Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

Гигантски предмети от ежедневна употреба се появиха в София по повод Световния ден за борба с артрита

www.united-partners.com I 14.10.2014г. 

Гигантски скулптури, представляващи 3 предмета от ежедневието – лъжица за хранене, връзки за обувки и дамска обувка бяха поставени на централни места в столицата на Световния ден за борба с артрита – 12-ти октомври. Всеки от тях разкрива различен битов проблем на човек, страдащ от ревматично заболяване. Целта на нетрадиционната кампания на „Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит“ и „Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България” е да насочи общественото внимание към болката и страданието, което ревматичните заболявания причиняват. По време на откриването на инициативата пациентските организации призоваха хората навреме да се изследват, защото колкото по-рано се диагностицират, толкова по-добри са прозгнозите за пациента.

„Едва ли много от нас се замислят какво означава да не можеш повече да се храниш с лъжица, защото ставите ти са изкривени, да не можеш да завършеш маратонките си, защото гръбнакът ти е скован от болест на Бехтерев или пък какво е за една жена никога повече да не може да носи обувки на висок ток. Всички тези усещания са част от живота на хората с ревматични заболявания. На болните бих казала, че колкото по-добре са запознати с артрита и колкото по-позитивна нагласа имат, толкова по успешно ще се борят с него.“ – с тези думи Роза Чеглайска, председател на „Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит“, откри събитието.

Лица на кампанията са Екатерина Евро и Сашо Кадиев, които заедно застават зад каузата: „Ние представляваме две поколения на едно семейство – искахме заедно да подкрепим инициативата, за да покажем, че ревматичните заболявания засягат както възрастни, така и млади хора. Много е важно повече да се говори в обществото за този проблем, защото хората не са запознати до каква тежка инвалидизация може да се стигне, ако не се лекуваш добре“, каза г-жа Евро.

Д-р Родина Несторова, управител на Ревматологичен център "Света Ирина" в София и секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза също взе участие в откриването: „Ревматичните заболявания влошават сериозно качеството на живот на болните и водят до загуба на трудоспособност и тежка инвалидизация. Причината за развитие на автоимунните заболявания още е неизвестна, поради което засега те не могат да се излекуват окончателно. Медицината напредна много в тази област в последните десет години. Вече и у нас е налична биологичната терапия, която се смята за най-успешната за момента за пациенти, за които класическите средства не действат.“

„Отдавна искам да осъщестъвим такава голяма и интересна кампания за информираност, защото знам, че над 100 млн. души в Европа страдат от ревматични заболявания, а в България по неофициални данни броят им надхвърля 100 000.“, сподели Боряна Ботева, Председател на от ОПРЗБ.

Скулптурите ще останат изложени в продължение на един месец, за да могат повече хора да ги видят и да се включат в кампанията, която паралелно ще тече и във Фейсбук на страницата „Прегърни ме със сърце“ – https://www.facebook.com/Hug.with.soul.

Ревматичните заболявания представляват широка гама от ставни и извънставни заболявания. Основна сред тях е групата на възпалителните ставни заболявания, от които най-чести и най-популярни са ревматоидният артрит (РА), псориатичният артрит (ПсА) и анкилозиращият спондилит, по-известен като болест на Бехтерев. Тези заболявания имат голямо социално значение, защото засягат хора в активна възраст, имат широко разпространение, влошават сериозно качеството на живот на болните и водят до загуба на трудоспособност и тежка инвалидизация. Общото при тях е автоимунната им генеза – имунната система "обърква" собствените тъкани с чужди и предприема атака срещу тях. При човека са известни около 60 автоимунни заболявания. Причината за тяхното развитие е неизвестна, поради което засега те не могат да се излекуват окончателно. Ревматоидният артрит е възпалително ставно заболяване с хронично прогресиращ ход, водещо до инвалидизиране. Освен ставните прояви при РА може да има и системни прояви – засягане на очите, кожата, белия дроб, сърцето, съдовете, бъбреците. Честотата на РА е около 1% от населението, като засяга 3 пъти по-често жените. Смята се, че в България има около 60 000 болни от РА, около 30-40 хил. са с ПсА и около 20 хил. с болест на Бехтерев.