www.manager.bg I 10.11.2014г. 

Маркетингът на една услуга, предоставяна от бизнеса, може да е в пъти по-труден от маркетинга на продукт. Целта на първия е да продаде нещо, което не е осезаемо. Продава се невидимото за очите.
Тук се разчита на опита на клиента, на личното му, субективно преживяване във връзка с дадената услуга. Тоест, важно е крайното впечатление на човека, усещането и асоциациите, които остават в главата му. За разлика от продукта, услугата не може да докосне отново. Плащаш и преживяваш само веднъж. Маркетингът на услугата може единствено да се опре на въображаемата представа или на спомена за нея.
Услугите обикновено имат репутация, изградена от един човек – този, който работи с клиентите, търговецът. Неговата работа може да бъде подкрепена от маркетинга и да се получат удивителен резултат и високи продажби. Или пък може да съсипе репутацията и работата на целия бизнес. Много е трудно да се контролират факторите, които вредят на имиджа на компаниите, предлагащи услуги. Затова, основната цел на пиара е да запази бизнес реномето чисто и неопетнено, за да не звучат като лъжливи обещанията на маркетинга.
Различното при отношението на хората към услугата, в сравнение с гледната им точка към продукта, е че изборът им е определен до много висока степен от доверието. Избирайки да заплатят за дадена услуга, клиентите се съгласяват, че ще я получат с предполаганите от тях, обещани предварително от рекламата, качества. Когато не са доволни от услугата, хората могат да се откажат от бъдещото й потребление, но не и да я върнат във формата, която не ги е удовлетворила, каквато възможност има с потреблението на даден продукт.
Как се прави добър маркетинг на компания, която предоставя услуги?
Традиционното правило гласи, че той зависи от разпределението на 4-те P, които оформят маркетинг микса – Product (продукт), Price (цена), Place (дистрибуция) и Promotion (промоция).
Мнозина обаче смятат, че в маркетинга на услугите има и три други важни съставки, които го правят успешен. Става дума за другите 3 P – People (хора), Physical evidence (материални доказателства), Process (процеси).
Всички хора, които са директно или индиректно свързани с продажбата и консумацията на услугата, са важни за маркетинга. Те добавят стойност и са реалното лице на компанията, за което клиентите впоследствие се сещат. Това са хората в петото P.
Кои са материалните доказателства? Става дума за качеството на единствените физически доказателства, които потвърждават, че услугата е продадена – принтираните и електронните документи, които удостоверяват, че покупката е била направена. Както и за гласа на служителя, който обслужва клиента. Тези неща могат да бъдат докоснати и чути. Те имат значителна роля за маркетинга.
Кои са процесите? Те са начинът, по който самата услуга се осъществява. За да не бъде измамено доверието на клиента, е необходимо всичко да върви гладко и той да получи това, за което е платил или ще заплати след потреблението от край до край, без да има спънки и да остане недоволен. Това са самите процеси в услугата, която бизнесът предоставя и която крепи маркетинга.
Използвайки 4-те P на традиционния маркетинг, в съчетание с допълнителните 3 P фактора, ще продадете успешно на хората това, което е невидимо за очите им и което не могат да си върнат.
От Marketing.About Guide 

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация  

www.manager.bg I 08.09.2014г. 

Фирменият сайт не е само въпрос на имидж. Той може и да повишава продажбите.
Как?
На този въпрос отговаря списание Inc.
"Да имате хиляди посетители в сайта си е чудесно. Накрая обаче всичко се оказва свързано със създаването на разговори между тях и бизнеса, коментирането, активното взаимодействие", пишат авторите. "Каква е ползата от влагането на трудно спечелени пари в създаването на сайт и трафик, ако сайтът в крайна сметка не работи за повече продажби?", питат те. И посочват, че според изследване на американската фирма Econsultancy от всеки 92 долара, похарчени за маркетинг, който създава трафик в сайтовете, едва 1 долар в крайна сметка е отделен за опит за провокиране на разговор между бизнеса и хората.
"Има няколко тактики, с които обратната връзка може да се активизира", допълват те. И препоръчват следното:
Изтъкнете в сайта си колко уникално е вашето бизнес предложение. Ако предлагате безплатна доставка, денонощно потребителско обслужване, намаления, тази информация трябва да стои в началната ви страница.
Посочете възможно повече причини да ви се има доверие. Например отзиви на клиенти, разкази на партньори, сертификати, подкрепени от парични суми гаранции, политики за сигурността на данните, членства на бизнеса в местни организации, участия в благотворителни и екологични инициативи, лога на компании, сътрудничили успешно с фирмата. Ако хората разпознаят едно единствено нещо в сайта ви, на което вече имат доверие, това ще работи за вас.
Сложете и призиви за действие. С други думи, трябва да бъде очевидно и ясно какво искате посетителите да направят в сайта ви. Ако целта ви е да им предоставяте информация за контакт, тогава направете голяма бланка за обратна връзка. Ако искате чрез сайта си да правите електронни продажби, направете пътя до тях максимално прост и лесен, само с няколко кликвания.
Направете бърз процеса на създаване на разговор с компанията. Това е едно от най-пренебрегваните от бизнес сайтовете неща. Не губете от времето на хората. Нека им бъде лесно да се обръщат към вас.
Редактирайте заглавията. Те са част от първото впечатление, с което се сдобива поситителят на сайта. Ако някое от тях не работи, постарайте се да го направите по-атрактивно, разбираемо, или просто го премахнете.
Вградете видеоклипове. Според анализ на друга изследвателска фирма – DigitalShrepa, 80% от онлайн посетителите гледат клиповете в сайтовете. Само 20% четат текството съдържание докрай. Видеото ангажира потребителите повече и ги кара да стоят по-дълго в страницата.
Предложете бърз сайт, с мигновено зареждане на страниците. Нищо не отказва хората повече от бавното зареждане на някой адрес. Разликата от секунда-две може да е решаваща за обратната връзка. Според Kissmatrics една секунда забавяне може да намали активното взаимодействие на хората със сайта със 7%. 

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 12.08.2014

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
На фона на уж драматичната липса на пари в съдебната власт кадровият й орган обмисля да си създаде медийно звено, което да лъска имиджа му пред обществото.

Висшият съдебен съвет (ВСС) ще си прави редакционна колегия, за да подобри публичния си образ и да спечели доверието на обществото. Това предложение беше лансирано вчера на фона на поредицата от спорни решения, които съветът взе, откакто започна мандата си пред есента на 2012 г. Точката беше внесена изненадващо на вчерашното извънредно заседание, чиято основна цел беше магистратите, които влизат в правителството като зам.-министри, да бъдат освободени временно от съдебната система.

В редколегията трябва да влязат членовете на съвета Соня Найденова, Милка Итова, Елка Атанасова, Светла Петкова, Ясен Тодоров, Магдалена Лазарова и Димитър Узунов. Тя щяла да усъвършенства сайта на съвета, а можело и да създаде отделен новинарски сайт. Колегията щяла да върши работа и покрай предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд.

Съветът и в момента има отделна комисия "Публична комуникация", в която влизат петима от членовете му, и изобщо не е ясно дали редколегията няма да дублира дейността й. Някои от членовете на съвета вчера не се съгласиха с новата структура. Юлиана Колева обясни, че терминът "редколегия" не й се връзва с ВСС и е присъщ на медиите. Други също обърнаха внимание, че съветът не е медиен орган. В крайна сметка надделя тезата, че решението трябва да се отложи за след ваканцията, когато съветът заседава в пълен състав.

Повечето от членовете на съвета виждат в медиите враг, който само търси слабостите му и не вижда положителните моменти. Според мнозинството в съвета медиите не трябва да го критикуват, а да му партнират. Неотдавна членовете на ВСС решиха да уволнят пресдиректора на институцията, като промениха длъжностната му характеристика. Според Галя Георгиева, която преди да стане член на ВСС, беше съдия в Пловдив, пресаташето е виновно за лошия имидж на органа. Тя се аргументира, че журналистите "обсаждали" съвета на всяко заседание. Репортерите всъщност следят заседанията на съвета, които са публични, в специално оборудвана зала. Вчера Георгиева подкрепи създаването на редколегията с аргумента, че в момента не било ясно кои съобщения се пускат от пресслужбата и кои не.

КОМУНИКАЦИЯ

След като встъпи в длъжност през октомври 2012 г., този състав на съвета промени начина за общуване с медиите. Така например дори елементарни въпроси трябва да бъдат задавани по реда на Закона за достъп до обществена информация, отговорите, ако изобщо бъдат давани, пристигат след седмици по пощата. Няколко пъти членове от публичната комисия на съвета направиха неформални срещи с репортерите, на които да се обсъди как да бъде подобрена комуникацията. Това обаче досега не е дало резултат. На сайта на ВСС в момента тече анкета, проучваща общественото мнение за работата на съдебната власт. В анкетата има въпрос "Кои са основните проблеми на съдебната власт", а сред отговорите присъства и "негативна роля на медиите". 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg   I 17.06.2014  

Пиар компании са трили от уикипедия неблагоприятна за клиентите си информация. Порочната практика обаче е на път да свърши, пише в. “Индипендънт”.

Големи международни PR компании подписаха преди дни споразумение, съгласно което се задължават да спазват правилата за редактиране на онлайн енциклопедията.

Началото било дадено миналата година. Тогава американска PR компания с името Wiki-PR създала и използвала около 300 фиктивни акаунта единствено с цел извършване на промени в статиите на уикипедия в интерес на своите клиенти, обявиха от онлайн енциклопедията. Компанията осъди тази практика и заяви, че повече от 250 акаунта, свързани с Wiki-PR, били блокирани.

В споразумението, което беше подписано от 11 от най-големите компании в бранша се казва, че PR компаниите ще спазват правилата на “Уикипедия” за редактиране на статии.

“Наясно сме с потенциалните злоупотреби на политиката на “Уикипедия” от служители на нашите фирми”, се казва в подписаното споразумение. Организациите обещават да разследват и предприемат наказателни действия при нови такива случаи.

“Ще разясняваме максимално ясно на клиентите си политиката на “Уикипедия” и ще отказваме да ги обслужваме, ако искат да нарушаваме правата ѝ”, обещават PR компаниите.

Подписаното споразумение на практика представлява признание, че същите тези компании са прибягвали към редактиране на статии в онлайн енциклопедията в интерес на своите клиенти, отбелязва в. “Ню Йорк таймс”. По-рано различни PR компании нееднократно бяха обвинявани, че са извършвали промени в уикипедия. Те премахвали негативна информация за своите клиенти с цел да ги представят в по-благоприятна светлина.

Компаниите тогава защитаваха действията си.

“Това не е незаконно”, контрирала шефката на голяма международна компания, след като ѝ била потърсена сметка лично от основателя на “Уикипедия” Джими Уелс. “Реакцията ѝ ме удари с мокър парцал”, казва той. “Единствената ѝ защита е, че не са нарушили закона. Явно днес на никого не му пука за етичните правила, щом не са изрично вписани в кодекса”, реагира Уелс.

Компаниите, подписали споразумението са Ogilvy & Mather, Edelman, Burson-Marsteller, FleishmanHillard, Ketchum, Porter Novelli, Voce Communications, Glover Park Group, Peppercomm, Allison & Partners и Beutler Ink,

“Адски доволен съм от решението. Хората влизат в уикипедия, защото знаят, че могат да намерят честна и обективна информация за всичко. Това е огромна стъпка напред и съм благодарен на компаниите, които подписаха споразумението”, казва Уелс. “Сега остава да накараме футболните фенове да подпишат, че няма да вандализират статиите за противниковите отбори”, смее се основателят на “Уикипедия”.

Оригинална публикация

kremenageorgieva.blogspot.com I Кремена ГЕОРГИЕВА I 28.01.2012

Ако оставим на страна всичко изговорено по адрес на г-жа Плевнелиева през последната седмица – он и офлайн и се фокусираме единствено върху същността на наблюдаваното от всички публично явление, то неизменно ще забележим доста интересни неща, свързани не толкова със самия образ на съпругата на Президента, колкото с очевидно работещия механизъм, по който се създават „публични герои” у нас.

1. Избира се публична роля, чието присъствие във фокуса на публичното внимание (на медиите и оттам – на широката общественост) е натоварено с конкретни очаквания. В настоящата ситуация, това е ролята на „първата дама” или „съпругата на Президента на България”;
2. Прави се анализ на предварителните очаквания на аудиториите и на базата на него се подбира и следва поведенческа линия, която да е в разрез с тях. Разбира се, поведението не може да е хаотично – то се ограничава в определени рамки на „другостта” и образът се натоварва с голям брой характеристики, които същата аудитория би оценила като „положителни”. В случая – майка на три деца, независима, загрижена за семейството си, еманципирана, красива, интелигентна, бунтарка.
3. Създава се информационен повод, който да въведе „новината” на вниманието на медиите. В конкретния пример, това беше церемонията по встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев като Президент на Р България и отсъствието на съпругата му.
4. Следва етап на пълно информационно затъмнение. Липсата на каквато и да е информация по даден проблем, в контекста на публичното пространство,  е доказано благодатна среда за разпространение на слухове. В случая това е тоталният отказ на Юлияна Плевнелиева да се покаже и да говори пред обществеността.
5. Тъй като изграждането на публичен образ не може да се осланя на неконтролируеми публични слухове, то те биват „захранвани” от източника на информация (задължително по неофициален път), така че да се развиват в желаната плоскост. Г-жа Плевнелиева е особено активна в социалните мрежи, като поддържа собствен профил, който списва чрез провокативни и двусмислени публикации.

в. Класа I Диана ЙОСИФОВА I 25.01.2012

Георги Крумов има повече от 15 години опит като мениджър в компании като „Кейбъл енд уайърлес“, „Бурма Кастрол“ и „Бритиш петролиум“. В момента е управляващ директор на GBK Invest, компания, която управлява инвестиции в различни сфери, както и член на надзорния съвет на Uniqa Insurance. Притежава и лично портфолио от недвижими имоти и инвестиции, в т.ч. най-голямата българска компания за военни технологии за комуникация „Електрон прогрес”.

- Г-н Крумов, вие работите с чуждестранни инвеститори. Какви са нагласите към България? Доколко тя е привлекателна за чуждите компании и с какво?
- Само преди дни говорих с инвеститори от Лондон за привличането им по различни проекти в България и за съжаление в момента не бих казал, че страната ни е привлекателна за каквито и да е инвестиции. Причините са обективни и свързани най-вече със световната криза. Ако преди това България беше във вътрешна криза, но Европа вървеше добре, това не беше пречка за чуждите инвеститори, защото залагаха на доброто развитие в бъдеще. Но днес самите европейски страни имат тежки проблеми и търсят така наречените „убежища”, където да държат парите си и изобщо не считат нашия регион за привлекателен. Фактор е и ситуацията с Гърция, тъй като инвеститорите по принцип предпочитат да взимат под внимание по-голям регион, не само една държава, и южната ни съседка изпъква с огромните си проблеми. Когато се говори за България, се знае, че голяма част – над една-трета – от банковата ни система се държи от гръцки банки – това също спира инвеститорите. Австрийските банки, които работят тук, също имат ограничения по отношение на кредитирането, наложено наскоро от Австрийската централна банка. Всичко това прави България изключително непривлекателна за инвестиции. Освен това до момента няма никакви специални преференции за големи инвеститори. Така че, ако изобщо можем да говорим за капиталовложения – те са насочени към производство на стоки и на услуги или към разширяване на вече съществуващи бизнеси. Това в известен смисъл е хубаво, т.е. ако видим стабилизиране на икономиката за в бъдеще, предполагам, че ще дойдат и по-качествените инвеститори.

- В тази връзка какво може да направи държавата?
- Твърде много. Например да избере приоритетите си като част от дългосрочна стратегия и да определи съответните финансови стимули – като започнем от данъчни преференции, както е навсякъде по света, та до предлагане на допълнителни ресурси на тези фирми, които отговарят на определени критерии. Формално стимулите ги има и сега, но или не работят на практика, или изобщо не са достатъчно. Например в IT сектора, за който постоянно се повтаря, че бил приоритетен, държавата не е направила особено много. А там трябва да се обхванат много по-голям кръг от дейности – още от образованието на съответните кадри. И затова виждаме следния парадокс: българите, които традиционно сме силни в науки като информатика и математика, завършват образованието си тук и след това заминават за чужбина.
Не бива стремежът да е насочен към едно или две предприятия, а да се развива целият бранш. Когато произвеждаш, трябва да можеш да разчиташ на доставка на твой колега, той пък на друг и така нататък – т.е. няма я инфраструктурата, няма я логистиката за високите технологии, няма ги доставчиците. При износ на подобни продукти може да се помисли за насърчаване с по-широк кръг от мерки, които съвсем целенасочено правителството да определи. Самият аз притежавам компания, която работи в областта на високите технологии, и бих казал, че не само че не виждаме стимули, а и точно обратното – пречки от всякакво естество от бюрокрация до неразбиране какво се прави в дадена компания. Тук не броим, разбира се, стимулите или програмите за Европейския съюз, които по същество не са инициативи на правителството.

- Ако трябва да обобщим, кои сектори според вас имат потенциал да придвижат икономиката ни напред?
- Приоритетните сектори, които правителството преди време обяви, бяха правилно формулирани. Сега обаче от тях трябва да се изберат три до пет бранша, в които много ясно да бъдат обявени политиките. Очевидно това са земеделие и селско стопанство, туризъм – добър или лош, масов или не – вече е добил такива размери, че е станал приоритетен сам за себе си без особени действия на правителството. Освен това – високи технологии и като цяло химико-фармацевтична промишленост.

- Работите и с чужди инвестиционни фондове – защо като че ли все още имиджът на подобни компании в България е леко негативен?
- Няма разбиране за ролята на тези фондове – отстрани изглежда, че просто идват в България, купуват и после препродават в рамките на 1-2 години. В много от фондовете наистина това е концепция и те именно затова се казват „инвестиционни“ – т.е. инжектират пари и поемат определен риск. Но това, което се изпуска от общественото внимание, е, че развиват дадения отрасъл или предприятие, за да могат да извлекат печалба от него. Например фондовете за дялови инвестиции очевидно влагат пари там, където смятат, че ще могат да им се върнат. Ако имаме предприятие от хранително-вкусовата промишленост и то е ориентирано само за производство за България – идеята на такава дялова инвестиция е да се увеличи капиталът на дружеството, за да може то да си позволи да излезе на други пазари. Първата задача на инвестиционния фонд е да го направи финансово по-стабилно и след това да разшири производството и пазарите си. Много често обаче се пропуска и „добавената стойност“, която носят фондовете – те са инвестирали в други подобни предприятия из Европа или света и носят най-добрите практики оттам как се развива даденият сектор. В този смисъл помагат на иначе местно гледащите собственици да развият визията си. И ако мога да обобщя: инвестиционните фондове правят три неща: първо, осигуряват необходимия на предприятията капитал, особено във времена на криза; второ – носят добавена стойност, целия си опит, който са взели от други страни, и трето – това са „първите птички“, които дават сигнал, че тези сектори са интересни не от гледна точка само на българската икономика, а въобще. В този смисъл те водят след себе си след това и така наречените стратегически инвеститори. Да, вярно е, че търсят и печалба, но все пак тя е като възнаграждение именно на риска, който са поели, когато са решили да инвестират пари в бранш или в държава, в които никой не е искал да навлезе до този момент. Т.е. фондовете са тези, които вървят пред другите и отварят пътеката, полето за всички останали дългосрочни инвеститори.

- Предприятия от кои сектори в момента се виждат любопитни за подобни фондове?
- В момента е интересно всичко, което е свързано с производството и експорта, като тази тенденция ще продължи и през 2012-а най-вече заради евтината и сравнително образована ръка у нас. Проблемът е обаче, че с годините тя става все по-малко, а човешкият ресурс се е превърнал в най-големия проблем за развитието въобще. Други интересни браншове са земеделието и туризмът, както и високите технологии – най-общо казано там, където има добавена стойност.

- А има ли пари в пазара на недвижими имоти?
- Според мен дори и там има пари, но абсолютно не на нивата отпреди кризата. Хората все още живеят с миналото, но трябва да е ясно, че бумът от 2007-2008 г. няма да се върне, каквото и да е желанието и на брокерите, и на собствениците. Този сектор ще прави нормални печалби, както се прави навсякъде по света, и то само ако доставя необходимото качество за необходимата цена.

- Името ви е в основата на създаването, развитието и продажбата на "Авто Юнион холдинг“, реализацията на първия мол в България "Сити център София" и инвестицията в най-голямата верига за домашна техника в страната "Техномаркет". В момента в кои сфери разработвате проекти?
- Това бяха инвестиции, които се свързваха преди всичко с фонда Equest, който аз напуснах още есента на 2008 година, и оттогава се съсредоточих в други проекти с други инвеститори. Част от тях бяха с Държавния фонд на правителството на Оман, други партньори, започнах и мои собствени инвестиции. Съсредоточих усилията си в компанията „Електрон прогрес“, която оперира в областта на високите технологии. Днес можем да се похвалим с патенти, златни медали от изложения в Брюксел. Компанията е единствената все още в България, сертифицирана за работа по проекти на НАТО не само у нас, но и в други държави. Участвахме с наши инженери в операции на НАТО като подизпълнители на големи американски фирми. Ще дам и пример: при системата за наблюдение на морските ни граници, която изгради фирма Lockheed Martin, „Електрон прогрес“ беше подизпълнител. Работим и с Министерство на отбраната, с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и по други големи граждански проекти. Правим собствени продукти, някои от които като „Комета“– антитерористично устройство, беше наградено с най-висока оценка в Брюксел.

- По какъв начин тежестта на кризата ще продължи да се усеща у нас?
- За съжаление според мен кризата ще се отрази тежко преди всичко по линия на доходите и потреблението на населението. Те категорично ще продължат да се свиват и тази година. Външните причини са свързани със случващото се в Европа и най-вече дълговата криза. Когато потреблението там се свива, това пряко се отразява на нашия износ, който основно е 80% за Европейския съюз. Ще намаляват и доходите на населението, нови работни места не се планира да се откриват заради липсата на чужди инвестиции. Безработицата, която виждаме, че се превърна в огромен проблем дори и за установени икономики като Франция и Англия, също ще ни се отрази. Преди дни излязоха данните за броя на хората без работа на Острова – най-високия процент, ако не се лъжа, от войната насам.
Слава Богу обаче се виждат и първи сигнали, че Гърция ще стигне до споразумение с частните си кредитори, така че може би няма да стигаме до второ дъно на кризата. Единственото хубаво за България е, че макроикономическите ни параметри са много стабилни и това е нещо, което поне в по-дългосрочен план със сигурност ще се отрази добре на страната.

- Еврото и еврозоната ще оцелеят ли?
- Лично според мен – категорично да, иначе последиците биха били изключително сериозни и няма човек, който да може да каже какво точно може да се случи. 

Оригинална публикация 

Тони Станкова I 5.12.2011

След обидни статии във вестници и коментари в токшоута по френски и италиански телевизии, румънците сега понасят подобни удари и в електронното пространство. При едно простичко търсене в Google на няколко европейски езика за фразата „Румънците са….”, търсачката автоматично генерира предложения – „крадци, мързеливци, грозни”. Думи, които биха засегнали и най-безразличния румънец.
Ето защо по повод националния празник на Румъния (1 Декември), румънското Шоколадовото блокче „Rom” се осмели да предизвика румънците да се обединят и променят този имидж. Идеята на кампанията на „Rom” е румънците да използват търсачката Google, като напишат фразата „Румънците са умни” на колкото се може повече езика. Така след известно време автоматично генерираните предложения на Google ще се променят, като колкото повече търсения се извършат, толкова повече се увеличава шанса за промяна на имиджа на румънците в Интернет.
Кампанията стартира миналата седмица в Румъния, като породи безпрецедентен интерес и обедини всички румънци. Блогъри и обществени личности приеха присърце каузата и посветиха стотици коментари и призиви в подкрепа на кампанията и дори дадоха примери за „умни румънци”.
Сайта на кампанията, www.RomaniansAreSmart.com, също помества рубрика, която изброява „умните румънци” – хора, които са прославили страната си в чужбина. Има създаден и официален клип за начинанието.
Инициативата „Румънците са умни” има за цел да превърне това, което изглежда като поредната лоша новина за Румъния, в кауза, която да сплоти отново Румънците. Миналата година комуникационна кампания на „Rom” събра множеството награди, тя обедини румънците около техните традиции, ценности, румънския флаг. Блокчето „Rom” отправя следващия си апел към румънския патриотизъм и моли хората да променят имиджа на страната.
Шоколадовото блокче „Rom” беше големият победител през 2011 на рекламния фестивал в Кан за кампанията „American Rom”, която грабва 9 награди Cannes Lions, включително Grand Prix и един Titanium Lion.

За повече информация:
Сорина Йордан – тел: 0728.977.125, sorina_iordan@mccannpr.ro

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

сп. Business Lady | Гергана КОСТАДИНОВА | 24.03.2011

Соня Колтуклиева е известен български журналист и PR. През февруари 2009 г. стартира неин собствен проект -информационно-аналитичният сайт bulgaria-news.bg. Завършила е Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била най-младият член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Колтуклиева е първият български журналист, успял да получи разрешение за снимки на Нюйоркската фондова борса, при това да предава от студиото на CNN. Вила е продуцент и водещ на култовото предаване "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, за империята "Газпром" за компютърния гигант "Майкрософт", за бизнеса в Хонг конг, Сингапур, Китай, Южна Корея и Япония, за плана "Реал" в Бразилия, за българските общности в Роке Саенс Пеня, Монтевидео, Лае Вегас, Лос Анджелис, Ню Йорк, Ванкувър, Торонто, Монреал, Франкфурт, Берлин. Автор е на документални филми за туризма в Испания, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, Гърция, Турция. Досега само две блондинки са успявали да убедят властите на Аржентина да отворят за тях недостъпния президентски дворец "Каса Росада" в Буенос Ай рее – Мадона и Колтуклиева. Соня Колтуклиева е и главен секретар на Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). Член е на координационния комитет на проекта "Черноморският регион и партньорството в туризма" – нейна е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм – превърнала се в една от главните цели на комитета. Тя е медиен консултант на едни от най-известните имена в туристическия бранш и познава в детайли този сектор.

Вие от дълги години се занимавате с журналистика. Как се вижда туристическият бранш през очите на един журналист, на един PR и член на туристически комитет?

Туризмът е шампанско с ягоди, розов изгрев над океана, слънчев лъч над заснежен връх, мелодия край брега на морето: създава настроение, отваря душата за красотата, осмисля напрежението на ежедневието. Туризмът е наркотикът на XXI век. Човекът на ретото хилядолетие все повече ще се интересува от качеството на живота и ще търси най-добрия начин за възстановяване и релакс.

Какви са проблемите на българския туризъм?

Какви ли?! Тягостни, дългогодишни, драматични… Бих ги подредила така: лоши пътища, лошо обслужване, лош имидж.
От години държавата се лута като слепец без път и посока: заменя комитети с министерства, държавни агенции с държавни предприятия и все не успява да открие най-ефективния начин за осъществяване на държавната политика в този толкова важен и доходоносен бранш. По официални данни туристическата индустрия на България дава 15% от Брутния вътрешен продукт. Но какво от това? Парите, отпускани от републиканския бюджет за маркетинг и реклама, са обидно малки, чак да те е срам да ги споменеш пред колеги от Турция, Испания, Хърватска, Израел… Добре, че отскоро идват пари от еврофондовете, та да се закърпи един приличен бюджет за национална реклама. Печалното е, че милиони бяха хвърлени нахалост и не свършиха никаква работа за промотиране на страната ни като туристическа дестинация. Срам ме е да гледам рекламните клипове по паневропейските телевизии: старомодни, постни, неубедителни, безадресни, без послание. Когато Анелия Крушкова беше шеф на ДАТ, започна кампания за привличане на българските туристи, Съюзът на инвеститорите в туризма обяви 2008 година за година на българския турист, но опитът за връщане на българите към родните курорти не беше мениджиран по-нататък от държавата. Уви, България е непозната дестинация.

Какви са вашите варианти за решаването на тези проблеми?

Силна държавна политика, силни браншови организации, силно партньорство между институциите и инвеститорите. Повече пари за национална реклама, повече инвестиции в обучението на кадрите, no-добро заплащане на хората, по адекватни цени. И много повече отговорност към природата.
Ваша е идеята за изграждане на Регионален борд по туризъм, разкажете повече за нея. През декември 2010 г. бях поканена да представлявам АВШЕТ- българската секция на FIJET, на първия международен конгрес на неправителствените организации от Черноморския регион в турския курорт Ризе. Попитах защо да не създадем общ Туристически борд на страните от Черноморския регион?! Така както има Черноморска банка на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество с централа в Солун, защо да не изградим обща институция за маркетинг и реклама на региона? Всички участници харесаха идеята, създадохме координационен комитет, който да изработи правилата за изграждането на туристическия борд, за промотирането на 100-те най-привлекателни туристически дестинации на региона и за размяна на ноу-хау между нашите страни.
Туристическата индустрия е призната за най-конкурентната индустрия в света, но в XXI век конкуренцията не е просто между хотели, ресторанти и SPA центрове. Днес конкуренцията е на чувства и задоволство. Състезанието е всяка дестинация да предложи на туриста много повече приятни преживявания, които той да сподели с приятелите си, връщайки се у дома. Следващите поколения няма да ни простят, ако се фокусираме само в конкуренцията помежду си и пропуснем шанса да се сближим и да бъдем партньори.

Защо избрахте да се развивате в туризма – вие сте и много силен политически анализатор, добър корпоративен PR – кое ви привлече в туризма?

Аз се смятам за журналист по призвание и пътешественик по дух. През 2006 г. споделих усилията и стремежа на много хора за консолидиране на туристическия бранш – извървяхме доста трънлив път, но все пак постигнахме немислимото – многобройните различни сдружения да се обединяваме, когато е необходимо, за общи действия в интерес на туристическия бранш и туристите. Туризмът е вълнуващо приключение.

Какво е мнението ви за новите рекламни клипове, представящи България пред света?

На последното заседание на Националния съвет по туризъм се конфронтирах с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков – нарекох тези клипове "вредни", той отговори, че не им бил фен, ама чак вредни не са, добре било да се появява нещо за България. Това е дълбоко погрешно. Старомодната визия, сгрешеното послание, нескопосаният и недомислен медиамикс не допринасят за разпознаваемостта на бранда България и за постигане на крайната цел – увеличаване на броя на туристите, предпочели България за ваканцията си. Нямаме цялостна национална концепция: всичко се прави по системата"на час по лъжичка"и"кръпка по кръпка – одеяло". Предложих да се създаде рекламно-маркетингов комитет от специалисти – е, уж се прие възторжено, ама досега – нищо, пак всичко е оставено в ръцете на неколцина чиновници.
Според вас правилно ли са избрани каналите за комуникация на рекламната кампания на страната ни? Не, не са. Споделям мнението на един доказан професионалист в туризма – заместник-председателя на СИТ Валентин Йосифов (който от 18 години е управляващ директор на ТУИ – България), че трябва да се промотира България например в провинциите на Германия, в регионите на Русия, да се публикуват реклами в местни вестници, да се поддържа връзка с турагентите. Смятам организирането на опознавателни журналистически турове у нас за по-ефективни, отколкото излъчването на клипове. Рекламата отдавна не е това, което беше. Хората искат да чуят мнения на очевидци, да получат убедителни коментари, четат внимателно отзивите в интернет страниците на хотелите. В големите телевизионни канали си заслужава да се броят тези сериозни пари само ако в България се организира значимо международно събитие като ски състезания, кинофестивали, музикални конкурси, конференции, към които да се привлекат посетители от цял свят. Но на чиновниците така им е по-лесно и удобно, нали?! Да следват инерцията – да организират едни конкурси, да раздават едни пари, да се командироват до международните туристически изложения. Специално съм изучавала работата на Switzerland Tourism, даже водих десетина журналисти (с подкрепата на Съюза на инвеститорите в туризма) в Швейцария, за да видят как се прави destination management и как се привличат туристи от нови пазари. Ще ви кажа само един пример: когато се изкачвахме към Jungfraujoch, видяхме екип на Боливуд да снима комедия на фона на Алпите – след като я излъчили в Индия, индийските туристи скочили с 40%. Филмът е съфинансиран от Switzerland Tourism.
За какви съвети ви търсят най-често големите инвеститори в туризма? Кои са задължителните правила, които трябва да се спазват от инвеститорите в бранша?
Много деликатни са отношенията между инвеститорите и медиите. Предприемачите мислят, че журналистите не обръщат достатъчно внимание на добрите новини, а репортерите настояват, че не може да подминават лошите неща. Моята роля е да помогна да се опознаят, да си имат доверие и да си партнират, така че и двете страни да бъдат коректни към истината и към интересите на България.

Кое е най-ценното, което сте научили досега благодарение на богатия си професионален опит?

За журналистиката: заслужава си да платиш висока цена, но да си независим, необвързан, да не слугинстваш никому и да си почтен към аудиторията. За PR-a: да убедиш клиентите си, че публичният образ е алфата и омегата във века на комуникациите и заради това трябва да са много внимателни и дисциплинирани, да излъчват премислени послания и да опровергават всяка неистина – презрителното: "А, бе, я не им обръщай внимание!" е нелепо и се обръща като бумеранг срещу самите тях. Живеем в интернет село – всяка дума оставя следи. Солидните бизнесмени и банкери трябва да бъдат консервативни, да не се подлъгват да ги окарикатуряват с очерци в стил "Учителят Мао", да не допускат да ги вадят от официалния костюм и да ги обличат в анцунг, препасан с кухненска престилка. Те трябва да говорят малко, но да казват много и важни неща за икономиката и финансите. Недопустимо е да се превръщат в "отчаяни съпрузи" на Женския пазар.

Казват, че вие сте един от журналисите, оказали реално въздействие върху политическите и бизнес процесите в България. Как го постигнахте? Кога за първи път усетихте това ваше влияние?

Благодаря ви за комплимента. Не се изживявам като "институция", ни най-малко. Аз съм просто репортерка, която не се страхува да пита. И да изразява публично мнението си. На няколко пъти съм усещала силно влиянието на четвъртата власт: когато конфронтирах Андрей Луканов и Иван Костов и ги накарах да проговорят за външния дълг, когато направих тв филм за обединението на едрия капитал "ПЗ", когато успях да интервюирам краля на стоманата Марк Рич дали е подкупвал български министри, когато разкрих далавери, свързани с фондации и синдикални лидери (заради което ме напръскаха с отровен спрей пред дома ми), когато спрях гласуването на второ четене на един нескопосан закон за туризма, когато предизвиках държавата да си поиска обратно Пловдивския панаир… Изпитвам респект към "белия лист" – срамувам се, когато напиша нещо нелрецизно, когато се оставя да ме подведат, тежи ми дълго време, ако загубя доверието на читател или зрител, защото съм била неподготвена. Успех е, когато ме похвали вътрешният ми глас. Не го прави често. Успялата жена е щастлива, успелият мъж е доволен. Успялата жена си е самодостатъчна. Успелият мъж иска целият свят да го признае. Само защото съм жена ли? Не. В бизнеса важен е характерът, а не полът.

Каква според вас е тайната на успеха?

А какво е успех да си най-богатата българка, да си най-силният банкер, да си шефка на парламента, да си Мис България, да управляваш телевизия, да си метреса на рекламен монополист, да си майка на четири деца, да оцеляваш в мизерията, да изплуваш от блатото, си царят на боклука… А?!
Да се уважават. Да отстояват достойнството си. Да не се уморяват да учат. Да бъдат любопитни към света.

Стр. 35, 36, 37, 38