са заложени повече количествени, отколкото качествени измерители – броят публикации, клипове и дори химикалки е по-важен от съдържанието. Това води до безумни последствия: тъй като има изискване за пълно изписване на името на дадена програма в публикации по темата, нищо не пречи в отчета да влязат и негативни статии, изписали цялото название. Или като анимационния клип за "Зелена България", спонсориран от министерството на околната среда, за който не е ясно нито към кого е насочен, нито какво рекламира. Самият факт, че този клип е минал през цялата система на проектно задание и одобряването му, говори за големи пробойни. "Никой не смее да мери ефективност", ядосва се Таня Христова. Тя определено е недоволна от децентрализирания начин, по който различните министерства харчат парите си за реклама и популяризиране и казва, че скоро това ще бъде приведено под обща шапка.
И така, държавата очевидно ще има растяща сила на рекламния пазар, но засега се държи като слон в стъкларски магазин. Новите реалности изискват нови правила. Повече ефективност и прозрачност са основните две.
***
Неравни пред държавата

"Всеки конкурс над 100 хил. лева е договорен предварително", казва убедено представител на PR агенция. "Под тази сума обикновено се усеща натиск, но по голям проект единственият начин да работиш с държавата е да си подставено лице или да правиш дъмпинг с много ниска цена." Такива крайни изказвания, разбира се, надали отразяват цялата истина, но е истина, че обществените поръчки страдат от общи проблеми. В тях често има силно ограничаващи условия, които сочат към предварително известен победител. Ужасно подробните изисквания за нужни експерти и за изисквани сертификати често са сигнал за нередност. Това води след себе си други проблеми. Както вече разбраха общините, зле проведени поръчки могат да получат финансови корекции – т.е. част от парите може да бъдат връщани.
Печатните медии пък са недоволни, че докато те минават през ада на обществените поръчки, той е спестен на електронните такива. Закупуването на програмно време дава възможност на съответното ведомство да дава пари директно на телевизии и радиа, като те могат да го запълнят със свой материал или с външни материали по темата. В писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия нарича тази практика "изкривяване на тълкуването на закона".

Стр. 8 – 9, 10

сп. Тема | 02.08.2011

Собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов възразяват срещу закупуването на "Пресгрупа Утро" от фирмата съдружник в изданията "БГ Приватинвест", личи от регистрите на Комисията за защита на конкуренцията. Тя принадлежи на българина Христо Грозев и на австрийския гражданин Карл Хабсбург. Донев и Павлов оспорват сделката пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е образувала производство.
"Медийна група България Холдинг", която е издател на "Труд", "24 часа", "168 часа" и други издания, е възразила срещу покупко-продажбата, при която съдружникът им Христо Грозев иска да стане собственик на русенския вестник "Утро". През декември м.г. тримата и Хабсбург купиха "Труд" и "24 часа" от германския издателски концерн ВАЦ. През тази година между Донев и Павлов, от една страна, и Грозев и Хабсбург, от друга, се появи спор за дяловото разпределение във вестниците.
В сигнала си до КЗК Донев и Павлов, които са мажоритарни собственици на "Труд" и "24 часа", твърдят, че съдружникът им Христо Грозев не може да стане собственик на "Утро", тъй като така нарушава решение на КЗК от 2005 г. Тогава антимонополната комисия разрешава на ВАЦ да придобият "Медия холдинг" АД, но само при условие че продадат русенския вестник, тъй като в противен случай ще се стигне до концентрация на пазара. Тъй като "БГ Приватинвест" на Христо Грозев на практика е съсобственик в "Медия Холдинг", той също не би следвало да притежава други издания, тъй като така ще наруши разпореждането от 2005 г., смятат двамата бизнесмени.

Стр. 6

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 02.07.2011 

Два нови таблоида влизат в директна битка за читатели

Много хора мислят, че през последните години в България се четат по-малко вестници и пресата е в криза. Това твърдение е по-скоро невярно. Читателите наистина намаляват, но до 2002 г.
През следващите години техният брой стабилно се увеличава, а причината за това е появата на масовите жълти вестници. Всъщност, ако има криза, тя е по-скоро за приеманите като "сериозни" медии. Останалите, по-лековати като съдържание играчи на пазара доскоро имаха период на бурен възход и сега се стабилизираха на завоюваните позиции.
Тази тенденция вероятно може да послужи за обяснение на появата на двата нови всекидневника, които излизат на пазара през следващата седмица. Издателите им категорично ги позиционират в категорията "жълти" и се целят в тиражи от над 100 хил. броя. До момента възходът на масовите вестници беше единствено в нишата на седмичните издания. Те останаха практически незасегнати от кризата, която порази останалите печатни медии, защото бизнес моделът им не зависи толкова от реклама. Огромна част от приходите им идва от коричната цена на вестниците и при голям тираж печалбите им са гарантирани.
От следващата седмица булевардната преса ще стъпи и на пазара на всекидневници. В понеделник на сергиите ще присъстват двата нови таблоида: "България днес" и "Всеки ден". Те ще са на пазара от 4 юли, ще струват 40 стотинки и ще се конкурират в един сегмент. С това приликите почти се изчерпват, а издателите им убеждават, че използват различни похвати за лов на читатели.

Кой, какво, защо

Зад "България днес" стоят издателите на "Труд" и "24 часа" – "Медийна група България – холдинг", дружеството, в което съсобственици са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. В проекта за новия вестник участва и издателят на "Ретро" Недялко Недялков. Зад конкурентното издание "Всеки ден" стои издателят на "Уикенд", "Ню медиа груп", който е неофициално свързан с "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Малко след като Любомир Павлов и Огнян Донев купиха "Мединйа група България" от германската вестникарска група ВАЦ, се разбра, че те ще се опитат да попречат на "Нова българска медийна група" да постигне хегемония на пазара на печатни издания. От тази гледна точка стартът на "България днес" може да се разглежда като директна атака срещу издавания от майката на Пеевски в. "Телеграф", който в момента е най-тиражният всекидневник. Това може да обясни и реакцията на "Уикенд"/НБМГ – за да отвърнат на удара, те спешно сглобиха свой проект само няколко дни след като "Медийна група България" обяви, че ще издава жълт всекидневник.
"При нас дойде Недялко Недялков с идеята за всекидневен таблоид, но може да се каже, че идеята за новия вестник "България днес" е взаимна. Още когато придобихме от ВАЦ "Труд" и "24 часа" наследихме и проекта за таблоид. ВАЦ бяха регистрирали търговската марка "България днес". Идеята им е била на пазара да излезе вестник по подобие на USA Today Когато Недялко Недялков дойде при нас, и ние имахме идея за подобно издание", обясни Любомир Павлов. Той аргументира решението да подкрепят Недялков, "защото той е доказал, че е развил успешни пазарни проекти като "Уикенд", "Галерия", "Ретро", каза Павлов. За нуждите на вестника е създадено ново дружество, "в което 67% държим аз и Огнян Донев, а останалата 1/3 е на Недялков", потвърди Павлов. Той обясни, че Недялко Недялков участва в проекта със свои средства.
"Аз винаги съм искал да развия такъв проект, но не ми е стигал кураж, екип и подкрепа. Сега открих подкрепа. Радвам се, че това са издателите на "Труд" и "24 часа", защото на тотално монополизирания медиен пазар те са един остров на професионалната журналистика, където човек може да бъде приютен. И те ми подадоха ръка", коментира пред "Капитал" Недялко Недялков. Той обясни, че с новото издание "ще търсим най-широка аудитория. Искаме това да е един масов, популярен семеен вестник, в който да има за всекиго по нещо.
Издателите на "България днес" се заканват да разбият пазара с новия си продукт. "Има ниша за забавни вестници. Сериозните са "24 часа" и "Труд". "България днес" ще бъде нещо различно, каквото липсва на пазара – евтин, пълноцветен, всекидневен таблоид. Той ще публикува кратка, интересна и вярна информация, ексклузивни снимки, скандални разкрития и сензации, но винаги истината", обясни управителят на "Медийна група България холдинг" Любомир Павлов. Главен редактор ще е Николай Пенчев, който доскоро управляваше седмичника "168 часа". Той е категоричен, че "България днес" идва, за да се превърне във "вестник за четене, с който да се забавляваме заедно с читателите и героите си". Според него новият вестник ще разказва какво става зад кулисите на властта, икономиката, престъпленията, шоуто и спорта, без да спестява нищо.

Конкуренцията

В понеделник на вестникарската сергия до "България днес" ще застане конкурентното таблоидното всекидневно издание "Всеки ден". То е проект на издателя на "Уикенд" – "Ню медиа груп". Въпреки че депутатът от ДПС Делян Пеевски винаги е отричал да е собственик на "Уикенд", през седмицата по "Нова тв" и по-късно на въпрос на "Капитал" създателят на жълтия седмичник Недялко Недялков потвърди, че е преговарял именно с Пеевски, когато му е продал своите 50% от "Уикенд". "Първоначалните ми впечатления са, че той определяше и контролираше редакционната политика на изданието. Сега не зная. Не съм следил", каза Недялков. За Делян Пеевски в медийните среди се знае, без официално да може да се потвърди, че стои и зад сайта www.vsekiden.com.
Мартин Радославов, който е един от съсобствениците в "Ню медиа груп" и член на съвета на директорите в дружеството, обясни, че "Всеки ден" представлява "синергия с едноименния сайт, но двете медии ще са различни и онлайн медията ще запази досегашния си вид. Ще използваме само името и политическия екип на vsekiden.com, от който очакваме да вади новини". Радославов обясни, че таблоидът "Всеки ден" "ще е нещо между британския таблоид The Sun и американския USA Today" и ще се прави основно от екипа на "Уикенд".
Вестникът ще излиза от понеделник до петък, като цената му само в петък ще е 50 стотинки. "От есента ще излиза вече седем дни. "Всеки ден" ще е класически папарашки, но и политически ангажиран, вестник. Ще представлява микс между светско и политическо съдържание, като всичко ще е пречупено през човешки истории", обясни Радославов. Той се похвали, че само до четвъртък вечерта (когато е редакционното приключване на "Капитал") за "Всеки ден" са получили заявка от дистрибуторите за 115 хил. копия.
Като основни конкуренти на изданието Радославов посочи "Телеграф" и "България днес". "Смятам, че от появата на толкова всекидневни таблоидни издания ще пострадат някои от водещите всекидневници, защото те имат консервативно съдържание, което особено през лятото не е ексклузивно за читателите. Появата на таблоидите с ниска цена ще подмени нагласата на читателите да дават повече от 40 стотинки за всекидневник."
С появата на "България днес" и "Всеки ден" се очертава интересна битка на пазара, който бе потънал в ежедневните политически сплетни и изглеждаше претрупан с обичайни полемики.
Това може да се окаже своеобразна втора революция на сергията, след като преди години жълтите седмичници, които бяха считани за маргинални, започнаха да печелят аудитория като източници на алтернативни текстове за забавление. Сега вероятно ще има същата радикална промяна, само че на всекидневно ниво. Според изпълнителния директор на медия агенцията "Пиеро 97" Иво Цеков "големите формати са почти изчерпани и се търси нишата на масовия потребител. Читателите намаляват и вестниците се стремят към нова аудитория". Той смята, че е трудно да се прогнозира какъв ще е успехът на новите таблоиди, преди те да са излезли на пазара.

Стр. 33

в. Република | 02.05.2011

Спират се предстоящи вписвания по партидата на "Медийна група България -Холдинг" е решил състав на Търговското отделение на Софийския градски съд.
Това няма да се отрази на вписаната промяна в дружествените дялове, която беше одобрена от Търговския регистър след месец скандали между съдружниците.
"Постановеното от магистратите обаче елиминира всякаква възможност за вземане на еднолични решения за собствеността и активите на пресгрупата, докато не започне и приключи същинският съдебен процес", обясни пред РЕПУБЛИКА единият от собствениците на холдинга Христо Грозев.
След като са се запознали с исковата молба и приложените към нея доказателства, магистратите приели, че е налице вероятна възможност за приемане на решения от управителя на "Медийна група България -Холдинг" Любомир Павлов и вписване в Търговския регистър на същите решения, в резултат на което биха настъпили последици за ищеца Грозев и неговите права могат да бъдат затруднени.
Резултат
С решението си съдийският състав не спря вписването на рокадата в собствеността на "Медийна група България – Холдинг", която беше осъществена на 27 март тази година.
Тогава Любомир Павлов и Огнян Донев станаха мажоритарни собственици с два договора за покупко-продажба. С първото споразумение Павлов, от името на досегашния едноличен собственик – "БГ Принтмедия" ООД, продаде на Донев 83 дружествени дяла, а с втората сделка Донев продаде на Павлов 43 дяла.
Така собствеността на дотогавашния мажоритарен собственик "БГ Принтемедия" ООД се сведе до 17 на сто.
Това доведе до сезиране на съда от прескочения съдружник Христо Грозев. Търговският регистър на няколко пъти отказа да впише сделката, но накрая се съгласи. Любомир Павлов твърди, че Грозев не е покрил своите финансови задължения по сделката от края на декември миналата година, когато "Вестникарска група – България" продаде активите си у нас и така германците ВАЦ излязоха от родния вестникарски пазар.
Пречка
Вероятно това определение на съда ще попречи на сближаването на издателската къща "Труд", собственост на "Медийна група България Холдинг", и "Кроз" АД – дружеството, което издава вестник "Галерия".
Бъдещият съюз между двете издателски групи косвено подсказват острите текстове, публикувани в "Галерия". Те са насочени срещу медийната групировка на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, в чийто изданиямного често и
подробно се описват прегрешения на Алексей Петров.
Както е известно, вестник "Галерия" е тясно свързан с Петров и политическата формация под негов контрол РЗС. Намерението на двете групи -издателска къща "Труд" и "Кроз" АД – е да разменят акционерни пакети, съобщиха пред РЕПУБЛИКА източници от "Медийна група България -Холдинг".
Подготвяната размяна на акции е следната – "Кроз" АД получава 50 процента в издателство "Труд", срещу които последното става собственик на 30 на сто от акциите в дружеството, издаващо вестник "Галерия".
"Господин Павлов и преди е предлагал подобни маневри относно вестник "Галерия". Тогава и аз, и Огнян Донев бяхме против. Явно отново има такива намерения, защото от известно време "Галерия" не се държи като конкурент, а като побратим на "Труд" и "24 часа", разясни Христо Грозев.
"Това са невероятни щуротии", коментира също пред РЕПУБЛИКА управителят Любомир Павлов.
Междувременно източници от редакцията на вестник "Труд" споделиха, че вече се подготвя смяната на назначения преди два месеца главен редактор Димитрана Александрова, като на нейно място ще застане нейната заместничка Светлана Джамджиева.
***
Неуредиците
Продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа" беше осъществена на 14 декември 2010 година. Сделката беше представена като споразумение между тогавашните собственици – немската ВАЦ – Медия Груп и австрийското дружество Приватинвест ГмбХ.
От името на австрийците тогава беше обявено, че са преговаряли техните български представители "БГ Приватинвест".
Предмет на продажбата станаха и останалата част от активите на германците у нас – вестник "168 часа", списанията, печатницата и разпространителската фирма "Стрела". На по-късен етап стана ясно, че като официален купувач е вписано българското дружество "БГ Принтмедия" ООД, в което дялове имат австрийците чрез техния представител Христо Грозев и Любомир Павлов. На 27 март 2011 година в "Медийна група България – Холдинг" беше направен опитът за рокада в собствеността.
Спорът между Грозев, от една страна, и Павлов и Огнян Донев, от друга, продължи задочно чрез медиите и адвокатите им.
Накрая стана ясно, че активите на ВАЦ у нас са закупени с многомилионен кредит от УниКредит Булбанк. Ден преди сделката за вестниците да бъде финализирана, банката е отпуснала 40 милиона евро заем по договора за покупко-продажбата между "БГ Принтмедия" и германците. Според неофициални източници плащането е извършено срещу парично обезпечение.

Стр. 7

в. Класа | 11.04.2011

Агенцията по вписванията e регистрирала 83% от капитала на "Медийна група България холдинг", която издава вестниците "Труд" и "24 часа", като собственост на Огнян Донев и Любомир Павлов, съобщи БНТ в събота. Новината беше потвърдена от Огнян Донев вчера в предаването "Нека говорят“ по bTV. Останалите 17% са притежание на фирма "БГ принтмедия" с управители Любомир Павлов и Христо Грозев. Пред БНТ Грозев коментира, че ще обжалва решението в съда. Той обяви, че има и паралелна проверка на прокуратурата за документна измама.
"Казусът приключи и не по по-различен начин от този, който можеше да се очаква“, обяви от своя страна Донев. По думите му липсата на юридически и финансови аргументи обикновено се опитва да се компенсира с масирани медийни изяви. "Мисля, че е абсолютно ясно кой е финансирал, при какви договорни условия и респективно комисионерът дали е изпълнил или не своите ангажименти“, добави той. "Когато губиш едни мач, предлагаш винаги реми“, така Донев отговори на въпроса, как гледа на лансираната идея да се разделят двата вестника.
Скандалът между съдружниците в дружеството "Медийна група България холдинг“ се разгоря три месеца след като медийната група ВАЦ продаде "Труд", "24 часа" и "168 часа“. Според документи, публикувани в Търговския регистър, Огнян Донев и Любомир Павлов са поискали 83% от капитала на "Медийна група България холдинг" да им бъдат прехвърлени. Това обаче станало без знанието на Христо Грозев, който на следващия ден поиска да се блокират всякакви вписвания по фирмената партида на пресгрупата до изясняване на обстоятелствата. Според Донев и Павлов обаче новите дялове в капитала отговарят на инвестициите на всеки от съдружниците.

Стр. 4

Оригинална публикация