в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 17.08.2010

СЕМ трябва да подобри мониторинга си и да реагира по-адекватно, казва шефката на културната комисия на Народното събрание Даниела Петрова

Визитка: Даниела Петрова е родена на 1 февруари 1966 г. По образование е юрист. Работила е като преподавател в катедра "Социални и правни науки" в ТУ във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Депутат и шеф на комисията по култура, гражданско общество и медии от юли м.г.

- Г-жо Петрова, какви идеи имате за новия медиен закон?

- Етапът, на който се намира законът, е стартов. По него работи комисия от експерти, според чийто оценки е минал първият етап на формиране на философията на закона. По този повод работната група проведе в последните дни на юли кръгла маса в МС. 2/3 от участниците в нея са юристи, другите са тесни специалисти.

- Защо не участват депутати от ГЕРБ? Нали те имат право на законодателна инициатива.

- Да, принципно имат. Но в групата участват заинтересовани страни от всички сектори. В момента е предварителната подготовка, при която експертната група ще предложи текстовете в суров вариант. Именно по този повод искахме да чуем навреме очакванията на сектора. И аз още не съм запозната с философията, но основните въпроси, които ще се обсъждат, са за обединението на БНТ и БНР, за мултиплексите и цифровизацията.

- Това значи ли, че депутатите на ГЕРБ нямат визия как да изглежда медийната среда?

- Не, депутатите на ГЕРБ има своята позиция. Но с нея на този етап не следва да ангажираме обществото. След като ни бъде представена позицията на МС, ще си кажем мнението.

- Какво е личното ви мнение за сливането за БНТ и БНР?

- То не се е променило, въпреки че очакванията са за обединяване. Да, но обединяване как? На всяка цена ли и в какъв вид – административен или юридически? Аз лично считам, че ще има дискусия по въпроса. Но каквото и решение да се вземе, според мен трябва да се запази спецификата на всяка една от медиите, защото те са различни като начин на функциониране. Т.е и под една административна шапка да са, трябва да имат относителна самостоятелност. Моята лична позиция е да не се обединяват с оглед различното финансово състояние на медиите.

- Други ваши колеги обаче искат сливане именно заради оптимизиране на финансовите разходи на двете медии?

- Оптимизиране може да се постигне единствено в администрацията, но не е ясно дали това ще доведе до по-добро качество. Всеки от администрацията познава по-добре собствената си медия.

- Предвиждате ли нови разпоредби за радиата у нас, например за ограничаването им?

- На този етап не. По-скоро може да се породи сега такава дискусия, но не считам, че разнообразието е излишно. По-скоро ми се струва, че по отношение на критериите за групи аудитории, по които се дават лицензиите, би трябвало да има детайлизиране. Защото се запознах, че самите лицензии се дават за честоти, касаещи близки по възраст групи – 25-35 г., 35-45 г., а това са хора в по-млада възраст с близки интереси. Т.е с една и съща концепция и програма би могло да се кандидатства за три вида честота, т.е три вида аудитория.

- Въобще къде смятате, че трябва да се подобри работата на СЕМ?

- Трябва мониторингът да се засили, да реагира по-бързо и адекватно. Защото щом има реакция сред обществото, явно има някъде проблем и трябва да се работи по-активно. Смятам, че СЕМ има административен капацитет, макар да намалихме членовете му. Но ние нямаме информация какво се случва в регионалните центрове на съвета. Оставам с впечатлението, че там не е направена обобщена информация. Може би скоро ще отправим към тях въпрос за ефективността от мониторинга, който упражняват по места.

- Как се отнасяте към идеята да се създаде фонд "Обществени медии", който да финансира обществени програми, създадени и от БНТ и БНР, но и от частните медии?

- Тази идея се завъртя в публичното пространство, но не съм чула различни мнения, за да направя обобщение. Бих казала личната си позиция, че това би било добре, тъй като по този начин ще се даде възможност да се работи в конкурентна среда, да се правят проекти, да се разширят участниците, които се занимават с обществени програми.

- Как ще се финансира този фонд?

- Би могло и от такси на хората, например такса "радио и телевизия", и от спонсори. Трябва да се помисли и да се реши каква ще е функцията му. Защото идеята е чудесна, но и друг път я е имало, а така и не е осъществена. Разбира се, трябва да се запишат гаранции, че в него ще влязат експерти по медии и по финанси, юристи. Парите трябва да се разпределят след конкурси и при пълна прозрачност.

- Малко набързо в края на активния политически сезон беше пришпорена културната реформа на ГЕРБ.

- Културната реформа в музикалните и сценични изкуства е дълго отлаган процес, за който над 20 г. се говори, но не е имало воля. И сега в период на криза, когато отвсякъде трябва да се правят икономии, трябва да се започне реформа и в тази сфера. Трудно се прави реформа без пари, но мисля, че средства за това има – заделени са 1.8 млн. лв. от МФ за обезщетения на хора, които ще отпаднат от системата – при пенсиониране, при съкращаване на щата.

- Въпреки че промените са известни, все още не е ясно какви ще са съкращенията.

- Оказва се, че в голяма част от културните институти няма съответствие между представен продукт и събрани финансови резултати и това, което дава държавата им дава. В някои театрални институти има ограничен брой постановки, които не могат да задоволят издръжката им. Например милион и нещо е издръжката на даден институт, а приходите му са 60 хил. лв. Последно това бе тиражирано за операта в Пловдив, но и в Шумен, Силистра и други градове приходът им от това, което дава държавата, е горе-долу 10 пъти по-малък. Знам, че във Варненския театър има 7 счетоводители. Кому са нужни 7 счетоводители? Това не е банков институт. В операта във Варна например има 3-ма. Двете институции съвместяват една сграда, но едната има 100 души колектив, другата – 240. Просто не знам каква дейност се развива. Затова ще има съкращения и при администрацията, и при професионалните кадри. Примерно за филхармониите – ясно е, че те си имат своите потребители, но човек не може всеки ден да ходи на филхармония. Ако толкова държи, може да отиде и в София на филхармония или софийската филхармония да гостува в Пловдив. Въпросът е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

- Хората казват, че навсякъде има потребност.

- Когато цифрите говорят… потребности и желания всеки има. Ето, оказа се, че всички искаме да гледаме Мадона – като дойде Мадона, всички идваме в София, гледаме Мадона. Тук е въпрос и да се участва в проекти и голяма част от средствата, които се събират от билети, да могат да се ползват в самите институти. Визията на МС е 65% от издръжката на културните институти да е от държавата, а 35% – от съответния ръководител, например чрез продажба на билети, привличане на актуални постановки.

- Защо така тайно се направиха промените, без широка дискусия?

- Какво значи широка дискусия? Всеки има достъп до медиите. Не смятам, че реформата се извършва на закрито. Дискусията трябва да протече в МК, тъй като там са професионалистите.

- Но когато слуховете вървяха по медиите, творците се надпреварваха да протестират.

- Не, нищо подобно. Няма непрозрачност. 5 срещи бяха проведени с всички директори на културните институти, в продължение на 10 месеца те са преки участници в планираната реформа. Имаше работна група, включваща ръководители на подобни институти, която се събираше всяка сряда в МК.

- Защо тогава недоволните бяха толкова много? Явно идеите им не са взети под внимание?

- Защото до този момент при хората от гилдията не е имало реформа, те искат да запазят статуквото, да си получават средствата. Ние всички сме хора с отношение към културата, но може би не навсякъде има добър мениджмънт. Просто културата трябва да излезе на пазара. Още в началото на реформата при провеждането на конкурси за директори някои хора се опитваха със стачки да извиват ръцете на МК, като налагат емоционални решения, което смятам за неправилно.

ЦИТАТИ

Човек не може всеки ден да ходи на филхармония, идеята е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

Би било добре да се създаде фонд "Обществени медии".

Стр. 14

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

Frognews.bg I 22.07.2010

Медийният експерт и кандидат за поста генерален директор на БНТ Светлана Божилова атакува решението пред ВАС, и уличи СЕМ и избраницата му в лъжа и погазване на закона

Да бъде обявен за нищожен и незаконен проведеният от СЕМ конкурс за директор на БНТ. За това настоява в жалба до Върховния административен съд /ВАС/ една от неуспелите кандидатки за поста Светлана Божилова. Неин адвокат е известната с дела в защита на журналисти и на свободата на изразяване Надежда Ковачева. Божилова е била член на медийния регулатор в предишни години и е считана за един от най-добрите познавачи на европейското и българското медийно право, както и на обществените оператори в Европа.

Като част от мотивите конкурсът да бъде оспорен Божилова привежда доказателства за използване на неверни информационни факти от страна на председателя на СЕМ Георги Лозанов и на предпочетената за шеф на БНТ Вяра Анкова, обясни тя пред Frognews.bg. По време на изслушването й Лозанов обявил, че няма доказателства за участието й като директор на дирекция „Информация” в управленски решения, довели до корупционни практики в БНТ. Самата тя отрекла пред комисията своята съпричастност към управленския екип на медията и към решения на Бюджетната комисия и към Работната група за нови запазени знаци и опаковка на БНТ. Според самата Анкова участието й в тези органи се изчерпвало единствено относно конкретни предавания на ръководената от нея дирекция „Информация”.

В жалбата на Божилова обаче са приложени документи и заповеди от вътрешния документооборот на БНТ, който е публично достъпен. Те опровергават твърденията на Лозанов и на Анкова като неверни.

Става дума за заповеди, подписани от Уляна Пръмова, с които Анкова е била назначена за зам.-председател на Бюджетната комисия и на Работната група за цялостното ребрандиране на БНТ през 2008-ма г. Липсва изрична уговорка, че в това си качество тя е отговаряла само за отделни предавания и запазени знаци на поверената й дирекция.

Приложени са и протоколи за приемане на бюджети на външни продукции, както и отделен протокол за първия бюджет на вече скандалното мега предаване на Димитър Цонев „В неделя с…” Подписът на Вяра Анкова стои редом с този на самия Димитър Цонев, а първоначалната сума, отпусната за продукцията е наистина шокираща – около 170 хил. лв. Впоследствие тя претърпява няколко намаления отново с подписа на Анкова, въпреки, че предаването „В неделя с…” е под административното разпореждане на друга дирекция.

Според жалбата на Светлана Божилова до ВАС, конкурсът за шеф на държавната телевизия, е компрометиран от още куп сериозни нарушения. Есенцията на оплакването е, че СЕМ грубо е погазил процедурите, постановени в самия Закон за радиото и телевизията. Те се отнасят до възможността за обявяване на конкурс за нов директор преди приключването на мандата на предишния.

Както е известно, вторият мандат на Уляна Пръмова като шеф на БНТ изтича на 21 септември т.г. Още в края на април обаче Пръмова оповести пред БНР намерението си да се оттегли предварително от поста си. Това стана след като журналистическите дружества в медията, техническият синдикат и етичната комисия изпратиха сигнал до премиера, президента, парламента и главния прокурор с факти за корупционни практики и драстичен конфликт на интереси при изразходването на държавната субсидия.

Сигналът уличаваше Пръмова, управителния съвет на БНТ и други отговорни фактори на „Сан Стефано” 29 в безстопанственост и незаконен лобизъм при формирането и финансирането на програмата на обществената медия. През юни последва публична дискусия за състоянието и бъдещето на БНТ, свикана от председателя на регулатора Георги Лозанов. На сбирката Пръмова повтори, че ще подаде оставка преди изтичането на мандата си, а СЕМ насрочи конкурс за генерален директор дни след това.

В оплакването до ВАС на Светлана Божилова обаче е посочено, че по време на надпреварата и изслушванията на кандидатите мястото на генералния директор на БНТ не е било овакантено. Пръмова не е подала официално молба за освобождаване от правомощията си, нито пък СЕМ се е произнесъл по хипотезата за предсрочно прекратяване на мандата й.

Това според жалбоподателката е грубо нарушение на разпоредбите на медийния закон. Още повече, че в него ясно се разграничават „предсрочното прекратяване” и „изтичането” на директорския мандат в обществената телевизия. В първия случай са предвидени няколко възможни причини. Сред тях фитурират доказателства за финансови и служебни нарушения или за трайна невъзможност за изпълняване на служебните задължения.

Органът, предвождан от експерта Георги Лозанов обаче е пренебрегнал изискванията на закона и е насрочил конкурс за нов директор на БНТ без да разполага с юридически мотиви за това. Нещо повече. Оказва се, че Пръмова е депозирала оставката си в СЕМ едва след като Вяра Анкова беше избрана за приемник на поста й. Това е станало на 18 юли т.г. с молба, в която не се съдържат дължимите обяснения за решението. Затова пък самата Пръмова е посочила датата, на която иска да освободи директорския стол – 1 август т.г.

На тази дата според съобщения в пресата новоизбраната Вяра Анкова ще се зъвърне от отпуска, разрешена й с подпис на все още действащата директорка Уляна Пръмова. С други думи, става дума за странно двувластие. Обсянението за него би могло да се крие в намерението за безболезнено продължаване на досегашното статукво в държавната телевизия, макар то публично да бе окачествено като „криза” от самия шеф на СЕМ Георги Лозанов.

С приемането на подобна ситуация медийните надзорници са прехвърлили правомощията на СЕМ върху самата Пръмова, за да реши самата тя дали и как да прекрати мандата си. В иска си към ВАС Божилова е определила това поведение като явно несъответствие с целта на закона. Тя твърди, че СЕМ е нарушил принципа на публичност и прозрачност в работата си, защото не е обявил факта, че провежда конкурс преди изтичане на мандата на генералния директор Уляна Пръмова, без решение за предсрочното й освобождаване и без писмено заявление за нея от това.

Божилова е изредила и куп други противоречия със ЗРТ. Надзорниците не са дали мотивирана оценка на концепциите на всичките 5, допуснати до конкурса кандидати по предварително обявените критерии и теми за развитието на БНТ. Изобщо не е било проведено двустепенно гласуване, приложено при неотдавнашния избор на Валери Тодоров за шеф на Националното радио.

Въз основа на многобройните приложения и документи в молбата си до ВАС Светлана Божилова настоява магистратите да спрат действието на решението на СЕМ, с което Вяра Анкова спечели конкурса за шеф на БНТ. Оттук нататък на ход е ВАС.

Оригинална публикация

в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46