Блондинка 90-60-90. Не, това не е пиарка

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

Александър Дурчев, основател и шеф на All Channels: Границите между пиар и реклама изчезват

www.24chasa.bg I 31.03.2015г.

- Г-н Дурчев, защо е нужен пиарът?

- Едно време казвахме, че е нужен, защото променя нагласите на хората дългосрочно и създава лоялност към дадена марка.

- Не е ли това работата на рекламата?

- Рекламата не създава трайна лоялност, а увеличава бързо познаваемостта на марките. Спреш ли, хората забравят за теб, привлечени от друг, по-активен. За да имаш устойчив бизнес и хората да бъдат лоялни, навремето беше нужен пиарът. Първите разговори, които се осъществяваха между публиката и компанията, бяха благодарение на него.

През последните години границите между рекламата и пиара се размиват. Рекламата все повече използва подходите на пиара, а пиарът става все по-визуален. Вече е много трудно да се разграничи кое е реклама, кое е пиар. Това, което се случва на Запад, е тотално сливане между пиар, реклама и дигитални комуникации.

Някога се твърдеше, че възходът на пиара ще доведе до залеза на рекламните агенции. Истината днес е друга. Краят на разделението между пиар и рекламни агенции е много близо. Ето защо нашият подход от много години е да предлагаме интегрирани комуникационни решения на нашите клиенти. За специализираните само в реклама или пиар агенции ще става все по-трудно да се справят с тези предизвикателства.

- На какво се дължи това – на кризата или на съвременни технологии?

- Преди време рекламата налагаше стереотипи на хората, като за това се отделяха милиони бюджети. В момента хората са тези, които решават дали дадено нещо е добре, или зле и дават своята присъда в социалните медии. Компаниите, политиците и техните действия вече не могат да бъдат скрити. Когато излъжеш, технологиите позволяват това много бързо да се разбере. Затова компаниите все повече трябва да се съобразяват с това, което се случва онлайн, да ангажират хората да говорят за твоята марка. Именно това ангажиране в момента е най-обсъжданата тема в нашия бизнес.

- Пиарът често е възприеман по-скоро като скрита реклама. Така ли е?

- Дълги години се опитвахме да преодолеем тази нагласа. Но всички трябва да си дадем сметка, че живеем в капиталистическо общество, в което освен държава и общество има нещо много важно – този, който плаща сметката, е бизнесът. Той говори чрез пиар специалистите. И когато в медиите даден бизнес, който е инвестирал в това общество, не може да получи своя глас, тази фирма губи в един момент стимула да прави добро за обществото и се мести в Букурещ, както става в последните години.

От друга страна, това формира мнението на младите, тъй като те не виждат в медиите успешните примери на хора, които са се справили в бизнес среда, а виждат криминални случки, лоши бизнеси, които правят бели, корупция. Всички тези неща карат по-будната част да бяга в чужбина, а друга – да бъде апатична и да казва: “В тая държава всичко става с връзки и аз нищо не мога да направя.”

- Много рестрикции за съдържанието на рекламите има напоследък . Пречат ли на бизнеса?

- Рекламата е форма на масова комуникация и една от функциите ѝ е да възпитава. Ето защо бих подкрепил регулации, които ограничават сексистки, дискриминационни и подбуждащи към насилие послания.

- Как ще се променя индустрията?

- Пиарът трябва да продължи да прави това, което прави най-добре – да комуникира активно с различните аудитории. Но той трябва да стане по-смел и да започне да създава интересно визуално съдържание, с което да ангажира аудиторията и да стимулира продажбите. Рекламата вече върви в тази посока и вероятно ще изглежда по същия начин съвсем скоро. Пример за изчезването на границите между пиар и реклама е една от най-смелите ни кампании през последните години – “Писмо за промяна”, която получи редица пиар и рекламни награди. Ето защо все по-често както ние, така и по света наричаме подобни интегрирани проекти просто комуникация. Може би е дошло времето да спрем да мислим в категориите пиар, реклама, дигитални комуникации.

Неговите 6 правила

1. На света има много по-умни хора от теб. Примири се, направи ги част от екипа си и им го признавай всеки ден.

2. Не са важни опитите. Важен е резултатът.

3. Причините за всеки един успех или провал са в самите нас, а не в средата, времето или обстоятелствата.

4. Споделяй всичко, което можеш, знаеш или те е повалило по пътя ти. Някога някой ще ти се отблагодари.

5. Парите са резултат, а не цел.

6. Мрънкането е оправдание за мързела ни. Ако нещо не ти харесва, го промени.

 

Оригинална публикация