Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

Алън Стивънс: Опцията “Без коментар” не трябва да съществува в бизнес комуникациите

www.manager.bg I 13.01.2015г.

Един от 10-те водещи медийни експерти на UK според The Independent Алън Стивънс, идва в България на 22 януари за еднодневно обучение по създаване, налагане и запазване на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи. Алън Стивънс притежава най-високото професионално признание – наградата The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE) и е единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността.

- Алън, ще ни разкажете ли повече за себе си?

- Според The Independent аз съм „един от 10-те най-добри медийни експерти в Обединеното кралство“. През декември, 2013 г. станах един от 20-те спийкъри, които притежават признанието The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE). Това е награда, която се дава само на лектори с дългогодишен опит в различни държави и изключителни постижения и компетенции. Аз съм бивш президент на Global Speakers Federation и на Professional Speaking Association of the UK and Ireland. Аз съм единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността, като член на Британския институт за връзки с обществеността. Зад гърба си имам доста издадени книги на тема работа с медиите и публично поведение, а последната – The Exceptional Speaker е в съавторство с Пол дю Тоа и беше публикувана през септември миналата година. От 1979 г. насам съм редовен гост на радио и телевизионни предавания, а през 1996 г. създадох Which? Online – платформа, включваща онлайн социални функции, години преди Facebook. И нещо любопитно! Лелята на моята пра-пра-пра прабаба е Мери Шели – авторката на Франкенщайн!

- Как започнахте кариерата си?

- През 1981г работих като журналист в списание – тествах коли и пишех за тях. Каниха ме често да участвам в радио и телевизионни програми, което прерасна в медийна кариера.

- Как всъщност работят медиите?

- Всички новини са свързани с “невероятните неща, които са се случили вчера”. Ако искате да се говори за вас, трябва да покажете на хората с какво сте специални и защо трябва да им “пука” за вас.

- Защо историите са толкова важни?

- Защото хората реагират на тях, дори и децата. Ето защо трябва да ги използваме, когато популяризираме продукти и услуги.

- Как да контролираме всяко интервю?

- Когато някой ви интервюира, целта ви е да предадете вашето съобщение възможно най-кратко. Задачата на интервюиращия е да разбере какво вие знаете и да ви помогне да го обясните възможно най-ясно. Всъщност се оказва, че вие имате общ интерес и вместо да се притеснявате от тях, се опитайте да ги виждате като партньори в пренасянето на бизнес съобщение. Ако подходите с недоверие към интервюто, не само че това ще бъде много неприятно изживяване за вас, но и ще прави всяка следваща изява по-трудна.

- Според вас опцията “без коментар” не трябва да съществува. Защо мислите така?

- Ако откажете коментар в интервю, всеки може да напише: “Компанията отказа да потвърди или отхвърли, че…” и да си измислят каквото си искат. Изглежда сякаш имате нещо, което искате да скриете.

- А какво ще кажете за мястото на социалните медии в една интегрирана медийна кампания?

- Социалните медии са просто още един канал. Вашето послание трябва да бъде едно и също във всички канали на разпространение. Просто вижте къде потребителите ви са най-активни и действайте повече там.

- Как да се справяме с трудните въпроси в интервютата?

- Подгответе се предварително. Ако интервюиращият стане агресивен, запазете спокойствие и се придържайте към същността на това, което сте подготвили и което искате да е основното ви послание.

- Има ли нещо, което не трябва да казваме на репортерите?

- Никога не критикувайте другите компании, а се съсредоточете в собствените си предимства. Никога не правете лични атаки. Никога не обсъждайте неща, които са предмет на съдебно производство. Никога не спекулирайте и не лъжете!

- А как да запазим репутацията си?

- Следете постоянно нивото на репутацията си с инструменти като Google Alerts и Socialmention.com. Опитвайте се да отречете възможно най-бързо нещата, които не са истина. Научете се да говорите уверено и ясно. И много важно – уверете се, че всеки служител знае посланието на вашия бранд!

Повече информация и възможности за регистрация за семинара на Алън Стивънс в София на 22.01 ще откриете
ТУК

 

Оригинална публикация

Noble Graphics e рекламна агенция на годината

www.capital.bg I 14.09.2014г. 

Творческият директор на Noble Марсел Леви и главният редактор на dnevnik.bg Велислава Попова приемат поредната награда за кампанията "Дневник на българската действителност"
© Мария Манолова

 

 

Кампанията "Дневник на българската действителност" взе пет златни награди на фестивала ФАРА

Noble Graphics стана рекламна агенция на 2014г., а "Загорка" АД – рекламодател на годината на ежегодния рекламен фестивал ФАРА. Кампанията "Дневник на българската действителност," която Noble Graphics създадоха за dnevnik.bg, спечели пет златни награди в различните категории на конкурса.

"В последните дни хората тук говорят помежду си, че тази година е по-слаба. Изрично обаче искам да кажа, че това е само количествено измерение. Качеството на заявките тази година е много добро," коментира председателят на творческото жури на фестивала и криейтив директор на DDB София Йордан Жечев. ФАРА се провежда за петнадесета поредна година в Албена и има за цел да отличи най-креативните рекламни идеи за изминалите 12 месеца.

Победителите

В последните две години на конкурса Noble Graphics финишираха втори в конкурса за най-добра агенция. Тази вечер обаче те успяха да изпреварят миналогодишния победител DDB София. Трета в творческите категории остана NEXT-DC, която обаче стана "Медийна агенция на годината" за втора поредна година.

"Дневник на българската действителност" на dnevnik.bg стана най-награждаваната кампания на Noble Graphics и спечели златните отличия в категориите "Комуникационна кампания", "ТВ реклама и кинореклама", "Прес реклама", "Вътрешна реклама" и Art Direction.

Агенцията спечели и награди за кампаниите "Свежо от планината" за "Пиринско пиво", "Куфар-телевизор за Fox International Channels и "Закачалки" за йога студио Omnitom. Последните месеци са силни за агенцията – през пролетта Noble Graphics взе най-много награди на конкурса за рекламна ефективност Effie, а малко след това Желез Атанасов и Владимир Герасимов от агенцията спечелиха златна награда Young Lions в Кан на най-престижния рекламен конкурс в Европа.

Кампанията "Билет" на DDB София за Международния филмов фестивал в София беше най-награждаваният проект на агенцията тази година. Благодарение на нея през 2014г. фестивалът за първи път реши да промени начина, по който продава билети – вместо само на касата на НДК, те се разпространяваха в консервни кутии в над 200 магазина в София. Всеки билет можеше да бъде използван за почти всяка прожекция след като бъде регистритан онлайн. Кампанията е увеличила посещаемостта на София Филм Фест с над 30%. Рекламната идея взе златни награди в One-to-One Communication и "Дизайн на опаковки", сребро в "Digital: Интерактивна кампания", "Комуникационна кампания: социална, медийна, политическа", "Корпоративна идентичност" и Out of home: Ambient.

Новите попълнения

Tribal Worldwide и FourPlus са двете свежи попълнения на ФАРА 2014, които си тръгнаха с награди. Първата агенция беше създадена само преди година и е част от групата на DDB София. Tribal вече има отличия за One-to-One Communication (три сребърни награди за кампанията "Най-лесният начин да засвириш на пиано" за Фондация "ХХ Триола-Квинтола" и за "Портрет на чинийка" за Агитпроп), за "Вътрешна реклама" (отново за същите два проекта), както и в "Корпоративна идентичност" (за идентичността на "8PM"). Four Plus спечели една творческа награда на ФАРА 2014 – бронз в категорията "Комуникационна кампания: Стоки" за Sprite Graffitti Fest. Същата кампания донесе на агенцията и отличия в медийните категории на фестивала (сребро в "Нови комуникационни канали" и бронз в "Медийна кампания")…

 

 

Оригинална публикация