www.nola7.com I 27.01.2015г. 

Андрей Велчев е новият Мениджър Комуникации и бизнес развитие на една от най-мащабните фирми в Европа в областта на реализацията на сложни лечебно-медицински, хидротехнически плувни съоръжения, аквапаркове и спа комплекси – "НОЛА 7".  Той ще отговоря за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към клиентите, обществото, институциите, медиите и служителите. 

Позицията обединява публичните комуникации, управлението на специални събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на "НОЛА 7".

Андрей Велчев има дългогодишен опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, институциите и местната власт.

Той се присъединява към екипа на "НОЛА 7" от "ЧЕЗ-България ", където е част от ПР и комуникции и е отговарял за връзките с медиите в последните няколко години.

Преди това Велчев е отговарял за рекламата и връзките с обществеността последователно за "Националното представителство на студентските съвети",“Клуб на журналиста и PR-a“ към Нов български унивeрситет и "Софийски колоездачен клуб 1889". Член е на Българското дружество за връзки с обществеността – „БДВО“ и Съюза на българските журналисти, „СБЖ“. Той е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Обществени комуникации със специалност „Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността“ в Нов български университет.

Автор е на множество публикации и интервюта посветени на проблемите на комуникациите,  журналистиката и маркетинга.  

 "НОЛА 7" е инженерингова и търговска компания, която от 1994 година досега е лидер в сферата на консултирането, изработката на стратегически концепции и изграждането на плувни басейни, възстановителни и спа комплекси и аквапарк центрове от висок клас.

"НОЛА 7" разполага със собствени ресурси за завършване на пълният цикъл от работи от проектирането на всички етапи, производство, инсталиране и пускане в експлоатация на специализираните съоръжения.

www.manager.bg I 10.12.2014г. 

Колко пъти сте получавали флаер или сте чували търговска реклама, на която сте отскачали със сухото „Уф!“? Винаги можем да разпознаем неискрената самореклама. И все пак, като предприемачи, които искат да разпространят някакво послание, е възможно и вие да предизвиквате подобна погнуса, понякога без дори да осъзнавате дълготрайните негативни последици, които тя може да има.
Можете да промотирате себе си по начин, който буди интереса на околните и ги привлича. Когато го направите, ще се откроите от тълпата и ще развиете бизнеса си.
Сигурно вече сте се сблъсквали с много съвети за самореклама, но трябва да знаете и кои стратегии е по-добре да избягвате. Например:
Не се молете, когато сте отчаяни. Подходящото време за самореклама е, когато бизнесът върви добре, а не като сте на дъното. Всеки предприемач е бил там – когато времената са тежки и развиването е трудно. Ключът е в това да промените нагласата си към по-положителна. Дори ако нещата се объркват и отчаяно се нуждаете от клиенти, отделете необходимото време, за да си стъпите на краката, да размишлявате върху досегашния и бъдещия си успех и да си изясните кои точно са вашите клиенти. Така те ще дойдат при вас.
Ключът към успешната самореклама е в самоувереността. Не трябва да търсите развитие, когато сте уплашени. Убедеността в успеха ви прави по-атрактивни и увеличава шансовете ви да получите желания бизнес прогрес.
Не се дръжте като бебе. Ако сте родител, сигурно сте били в това положение – намирате се в супермаркета и детето ви невинно ви моли за някакво лакомство, а вие отвръщате с „Може би“. После детето отново ви моли и така, докато вече не издържате на хленченето и не кажете „Не!“
Предприемачите – а и всички ние – се превръщаме в бебета, когато не получим онова, което искаме. Понякога смятаме, че ако се молим достатъчно упорито, ще чуем мечтаното „Да“. Истината е, че с много питане и молби е по-вероятно да стигнете до отказ. Поуката е, че молбите не помагат.
Като човек на бизнеса сигурно имате определена визия за бъдещето си. Може би имате визия за бъдещи партньорства и нови клиенти… Ако сте част от голяма компания, може би искате повишение, бонус или по-добри възможности за развитие… Можете да работите за реализирането на тези визии, но по-добре не говорете за тях твърде често, защото ще отегчите околните.
Ключът е да показвате, вместо да казвате. Когато искате повишение, не казвайте, че го заслужавате, а покажете, че го заслужавате. За да ви забележат, трябва да се превърнете в безценен служител, чийто принос не може да бъде пренебрегнат. Покажете, че сте най-подходящият кандидат за мечтания пост. Например, ако сте консултант, не се мъчете да убеждавате околните в това, че сте ненадминати в работата си и затова трябва да ви наемат. Вместо това, давайте ценни съвети и напътствия на потенциалните си клиенти, за да могат те да ви видят в действие. Ако сте продавач, не обяснявайте на клиентите си колко невероятен е продуктът, който продавате, и не ги умолявайте да го купят. Потърсете удобна възможност да им покажете как функционира и да ги убедите, че им е необходим. Ако работите в голяма фирма и искате повече отговорности, не молете да ви възложат такива, а просто ги поемете. Допринесете за някакъв проект и проявете интерес, като задавате въпроси, чрез които да го задвижите.
Не си правете куха самореклама. Не позволявайте на хората да ви запомнят само със себе-промоцията ви. Внесете стойност.
Веднъж присъствах на еднодневен семинар, чиято цел беше да помогне на предприемачи да стартират успешен бизнес. Оказа се, че 95% от събитието беше самореклама, подчертаваща спонсорството, което компанията предлага, вместо ползите, които биха могли да извлекат кандидатите. Помислих си: „Прекарах цял ден тук и какво получих?“ Предприемачите, които се впускат в прекалена самореклама, съзнателно или подсъзнателно приемат събитията, общуването, правенето на бюлетини и срещите с клиенти като чисто маркетингови мероприятия, което е най-добрият начин да загубят клиенти.
Преместете фокуса от себе си към клиентите си. От какво се нуждаят ТЕ, което вие можете да им дадете? Какво ТЕ биха искали да чуят? Каква помощ им е необходима? Слушайки публиката и вярвайки, че отговорността, която сте поели към тях, ще донесе резултат, ще заемете правилната позиция. Клиентелата ви ще ви възприеме като доверен съветник, който наистина може да бъде от помощ. Избягвайте досадната самореклама и ще се намерите на по-добро място, ще имате по-здравословни, трайни и доходоносни взаимоотношения с клиентите си.
Като предприемач, трябва да имате нещо ценно, което да предложите. Талантът ви е достатъчен, за да впечатлите клиентите си и да ги привлечете. Вярвайте в резултатите и търсете възможност да бъдете от помощ. Отделете малко време за размишление върху рекламите, които планирате. Изберете една от горепосочените техники и експериментирайте. Вижте как това ще се отрази на резултатите.
Джоел Джей за Inc.com 

Оригинална публикация 

www.united-partners.com I 04.12.2014г. 

FTI Consulting обяви резултатите от проучването Enterprise Value за 2014 година. Според резултатите, именно доверието е ключът на въздействие на служители, клиенти, инвеститори, правителствени ръководители и обществеността, когато трябва да се предприемат положителни действия. Добрата корпоративна репутация е задължителна част от една компания, но вече не е достатъчна.

Според проучването, взаимната връзка между доверието в компанията и поведението на заинтересованите страни е значително по-силна, отколкото между добрата репутация и поведението на заинтересованите страни. Проведено сред четири групи от заинтересовани страни – инвеститори, търговци и бизнес клиенти, служители и лидери на обществено мнение, изследването на FTI Consulting измерва показателите, които определят дали служителите искат да са част от една компания; клиентите – да купуват продукти или услуги; инвеститорите – да купуват и притежават акции в дружеството и политиците и гражданите – да се застъпват за дружествата и в общностите, в които принадлежат. Един от основните изводи на проучването е, че чрез увеличаване на доверието, компаниите могат да се обръщат към заинтересованите страни като към свои застъпници. Нещо, което добрата репутация няма как да направи.

"Добрата репутация е един от универсалните стандарти, които всяка компания трябва да се стреми да поддържа и защитава, но резултатите ясно показват, че доверието е много по-значим двигател, когато става дума за поведението на заинтересованите страни," споделя Боб Нот, Главен управляващ директор и завеждащ Американския отдел „Корпоративни комуникации и практики“ на FTI Consulting. "Следователно, ако една фирма използва комуникациите за постигане на бизнес резултати, култивирането на доверие в компанията трябва да бъде основна цел."

Като цяло, проучването сочи, че компаниите имат 30% по-голям шанс да постигнат желаното поведение, ако заинтересованите страни й се доверяват, отколкото ако за компанията се знае, че има добра репутация. Чрез увеличаване на доверието, компаниите могат да привлекат заинтересованите страни на своя страна, като свои застъпници – нещо, което добрата репутация няма как да направи. Веднъж постигнато, доверието на заинтересованите страни, позволява на компаниите да постигнат по-добре желаните поведения.

"Според нашето проучване, компаниите, които искат да изграждат доверие, трябва да се фокусират върху създаване на свои бизнес истории," разказва Брент Макголдрик, Ръководител на Американския отдел за практики и изследвания в сегмента на стратегическите комуникации в FTI Consulting. "Всяка от четирите заинтересовани групи, участвали в проучването показва, че да си влиятелен лидер, да си добър работодател, да вярваш в способността на компанията да изпълни своята стратегия и да си съгласен с последните решения на компанията, са важните инструменти, които компаниите трябва да притежават, за да изградят доверие. "

"Добрата репутация е важна и, наистина, основополагаща," продължава Макголдрик. "Нашите данни ясно показват, че доверието в една компания не може да бъде постигнато, освен ако и докато тя не се радва на добра репутация сред своите ключови заинтересовани страни. Но, в крайна сметка, компаниите биха искали да преминат отвъд това просто да изградят добра репутация и да създадат доверие. “

Проучването разкрива доверието като по-висок критерий за поведение, отколкото репутацията.

Установено е, че постигането на доверие сред заинтересованите страни е с 27% по-трудно, отколкото изграждането на добра репутация. Освен това, проучването показва, че заинтересованите страни гледат на репутацията на компанията като на функция от минали действия, докато доверието е далновиден инструмент, който отразява убеждението на заинтересованите страни в целостта на бъдещите им действия.

Цялото проучване може да прочетете тук: http://www.fticonsulting.com/global2/critical-thinking/reports/enterprise-value-study-findings.aspx

Автор:
United Partners 

www.manager.bg I 14.11.2014г. 

Въпреки че има лоша репутация и прилича на изоставена вещ на фона на всички мобилни приложения и социални медии, имейл маркетингът остава практически най-лесният начин за компаниите да достигнат до своите клиенти. Той е и най-евтиният и бърз метод – звучи ли ви познато? Всеки маркетингов служител, който прекарва прекалено много време да публикува в социалните мрежи, да прави реклами, да следи споменаванията на дадена фирма или продукт в интернет и да отговаря на коментари, може би допуска фатална грешка, като не обръща достатъчно внимание на потенциала на този маркетингов инструмент.
Да започнем с малко факти. Броят на съществуващите имейл адреси е три пъти по-голям от този на всички Twitter и Facebook профили взети заедно. Благодарение на политиките на двете социални мрежи, последователите ви получават вашите публикации в едва 6% от времето, за разлика от 18-те процента при използването на електронни писма.
Интернет търсачките би трябвало да са Светият Граал в сферата на маркетинга, но те правят информацията за вашия бизнес по-малко достъпна, отколкото когато я изпращате до електронните пощи на своите клиенти. Тук трябва да вземем предвид и хибридната публика, сред която употребата на таблети е нараснала с 13,5% за периода януари-септември 2014 г., а броят на всички имейли, четени на мобилни устройства, се е увеличил с 26,6% само за първото тримесечие.
Както става ясно, имейлите са много по-ефективни в привличането на клиенти от Facebook и Twitter, взети заедно. За да се убедите напълно, блогърът Дерек Халпърн прави тест. За целта той разпраща едни и същи съобщения в Twitter и по електронната поща. Какви са резултатите? 4200 души са отворили съобщенията в електронната си поща и само 300 в Twitter.
И все пак имейл маркетингът си има и своите недостатъци. Тъй като това е най-класическият начин за разпространение на бизнес информация, има опасност вашето писмо да бъде пратено директно в кошчето, вместо да доведе до продажба.
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да извлечете максимална полза от най-простия маркетингов инструмент, с който разполагате, и да получите най-добрата възвращаемост на вашите инвестиции, без да ви маркират като спамър.
- Трябва да знаете как да подходите към потребителите си – на кого всъщност пращате имейл? Разделете публиката си на части, за да им осигурите възможно най-приятното преживяване. Изпращайте имейли само на новите и на последно активните си последователи.
- Направете имейлите достъпни и привлекателни – движим се към свят, доминиран от мобилни устройства, затова съобщенията, които са достъпни за таблети и смартфони, биват отваряни 21% по-често. Конструирайте писмата така, че да изглеждат добре на всички видове устройства.

- Не претоварвайте Subject полето – кратките заглавия са много по-достъпни от дългите и описателните. Старайте се те да не надвишават 50 символа.
- Приканвайте клиентите си към конкретни действия – яснотата на съдържанието ще увеличи представата ви за това как вашите клиенти приемат и реагират на имейл кампанията ви. Ясно и просто им обяснете какво се очаква от тях.
- Направете имейлите лични – съобщенията трябва да звучат сякаш идват от човек, а не от предмет. Говорете на клиентите като на ваши познати.
- Пращайте съобщения, чрез които общувате с клиентите, не ги замеряйте с еднократни реклами. Увеличете приходите си, като изпращате имейли, съобразени с навиците и интересите им – например, когато разглеждат ваши продукти, напускат фирмения уебсайт или погледнат даден артикул повече от веднъж.
Източник: ShellyPalmer.com 

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация  

www.manager.bg I 13.10.2014г. 

Знаем: клиентът е винаги прав.
Но знаем също и че в реалността на бизнеса невинаги нещата са толкова прости. B2C компаниите, които работят директно с клиенти, постоянно срещат в комуникациите си с външните публики непознати трудности. Особено трудно е за бизнеса, който се разгръща в интернет. Той не може да разчита на общуването с клиентите лице в лице, за да ги разбере и направи по-доволни. Още повече се усложнява ситуацията за него заради отзивите на потребителите в социалните медии и мрежата като цяло.
Как да подходи този вид бизнес?
Отговорът е учудващо прост: направете услугата си възможно най-човешка. Само защото една компания „живее" в облачните технологии не означава, че всичко в нея трябва да изглежда автоматизирано. Ето какво би било полезно в маркетинговата й комуникация:
Не общувайте приятелски. Бъдете приятел. Поддържайте тона на реален човек във виртуалните разговори.
Bonobos – американска фирма за електронна търговия на облекло, дава интересен пример за „максимално хуманизирано потребителско обслужване“. Нейните служители за връзки с клиенти са назовавани „нинджи“. Общуването с тях е направено по-различно и забавно от традиционното онлйн шопинг изживяване. Имейлите на компанията също са с нетрадиционен графичен вид. В същото време отговарят на брандинга й.
Качество и количество. Най-лошите отговори на потребителското обслужване са тези, в които пътят на комуникацията от клиента към фирмата започва с изискване той да попълни името си в скучна бланка за обратна връзка на фирмения сайт (Instert your name here). По този начин хората остават с впечатлението, че чакат на опашката след много хора и едва ли някога биха получили отговор на проблема им.
Друг вариант е да се наложи да се разгърне цялото общуване в имейл. Тогава избягвайте отговорите, които звучат клиширано сякаш са изпращани преди това десетки пъти на други клиенти с проблем. Използвайте имената на потребителите в отговорите. Целта е не само да отстраните проблема, но и с появата му да се възползвате от възможността да се свържете лично с един от клиентите си и да го оставите доволен, а защо не и да го направите по-верен на марката си. По отношение на количеството – не спирайте да общувате. Проверявайте служебната си поща ежедневно. Отговаряйте на имейлите до вас възможно най-скоро. Ако може – незабавно.
Правилото на петте.
Всеки бизнес среща клиенти с неразумни реакции. Хората реагират така, когато се чувстват атакувани, застрашени или като им се налага да правят твърде бързи решения. Часто в такова емоционално състояние те изпращат гневни отговори, стимулирани от възможността в света на електронното общуване и търговия да се изявяват по-свободно, отколкото на живо. (Практиката сочи, че често те съжаляват за изпращането на такива писма.)
В тази връзка Белинда Чан – колумнист на списание Entrepreneur и ръководител на комуникацоията с клиенти на сайта за луксозна козметка Poshly разказва своето „правило на петте“. „Когато получа имейл с язвително съдържание предприемам следното: вземам си пет. Пет какво? Понякога са пет минути почивка преди да отговоря. В други случау това означава, че ще отговоря на други пет имейла преди да се върна на този. Това правило ми помага да откъсна вниманието и фокуса на ума си от съдържанието на електронното писмо, което ме е засегнало и да се фокусирам в петицата като число. След това смятам, че ще изпълня потребителското обслужване на този клиент като моя служебна задача по-ефективно. Без стиснати от яд юмруци и готова да подходя разумно“, казва тя.  

Оригинална публикация