Тошо Тошев продаде акциите си в “Труд”

в. Show | 06.01.2011

Срещу 3% той е получил старата сграда на "Медиа холдинг” на Сточна гара, а останалите 3% е прехвърлил на швейцареца Харалд Зеефрид

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев е продал акциите си в "Медиа холдинг" АД – фирмата, която издава вестниците с марка "Труд", съобщи агенция "БЛИЦ". Това личи от карето на всекидневника, в което на 3 януари като собственици са вписани Даниел Руц, Карл Хабсбург. Христо Грозев. Любомир Павлов. Огнян Донев, Харалд Зеефрид и Зоя Деянова. Промени в Закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.
В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" бизнеса им в България. На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември м.г., Тошев каза, че не е продал своя дял, а Христо Грозев допълни, че няма да го притискат, но биха купили акциите му, ако той реши. Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД е било – 660 за Тошев, 540 за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. По информация на "БЛИЦ" Тошев е продал 3% от дяловете си на швейцареца Харалд Зеефрид, а срещу останалите 3%, които притежаваше, е получил собствеността върху старата сграда на "Медиа холдинг", до Сточна гара . Зеефрид е от старите собственици на фирмата.Засега Тошев остава изпълнителен директор на фирмата и главен редактор на всекидневника "Труд". Според информирани люде обаче той скоро ще освободи и двата поста. "С идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на моето акционерно участие". По този странен начин Тошо Тошев обясни липсата на името си сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД. "Водят се разговори и все още не мога да кажа в какво точно ще се изрази преструктурирането", добави той.

Стр. 11

Гочева съдружник в “168 часа” ООД, Тошев – акционер в “Медиа холдинг”

в. 24 часа | 10.01.2011

Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски и.д. главни редактори.

С конкурси за ръководители на двата най-качествени вестника на пазара ще се търси модернизирането им, а не промяната
Венелина Гочева става акционер в "168 часа" ООД – издателя на вестниците "24 часа" и "168 часа", а Тошо Тошев е акционер в "Медиа холдинг".
Това бяха две от новините на първата пресконференция на Издателския борд на Вестникарска група България, който бе създаден в петък.
Негов президент е Любомир Павлов, вицепрезиденти – Венелина Гочева и Тошев, Огнян Донев и Христо Грозев са членове.
"Издателският борд ще е ядрото, което ще определя стратегията. Той е създаден, за да гарантира ненамесата в работата на изданията", обясни Павлов. Заради това Гочева и Тошев вече няма да са главни редактори на "24 часа" и "Труд"
На тяхно място като изпълняващи длъжността са съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски, досегашните им първи заместници.
Издателите обявиха конкурси за главни редактори на двата всекидневника и на седмичниците "168 часа" и "Седмичен Труд", които трябва да приключат до края на февруари.
"От днес влизам в чистия издателски бизнес. Досега бях упълномощена от ВАЦ да ги представям в Съюза на издателите, където съм първи зам.-председател. Този Издателски борд ще бъде гарант както за качеството на вестниците, така и за ненамеса в редакционната им политика", обясни Венелина Гочева. Според вицепрезидента на издателския борд това е било и поведението на ВАЦ през последните 15 години.
"Различното днес е, че тази ненамеса на редакционната политика на практика се бе превърнала в отчужденост от продуктите. Предполагам, че нито един от вас не би ме заподозрян в отчужденост към "24 часа" или към професията – все пак съм председател и на Фондацията за етична журналистика", каза още Гочева.
"От 28 години работя във в. "Труд", а от 20 – от 3 януари 1991 г., съм негов главен редактор. Опитвах се да давам всичко на вестника, но и получих много от него. Сега оставам със солидна позиция във вестникарската група, ще бъда председател на Борда на директорите на "Медиа холдинг", обясни Тошев.
"В разговорите ни през тези 3 седмици, откакто сме собственици на компанията, Венелина ни спомена какво още може да се направи в тази голяма медийна машина.
Затова решихме, че е по-добре двамата да са част от нас, защото има толкова много неизползвани ресурси. Ако акумулираме всички читатели на изданията ни в интернет например, се оказва, че сме най-големите там", обясни Грозев.
"Специално ще наблягаме на синергията в бизнеса. Досега имаше голямо разделение между чистия бизнес – разпространение, реклама, администрация, и журналистическите издания ", каза Павлов. А Огнян Донев вижда себе си като гарант за съчетаване на високите журналистически стандарти с доброто корпоративно управление
"Нужно ни е време да наложим своето виждане и да привлечем всички наши приятели, които поддържат демократичните стандарти, към изданията ни, като едно по едно ги направим публични, каза Донев. Според него медийната група е една от най-солидните финансово в държавата. Чрез конкурсите издателите ще търсят модернизиране на вестниците, а не промяната им. Защото " всекидневниците ни са най-качествените на пазара, с най-голямо доверие от аудиторията в страната", каза Грозев, като цитира проучване, направено през последните 3 месеца от агенция "Медиана". То показва, че "Труд" е с най-голям брой читатели, следван плътно от "24 часа", на трето място е "Телеграф ", на четвърто – " Стандарт". Сред по-младата аудитория "24 часа" е на първо място. Какво ще се случи с медийната група? Ще има промяна към модернизация, ще има нови продукти и увеличение на тиражите, ще се увеличат и рекламните приходи, каза Любомир Павлов.
"Нашият господар са читателите, а позицията ни е да си увеличаваме приходите", обясни той. И допълни, че свободата на словото е една от най-големите ценности в България и собствениците ще го гарантират.
Издателите имат намерение да създадат журналистически правила, по-строги от сега съществуващите в етичния кодекс. "Това е най-добре да се случи чрез публична дискусия", каза Христо Грозев. Те ще държат тези правила – да се спазват в техните издания, а при нарушаването им да има публична санкция.
Огнян Донев, Венелина Гочева, Любомир Павлов, Тошо Тошев и Христо Грозев (от ляво на дясно) обявяват намеренията на ВГБ.

Стр. 9

Конкурси за главни редактори на “Труд”, “24 часа”, “168 часа” и “Седмичен труд”

www.econ.bg | 09.01.2011 

От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят

Днес се обявяват конкурсите за главни редактори на четирите основни издания на Вестникарска група България Холдинг "Труд", "24 часа", "168 часа" и "Седмичен труд". Това съобщи президентът на Издателския борд на групата Любомир Павлов, цитиран от БГНЕС.
От борда очакват всички, които имат идеи и концепции да ги представят. До момента на новия избор за длъжността гл. редактор в "168 часа" и "Седмичен труд", временно изпълняващи са досегашните Николай Пенчев и Зоя Деянова. Вицепрезидентите на борда Венелина Гочева и Тошо Тошев, които досега бяха главни редактори на "24 часа" и "Труд" са решили да упълномощят досегашните зам. главни редактори на изданията съответно Борислав Зюмбюлев и Никола Кицевски. Павлов добави, че намеренията на ръководството на борда са да наблегне на синергия в бизнеса, защото смятат, че досега е имало голяма дистанция между чистия бизнес – чрез реклама, разпространение и журналистическата част.
На 14 декември м.г. "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Обект на продажбата станаха водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела". "Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия, както обявиха тогава. За настоящата инвестиция привлякоха и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов. ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".
"От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза тогава Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. "Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Европа – за гарантиране на медийния плурализъм в България. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа". В края на миналата седмица на 7 януари Вестникарска група България Холдинг създаде издателски борд, в чийто състав влизат Любомир Павлов като президент, Тошо Тошев и Венелина Гочева като вицепрезиденти и Огнян Донев и Христо Грозев. Дни преди това гл. редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че с идването на новите собственици вероятно ще настъпи някакво преструктуриране на неговото акционерно участие по повод информацията, че вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която издава вестника. 

Оригинална публикация

Вестникарска група България Холдинг дава пресконференция на 9 януари

Агенция КРОСС I 7.01.2011

Ръководството на Вестникарска група България Холдинг възнамерява да разясни пред колеги от медиите намерението си за бъдещото развитие на изданията на пресконференция в неделя (9 януари) от 14.00 ч. в сградата на БТА.

От ръководството заявиха, че разчитат на авторитета на Издателския борд, на активната подкрепа на журналистите и сътрудниците на изданията си и на доверието на българската общественост.

Участници:

Любомир Павлов – президент на Издателския борд,
Тошо Тошев и Венелина Гочева – вицепрезиденти,
и членовете на Борда Огнян Донев и Христо Грозев.

Оригинална публикация

 

Сбогом ВАЦ, няма да ни липсвате!

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

Тридесет години съдбовно обречени на “Труд”

в. Нощен труд | 15.12.2010 

На 7 декември Тошо Тошев закова 68 години от житейския си път. Както сам бе написал в поканата към своите приятели – не е за вярване. Но многобройните гости в "Скай плаза" се увериха лично – вярно е. Миналата година, сподели на своя прием главният редактор на "Труд" и изпълнителен директор на "Мед и а Холдинг", на този ден в парижка болница той е лежал опасан в маркучи и жици, дори неспособен да отговори на поздравителните есемеси на хората, които сега лично го поздравиха. А гостите и приятелите на Тошо Тошев са имена, които ръководят държавата, бизнеса, правят културата на България – президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, председателката на Народното събрание Цецка Цачева, недолюбваният от академиците министър Дянков, но и самите академици Светлин Русев и Антон Дончев.
С обичайната си лула се разхождаше Вежди Рашидов – скулптор и министър, белокосият априлски поет Любомир Левчев разказваше за срещите на шеговито наричания от членовете си приятелски кръг "Клуб на гениите" – Левчев, Дончев, Стефан Цанев и рожденикът Тошо Тошев. Защото той може да е вестникарски бос, но в годините бе сериозно изкушен и от литературното поприще – романите "Истина за лично ползване" и "Страх" са от малкото книги у нас, написани за изкривения ни живот по времето на социализма. Втората книга -"Страх" – беше отпечатана далеч след създаването си, защото който я е чел, знае, че книга с такова съдържание никое издателство не би дръзнало да публикува. А документалните книги на Тошо Тошев "Жан, Иван, лъжата…" са може би единствените от последните две десетилетия, които се превърнаха в непознатото за нашата четяща публика понятие "бестселър".
Тошо Тошев отбеляза своите 68 години на 7 декември, но със зимните месеци – 1 януари – е свързана и друга годишнина на рожденика. Преди 30 години през месец януари Тошо Тошев обрече съдбовно живота си на "Труд". Веднъж и завинаги. Но преди да се влее в "труд"-овските вълни, беше преплувал журналистическото море. Маратонът започва от школските години на курсиста в Техникума по силни токове "Киров" – вместо да заляга върху чертежите на бъдещото си и никога неосъществено инженерство, ученикът пише в "Средношколско знаме". Думите, а не "жиците" са силата на младия автор. Логично идва следване в Софийския университет – българска филология, вместо да бори сухата материя на техническите науки. Вестник "Народна младеж" е обичайното стъпало по стълбата на журналистиката по онова време. Младите хора работят във вестник за младите – там е и той.
Преди да поеме съдбата си на журналист от "Труд", Тошо Тошев премина и през "месомелачката" на телевизията. Няколко години той е програмен директор на Българската национална телевизия. Работещите там си бяха един медиен "Кремиковци" – 5000 човека, които трябва да се вкарат в релсите на "програмата". От Тошо Тошев. Каквото и да се говори сега за някогашната телевизия, тя беше най-модерната медия в страната. И затова, когато Тошо Тошев стана заместник-главен редактор на "Труд", четирите страници на вестника му бяха тесни. За първи път той сроди вестник с телевизия – всеки месец екип на "Труд" и БНТ отиваше в някой български град за своята обща "Пощенска кутия "Труд". Проблемите на хората можеха да се видят и чуят на екрана и да се прочетат на страниците на вестника.
Първите години на демокрацията се оказаха фатални за вестниците. От лицето на България изчезнаха имената на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини", "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Антени", "Поглед". Само "Труд" продължи дългия си поход със своето име. Тошо Тошев беше първият и единствен главен редактор, избран с гласуване от журналистическия състав. С тайно гласуване… и безспорни явни резултати във времето. Беше избран заради качествата си и защото де факто бе поел ръководството на вестника в смутното Луканово време, когато старите главни редактори не можеха да се ориентират какво искат читателите и не можеха да се освободят от наслоените си страхове от управляващите. В деня на вота на недоверие на правителството на Луканов вестник "Труд" по график не трябваше да излиза – хартиена криза. Тошо Тошев беше все още зам.-главен редактор и еднолично се разпореди, за ужас на главния, вестникът да се отпечата. Събра по телефоните разотишлите се журналисти и направи броя, който не можеше да не отрази падането на Луканов. Нямаше как по-късно журналистите да не изберат новия си главен редактор Тошо Тошев. Той вече с няколко ентусиасти от вестника беше създал и новото отроче на марката "Труд" – седмичното издание, което и до днес радва почитателите си.
Вестник "Труд" нямаше да оцелее, ако бе останал да се списва като синдикално издание. Заслугата е на днешния рожденик. Днес българските театрали продължават да реват за държавното си живуркане, а вестниците "Труд" влязоха отдавна в пазарната икономика. Тошо Тошев създаде флагмана на вестникарската журналистика – "Медиа Холдинг" и нейните издания. Работеше денонощно – дори много тежко болен и опериран в Германия, не преставаше да ръководи своите издания. А те бяха "Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" "Авто Труд", "Луд Труд" и Книгоиздателска къща "Труд".
***
На 68 години и 30 от тях Тошо Тошев продължава да бъде умът и сърцето на най-авторитетния дори в днешната криза вестник "Труд". Гостите на неговия рожден ден са тези, които четат "Труд" и се съобразяват с острите журналистически пера на екипа на главния редактор Тошо Тошев. Празничният ден на рожденика беше в дните, в които всички медии тресяха властта с правителственото недоразумение "Калина". "Труд" беше вестникът, който преди година пръв посегна към дипломата на девойката. Но всичко това е просто част от ежедневието на Тошо Тошев. Дори и на рождения му ден.

Стр. 6-7

Тошо Тошев на 68 години – сървайвър №1

в. Show | 08.12.2010

• Ако някой в България трябва да носи титлата "Сървайвър" (оцеляващ), това е Тошо Тошев, който навърши 68 г. на 7 декември. Той е най-дългогодишният действащ главен редактор в България – ръководи "Труд" почти две десетилетия. Той е първият българин, оцелял след трансплантация на черния дроб. Миналата година пък оцеля след злокачествено заболяване и химиотерапия. Освен това е преживял вече 5 брака и безброй връзки извън тях.
•Роден е на 7 декември 1942 г., в село Дриново,Търговищко. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е във вестниците "Средношколско знаме", "Народна младеж", "Вечерни новини", в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на БНТ През 80-те години става зам.-главен редактор на вестник ‘Труд", а от 1991 г. е главен редактор. На следващата година вестникът става частен – приватизират го група журналисти начело с Тошо Тошев и трима синдикални лидери, чиито дялове после са изкупени. След като ВАЦ купува "Труд"-овете, Тошев остава акционер – към сегашния момент притежава 7% от акциите, по собствените му признания пред сп. "Шпигел".
•Той: "Живях в много бедно семейство, което не е комплимент. Но така се сложиха нещата, че останах без баща още на 13 години, баща ми беше пратен в Белене за 3 години и после беше изселен от София. Той вече нямаше право да живее в София. Разведоха се с майка ми. Завърших училище криво-ляво. Започнах работа още във втори курс, като студент. Започнах веднага журналистическа работа. Още като ученик исках да стана журналист… Дълги години живеех с чувство на потиснатост, че нещо може да попречи на работата ми: да не се разбере за баща ми, за да не ме изхвърлят от работа…"
• В средата на 90-те развива тежко чернодробно заболяване. По собствените му признания в автобиографичната книга "Лъжата", през 1998 г. положението му се влошава, на моменти е неадекватен. В началото на 2000 г. претърпява чернодробна трансплантация в Германия. Донор става неговият шофьор Николай. Говори се, че му е дал 100 000 марки за това. Връща се от Германия "на бял кон" и започва Да
раздава шамари, за да си спомнят подчинените му кой всъщност е шефът. Някои твърдят, че дори е заявил на всеослушание пред тези, които вече му палеха свещите: "Аз вас ще ви надживея!" Миналата година отново е на ръба между живота и смъртта по собствените му признания. Навръх рождения си ден е в клиника във Франция и почти си отива от тежко злокачествено заболяване. Правят му химиотерапия и – второ чудо! Оправя се.
• Той: "Живея с чужд черен дроб. В продължение на 10 часа бях на среща горе с Висшите сили. Няма да издам какво съм видял и с кой съм говорил. Не пожелавам на никого да изживее ужаса, който аз изживях….Убеден съм, че с мен се случи нещо божествено. Защото професорът извади моя болен черен дроб и го изхвърли, а на негово място сложи половин черен дроб на моя донор и сега живеем и двамата. Не може да не е имало Божествена благословия за всичко това. Това е магия!"
•Има 5 брака, два от тях с една и съща жена – дългокраката зъболекарка Рени. Тя беше и основното оръжие на главния му конкурент Петьо Блъсков във вестникарската им война. През 1996 г. в. "168 часа" публикува огромни снимки на Рени в компанията на различни мъже по време на някакъв коктейл с двусмислени намеци.
Последната му съпруга е Ваня – модел нa "Плейбой". Тя е по-млада от най-големия му син. Двамата се ожениха в кабинета на Георги Гергов в хотела му "Палас" в курорта "Св. Константин и Елена" край Варна. Олигархът и жена му кумуваха, гости на сватбата нямаше.
Това лято се понесоха слухове, че двамата се развеждат, но Ваня ги опроверга.
Тошев е известен е с увлечението си по хубави жени, поради което ‘Труд" в последните няколко години публикува прогноза за времето с разголени модели. На тази страница около 10 пъти са публикувани снимки на фаталната Цеци Красимирова, любовница на убития и разследван за контрабанда и трафик на наркотици Косьо Самоковеца. Красимирова води на посещение Самоковеца в редакцията на вестника, при което той се снима с Тошев за спомен до бюрото му. Снимката е изнесена от вътрешни хора от редакцията и е публикувана няколко пъти в различни издания, включително и чуждестранни, като илюстрация за срастването на организираната престъпност с медиите и властта.
•Има трима синове от три различни съпруги. Най-големият (от Таня) е Радослав Тошев, на 42 г. – общински съветник в столицата, първо от "Гергьовден", а сега – от ГЕРБ. Върти бизнес с недвижими имоти, издава и български вариант на известно еротично списание. И на него му се носи славата на плейбой като на баща му.
Вторият син (от Цветана) – Ангел, има рекламна агенция и пицария. Най-малкият – Васил (от Рени) е пълно копие на Тошо. Съдружник е в издателската къща на батко си Радо, от когото е по-малък с 20 години.

Стр. 28

Бойко бойкотира в. “Сега”

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

WAZ Magnaour-Schule или как властта си прави АОНСУ за журналисти

e-vestnik.bg I Петър КАМЕНОВ* I 2008-10-07

Искате ли ги за учители, пита “24 часа”. И пояснява, че 30 от най-известните български журналисти, юристи, икономисти, и политици, лидери на общественото мнение у нас, ще бъдат лектори в първата вестникарска школа.
Учете се от най-добрите, откриваме школа за журналисти, зове “Труд”. И пояснява:
“Ако искаш да станеш актьор у нас, трябва да знаеш ролите на Калоянчев, Мутафова и Парцалев наизуст.
Ако искаш да скочиш най-високо, трябва да се стремиш да победиш Стефка Костадинова.
Ако искаш да станеш успешен журналист, със сигурност трябва да се учиш от най-добрите”.
А кои са най-добрите? Ами ВАЦ-овите “Труд” и “24 часа”. Разбира се, оценката си е самооценка, без капка свян и срам.
И за да не се загуби безценният им опит, “Вестникарска група България отваря школа за млади журналисти. Лектори ще бъдат изключителни личности с изключителни постижения от всяка сфера на живота. Практическото обучение пък ще е в редакциите на “Труд”, “24 часа” и “168 часа”.
Насам, народе! В тази школа не само ще те обучават без пари, но и ще ти плащат! За година и половина – стипендия. А наградата на отличниците е да останат на работа в редакциите на вестниците-отличници!
Дотук – добре, както казал оня, дето падал от Айфеловата кула без парашут, когато достигнал до втория етаж.
Но защо ли има нещо гнило в цялата тая работа?
Ами защото властта – сегашната власт – си подготвя медийни крепители с нескритото намерение ако не да векува, то да изкара поне 45 години. Защото почти всички лектори са от властта. От сегашната власт – министри, депутати, върховни магистрати, професори и прочие. Някои от тях не крият принадлежността си към бившата ДС.
От кумова срама са поканени само двама със синя окраска – т. нар. син шаман Евгений Дайнов и Иван Нейков, министър в правителството на Иван Костов и настоящ съветник в СОС от СДС, но дошъл от първите комсомолски редици и КНСБ.
Това вестникарско обучение напомня на знаменитата за времето си Магнаурска школа, основана през 425 г. в Константинопол от византийския император Теодосий II. Тя е била предназначена да подготвя висши управленски кадри за империята и църквата. В днешния случай иде реч за подготовка на хора, които … ще крепят чрез медиите властта на висшите управленски кадри, създадени от олигархията.
В по-ново време очевидно създателите на школата черпят богат опит от Академията за обществени науки и социално управление (по-популярно като АОНСУ) към ЦК на БКП – ковачницата на кадри за нуждите на партията по всички фронтове, включително и медийния, разбира се.
Основателите на Магнаурската вацова школа имат опит и от т.нар. академия “Черноризец Храбър”, създадена с главната цел да демонстрират топлите си чувства към властта – сегашната власт и между другото под зоркото око на президента и премиера да раздадат награди на отличили се, според тях, журналисти. И после да ги отнемат, както стана с колегата от в. “Новинар” Калин Руменов.
Президентът Първанов, Тошо Тошев и Васил Божков. Снимка: Булфото
 
Да видим все пак на какво могат да научат школниците някои от тези “изключителни личности с изключителни постижения във всяка сфера на живота”.
Изживяващите се като медийни император и императрица Тошо Тошев и Венелина Гочева имат опит как се брани власт (впрочем те вече са част от тази власт) и как тя, властта, се отблагодарява за това – и двата вестника са носител на почетния президентски знак. Само дето още не са си го сложили до главата на вестника – като орден “Георги Димитров” навремето в “Работническо дело”. Питомците на школата ще могат да научат как в новината може да има коментар, а в коментара – новина, способи, добре овладяни в двата вестника, въпреки че бяха сред подписалите етичния кодекс на журналиста. Школниците ще се обучат как да задават удобни въпроси във вид на отговори на властимащи и как да съсичат опозицията. И как да разпространяват слухове, съчинени кой знае къде, а после управляващите да ги преработват в своя позиция и така едните да възпроизвеждат другите. Те знаят с безпощадна яснота кого от политиците да лансират с елейни слова и кого да съсекат поради “непригодност” към винаги правилната им линия.
И ако Тошев има книги зад гърба си, то Гочева няма комай нито един коментар, анализ или каквото и да е, което да изразява позиция по някой въпрос.
Главният прокурор Борис Велчев щял да обяснява разликата между живота и филмите, в които престъплението се извършва, разкрива и наказва за час и половина. По-интересно ще бъде защо това у нас не се случва изобщо дори и за десетилетие и половина, а откак той е главен прокурор – съвсем, и има ли това връзка с факта, че стана главен прокурор, след като бе съветник на президента.
Константин Пенчев може да разтяга каквито и да е академични локуми, но едва ли ще каже на питомците на школата как се става шеф на Върховния административен съд.
Гергана Грънчарова пък може да сподели опит с представителките на нежния пол в школата как може да станеш министър.
И т. н. Както се казва, от всекиго – по нещо.
И както академията осенява челото на “богоугодни” журналисти с наградата “Черноризец Храбър”, така и от новата “Магнаурска” школа едва ли ще излязат Светите братя Кирил и Методий, които да тръгнат да проповядват права и свободи въпреки поставените им задачи да приобщят славянските народи към Византия. И Симеон Велики, който да сътвори нов златен век на България.
Впрочем кого друг историята помни освен тях? Но и светите братя, и Симеон нямат днес почва у нас. Тук виреят братя Галеви и Симеон Сакскобургготски. А и днешните създатели на школи са по-византийци от магнаурците. И надали можем да очакваме да създадат личности.
Не това е целта на занятието.
—————————————
* Името на автора е променено, той работи в изданията на ВАЦ.
 

Медии рапортуват: Няма натиск от правителството

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация