в. Нощен труд | 15.12.2010 

На 7 декември Тошо Тошев закова 68 години от житейския си път. Както сам бе написал в поканата към своите приятели – не е за вярване. Но многобройните гости в "Скай плаза" се увериха лично – вярно е. Миналата година, сподели на своя прием главният редактор на "Труд" и изпълнителен директор на "Мед и а Холдинг", на този ден в парижка болница той е лежал опасан в маркучи и жици, дори неспособен да отговори на поздравителните есемеси на хората, които сега лично го поздравиха. А гостите и приятелите на Тошо Тошев са имена, които ръководят държавата, бизнеса, правят културата на България – президентът Георги Първанов, министър-председателят Бойко Борисов, председателката на Народното събрание Цецка Цачева, недолюбваният от академиците министър Дянков, но и самите академици Светлин Русев и Антон Дончев.
С обичайната си лула се разхождаше Вежди Рашидов – скулптор и министър, белокосият априлски поет Любомир Левчев разказваше за срещите на шеговито наричания от членовете си приятелски кръг "Клуб на гениите" – Левчев, Дончев, Стефан Цанев и рожденикът Тошо Тошев. Защото той може да е вестникарски бос, но в годините бе сериозно изкушен и от литературното поприще – романите "Истина за лично ползване" и "Страх" са от малкото книги у нас, написани за изкривения ни живот по времето на социализма. Втората книга -"Страх" – беше отпечатана далеч след създаването си, защото който я е чел, знае, че книга с такова съдържание никое издателство не би дръзнало да публикува. А документалните книги на Тошо Тошев "Жан, Иван, лъжата…" са може би единствените от последните две десетилетия, които се превърнаха в непознатото за нашата четяща публика понятие "бестселър".
Тошо Тошев отбеляза своите 68 години на 7 декември, но със зимните месеци – 1 януари – е свързана и друга годишнина на рожденика. Преди 30 години през месец януари Тошо Тошев обрече съдбовно живота си на "Труд". Веднъж и завинаги. Но преди да се влее в "труд"-овските вълни, беше преплувал журналистическото море. Маратонът започва от школските години на курсиста в Техникума по силни токове "Киров" – вместо да заляга върху чертежите на бъдещото си и никога неосъществено инженерство, ученикът пише в "Средношколско знаме". Думите, а не "жиците" са силата на младия автор. Логично идва следване в Софийския университет – българска филология, вместо да бори сухата материя на техническите науки. Вестник "Народна младеж" е обичайното стъпало по стълбата на журналистиката по онова време. Младите хора работят във вестник за младите – там е и той.
Преди да поеме съдбата си на журналист от "Труд", Тошо Тошев премина и през "месомелачката" на телевизията. Няколко години той е програмен директор на Българската национална телевизия. Работещите там си бяха един медиен "Кремиковци" – 5000 човека, които трябва да се вкарат в релсите на "програмата". От Тошо Тошев. Каквото и да се говори сега за някогашната телевизия, тя беше най-модерната медия в страната. И затова, когато Тошо Тошев стана заместник-главен редактор на "Труд", четирите страници на вестника му бяха тесни. За първи път той сроди вестник с телевизия – всеки месец екип на "Труд" и БНТ отиваше в някой български град за своята обща "Пощенска кутия "Труд". Проблемите на хората можеха да се видят и чуят на екрана и да се прочетат на страниците на вестника.
Първите години на демокрацията се оказаха фатални за вестниците. От лицето на България изчезнаха имената на "Работническо дело", "Отечествен фронт", "Вечерни новини", "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Антени", "Поглед". Само "Труд" продължи дългия си поход със своето име. Тошо Тошев беше първият и единствен главен редактор, избран с гласуване от журналистическия състав. С тайно гласуване… и безспорни явни резултати във времето. Беше избран заради качествата си и защото де факто бе поел ръководството на вестника в смутното Луканово време, когато старите главни редактори не можеха да се ориентират какво искат читателите и не можеха да се освободят от наслоените си страхове от управляващите. В деня на вота на недоверие на правителството на Луканов вестник "Труд" по график не трябваше да излиза – хартиена криза. Тошо Тошев беше все още зам.-главен редактор и еднолично се разпореди, за ужас на главния, вестникът да се отпечата. Събра по телефоните разотишлите се журналисти и направи броя, който не можеше да не отрази падането на Луканов. Нямаше как по-късно журналистите да не изберат новия си главен редактор Тошо Тошев. Той вече с няколко ентусиасти от вестника беше създал и новото отроче на марката "Труд" – седмичното издание, което и до днес радва почитателите си.
Вестник "Труд" нямаше да оцелее, ако бе останал да се списва като синдикално издание. Заслугата е на днешния рожденик. Днес българските театрали продължават да реват за държавното си живуркане, а вестниците "Труд" влязоха отдавна в пазарната икономика. Тошо Тошев създаде флагмана на вестникарската журналистика – "Медиа Холдинг" и нейните издания. Работеше денонощно – дори много тежко болен и опериран в Германия, не преставаше да ръководи своите издания. А те бяха "Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд" "Авто Труд", "Луд Труд" и Книгоиздателска къща "Труд".
***
На 68 години и 30 от тях Тошо Тошев продължава да бъде умът и сърцето на най-авторитетния дори в днешната криза вестник "Труд". Гостите на неговия рожден ден са тези, които четат "Труд" и се съобразяват с острите журналистически пера на екипа на главния редактор Тошо Тошев. Празничният ден на рожденика беше в дните, в които всички медии тресяха властта с правителственото недоразумение "Калина". "Труд" беше вестникът, който преди година пръв посегна към дипломата на девойката. Но всичко това е просто част от ежедневието на Тошо Тошев. Дори и на рождения му ден.

Стр. 6-7

в. Show | 15.12.2010 

Продуцентът на предаването "На инат" Красимир Ванков застана пред "ШОУ" за първи път, за да сподели любопитни подробности за телевизионното магаре и тв магариите. Той е роден през 1977 г. Завършил е музикално училище в Плевен, а през 2000 г. се дипломира НАТФИЗ, специалност "Куклено актьорско майсторство". За първи път видяхме Ванков по телевизията като водещ на предаването "Рекордите на Гинес", а след това той реши да остане зад кадър като продуцент. Живее от 12 години с актрисата Невена Бозукова, по-известна като Неве от "Аламинут".

- Краси, откъде ви хрумна да създавате виртуална суперзвезда в лицето на анимационния водещ Марк О’Селски?

- Пазарната ситуация в телевизиите ме подтикна. При такава конкуренция от всякакви водещи, които лекуват суета в телевизионен ефир, се отвори място най-много за едно магаре. Алтернативно решение!

- А защо точно магаре?

- А защо не! Какво му е? Ако беше богомолка, ще ме питате защо точно богомолка? Ами защото магаре ми харесва. Защото може да пита всичко. Не претендира за интелект като повечето водещи из ефира. Не се срамува от селския си произход, за разлика от доста други. Има прекрасно дебелашко чувство за хумор, което му отива и супер си пасва на балканската ни действителност.

- Доволен ли сте от досегашния рейтинг на "На инат"? Съотнесен с този на останалите тв продукции, какви са равносметките?

- Резултатите са ни прекрасни. Има с какво да се похвалим и то не е малко, но не искам аз да говоря за тези неща Прегледайте ги вие и си направете анализ.

- Ще ми издадете ли кой се крие всъщност зад Марк?

- Да, ще ги издам! Зад Марк се крият чувството за хумор на сценаристите, усърдността на момичетата от екип гости, талантът на дизайнерите, безмълвната, но безупречна работа на техническия екип и не на последно място моето голямо его!
Толкова е просто.

- Имало ли е случай да поканите някого и той да поиска пари за участието си? И ако има такъв момент, как ще реагирате?

- За близо 130 предавания вече сме имали всякакви случаи. По-интересно обаче е, че има хора, които са готови да си плащат, за да ги поканиш. Това ми се струва вече откачено.

- А бихте ли направили в такъв случай опит да поканите естрадната прима Лили Иванова, независимо че за някои от участията й в тв предавания се знае, че са били след подобни Финансови уговорки преди това?

- Да, разбира се. Бих я поканил. Тя е легенда, която всяко шоу би приело с охота и респект, но да правим финансови уговорки… едва ли. Не за друго, но не знам дали може да ми издаде фактура, а и дали ще си декларира дохода после в данъчната декларация.

- Прекалено висока топка ли е Бойко Борисов, или пък някои от настоящите министри за диванчето в "На инат"?

- Нееднократно каним премиера с ясното съзнание, че няма да дойде. Той не ходи в много други сериозни предавания, а те му ходят на крака за интервю, че при магаре ли да дойде? Забавлява ме и това, че министрите от кабинета реално се страхуват да дойдат и това провокира сценаристите на шоуто. Ами ако дойдат и разговора тръгне така, че кажат нещо, което не е одобрено, какво става? След няколко цветни ^изказванията на министри преди месеци, както всички помним, беше наложен контрол кой какво и с кого говори.
Те си имат абонаменти за едни предавания, а на други места не стъпват. Въпреки това трябва да кажа, че досега е предаването ни гостуваха и доста сериозни личности от политическия и обществения живот – Йорданка Фандъкова, Меглена Кунева, Желю Желев, Весела Лечева, Андрей Райчев, Андрей Пантев, Евгени Дайнов, Петьо Блъсков, Венелина Гочева, Теодор Насков, измислил прекрасната акция за депутатите и скъпите подаръци телефони. За всички тези хора не е проблем общуването с магаре, но за хората от кабинета очевидно е.

- Разкажете най-куриозната случка, която свързвате с "На инат".

- Май не е точно куриозна, но една случка ме накара да се чувствам тъпо, че съм част от хората, занимаващи се е телевизия. Беше в предаване, в което гост беше Люба Кулезич. По едно време, не знам дали си спомняте, това лято тя имаше апетити да става директор на БНТ и участваше в конкурса с официална кандидатура. При въпрос от страна на Марк защо се кандидатира, вярва ли, че може да се справи и има ли този потенциал, нейният отговор беше, че тя, видиш ли,
си правила експеримент с тази кандидатура.
Искала да провери дали е честен конкурсът? Тоест, разбирайте, ако ме изберат, значи е честен, ако не ме изберат, значи е нагласен. След края на предаването госпожа Кулезич държеше да се видим, защото не била доволна от формулирането на някаква теза в предаването и искаше или да презапишем тази част, или да я отрежем. Между другото, тя е единственият човек досега, който официално е искал подобно нещо. Все едно, обясних, че това не може да стане. Каквото е казано, казано е. Колкото – толкова. Позволих си да направя директен коментар на позицията й спрямо конкурса и СЕМ. Отбелязах, че подобно поведение е много удобно за нея, но не знам доколко е честно. "А ти какво очакваш? Така и в двата случая излизам победител" – отговори тя и не мога да ви опиша пламъка на задоволство в очите й. С вярата, че е измислила шифъра на Леонардо, стоеше достолепна срещу мен, неосъзнаваща слабостта си и че от такива селски тарикатлъци едва ли има полза. Удивителен е понякога наивитетът на подобни хора. Пази, Боже!

Стр. 29

в. Show | 15.12.2010 | 00:01 | Стр. 30

- Г-н О ‘Селски, всички се питат кой стои зад вас, откъде идват въпросите, дали импровизирате в ефир?

- Зад мен стои цяла армия своенравни интелигенти, които постоянно ме врънкат за пари. Смешките им са готини, но когато ми
излизат прекалено скъпо, карам на импровизации.

- Марк, набързо си извоювахте реномето на институция, която може да разпитва за най-неудобните неща, когато и когото си поиска. Кой до момента се оказа най-неудобният събеседник?

- Неудобен? – Няма такъв! На всеки му намирам цаката. А за институция -не съм сигурен. Звучи ми като министерство на не знам-какво-си. Просто очаквам гостите ми да бъдат откровени, а не да ме използват като евтин начин за реклама.

- Гостите ви са най-различни – политици, шоумени. артисти, певци. Разкажете ми някакви куриозни случки с някои от тях?

- Да, имал съм всякакви гости – с различно настроение, с различни характери. Някои се опитваха да мятат по-силни къчове от мен, други се инатяха, трети флиртуваха (а аз не се опъвам)… Идвали са ми на гости с подкови, с вибратори, с кучета… А – кучета!
Песът на Милена Славова ни изгриза кабелите, а Доли Партън (кучето на Роси Кирилова) се опита да ме захапе под бюрото от яд, че аз съм в ефир, а стопанката му вече не е.

- Кои от гостите ви досега проявиха най-голям магарешки инат?

- Инат, глупост – трудно е да определя. Нешка Робева имаше какво да сподели, но от инат не ми каза нищо. Иван Ласкин не знаеше защо е дошъл… а Теди Москов обикаляше из студиото и търсеше някакви кукли… ама той нали е куклен режисьор човекът…

- От позицията на предаванията, които са минали, можете ли да откроите кои са най-конфликтните ви гости, кои най-скандалните, както и кои са тези, които не се притесняват да си кажат всичко?

- Притеснение да си кажат всичко имат тези, които крият нещо. Политиците са определено най-хлъзгавите събеседници, но то това им е работата.

- Премиерът Бойко Борисов получавал ли е покана да гостува в "На инат"?

- Този въпрос ме натъжава. Вече сто и не знам колко си предавания очакваме премиера с отворени обятия (особено Силвето Драгоева). Но той е толкова зает, че все ни се изплъзва. А може би се страхува от моя инат… и моите къчове. Надявам се, че като свършат магистралите и детските градини, ще дойде и при мен, за да открие(м) истината за човека Бойко Борисов.

- А как се справя екранната ви партньорка Силвия Драгоева?

- Много е добра и става все по-добра. В началото и тя беше малко инатлива, но… ние не си го мерим… ината. Само аз
от време на време й меря гръдната обиколка…с педи. Разбираме се много добре. Тя винаги успява да ме убеди, че е права, особено когато е легнала.

- Вие всъщност на колко години сте, кога точно сте роден?

- На 4 юли 1967. Много ме кефят американците, че толкова яки купони вдигат за моя рожден ден…

- А какъв е коефициентът ви на интелигентност?

- Учил съм в чужбина – в Сорбоната, но предимно пасях (или пушех) трева на моравата отпред. Затова и френският леко ми куца, но обичам да го упражнявам…

- Кои според вас са най-върлите ви конкуренти в тв ефира… може би "Шоуто на Слави" или пък това на Иван и Андрей?

- Със Слави водим битка на сляпо… исках да кажа "задочно". Записах се като претендент за неговото шоу, ама той не ми се обади. Сигурно си пази балерините.

- Г-н ОУелски. как оценявате българския елит, колко струва той – при вас досега гостуваха достатъчно негови представители, така че логично е вече да имате някаква представа?

- Забелязах едно нещо, наистина – че голяма част от днешния български елит има вчерашно агентурно минало. Даже питах Радосвет Радев – трябва ли човек (или магаре) да е бил агент преди, за да е в елита днес? Той замълча. Ще замълча и аз по този въпрос.

- Отказвал ли ви е до момента някой да участва в "На инат" и ако не е тайна – кой?

- Гостите ми отказват рядко, и то ако има какво да крият, или ако се срамуват от нещо, а знаят, че аз няма да го пропусна. Който не се страхува -идва с кеф, говорим си, забавляваме се и сядаме да пийнем по едно след предаването. Всъщност повече ме тревожи, че ми отказват мадамите. Сигурно и тях ги е страх от нещо… Нали…

- И като за финален въпрос нещо ударно – кое според вас е най-голямото магаре в родния парламент, сред депутатите?

- О-о-о – веднага отговарям. Наскоро на гости ми беше един човек със сложна диагноза и от него разбрах, че се е опитал да вкара магаре в парламента и за малко да събере нужните гласове. Е това щеше да е най-голямото магаре в Народното събрание. А иначе мисля, че групата на "телефонистите", които измисляха най-нелепи оправдания за постъпката си, могат да се нарекат истински магарета.

Стр. 30

в. Дневник, Компании & Финанси | Чавдар ПЪРВАНОВ | 15.12.2010 

Кризата е ударила приходите и печалбата на групата

Кризата е ударила бизнеса на "ВАЦ медийна група България" през миналата година, показва одитираният й отчет. Приходите от продажби са се свили с 24% до 80.69 млн. лв. Сериозно са пострадали тези от реклама – те са паднали с 30% спрямо 2008 г. до 25.7 млн. лв. Печалбата се понижава със 75% до 2.1 млн. лв.
Най-голям принос в миналогодишния оборот на групата има дейността по разпространение на вестници и списания, осъществявана от дъщерната "Агенция Стрела" – тя е генерирала половината от продажбите, или над 40 млн. лв. И при нея обаче е реализиран спад в размер на 17% на годишна база. Приходите от печат са се увеличили с 13 на сто, но техният дял в общите продажби е само около 11%. Прави впечатление
изключително ниската задлъжнялост на "ВАЦ медийна група България" -банкови кредити изобщо не са теглени. Ликвидните й показатели – способността й да се разплаща с доставчиците и да поддържа дейността си непрекъсната, също изглеждат стабилни, ако се гледат данните в отчета.

Дружества на "ВАЦ медийна група България"

• "Вестникарска група България"
• "Медиа холдинг" АД
• "168 часа" ЕООД
• Издателство за списания "МЕдия" ЕООД
• Печатница "София" ЕООД
• Агенция "Стрела" ЕООД
• "Сант" ЕООД
• "Аудиофон България" ООД
***
Първи реакции

Георги Лозанов, председател на СЕМ: Не е случайна сделка, очакваше се отдавна
Това не е случайна сделка и не е изненада, очакваше се отдавна. Влизането на нов играч с нови позиции е положително. Трябва човек да има як финансов гръб, за да може сега да инвестира в активна медия. Немският собственик заради пазарната конюнктура беше отдавна демотивиран да издава вестници в България. Засега не можем да говорим за промяна на баланса на медийния пазар. Това зависи от много неща. Как ще се позиционира на пазара – дали интересът на новия собственик ще остане само в хартиената медия, или ще следва новите тенденции. Нямам представа какви са мотивите да бъдат привлечени българските партньори – предполагам, че те са вероятно във финансовите и бизнес отношенията, а не в това да се заемат едни или други позиции в обществен план. Каквито и коментари да е имало за Любомир Павлов и ролята му в политиката и прехода, това няма отношение към участието му в сделката. Огнян Донев несъмнено е финансова мощна фигура, което пък има значение.
Тодор Батков, председател на съвета на директорите на "Стандарт нюз ООД": Плурализмът на мнение ще бъде гарантиран
Сделката е добра за българските печатни медии. Имайки предвид купувачите, това ще гарантира плурализма на мнение и свободата на словото. Мога да кажа добри неща и за двамата български партньори – познавам ги отдавна. Огнян Донев е един от най-изявените и успешни предприемачи с ангажираност към обществени проблеми, шеф е на работодателите. Любомир Павлов – също. Удовлетворен съм от тяхното участие.

Стр. 1

в. Стандарт | 15.12.2010

Грозев работи с големия бизнес

Христо Грозев е съсобственик на "Стевиа Комюникейшънс" заедно с двама съдружници – Карл фон Хабсбург, наследник на австроунгарската корона, и Даниел Рутз, инвестиционен банкер от Германия. У нас компанията беше в преговори за покупката на три тв канала – ТВ 7, Би Би Ти и ТВ Европа, но и трите сделки не се състояха. Притежават радиостанции и списание в Холандия. Преди това Грозев е бил президент на радиогрупата на Metromedia с присъствие в 9 страни в Европа. После тя е погълната от Communicorp Group, където Грозев е директор по развитието. Компанията притежава у нас 7 радиостанции и една музикална тв.
"Стевиа" атакува в Брюксел решенията за раздаване на лицензи за тв честоти в България, както и тези за т. нар. мултиплекси – платформите за цифрово излъчване на тв и радиостанциите, заради които страната ни е заплашена със санкции от Брюксел.
Грозев става популярен през 1990 г. , когато заедно с Живко Желев и Александър Момчилов осъществяват първото предаване на радио "Канал КОМ" в Пловдив. Завършил е пловдивската английска гимназия, а после и Американския университет в Благоевград. Там е сред създателите на университетското радио.
***
Павлов с интереси в медиите и банките

Бизнесменът Любомир Павлов отдавна се занимава с медии. Но е завършил медицина. Роден е на 9.12.1957 г. в Пловдив.
По собствена инициатива се включва в първите антикомунистически акции през 1989 г. За себе си казва, че преди това не е познавал по-известните лица на СДС. Запознава се с д-р Константин Тренчев и в онези смутни години започва да си партнира с "Подкрепа". След това става член на Националния координационен съвет на СДС.
Съосновател е на Обединения демократичен център (ОДЦ), където привлича стария си приятел Стефан Софиянски. Учил е банково дело и финанси. През 1998 г. е председател на Надзорния съвет на столичната Общинска банка. Любомир Павлов е женен за журналистката Диляна Грозданова, депутат в 39-ото народно събрание от НСДВ. ТV 7 и в. "Експрес" са правени по негов проект, в който участват и съпругата му Диляна Грозданова, и брат му Юлий Павлов. Управлението на двете медии се поема по-късно от "Нова Българска Медийна Група Холдинг" АД.
***
Донев – приказката за Рокфелер в БГ вариант

Приказката за ябълката на Рокфелер е най-близко до историята на фармацевтичния бос Огнян Донев. След 1989 г. той започва от най-ниското стъпало – с гаражна търговия. Огнян Донев завършва международни икономически отношения във Висшия икономически институт в София и има докторска степен по икономика от Берлинския университет. Във времето се занимава с търговия с метали, доставя български стоки на "Метро" в чужбина, внася детски играчки. В ролята на Рокфелеровата ябълка обаче за него влиза малката фармацевтична фабрика "Унифарма", която успява да купи с печалбите от предишните си дейности. Постепенно я вдига на крака и разраства. Печелившата формула прилага после и за "Софарма", която купува в окаяно състояние на ниска цена. За да я превърне сега в едно от проспериращите български предприятия. Междувременно преди няма месец той стана новият председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Пак по това време за "Стандарт" Донев заяви, че идва време на крупни сливания и поглъщания на фирми у нас и че няма нищо страшно в това, силните и мощните да погълнат малките и слабите. И само след дни доказа на дело думите си.

Стр. 4

в. Дневник, Компании & Финанси | 15.12.2010

"БГ принтмедия" ООД е създадена през август тази година. Според Търговския регистър в момента съдружници във фирмата са австрийската "БГ приватинвест" (с дял за 53 лв.) и Любомир Павлов (с дял от 47 лв.). Последният е и управител на "БГ принтмедия" заедно с Христо Грозев. При създаването на дружеството то е било собственост изцяло на Павлов. Той е притежавал дялове лично и чрез компанията си "Финансова консултантска компания" ЕООД. През октомври 2010 г. става прехвърляне на дялове. Тогава мажоритарен пакет в "БГ принтмедия" придобива "БГ приватинвест". Според извлечение от фирмените документи на "БГ приватинвест", направено от Първи търговски съд във Виена и приложено в българския търговски регистър, капиталът на фирмата е 35 000 евро. От него по 11 550 евро притежават Даниел Руц и Карл Хабсбург, а Христо Грозев държи 11 900 евро.
Според публикации в пресата тримата са партньори и в медийната група Altelys, чиито интереси са основно в проекти в Източна Европа, но притежава електронни и печатни медии в Холандия. А Altelys е собственик на дружеството "Стевиа комюникейшънс" (Stevia Communications), което през юни 2009 г. беше обявено като новия съсобственик в новинарската телевизия "Европа". Тогава Емил Стоянов (настоящ евродепутат от ГЕРБ) съобщи, че "Стевиа" ще придобие 50%. Той не назова цена, а само намерения на австрийската компания за инвестиции. Справка в Търговския регистър вчера показа, че сделката явно не е финализирана, защото информация за нов съсобственик не е отразена във фирмените документи нито на "Телевизия Европа" АД, нито в дружеството-шапка "Бета 1" АД. Отбелязано е само напускането на Стоянов. "Стевиа комюникейшънс" фигурира единствено в регистрацията на медия агенция "Агента ИК", в която притежава 50%. Другият съдружник във фирмата е Десислава Тодорова-Олованова (която има участие в други рекламни и PR агенции). Според документите в това дело Карл Хабсбург притежава и управлява "Стевиа".
За германеца Даниел Руц публично известно е, че е финансов експерт и живее в Лондон. Българският им партньор Христо Грозев е бивш директор по развитието на ирландската медийна Communicorp Group (тя притежава у нас "БГ радио", "Радио 1", радио и телевизия City и други). Той живее във Виена, но през последните две години беше консултант по няколко медийни проекта в България. На ВВТ в началото на 2009 г. (включително преговаряше за покупката й от името на инвеститор), на Re:TV, а според запознати от името на настоящите си партньори е преговарял и за покупката на ТВ7. Не е ясно дали се познава с Любомир Павлов покрай тази телевизия или по-отдавна. В началото на 2009 г. Павлов продаде ТВ7, като консултант по сделката беше Ирена Кръстева, собственик на "Нова българска медийна група". Тогава беше обявено, че консултантът поема и оперативното управление на медиите. Заедно с ТВ7 Павлов продаде и вестник "Експрес". Медийните интереси на бившия банкер и близък приятел на Стефан Софиянски са по-стари – още от зората на прехода той става председател на издателския синдикат на вестник "Демокрация". През 1993 г. създава радио "Експрес" и започва да издава и едноименния вестник. В края на 2005 г. влиза в тв бизнеса с ТВ7, две години по-късно възражда и всекидневника "Експрес". В края на ноември "Капитал" съобщи, че Павлов е консултант на бъдещия нов собственик на ITV Partners, "Сателайт БГ". Компанията е поканена да стабилизира сателитната телевизия от кредитора й Уникредит Булбанк, който я обяви за продажба заради дълг от 16.5 млн. евро. "Сателайт БГ" е 90% собственост и се управлява от Иван Ханджиев – член на борда на дружеството на Павлов "Деница имоти". Огнян Донев, чиято форма на участие все още не е официално известна, е сред най-големите български предприемачи. Той има дялови участия или присъства в управлението на около 40 фирми. Сред тях са фармацевтичните компании "Софарма", "Унифарм", "Българска роза Севтополис", дистрибуторът на лекарства "Софарма трейдинг", холдингът "Доверие". През ноември Донев беше избран за председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) – най-голямата работодателска организация в страната.

Стр. 1

www.trud.bg I 14.12.2010

"ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Приватинвест" обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество "БГ Приватинвест ГмбХ".

Обект на продажбата са водещите вестници "24 часа", "Труд" и "168 часа", както и списанията на прес-групата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение "Стрела".

"Приватинвест ГмбХ" е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. За настоящата инвестиция са привлекли и местни партньори – Огнян Донев и Любомир Павлов (виж снимки на новите собственици в галерията).

ВАЦ навлезе в България чрез покупката през 1997 година на водещите вестници "Труд" и "24 часа".

„От няколко години имаме желание да навлезем на пазара на сериозните медии в България", каза Карл Хабсбург, управител на БГ Приватинвест. Считаме, че независими и свободни медии са особено важни за една демокрация и вярваме, че можем да изиграем своята роля – като стратегически инвеститори със значителен медиен опит в централна и източна Еропа – за гарантиране на медийния плурализъм в България.. Особено се радваме, че имаме възможност да придобием именно прес-групата на ВАЦ в България, която включва знакови заглавия като "24 Часа", "Труд" и "168 Часа".

„Целта ни е не само да запазим лидерските позиции на пресгрупата, но и чрез това да гарантираме свободата на словото в България ", допълни Христо Грозев, управител в българското дружество, придобиващо активите на ВАЦ.

„Гордеем се, че можахме да изиграем ключова роля в прехода на България към свободна и професионална преса", каза Бодо Хомбах, управител на ВАЦ Медиа Груп. „Винаги сме се придържали към много високи журналистически стандарти във всички пазари и смятаме, че имаме отговорност към страните, в които работим – не само докато управляваме медии в тях, но и когато ги напускаме.

Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ I 2010-12-13

В новия 16-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 16 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/12/PRaktiki_Newsletter_13_12_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип за този брой е в състав:

Милена Атанасова, m.atanassova@bdvo.org
Стоян Стоянов, s.stoyanov@bdvo.org
Александър Христов, a.hristov@bdvo.org
Пламена Павлова, office@bdvo.org

Автори:

Александър Кръстев
Мила Христова
Симона Стефанова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността

София 1164, кв. Лозенец,

ул. Арх. Йордан Миланов  №18, ет. 1

Тел: 02/ 421 4280, 

Ел.поща: office@bdvo.org

“PRактики” се издава с любезното съдействие на:   

в. СЕГА I Десислава КОЛЕВА I 14.12.2010

Новият директор на програма "Христо Ботев" композиторът Стефан Димитров иска да промени стила на говорене в радиото

Стефан Димитров е един от най-известните български композитори. Роден е през 1949 г. в София. Завършва консерваторията. Работи до 1992 г. в обединение "Музика" и БНР. Бил е изпълнителен директор на Нова телевизия, а през 1997 г. е избран за генерален директор на БНТ. Бил е и член на СЕМ. От месец е директор на програма "Христо Ботев" на БНР.

- Г-н Димитров, от месец сте директор на програма "Христо Ботев". Каква ситуация заварихте?

- Програма "Христо Ботев" е уникална, защото е единственото място, където се отразява културният ни живот и където може да се чуе оперна, класическа, забавна музика – българска и чужда. Това е едно местенце, защитено от чалгата. Програмата е добре структурирана. Програмната концепция, която заварих, е разнообразно и умно поставена.

- Ще правите ли промени – предавания, които ще паднат и други, които ще се появят?

- След Нова година ще има. Самата програма трябва да стане по-динамична, по-темпова, да се смени стилът на говорене. Трябва да се стараем да привлечем повече слушатели, и то не само тези, които се интересуват от култура. Има много хора, които не могат да си позволят да отидат на театър, на изложба или на опера. И нямат представа какво се случва в културния ни живот. Но имат такъв интерес – не само от София, а и от страната. Всъщност това е единствената радиопрограма, която им дава възможност да участват едва ли не пряко в културните събития. Имам идея през следващата година да направим политическо кабаре. Не знам още в каква периодика. Зависи от бюджета. Но идеята е да бъде по злободневните теми и да критикува всички безобразия. С музика, водещи и акценти от деня – в класическия му вид. Този формат няма аналог в радиоефира у нас засега. Политическото кабаре ще осмива и по този начин ще възпитава, защото сатирата е рафиниран начин на възпитание. Има и предавания, с които аудиторията е свикнала. Да кажем, един радиотеатър. Разполагаме също и със златния фонд, който е културно-историческа ценност, защото има актьори, чиито гласове младите могат да чуят само тук. Това също трябва да се използва. Ние много бързо забравяме всичко, което се е случило. За музиката също – сегашното поколение не знае кои са Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Петко Стайнев, Пипков и още много български творци. Това не трябва да е така.

- Ще развиете ли жанра радиопиеса?

- Не мисля, че той е остарял като форма. Имаме идея да направим конкурс за радиопиеса за деца. Мисля, че сериално направена, такъв тип радиопиеса в по-кратка форма ще работи. Просто чакаш да чуеш следващия епизод. Освен това, ако си возиш детето в колата и то слуша радиопиеса, е по-добре, отколкото да слуша Ивана или Азис. Страшно е като чуеш някое детенце да казва, че иска да прилича на еди-коя си попфолк певица. След 50 г. какво ли ще бъде! Ние нямаме чувство за това, че дори в момента създаваме златен фонд. Нямаме историческата нагласа, че правим това, което след 50 г. ще бъде класика. Казваме си – много важно, тези деца нека си растат, сами ще разберат. Но няма да разберат! Радиото, телевизията, медиите трябва да възпитават. И тях, и родителите им.

- Програма "Христо Ботев" обаче се слуша основно в по-малките градове и селата, не и в големите градове.

- Има такава тенденция, че програма "Христо Ботев" се слуша повече в провинцията, а не в София. Една от задачите ми е да променя това. Хората, които работят тук, са наистина много добри ерудити и специалисти, но като че ли са анонимни за слушателите. Трябва да се засили авторекламата и да се разбере, че в София има такава програма. Ще ви дам един смешен пример – когато постъпих тук, първите дни половината ми приятели ме питаха: "Ама съществува ли още програма "Христо Ботев"?". А другата половина ми казваха: "А, да, ние много я слушаме. Особено като пътуваме от морето". Наистина, човек не може да слуша радио продължително време през деня. И заради конкуренцията, а и защото никой не слуша цял ден една програма. Слуша се избирателно. Така е и с телевизиите – никой не гледа само един канал. Първата ми задача ще е да направя така да се разбере, че в София съществува програма "Христо Ботев" и е качествена. Който има интерес към култура и културните събития, ще я слуша.

- Колко мислите, че са тези хора?

- Според мен на сто българи десет имат нужда от култура. За съжаление е така към момента. Това ниво трябва да се вдигне.

- Защо програмите, свързани с култура в радиото, телевизията, а и вестниците, ако щете, не се радват на интерес?

- Има превес на субкултурата, в която слагам всякакви телевизионни формати и чалга. Трябва да се подаде ръка на стойностните неща. Има проекти на млади хора, които нямат никаква подкрепа, нито популярност. Ето излезе списък на стоте най-богати българи. Добре, ама в целия свят, ако отидеш на опера, в програмата пише: подпомогната от еди-кой си и така 50 имена. У нас такова нещо не се случва. Може да има 500 млн. лв., ама по никакъв начин няма да помогне на филхармонията или на театъра. Едно от нещата,с които все пак ще оцелеем в този идиотски живот, е културата. ОК, няма пари – всички го знаем и може да го повтаряме до безкрай. Поне на стойностните неща трябва да се подава ръка.

- Как смятате да направите програмата по-динамична?

- Като концепция програмата сама по себе си е хубава. Въпросът е в изпълнението. Искам да дам възможност на млади хора да участват повече в различните предавания. Така ще се смени стилът на говорене и постепенно ще настъпят и други положителни промени. Има идея на генералния директор на БНР Валери Тодоров да се създадат екипи. Това нещо липсва на програмата – липсва екипност. Имам чувството, че всеки тегли чергата към себе си – свършва си предаването и не се интересува какво правят колегите му.

- Ще се опита ли "Христо Ботев" да образова младите?

- Първо, има млади хора, които искат да работят в "Христо Ботев", и това ме прави щастлив. Има млади, които слушат сериозна музика. Има млади, които четат. Има млади, които пишат прекрасни книги. Не бива да казваме, че поколението е изцяло загубено. На кадърните трябва да им се подава ръка, защото това е смисълът.

- Какво ви мотивира да се захванете с радио?

- За мен това е поредното предизвикателство. Освен това съм много любопитен. Исках да разбера механизма на радиото. Сега постепенно повдигам завесата.

- Знаете ли вече бюджета си за догодина? Ще се наложат ли съкращения или компромиси?

- Винаги трябва да се започва с това, че бюджетът е малко. Ако беше по-голям, щеше да е по-хубаво. Но програма като "Христо Ботев" и изобщо културата би трябвало да бъде подсилена и подкрепена, защото е по-трудно да правиш такава програма, отколкото всякаква друга. Така че бюджетът поне в този му вид трябва да бъде използван рационално. Може би ще се наложат съкращения, но трябва внимателно да преценим какво можем да си позволим и какво може да падне. Защото това е програмата, която изпълнява концепцията за обществено радио. Ако има повече пари за култура и културна програма, това ще е добра инвестиция и за държавата. За съжаление никое правителство през тези 21 г. преход не го е осъзнало.

- Като стана дума за инвестиции в култура, какво мислите за културната реформа?

- Според мен е необходима. Смисълът е да се отсее това, което не струва, и да се оставят повече пари за стойностните неща.

- Много е трудно да кажем, че Русенската филхармония не струва.

- Естествено, че не можем да кажем такова нещо. Говоря примерно за някакъв театър в провинцията, който няма посещаемост. И актьорите знаят, че са на щат и ще получават пари цял живот и изобщо са тръгнали по течението. Но Русе е музикален град, има традиции.

- От друга страна, може да е посредствен театърът в някой малък град, обаче никой не си мисли, че ако го закрием, ще го създадем наново някога, нали?

- Не. Но при липсата на средства държавата трябва наистина да има много по-сериозно отношение към това как ще се харчат и малкото пари. Дано един ден да има много повече за култура и умно да се разпределят.

Снимка: Михаела КАТЕРИНСКА

Оригинална публикация

CEED I 3.12.2010

Събитие организирано съвместно от Европейска комисия “Предприятия и промишленост”, Плаформа за “Интензивно базирани знания” и региона Атика
3-ти декември 2010 г., КЛЪСТЕР КОРАЛИЯ, Атина, Атики, Гърция
Място на срещата: Клъстер Коралия, Атина, Гърция

На 3-ти декември 2010 г., в Атина, Гърция се проведе среща под надслов “Мобилните услуги: Има ли място за иновации в Южна Европа?”. Събитието бе организирано от Генерална дирекция “Предприятия и промишленост” на Европейска комисия и Платформа за “Интензивно базирани знания”. Местните домакини бяха Атлантис Кънсълтинг и Макроелектроникс Иновейшън Сентър, а международният партньор бе фондация “Център за предприемачество и управленско развитие – България”. Целта на срещата бе популяризиране иновациите в секторите на ИКТ и мобилните услуги в Гърция и България, като събере заедно заинтересованите страни на регионално ниво.

Срещата събра над 50 присъстващи от бизнеса и представители на правителството, които имаха възможността да обсъдят иновациите в ИКТ сектора. През първата част, по време на дискусия бяха обменени добри практики за насърчаването на иновациите. Мнения и предложения бяха дадени от проф. Макиос Василиос, директор Клъстер Коралия, Микос Акилес, Генерален секретариат “Проучвания и технологии”, г-н Костас Пападимитракопулос, президент на фонд Хамак.

През втората част, 6 компании от Гърция и 4 от България, презентираха своите продукти от сферата на мобилните услуги. Участниците от България бяха “Балкан Сървисис” (www.balkanservices.com), BetterOn” (betteron.com), “Favit” (favit.com) и “Mayomo” (www.mayomo.com).

Презентациите бяха оценени по различни показатели и трима бяха наградените. Наградите връчи г-н Стивънс Уилямс, Изпълнителен директор на Юръп Ънлимитид. Наградените и категориите в които спечелиха са както следва:

“Балкан Сървисис”, България – Оригиналност на иновативната услуга, за своя продукт “МобиДата” за анализ на сметки за мобилни телефони.
“Вива Онлайн”, Гърция – Качество на презентацията, за онлайн маркетинг услуги.

“Велти” и “Апстрийм”, Гърция – Бизнес потенция, съответно за маркетингови и рекламни услуги, и маркетингови решения.
За повече информация: фондация “Център за предприемачество и управленско развитие – България”.