в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36

БТВ, Отпечатъци | 30.01.2011

Водещ: В студиото са Любомир Аламанов, специалист в областта на комуникациите, директор и съсобственик на PR агенцията АПРА; и журналистът от „Капитал” Огнян Георгиев. Седмицата даде неопровержими доказателства за силата на социалната мрежа Туитър. Тя се оказа ай-бързият информационен канал в света, оставяйки далеч зад себе си световните агенции, радиата, сайтовете, телевизиите. Защото първо в Туитър се появиха съобщенията за кървавия атентат на московското летище Домодедово. Дори руският президент, твърдят, научил от Туитър, а не от руските спец служби за взрива и свикал съвещание. Подобни сюжети видяхме и в Тунис и Египет, където най-истинските и най-вътрешни новини се получават точно от туитъри. Сега аз си признавам, че не бях много наясно какво представлява Туитър отвътре и си направих един вътрешен рисърч, едно лично проучване. Затова искам да ви питам най-напред какво представлява Туитър и как се стигна дотук най-бързо светът да се осведомява през Туитър какво се случва в горещите точки? Вие тъй като ги познавате отдавна и сте там много активно.
Огнян Георгиев: Отдавна е силно казано, Туитър не е толкова отдавна медия, за да представлява толкова стар феномен. Но това, което се случва в Египет, в Москва, в Тунис и на други места също преди това, в Иран поминалата година, е, че Туитър действа като медия, точно така, като най-новата медия, като най-бързата медия, защото това всъщност представлява един нефилтриран канал, в който много хора говорят в случая с тези събития, те говорят за едно и също, т.е. това е някакъв нефилтриран разговор, в който много хора вкарват всеки своето си – слухове, информация, това, което е видял, това, което е чул, това, което е…
Водещ: Е заснел много често.
Огнян Георгиев: Да. И това е много полезно, защото представлява един общ разговор, в който ти можеш да се включиш, можеш само да четеш и да участваш, но той е абсолютно свободен, той е нефилтриран, той е нецензуриран, той се случва в реално време, т.е. ти научаваш нещата сега пред компютъра докато стоиш.
Водещ: Друга специфика на Туитър, Любо, е това, че всичко е много минималистично там, в смисъл, че трябва да се събереш в много кратък отрязък…
Любомир Аламанов: 140 символа, точно толкова са оставили. Това е започнало, доколкото знам, първоначално идеята е била хора с есемеси просто да пускат къде се намират и какво правят. И тъй като мисля, че есемесите бяха до 160 символа, те са решили да оставят 20 символа за името и да се получат 140 символа полезна информация. Което кара съответно хората да мислят малко повече преди да пишат, за да успеят да се съберат в тези символи.
Водещ: И да се редактират и съответно да бъдат по-внимателни в информацията. Каква е разликата с Фейсбук? Защото Туитър е феномен много познат, много добре познат по света, но малко познат в България, където обаче Фейсбук вече има много, набра голяма скорост и вече има много потребители и ползватели, почитатели също…
Огнян Георгиев: Ами от моя гл.т., това, което аз ползвам като Туитър, и хората, които следя и хората… защото в Туитър ти можеш да избереш хората, които следиш, които всъщност са твоят канал на комуникация, те са твоят прозорец към света, ако искате. Ти можеш да ги подбереш, това е малко като да си подбереш социалния кръг, ти подбираш хората, които искаш да чуеш, неща, които са ти интересни, важни и съответно разчиташ, че те ще ти доставят тези неща ежедневно. Т.е. ти по някакъв начин ще можеш да участваш в това, което те виждат, чуват, мислят и т.н., което е малко по-различно от Фейсбук. То е доста по-стегнато, доста по-бързо и доста по-неангажиращо, да кажем, от това да седиш в една страница по цял ден и да правиш някакви неща. Той наистина е малко като информационна агенция, но твоя лична.
Водещ: Пести време освен това.
Любомир Аламанов: А и Фейсбук е малко по-шарено. Там като влезеш веднага виждаш много снимки, много видиа, изисква по-малко усилия. Докато в Туитър, колкото и да имаш линкове и информация, ти трябва да кликнеш, да отидеш някъде, в смисъл, да положиш малко повече усилия. Фейсбук е доста шарено, има много игри, хората пасат овце и т.н.
Водещ: Добре, но аз не разбирам защо, например холивудските звезди, или пък президентите, хората, които обитават Белия дом или Кремъл предпочитат Туитър като комуникация в момента? Не говоря например за Обама преди кампанията си, по време на кандидат-президентската си кампания, говоря за сега.
Любомир Аламанов: Това е директен канал. Той говори директно на хората. Хората се чувстват поласкани, че могат да му задават директно въпроси. Даже мисля, че преди ден или два имаше интервю на Обама в Ютюб. Където няколко дена преди това Ютюб имаше надписи, хора, задайте си въпросите, те ще бъдат зададени на Обама, т.е. колкото и да звучи лошо донякъде за вас, по някакъв начин старите медии леко остават встрани и започва един директен разговор. Т.е. това е още един комуникационен канал на политиците, звездите или големите компании за разговор с хората.
Водещ: „Капитал” е един от първопроходците в ползването на Туитър, именно като нова медия и интегрирането на Туитър в тъканта на самия вестник. Какво показва твоят опит, Огняне, на това поле? Тъй като вие имате, пускате и туит на седмицата и последователи имате изключително много, вече като, така да се каже, официалният сайт, туит на „Капитал” има много последователи…
Огнян Георгиев: Ние започнахме да го ползваме именно с цел любопитство донякъде, донякъде желание да научим и ние повече и желанието да комуникираме по-добре с хората, които ни четат. Получи се, смея да кажа добре, защото учейки се, ние всъщност развихме този тип комуникация. Много е важно да имаш интеракция с хората, които четат. Т.е. не само да им даваш информация, но и да умееш да получаваш обратно информация от тях. Туитър е много добър в тази сфера. Най-вече зарази 140-те символа. Защото когато се събираш в 140 символа, ти по някакъв начин съумяваш да събираш информацията по-добре, по-кратко, да дадеш повече от това, което знаеш. И се получава много добър канал, който понякога е ефективен, понякога не толкова, но винаги е нещо различно.
Водещ: А споделяш ли мнението на PR-специалиста като журналист, че всъщност всичко това става за сметка на традиционните медии, на хартиените вестници, на радиата и телевизиите също така, на агенциите..?
Огнян Георгиев: Това е въпрос, който между другото тормози и старите медии от едно известно време насам. Аз лично мисля, мисля го заради Уикилийкс примерно, които се случиха миналата година, мисля си, че старите медии няма да загубят място, защото те имат друг тип функция. Този тип функция на прякото свързване на властта с хората, те вече няма да я имат, факт. Властта има много други начини, по които да се свързва с хората, но те остават сертификаторът на информацията, т.е. Туитър е много, както казах, като общ разговор. Все едно си на маса, на която много хора казват много неща. На някои от тези хора ти можеш да вярваш, на други не можеш. Някои говорят истини, други не. В този свят медиите, тези медии, на които разбира се ти лично вярваш и ти си избрал да вярваш, тези медии още играят ролята на сертификатор, т.е. те са това, което ти казва тази информация ние я интерпретираме така, и тя е вярна. В този ред на мисли за медиите също е много важно да започнат да работят с тези медии, както „Капитал” се опитва, защото ние разбираме по този начин повече и умеем да влезем в този дебат по някакъв начин. Не ни се получава винаги, но…
Водещ: Искаш нещо да допълниш ли?
Любомир Аламанов: Репутация, това е важната дума. Независимо дали онлайн или офлайн медии, независимо дали стари или нови медии, репутация – това е най-важното. Ако съответният акаунт в някоя социална мрежа няма репутация, никой не му вярва.
Водещ: И обратно. Ако например става дума за жълт вестник, който е дискредитиран откъм информация се получава…
Огнян Георгиев: Това е също принцип на Туитър, хората те следят, все повече хора те следят, защото все повече хора искат да чуят това, което ти искаш да кажеш, и ти вярват. Колкото повече хора искат да чуят това, което ти казваш, толкова повече нараства твоят авторитет.
Водещ: Затова аз съм ви поканила, именно защото вие имахте много последователи в Туитър. Сега още един въпрос, доколко това може да бъде спирачка, имам предвид този вид нови социални мрежи, медии, могат да бъдат спирачка срещу цензурата от страна на властта, срещу криенето на информация, срещу опитите да се заглуши и да се запуши, да се скрие истината? Питам ви, защото тази седмица именно с това се отличи, че освен бързината, например в Тунис и в Египет бяха направени опити, особено в Египет, да се, просто да спрат достъпа до всички социални мрежи.
Огнян Георгиев: Да, финалното нещо, което египетското правителство направи като видя, че не може да се справи, просто спря интернета в страната, изключи страната от интернет…
Водещ: Точно, дръпна шалтера.
Огнян Георгиев: Което се оказа също непродуктивно, защото разбира се интернет служи за много други неща освен за Туитър, и съответно бизнесът в страната започна да надига вой, та се наложи да го пуснат отново. Истината е, че няма начин да цензурираш този тип говорене. Защото той не се случва от един човек към друг човек, той се случва от много хора към много хора. Т.е. както любимата фраза на мисля, че Линкълн, можеш да спреш много хора за кратко време, или малко хора за много време, но не можеш да спреш всички винаги.
Любомир Аламанов: Това е така, още повече, че политиците имам чувството, че не са осъзнали силата все още на социалните медии, независимо дали в България, или по света, някои от тях разбират, но като цяло много малко са проумели, че е настъпила някаква тотална революция. Малко ми прилича ситуацията като на първата световна война, където старите генерали не разбирайки, че има нова техника, изпращат войниците по стария начин – атака на щик срещу танкове – което е безумие. Те тогава не са разбирали, както и сега не разбират, че ситуацията е революционна. Имейлите бяха забързване на писмата, но тук в случая всички хора могат да бъдат провайдери на информация, ситуацията е коренно различна.
Огнян Георгиев: Между другото причините да се случи тунизийската революция бяха именно Туитър и Фейсбук, защото човекът, който, всъщност единственият канал, който отразяваше какво се случва беше „Ал Джазира”. Единственият канал, по който „Ал Джазира” получаваше информация беше през Туитъри Фейсбук, когато един журналист постваше нещата, които получаваше и хората разбираха за тях по този начин. Т.е. няма начин, винаги ще се намери каква е истината.
Водещ: Добре, по принцип владеенето на информацията и на информационните канали е предпоставка за така да се каже победа във войните. Имам предвид, ако се върнем в миналото и си спомним защо Византия е била толкова силна като империя, защото те си съобщавали чрез огньове военноначалниците и войските през хълмовете например кой е победен, кой е завладян, кой е победил и т.н. Същото е с телеграфа, който изигра много важна роля в гражданската война в Америка. Може ли да се каже, че сега Туитър и Фейсбук, но особено заради бързината си Туитър, е на път да направи революция за пореден път в информационната ера, и че е място, откъдето тръгват революциите, като родилен дом?
Огнян Георгиев: То е вече факт, това, което се случва реално в арабския свят се случва заради, и заради това. То се случва заради много други неща, но това е начинът, по който по някакъв начин се подсилват тези фактори. Той вече прави, фактът, че Китай например е забранил изцяло Туитър. И Китай има две версии свои на Туитър, които разбира се са цензурирани от правителството, в които между другото от вчера думата Египет не може да бъде открита. Показва, че тези, които всъщност цензурират, разбират това нещо. То наистина се случва, то е реалност в момента.
Любомир Аламанов: Жалко за усилията на ЦРУ, които 60 години се опитваха да направят нещо, но сега Фейсбук и Туитър го направиха за две години.
Водещ: А добре, как изглежда българското мини блогърско общество отвътре, вие като негови представители, какво най-бного се обсъжда в българския Туитър?
Любомир Аламанов: Всичко се обсъжда, това е хубавото нещо на Туитър, че всеки може да обсъжда или да казва какво му е интересно по всяко едно време. ние все още както се казва пишем правилата, все още се учим как се комуникира. Аз самият често правя грешки, извинявам се. Въпросът не е ти да стоиш и само да пишеш нещо, въпросът е да участваш в този разговор, който се случва в Туитър.
Водещ: Аз лично откривам в собствената си комуникация през социалните мрежи, нямам акаунт в Туитър, но ще си направя след този разговор, защото ми стана интересно, е това, че няма и някакъв вид етикет, някак си не съществува етикет все още в тези социални мрежи. Никой не е написал правилата, както ти казваш, и понякога стават недоразумения, обърквания, някои хора се сърдят, изобщо има драми.
Любомир Аламанов: Етикетът се прави все още. Той най-вероятно няма да бъде написан, но вече има такива установени правила, които повечето хора, които комуникираме се знаят. Както е невъзпитано да плюеш на улицата, така е невъзпитано да обиждаш в Туитър. Така че тези неща се долавят интуитивно. То е както в детската градина децата се събират и почват да си говорят, те много бързо установяват социалните норми на поведение кое е разрешено, кое не е разрешено. Вече имаше няколко повсеместни туитър-атаки срещу хора, които комуникираха по правилния начин, които крадяха идеи, или поне не се извиняваха за това, така че обществото постепенно създава тези правила. Дали ще бъдат написани някога – по-скоро не, но пък винаги има такъв кодекс…
Огнян Георгиев: Да не излиза, че Туитър е някакво страшно място, където някакви хора седят и дебна какво ще направят другите хора. Просто истината е, че то е като всеки нов социален кръг, в който ти влизаш и се научаваш на правилата в него.
Водещ: Да, но в същото време моето собствено заравяне в постовете в Туитър, направи ми впечатление, че най-обсъжданата тема напоследък е разбира се политиката, разбира се подслушванията, и че там е пълно с остроумия по адрес на властта, шеги, вицове политически и т.н. Това ли е някак си в момента характеристиката на Туитър? Говоря за злобата на деня, за най-актуалния момент.
Любомир Аламанов: То е актуално, защото това е тема на цялото общество. В смисъл Туитър, това не са някакви фрикове, които говорят някакви различни неща, вътре се обсъжда това, което се обсъжда по вестниците, което си говорят хората на улицата, каквото си говорят в кръчмата. Факт е, че там става малко по-публично, повече хора го виждат. Но да, като има скандали в политиката, това нещо се обсъжда вътре. Като спират тока, това се обсъжда вътре. Както хората ругаят за сметките някои компании, така в Туитър хората си пишат, еди-коя си компания ми изпрати пак много гадна сметка и пуска нещо малко по-нецензурирано.
Огнян Георгиев: И колкото по-интелигентно е да кажем, остроумно можеш да го напишеш и да споделиш това, което мислиш, на деня, толкова повече хора ще те ритуитнат, което означава просто да разпространят това, което ти казваш.
Водещ: нека да излезем сега конкретно от социалните мрежи и да минем изобщо към интернет. Какво е вашето впечатление, в момента съобразява ли се властта с факта, че можеш навсякъде в интернет да откриеш записи от подслушванията и СРС, изобщо има много нефилтрирана информация, която прониква в интернет, и фактически това обезсмисля всеки опит за цензура. Говоря вече за България и българските власти. Всеки опит да се запуши гласът на медиите или да се прокарват определени тези нарочно.
Огнян Георгиев: то пък е същото като принципния разговор в Туитър. Да, цензура не може да има, но от друга страна някакви неща, които се… твърде многото информация пак е объркваща. В смисъл, ако ти имаш твърде много информация, която част от нея е вярна, а друга част не е, пак ще стигнем до същия проблем. Така че…
Водещ: Т.е. остава си изискването за сертификата?
Огнян Георгиев: Ами според мене винаги остава.
Водещ: И в българския вариант.
Любомир Аламанов: Абсолютно, абсолютно е така. Според мене политиците, има някакво разделение, в смисъл, донякъде се съобразяват, в смисъл вече много трудно, както е имало опити преди време, да се обадят на главен редактор или на шеф на новини и да кажат: спри това, не пускай онова и т.н. Защото в момента цялата тази информация спокойно движи навсякъде. Точно от тази гл.т. наистина вашата работа на журналистите е доста по-лесна, защото вие спокойно може да кажете: как да го спрем, като то е навсякъде.
Огнян Георгиев: Информацията не може да бъде спряна вече.
Любомир Аламанов: Информацията вече не може да бъде спряна.
Водещ: Добре, значи нека да завършим с това послание. Информацията вече не може да бъде спряна, важното е тя да бъде сертифицирана, и така да се каже потвърдена от източници с репутация, нали, и от сериозни?
Огнян Георгиев: Да, всеки сам решава кое е важно за него, това е хубавото всъщност на новите медии, там всеки сам решава.
Водещ: Благодаря ви много!

в. Шуменска заря | 25.01.2011 

Наградата за журналистика на Европейския парламент ще бъде връчена за четвърти път през 2011 г. Тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции и на политиките на ЕС. Журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн. Наградата ще се връчи в четири категории: печатни медии, радио, телевизия и Интернет. Победителят във всяка категория ще получи 5000 евро. Това съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент.
Крайният срок за кандидатстване е 31 март 2011 г. Самостоятелни кандидати или екипи до 5 човека могат да участват със статии или репортажи. Материалите трябва да са публикувани или излъчени между 1 април 2010 г. и 31 март 2011 г. на един от официалните езици на Европейския съюз. Всички кандидати трябва да са граждани или жители на държава членка на ЕС и да са регистрирани като журналисти.
Във всяка държава членка ще бъдат съставени журита, които да определят националните победители във всяка категория. След това жури в Брюксел, съставено от журналисти и членове на ЕП и председателствано от един от заместник-председателите на ЕП, ще избере четирите европейски лауреата. Церемонията по връчването на наградите ще се състои през месец октомври 2011 г.
Формулярите за кандидатстване, както и пълните правила, можете да намерите на интернет страницата на наградата. Победителите през 2010 г. бяха от Унгария, Полша, Швеция и Великобритания.

Стр. 16

Human Capital I 28.01.2011

Той работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години

Стоян Стоянов е избран за председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) за 2011. На първото за годината отчетно-изборно събрание са били гласувани и избрани членове на Управителния съвет, в който влизат: д-р Александър Христов – Акаунт директор, CIVITAS Global Bulgari; Асен Асенов – Директор „Корпоративни комуникации”, ПОК „Доверие”; Мануела Дюлгерова-Тотева – Мениджър „Комуникации”, Аурубис България; Ралица Жикова – Заместник-изпълнителен директор, PR агенция Publicis Consultants; Илияна Захариева – Ръководител отдел „Корпоративни комуникации”, Пощенска банка и Радина Ралчева – Управляващ директор, Go Green Communications.

Стоян Стоянов работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години. Член е на БДВО от 2006, става член на Комисията по етика на организацията през 2008, а след това и член на Управителния й съвет през 2010.

От юни 2010 той развива собствен бизнес като съдружник в Комуникационна агенция PRoWay. Агенцията работи за проекти на Сдружение „Културни проекти”, Обединена българска банка, Фулчарджър България, вестник „Пари” и MySuccess.bg. Работи и за развитието на два онлайн проекта, които са в помощ на PR специалистите в България: EventBox.bg I Бизнес събитията в България и PRnew.info I PR&Медиа Новини.

В периода 2005 – 2010 година е мениджър и след това старши мениджър в PR агенция AMI Communications. В агенцията работи с клиенти като ЧЕЗ България, ТЕЦ Варна, Shell България, VISA, HP България, ХОБАС България, посолствата на Република Чехия и Кралство Дания. Отговарял е за организация на събития, PR и корпоративни комуникации. В периода 1997 – 2005 Стоян Стоянов работи като комуникационен специалист в държавната администрация и в неправителствени организации, и като бизнес журналист.

През 2001 завършва магистърска специалност „Финанси” в УНСС, а след това и едногодишна PR програма в M3 Communications College, както и много квалификационни курсове в сферата на публичните комуникации.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 28.01.2011

Най-популярният ни телевизионен водещ отново е щастлив в личен план. Николай Бареков се събра със съпругата си Евгения, е която беше пред развод, и от няколко дни двамата пак делят покрив и постеля.
Срещнахме се със знаменития журналист и настоящ шеф на новините в амбициозния канал ТВ 7, за да ни разкаже за възходите и паденията в семейния си живот. На интервюто присъства и г-жа Барекова, която също даде своята гледна точка за временната криза в брака й.

- От колко време сте пак заедно?

НИКОЛАЙ: От няколко дни. Новината е прясна-прясна. Бяхме заедно и на Нова година.

ЕВГЕНИЯ: Бяхме разделени известно време, но това вече е минало. Важното е, че сега пак сме заедно.

- Колко време изкарахте разделени?

НИКОЛАЙ: Няколко месеца, но то това си беше обществена тайна.

ЕВГЕНИЯ: Беше доста кратък периодът. Синът ни Николай дори не разбра, че сме били разделени с баща му.

- Защо се стигна до раздялата ви?

НИКОЛАЙ: Сега със задна дата мога да кажа, че от време на време е хубаво човек да си прави равносметка на нещата. Особено когато става въпрос за една по-дълготрайна връзка. Нагласата ни не е била да се разделяме или да се развеждаме. Стана така, че получихме възможност да помислим за отношенията си, да променим гледната точка към брака. През тези няколко месеца умората и недоизказаните неща бяха застанали помежду ни. Накрая си казахме нещата и ги осъзнахме. Времето, в което бяхме разделени, се оказа полезно.

- Кой направи първата стъпка към одобряването ви?

НИКОЛАЙ: Аз, разбира се. Ние всъщност още от есента сме заедно всеки ден. Аз ходех и вземах малкия от градината, а след това прекарвахме доста време тримата. Реално от октомври месец сме заедно всеки ден. Иначе от 1 октомври официално живея в телевизията (разсмива се). Случвало се е често целият ми ден да мине в ТВ 7.

- Докато бяхте разделени, къде живееха жена ви и синът ви?

НИКОЛАЙ: Евгения и синът ми останаха в жилището ни, а аз се изнесох.

- Евгения, вие работите ли нещо в момента?

ЕВГЕНИЯ: Първо работех в сайта bnews. Сега с моя приятелка се занимаваме с друг бизнес. Обмислям обаче възможността да се ориентирам пак към медиите.

- Г-н Бареков, има ли вариант Евгения да започне работа в ТВ 7, където сте шеф?

- В една частна корпорация не би трябвало да се смесват семейството и бизнесът. Аз съм нает от ТВ 7, за да работя. Вярвам в качествата на съпругата ми, но ако я поканя при нас, ще остане съмнение за конфликт на интереси. Искам да избягам от подобно нещо. Неслучайно, когато харесам някого и смятам, че той става за определена работа, назначението му се извършва по кардиналния ред. Ако колеги успеят да ме убедят, че изборът ми не е добър, се съгласявам. Вслушвам се в съвета на хората, които са и под и над мен в йерархията.

- По колко часа на ден отделяте на семейството си при вашето натоварено ежедневие напоследък?

- Ще ви кажа какъв е ритъмът ми на живот. Ставам сутрин към 5,30 ч. В 6,00 излизам за работа. Към 9 приключва първият етап от трудовия ми делник – свършил е сутрешният блок. След първата оперативка си позволявам около един час спорт. По принцип не обядвам. Хапвам нещо набързо в колата или на работното си място. След това отново съм в телевизията. Винаги гледам централната емисия новини. След това отново има оперативка. Към 21,00 – 22,00 ч. вечерям и лягам да спя.
Със семейството ми прекарвам едва по няколко часа на ден
Когато бях в Би Ти Ви, имах доста повече време за близките ми. Тогава отговорностите ми бяха по-малко. Както вече споменах, сега често аз взимам сина ми от детската градина и го водя в ТВ 7. През последните няколко месеца малкият Николай е постоянно присъствие в телевизията.

- Преди време казахте, че ще станете втори след Би Ти Ви по рейтинг…

- Така и стана. В момента рейтингът ни е много добър. Името ми работи и "имаше новина", когато дойдох в ТВ 7. И качеството на останалите колеги е високо. Екипът ни е страхотен. Освен мен в сутрешния блок работят около 15 човека, а в новините имаме още около 50. Не мога да отрека, че и онези журналисти, които заварих, бяха много добри. Високият ни рейтинг според мен се дължи на подбора на темите, неудобните въпроси и спокойното темпо, което налагаме. Ние даваме думата на всеки и показваме различните гледни точки
Балансът при нас е на ниво. Всички политически лидери ни гостуват, защото знаят, че не ги цензурираме. При нас никой не пише въпросите предварително. Трайно ще бъдем втори след Би Ти Ви през втората половина на 2011 година. Нещата в ТВ7 ще се развиват възходящо. Смятам, че и Би Ти Ви стои добре на пазара. Този канал дълги години беше пълен монополист и все още разполага с много пари и ресурси. Така че още известно време Би Ти Ви ще бъде безспорният лидер. Битката сега е за второто място.

- Евгения, предполагам, че не само Николай се грижи за сина ви. Вие също сигурно отделяте на малкия доста време…

- И двамата се грижим за сина ни, но може да се каже, че аз повече. Така е, защото имам и повече свободно време. Малкият Николай е привързан много и към двама ни, но основната грижа за него е моя. Съпругът ми е нещо като родител втора смяна.
Негова е грижата за детето в часовете след детската градина.

Г-н Бареков, да предположим, че бяхте изпълнили заканата си от миналото лято и се бяхте развели…

- Щях да съжалявам много. В живота е така -между думите и действията много често има сериозна разлика. Радвам се, че в личния си живот не съм изпълнил нещо, което съм казал. В работата ми е невъзможно да стане това. Там каквото се зарека, го правя. Относно развода ще кажа, че явно вътрешно в себе си съм имал основни колебания и въпроси и затова не съм постъпил така, както анонсирах пред вас в "Уикенд".

- Родителите ви как приеха решението ви да се разделите?

- Всички се опитаха да ни повлияят да съхраним семейството си. Аз, разбира се, не съм взел под внимание мненията на родителите ни. Решенията в нашето семейство си ги взимаме аз и Евгения.

ЕВГЕНИЯ: Всеки родител е длъжен да направи опит да помогне детето му да запази семейството си.

- А имаше ли ваши "приятели", опитващи се да ви поощрят за развод?

НИКОЛАЙ: Да, разбира се. Още като напуснах Би Ти Ви, разбрах, че имам само един-двама добри приятели
А "добри приятели" винаги се намират. Когато човек е успешен и върви нагоре, винаги има интересчии, които са около него единствено заради силните му позиции. За мен промените в професионален и дори в личен план бяха много полезни, защото чрез тях разбрах кои са истинските ми приятели.

ЕВГЕНИЯ: Съгласна съм с Николай, че човек разбира кой му е истински приятел в труден момент.

- Замисляте ли се за второ дете?

НИКОЛАЙ: Човек, който е създал семейство и едно дете и има добри финансови възможности, не бива да спира да работи за наследници. Може да има и 2, и 3 деца. Трябва да се мисли за нацията.

- Когато се разделихте, обвинявахте ли се взаимно чия е "заслугата"?

НИКОЛАЙ: Винаги съм изповядвал тезата, че когато нещата между двама души не вървят, вината е 50 на 50. Още когато се разделихме, един наш общ истински приятел ми каза: "Това ще продължи няколко месеца. След това отново ще се съберете!".

- Ревнувате ли се?

ЕВГЕНИЯ: Аз съм доста ревнива.

НИКОЛАЙ: И аз, но не смятам, че трябва да се стига до крайности. Според мен ревността е хубаво нещо, ако е в определени граници. На човек му е нужна и лична свобода. Проблемът при нас е, че чувствата на Евгения ескалират във времето и понякога ревността й става много силна.

- Докато бяхте разделени, опитахте ли да започнете други връзки?

ЕВГЕНИЯ: Не.Товабеше време, в което се грижех за сина ни и преосмислях отношенията ни. Излизала съм с приятели, но нямах друга връзка.

НИКОЛАЙ: Животът ми е доста публичен. Дали съм се срещал с други жени? В този период прочетох, какви ли не неща за мен -все неистини и небивалици. Когато един известен мъж остане сам, той става обект на много ухажорки и златотърсачки. Смятам, че България е държава в която 90 на сто от младите момичета са си поставили задачата да хванат богат мъж, който да ги издържа. Жалко е, че тези момичета не се образоват. Някои от тях сами инициираха определени публикации в медиите с цел да предизвикат внимание към себе си. Поне така си мисля.

- Евгения, вероятно се дразните от слуховете, които се пускат по адрес на съпруга ви за връзки с други жени…

- Нормално е да се дразня. Аз държа на семейството си и обичам съпруга си. И двамата сме си ревниви, но аз реагирам по-бурно на моменти.

- Има ли вариант след време пак да се разделите за няколко месеца?

НИКОЛАЙ: Съмнявам се, че ще се стигне до там. И досега разногласията ни не бяха сериозни, но понеже и двамата сме доста емоционални и твърди характери, се стигна до временната ни раздяла.

ЕВГЕНИЯ: И аз, и Николай трудно даваме заден ход. Станахме доста по-мъдри през времето, в което бяхме разделени.

- Какво променихте в себе си за времето на раздялата си?

НИКОЛАЙ: Аз като цяло промених доста неща в поведението си през последната една година. Напускането от Би Ти Ви ми се отрази положително. Почувствах се по-зрял. Винаги съм бил самостоятелен, но напоследък станах по-независим в професионален план. Сега почти нищо не може да ми повлияе, ако съм убеден, че едно решение е правилно. Не съм склонен не компромиси. Затова и (напуснах Би Ти Ви. Оставането ми там щеше да бъде сериозен компромис със собствената ми съвест. След раздялата ни с Евгения останах приятно изненадан, че тя започна се държи съвсем естествено с мен. Оценявам го.

ЕВГЕНИЯ: Аз в последно време станах малко по-търпелива.

- Г-н Бареков, плакахте ли за Евгения, докато бяхте разделени?

- Това е много личен въпрос и никога не ми се е искало да влизам в подробности. Но щом ме питате… Да, първите дни след раздялата бяха много тежки за мен и тогава доста си поплаках. Имайте предвид, че такива моменти са рядкост за мен. Аз съвсем не съм от онези мъже, които плачат.

- Имахте намерение да се преселвате в САЩ…

НИКОЛАЙ: Тази опция винаги е отворена. След България най-много обичам САЩ. За мен това е страна на неограничени възможности и много свобода. Там научих най-важните уроци за интернет бизнеса. Благодарение на видяното в Америка успях да наложа у нас високите интернет технологии.

ЕВГЕНИЯ: Америка е доста привлекателна страна. Но където е семейството ми, там съм и аз.

Стр. 24-25

в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31

в. Уикенд | 28.01.2011

Повериха на Трифонов да прави шоу за готвачи

Влиянието на Слави Трифонов в Би Ти Ви не само че не отслабва, но се засилва. Напук на слуховете, че ще си ходи от частния канал, гологлавият шоумен укрепва позициите си. След като няколко години бе избягван като външен продуцент, сега Дългия е поканен от Би Ти Ви да прави кулинарно риалити.
В шоуто "Кралят на кухнята" ще се развихрят двубои между готвачи, които ще мерят уменията си в ефир. Официалният кастинг за участници вече стартира, а за мераклиите няма нито възрастови, нито професионални ограничения. Потенциален победител може да е както доказан специалист в кухнята, така и всяка средностатистическа домакиня.
Шоуто ще се излъчва два пъти седмично в праймтайма на Би Ти Ви, в продължение на 3 месеца. Състезанието ще е разделено на 24 кръга. Участниците ще се оценяват от жури, съставено от професионални готвачи, работили в най-големите ресторанти в света и обучавани в най-добрите кулинарни училища.

Стр. 8

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Пари | Теодора МУСЕВА | 28.01.2011 

Те имитират действителността, че да избягаме от реалността поне за малко

20.00 ч вечерта. Прибирате се смазани след 8-10 часа 6 офиса и умът ви не спира да преиграва ситуации от деня. Единственото, което ви се иска, е да спрете да мислите. Поне за час да изключите постоянния поток от тревоги. А какъв по-лесен начин да се отпуснете от едно бързо сериалче в леглото с чаша чай или една бира в ръка? Сериалите имитират действителността до степен, че можем да се идентифицираме с героите, за да избягаме от реалността.
Макар и да се смеем на бабите и майките си, че гледат турски сериали до забрава, ние не сме по-далеч от тях – когато излезе нов епизод на "Д-р Хаус" в "Замунда", за по-малко от час той става един от най-сваляните торенти. Американските сериали се превърнаха влюбим метод за релаксация на широка аудитория: от 8 до 80 са годините на зрителите им, а социалният им статус е доста разнороден – от продавач до банкер. Причините за растящата им популярност са много. Форматът им подхожда на времето и способността за концентрация на съвременния човек. Една серия отнема двойно по-малко време от пълнометражен филм и отговaря на нуждата ни от бързо и неангажиращо развлечение. Освен това сериалите просто са добри. "Телевизията има по-добри сценаристи и актьори от по-вечето пълнометражни филми, които съм гледал", споделя фантастът Орсън Скот Кард, автор на бестселъра "Играта на Ендър". А да получиш качеството на кинофилм, компресирано в 45 минути, е нещо доста ценно за модерния човек.

"ПОСЕТИТЕЛИТЕ" (V)*

Някои сюжетни линии никога не остаряват – неосъществена любов, разменени идентичности, хора гущери от Космоса…V започва с облекчените лица на нюйоркчани, които ръкопляскат на гигантското, плаващо в небето лице на Анна, водач на извънземните, които са посочени като "посетители" (Visitors от английски, оттам и V), след като тя обявява какви са причините нейната раса да посети Земята. На планетата на посетителите се е изчерпил жизненоважен за съществуването им минерал, който може да бъде намерен в изобилие на Земята, и посетителите са готови да разменят знанията си за него. Тяхната мисия на Земята е мирна, уверява Анна земляните. Посетителите, чиито летящи чинии кръжат над големите градове по света, създават туристически и целебни центрове, както и забавни посещения на своите космически кораби. V всъщност е римейк на минисериала от 1983, но този път създателите му Кенет Джонсън и Скот Питърс са вплели в него множество хитроумни научнофантастични препратки и специални ефекти. Феновете на първия V може и да копнеят по върховния главнокомандващ Ричард Хърд с неговия жизнерадостен гащеризон и фънки очила, но новият V е не само по-ускорен и визуално увлекателен, но и обещава да бъде и по-тематично изкусителен.

"СЪБИТИЕТО" (THE EVENT)

"Събитието" има потенциала да се превърне в истинско събитие. След финала на сериала "Изгубени" NBC без съмнение са замислили The Event да заеме неговото място в сърцата и съзнанието на зрителите. По начина, по който каналът рекламира шоуто, можем да предположим, че то или ще има голям успех, или ще бъде напълно отхвърлено. Особено след като пилотният епизод не изяснява главния въпрос, а именно: какво е събитието. Както при "Изгубени", така и тук почти нищо не се разкрива в първия епизод.Събитието започва с конспирация на глобално ниво. Шон Уокър (Джейсън Ритър) се заплита в национален заговор, след като неговата приятелка Лейла (Сара Рьомер) мистериозно изчезва от карибски круиз. Междувременно президентът Елиас Мартинес (Блеър Ъндърууд) трябва да обяви освобождаването на група задържани, водена от София Магуайър (Лора Инес). Техните съдби са на път да се пресекат в условията на глобална конспирация, която може да промени бъдещето на човечеството. Сериалът изгражда мрежа от загадки, като обещава изчезвания, мистерии, конспирации и масивни разрушения. Серийните мистерии не са на мода напоследък поради няколко провала през последните години. Повечето опити на мрежите да създадат нещо от ранга на "Изгубени" бяха неуспешни. Ето защо на The Event се гледа скептично, дори и от тези, на които сериалът е допаднал. Възможно е шоуто да очаква от зрителите търпение, което те вече нямат. След като чакахме години да разберем какво представлява Островът в "Изгубени", едва ли ще имаме желание да чакаме още толкова, за да разберем какво е "Събитието".

"ВЕСЕЛИЕ" (GLEE)

Музикалната комедия, която вдъхнови хорове и улични движения, се завърна за втори сезон. Не е нужно да търсите много, за да откриете фенове на "Веселие". Историята на светлоокия учител с перчем на вълни Уил Шустър (Матю Морисън) и усилията му да събере група удивителни, но размирни тийнейджъри в хор се оказа толкова успешна, че започна да се сравнява с Бийтълс манията. Милиони от песните към сериала са свалени в интернет от дебюта й през 2009 г. Рекламната търговия процъфтява – продават се караоке машини, игри, облекло и т.н.

"ЕКСПЕРИМЕНТЪТ" (FRINGE)

Когато премиерата на Fringe беше излъчена преди три години, последваха множество сравнения с "Досиетата Х" – Оливия (Ана Торв) е агент на ФБР, вярващ в паранормалното, а Питър (Джошуа Джаксън) е нейният практичен консултант. Но шоуто доби доста по-игриво звучене поради образа на лудия учен – бащата на Питър – Уолтър (Джон Нобъл). "Експериментът" развива цяла митология чрез тайната война между две идентични Земи. Тези алтернативни реалности помогнаха на сериала да заеме своята ниша в научната фантастика. През втория сезон "Експериментът" предприе решаваща крачка напред, като накара своите герои да пътуват до Земя-2. Още по-голяма промяна донесе изпращането на двойничката на Оливия обратно на Земята, задържайки Оливия-1 като заложник на алтернативния Уолтър. Третият сезон на "Експериментът" се различава от началото на сериала и поради последователните епизоди с Оливия (все още на Земя-2) и алтернативната Оливия (все още на Земята). Заиграването с двата свята предлага по-голям размах на историята и задържа сериала свеж.За разлика от стратегията на "Изгубени", действието в "Експериментът" се развива бързо и разкрива тайните в края на всяка серия и това решение се оказва мъдро. Вместо да чака развръзка в бъдещето, "Експериментът" дава резултат с всеки епизод.

"КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С МАЙКА ВИ" (HOW I MET YOUR MOTHER)

Празнината в телевизионния ефир след финала на "Приятели" отвори вратата за безброй имитатори. Както всяка баскетболна звезда от NBA е сравнявана с легендарния Майкъл Джордън, така и всяка нова сапунка се сравнява с "Приятели".
Сериалът "Как се запознах с майка ви", който дебютира в ефира на CBS през 2005 г., донесе възторжени отзиви и доста номинации. Забавното е, че успехът на шоуто се дължи на очевидното заимстване на теми от "Приятели", само че с прибавяне на сюжетна линия, която води до определен завършек, а не се разтегля от сезон на сезон без определена насоченост. За шест години "Как се запознах с майка ви" се превърна в доста по-смешна и язвителна версия на "Приятели".
През 2030 г. Тед Мосби (Джош Раднър) разказва на децата си как е срещнал майка им. Историята има своите обрати, без да се пропускат и грешните ходове и промени, които Тед прави в търсене на точната жена. Приятелите му също помагат в търсенето на майка за децата му, въпреки че от време на време предизвикват и раздели в хода на търсенето. Маршал (Джейсън Сейгъл) и съпругата му Лили (Алисън Ханиган) заедно с красивата Робин (Коби Смълдерс) и женкаря Барни (Нийл Патрик Харис) играят съществена роля в зараждането на любовта на Тед към жена му. И винаги когато нещата не изглеждат добре, се появява нова възможност в работата, живота и любовта и не само за Тед.
Абсурдният хумор на шоуто, олицетворен от култовия герой Барни (в случая думата "култов" е съвсем на място), ни помага да простим на сценаристите за доста либералната интерпретация на думата "КАК". Всъщност, ако не бяха героите и техните слабости и съдби, шоуто отдавна да се е изчерпало.

"ИЗЛЪЖИ МЕ" (LIE TO ME)

Лъжат ни всеки ден – понякога по цял ден. Политиците лъжат за това, което могат да постигнат, и за мотивите си да го направят. Съпрузите лъжат за ежедневните си задължения. Някои от лъжите са големи, други – малки, но лъжата се е превърнала в наша втора природа – което прави сериала "Излъжи ме" съвременен и интересен. В главната роля е Тим Рот като д-р Кал Лайтман – ходещ детектор на лъжата, който разпознава човешките мисли и емоции чрез разчитане на фините промени в изражението на лицето, микроми-миките, стойката и тона на говор. Бивш служител на Министерството на отбраната, сега той работи в собствена фирма за консултации във Вашингтон, където помага на местната полиция, на политици и на обикновени граждани да разберат дали някой ги лъже и какви са мотивите му. Техниките, които Лайтман използва са забележителни – научаваме, че ако ноздрите на опонента ни помръднат по определен начин, той изпитва презрение към нас.
Сериалът се базира на действителни техники, разработени от психолога Пол Екман. Но за жалост хитрините на Лайтман започват да се повтарят още след първия сезон и сценаристите трудно ги разнообразяват с мистериите, които се опитват да нанижат в сериала.

"Д-Р ХАУС" (HOUSE, M.D.)

Ако Шерлок Холмс се завърне като доктор, би изглеждал точно като Д-р Грегъри Хаус, брилянтния, луд диагностик в медицинската драма "Д-р Хаус". Докато определя с точност чудновати състояния и редки болести с проницателността на криминалист, Хаус трябва да се бори с физиологични клопки и психологически препятствия, за да разбере какво измъчва пациента му.
Въпреки че сериалът вече е в седмия си сезон, не дава признаци на изчерпване. Липсата на болести, от които да се черпи материал, никога не е била проблем според режисьора Дейвид Шор: "Изглежда, начините, по които човешкото тяло може да рухне, нямат граници." Самият Шор е голям фен на Холмс и Уотсън – Хаус и най-довереният му другар Уилсън са скромен опит за почит към Холмс и Уилсън. И според д-р Лиса Сандърс, медицински съветник на шоуто, лекарите са естествените наследници на традицията на Холмс.
За д-р Сандърс шоуто е изцяло в традицията на класическата мистерия. "Имате уликите, клопките, некомпетентните грешки и един лекар, който може да оправи всичко." Това обяснява защо филмът е много повече от задълбочаване в неясните страници на медицинската енциклопедия. Според д-р Сандърс целта не е да се показва некомпетентност. "Некомпетентността не е интересна. Интересното е, когато наистина умните лекари объркват нещата", казва той.

"ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ" (DESPERATE HOUSEWIVES)

"Отчаяни съпруги" е история за живота в покрайнините и за проблемите на брака с елементи на мистерия. Изпълнителният директор на ABC Пол Лий заявява, че сериалът може да не бъде подновен за следващ сезон. По план комедийната драма трябва да бъде снимана до 2013 г., но Лий признава, че бъдещето на "Отчаяни съпруги" виси на косъм. Договорите с четирите звезди на шоуто – Фелисити Хъфман, Ева Лонгория, Марша Крос и Тери Хатчър – изтичат тази пролет. Всяка актриса печели 400 хил. USD на епизод, което ги нарежда сред най-високоплатените в Холивуд. Те обаче искат по-висока заплата. Сериалът е сред най-гледаните продукции със средно 13.1 млн. зрители на вечер.

Стр. 20, 21

в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 28.01.2011

Pioneer One е сериал, който застава срещу всички правила на ТВ индустрията. Бюджетът му е от 5000 USD, финансирани от Kickstarter (поставен на първо място в класацията на сп. Time за най-значими технологични открития в сектор онлайн). С тях е заснет пилотният епизод, който е пуснат за напълно безплатно споделяне на сайта на сериала, най-големите торент и файлови сървъри, както и в YouTube. Всеки, който е гледал и е харесал сериала, може да направи дарение – от 0.01 USD до колкото пожелае, а от екипа на сериала след всеки епизод слагат бюджетна граница, която трябва да бъде достигната, за да има следващ епизод. Официалната статистика показва, че само от сайта, подпомагащ сериала, пилотният епизод е свален 1 795 400 пъти, а ако се прибави количеството сваляния от най-големите торенти, официалната му аудитория набъбва до 2.8 млн. зрители. Скромна цифра в сравнение с 18.6 млн. зрители за първия епизод на мегахита "Изгубени", но за разлика от сериала на NBC за рекламата и създаването на Pioneer One не са вложени милиони долари. Ако плановете на създателите на Pioneer One се осъществят, те ще докажат, че моделът на безплатно споделяне на ентъртейнмънт продукции работи при пряко субсидиране от зрителите му.

Стр. 20, 21