Краси Гергов продава ефира на Pro.bg

в. 168 часа | Бисерка Борисова I 14.01.2011
 
ОТ 21 януари някогашната политематична ефирна телевизия Pro.bg тръгва с ново име, нова концепция и нов начин на излъчване.
Каналът, собственост на компанията Central European Media Enterprises (СМЕ) е преименуван на bTV Action. Ще включва основно футбол и филми. И ще се разпространява по кабел и сателит. Какво ще стане с ефирните честоти на Pro.bg, които осигуряваха на медията
покритие върху над 60% от територията на страната, като по този начин й гарантираха качване без конкурс на мултиплекс при въвеждането на цифровизацията у нас?
"168 часа" потърси официален коментар от bTV Media Group (медийната група, създадена, след като СМЕ закупи телевизиите на Мърдок в България, б.а.). Засега отговор оттам не дават. Неофициално от bTV Media Group заявиха, че това е въпрос на договорки с конфиденциална клауза и не може да се оповестяват публично.
Pro.bg притежава 27 ефирни честоти и право да ги ползва до края на 2012 г., когато би трябвало България да премине на цифрово излъчване. Сега шефовете на bTV Media Group, сред които е и рекламният бос Краси Гергов, могат да върнат честотите на КРС или да ги продадат. През последните години открито се говори, че поддържането на ефирни телевизии е излишен лукс – предвид високите такси, които медиите трябва да плащат за разпространение на БТК. В случая с честотите на Pro.bg не е точно така.

"Ако сега някоя от настоящите кабелни телевизии изкупи честотите на Pro.bg, то тя вече ще има ефирно покритие в над 60% от територията на страната. При това положение тази телевизия -която и да е тя, ще кандидатства при нас за правото да бъде качена на мултиплекс без да участва в конкурс. И за да спазим буквата на закона, ние ще бъдем длъжни да одобрим това"
 
- коментира пред "168 часа" председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Дали ще се стигне до продажба, от bTV Media Group не коментират. Намекват само, че няма логика една медийна компания да притежава две ефирни телевизии. По този повод неофициално вече се говори, че две кабелни, телевизии проявяват интерес към освободените от Pro.bg ефирни честоти. "Идат избори…Това би бил единственият мотив някой да, иска да
Ползва тези честоти за една-две години, поддържането на които се оказва по-скъпо от приходите им. Дори Pro.bg, въпреки многото пари, които в началото се изляха там,, накрая се задъхваше", обясняват в медийната гилдия.
 
Стр. 40

Кои са тези момчета?

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19

Красимир Гергов осъди Кеворкян

в. Република | 12.11.2010 

Бившият телевизионен журналист Кеворк Кеворкян беше осъден от бизнесмена Красимир Гергов на последна инстанция по член от Закона за задълженията и данъците за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, плюс лихви. Кеворкян е водил по този член дела срещу почти всички известни телевизионни водещи в България – Маргарита Михнева, Георги Коритаров, Николай Бареков, както и срещу почти всички по-големи телевизионни оператори.
През ноември 2008 г. Комисията за досиетата разкри, че той е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност под агентурния псевдоним "Димитър" и е писал доноси срещу популярни личности като Борис Димовски, Васил Цонев, Михаил Неделчев, Дончо Цончев, Димитрий Иванов, Енчо Мутафов, Огнян Сапарев.

Стр. 3

Човекът медия

сп. Forbes | 11.11.2010 

Красимир Гергов е предприемачът с най-силно влияние в българските медии

Красимир Гергов от много години е смятан за силния медиен човек, въпреки че името му отсъстваше от управлението на каквито и да е медии. Той беше консултант на собствениците на bTV – News Corp., и на СМЕ, които притежават PRO.BG и RING.BG. А към момента вече е член на надзорния съвет на новосформираната "БТВ медиа груп".
Гергов е роден през 1961 г. На 24 години взима диплома от ВИФ със специалност туризъм, алпинизъм и ориентиране. След това започва работа като щатен служител в УБО (Управление за безопасност и охрана) към Държавна сигурност. След промените успява бързо да създаде контакти със западни медийни групи и започва да представлява програмите им в България. Така Гергов купува правото за излъчване на CNN в страната и на практика създава първата частна национална телевизия (Триада-CNN).
През 1992 г. той основава една от първите рекламни агенции в страната – "Крес". Агенцията и до днес обслужва някои то най-големите фирми на пазара – "Нивеа", "Мерцедес" или DM. Последният голям проект на фирмата беше имиджовата кампания на България, която привлича туристи от Германия. Другата основна медийна агенция, свързвана с Гергов, е "Пиеро 97". Тя е водеща в България по обем на обслужваните рекламни бюджети. Гергов е и председател на Асоциацията на рекламните агенции (АРА).
От години Гергов инвестира в голф комплекси в България. Той е страстен играч и председател на Управителния съвет на Българската голф асоциация. Повечето мащабни инвестиции в този спорт минават през него – комплексът "Света София" до село Равно поле край София и ултрамодерните спа-голф курорти BlackSeaRama и Thracian Cliffs на брега на Черно море. Друга инвестиция на Гергов в туризма е Thracia – бизнес хотелът на ул. "Солунска" в центъра на София. Изкуството е друга от големите страсти на медийния магнат. Преди година той основа първата в България музейна галерия за модерно изкуство. Гергов има три деца. Като цяло обаче предприемачът крие много стриктно личния си живот.

Стр. 121

 

Слух продаде “24 часа” и “Труд” на руснаци

в. Дума | 08.11.2010

Оплетоха Александър Лебедев и Бойко Борисов в обща договорка, двата вестника още мълчат

Двата най-големи национални всекидневника стават собственост на руски олигарх. Тази новина обиколи миналата седмица почти всички електронни и печатни медии у нас. "24 часа" и "Труд" трябвало да бъдат продадени на австрийска компания, зад която стоят руски пари. Някои сайтове пуснаха дори и датата за новата сделка. Други пък набъркаха в обща договорка медийния олигарх Александър Лебевед и българския премиер Бойко Борисов. Според "Гласове" сделката била съгласувана още с Владимир Путин и Ангела Меркел.
Други слухове дадоха двата вестника на газовия монополист "Газпром". Според сайта "Bulgaria News" по-подробно за сделката било разговаряно на срещата на българския премиер с Алексей Миллер, генерален директор на "Газпром" на 15 октомври в София. Там пак се спомена името на Лебедев, който е собственик на британските вестници "Лондон Ивнинг Стандард" и "Индипендънт". Бизнесменът е смятан за Троянския кон на Кремъл на Албиона и определян от английските вестници като ексагент на КГБ.
От двата вестника засега не дават официални изявления, появиха се единствено опровержения във форуми и блогове от името на двете редакции.
Истината трябва да излезе наяве до края на годината. В Пресгрупа "168 часа" наистина чакат генерална промяна. Срокът за съкращаване на персонал и рязане на заплати бил 31 декември.
Иначе първите информации за смяна на собствениците на немско-българските издания тръгнаха още през пролетта. Тогава няколко вестника написаха, че интерес към изданията проявяват банкерката Цветелина Бориславова и рекламният бос Красимир Гергов. Заговори се още, че Иво Прокопиев е имал намерение да придобие пресгрупата за 40 милиона евро – 30 милиона за недвижимите имоти и 10 милиона за печатните издания, след което в сградите на ВАЦ да се настанят официални институции, които да плащат добър наем от държавния бюджет.
Според източниците на тази версия обаче премиерът Борисов научил за схемата и забранил осъществяването й.

Стр. 5

Кеворкян възражда “Всяка неделя” в интернет, одит във ВАЦ-овите издания

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7

Вестник “Класа” спира, остава само online

BNews.bg I 7.09.2010

Вестник "Класа" спира да излиза на хартия и ще остане само като интернет-сайт, съобщиха от медията.

Изданието започна да излиза на 3-ти септември 2007 г. с главен редактор Валери Найденов. Той напусна няколко месеца по-късно и отстъпи мястото си на сегашният шеф на ежедневника Неда Попова.

Днес всички журналисти в ежедневника подписаха писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

От ръководството обясниха спирането с икономическата криза.

Издател на "Класа" е "Класа България" ЕАД с управител Милен Герасимов, а вестникът винаги се е свързвал с Красимир Гергов.

Оригинална публикация

“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира българския туризъм в Русия, “Медиа Консулта” и “Крес” – в Германия

Dnevnik.bg I 5.08.2010

Рекламните агенции "Маг Адвъртайзинг" на Красен Кралев и "Крес" на Красимир Гергов са спечелили проект за реклама на България като туристическа дестинация в чужбина, пише "Медиапул" като се позовава на регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

Поръчката за 6.47 млн. лева се финансира от оперативната програма "Регионално развитие". Тя е разделена на три според пазара, на който ще се рекламира.

"Маг Адвертайзинг" през следващите 14 месеца ще работи в Русия, за сумата 1.5 млн. лв. На германския пазар ще рекламира обединението между германската "Медиа Консулта" и "Крес" на Красимир Гергов. Финансирането е за 2.9 млн. лв.

Поръчката за Великобритания ще бъде обявена наново, защото нито една от офертите не е отговаряла на изискванията на възложителя – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Оферти бяха подали осем кандидати – руската рекламна агенция "Сорек Медиа" и нестопанското сдружение от Москва "Междурегионална фондация за устойчиво развитие на туризма", както и германските агенции "Крос Уърлд" и "Бест Вербеагентур". За участие в търга освен победителите кандидатстваха и българските "Триас холдинг" и консорциум между "Нойзи дизайн и реклама" и рекламна група "Таргет медия".

Оригинална публикация

В медийния гьол акули и копърка

в. Република | 04.08.2010

Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.
Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.
Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена " Красимир Гергов купува "Труд" и "24 часа" за 60 млн евро".
Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.
Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…
Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.
"За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там", заявява Хомбах за в. " Ханделсблат". " Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар".
Според " Ханделсблат" настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. " Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара", гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.
Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.
В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. " Новости": "За ВАЦ няма повече място в Сърбия." Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.
Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в " Романия либера".
Според " Ханделсблат" проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. " Труд". Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.
Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…
Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: " В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата". Винаги идва този момент.
Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на " Труд", "24 часа", "168 часа" и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.
В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.
В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.
Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в " жълтата" преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.
Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.
Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от " Труд" и "24 часа" би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.
Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…
Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците " Сега" и " Стандарт". За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.
В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.
В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в " Агент Солт". Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.
По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да " тегли" от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.Причината била повече от прозаична – влюбила се в " обекта". После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…
Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.
Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за " черна работа" или " мокра поръччка", както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.
Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.
Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.
Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.
Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

Стр. 9

Гергов купи ВАЦ, изхвърлят Кеворк

в. Галерия | 22.07.2010 

Медийният магнат Красимир Гергов купува ВАЦ-България. Босът на Би Ти Ви в сянка слага ръка върху Труд", "24 часа" и сателитните им издания, както и на мащабната сграда на Полиграфическия комбинат в столицата.

Цената на цялата сделка е 60 милиона евро. Неофициално "Галерия" научи, че формалният купувач ще е чуждестранна компания. Гергов ще се води само консултант по сделката, както при схемата с Би Ти Ви и Рупърт Мърдок. фактическият собственик на цялата пресгрупа обаче щял да бъде именно Красимир Гергов.
Както е известно, преди няколко месеца той продаде телевизия Би Ти Ви на еврейския магнат Роналд Паудер за половин милиард евро и сега разполага със свежи пари за нови инвестиции.
В същото време приходите и тиражите на вацовите вестници в България бележат катастрофален срив. "Труд" печата под 70 000 бройки ежедневно, а "24 часа" – под 60 000. Разпространители на печата обаче твърдят, че това са изцяло служебни тиражи, от които се продават едва 50 процента.
Според кулоарна информация първата работа на Гергов щяла да бъде да прокуди стария си съперник Кеворк Кеворкян като коментатор на "Труд". Кеворкян се издъни покрай разкритията, че е доносничил на ДС с псевдонима Димитър.

Стр. 5