БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010
И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.
В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.
Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.
За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".
