в. Меридиан мач | 14.06.2011

"Нова българска медийна група" събра партньори и приятели от автомобилните вносители и рекламни агенции на изискан коктейл по време на автосалона. Пресгрупата, която е официален медиен партньор на изложението, отчете пред своите партньори дневен тираж от над 220 000 на топизданията й "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор", ръст, който в условията на финансова криза успя да впечатли всички. Само вестник "Телеграф" излиза в над 130-хиляден тираж всеки ден, а в петък минава 180 хиляди бройки, превръщайки се в безспорен номер 1 на пазара, с огромна преднина пред конкурентите си. "Меридиан Мач" също успя да се наложи като най-тиражния спортен ежедневник, а "Монитор" е предпочитаният бизнес и политически всекидневник. Гостите на коктейла се насладиха на изтънчен кетъринг и отпиха по чаша от елитните вина на изба "Телиш".
За пореден ден щастливците, събирали талоните във вестниците "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор" през седмицата, си тръгнаха с награди от щанда ни – карти за безплатно гориво, осигурени от "Лукойл", флашки с формата на болиди от (формула 1 и карти за игра с изображения на автомобили. Освен това събралите пълния комплект талони получиха и отстъпка от цената на входния билет за салона.

Стр. 22

в. Десант, Бургас | 20.05.2011

БИВШАТА шефка на тотото Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски уволниха във вторник кореспондентката на "Монитор" в Кърджали Вилдан Байрямова, защото си позволявала да критикува ДПС. И то не къде да е, а в постовете си във фейсбук. Това разказа самата Вилдан пред "Десант". Според нея "Монитор" вече е придобило облика не само на издание на ДПС, но и на вестник, който зорко следи служителите си какво правят в извънработно време. "Още преди няколко седмици ми се обади шефката на отдел "Кореспонденти" във вестника и ме предупреди, че заради действията ми във фейсбук трябва да чакам "най-сериозни последици". Всъщност тогава в ДПС ги тресеше голяма треска да не би партията им да се разцепи, заради напускането на Касим Дал, а аз бях написала няколко поста в личната си страница във фейсбук, в които коментирах страховете на Доган, а и изобщо положението в партията му", разказа Байрямова. Въпреки това предупреждение обаче, тя продължила да си коментира критично ДПС, без да се замисля, че в "Монитор" всъщност всяка критика срещу Доган автоматично означава уволнение. Както е известно, макар и официално собственост на "Нова медийна група холдинг", вестниците "Монитор" и "Телеграф", както и ТВ 7, на практика са в обръча от фирми, който обгражда ДПС. В трите медии името на Доган е обявено за светено, а за ДПС е позволено да се пише само хвалебствено и тържествено. Едновременно с това трите медии го играят и официози на Бойко Борисов, който иначе на думи уж е голям противник на Доган. Така двата вестника и телевизията на практика се явяват нещо като топла връзка между ДПС и ГЕРБ. Байрямова разказа, че самото уволнение е било извършено по затвърден сценарий, който Ирена и син Пеевски вече са прилагали в миналото. Директорът на "Телеграф" и "Монитор Васил Захариев я повикал във вторник в София, уж да й даде указания как да отразява предстоящата изборна кампания. На място обаче той се скрил, а от счетоводството й връчили заповед за уволнение, в която пишело, че й съкращават щата. Едновременно с това й бил забранен достъпът до залата с колегите, с които тя не могла дори да се сбогува. По подобен начин преди три години мама Иренка и синчето уволниха и главната редакторка на току-що закупения от тях вестник "Експрес" Данка Василева (в момента шеф на "24 часа"). Една сутрин пред редакцията я причакал охранителят на медията, иззел й входната карта и й обяснил, че тя вече не работи там, подир което я бе изгонил.

Стр. 8

в. Труд | Ива НИКОЛОВА | 09.04.2011 

Повече от седмица темата за собствеността на пресгрупата, издател на "Труд" и "24 часа", е на гребена на скандалната вълна. Зад привидния спор между Любомир Павлов & Огнян Донев, от една страна, и Христо Грозев & Карл фон Хабсбург – от друга, за дадени и недадени пари, за придобити и непридобити акции обаче се крие нещо много по-страшно и дори смъртоносно за дълго лелеяната и мъчително пазена свобода на словото – опитът на монопола да погълне и този терен. И ако прословутият Октопод в разни други браншове се разпадна на пипалца, които отпълзяха в незнайни кътчета на съдебната система, медийният Октопод е толкова явен и добре охранен, че никакви привидни необвързаности и видни дистанцирания не могат да го скрият.
Този Октопод се пръкна изневиделица през 2008 г. Появата му беше толкова стъписваща, че колегията изгуби рефлекса си за реакция и се отдаде на съзерцателно любопитство към процеса, тъй като не се почувства застрашена от новия играч на медийния пазар. И дори инстинктивно не си зададе здравословния въпрос защо ли й е медийна група на една бивша тотошефка като Ирена Кръстева и на сина й Делян Пеевски, прелетял за нула време през две партии – НДСВ и ДПС. Изясниха си, че тези собственици всъщност са подставени лица, зад които стои банката на Цветан Василев. Казаха си:
Доган си купи вестници
И продължиха разсеяно да наблюдават как екипите, създали "Монитор", "Телеграф" и "Политика", напускат на тълпи изданията, как качеството и тиражите им се сриват, как страниците им се превръщат в терени за мръсни поръчки и как по най- дърварския начин обслужват тройната коалиция.
Следващият заход на новите медийни магнати стресна по-сериозно гилдията, защото тучното "октоподче" започна бързо да наедрява, поглъщайки авторитетни издания в провинцията и пускайки пипала към телевизиите. После засмука разпространителските фирми и постави в пълна екзистенциална зависимост всички останали вестници.
Тогава медиите писнаха. Сетиха се, че има Съюз на издателите в България и Етичен кодекс и започнаха да убеждават новия медиен Октопод, че трябва да се съобразява с правилата. Той обаче съвсем по октоподски си направи съюз от собствените издания, приши го към някаква незнайна международна организация и демонстрира, че ще живее по собствените си октоподски правила без да го интересува какви са правилата в медийната игра, установявани с огромни усилия на гилдията.
Сега недвусмислено е видимо, че мастилената отрова на този Октопод омаза цялата медийна среда с агресивната си инвазия. И отвсякъде се разнасят вече не писъци на отделни потърпевши журналисти, а крясъкът на цялата изтерзана и отвратена журналистическа общност, която дори започна да се срамува от професията си.
Но октоподът е хлъзгаво животно и по него не полепва нищо – нито обвиненията в непрофесионализъм,нито обвиненията в монопол, нито обвиненията, че с държавни средства, акумулирани в банката по незнаен принцип и с неясни аргументи, се финансират частни медии, които се занимават единствено и само с търговия на влияние. Защото планът на новите медийни играчи бе да дръпнат шалтера на всички тези приказки с последния си ход, установявайки пълен монопол като купят най-тиражните вестници от ВАЦ. Обществена тайна е, че кръгът около Цветан Василев водеше преговори за тези издания. Недоказан е слухът, че от върха на държавата са спрели сделката именно заради скандалното монополно положение върху медиите, което би се установило в България. И вече е съвсем очевидно, че тези амбиции не са секнали. А изненадващият ход на Любомир Павлов и Огнян Донев с покупката българските издания на ВАЦ само ги е изострила. Според запознати медийният Октопод е предприел обходни маневри, опитвайки се да постави новите играчи в зависимост чрез разпространителските фирми. Ударил на камък, явно е решил да превземе изданията отвътре на принципа, че когато нещо не става с пари, значи става с много пари. Още повече че Христо Грозев има какво да търгува с Цветан Василев
Не са само акциите си във вестниците. Грозев води и делото в Брюксел срещу монопола при мултиплексите, които ще разпространяват цифрова телевизия, установен от Василев и прибавен към монополното обслужване на държавни пари, монопола върху разпространителските фирми и опита му за монополизиране на печатните издания. В тоя ред на мисли групировката му като нищо може да си е поставила за цел да монополизира и властта в България
Та затова скандалът гръмна. Скараните нови собственици на двата големи всекидневника размятат някакви проценти и пари, в които се губи истинският проблем – опитът за установяване на пълен монопол върху пресата.
Най-престъпно в случая е нехайството на държавата, която се прави, че не чува и не вижда този скандал. Инфантилната й позиция е лесно обяснима. Вероятно и това правителство както всички предишни си въобразява, че срещу своята разсеяност ще получи подкрепа завинаги, понеже самата държава плаща за това чрез парите си в банката, която пазарува медии на кило. И кой знае защо забравя опита на предишните управляващи, обслужвани коленопреклонно от същите тези издания, които само за една нощ се отдадоха със същата страст на следващата власт. Парите на тези частни медии са държавни, така че техните собственици без никакви задръжки ще обслужват всички следващи управляващи. Докато разумът не надделее и медиите не бъдат оставени на себе си и на пазара да решава кой има право на съществуване.
Ясно е, че журналистическата гилдия няма да се вдигне срещу медийния Октопод. Всеки си трепери за мястото. Но и всеки трябва да е наясно, че колкото повече пази сегашното си място, толкова по-малко ще има къде да работи утре, ако Октоподът успее да погълне всичко. И всички ни.
***
* Ива Николова има дългогодишен стаж в печата, а сега е директор на студио "София" на Нова българска телевизия. Текстът, който публикуваме със съкращения, е от сайта argumenti-bg.com.
***
Текст под снимка
Банкерът Цветан Василев (вдясно), депутатът Делян Пеевски (в средата) и шефът в подопечната им телевизия ТВ7 Николай Бареков.

Стр. 17

www.dnevnik.bg | 31.01.2011

Да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост – тези принципи са залегнали в концепцията за написване на нов медиен закон, съобщи днес председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусия на тема "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация Фридрих Еберт". Той допълни, че концепцията ще бъде внесена днес в Министерския съвет, а работната група се е обединила около тези два принципа.
В документа обаче няма подробности как ще се върви към по-голяма прозрачност на собствениците на медиите и как ще се ограничи прагът на собственост. Работната група беше натоварена от премиера Бойко Борисов със задачата до края на ноември миналата година да бъде изготвен нов медиен закон. На първото публично обсъждане на намерението в края на юли идеята да се запишат специални текстове, които да ограничават броя на притежаваните медии тогава беше оспорена от представителя на Нова българска медийна компания – собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7.
Според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в първия си брой за годината всички медии печатни публикуват каре, в което посочват действителния си собственик или собственици.
Лозанов посочи още, че най-големи противоречия в работната група има около това дали са необходими два закона – за частните и за обществените медии или един общ. Той смята, че не са необходими отделни закони, но трябва ясно да се разпише обществената функция на обществените медии. По думите му идеята за обединение на БНТ и БНР е оставена "на трупчета".
За специален закон за обществените медии се обяви депутатът от левицата Петър Курумбашев. В него, по думите му, трябва да се разпише тяхното финансиране и да им се постави определена държавна задача срещу получаваните средства – например да заснемат 12 театъра, 12 предавания за българската история и култура, 6 игрални филма. По думите му трябва да се създадат "оазиси на независима журналистика" и един от инструментите за това е през обществените медии.
По-рано при откриването на дискусията лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че има проблем със свободата на медиите в целия ЕС и България не прави изключение. Като пример той посочи противоречивия медиен закон в Унгария. Подобни идеи за регулация на медиите се появиха и в България, отбеляза Станишев и цитира думите на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че е необходим нов закон по отношение на клеветата, тъй като не можело "да плюеш по институциите и по хората безнаказано". По думите му опитът да бъдат подчинени медиите е целенасочена политика на управляващите.
" България има концентрация на собственост на медиите от икономически групировки, което поставя журналистите в зависимост, има монополизация на рекламния пазар и ясна тенденция за монополизация на разпространението на печатните медии", обобщи лидерът на БСП. Според него жълтите медии се превръщат в политически инструмент за формиране на обществено мнение с информации, в голямата си част недостоверни.
Валерия Велева от в. "Труд" посочи, че една част от медиите са проводници на корпоративна журналистика. И сега, както и при предишното правителство, има много медии, които се издържат от държавни поръчки, посочи тя.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 22.01.2011

Pro.BG й прехвърля 27 честоти със съгласието на КРС и СЕМ

Българската медийна регулация е толкова оплетена, че ако въобще са останали хора, които могат да я обяснят, те заслужават специално признание.
Историята за честотите, на които доскоро се излъчваше Pro BG e достатъчно сложна и многоходова, за да разберете какво се случва (подробности прочетете в карето). Така или иначе ще се объркате, но със сигурност ще придобиете представа за хаоса в медийната регулация. Този канал преди това се наричаше TВ2 и претендираше за национално покритие, защото се излъчва на 27 регионални честоти в цялата страна. Една част от тях бяха дадени през 90-те години за регионални програми, а софийската – още по-отдавна. Те бяха сглобени от съсобственика в bTv Красимир Гергов в един пакет и това начинание беше продадено на американската компания Central European Media Enterprises (CME). След като компанията купи и bTV, реши, че няма нужда от два политематични канала и спря Pro.BG. Тази седмица стана ясно, че 27-те ефирни честоти, които различни държавни регулатори са давали през годината за съвършено различни телевизии, ще станат собственост на BBT. Така тя се превърна в четвъртата частна национална ефирна телевизия.
Каналът е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, Ирена Кръстева. Тя купи телевизията от Петър Манджуков. В началото на август 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД (ръководена от самата Кръстева) върху "Балкан Българска телевизия" ЕАД, дружеството – собственик на ВВТ.

Какво се случи

Преди повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) коментира пред "Капитал", че още през юли 2010 г. в далекосъобщителния регулатор е постъпило писмо от "Про.БГ медия" ЕООД, с което компанията информира, че иска да бъде прекратено действието на притежавани от Pro.bg 12 разрешения за ефирно излъчване с местно покритие (т.е. за малките населени места, където каналът се гледа ефирно – бел. авт.). През септември 2010 комисията е прекратила действието на посочените разрешения. Според информацията на КРС дружеството "Про.БГ медия" има 27 разрешения за ползване на ефирни честоти (13 от които с местно покритие). Всички те са със срок на действие, докато ефирните честоти станат необходими за реализиране на изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа (не по-късно от 31.12.2012 г.)
Само допреди година ефирните честоти бяха нужни на Pro.BG, за да си осигури 60% покритие на пазара, да изпълни изискването на медийния закон и да получи правото без конкурс да качи програмата си на мултиплекс при цифровизирането на тв сектора. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече издаде на Pro.BG разрешително за създаването на цифрова програма. Това означава, че дори и да върне всичките си честоти, Pro.BG няма да загуби нищо. Телевизията обаче пази тези, които й гарантират 60% покритие, за да си подсигури бъдещето при цифровизацията.
Законът не пречи на канала да продаде честотите си. КРС само трябва да прехвърли лицензите на името на ново дружество, както неведнъж е правила, дори с честотите, които сега Pro.BG притежава. Сега тя ги дава (по-вероятно препродава) на ВВТ, и каналът ще може по същата схема на Pro.BG да си подсигури качване на мултиплекса при цифровизацията без конкурс, като докаже, че има над 50% ефирно покритие на територията на България, каквото е изискването на закона.

Ами сега?

Историята е следната. В КРС (от регулатора не уточняват кога) е постъпило ново заявление от "Про.БГ медиа" ЕООД и "Балкан българска телевизия" ЕАД (ББТ) за прехвърляне на 27 броя разрешения (които дават право за използване на ефирни честоти), притежавани от "Про.БГ медиа" ЕООД. От КРС коментираха пред "Капитал", че прехвърлянето на разрешенията се извършват по реда на два нормативни документа – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и "Правилата за прехвърляне на разрешения" от март 2010 г.
За да бъде прехвърлено разрешението, е необходимо и решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) според изискването на ЗЕС. Съветът е дал съгласието си. В СЕМ не е постъпвало искане от ВВТ за промяна на програмния профил, обясни председателят на съвета Георги Лозанов. В регистъра на регулатора е записано, че ВВТ е с политематичен профил независимо от факта, че поне от половин година медията се развиваше и бе третирана като нишов женски канал. Сега, след като получи националния ефир, е много вероятно да промени програмната си схема, което няма да е трудно, ако се съди по официалната й регистрация. До редакционното приключване на "Капитал" Ирена Кръстева не отговаряше на мобилния си телефон.
От КРС обясниха, че в случаите, при които е проведена конкурсна процедура по реда на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) за издаване на програмен лиценз за радио или телевизия от СЕМ, КРС издава далекосъобщителен лиценз на лицето, класирано на първо място от медийния регулатор. Подобни са и условията за преотстъпване на тези разрешения – първо СЕМ прехвърля програмния лиценз, след което КРС следва да прехвърли далекосъобщителния на същото лице. И така излиза, че законът дава възможност съвсем безпроблемно двата регулатора да прехвърлят честоти на операторите, когато желаят.
От КРС уточниха, че "посочените 27 броя разрешения за ефирно излъчване не са издадени вследствие на проведени конкурсни процедури по реда на действащия ЗРТ. Ефирните честоти са дадени от КРС на основание преходните и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията за населени места, в които не са проведени конкурси. Разрешенията дават право за излъчване на програма до приключване на конкурсите по реда на медийния закон за съответните населени места.
Проблемът в случая не е само в това, че регулацията на ефирните честоти е сериозно объркана. Истинската драма е, че регулацията практически не работи. Нейният смисъл е да управлява ограничения ресурс от честоти в ефира, като определя кой да ги ползва по ясни критерии. Задачата на КРС и СЕМ не е просто да дадат честотите веднъж и след това само да регистрират промяната в собствеността им, а така да управляват процесите, че да гарантират конкуренция, от която да спечелят всички зрители и участници на тв пазара. Вместо това в момента се прожектира семпъл филм, в който няколко героя си разменят честоти, така както им е удобно, докато държавата мълчи.

От ТВ2 до Pro.BG

Проектът ТВ2 (както се казваше Pro.BG преди първото ребрандиране) възникна в края на 2007 г. като компилация от лицензите на две компании – ТВ2 и CTN. Дружеството ТВ2 притежаваше програмния лиценз на канала СТN, имаше разрешения да излъчва на регионални ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи бе "Техностийл", с който ТВ2 имаше договор за използване на честотите. Националният лиценз бе издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии – Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. При предишните конкурси за ефир ТВ2 бе един от основните конкуренти на bTV и "Нова тв" за национален ефир, но така и не получи втория й необходим далекосъобщителен лиценз. През 2008 г. Красимир Гергов (който вероятно имаше скрито участие в собствеността й) я продаде на СМЕ.

Стр. 34

в. Пари | 11.01.2011

Комисията глоби издателя на "Дневник" и "Капитал" заради увреждане доброто име на "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) взе решение, което е прецедент в досегашната й практика – произнесе се в спор между медии, който не е чисто търговски. Комисията глоби издателя на вестниците "Капитал" и "Дневник" – "Икономедия" – за три публикации, свързани
с друго издателство – "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Ирена Кръстева. Независимият държавен орган, който следи за спазването на принципите, регламентирани в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), наложи санкция заради увреждане на доброто име и доверието към групата, управлявана от Ирена Кръстева, както и за оказване на нелоялна конкуренция. Така комисията се оказа арбитър във взаимоотношенията между две издателски групи. Практиката в подобни ситуации е казуси от този род да се решават на ниво гилдийни организации. НБМГ обаче не е подписала
Етичния кодекс, който влезе в сила през 2006 г. и на който се възлагаха надежди за саморегулация на медийната среда. Това, че медийната група на Ирена Кръстева не е подписала кодекса, прави невъзможно случаят да бъде решен в Етичната комисия.
Според запознати с решението на КЗК материята на казуса между издателите е много фина и има риск от пряко засягане на свободата на словото. "Основната дейност на медиите е да разгласяват информация и в този смисъл да се прилага текст от ЗЗК, свързан с говорене срещу конкурент, е крайно неуместно, опасно и негативно за свободата на словото", коментира за в. "Пари" ръководителят на правния екип на "Програма за достъп до информация" Александър Кашъмов. Според него санкция трябва да се налага само при наличието на обществена необходимост, а това означава да се изследва задължително общественият интерес от направените публикации. Според адвоката публикации, които са направени в обществен интерес, поначало не може да бъдат санкционирани, защото обществото има право да получава информация и да изслушва обществените дебати по дадени въпроси.

Стр. 23

в. Капитал | Димитър ПЕЕВ | 08.01.2011

Антимонополната комисия глоби "Икономедиа" за три публикации в "Капитал" и "Дневник"

Не обичаме да занимаваме читателите със себе си, но този път ни се налага.
Малко преди Нова година Комисията за защита на конкуренцията глоби "Икономедиа" – компанията, която издава "Капитал", заради журналистическо разследване за политическата корупция, засягащо отношенията власт, публични финанси и медии.
Става дума за серията текстове, в които разглеждаме връзката между парите на държавата, Корпоративна търговска банка и медийната група, която притежава вестниците "Монитор", "Телеграф" и още няколко издания. В материалите твърдяхме (и продължаваме да стоим зад това мнение, подкрепено с факти), че отношенията на зависимости и произтичащите от тях действия на тази група са в противоречие с принципите на демократична държава, която гарантира на хората прозрачно управление на публичните ресурси и свободни и честни медии.
Това според нас е вредно и опасно, защото, ако има сигурен белег за демократичността на едно общество, това е независимостта на медиите. Най-добрите демокрации по света гарантират и насърчават свободата на словото с всички възможни средства. От друга страна, стремежът да се ограничава тази свобода със законови или административни мерки винаги се е смятал за белег на авторитаризъм.
Най-пресният пример за това са последните събития в Унгария, където управляващата партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан прокара скандален закон, даващ инструмент на правителството да контролира медиите, като налага чудовищно високи глоби на медии за "небалансирана информация". Актът беше публично осъден от политици в Европейския съюз и САЩ заради потъпкването на фундаментални свободи, а авторитетни медии като "Вашингтон пост" наредиха Унгария до страни като Русия и Беларус по свобода на словото. Скандалът е още по-голям, защото съвпадна по време с началото на унгарското председателство на ЕС. В Европа се появиха гласове дори за отнемане на председателството на Будапеща, заради опита да се сложат юзди на независимата журналистика.
Макар и без толкова шум, България дава трвожни сигнали, че поема по стъпките на Унгария. В средите на управляващата ГЕРБ съвсем сериозно се обсъжда прокарването на закон за клеветата, който ще увеличи възможностите за натиск над независими (неудобни) медии. Автор на идеята е съпредседателят на ПГ на партията Красимир Велчев, който смята, че законът трябва да бъде приет преди предстоящите местни и президентски избори, когато щяло да има бум на медийните клевети.
Случайно или не, това съвпадна с друго грубо посегателство срещу свободното слово. В навечерието на Коледа държавата в лицето на Комисията за защита на конкуренцията реши да наложи глоба от 32 050 лева на "Икономедиа" АД (дружеството, което издава вестниците "Капитал" и "Дневник") за разследванията за връзките между власт, пари и медии. Това е опасен прецедент, тъй като за първи път в мандата на това правителство чрез държавен орган се налагат административни санкции на медии заради тяхната независима позиция. По-смущаващото е, че решението облагодетелства директно "Нова българска медийна група", известна с безрезервната си подкрепа към всеки, който е на власт.
Конкуренция на свободното слово
Делото срещу "Икономедиа" беше заведено през май м.г., след като стана публично известно, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са сложени на депозит в една-единствена частна банка – Корпоративна търговска банка. Тя пък от своя страна е свързана с "Нова българска медийна група" (НБМГ), управлявана от Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски (депутат от ДПС). (Да припомним: банката отпусна кредитите, с които навремето Кръстева изкупи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" заедно с мажоритарния дял от ИПК "Родина" и разпространителската фирма "Близнаци", а след това стана основен неин рекламодател.) Вестниците от своя страна пък се превърнаха в официози на управляващата ГЕРБ веднага след изборите, въпреки че подкрепяха безусловно предишното правителство на тройната коалиция.
В жалба до антимонополната комисия се твърди, че с публикациите си "Капитал" и "Дневник" са увредили и създали опасност от увреждане на доброто име и доверието към холдинга, управляван от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Става дума за статиите "Петата власт: рекет", "Корпоративна банда" и "Половината от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка", публикувани в периода април-май 2010 г. НБМГ твърди също, че "Икономедиа" е оказала нелоялна конкуренция на нейните вестници, осветявайки и коментирайки факти, които са публично известни.

Нека ги повторим още веднъж:

1. Според официална справка на Министерството на финансите близо 50% от депозитите на държавните предприятия са в една банка – Корпоративна търговска банка.
2. Според официален мониторинг на TNS/TV Plan за периода януари – април 2010 близо 90% от рекламния бюджет на същата тази банка са били насочен към "Нова българска медийна група" (НБМГ).
3. Парите от Корпоративна търговска банка формират около 70% от рекламните приходи на НБМГ в същия период.
Тези три факта не се оспорват нито от Ирена Кръстева, нито от КЗК. Комисията обаче е приела, че тези факти не са достатъчни, за да се направи изводът, че пресгрупата на Ирена Кръстева се подкрепя от държавата, и че е налице гигантска уродлива сделка "медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт".
Антимонополната комисия е отхвърлила искането на "Икономедиа" да се направи експертиза, която да докаже твърдението на НБМГ, че статиите в "Капитал" и "Дневник" са повлияли на продажбите на вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Това щеше да покаже дали има настъпили щети от "нелоялна конкуренция" за вестниците, управлявани от Ирена Кръстева – тоест дали е имало пренасочване на аудитория и реклама от тях към "Капитал" и "Дневник". Според КЗК това искане за назначаване на експертиза е неоснователно и неотносимо към предмета на делото (?!).

Цензура, облечена в правни аргументи

Това не е първото решение на КЗК в полза на НБМГ. Предишния път антимонополната комисия отсъди в нейна полза по делото, заведено от "ВАЦ – Вестникарска група България" срещу изданията на Ирена Кръстева. Антимонополната комисия прецени, че ниската цена на "Телеграф" от 40 стотинки не е пример за дъмпинг, и наложи минимална санкция само заради вестник "Засада" (който преди се казваше "Експрес").
Сега КЗК отново решава медиен казус в полза на НМБГ и във вреда на неин конкурент. Наложената глоба на "Икономедиа" е за това, че вестниците й "Капитал" и "Дневник" са си позволили коментари и оценки на базата на съществуващи факти. Това по същество е вид цензура, тъй като основната работа на медиите във всяко демократично общество е да правят оценки и коментари на базата на факти. Нещо повече – дълг на медиите е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират факти и сведения, които говорят за подобна злоупотреба.
Точно това направиха "Капитал" и "Дневник" с поредицата от публикации, благодарение на които беше потвърдена една публична тайна – че парите на държавни предприятия (ръководени от техните принципали – ресорни министерства) са концентрирани в една-две банки, приближени до властта. Вместо да има разследване как стотици милиони от държавата са попаднали в точно тези банки и не е ли това недопустима държавна помощ за едни банки и медии спрямо интересите на останалите участници на пазара, държавата (чрез КЗК) избра по-лесната тактика – да накаже лошия вестоносец.
За пръв път държавата в лицето на своя институция наказва медия за това, че си върши работата, като осветява опасни връзки на властта с една банка и пресгрупа. Така, съзнателно или не, от регулатор КЗК се превръща в инструмент за цензура. Фундаменталният въпрос е може ли антимонополен орган да глобява медии за статии, които индиректно засягат интересите на политическия елит.
Членовете на КЗК имат явен конфликт на интереси в случая, тъй като с решението си в полза на НБМГ те косвено "освобождават от отговорност" последните две правителства за толерирането на определени икономически субекти и медийни групи, което е вече пример за истинска нелоялна конкуренция. Макар и да се води формално независим орган, КЗК е под контрола на изпълнителната власт (заради бюджета) и законодателната власт (заради назначаването и смяната на членовете й). Ето защо подобни решения хвърлят сянка на съмнение, че под предлог че е загрижена за лоялната конкуренция, КЗК обслужва конюнктурни интереси на силните на деня.

Да глобяваш медии не е европейско

В своята практика през 70-те и 80-те години на миналия век Европейския съд за правата на човека в Страсбург налага трайно защитата на свободния и критичния дебат по въпроси, които са от политически и обществен интерес. "Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглеждано производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая", смята адв. Бойко Боев, правозащитник в базираната в Лондон неправителствена организация Article 19, специализирана в защитата на свободата на словото (виж цялото му мнение тук).
С решението си КЗК на практика наказва един вестник – санкцията де факто е за публикуваната информация, не за поведението на фирмата "Икономедиа". При това положение излиза, че Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е лост за регулиране на свободата на печата. И че във всеки случай, когато някой има претенциите, че е засегната търговската репутация на някой стопански субект, може да го използва за запушване на устата на медиите. Оказва се, че досега не сме имали Закон за защита на конкуренцията, а Закон за държавен контрол върху печата.
Целта на ЗЗК е да осигури защита на търговците и да гарантира някакви условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива. Затова пази репутацията на търговците от посегателства на конкуренти. Такъв е и смисълът на разпоредбата, по която е наложена санкцията. Тя обаче по никакъв начин не може да се тълкува и прилага в противоречие с конституцията (чл. 40), която казва:
1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Няма никакво съмнение, че свободата на пресата е по-висок интерес от свободата на личната позиция. С две думи, текстът от ЗЗК, по който е наложена санкцията на "Икономедиа", не може да бъде приложен по отношение на съдържанието в публикацията и е ограничаване на свободата на словото, защото средството за масовата информация не може да се сравнява със средство за търговската дейност на издателя. Това е така, защото медията се ползва със специална защита от конституцията. Медиите имат важна функция, която гарантира интересите на обществото. Не можеш да приравняваш издателската дейност с останалите търговски дейности.
За да не се стига до цензура, в нормалните държави никога не се наказват медии, а отговорност се търси (и носи) само за конкретна информация, и то ако са нарушени защитените права от конституцията, засягащи доброто име и т.н. Ако търговец говори срещу друг търговец чрез медия, отговорността би следвало да се носи от търговеца, а не от медията. Ако е журналистически материал, отговорността се търси (в зависимост дали е издателят, редакторът или самият автор) по граждански (Закона за задълженията и договорите) или наказателен път (НК). Процесът, по който се установява това нарушение, гарантира минимални стандарти на равнопоставеност на страните, което при производството пред КЗК и после административния процес във ВАС (силно, силно, силно формализиран) го няма.
Тази логика на правоохрана се подкрепя и от практиката до този момент по чл. 30 от ЗЗК, който се използва, когато един търговец говори неверни неща за друг. В случая няма никакво съмнение, че има погрешно тълкуване на този текст от ЗЗК и така се заобикаля текстът от конституцията, който гарантира свободата на словото. Именно тук е проблемът, който КЗК отваря с формалното прилагане на закона.

Индулгенция пред Брюксел

Освен като предупреждение за неудобните медии осъждането на "Икономедиа" има още една цел – да служи като политическа индулгенция пред Брюксел за Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя е нужна на банката, защото в момента тече разследване на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ на КТБ по повод депозитите на държавните предприятия. То е образувано в средата на миналата година по анонимен сигнал и във връзка с него Министерството на финансите и Българската народна банка трябва да дадат писмени становища в Брюксел. В тях трябва да обяснят странния факт, че близо 50% от парите на държавните фирми стоят на депозит в една определена банка, която има доста малък пазарен дял при корпоративните депозити. Тъй като цялата документация по тази процедура е засекретена, до момента публично не е станало известно на какъв етап е разследването. Независимо дали ще завърши със санкция за България, разследването би могло да даде на правителството на ГЕРБ нужния кураж да прекъсне порочните механизми на зависимост между публичните средства и част от медиите, наследени от тройната коалиция.
***
Позиция на съвета на директорите и редакционния съвет на "Икономедиа" АД

В края на миналата година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие решение, според което налага глоба в размер 32 050 лева на "Икономедиа" АД, издател на вестниците "Капитал" и "Дневник", за нелоялна конкуренция към "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, сред чиито издания са вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Съветът на директорите и редакционният съвет на "Икономедиа" АД оценяват административната санкция като много опасен прецедент и грубо посегателство срещу свободата на словото в България. Основна роля на медиите в демократичните общества е да се противопоставят на политическата корупция и злоупотребата с обществени ресурси, като изнасят и коментират важна и чувствителна информация по значими проблеми в обществото.
Изданията на "Икономедиа" в продължение на дълги години безспорно са доказали, че спазват най-високи професионални и етични стандарти. Информацията, оценките и коментарите, които журналистите на "Капитал" и "Дневник" са изнесли и направили по повод на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД, са базирани на публично известни и публично потвърдени факти, които предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Журналистическите разследвания на "Капитал" и "Дневник" доведоха да промяна на ключови регламенти за управление на обществените ресурси, насочени към по-голяма прозрачност и конкурентност. Налагането на глоба за разпространяване на фактически вярна информация представлява еднозначен опит да се заглуши гласът на независимите медии и да се прикрият опасни зависимости в държавата. Това решение на КЗК за съжаление нарежда България в списъка на държавите, в които се цензурира свободата на словото.
Смятаме, че решението на КЗК е неправилно и несправедливо, и ще го обжалваме пред Върховния административен съд (ВАС) в съответния законов срок, както и пред всички допустими европейски инстанции.
***
БОЙКО БОЕВ, ПРАВОЗАЩИТНИК В АRTICLE 19, ЛОНДОН: Комисията е подходила формално
Решението е проблематично от гледна точка на правото на свобода на изразяване и свободата на медиите в частност. В демократичните общества свободата на медиите заема централно място. За съжаление Комисията за защита на конкуренцията е подходила формално, пропускайки да вземе предвид, че в разглежданото производство не става дума само за конкуренция, а и за свобода на изразяване. Пропускайки да направи това, тя не оценява как тази свобода ще бъде засегната и позволено ли е засягането на свободата в случая.
Решението на комисията да наложи глоба представлява вмешателство в свобода на изразяване. Международното право и по-специално Европейската конвенция за правата на човека позволява подобно вмешателство, ако то отговаря едновременно на три условия: 1.) то трябва да е законоустановено, 2.) то трябва да преследва законоустановена цел и 3.) то трябва да е необходимо в демократичното общество. Тъй като комисията не е направила нужната оценка за вмешателството в свободата на изразяване, нека я направим сега тук: Първо, съществува спор дали вмешателството е законоустановено, т.е. дали комисията може да се произнесе по жалбата на "Нова българска медийна група холдинг“, доколкото е спорно
дали страните в настоящото производство се намират в отношения на конкуренция, тъй като молителят е собственик на капитал в търговски дружества, а не издател, и поради това не се намира в пряка конкуренция с издател на вестници. Ако приемем, че изискването за законност е налице и че в случая законната цел на вмешателството в свободата на изразяване е защита на репутацията на "Нова българска медийна група холдинг“, тогава трябва да разгледаме необходимо ли е да бъде налагано наказание. Моят отговор е отрицателен, тъй като въпросният спор е свързан с нормални отношения за едно демократичното общество. Първо, налице е разследване на журналистите от "Капитал“ и "Дневник“ за прозрачността в собствеността на медиите, за връзките на медиите с правителството и за търговията с медийно влияние. Това са въпроси от обществен интерес и е нужно да се дискутират. Дискусията е не само в интерес на обществото, но и основната дейност и смисъл на медиите.
Все въпроси, които комисията не е оценила.
Авторите на публикациите е трябвало да бъдат оценявани за това доколко са свършили работата си съгласно професионалните си правила. Комисията не е направила това. Вместо това тя се е заела с оценка дали изнесените факти отговорят на действителността. В случая това е трудна задача, тъй като собствеността на повечето български медии е непрозрачна. Липсва закон, които да разкрие физическите лица, собственици на медиите, за да се разбере кой ги контролира. В този смисъл комисията се е нагърбила да обсъжда въпрос, който няма засега отговор. Трудно може да бъде доказано нещо, което законът позволява да бъде скрито.
Най-голям проблем в случая е липсата на належаща обществена нужда за защита на "Нова българска медийна група холдинг“ от комисията. В случая става дума за особени стопански субекти – издатели, които имат възможност да осветят истината на страниците на своите вестници. Като не взема предвид липсата на належаща обществена нужда, комисията допуска вмешателство в свободата на изразяване, което не е необходимо в демократичното общество и води до нарушение на свободата на изразяване на "Икономедиа“ като издател на "Капитал“ и "Дневник“.ИК
***
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ, "ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
В решението има съществени пропуски
Въпреки че решението е подробно и че са написани много неща в него, то има съществени пропуски. Един от тези пропуски е, че тук става дума за свободата на словото. Това различава казуса съществено от всички други казуси, които КЗК разглежда. Този факт не е отчетен по никакъв начин, изключая едно бланково изречение, че свободата на словото търпи ограничения. Според практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, която е неделима част от българското законодателство, за да се стигне до ограничение на свободата, трябва да са налице три предпоставки:
1) Ограничението да е предвидено в закона
2) Да се цели защитата на легитимен интерес
3) Трябва да е необходимо за демократичното общество. Бихме могли да приемем, въпреки че е спорно, че първите две хипотези са налице. Третата хипотеза обаче със сигурност не е налице. Тук не става дума за търговско слово, а за тема, която засяга демократичното общество. Това е информация, която е получена от ЗДОИ след подаване на заявление от 13 главни редактори. Това е много силно свидетелство за наличие на много висок обществен интерес. Въпрос, който не е изследван по никакъв начин от КЗК. Публикациите са разгледани поотделно, а не като
съвкупност. Те в цялата съвкупност казват едно: КТБ осъществява контрол, тъй като влияе върху съответните медии, а това става, като дава кредит и като е основен рекламодател. Отделно от това в КТБ се държат голям процент от парите на държавните компании… Получава се тема, която е от изключително висок интерес за обществото. С пари на данъкоплатеца се създава система за прокарване на корпоративни интереси. Тази взаимовръзка не е разгледана от КЗК, а са извадени отделни изречения. Това е странно и е в противоречие на начина, по който се третират такива казуси.
КЗК допуска и друго съществено нарушение – не прави разлика между оценки и факти. Не е отчетено едно решение на ВКС, според което не може внушенията и субективният прочит и представа да бъдат криминализирани. Внушението е субективен процес и не е обективен факт. Не може КЗК да прави изводи от факти от субективната реалност. Това е недопустимо и е съществено нарушение на КЗК и я е качило на едни други
релси, които са успоредни на закона и съдебната практика. Заменяме въпроса с това какво е казано с какво й харесва на тази комисия. Смисълът на словото в демократичното общество е точно това – да има различни мнения. Това, че е едно нещо не се харесва, не значи, че то е незаконно. Напротив, то вдъхновява обществения дебат и ползва демокрацията. На мен ми се струва изключително притеснително, че КЗК коментира оценките, а не истинността на изнесените факти, на които е базирана оценката. КЗК прави абсурдни констатации и през въображението си допълва публикациите, прави единственото число в множествено и т.н. Не е отчетено, че словото може да бъде в контекста на обществения интерес и етичните норми и законът казват, че когато той налага, е допустимо да се прекрачат някои норми и това не е нарушение.
Приема се, че има пряка вреда заради това, че се въздейства върху давлението на читателите, а никъде няма доказателства за това. Твърди се, че има настъпила вреда, и не става ясно как е установена тя. Тя съществува във въображението на членовете на комисията и в техните предположения. Казусът е изключително важен, защото ще създаде една нездравословна среда и опасност за всички медии в страната.
Стр. 16, 17, 18

в. Нов живот, Кърджали | Haxum ДОГУ | 30.12.2010 

Възпитаничката на в. "Нов живот" Салиха Емин, дъщерята на омбудсмана на община Кърджали Акиф Емин, ще оглавява новия вестник на ДПС, чийто първи брой се очаква да излезе след Нова година.

Седмичникът ще се казва "Общност" и ще бъде 24 страници. 12 от тях ще се списват на турски, а останалите – на български.

Целта на двуезичното издание е да се разпространява главно в малките населени места, където основно е концентриран електоратът на Движението. Депутатът от ДПС Делян Пеевски е поел ангажимент седмичникът да се печата в ИПК Родина". Печатницата е част от Нова българска медийна група, собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Издателската компания притежава също така и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" и великотърновския "Борба". Зам.-председателят на ЦС на ДПС Рушен Риза и организационен секретар каза, че новото издание ще позволява критика срещу ДПС. Вестник "Общност" ще бъде отворен за различни мнения, заяви Риза. Повече от 10 години след като спря партийния си орган "Права и свободи" ДПС планира да започне отново да издава вестник, ‘възраждаме партийния печат", така депутатът и отговорник за връзките е медиите Камен Костадинов коментира новината. Салиха Емин е родена през 1976 г. Завършила е колеж по бизнес и финанси. По-късно по линия на ДПС заминава да учи в Турция. В Анкара завършва журналистика, а после и магистратура по международни отношения. Първият журналистически опит тя натрупа във всекидневника на Източните Родопи в. "Нов живот".

Стр. 10

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36

сп. Тема | Светослав СПАСОВ, Калин ПЪРВАНОВ | 18.12.2010 

Авторитетните всекидневници "Труд" и "24 часа" минаха в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции не може да се каже почти нищо сигурно

Според новите собственици на вестниците "24 часа" и "Труд" в събирането им пръст е имала и случайността. Българинът Христо Грозев се срещнал с Карл Хабсбург пряк наследник на трона на Австро-Унгарската империя, ако тази държава все още съществуваше. От 2004 г. двамата работели заедно с Даниел Руц – инвестиционен банкер с богат опит в Централна и Източна Европа, който им помагал при купуването на нови медии. Самият Карл Хабсбург се запознал със ситуацията в България през 90-те години, бидейки "част от една българска делегация" в качеството си на евродепутат. Това му дало възможност да опознае медийната среда, а също и това "колко важно е да се постига плурализъм на мненията" в новите демокрации.
Когато решили да придобият изданията на ВАЦ у нас, тримата се огледали за български партньори. Първият човек, с когото се свързали, логично се оказал Любомир Павлов, с когото преди време преговаряли за придобиване на пакет от телевизионния му канал TV7 и който оставил у тях прекрасни впечатления със своите познания и професионализъм. Павлов пък довел своя приятел от детинството Огнян Донев – мажоритарен собственик на "Софарма" (фармацевтичният гигант бе приватизиран при управлението "Софиянски", за чийто идеолог бе считан тъкмо Павлов). Така се сглобила великолепната петорка която пое контрола върху двата най-големи всекидневника в България.
Че немската издателска компания "ВАЦ Медиа Груп" продава всичките си активи в България, съобщиха едновременно на 13 декември онлайн изданията на вестниците "Труд" и "24 часа". В сделката влизат още русенският всекидневник "Утро", седмичниците "168 часа,, "Седмичен Труд", "Всичко за семейството", "Здраве", "Български фермер", Доби фермер" и "Тук", списанията "Хай клуб", "Всичко за жената", Auto bild, Auto bild 4×4, "Имам имот", "Идеален дом", "Идеален дом декор", GEO и "Съвременник", печатницата на ВАЦ, както и фирмата за разпространение на печата "Стрела".
Купувачът "БГ Приватинвест медия" ООД е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ". Учредители на "БГ Приватинвест ГмбХ" са австрийският гражданин Карл Хабсбург, живеещият в Лондон германец Даниел Руц и българинът Христо Грозев. Като партньори в покупката на "Труд" и "24 часа" тримата са привлекли председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев u бившия шеф на Надзорния съвет на Общинска банка и екссобственик на телевизия TV7 Любомир Павлов. Миналата седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи за намеренията на Хабсбург да се включи 6 проект с печатни медии в България, цитирайки неговия пълномощник – адвокат Александър Грубер. Грубер отбелязва, че за сделката все още е рано да се говори в детайли, тъй като тя трябва да бъде разгледана и от Комисията за защита на конкуренцията в България. "Виртшафтсблат" все пак допълва, че "БГ Приватинвест ГмбХ" е била вписана в австрийския търговски регистър дни преди Хабсбург да заговори за намеренията си и че собствеността в нея е разпределена в съотношение 34 на сто за Христо Грозев и по 33% за Хабсбург и Руц. Все още обаче не е ясно кой по колко държи в българската фирма, която ще е собственикът на "Труд" и "24 часа". На пресконференция през седмицата петимата нови издатели се задоволиха да кажат, че групата от Австрия ще има по-голям дял от българските инвеститори и по-този начин ще притежава контрола над медиите
Така стълбовете на информацията в България "Труд" и "24 часа" минават в ръцете на "медийни инвеститори", за чиито инвестиции всъщност не се знае почти нищо. Според официалното съобщение хората, идващи от Австрия, "имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия". В сряда Грозев поясни, че там става дума за "едно от най-бързо развиващите си национални радиа" и за "едно от най-бързо развиващите се списания". По-кьсно пред "ТЕМА" той уточни, че говори за националната станция "100%NL" и за едноименното списание. В сайта на електронната медия, която представлява нещо като холандски еквивалент на "БГ радио", липсва каквато и да е информация за фирмата собственик и за органите на управление на радиото. Според холандската Уикипедия обаче "100%NL", което е в национален ефир от 2006-а, е изцяло в ръцете на финландската компания Mediasales Oy. В нейния сайт също няма данни потомъкът на последната династия, управлявала Австро-Унгария, или някой от неговите партньори да са акционери или представители на акционерите в "100%NL" .
Според друг холандски сайт радиото наистина е най-динамично развиващото се в Холандия с около 1 500 000 слушатели седмично. Въпреки това то все още е извън Топ 5 на най-рейтинговите радиомедии. В интернет пространството липсват каквито и да е други данни за инвестиции на Хабсбург, Руц или Грозев в електронни медии извън България. Що се отнася до месечното списание "100%NL" – според публикация на medianieuws.nl от миналата година идеята за него принадлежи на 35-годишна домакиня от град Волендам. През юни 2009-а тя я реализира с помощта на волендамска звукозаписна компания и на едноименното радио. И холандските журналисти обаче мълчат за участие в него на австрийския благородник, на германеца, живеещ в Лондон, или пък на Грозев.
Мистерията, която цари около инвестиционната дейност на тримата зад граница, вече даде основания на част от българските наблюдатели да се усъмнят, че те действително представляват само себе си в сделката с "Труд" и "24 часа".
Преди седмица австрийският вестник "Виртшафтсблат" съобщи, че интерес към "Труд" и "24 часа" са проявявали общо три компании. Знае се, че един от кандидатите е бил Спас Русев, който е участвал заедно с французина от български произход Владимир Моллов, работещ за "Ашет филипики". Като друг участник слуховете замесват "вечния заподозрян" Красимир Гергов.
Карл Хабсбург е роден на 11 януари 1961 година, пише в официалния му сайт. Като млад завършва училище за военни пилоти и работи като такъв. Следват политическа кариера в Консервативната християндемократическа партия и място в Европейския парламент в периода 1996-1999 г., след което се отдава на бизнес. За кратко е и водещ на тв играта Who is who no австрийската обществена телевизия ORF.
До 2008-а Христо Грозев беше директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (в България собственик на БГ радио, Радио 1, Радио Нова и др). През 2004 г. компанията се сля с радиогрупата Metromedia International Inc. Името на Грозев се завъртя по-сериозно в публичното пространство в началото на 2009-а, когато бе консултант и кандидат за покупката на ВВТ и като консултант на Re:TV
За третия външен инвеститор – германеца Даниел Руц, засега се знае най-малко. В официалното съобщение за него пише единствено, че живее в Лондон и че вече има няколко успешни медийни проекта. Какви са те – колегите му и публично достъпната информация мълчат.
Хабсбург, Руц и Грозев се замесват за пръв път в сделка от подобен мащаб у нас, но на местния медиен пазар те съвсем не са perfect strangers. Миналата година друга тяхна фирма – Stevia communications, направи опит да купи 50% от кабелната информационна телевизия "Европа". Тримата трябваше да откупят дела на създателя й Емил Стоянов, в момента евродепутат от ГЕРБ. Според Грозев обаче до покупко-продажба не се е стигнало, защото на "Европа" несправедливо бил отказан ефир (през юни 2009-а Комисията за регулиране на съобщенията избра кабелният канал да започне да се разпространява ефирно над градовете Бургас и Стара Загора, но по-късно "Европа" изненадващо се отказа от двете предоставени й честоти).
Новите собственици на "Труд" и "24 часа" няма да сменят заглавията на изданията и екипите, нито да закриват вестници и списания или да се месят в редакционната политика, съобщи управителят на "БГ Приватинвест" Христо Грозев. Основните им усилия щели да бъдат към разширяване на рекламата и развитието на двете марки в интернет.
"Именно качествата на изданията – като обективност и независимост и на екипите, утвърдените марки "Труд" и "24 часа" привлякоха интереса ни, затова няма причина да ги променяме", обобщи ситуацията Грозев. Освен придобитите издания като пример за високи стандарти в българската журналистика той посочи "Икономедия" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), където основен съакционер е бившият председател на работодателите от КРИБ Иво Прокопиев. Относно редакционната политика на "24 часа" и "Труд" Грозев посочи, че единствено ще настояват за още по-високи журналистически стандарти и за недопускане на популшъм който въздейства спрямо "слабите, да ги наречем така – непривилегированите слоеве от населението". Какво разбират под популшъм новите собственици, тепърва ще проличи. Но е факт, че изданията се приближават още повече до работодателските среди.
В началото на пресконференцията Грозев съобщи, че при запознанството на новите собственици с българския им партньор Огнян Донев те дори не знаели, че собственикът на "Софарма" отскоро е и председател на КРИБ. По-късно обаче Грозев изпусна репликата, че във всички други страни партньорите му са постигали успехи "чрез привличането на индустриални и секторни организации". Новите български съсобственици бяха запитани и дали не се опасяват, че инвестицията им може да се окаже като купуването на фабрика на 9 септември 1944 година? "Що се касае до фабриките, една повече или по-малко няма значение", гласеше лаконичният отговор на Огнян Донев.

Стр. 18, 19