5 мита за рекламата

www.manager.bg I 14.10.2014г. 

Ако някой ви каже, че небето ще падне върху вас, вие ще го наречете "луд". Но ако много хора постоянно ви го повтарят, накрая ще им повярвате.
Същото се отнася и за рекламата. Само защото всички компании вършат едно и също в рекламирането не значи, че принципът ще сработи.
Непрекъснато виждам как предприемачите хвърлят огромни суми, за да изградят марката си с традиционните техники на брандиране, защото всички правят така. Тези подходи в маркетинга могат да съсипят компанията преди още да се е изправила на крака. Времената се промениха. Технологиите сега създават нови начини да се рекламира. Традиционното мислене остава в миналото, където битуват митовете за рекламата и нейното влияние върху бизнеса.
Това разказва в електронното издание Entrepreneur Стар Хол – международен говорител, автор и експерт в областта на социалните мрежи. И веднага подкрепя тезата си с описание на 5 от съвременните митове за рекламата, като развенчава всеки един от тях.
Мит 1: Ако дълго време предлагате добър продукт, ще създадете успешен бизнес.
Дали качеството на продукта или услугата ви е важно? Разбира се, но има твърде малко общо с това доколко вашият млад бизнес ще успее. Истината е, че някои много печеливши, успешни марки предлагат не толкова добри продукти, докато някои от загиващите бизнеси създават неповторимо качество. Успехът на марката ви зависи от твърде много странични обстоятелства. Не попадайте в капана на мисленето, че вашето перфектно предложение ще ви отвори вратите на света. Добрият продукт ще ви направи горди, но е твърде възможно да не ви направи по-богати. Изследвайте пазара, преди да го атакувате. Допитайте се до хората, използвайки каналите в интернет.
Мит 2: Колкото повече харчите за реклама, толкова повече ще печелите.
Ще чуете тази максима от много представители на рекламния бранш. Много големи компании отделят колосални суми от бюджета си за маркетинг и така спонсорират неефективни реклами. А всъщност, най-добрият начин да получите ефект от рекламата е да селектирате прецизно медиите, които достигат до вашите потенциални купувачи.
Мит 3: Рекламата от уста на уста и препоръките ще направят бизнеса ви печеливш.
Този мит е една от основните причини за гибелта на много видове бизнес, които в началото са се търсели от хората. Част от шефовете все още живеят с убеждението, че за нищо на света не биха дали и стотинка за реклама. И всеки момент чакат голямото говорене да произведе бум в продажбите. Преди години това може да е било възможно в малките индустрии, където конкуренцията не е толкова голяма. Този период свърши.
Мит 4: Трябва да притежаваш голям набор от умения, за да бъдеш успешен предприемач и марка.
Срещала съм много представителни, способни, самоорганизирани личности с бизнес мислене, които заради това убеждение са се проваляли в опита си да създадат успешна марка. Ако сте добри с хората, добър мотиватор, ако ви бива в счетоводството и работите здраво, естествено, това е предимство. Но истината е, че дори да сте лишени от по-голямата част от тези умения и качества, пак можете да бъдете страхотен предприемач. Има един трик, който повечето хора в бизнеса пренебрегват: ежедневният маркетинг. Какво правите вие и служителите ви всеки ден, за да рекламирате и развивате бизнеса си? Ако направите обаждането, което отлагате, ако напишете още един, допълнителен e-mail, ако пуснете още една информация, свързана с компанията, можете да задвижите марката с неповторима сила.
Мит 5: Да рекламирате бизнеса си (включително маркетинга, връзките с обществеността и кампаниите в социалните мрежи) е огромен разход.
Много хора живеят и работят с това убеждение в продължение на години. И много нови марки се провалят заради липсата на финансова подкрепа за рекламиране. Фокусирайте се върху онлайн присъствието и почнете да градите марката си от медийните канали с достъпни цени. 

 

 

 

Оригинална публикация 

Седмични новини за маркетинг и реклама (19 септември)

www.capital.bg I 19.09.2014г. 

80% от притежателите на смартфон го използват до 15 мин след ставане от сън, Intelday Solutions става част от международна мрежа, Ebay ще продава реклама по подобие на Amazon
 

Почти половината българи притежават смартфон, а 80% го използват до 15 мин. след събуждане

Потребителите на смартфони в България са 2.8 млн. души, а използващите таблети – почти 1.1 млн. души. Това показва статистика за употребата на мобилни устройства на "Пиеро 97", която агенцията показа на тазгодишното издание на рекламния фестивал ФАРА. Петдесет и осем процента от собствениците на мобилни устройства влизат в интернет, докато гледат телевизия, сочи още изследването. Гледаемостта на телевизия е област, в която България води пред останалите държави в Европа. Тук тя е 85%, докато средната за континента стойност е 73% по данните на Mediascope от 2012 г. Според последна информация на Гемиус от май тази година интернет потребителите в България на възраст над 15 години са 4.1 млн. души. Друго изследване за употребата на смартфони на агенция IDC показва, че 79% от запитаните на възраст от 18-44 години използват смартфона си веднага след събуждане. Това означава, че всеки 4 от 5 участници в анкетата е използвал телефона си до 15 минути след ставане от сън. При възрастовата група от 18-24 години делът скача до 89%. Всеки отделя средно по 132 минути на ден на смартфона си, като най-голяма част от времето (41 минути през работната седмица и 19.5 минути през уикенда) е прекарана във Facebook.

"Аз Медия" се вля в "Инвестор.бг"

Сайтовете az-jenata.bg, az-deteto.bg и ludimladi.bg вече официално са част от групата на "Инвестор.bg". Според Търговския регистър през изминалата седмица дружеството Аз Медия" ЕООД се вля в "Инвестор.бг". Договорът за преобразуване подлежи на одобрение от Комисията за финансов надзор. Интернет компанията "Инвестор.БГ" придоби 80% от портала Imoti.net и три сайта от групата "Аз Медиа" – az-jenata.bg, az-deteto.bg и ludimladi.bg още през 2011 г. Инвестицията тогава възлезе на общо на 910 хил. лв. "Основна причина за придобиването на "Аз Медия" са силният бранд на Az-jenata.bg и фактът, че компанията има потенциал за много атрактивна оперативна печалба и е със сходна на нашата корпоративна култура", коментираха тогава от "Инвестор.бг" на сайта през 2011 г.

PR агенцията Intelday Solutions става част от мрежата PROI Worldwide

Intelday Solutions става част от PROI Worldwide в Европа, Африка и Близкия изток, съобщават от агенцията. Мрежата включва 68 комуникационни агенции от целия свят, чиито общи приходи за изминалата година са около 524 млн. долара. "PROI Worldwide предприе агресивна експанзия в Централна и Южна Европа, за да отговори на нарастващото значение на този бързо развиващ се регион и качествата на агенциите в мрежата от него", коментира в официално съобщение глобалният председател на организацията Андреас Фишер Апелт. Според новия изпълнителен директор на Intelday Solutions Адриана Попова тази стъпка ще разшири обхвата на предлаганите от агенцията услуги. "Това ще ни позволи да предложим комуникационни и маркетингови решения и интегрирани услуги извън България," коментира Попова. Агенцията вече има реализирани проекти в Косово, Босна и Херцеговина, Малта, Португалия и Естония. Присъединяването на Intelday разширява присъствието на PROI Worldwide в Централна и Източна Европа. Мрежата вече има представители в Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Хърватия, Румъния и Словакия.

Ebay също се отваря към рекламодателите

Ebay ще предлага място за мобилна реклама в приложението си за мобилни устройства до края на тази година, пише The Wall Street Journal. По този начин компанията иска да се конкурира с останалите търговски сайтове и да се възползва от нарастващите приходи от мобилна реклама. Според проучване на eMarketer глобалните разходи за мобилна реклама през тази година ще нараснат до 32.7 млрд. долара спрямо 17.7 млрд. долара през изминалата година. Новата мобилна услуга ще предостави място на рекламодателите в мобилното приложение, което има почти 4.6 млн. посетители дневно, заявяват от компанията. "За първи път ви предоставяме възможността да се свържете с потребителите ни по време на тяхното пазаруване", се казва още във видео на сайта на Ebay. Според статистика, обявена във видеото, потребителите прекарват средно по 150 минути в приложението. Сайтът за интернет покупки разработва новата рекламна платформа в партньорство с медийната агенция Triad Retail Media. Конкурентите от Amazon също се опитват да увеличат приходите си реклама. Наскоро сайтът въведе продукта Sponsored Links с идеята да замени услугата Google Ads поне на собствените си сайтове.

Facebook се бори за дял от рекламата на Youtube

Бързонарастващите приходите на Youtube от видеореклама провокираха социални мрежи като Facebook да създадат собствени платформи за качване и разпространение на видео съдържание. Според Wall Street Journal най-голямата социална мрежа ще се бори за дял от потребителите на YouTube. Facebook иска да привлече популярни създатели на видеа и дори цели канали от видеосайта. В момента YouTube залага на стратегически подход да монетизира по-добре взаимоотношенията си с рекламодателите. Най-новата рекламна услуга, Youtube TrueView, обещава гарантирани показвания и изисква плащане само ако потребител е изгледал рекламното съдържание. Според проучване на Jefferies Equity Research очакванията за приходите от реклама на Youtube за 2014 г. са 5.9 млрд. долара и могат да се увеличат до 8.9 млрд. долара през 2016 г. Рекламните приходи на Facebook също показват значителен растеж от 67% на годишна база, като за втората четвърт на 2014 г. са 2.68 млрд. долара.

 

 

Оригинална публикация 

Позиция на Комисията по етика на БДВО

www.bdvo.org I 28.08.2014г. 

Eтичен казус във връзка със сигнал за нарушаване на Етичния кодекс на PR  специалистите в България от PR специалистите на Българска народна банка (БНБ)

 

 На 11 юли 2014 г. Комисията по етика към Българското дружество за връзки с обществеността беше сезирана за нарушаване на Етичния кодекс на PR специалистите в България. В сигналът се посочва, че на пресконференция, организирана от БНБ в същия ден по повод представянето пред обществеността на резултатите от одита на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка, не са били допуснати свободно журналисти от българските и чуждестранни медии. Сигналът е подаден от Стоян Стоянов, PR Специалист и преподавател по „Връзки с обществеността”. Според него, с това свое действие, колегите от Пресцентъра на БНБ са нарушили Етичния кодекс на PR специалистите в България всички принципи на професионално поведение, залегнали в него и най-вече тези, които се отнасят до свободния обмен на информация и отговорността към утвърждаването на професията.

Компетенции на комисията
Съгласно Правилата за работа на Комисията по етика към БДВО, след като разгледа всички събрани материали по казуса, Комисията може да изрази единствено своята позиция относно етичността на случилото се, тъй като г-н Стоянов и PR специалистите от Пресцентъра на БНБ не са членове на Дружеството според наличната информация.

Процедура
Комисията по етика прие получения сигнал като основание да започне разглеждане на казус за евентуално нарушение на Етичния кодекс в посочената ситуация. В тази връзка първо беше изпратено запитване с искане на информация до пресцентъра на Българска народна банка. Писмото беше изпратено до г-н Александър Урумов като негов ръководител. Също така, за да бъде максимално обективна при разглеждането на сигнала, Комисията по етика предприе стъпки за събиране на информация за случая и от самите медии, посочени като засегната страна в изложението на г-н Стоянов. За целта Комисията направи преглед на наличните електронни публикации в интернет пространството, отнасящи се до посочената по- горе пресконференция от 11 юли 2014 г. Паралелно с това Комисията пусна и анкета до над 100 национални медии. Отделно, уточнения относно случая бяха поискани и от самия г-н Стоянов. Казусът беше разглеждан от двама членове на Комисията по етика – Милена Атанасова и Елица Наумова, тъй като д-р Кремена Георгиева си направи отвод.

Становища на страните
В сигнала, подаден от г-н Стоянов, се посочва, че „Разделянето на медиите на привилегировани и непривилегировани от страна на който и да е PR специалист води до неравнопоставеност на медиите, които са наши партньори, както и до непрозрачно и непълно информиране на българските граждани.” Същевременно, г-н Стоянов споменава, че до участие в пресконференцията Българска народна банка е допускала единствено журналисти от предварително подготвен и непубличен списък – факт, за който алармираха и самите медии. В подкрепа на информацията, изложена в писмото си, г-н Стоянов прилага и извадки от публикации в електронни медии от деня на пресконференцията. До момента, повече от месец след отправеното запитване, Комисията по етика не разполага с официално писмено становище от Пресцентъра на Българска народна банка. Посредством коментари в социалните мрежи г-н Александър Урумов – началник на Пресцентъра на БНБ, аргументира действията си и дава информация, че на пресконференцията е поканил конкретни национални електронни и печатни медии поради мащабността на проблема и желанието му по-бързо и точно да бъде разпространена информацията в страната. Той допълва, че не е предвидил големия интерес и след като е установил, че след пресконференцията медиите не се чувстват достатъчно информирани, в същия ден Пресцентърът е организирал и втора пресконференция за всички представители на медиите. В допълнение на прегледа на публикациите по темата в интернет пространството, Комисията по етика направи също директно допитване (анкета) към медиите, за да може да получи мнението им като засегната страна по случая. От получените отговори става ясно, че в действителност по-голямата част от медиите не са били информирани за предстоящата пресконференция и не са присъствали на нея, като това се отнася включително и за специализирани финансови медии. Една от медиите, попълнили анкетата, е потърсила предварителна информация от пресцентъра на БНБ дали ще има пресконференция, но не е получила конкретен отговор. Друга пък е отразила информацията, въпреки че не е специализирана в банковото дело, а в друг бизнес сектор, поради обществената значимост на събитието. По-голямата част от отговорилите медии са получили информация за случая от институцията след пресконференцията и са я разпространили (отразили) подобаващо.

Мотиви
Комисията по етика разгледа цялата налична информация и, на базата на Етичния кодекс на PR специалистите в България, стигна до следните изводи: В случай на недопускане на медии до обществено полезна информация от изключителна важност, се накърняват следните професионални ценности, описани в Кодекса:
- Честност
„… Уважаваме различните мнения и свободата на изказването им. Ценим истината и точността спрямо медиите, публиките, клиентите, работодателите и конкурентите.“
- Независимост
„Ние работим открито, като отчитаме обществените интереси. Успехът на нашия клиент/ работодател е важен, но не с цената на професионалния компромис. Предоставяме независими съвети и носим отговорност за действията си.“
- Ангажираност
„…Осъзнаваме своята отговорност както пред тези, за които работим, така и пред обществото, и действаме като социално отговорни граждани.“
Също така в този случай се нарушават и следните принципи за професионално поведение от Кодекса:
- Свободен обмен на информация
„Стимулирането на свободен обмен на достоверна, точна и навременна информация е от съществено значение за обслужването на публичния интерес и за изграждане на компетентно мнение и вземане на решение в демократичното общество. ПР специалистите се ангажират да изграждат и поддържат доверие в отношенията с целевите публики и обществото чрез предоставяне на коректна и изчерпателна информация; …; да защитават достоверността и да гарантират прозрачността на информацията.“
- Отговорност към утвърждаване на професията
„ПР специалистите работят целенасочено за изграждане, утвърждаване и повишаване на разбирането , доверието и уважението в професията. ПР специалистите се ангажират: … да работят за прозрачен и социално отговорен бизнес.“

Позиция
При събитие с национална значимост, предизвикало сериозен обществен интерес (какъвто е конкретният случай), организацията – страна по случая, и работещия в/за нея екип от PR специалисти (ако има такива), следва да осигури свободен достъп до информация относно събитието, освен при наличие на нормативни (законови) ограничения. В конкретния случай достъпът на медии, проявили интерес към информационния повод, е бил ограничен, с което действие е нарушен Етичния кодекс на PR специалистите в България.

Препоръки
Комисията по етика апелира към специалистите по публични комуникации в страната да спазват с всички свои думи и действия Етичния кодекс на PR специалистите в България, защото по този начин работят за утвърждаването на професията, изграждането и запазването на нейната добра репутация и престиж пред обществото. Този апел се отнася и до взаимоотношенията с медиите, които са партньори на PR специалистите в провеждането на прозрачен и ефективен диалог с целевите публики.
 

10 съвета, които никой не ми е искал

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

Георги Лозанов

 

Те са към политиците и подреждат в “опорни точки” илюзиите им по отношение на медиите в предизборна ситуация.

1. Не прекалявай с присъствието си в ефира! Старата максима, че и маймуна да вържеш в студиото, ще я направиш депутат, се преобърна и сега, колкото повече обикаляш из студията, толкова по-голям е шансът да станеш на маймуна. Така е, защото след романтичните години на “първоначалното натрупване на влияние” публичната среда у нас загуби демократични качества и те товари с негативите си “по условие”; щом подадеш глава от дома, вече няма как да се върнеш “целият в бяло”. Историческата граница между двата периода бе маркирана от “урока по мълчание” на царя.

2. Не си купувай медии или дялове в тях! Нито явно, нито пък тайно, защото то няма как дълго да остане такова. Играта на “свой терен” престана, а нищо чудно и никога да не е била печеливша. Откакто хората излязоха на улицата, икономическата връзка между медиите и политиците беше разпозната като тежък конфликт на интереси, а фигурите, които я олицетворяват, са най-атакуваните в държавата. Партийните телевизионни проекти, вместо да вкарват, започнаха да вадят от парламента.

3. По-скромно с парите за кампанията! Получените гласове слабо зависят от тях. Дори често зависимостта е обратнопропорционална, както показва простата сметка от няколко избора насам. Скъпите кампании оставят дъх на корупция, защото е ясно, че взетото после по различни начини ще трябва да се връща. А и избирателят накрая разбра, че по време на кампания се опитват да го надхитрят с партийните приходи от неговите данъци.

4. Не си позволявай негативна кампания! Още от провала на Петър Стоянов в битката му за втори мандат се видя, че независимо дали имаш основания, или не, когато черниш опонента, му прехвърляш гласове. Хората по принцип са разочаровани от политиците си и затова не са готови да дарят разочарованието си един срещу друг. Това им се струва израз на откровено лицемерие, още повече след като станахме специалисти по коалиции и паракоалиции между непримирими врагове.

5. Не се хвали сам! Първо, защото самохвалството дори в балканско общество като нашето е проява на лош вкус. И второ, защото, ако една информация няма поне два независими източника, тя е “комуникативен брак”, думи, хвърлени на вятъра. Усещането на аудиторията е, че някой я баламосва или най-малкото й губи времето.

6. Не разчитай само на агитация! Тя, включително и поради описаните тук политически илюзии, е досадна и приспивна, “Сънчо” за възрастни. А случаят “Костинброд” показа колко беззащитна е агитацията в законните си форми и как едно новинарски разиграно събитие може с лекота да я подмени. Заедно с това очакването е поне преди избори тези, които искат власт, не само да обещават, а и да извършат нещо, и то в плана на възмездието. В резултат политическият процес в страната се е превърнал в съдебен, но на ужким, в “игра на стражари и апаши”

Ако не се запишеш за участие в нея, няма особен смисъл и да се регистрираш за изборите.

7. Говори непредвидимо! Отдавна никой няма търпение да слуша заучени политически фрази, които звучат като публична маска, надяната за случая. Интересът се връща едва когато тя се повдигне от експресивни изблици, персонални откровения, дори очевидни издънки. Доган сякаш първи се усети с признанието за “обръча от фирми”.

Така е, защото двата големи политически разказа на прехода – социалният и антикомунистическият, не бяха удържани съответно от левите и от десните и предизборната борба стана нещо като надомно гладиаторско шоу с мачистки привкус. А вотът играе ролята на възгласи “давай” и “у-у-у” от страна на публиката.

8. Не си крий плановете (дали, как и с кого ще управляваш)! Това предполага избирателят да ти даде гласа си, а после да те остави сам да решиш как да го използваш. Едва ли има някой, който вече може да разчита на подобно кредитиране без гаранции. Състоянието на политическата класа в България е по-тежко и от това на КТБ. Ако партийната система беше като банковата, избирателите още щяха да се редят на опашка пред централите на управляващите.

9. Не разчитай, че екранът няма памет! Че казаното отлита. Интернет ще ти види сметката, чичко Гугъл всичко знае, той е виртуалната съвест на политиката днес. Има все по-тренирани потребители на нета, способни светкавично да те изправят срещу собствените ти думи отпреди месец, година, две… и да те залеят с гняв и присмех. Онези, които градят публичния си образ върху пластове забрава, стават собственици на политически пирамиди, заплашени да рухнат във всеки един момент.

10. Не гледай на зрителя, слушателя и читателя като на по-глупав от теб! Ако не друго, след 25 години медиен плурализъм той знае за елитите всичко, което те биха искали да не се знае за тях. Като прибавим и гражданската солидарност, родена в социалните мрежи, ще стане ясно защо все по-често нейните говорители са лидери на мнение, а не политиците. Вярно е, че това е привилегия на живота в големия град, но също е вярно, че в нашето малко, а и все още патриархално общество каналите на частното общуване са по-мощни от медийните. Посланията “от уста на уста” нямат влияние само върху общности, които принудително си поставил в изолация или си им платил по 50 лева “на калпак”, за да гласуват, без да мислят. Което пък въобще да не ти хрумва, но този съвет няма общо с медиите, така че спирам дотук.

 

 

Оригинална публикация 

3 стъпки за успешна experiential кампания

www.bgsmart.com I 08.07.2014 г. 
 

 

 

Experiential маркетинг кампаниите или т.нар. кампании чрез преживяване набират голяма скорост с всяка изминала година. Приносът им към creative и дигиталните маркетингови кампании се усеща все повече и това не е изненадващо с оглед средата, в която се развиват:

- Супер-свързаността и факторът „интернет“ са водещи в областта на увеличаването на продажбите;

- Марки като Amazon, Ebay и другите по-големи започват да доминират, правейки големи пазарни проучвания и предлагайки конкурентни цени;

- Рекламната индустрия и консуматорите са изцяло в ритъм с тези тенденции – едните ще похарчат 57 милиарда британски лири за дигитални реклами през 2014-а, докато другите се очаква да похарчат 31 милиарда британски лири годишно за пазаруване през мобилни приложения;

С оглед тази експлозия на информация и канали, марките започват все повече и повече да мислят за това как да останат „свежи“ и как да бъдат номер едно сред конкурентите си, разпростирайки се върху различни информационни канали. Как агенциите и мениджмънта на компаниите могат да измислят кампании, които да вършат работа в толкова разноцветен дигитален свят?

Има много различни твърдения, но има консенсус върху това, че съдържанието което се произвежда, трябва да бъде наистина качествено. Марките трябва да следят от близо и да разпространяват своето съдържание за да увеличат ангажираността към него и респективно продажбите си.

Това от своя страна допринася за развитието на experiential сектора на маркетинга. До скоро считахме преживяването и предложението за семплинг по време на кампанията за ключови за успеха, но през последните години, години на преход, интегрирането им в дигиталния информационен канал стана водещо за добрата маркетингова кампания.

Първоначално, дигиталните канали предложиха на бизнеса възможност да се проследява възвръщаемостта на инвестицията (ROI). Сега каналът се използва за изработката на изцяло интегрирани кампании, които предлагат едновременно преживяване с марката и дигитално съдържание. Една успешна кампания трябва да работи както в дигиталното пространство, така и в реалния живот.

1. Креативен прочит на заданието

Когато се изработва кампания, креативните елементи се мислят така, че да работят в реална ситуация, на места, където хората могат да закупят продукта ви и се изработват така, че да предават идеите на вашата марка. В дигиталната ера, прякото представяне на вашия продукт никога не е било толкова важно.

След това трябва да се помисли дали съдържанието ви може да има живот в интернет пространството и след събитията. Жизнен текст и лъскави визуализации вършат страхотна работа. Трябва да се има предвид, че хората стават все по-внимателни когато дават своите „лайкове“.

2. Публикуване на съдържанието

За да постигне максимална публичност, марките трябва сами да публикуват съдържанието, свързано с техните кампании. Трябва да се помисли внимателно върху това кога и къде точно да става това публикуване и по какъв начин. Позиционирането на събощението е ключово за успеха на кампаниите, с оглед множеството информационни канали.

Най-добрият сценарий разбира се публиката да е толкова впечатлена от вашето съдържание, че сама да го препубликува и да го споделя със свои приятели.

3. KPI-та

Измерването на успеха в социалните мрежи от доста време насам се доказа като показателна метрика за успеха на кампанията. Кодове за онлайн отстъпка например за чудесен начин за измерването на вашите продажби в резултат на действията които сте предприели.

Важно е обаче, елементите които измервате, за да установите успеха на вашата кампания, да обхващат всички важни цели. Наличието на информация в реално време е голям бонус и трябва максимално да се възползвате от този факт. За да имате максимална възвращемост на своята инвестиция е допустимо да правите малки корекции в хода на кампанията.

Като заключение може да бъде казано, че марка, която интегрира своите ATL и BTL активности заедно с дигиталните си каналаи, отваря вратата към сериозен успех на пазара и увеличаване на своите продажби.

Damian Clarke, изпълнителен директор и основател на агенция Undercurrent

 

Оригинална публикация 

Професия футурист

www.karieri.bg I 04.07.2014 г. 

 

Ако отидеш на среща с Илиян Ковачев, зареден с въпроси за това как компанията му се е развивала дотук, може да останеш разочарован. С първото изречение на разговора той вече е готов да те изстреля поне 20 години напред. След това ще обясни подробно защо всички сегашни концепции на бизнеса ще се обърнат с главата надолу след година или две.

Илиян Ковачев е съсобственик и творчески директор на дигиталната агенция ilyan.com. Тази година компанията става на двадесет години и посреща събитието с 50 служители, офиси в три държави и предстартова треска за отварянето на клон в четвърта. В момента бизнесът на агенцията е в интернет – в създаването на маркетингови решения за социалните мрежи и онлайн user experience (потребителско преживяване – бел. авт.). Все по-често обаче тя се бори наравно с традиционните рекламни агенции в конкурси за кампании на големи клиенти.

Обгрижването на брандове в интернет всъщност не е първото или единствено занимание на ilyan.com. През годините агенцията сменя фокуса си многократно – специализира се се в печатна реклама, уеб дизайн и социални медии. И винаги оцелява. Това е съвсем логично, защото Илиян Ковачев е хиперактивен в раждането на идеи. И в момента освен с дигитална агенция в България той се занимава със "стратегическото" ѝ звено в Лондон, страничния консултантски проект The Heads (виж допълнителния текст) и стартъпа Captain Social, който се финансира от инвестиционния фонд Eleven. 

Сега ilyan.com ще премине през поредна трансформация. В момента агенцията създава и поддържа facebook страници и уебсайтове за клиенти като Danone, кренвиршите "Леки", Chupa Chups и други. Илиян Ковачев обаче е в България (а не в Лондон, където живее), за да управлява скока на агенцията от социалните медии към нова концепция.

"Настоящето в сегашния му вид няма да го има след една година", е кратката оценка на Ковачев за стъпалото, на което се намира. За това ilyan.com няма да е ориентиран към техническото създаване на сайтове, страници в социалните мрежи или приложения. Новата му идея е чрез готови интернет инструменти да разбие пазара с бързи за имплементация и достъпни решения. Програмирането и времеемките технически проекти – т.е. това, което често предлагат рекламните агенции да останат на заден план, а бизнесът да се фокусира изцяло върху творческите идеи.

Той обещава първите резултати от преструктурирането и префокусирането на агенцията в началото на есента. Експериментът на мениджъра е интересен, защото ще е лакмус за развитието на дигиталната индустрия в България. За новата си концепция Илиян Ковачев стъпва на опита си от високо развития британския пазар. В България обаче дори определението "дигитална агенция" е неясно. Подобни компании обикновено се раждат по три начина: като наследник на агенция с друг фокус (както е в случая на ilyan.com); като част от голяма рекламна агенция, която иска да вземе дял от интернет пазара; като стартъпи. Всеки пакетира услугата си по леко по-различен начин, за да се отличи от останалите.

 

 

Оригинална публикация 

Вълшебно хапче за успех в социалните мрежи?

www.seom.bg  I 18.06.2014  

Истинският успех в социалните мрежи изисква време и усилия, за да може да се изгради автентично, доверено и човешко присъствие.

Мигновените резултати

Винаги ще има някакъв нов трик в диетите, който се носи из пространството, нали така? Има ново устройство, което прави упражненията не толкова скучни, ново хапче, което ще ви превърне в кинозвезда с минимални усилия. Има толкова много от тези нови трикове, че човек се чуди защо хората продължават да им вярват и да ги купуват.

Мислите си: “Хората със сигурност не купуват тези неща, нали?” Въпросът обаче е че го правят. Причината, поради която виждате толкова много хора бързо да влизат във форма, да забогатяват мигновено, да стават по-добри с по-малко усилия, е в това, че хората купуват изброените неща. И продължават да ги купуват, непрестанно. Индустрията за самоусъвършенстване е наводнена с идеи за бързи решения, защото свалянето на килограми е тежка задача. Това да влезеш във форма е трудна работа.

Постигането на резултати, отнема време и усилия – трябва да се правят упражненията, да се внимава с яденето, ден след ден, а след това още ден подир ден и накрая резултатите идват.

Magic PillНо хората не искат това. Хората искат да виждат резултатите бързо, искат да постигат целите си, без това да се отразява на начина им на живот. Истината обаче е, че постигането на резултати, в която и да било област, иска време, иска усилия и за да се получат най-добрите резултати – иска посвещение.

Същото важи и за подхода ви към социалните мрежи – докато някои биха предпочели да вярват, че могат да изградят нещо и хората сами ще дойдат да ги намерят, нещата са много по-сложни от това просто да създадете една Фейсбук страница.

В света на социалните мрежи хората, почитатели на бързите решения, често гледат към автоматизацията. С толкова много данни, толкова много инструменти, такъв голям обем техническа информация, разбира се, можете да автоматизирате голяма част от нещата и да си спестите време, нали? И наистина, автоматизацията спестява време и е основна част от арсенала, който всеки сериозен специалист, занимаващ се със социални мрежи, използва. Но в същото време автоматизацията не е нещо, на което можете да разчитате изцяло и за всичко.

Истинският успех в социалните мрежи изисква време и усилия, за да може да се изгради автентично, доверено и човешко присъствие.

Няма преки пътища към постигането на това.

Ето някои от начините, по които автоматизацията трябва и те трябва да бъде използвана, за да увеличи присъствието ви в социалните мрежи.

Статистиката и данните са велико нещо
Те са едно от основните предимства на социалните мрежи, възможността за достъп до разговори и данни за бранда и за индустрията, в която сте. Безценно е да можете да чувате гласа на клиентите си, да чувате тревогите на хората и да бъдете в състояние да използвате чутото при планиране и изпълнение на стратегиите си. И всичко изброено ще става все по-приложимо, тъй като все повече и повече хора започват да използват социалните мрежи в ежедневието си.

… но трябва да се знаете кои данни за важни за вас (и защо).

Броят на последователите ви, на харесванията – всички тези неща са добри индикатори за успех в социалните мрежи, но са безсмислени ако не ги превърнете в продажби или реална ангажираност към бизнеса ви. Важно е да знаете от какви данни се нуждаете, какво целите да постигнете със социалното си присъствие и как ще измервате тези неща и в последствие ще използвате събраната информация, за да вземате по-информирани бизнес решения. Това изисква анализ на цифрите, а не просто цифри. Необходимо е да използвате данните си като отправна точка за това до кого трябва да достигнете, кога и как. По този начин е в крайна сметка ще стигнете до успеха отвъд сухите цифри.

Анализът на профилите ви в социалните мрежи е много съществена стъпка
От решаващо значение е да анализирате социалните си профили и да видите къде се намирате, какво правите в момента, какво генерира най-голям интерес сред феновете ви. Необходимо е да познавате аудитория си, да знаете какво искат хората в нея – колкото по-добре разберете това, толкова по-добре ще бъдат приемани публикациите ви.

… но трябва да го правите редовно.
Страхотно е да си правите “преглед” на здравето на социалните мрежи, в които имате присъствие, но е важно и да го правите редовно. Да не спирате да следите цифрите, да анализирате и да интерпретирате данните, за да можете да виждате постоянен напредък. Трябва да знаете какво работи, трябва да експериментирате, до проверявате какво прави конкуренцията. Необходимо е да бъдете на челни позиции, редовно.

Голяма част от заниманията със социални мрежи се състои от учене. Никой не разполага с всички отговори, винаги има нови неща, които можете да опитате, на базата на собственото ви разбиране за аудитория. Това да се задържате на челните места по резултати, както и напредъка ви в собствената ви индустрия, ще ви помогне за запълните дупки, да се справяте с пропуски и, с времето, да изграждате общност и присъствие в социалните мрежи.

Насрочването на постове е огромна помощ

Насрочването на един куп съдържание сутрин може да ви помогне да спестите време и да ви даде възможност да се заемете с нещата, които трябва да свършите. Използването на такъв тип автоматизация е начин да увеличите ефективността на усилията ви да откривате и споделяте съдържание в точно определен час за точно определена аудитория. Можете да насрочвате постовете си и за няколко различни часа на деня или дори на месеца или седмицата. Така не е необходимо постоянно да сте онлайн.

… но трябва да сте наясно с това, което споделяте.
Напоследък има значителен ръст на предлаганите инструменти за “откриване на съдържание”, например на инструменти като HootSuite, Klout. Те могат да бъдат много полезни, като ви спестят значително количество време и усилия. В същото време обаче с тях можете да се изкушите да споделяте съдържание, което не сте прочели достатъчно внимателно. Представете си, че споделите статия, която не споделя изцяло възгледите ви, или се наложи да обяснявате на клиент нежелан резултат от автоматично споделяне, за който дори нямате представа.

Автоматичното споделяне може и да ви помогне да наподобите постоянство в социалните мрежи, но няма да ви помогне да изградите авторитет и експертно присъствие.

….освен това не можете да автоматизирате взаимодействието.
Хората продължават да изпращат автоматизирани съобщение на новите си последователи в Twitter или дори автоматични отговори, всеки път когато бъдат споменати в мрежата. Това също не е особено умно и в случая с последното е рискова практика.

Идеята на автоматичното съобщение очевидно е да генерира ангажираност, да накара новия ви последовател да се почувства включен и добре дошъл в общността, нали? Грешно разбиране.

Автоматичното ангажиране е оксиморон – ако в действителност не се ангажирате лично с това, то автоматизирането на тези дейности постига точно обратния ефект. Например, ако се обадите на някоя компания и чуете насреща автоматичен отговор, това по-добро ли ви се струва от отговора на реален човек?

Независимо от това какво казва роботът, дори и да ви пита “Как сте?”, няма начин автоматизацията да е нещо, което ангажира.

Автоматизацията по-скоро ви кара да се чувствате като поредната бройка. Просто още един човек от тълпата. Автоматичните отговори, освен ако не дават наистина полезна информация, не са ангажиращи.

Колкото повече реално можете да комуникирате с хората, да изразявате благодарност, да признавате, като човек на човек, толкова по-добре ще вървят нещата ви.

Следенето на социалните мрежи е императив за бизнеса.
Всички брандове трябва да се ослушват. [вижте и статията на български език: Слуша ли бизнесът ви?] Дори и да не сте сигурни каква е стойността на социалните мрежи за бранда ви, си заслужава да наблюдаване социалните канали, които познавате, със сигурност, за това какво се обсъжда в индустрията или нишата ви. Може би няма кой знае колко свързани с бранда ви дискусии, може би вие сте единствените, които проверяват от време на време. Така или иначе “ослушването” ще става все по-важно, тъй като все повече хора очакват от брандовете да слушат какво се случва в Мрежата.

… Но се пазете от автоматичните анализи на настроенията
Сигурно сте наясно с неотдавнашното търсене на NSA на разработчици, които да изградят система, която може да открива сарказъм в туитове. Това беше смешна история, която се завъртя из мрежата, но реалните последици за големите данни са огромни. Основният препъни камък за анализа на настроения е, че той не е в състояние да определи сарказма в:

“Това е отличен пример за едно велико изстрелване на бранд”.

Определянето от страна на автоматизирана система тук е трудно, защото трябва да бъдат взети две положителни думи (“отличен” и “велик”) и една, която е възможно да има негативно значение (“изстрелване”).

В този случай вероятно бих заложил на положителността на това изречение и тогава бихте открили в графиката си ръст на положителните споменавания. И това няма да ви помогне да действате умно.

Друг пример: “Моят интернет доставчик върши чудесна работа, когато става въпрос за крадене на пари от мен”.

Автоматизираният анализ на настроения не може да даде точни резултати на този етап. А и дори най-големите агенции за сигурност още са далеч от усъвършенстване на технологията за разпознаване на сарказъм дори за своя собствена употреба. Така че най-вероятно ще мине известно време, преди да можем да автоматизираме отчетите за настроения и да знаем със сигурност какво означават резултатите.

Изграждането на присъствие в социалните мрежи бързо е задължително за всеки бранд
Тук не става въпрос само за това, че хората разчитат на социалните мрежи и на интеракциите в тях, става въпрос за това, че следващото поколение е израснало в социалните мрежи. Facebook скоро навърши 10 години, което означава, че следващото поколение, тези, на които предстои да започнат работния си живот скоро, са имали акаунти в мрежите почти оттогава, откакто се помнят.

Присъствието в социалните мрежи е част от същността им, част от тъканта на ежедневието им. Помните ли какво беше животът без Интернет? Трудно ви е да си спомните, нали? Така ще се чувства и следващото поколение по отношение на социалните мрежи. А те скоро ще бъдат таргет потребителите ви. Ако искате да достигнете до тях, трябва да отидете там където са те.

Те не гледат телевизия, нито четат списания по същия начин, по който са го правели предишните поколения.Те са ръководители на собствени медийни центрове, те виждат това, което искат, когато искат – и блокират всичко останало. Трябва да отидете при тях. Ще трябва да откриете къде са, за да стигнете до тях.

… Но пускането на Facebook страница и откриването на Twitter акаунт не са достатъчни
Социалните мрежи са развиват, всеки ден. Пейзажът се променя, аудиториите гравитират към нови платформи, за да откриват нови неща, които ги интересуват. Ако искате същите тези хора да ви открият, трябва да сте там, където са и те. Трябва да успеете да изложите съдържанието си пред тях, да създавате послания, на които те ще отговарят. Това иска много работа. Иска и много последователни усилия за изграждане на доверено присъствие в социалните мрежи.

Затова няма вълшебно хапче. Няма схема за бързо забогатяване. Трябва да познавате и да разбирате аудиторията си, да знаете какво иска тя от бранда ви.

Ако можете да анализирате данните, да откривате предложения, които да се вписват в живота на хората, ако създавате наистина добро съдържание, което отговоря на нуждите им, ще изградите стабилен бранд в социалните мрежи.

Изграждането на авторитет отнема време, необходимо е да се отдадете на задачата и да преминете през необходимия процес, но възможностите са там, чакат ви и тепърва предстои да се разширяват.

Ако създадете нещо, те вероятно няма да дойдат сами. Но ако отделите време, за да разберете и изучите онлайн аудиторията си, то тогава ще си направите важни изводи, които ще помогнат на бранда ви да достигне нови по-високи върхове на успеха.

Оригинална публикация

В Интернет-обществото образованието се превръща в основно човешко право

www.sbj-bg.eu I 08.04.2014

Така твърди Бисера Занкова, медиен правен експерт на Съвета на Европа, председател на фондация „Медия 21” и координатор за България на международния проект „Нова медийна компетентност за медийни професионалисти”.

Нека първо да дешифрираме заглавието на Вашия проект. Какво се крие зад тези ясни на пръв поглед понятия?

Идеята се роди преди няколко години в дискусии с колеги от Словакия и Румъния. Тотално новата информационна и комуникационна среда поставя тотално нови изисквания както пред медиите, така и пред журналистите.
Необходим е нов поглед върху глобалния свят и нови умения. Необходима е мрежа между журналистите от различни региони и точки на света за бърз обмен на опит, знания и добри практики, за свързване на научните изследвания с всекидневната дейност. Размиха се границите между създаването на съдържание от професионалисти и непрофесионалисти.
Истинска революция, която доведе до нови измерения на човешкото право на изразяване и на информация. Много неповдигани досега въпроси излязоха на повърхността.
Един пример: през 2012 г. във Великобритания бе публикуван докладът на лорд Левесън за регулиране на печата; възникнаха спорове за медийното регулиране и саморегулиране; роди се нуждата да се дефинира кой е журналист, кои други категории създатели на съдържание или медийни участници трябва да се ползват от същата защита като журналистите.
Всъщност всеки създател на съдържание се нуждае от защита, а ако разширява обществените дебати и въздейства върху общественото мнение, би имал статус, близък до журналистическия – това е функционалната логика в новата медийна среда.
Още през 2011 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на държавите членки ново понятие за медиите чрез Препоръка CM/Rec(2011)7. Предложеното определение в документа е широко формулирано, за да обхване интерактивната масова комуникация като социалните мрежи и онлайн игрите. Говори се за нова медийна екосистема.
 
Как според Вас новите медийни умения ще се съчетаят с демократичното гражданско участие в медийния диалог, кое е новото при дигиталното образование? 

Новите медийни умения стават неразделна част от подготовката на всеки, пожелал пълноценно да общува в съвременната информационна среда и да изразява свои позиции в тази многоизмерна обстановка. По отношение на журналистиката, Интернет спомогна за възникването и утвърждаването на две нови медийни явления – журналистика на гражданите (citizen journalism), алтернатива на официалната журналистика и на институционализираните медийни практики, и гражданска журналистика (civic journalism), олицетворение на същинската обществена функция на медиите, намираща опора в гражданското общество.
На семинара в София стана дума за т. нар. immersion journalism, при която журналистите се потапят в дадена ситуация сред хората, съпреживяват я, идентифицирайки се с участниците в нея, и представят персонална перспектива към събитията. Нещо повече. Вече говорим не просто за онлайн умения, а за иновативност в професиите. Става дума не само за техническа изобретателност, а за непрестанно усъвършенстване и креативност. 

За да бъдат фактор за развитието на демокрацията, социалните мрежи, платформите, блоговете, и новите медийни услуги трябва да спазват човешките права. И при тях най-голям риск има за правото на неприкосновеност на личния живот и на личните данни. Затова и дигиталното образование става неделима част от медийното образование.

Друг принцип е съобразяване с ценностите на демократичното общество. Вътре в групата на IT потребителите се забелязва разнопосочност между интереси и мотивация. Преобладават търсещите информация за стоки и услуги и четящите онлайн медии. Това е пасивно потребление.
По данни на Евростат в България едва 9% от потребителите на мрежата имат свой блог или сайт. Такава е картината и за останалите европейски страни. Следователно, хората, които творчески се възползват от Интернет-възможностите, са значително по-малко. Следващ аспект на социалната ангажираност чрез новите IT е онлайн търсенето на отговорност на медиите от публиката.
 
Колкото и да говорим за независимост на киберпространството, то си остава от една страна зависимо от новите технологии, продукт на реалното човешко знание, а от друга, неговото влияние върху всекидневието ни става все по-осезаемо. Не е ли това ограничаване на съществуващите досега права на човека и представата ни за тях?

Не можем да говорим да ограничаване на човешките права в новата информационна и комуникационна среда, а по-скоро за нови техни измерения. Лично аз вярвам, че правото на свобода на изразяване и информация става много по-богато като възможности, които предоставя. А един от важните аспекти на тази свобода е самоизявата.
Създаването на блог, участието във форуми и дискусии, подкрепата на важни обществени каузи са критерии, чрез които днес можем да преценим как хората в дигиталната епоха постигат целите на свободата на словото. Интернет по много по-естествен начин и на по-широка основа дава възможност да се формира това отношение и да се отправят открити послания към лидерите, към организациите и към цялото общество.
Проблемите с цифровото разделение, с цифровата грамотност, с управлението на Интернет изискват решения, ориентирани към бъдещето. Сега се моделира живота ни, процесите, начинът ни на мислене. Затова се говори и за Интернет на нещата (Internet of Тhings).
Информационно общество не е само технически термин или общество, движено от информацията. Това е нова философия на управление, общуване, организация, образование.
От една страна, хората трябва да бъдат технически подготвени да общуват и творят в мрежата, а от друга да са наясно за рисковете, които генерира новата среда. Насърчаването на социалното единение, културното разнообразие и доверието между личности и народи при използването на ИТ и специално на Интернет е крайъгълен камък на информационното общество.
През 2007 г. това беше подчертано в специална Препоръка на Съвета на Европа за мерките за развитие на обществената ценност на Интернет. Така че човешките права са неизменна основа на съвременното технически свръх развито общество.
 
Социалните медии се противопоставиха на конвенционалните. Доказаха го и протестите в София. Къде е законодателството?

Това е друг основен въпрос. Медийната реалност днес е сложна, флуидна, разпръсната, многоизмерна. Съответно и медийната политика е многостепенна, променлива, създадена в резултат от компромиси и центрирана, все пак, около личности. Традиционното законодателство не може напълно адекватно да откликне на промените в обществената среда.

В новата многоизмерна среда медиите изискват диференциран и степенуван регулативен подход. И теорията се разви, но къде е съчетаването й с практиката? Колко страни дръзват да използват Препоръка CM/Rec(2011)7, за да създадат модерна медийна политика и законодателство?

За сега държавите са изключително предпазливи. Сякаш по-лесно е да решаваме отделни случаи и да си разменяме добри практики. Моето мнение е, че трябва да работим за създаването на хоризонтални рамки, които съчетават национални и международни регулативни елементи.
Аз нарекох тези рамки резултат от новата интуитивна регулативна култура, рамки, които са гъвкави и реагират адекватно на променливата медийна среда. Някои от тях бяха споделени от колеги по време на конференция за трансформациите в бродкастинга, организирана от Университета в Лийдс през 2012 г.
У нас, обаче, в домашни условия, те все още звучат по-скоро като послание на ексцентрик. Все пак оставам твърдо убедена, че имаме нужда от мислещи за бъдещето интердисциплинарни експерти и специалисти, красиви умове, които могат да материализират промяната в политиката и законодателството. Подготвените личности с визия за бъдещото ни медийно пространство имат и ще имат огромно значение.
 

Ердоган: Фейсбук и Ютуб да се подчиняват на турските закони

www.trud.bg I 25.03.2014

 Министър-председателят на Турция Реджеп Тайип Ердоган затвърди "двойните стандарти" за туитър и предупреди фейсбук и Ютуб "да се подчиняват на турските закони", съобщава вестник "Хюриет".

"Туитър се подчинява на американската Конституция, на британските, германските, китайските и руските закони. Но когато стане дума за Украйна, когато стане дума за Египет, за Турция, говори за свобода. Ние не сме страна от третия свят. Социалните мрежи трябва да уважават турската Конституция и да спазват турските закони", каза той на предизборен митинг в Истанбул.
 
"Могат ли тези сайтове да кажат "свобода", ако публикуват конфиденциални разговори на американския президент? Не могат. Спомнят ли си за свободата, когато стане дума за Турция", добави той.
 
Ердоган заяви, че блокирането на туитър е извършено съгласно съдебно решение за забраната на достъпа до профилите, което нарушава правата за поверителност.
 
"Ако те не се подчиняват на нашите закони, ще направим каквото е необходимо. Това не е бананова република. Никой не може да нарушава нашата неприкосновеност в името на свободата", каза министър-председателят. Той отправи критики срещу медиите, които според него, "създават съюз" с ислямския духовник Фетила Гюлен.
 
Правителството блокира достъпа до сайта за микроблогове туитър в продължение на 10 дни в навечерието на местните избори.
 

Агенция “Една жена каза”

Capital.bg I Мартин ГАРВАНОВ I 21.12.2012

Как динамиката на интернет е на път да превърне достоверната информация и сериозната журналистика в "мисия невъзможна"

Италианската компания Baia ще построи най-скъпата яхта в света. Плавателният съд ще струва около 6 млрд. долара и ще бъде покрит плочи от чисто злато, чието тегло ще надвишава 100 тона. Поръчката е направена от малайски милиардер, който е предпочел да остане неназован поради съображения за сигурност…

Не звучи твърде убедително, нали? Особено ако имате бегла представа от морско дело и се замислите какво биха направили 100 тона допълнителен товар с подобен неголям плавателен съд.

Въпреки че е изключително нелепа, а достоверността й – лесно оборима, преди малко повече от година тази новина обиколи цялата специализирана преса, която отразява яхтения бизнес. Материалът беше гарниран с обилно количество снимков материал. Месеци след като беше официално опровергана обаче, фалшивата история продължи да живее собствен живот и да се тиражира от сайтове по целия свят. Това е един от най-смешните, но и показателни, примери как интернет въобще не подобрява достоверността на информацията, дори напротив. А сега си представете, че фалшивата новина не беше нелепица за позлатена яхта, а нещо, което привидно изглежда съвсем възможно…

Изкривената реалност на онлайн медиите

Всеки, който е имал досег с журналистиката или с журналисти, почти сигурно е чувал, че една новина трябва да бъде потвърдена от най-малко два независими източника. Още по-добре, ако са поне три.

В интернет епохата обаче този фундаментален постулат на медийния бранш също трябва да бъде подложен на сериозна преоценка. Новите реалности на онлайн пространството са на път тотално да размият границите между сериозната информация, "жълтите" новини, непроверените клюки, зловредните интриги и откровените лъжи. Светкавичното разпространение на информацията в интернет и обстоятелството, че благодарение на социалните мрежи де факто всеки може да се превърне в онлайн медия, все по-често води до тиражиране на абсолютно неверни твърдения. Предавани по един своеобразен "развален телефон", те бързо добиват звученето на абсолютно достоверни "факти" и лесно могат да заблудят дори ветерани в новинарския бизнес.

Причините за ескалацията на този проблем са свързани както със спецификите на глобалната мрежа, така и с провокираната от нея трансформация на репортерската работа. Притиснати от кризата в журналистическия сектор, свиването на аудиториите и рекламните приходи, съкращенията на персонал и конвейерното компилиране на новини от страна на онлайн агрегаторите, традиционните, доскоро сериозни, медии трябва да действат с все по-бързи и по-бързи темпове. Ефектът от това обаче може да е доста разрушителен. Принудени да работят като новинарски агенции, те често пренебрегват принципа за засичане на информацията. А дори и да го спазят, няма никаква гаранция, че привидно сериозните източници, на които се позовават, преди това също не са били подведени, придавайки "тежко" звучене на някоя откровена глупост. Примерите за това – както български, така и чужди, за жалост стават все повече и повече, а единственият начин журналистът да бъде напълно сигурен в достоверността на информацията е или да е личен свидетел на случващото се, или да говори с преки участници в описваните събития…

Като агрегаторите

Противно на очакванията, водещите световни медии стават жертва на абсолютно същите деформации и допускат аналогични грешки като българските си колеги. Може би най-пресният и драстичен пример за нещо подобно е от края на ноември т.г. Тогава в медийното пространство изненадващо изтече новината, че онлайн компания номер едно в света Google се готви да придобие оператора на безжични точки за интернет достъп ICOA Inc., която развива дейност на територията на 40 американски щата. Спряганата цена на сделката беше 400 млн. щатски долара.

Ден по-късно се оказа, че такова нещо няма, а пресинформацията, изпратена до медиите, е напълно измислена. Фалшивата новина обаче вече беше тиражирана от агенция Associated Press (AP), която е най-старата новинарска организация в света (създадена още в средата на XIX век), от влиятелното икономическо списание Forbes и от повечето водещи технологични блогове в света като TechCrunch, Engadget, VentuerBeat u Gizmodo. Оттам попадна в новинарския поток на всички световни медии. Шокиращото в случая е, че журналисти от най-авторитетни медии не са извършили на пръв поглед елементарно и рутинно действие като телефонно обаждане до говорителя на Google…

Ако трябва да сме честни, тиражирането на слухове като достоверни новини датира още от времето преди началото на информационната епоха и интернет. Забавен пример е лансираната от известния сръбски писател Бранислав Нушич "информация", че в река Дунав е забелязан кит. Въпросният слух провокира посещение на изследователски екип от Британската кралска академия на науките. Друга популярна случка е историята за уж починалия американски автор и публицист Марк Твен, родила крилатата фраза "слуховете за моята смърт са силно преувеличени". Така че подвеждането на медиите е почти толкова старо като света, просто в момента е придобило размерите на пандемия.

За жалост интернет реалността, вместо да направи проверката на фактите по-лесна, постига точно обратен ефект. Пренесено в медийния бранш, това условно може да бъде описано с термина папагалска журналистика. Следвайки един от най-старите принципи на журналистическата професия – цитирането или позоваването на авторитетен източник, работещите в бранша започват механично да преповтарят дочути от друго място твърдения, без да вникват в съдържанието им – досущ като истински бъбриви пернати. На теория репортерите са свършили своята работата и са чисти пред съвестта си, защото прилежно са цитирали източник, който вдъхва доверие, например информационна агенция или сериозен вестник. Проблемът обаче е, че те от своя страна може да са се позовали на трета медия, която не е чак токова сериозна. А тя – на жълт сайт, блог, форум, дори на нечий статус във Facebook или съобщение в Twitter.

Подобни дълги информационни вериги, чийто първоизточник се губи, вече са всекидневие в интернет. Медиите, притиснати да работят като агенции, искат – не искат, участват в тях, за да не изостанат като актуалност спрямо конкурентите си. В повечето случаи журналистите не го правят поради зла умисъл, а просто защото не разполагат с физическо време да репортерстват лично и да се свържат с всички засегнати страни. Проблемът идва от това, че медийните хора се опитват да компенсират набързо свършената работа, използвайки стари принципи на професията, които очевидно функционират по изкривен начин в онлайн среда. Отговорът на аудиторията пък е, че още повече започва да се съмнява в написаното от журналистите. Така продуктът на медиите допълнително девалвира, натискът на персонала им се увеличава още и порочният кръг се затваря.

Когато става дума за онлайн дезинформации, е важно да се отбележи, че траекторията, по която информацията се разпространява в интернет, никога не е права линия. Тя по-скоро наподобява на дърво с много разклонения. По този начин може да се окаже, че на пръв поглед достоверна новина, потвърдена от 3-4 уж нямащо нищо общо един с друг източника, всъщност тръгва от едно и също място и е абсолютно манипулирана. По принцип това може да се случи и в невиртуална реалност. В интернет обаче това явление е масово и този факт започва да подкопава фундаменталните журналистически принципи на цитирането, позоваването и засичането на информацията.

Foxconn – другар N1 на тутраканската селищна система

Българската реалност също изобилства с примери за катализирана от интернет пространството папагалска журналистика. Най-близка по абсурдност до описаната в началото история с позлатената яхта е разпространена преди около година новина за разбита наркомрежа, организирана от наши сънародници в Солун. Интересното при нея било, че престъпниците разпространявали кокаин, маскиран като пудра захар върху сладкиши. Конспирацията се разплела, когато пратка с наркосладки по погрешка попаднала на погребална церемония и хората "започнали да се държат странно".

Както със сигурност се досещате, историята е напълно измислена. Въпреки това тя бе разпространена от почти всички български медии, позовавайки се на публикация на интернет страницата на популярно гръцко радио. Може би защото въпросният сайт е изцяло на гръцки, почти никой български журналист не беше успял да се убеди с очите си, че такава новина там няма. Липсата на потвърждение обаче не попречи на нашите медии да разпространят информацията, която за допълнителна "тежест" бе публикувана и от държавната агенция БТА.

Примерът от последните дни пък е фалшивата новина за изграждане на китайска фабрика в близост до град Тутракан, която ще сглобява части за световния технологичен лидер Apple. Заслепени от перспективата скоро да държат в ръцете си iPhone с надпис "Made in Bulgaria", голяма част от българските медии (включително и сайтове от групата на "Икономедиа") тиражираха почти едно към едно съмнителното прессъобщение, без дори да потърсят за потвърждение представител на кметството на малкия крайдунавски град. Където не бяха чували нищо за подобно нещо.

Може би най-нелепото папагалско повтаряне на неистинска информация се случва покрай дейността на сайта neverojatno.wordpress.com. Създателите му и до момента продължават да публикуват фалшиви интервюта с популярни личности като британския премиер Дейвид Камерън, германския канцлер Ангела Меркел, българския премиер Бойко Борисов или пък президентската съпруга Юлияна Плевнелиева, които уж споделят болезнени за обществото ни истини. И въпреки че в дясната колона на сайта изрично е изписано, че всички текстове са художествена измислица, българските медии продължават да преписват и цитират публикациите на neverojatno.wordpress.com.

Решението

Тиражирането на убедително звучащи слухове и папагалската журналистика са резултат както от естествените трансформации, предизвикани от интернет, така и от кризата в медийния сектор. Все по-честото верижно изкривяване на информацията обаче може да подейства и като своеобразно очистително за журналистическия бранш.

Ако искат да съхранят малкото останало доверие на аудиторията си, медийните организации би трябвало да се върнат към корените на професията. А именно: да не се опитват да покрият целия новинарски поток, следейки агенции и сайтове и за сметка на това да се фокусират върху преживени от първо лице истории, които наистина засягат читателите и може да имат реално отражение върху техния живот. В противен случай има голяма вероятност журналистите да изпуснат своя тутракански iPhone зад борда на позлатената яхта на малайския милиардер. А после да полетят след него, удавяйки се в океана от посредственост…

Оригинална публикация