в. Република | 02.02.2011

Френският конгломерат Lagardere е готов да продаде повече от сто от списанията си на американското дружество Hearst, издател на "Esquire", "Cosmopolitan", "Harper’s Bazaar", за €651 млн. Сделката е част от плановете на Lagardere за обрат на стратегията на групировката, включващи дейности от изследване на Космоса до медии. Преговорите по нея започнаха преди месец. До окончателното й постигане се стигна, след като акциите на Lagardere поевтиняха с 3% след новината за официално разследване на скандала за търговия с вътрешна информация в компанията EADS и като главния изпълнителен директор Арно Лагардер се опита да успокои инвеститорите, че това няма да му попречи да осъществи плана си за възстановяване на дружеството.
Продажбата обхваща 102 заглавия в 15 страни, включително "Car and Driver" и "Woman’s Day" в САЩ, и е част от опитите на Лагардер да се освободи от губещи дейности и да потърси развитие на компанията си на други места.

Lagardere ще запази контрол върху собствеността на женското списание "ЕПе", докато Hearst лицензира марката в някои страни.
След напускането на САЩ Lagardere ще се върне във Франция и към дейности, които му донесоха около 40% от приходите от медии през 2010 г., но по-малко от 5 на сто от оперативната печалба. Lagardere очаква продажбата да приключи през третото тримесечие на 2011 година. Плановете на дружеството включват инвестиции в нов спортен маркетингов отдел и първично публично предлагане на миноритарния си пакет акции в платения телевизионен канал Canal Plus, който е контролиран от Vivendi.

Стр. 17

в. Сега | Таня ПЕТРОВА | 24.08.2010

Тиражите и приходите падат, но вестниците все пак оцеляват, показва изследване на ОИСР

Падащи тиражи, свиващи се рекламни бюджети, променена култура на четене и растяща конкуренция с онлайн доставчици на информационни услуги. 2009 г. беше кошмарна за глобалния вестникарски пазар, рязко задълбочавайки тенденцията за спад от последните няколко години. Силният удар по вестниците, особено в някои пазарни сегменти като регионалната преса, задвижи спасителни схеми в част от страните. Това са част от изводите в годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие "Еволюцията на новините и интернет", обявен наскоро. В констатациите няма изненади, освен може би една – прогнозите за "смъртта на вестника" са малко прибързани. Данните показват, че интернет не влияе толкова пагубно на пресата като основен актьор на медийния пазар, макар да стопява хартиените тиражи и да привлича все по-голям дял от рекламните бюджети.

Кой пострада най-сериозно от кризата?

Вестникарският пазар в САЩ отчита 30% спад за периода 2007-2009 г. по данни на "ПрайсуотърхаусКупърс". С близо 39 млрд. долара постъпления за 2009 г. Америка продължава да е най-големият пазар спрямо останалите страни в ОИСР, но отчита и най-големите загуби. Това може да се обясни със силната зависимост на вестникарския бизнес в САЩ от рекламата и чувствително по-ниския дял на приходи от продажба на хартиени копия спрямо други страни в Европа. Рекламата държи 87% от постъпленията на американските вестници срещу 54% за Финландия, 53% в Германия, 38% в Дания. В същото време за последните 2 години приходите на вестниците от реклама в САЩ са намалели с 23%.
САЩ са характерни и с рязък спад на читателската аудитория на вестници във всички възрастови групи и отливът към различни доставчици в интернет. През 2008 г. възрастните американци, които заявяват, че са чели вестник предния ден на хартиен или онлайн носител, е 30%, 31% е делът на четящите на възраст 18-24 години. В същото време интернет се ползва за новини от 40% от населението.
В Европа с най-сериозен спад е Великобритания. Тук сривът в рекламните приходи за 2009 г. е 26%. Общият европейски пазар по предварителни прогнози ще отчете спад от 8.8% за 2009 г., като с чувствително по-добри резултати спрямо останалите изпъква Германия.
Германия има огромен вестникарски пазар, с висок дял на абонираните за вестници читатели. През 2009 г. 71% от германците заявяват, че четат вестници. Характерен за Германия е и отпорът на издателите срещу появата на безплатни вестници. В тази среда издателската група "Аксел Шпринтер", собственик на "Билд" и "Ди Велт", отчита печалби за 2008 г., благодарение и на продажбата на дела си в телевизионната група Про 7. Германия обаче не е подмината от друга обща тенденция – за рязък спад на пазара на регионални и местни издания.
Кризата посече и безплатните издания, успели да се утвърдят за кратко като сериозна конкуренция на платените вестници. След близо двоен ръст от 2004 до 2008 г., особено в Европа (23% дял за страните членки на ОИСР), безплатните издания губят позиции и удържат фронта в шепа държави като Швейцария. 2009 г. сложи край на серия издания като "24 минути" в Италия и "Метро" в Испания.
Какви са изключенията от общата картина?
Въпреки тежката икономическа ситуация, отделни страни и издания успяват да бележат ръст. Причините за това са различни и комплексни, но се очертават и някои общи тенденции, отчитат анализаторите.
Специализираната преса се справя значително по-добре в кризата от неспециализираната, показват данните за приходи и тиражи. Типичен пример тук е "Уолстрийт джърнъл". Това е едно от специализираните издания, което бележи сериозен ръст в тиража за периода 2001-2008 г. – 13%. То се отличава от другите и с успешното налагане на платен достъп до част от съдържанието и услугите в интернет. Сайтът на финансовия ежедневник генерира около 33.4 млн. посещения на месец.
Друга тенденция е значително по-сериозният спад при регионалните медии спрямо националните. Спадът на тиражите при регионалните издания за периода 2004-2008 в ОИСР е минус 8.3% срещу минус 2.8% за националните издания.
Значимо изключение тук е франция. Благодарение на увеличения абонамент и високите разходи за разпространение на националните вестници, регионалната преса във франция минава значително по-леко през кризата и делът й спрямо общия пазар като постъпление е 29% (2008 г.) срещу 26% през 1990 г.
Изключение от общата тенденция за срив в тиражите са Ирландия, Полша, Турция, Португалия. От 2000 до 2008 г. тиражите тук растат съответно с 30, 24, 20 и 10%.

Интернет – заплаха и възможност

Делът на приходите от реклама на вестниците в интернет продължава да е нисък – около 6% от общите рекламни приходи за страните в ОИСР (2009 г.), но анализаторите са категорични, че тенденцията за ръст ще продължи за разлика от приходите на хартиените издания. Очаква се в следващите 2 години рекламата на хартия да отбележи рязък спад за сметка на интернет. В държави като Великобритания, Швеция, Дания, Норвегия през 2008 г. интернет вече държи 20% от общите рекламни разходи. Това ще е предизвикателство пред вестникарските бизнес модели, защото цените на рекламата в интернет продължават да са значимо по-ниски от тези в хартиените издания. Очаква се вестниците да компенсират това с нов опит да наложат платено съдържание в интернет. Различни проучвания показват леко повишена готовност на потребителите да плащат за съдържание.
Въпреки липсата на достатъчно надеждна методология, изследванията показват, че интернет всъщност разширява аудиторията на вестниците, вместо да я свива. На фона на спадащите хартиени тиражи уникалните посещения на вестникарски сайтове бележат огромен ръст в последните години. Според различни изследвания общата аудитория на вестниците – на хартия и онлайн, расте с до 8%.
Сайтовете на вестници удържат на сериозната конкуренция на инструменти като "Гугъл" и Yahoo! News. Тези информационни агрегатори държат под 10% от свързания с новини трафик в САЩ и около 5% във Великобритания и Австралия. Едно от обясненията за това е и по-доброто рефериране на вестниците в различни търсачки. Сериозен дял държат и онлайн информационните агенции, както и публичните оператори като Би Би Си.

Стр. 14

в. Галерия | 22.07.2010 

Медийният магнат Красимир Гергов купува ВАЦ-България. Босът на Би Ти Ви в сянка слага ръка върху Труд", "24 часа" и сателитните им издания, както и на мащабната сграда на Полиграфическия комбинат в столицата.

Цената на цялата сделка е 60 милиона евро. Неофициално "Галерия" научи, че формалният купувач ще е чуждестранна компания. Гергов ще се води само консултант по сделката, както при схемата с Би Ти Ви и Рупърт Мърдок. фактическият собственик на цялата пресгрупа обаче щял да бъде именно Красимир Гергов.
Както е известно, преди няколко месеца той продаде телевизия Би Ти Ви на еврейския магнат Роналд Паудер за половин милиард евро и сега разполага със свежи пари за нови инвестиции.
В същото време приходите и тиражите на вацовите вестници в България бележат катастрофален срив. "Труд" печата под 70 000 бройки ежедневно, а "24 часа" – под 60 000. Разпространители на печата обаче твърдят, че това са изцяло служебни тиражи, от които се продават едва 50 процента.
Според кулоарна информация първата работа на Гергов щяла да бъде да прокуди стария си съперник Кеворк Кеворкян като коментатор на "Труд". Кеворкян се издъни покрай разкритията, че е доносничил на ДС с псевдонима Димитър.

Стр. 5

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 10.07.2010

Рекламните приходи в списанията спаднаха с 30%

Погледнат от перспективата пред сергиите, пазарът на месечни списания в България е в истински разцвет. Лавиците на павилионите преливат от пъстри лицензни и български издания. На практика за всеки готов да се раздели с от 2 до 10 лв. има по нещо.
Шарената картина обаче рязко посивява в мига, в който сменим ъгъла, през който гледаме на бизнеса със списания и хвърлим поглед върху данните на агенция TNS/TV Plan за приходите на месечните издания от реклама (виж таблицата).
По данни на TNS приходите на месечните издания за първите шест месеца на тази година (виж таблицата) са спаднали с 30%. Неофициално обаче на пазара се коментира, че реалният спад е между 50 и 70%, тъй като отстъпките (които TNS/TV Plan не отчита) са достигнали рекордни проценти. На въпроса с колко се различават реалните им рекламни постъпления от тези от мониторинга медийните групи обикновено не обичат да отговарят.
Важно е да се направи уточнението, че данните на TNS/TV Plan (единствената агенция, която наблюдава пазара на пресреклама в България) осветяват пазара на печатните медии откъм "официалната му страна" – изчисляват площта на рекламите в изданията и пресмятат на база официалните тарифи, обявени от съответните издания. Факт е, че тези данни в някои случаи са много далеч от реалните, но от друга страна, те са изкривени за всички медии, следени от TNS/TV Plan, така че мониторингът им дава база за извеждане на тенденции. Той не включва още отстъпките за количество, комисионите на рекламните агенции и рекламодателите и бартерните договори. В сумите не са включени рекламите на игри, лотарии, тв канали и радиостанции, издателска дейност, благотворителни организации, социологически и рекламни агенции.
Според директора на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева "в момента списанията са склонни на всякакви специфични договорки, комбинирани отстъпки за реклама в повече от едно издание на група, предоставяне на безплатни продуктови представяния, PR материали, интервюта, нестандартни присъствия и т.н., което повишава ефективността на рекламата в пресата и може би до някъде компенсира намалената читаемост и тиражите на списанията", категорична е тя. Като пример за пакетно предложение Георгиева даде "Вестникарска група България" – "за комбинирана реклама във вестник и списания, отстъпката, която комапанията дава, може да достигне до 65%". Според Лили Георгиева "за съжаление, спадът в рекламата на месечните списания в най-добрия случай би останал в рамките на 30%, но по-вероятно е да се увеличи до края на годината".
Изповедта на издателя
Управляващият директор на издателство S Media Team (какво издават отделните компании можете да видите в карето)* Любомир Станиславов коментира пред "Капитал", че "цената на рекламата е функция от търсенето и предлагането на пазара, ние държим да бъдем адекватни на условията. На част от изданията задържахме цените на рекламата на нивата от 2007 г., а на други намалихме съобразно условията в момента".
Маркетинг мениджърът в "Sanoma – Блясък България" Ева Ботева обясни, че "цената на рекламата [в нашата издателска компания] остава същата, но за да отговорим на нуждите на рекламодателите, разработваме специални рекламни проекти, свързани с нестандартни активности и предоставяне на добавена стойност на рекламодателите". В Attica Media Bulgaria* също са запазили нивата на рекламните тарифи. Директорът реклама на Attica Деница Димитрова обясни: "Запазили сме цените на рекламните публикации от началото на 2009 г., когато кризата реално се усети и на българския пазар. Също така бонусираме допълнително клиентите си, за да се чувстват комфортно в новите икономически условия."
Издателите не навлизат в подробности, когато трябва да коментират как се отнася финансовата криза на изданията им, но са единодушни, че трудностите са еднакво големи за всички и тяхното премълчаване не би ги скрило или направило по-малки. "Всъщност, като направихме анализ на изданията си, той показа, че всички трудности за нас се дължат на намалението на потреблението у нас, а оттам и драстичния спад на рекламния пазар като цяло. В действителност във всички останали показатели (продажба на сергия, абонамент, структурни разходи и т.н.) ние отчитаме чувствително подобрение", коментира Любомир Станиславов.
Издателят и съсобственик в QM Кристияна Великова обяснява, че "най-големият удар от кризата се пое от строително-инвестиционния бранш, затова през тази година трансформирахме [архитектурното списание] Abitare от двумесечно в тримесечно издание. През 2010 и 2011 г. Мax, Аmica и Bravacasa ще излизат 10 пъти годишно, обединяваме броевете януари и февруари, юли и август. Това е световна практика, повечето лицензионни договори дават такава възможност, независимо дали светът е в криза или не, поради по-слабите инвестиции в реклама през тези месеци. Възползвахме се от тази опция, макар че досега не ни се е налагало. Намалихме обема на някои от изданията – автоматично се редуцираха някои тежки пера в разходната част – хонорари, запазени права на снимки, хартия, печат и т.н.", обясни Великова.
Кризисен план
Има издатели като Любомир Станиславов, които смятат, че "освен негативни ефекти кризата има и положителни страни. Например ние не просто сме оптимизирали екипа на компанията, но имахме и възможност да ангажираме нови качествени кадри, вследствие на което сме успели да повишим ефективността на всеки един от нашите служители почти двойно. Имахме възможност да предоговорим условията, при които работим с всички наши основни пратньори, сега те са по-добри и по-изгодни от всякога", каза Станиславов.
Все повече издатели засилват и активността си в интернет и социалните мрежи и залагат на организирането на специални събития, за да са по-интересни за рекламодатели и спонсори. "В момента тече организираното от нас TopGear Auto Show, което на практика ще бъде най-голямото автомобилно събитие у нас през 2010 г.", убеден е Станиславов.
По отношение броя на служителите картината навсякъде е различна, но като цяло на пазара има два модела на реакция. "Не просто намаляваме броя на служителите, а привлечеме нови качествени експерти в нашия екип", каза Станиславов. На друга позиция е Мила Кръстева от Liberis, която обясни: "Екипът ни е изграден от изключително ценни професионалисти и свиването му би бил крайна мярка в нашата компания." Конкурентната Attica Media залага на оптимизиране на работата на вече работещите в компанията служители. Издателят на списанията от групата QM Крисияна Великова обясни: "Преструктурирахме цялото издателство, което наложи да се разделим с около 10% от хората. Предприемането на тази крайна мярка бе най-болезнено."
Въпреки устойчивостта и волята да се справят със свития рекламен пазар повечето издатели са на мнение, че ще има марки, които няма да издържат финансовата криза. "Разбираемо е кризата да вземе своите жертви. Голямата част от списанията боледуват. Ще се запазят най-силните, а други ще отпаднат", каза управляващият директор на Liberis Мила Кръстева. От месец май TNS вече изпраща таблица до клиентите си със справка за цикличността на излизане на списанията. От нея става ясно, че мъжкото списание FHM е излязло с общ брой за април, май и юни. Има и още няколко женски списания, които са излезли с общ брой за април и май. През май не са излизали женското Madame Figaro, Easy, Explorer.
Бъдеще има, но…
Шанс за списанията е да обърнат по-сериозно внимание на развитието си онлайн, така както правят големите марки на английския и американския пазар например. Само проектите в интернет могат да променят лицето на хартиените списания и да се опитат да преобърнат нагласите на рекламодателите онлайн, като привлекат нови аудитории за марките си, които традиционно не си купуват списания.
Повече от половината от най-популярните списания имат месечeн трафик от 1.5 милиона онлайн регистрирани потребители, констатира проучване на Columbia Journalism Review, публикувано през март 2010 г. Изследването, обхванало общо 665 списания, както и техните уебсайтове, е проведено от американската агенция за маркетингови проучвания Abt SRBI.
Според изследването приходите от онлайн реклама на списанията са нараснали с 83%. Почти 2/3 от сайтовете, които отчитат категорична печалба, предлагат съдържанието си безплатно.
Интернет комуникацията е все по-значима. Журналистите, работещи в списанията, обект на проучването, са посочили, че социалните медии печелят широка популярност и 60% от тях съобщават, че Facebook и Twitter пренасочват трафика към техните сайтове.
Повечето лицензни и български марки списания имат онлайн версии, блогове, страници във Facebook, но все още не са се научили да ги използват ефективно, така че да повишат рекламните си приходи.

Основни издателски групи

"Sanoma Блясък – България": Elle, Cosmopolitan, National Geographic, Harper’s Bazaar, Максимум, Тя, Story, "Блясък" и др.
Attica Media България: Grazia, Maxim, Playboy, ОК и Joy
QM: Bravacasa, Max, Amica, L’Еuropeo, Abitare и др.
"Болкан медиа груп" – "Жената днес", "Наш дом"
"Вестникарска група България": "За жената", "Идеален дом", GEO, "Хай клуб" и др.
S Media Team: BBC TopGear, BBC GoodFood, BBC Knowledge, F1 Racing, MotorShow и др.

Стр. 32

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 08.07.2010 

Всички български периодични печатни произведения трябва да публикуват в първия си брой за всяка година информация за действителния собственик. Това следва от решение на МС за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Съобщение на правителствената пресслужба гласи, че решението цели осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии "с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име".
Според проектозакона издателите на периодични печатни произведения ще трябва да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик. Текстовете, които трябва да одобри парламентът, предвиждат още отговорността за наличие на изискуемата съгласно закона информация да носи не само издателят, но и производителите и разпространителите на печатни произведения.

Стр. 15

www.dnevnik.bg I 2010-04-19

Цели 30% спад на рекламните приходи в печатните издания за първите три месеца – това показва официалният мониторинг на агенцията за маркетингови и пийпълметрични изследвания TNS/TV Plan. Данните показват, че вестниците и списанията със сигурност са един от най-пострадалите медийни продукти в кризата.

Като се има предвид, че TNS/TV Plan изчислява сумите по официалните тарифи на съответните медии и не включва отстъпките, комисионите на рекламните агенции и бартерите, по-реални цифри биха се получили, ако се извадят между 10 и 50% от официалните стойности.

Така например според изчисленията на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2009 г. рекламният пазар на печатни издания е спаднал с около 38%, докато цифрите на TNS/TV Plan сочат спад с около 7%.

По същата логика може да се направи обобщението, че приходите от реклама на печатните издания са съкратени наполовина за първите три месеца на 2010 г. В същото време в сегмента на печатни издания често се наблюдават събития и активности, далечни от пазарната логика – стартиращи нови проекти въпреки свиването на маркетинговите бюджети на рекламодателите и нереални ръстове на някои издания, дължащи се на инвестициите на близък кръг от фирми срещу медийно влияние.

Татяна Лозович, управител на медийна агенция Media S SMV, потвърждава тезата, че пресата е най-пострадалият медиен канал, и казва, че трудно може да се открие обща тенденция в поведението на медийните групи на полето на печатните издания.

"Всички се опитват да се адаптират спрямо пазара, но отстъпките и политиката на продажби варира в зависимост от това дали има и друг тип медии в групата, каква е комбинацията от издания и т.н.", изброява тя.

По думите й няколко фактора влияят негативно върху резултатите на печатните медии – от една страна, поевтиняването на рекламата в телевизията, която успява да отнеме дори от средствата, които рекламните агенции са предвиждали, че ще се пренасочат към интернет. "От друга страна, данните сочат, че консумацията на печатни медии намалява, а аудиторията се разпръсква по различните издания", обяснява Лозович.

Според наблюдателите на пазара лоша услуга на печатните медии играят и липсата на прозрачност по отношение на тиражите, а оттам и на ясна измеримост на аудиторията, което е значителна пречка пред решението на рекламодателите да инвестират в пресата. На годишния рекламен форум през март АРА определи поведението на вестниците и списанията в кризата като паника.

Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, печатните издания са увеличили своите официални тарифи между 5 и 10%, като в същото време са започнали да предоставят на рекламодателите си бонусни публикации, които се отчитат от мониторинга като платени, а реално не са.

От асоциацията предупредиха, че натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифни споразумения ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.

Привидно добро тримесечие за всекидневниците

Ако всички останали сегменти в пресата се движат с около 20-30% спад на рекламните постъпления, то секторът на всекидневниците, напротив, бележи ръст от 11%.

Той се дължи предимно на изданията на "Нова българска медийна група" – "Монитор" и "Телеграф", чиито приходи растат с бомбастичните 134% и 198%. Справка в базата данни на TNS/TV Plan показва, че сред най-големите рекламодатели в контролираните от Ирена Кръстева и бившия зам.-министър от квотата на ДПС Делян Пеевски (син на Кръстева) медии са фирми, близки до Корпоративна търговска банка и председателя на надзорния й съвет Цветан Василев.

За него се смята, че участва във всички сделки за покупки на медии на групата и в крайна сметка е реалният им собственик. Самата Корпоративна търговска банка пък се нарежда на първо място сред рекламодателите в пресата за първи път, откакто съществува рекламен мониторинг.

Ръст в сегмента отбелязват още вестниците "Класа" (81%), "Новинар" (44%), безплатният "19 минути" (47%) и "Стандарт" (28%). Вестник "Дневник" запазва позициите си от началото на 2009 г. с лек ръст на инвестициите от 1%. Надолу са приходите на лидерите сред всекидневниците "24 часа" и "Дневен Труд", а бизнес изданието "Пари" съкращава приходите си с 43% според мониторинга.

В сектора със седмичните вестници обаче не се наблюдават положителни тенденции. Първата позиция продължава да държи вестник "Капитал", но постъпленията му са надолу с около 15% (издава "Икономедиа" АД, в чието портфолио е и "Дневник").

Спад бележи дори и таргетираното към по-възрастната аудитория издание "Трета възраст", което отбелязваше бум на инвестициите в последните няколко години. Увеличение има "Политика" (отново от портфолиото на "Нова българска медийна група"), както и насоченият към женската публика "Всичко за семейството".

Подобна е картината и в сегмента на седмичните списания, където леко подобрение на рекламните приходи има единствено светското списание Story, част от групата на "Санома Блясък България".

Традиционният двигател на пазара на печатни издания – месечните списания – намаляват рекламните си постъпления средно с 34%. Изненада в сектора е издаваното от "МИТ Прес" специализирано списание "Мениджър", което измества от лидерските позиции модните женски списания и заема първо място по приходи с ръст от 20%.

Татяна Лозович казва, че наблюдава изтегляне на рекламни инвестиции от месечните списания и пренасочването им в телевизия, тъй като тя е станала достъпен канал и за традиционните рекламодатели в списанията.

Походът на ритейлърите

Според данните от мониторинга основните групи рекламодатели в печатните издания – автомобилните вносители, финансовите услуги, телекомуникациите и модните марки – значително са свили бюджетите си.

Изключение прави вече споменатата Корпоративна търговска банка с ръст от 3000%. Увеличение има и Българо-американската кредитна банка, която е вложила с около 100% повече от същия период за миналата година поради активното промотиране на своите депозитни продукти.

Агресивното навлизане на търговски вериги и отварянето на молове е отчетено като тенденция и в рекламния мониторинг.

Един от най-шумно маркетираните проекти – "Сердика център София", се нарежда на трета позиция сред най-големите рекламодатели в пресата с бюджет от 497 хил. лева. Управителят на Media S SMV Татяна Лозович обаче смята, че този тип инвестиции няма да имат дългосрочен ефект върху пазара или поне няма да продължат в този обем.

Оригинална публикация

в. Пари | 2010-04-06

Онлайн изданията имат шанс най-бързо да възстановят приходите си

Рекламните разходи на компаниите в САЩ през миналата година са се свили с 12.3% в сравнение с 2008 г, показва проучване на маркетинговата компания Kantar Media. Общо в САЩ през миналата година са били похарчени 125 млрд. USD за реклама.

Развитие

Най-значително намаление е имало в радиорекламата (повече от 20%), следвана от рекламата във вестниците, която се е сринала със 17.4%. Рекламните поръчки за телевизиите са намалели с 9.5%. Единствената област, в която разходите за реклама са нараснали, е бил интернет, твърдят експертите на Kantar Media. Според тяхното проучване през миналата година компаниите зад океана са публикували в мрежата 7.3% повече реклами, отколкото през 2008 г. Най-големите рекламодатели са били Procter&Gamble (2.714 млрд. USD), Verizon Communications (2.238 млрд. USD) и General Motors (2.197 млрд. USD). General Motors е била една от малкото корпорации, чиито разходи за реклама са се увеличили.

Харчове

Общо 10-те най-големи рекламодатели са похарчили през 2009 г. 16,556 млрд. USD, което е със 143 млн. USD по-малко, отколкото година по-рано. Най-силно се е рекламирала автомобилната индустрия, която е изхарчила за реклама 10.977 млрд. USD. В същото време рекламодателите са изразходвали в Русия около 7 млрд. USD, което е с 26% по-малко в сравнение с предходната година.

Стабилност

Една от най-големите рекламни агенции Carat публикува актуализираната си прогноза за развитието и бъдещето на световния рекламен пазар. Според данни от изследването се очаква той през тази и следващата година да се стабилизира. Пазарът ще върви във възходяща посока към увеличаване на приходите, сочат анализатори. Очаква се той да нарасне с 2.9% през тази година и с 4% през 2011 г. Тази прогноза е направена, като се отчитат първоначалните данни от октомври миналата година, когато съществуваха прогнози за увеличаване на рекламния пазар с 1%. Всички медии по първоначални очаквания ще се върнат към ръст на рекламните приходи с изключение на вестниците и списанията. Списанията показват най-лоша динамика. Този сектор се е сринал с 20.2% и възстановяването на предишните равнища се очаква чак към 2011 г.

Увереност

Онлайн изданията показват най-голям и уверен ръст, сочи проучването. Очаква се рекламните приходи в интернет изданията през следващите две години да нараснат в световен мащаб с 10%. Следват ги телевизиите с 6% увеличение на рекламните приходи. При това тенденцията ще се запази и през следващата година.

Стр. 23

в. Пари | 2010-04-06 

Печатните издания няма да загинат, защото съвременният читател обича да чете в оригинал – да види подредени мислите на даден човек върху хартия. Наистина тенденцията от последните години е в посока падане на тиражите.
Много издания минаха към сайтове. Категорично смятам, че няма издания, които да са насочени за всички – всеки вестник има своята вярна аудитория. Печатният носител има своето място, той е част от институционалността на медиите. Вярвам, че печатните медии ще запазят своята авторитетност и сила. В световен аспект те имат статут на институция. Винаги ще има нужда от един добър вестник – дори заради нуждата да бъде ритуално прочетен преди започването на деловия ден. Необходимостта на хората да прочетат добър и качествен анализ ще остане, а такива има предимно в сериозните вестници.
Печатните медии имат бъдеще и заради рекламата. Проучвания показват, че тя има много по-устойчив ефект в печатните медии, отколкото на други места.

Стр. 22 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-06

Издатели от цял свят се събират в Ливан, за да търсят отговора. Ирена Кръстева е единственият участник от България
Идва ли ерата, в която електронните четци и таблети ще изместят печатните медии? Или iPad и подобните му устройства ще се комбинират успешно с вестниците и списанията, което ще доведе до увеличение на читателите им? Добре познатата тема "ще изяде ли мишката книгата", но поставена от нов ъгъл, ще бъде основен акцент на 63-тия Световен вестникарски конгрес и 17-ия Форум на издателите на медии. Събитието е насрочено за периода 7-10 юни и ще събере издателите на печатни медии от цял свят.

Далече от действителността

Срещата ще се проведе за първи път в страна от арабския свят – Ливан, а домакин на събитията ще е местният вестник An-Nahar. Организатор на ежегодната конференция е Световната асоциация на вестниците и издателите (WAN-IFRA). В конференцията ще вземат участие представители от 54 страни, или около 1500 издатели на вестници, списания и други печатни издания.
България също ще има представител. В сайта на събитието е регистрирана Ирена Кръстева в качеството си на изпълнителен директор на "Нова българска медийна група". Според организаторите тя е и единственият българин, регистриран за участие във форума. Кръстева обаче не беше открита за коментар.
Според други български издатели обаче новите тенденции на IT пазара не означават, че печатните медии ще умрат. Дори обратното. Всъщност новите неща идват със закъснение от 5 до 10 години, коментира Христо Кьосев, главен редактор в "Атака Медия България". Печатните издания няма да загинат, защото съвременният потребител обича да
чете в оригинал, тоест да види подредени мислите на даден човек върху хартия, казва и Георги Тошев, главен редактор на списание МАХ.

Да четеш на екран

Сред дискусиите на форума обаче е отделено специално внимание на теми като скока в продажбите на електронни четци и увеличаването на мобилни устройства с лесен и удобен достъп до новинарски сайтове. Всъщност първият подобен променящ тенденциите продукт – Kindle на Amazon, се продава повече от добре, а от няколко месеца е достъпен и в България. Официални данни за продажбата на устройството няма, но според главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос "на всеки 10 обикновени книги в САЩ се продават 6 електронни". През уикенда друго устройство - iPad на Apple – отбеляза официалния си дебют, а данните за предварителните му продажби бяха повече от добри. Над 125 хил. устройства са били продадени само за първите 3 дни от пускането му за предварителни поръчки. В България обаче няма официална информация кога точно ще се появи устройството.

Прескочи спада

С оглед на световната тенденция за дигитализиране на медиите обаче издателите ще обсъждат и нови начини за представяне на новини, при положение че потребителите знаят за какво става дума. Основен въпрос е как медиите да се възползват от влиянието на агрегатори като news.google.com, за да увеличат трафика си и съответно приходите от реклама. Ще се разискват и нови начини за финансиране на качествената журналистика, предвид спада на рекламния пазар и отказа на масовия потребител да плаща за новини в интернет.

Стр. 22

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-03-27

Две нови списания и два вестника се борят за читатели

За някои издатели на вестници и списания кризата сякаш не е пречка, а възможност. Фактът, че на пазара се появяват нови издания го доказва.

"Нормално е във време на криза да се развиват по-широко скроените издания. Тези, които се целят към по-широка аудитория. Такива, в които присъстват злободневните теми от всекидневието – политика, правосъдие и т.н., но в същото време в тях да има достатъчно светска информация, развлекателна и забавна", категоричен e един от съсобствениците на "Бал Медиа" АД Борис Ангелов, който е лицето на един от новите проекти.

Печелившe жълто

Сред новите издания на сергията са жълтият седмичник "Супер 19 минути", зад който стоят издателите на безплатния всекидневник "19 минути" – "Бал Медиа" АД, в която съдружници са Борис Ангелов и Атанас Арнаудов. Издателите на "Уикенд" – "Ню медиа груп", пък решиха да стъпят на пазара на списания в ценовия клас на евтините издания. От няколко седмици на пазара е "Кулинарен Уикенд", а в началото на този месец се появи "Уикенд за жената". На пазара се коментира, че до есента "Ню медиа груп" ще пуснат още две списания. Едното – седмично със светска информация "Уикенд стори" (конкурент на издаваното от "Санома" светско списание Story), другото – месечно, което ще е културно.

Седмичникът "Супер 19 минути" е с цена 55 ст. с тираж 50 хил. копия в обем от 44 страници. "Профилът на изданието е широк, защото се целим към по-многобройна аудитория. Вестникът всъщност е съботното издание на безплатния всекидневник "19 минути". Тъй като марката се наложи, преценихме, че платена съботна версия, която да доразвива и доразработва теми от всекидневното, би се приела добре на пазара. Всъщност това, което правим със "Супер 19 минути", не е ново за пазара, подобни издания има в Австрия и Германия", коментира пред "Капитал" издателят Борис Ангелов. По думите му изданието е със светска насоченост, "защото като издатели в това имаме най-много опит", каза Ангелов. Той е убеден, че седмичникът има добър бизнес модел, "защото сериозни издания много трудно виреят в кризата". Дори на страниците на сериозни издания като The Times вече има място за светска информация, и то не само в уикенд изданието, а и в броевете всеки ден. От "Бал Медиа" твърдят, че седмичникът "Супер 19 минути", който е платен, няма да повлияе на всекидневното безплатно издание и то да стане платено, както се случи с "Новините днес", издаван от Петьо Блъсков (вестникът излезе като безплатен, а сега вече струва 20 ст.).

Битка със списания

Един от съсобствениците в "Ню медиа груп" – Мартин Радославов, обясни, че групата стъпва на пазара на евтини седмични списания, "за да се конкурираме със "Санома Блясък България" и да вземем от техния пазарен дял". Първото подобно списание, с което започна конкуренцията между двете издателства, е "Кулинарен Уикенд". Списанието излиза на всеки две седмици и досега от него са отпечатани пет броя с обем 84 стр. Стартовият тираж е 60 хил., но вече изданието е с тираж от 100 хил. копия. Списанието се продава с цена от 1 лв., докато конкурентното издание на "Санома Блясък – България" – "Кулинарен журнал", е 2 лв. и 92 страници. "Пазарът на списания сега в кризата е паднал с 40-50%. На стагнирания пазар на списания ние предлагаме добри пакетни цени. Със списанията разширяваме портфолиото си от рекламодатели и на практика предлагаме по-добри условия на по-претенциозните от тях, които не намират място за рекламите си в "Уикенд", но знаят, че брандът все пак е силен и се продава. С появата на списанията продаваме по-добре рекламата си", коментира Мартин Радославов.

Второто ново издание в портфолиото на "Ню медиа груп" е "Уикенд за жената", което е на пазара от 8 март. Изданието е предназначено за жените на възраст 30-60 години, тип домакини с доходи между 500 и 1000 лв. То е с цена 1 лв., 52 стр. обем и тираж 60 хил. Излиза всяка седмица.

Директорът "Издания" в "Санома – Блясък България" Николай Караджов коментира, че "конкуренцията е ползотворна за пазара, защото води до повишаване на изискванията към продукта. В крайна сметка големият печеливш от навлизането на нови конкуренти е именно читателят. А конкретно "Кулинарен журнал" дори и в условията на засилена конкуренция продължава да бъде най-четеното и най-продаваното кулинарно списание в България". Според Караджов най-устойчиви на кризата като модел са "утвърдените марки. Не е важно дали списанието е българско или международно, а дали е утвърден бранд или не. Има достатъчно примери за български марки, успешно борещи се с кризата, както и такива за международни заглавия, станали нейна жертва", каза Караджов.

Безплатно за жени

От февруари в София се разпространява безплатният вестник за жени "Белисима". Негов издател е фирма ARS, които стоят и зад интериорното списание "Магазин & интериор, дизайн, архитектура". Изданието първоначално излиза само в София, като първият брой е бил с тираж 7000 копия, предвидено е вторият да бъде 20 хил. броя. "Целта е постепенно, с всеки следващ брой тиражът да расте, като намерението на издателя е да обхване цялата страна и да достигне до 100 000 броя", обясни главният редактор на вестника Веселина Филипова. Периодичността на излизане е на две седмици. "Основната аудитория, към която е насочено изданието, е съвременната жена на възраст между 20 и 60 години, образована, с доходи, вариращи от средни до високи. Надяваме се, че читателите ни биха могли да бъдат и съвременните мъже, които също са подвластни на повика за красота, здраве и елегантност", обясни Филипова.

Вестникът е широкоформатен, с 16 страници и се разпространява в хипермаркетите ХИТ, вериги магазини СВА, Халите, фитнес студиа, козметични салони и други.

Битка за рекламодатели

Възходът на масовата преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират – за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите.

Според медиа директора в агенция Optimum Media Женя Гуцова "в ситуацията на криза, която доведе до голям спад на рекламните инвестиции в печатните издания, е рисково начинание да стартираш нови проекти точно в сферата на [жълтите издания]. Разбира се, всеки сам преценява рисковете и възвращаемостта на инвестициите, които ще направи. Предполагам, че за да решат да започнат тези проекти, екипите, стоящи зад тях, са проучили добре възможностите им". Според нея "няма пазарна ниша за такива издания. Да, такава имаше преди, но в момента тя е по-скоро наситена. Новите издания ще откраднат от аудиторията на старите, защото едва ли броят на хората, които четат преса с такъв тип съдържание ще се увеличи. Съществуващите вече вестници с такава насоченост задоволяват нивото на интерес на хората", убедена е Гуцова.

Тя уточни, че клиентите на агенцията "досега не са проявявали интерес към тези издания. Не бива да забравяме обаче, че от печатните медии именно тези са с най-висок тираж. Всеки сам преценява дали те са подходящи за неговите продукти. В крайна сметка това са издания, които се четат от много хора, и посланието на клиента, който ги използва, също ще достигне до тях", каза Гуцова.

Стр. 33