в. Капитал | 18.12.2010 

Австрийците спечелиха в надпревара с фирма на Максим Димов

По информация на "Капитал" преговорите за покупката на "ВАЦ-Вестникарска група България" са продължили близо година. Преговори са били водени с около десет потенциални кандидата, поканени да подадат оферти с посредничеството на инвестиционната банка "Ротшийлд". В самото начало е станало ясно, че ВАЦ не желаят да продадат на фирми, свързани с "Нова българска медийна група" (издател на "Телеграф" и "Монитор"), за не бъдат обвинени, че са спомогнали за монополизиране на българския медиен пазар.
Споразумение по договора за продажба е имало още в средата на ноември. Последната пречка пред сделката е било получаването на одобрение на купувачите от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е миноритарен акционер в Ost Holding (структурата, чрез която ВАЦ притежаваше медиите си в региона на Балканите). Източници от ВАЦ твърдят, че към този момент изборът е бил сведен до две оферти. Едната е била тази на австрийско-българската група, а другата е била на "МакКап" АД, собственост на Максим Димов, бивш депутат от ДПС и ковчежник на царската партия, който в последните години разви мащабен бизнес в областта на енергетиката.
Димов има няколко проекта за ветрени и соларни паркове, за които е ползвал кредити от Корпоративна търговска банка, според отчета на дружеството в търговския регистър. Освен това той е съучредител и бивш съдружник в "Бромак" – фирмата, която е мажоритарен собственик в момента на Корпоративна банка. Познанството му от този период с банкера Цветан Василев (сегашен собственик на "Бромак" и Корпоративна банка) са дали основание на продавачите да смятат, че Димов играе в полза на "Нова българска медийна група".Според същите източници офертата на "Маккап" е била на стойност 50 млн. евро, докато офертата на австрийската група от инвеститори е била с няколко милиона евро по-ниска. Тези информации не бяха потвърдени официално от страните по сделката, които се оправдаха с подписаните клаузи за конфиденциалност. Сигурно е само, че ВАЦ и партньорът й ЕБВР са предпочели офертата с по-ниска цена, като условието е било продажбата да се финализира незабавно. Новите собственици са имали седмица или две, за да платят договорената цена и да получат акциите. Те дори не са извършили задължителния в такива случаи финансов и правен анализ (due diligence) на придобиваните дружества.
Купувачът "БГ Принтмедиа" е компания, създадена специално за целта на придобиването. Мажоритарен собственик в нея с 53% е регистрираната във Виена компания BG Printinvest GmbH, притежавана от Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Според германския вестник "Виртшафтсблат" Грозев има 34% от компанията, а другите двама собственици притежават по 33% от дяловете. Тримата съдружници имат съвместни медийни инвестиции и в други страни. Те притежават дялове в радиостанция и списание в Холандия. Тримата бяха на път да придобият през компанията STEVIA Communications преди две години 50% от българската "ТВ Европа", но сделката се провали в последния момент заради неполучения лиценз за ефирно излъчване.
Партньори с 47% в "БГ Принтмедиа" са бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Първият е познат от миналото му на банкер и медиен инвеститор (Павлов беше собственик на ТВ-7 и вестник "Експрес", които продаде на свързани с Цветан Василев компании). Вторият е собственик на едно от най-големите публични дружества – фармацевтичната компания "Софарма", чиято пазарна капитализация в момента е 515 млн. лева. Компанията има 12 завода в страната и 3 в чужбина, като в групата влизат още дружества, специализирани в аптеки, дистрибуция, офисни площи и др. Отскоро Огнян Донев е председател и на най-голямата работодателска организация КРИБ. Участието му в сделката за пресгрупата е първата му медийна инвестиция.
Пред "Капитал" Любомир Павлов заяви, че всички участници в консорциума са участвали с лични средства в закупуването на вестниците. Той потвърди информацията, че е бил изтеглен и голям банков заем от Уникредит Булбанк, но не пожела да коментира сумата и срока на погасяване.
След сделката станаха известни и няколко любопитни детайла. Настояването на ВАЦ за бързо финализиране на сделката не е позволило на българско-австрийския консорциум да регистрира изцяло нова фирма. Наложило се е да бъде използвана една от фирмите на Любомир Павлов за целта. Става дума за "Дриймхаус пропърти" ООД, която е регистрирана преди два месеца и до тази седмица е била еднолична собственост на Павлов. Пред "Капитал" Любомир Павлов обясни, че е създал дружеството с идеята чрез него да управлява закупени от него имоти във френската Ривиера – Монако, Кан и Монте Карло. В навечерието на сделката той е прехвърлил дялове от нея на австрийските си партньори, а фирмата е била прекръстена на "БГ принтмедия".
Интересно е също, че Любомир Павлов ще бъде едноличен управител на закупената фирма "ВАЦ-Вестникарска група България-холдинг" – дружеството, което притежава вестниците, сградата и печатницата. Причината вероятно е, че нито един от представители на австрийската група не живее постоянно в България. В компанията-майка "БГ принтмедия" управители ще бъдат съответно Любомир Павлов и Христо Грозев.

Стр. 34, 35

в. Дневник, Компании & Финанси | 15.12.2010

"БГ принтмедия" ООД е създадена през август тази година. Според Търговския регистър в момента съдружници във фирмата са австрийската "БГ приватинвест" (с дял за 53 лв.) и Любомир Павлов (с дял от 47 лв.). Последният е и управител на "БГ принтмедия" заедно с Христо Грозев. При създаването на дружеството то е било собственост изцяло на Павлов. Той е притежавал дялове лично и чрез компанията си "Финансова консултантска компания" ЕООД. През октомври 2010 г. става прехвърляне на дялове. Тогава мажоритарен пакет в "БГ принтмедия" придобива "БГ приватинвест". Според извлечение от фирмените документи на "БГ приватинвест", направено от Първи търговски съд във Виена и приложено в българския търговски регистър, капиталът на фирмата е 35 000 евро. От него по 11 550 евро притежават Даниел Руц и Карл Хабсбург, а Христо Грозев държи 11 900 евро.
Според публикации в пресата тримата са партньори и в медийната група Altelys, чиито интереси са основно в проекти в Източна Европа, но притежава електронни и печатни медии в Холандия. А Altelys е собственик на дружеството "Стевиа комюникейшънс" (Stevia Communications), което през юни 2009 г. беше обявено като новия съсобственик в новинарската телевизия "Европа". Тогава Емил Стоянов (настоящ евродепутат от ГЕРБ) съобщи, че "Стевиа" ще придобие 50%. Той не назова цена, а само намерения на австрийската компания за инвестиции. Справка в Търговския регистър вчера показа, че сделката явно не е финализирана, защото информация за нов съсобственик не е отразена във фирмените документи нито на "Телевизия Европа" АД, нито в дружеството-шапка "Бета 1" АД. Отбелязано е само напускането на Стоянов. "Стевиа комюникейшънс" фигурира единствено в регистрацията на медия агенция "Агента ИК", в която притежава 50%. Другият съдружник във фирмата е Десислава Тодорова-Олованова (която има участие в други рекламни и PR агенции). Според документите в това дело Карл Хабсбург притежава и управлява "Стевиа".
За германеца Даниел Руц публично известно е, че е финансов експерт и живее в Лондон. Българският им партньор Христо Грозев е бивш директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (тя притежава у нас "БГ радио", "Радио 1", радио и телевизия City и други). Той живее във Виена, но през последните две години беше консултант по няколко медийни проекта в България. На ВВТ в началото на 2009 г. (включително преговаряше за покупката й от името на инвеститор), на Re:TV, а според запознати от името на настоящите си партньори е преговарял и за покупката на ТВ7. Не е ясно дали се познава с Любомир Павлов покрай тази телевизия или по-отдавна. В началото на 2009 г. Павлов продаде ТВ7, като консултант по сделката беше Ирена Кръстева, собственик на "Нова българска медийна група". Тогава беше обявено, че консултантът поема и оперативното управление на медиите. Заедно с ТВ7 Павлов продаде и вестник "Експрес". Медийните интереси на бившия банкер и близък приятел на Стефан Софиянски са по-стари – още от зората на прехода той става председател на издателския синдикат на вестник "Демокрация". През 1993 г. създава радио "Експрес" и започва да издава и едноименния вестник. В края на 2005 г. влиза в тв бизнеса с ТВ7, две години по-късно възражда и всекидневника "Експрес". В края на ноември "Капитал" съобщи, че Павлов е консултант на бъдещия нов собственик на ITV Partners, "Сателайт БГ". Компанията е поканена да стабилизира сателитната телевизия от кредитора й Уникредит Булбанк, който я обяви за продажба заради дълг от 16.5 млн. евро. "Сателайт БГ" е 90% собственост и се управлява от Иван Ханджиев – член на борда на дружеството на Павлов "Деница имоти". Огнян Донев, чиято форма на участие все още не е официално известна, е сред най-големите български предприемачи. Той има дялови участия или присъства в управлението на около 40 фирми. Сред тях са фармацевтичните компании "Софарма", "Унифарм", "Българска роза Севтополис", дистрибуторът на лекарства "Софарма трейдинг", холдингът "Доверие". През ноември Донев беше избран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) – най-голямата работодателска организация в страната.

Стр. 1

в. Капитал | 11.12.2010

Повече от 10 години след като спря партийния си орган "Права и свободи", ДПС планира да започне отново да издава вестник. "Възраждаме партийния печат", така депутатът от движението и отговорник за връзката с медиите Камен Костадинов коментира новината. Пред "Капитал" той уточни, че изданието ще е седмичник. По думите му ще започне да излиза през месец януари следващата година, но все още не е избрано името му. От партийната централа на ДПС казаха, че засега се обсъждат две имена – на предишния вестник "Права и свободи" или "Общност". По думите на депутати изданието ще е двуезично – ще излиза на български и турски език, като целта е да се разпространява главно в малките населени места, където основно е концентриран електоратът на движението. Костадинов уточни, че вече е избран главният редактор на партийния орган, но отказа да каже името му. В дълбока тайна се пази и в какъв тираж ще излиза вестникът. Засега само се знае, че депутатът от ДПС Делян Пеевски е поел ангажимент седмичникът да се печата в ИПК "Родина". Печатницата е част от Нова българска медийна група, собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Издателската компания притежава и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" и великотърновския "Борба". ДПС няма да има и проблем с разпространението на седмичника, защото Нова българска медийна група контролира и няколко разпространителски фирми за вестници.

Стр. 39

сп. Forbes | 11.11.2010

Цветан Василев съчетава добър финансист и добър дипломат

Председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев започна да се появява по-често в медиите през 2008 г. В банковия свят на България обаче авторитетът му е познат от много години. Той започва бизнеса си с финансово-брокерските къщи "Бромак" и "Фина С", които основава през 1992 г. През 1995 г. става началник-бюро "Валутни операции и ликвидност" в Централна кооперативна банка, през 1997 г. се издига до член на борда на директорите, а от 2000 г. е изпълнителен директор на банката. Към момента чрез фирмата "Бромак" Василев държи 57.29% от капитала на КТБ. Други 30% от акциите са в ръцете на фонд "Генерален държавен резерв" на Султаната на Оман, който ги притежава непряко чрез "Бългериън Акуизишън Къмпани".
Освен в банкирането Василев е активен и в застрахователния бизнес. Той е председател на Надзорния съвет на дружество "Виктория".
Василев учи външна търговия в гр. Лодз, Полша, а през 1985 г. завършва международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС). С оглед на образованието му става ясно защо банкерът съчетава добър финансист с добър дипломат.
С кредити от КТБ са финансирани повечето от сделките на "Нова българска медийна група" – фирмата, която държи вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан Мач", "Засада" и "Борба", както и телевизия ВВТ. Василев няма акционерно участие в медиите и казва, че само за известно време е бил съсобственик.
Цветан Василев също така помага за една от последните големи медийни сделки. През май 2009 г. "България медия холдингс" – инвестиционен фонд, базиран в Австрия, стана собственик на TV7. В официалното съобщение за сделката Василев беше посочен като финансов консултант, който представлява интересите на собствениците.
Банкерът е активен и в процеса на дигитализацията на българския ефир. Той е представител за България на кипърската компания Mancelord Limited. Тя от своя страна държи половината от "НУРТС България", която има два от шестте лиценза за мултиплекси – компаниите, които технически ще осъществяват разпространението на сигнала на цифровизи-раните телевизии.
Василев е известен и като спонсор на различни спортове и меценат. Той е в управата на федерациите по бридж и самбо, а чрез КТБ награждава българи, станали световни или европейски шампиони. Банката има и проекти в Софийската национална опера, както и в много университети. КТБ е и четвъртата най-добра публична компания според класацията "Дневник 100".

Стр. 119

в. Капитал | 30.10.2010 

Експанзията на "Нова българска медийна група" стигна до Брюксел

От тази седмица списъкът на медиите, които са приятелски настроени към правителството на Бойко Борисов, набъбна с още един вестник. Това е EUROPOST – издание на "Нова българска медийна група", собственост на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Особеното на изданието е, че то ще излиза на английски език, а редакцията му ще се намира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Той ще се печата на розова хартия, а цената му е 2 евро.
Представянето на вестника стана в зала "Концерт Нобел", която се намира в близост до сградата на Европейския парламент, където Ирена Кръстева заявила, че вестникът ще е "мост между хората и културата в Европа, между България и Европейския съюз". Вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" разпространиха снимки от церемонията, на които се вижда как облечената в черен костюм Ирена Кръстева реже лентата на новия кореспондентски пункт на "Нова българска медийна група" в Брюксел. Според изданията специални поздравителни адреси изпратили министър-председателят Бойко Борисов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, еврокомисарят Кристалина Георгиева и културният министър Вежди Рашидов. Поздрави изпратили също Зинаида Златанова, ръководител на представителството на ЕК в България, и шефката на информационната служба на ЕП у нас Виолета Станичич.

Стр. 39

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

Capital.bg I 17.08.2010

Съдът призна, че кампанията срещу собственика на "Овъргаз" и вестник Сега е непозволено увреждане

Със свое решение от 16 юни 2010 г., Софийски градски съд е уважил частично иска отправен от Сашо Дончев срещу "Телеграф" ЕООД, като е осъдил дружеството да плати 50 хил. лв. за нанесени вреди.

Съдът отхвърля иска на Сашо Дончев в останалата му част – до 275 хил. лв.

Миналата година, Дончев заведе общо четири дела – срещу "Телеграф" ЕООД; "Експрес БГ ЕАД" (отложено за март 2011 г.); "Нова Българска Медийна Група Холдинг" (отложено за септември); "Политика Днес ЕООД" (отложено за септември).

В исковата си молба, Сашо Дончев посочва, че в продължителен период от време от 24.12.2008г. до 10.02.2009г. в 8 броя на вестник "Телеграф" е бил подложен на преднамерена, публична, кампанийна, тенденциозна, злонамерена, невярна, обидна и клеветническа кампания, разтърсила дълбоко личните му чест и достойнство като човек, публична личност, общественик, ръководител на голяма и авторитетна, с международно участие фирма.

Става дума за публикациите "Сашо Дончев дере по две кожи", "С 60% по-скъпо продава монополистът" и подзаглавие "Овергаз" надува цените, като опасва градовете с излишни тръби" и снимка пред сградата на НСлС сумата;  "Сашо Дончев на съд за спрените доставки"; "Сашо Дончев пързалял кабинета", "С грешни сметки за Чирен", "Бизнесменът защитава чужди интереси, отсече министър Димитров"’; "Гонят Сашо Дончев от тръбата", "Синьото гориво поевтинява без посредника" и "Горивото поевтинява, ако посредници не цицат от него"; "Сашо Дончев жили държавата от Лондон", "Големият играч се крие под полата на жена", "Време е прокуратурата да се самосезира по случая" и "Как трупа печалби в България"; "Фантом от Лондон стои зад най-големия доставчик за България", "Газът тече от пощенска кутия", "Сашо Дончев е прехвърлил бизнеса на сина си", "Честни сини очи" и "Общинари му харизаха тръбата край морето"; "Плачи, Дончев, келепирът си отива!"

Според процесуалния представител на "Телеграф" ЕООД няма нарушение на закона, тъй като публикациите били интерпретация на известни на обществото факти.

Съдът приема, че "авторите на публикациите – журналисти във вестник "Телеграф" са осъществили чрез своите действия съставът на престъплението клевета". И още: "Поведението на журналистите освен, че е противоправно, то е и виновно, защото злоупотребата с правото изключва добросъвестността… В своята дейност всеки журналист има задължението да се ръководи и спазва трайно изградените фактически правила в журналистическата дейност, които са в съответствие и с нормите на чл. 39-41 от Конституцията, а именно: свобода на словото – чл. 39, свобода на печата – чл. 40, право на търсене, получаване и разпространяване на информация – чл. 41, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняване на изброените в тях права. В настоящия случай авторите на публикациите не са направили добросъвестно журналистическо проучване, като използват различни и независими едни от други източници за изясняване на обстоятелствата, нито са извършили проверка, относно истинността на информацията."

Решението не е окончателно и подлжени на обжалване.

Цялото решение на СГС, може да изтеглите от тук.

Оригинална публикация

в. Show | 04.08.2010

Фолкбраншът се тресе от слуховете, че кръг, близък до Ахмед Доган и ДПС, е договорил купуването на фирма "Пайнер". Според мълвата до края на 2010 г. сделката с "Нова българска медийна група", зад която стоят Делян Пеевски и Ирена Кръстева, и боса на "Пайнер" ще бъде финализирана. Основната цел на протежетата на Доган е "Планета тв", твърдят добре информирани източници. Те разкриват, че неслучайно вестниците на Кръстева и Пеевски са сред основните медийни партньори на лятното турне на "Пайнер". "ШОУ" пък припомня, че Делян от няколко месеца върти любов с Цветелина Янева, която неистово лансира.

Стр. 2

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация