www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

www.bapra.bg I 26.05.2015г.

За заместник-председател бе избрана Екатерина Димитрова, която ще бъде следващият председател на Асоциацията през 2017 г.

София, 26 май 2015 г. – На годишното Общо събрание на Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) г-жа Деница Сачева, основател на ПР агенция Интелдей Солушънс, пое председателството на Сдружението за периода 2015-2017 г. Г-жа Сачева прие поста от досегашния председател на Управителния съвет – Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis Groupe Bulgaria. За заместник-председател и следващ председател на БАПРА бе избрана г-жа Екатерина Димитрова, изпълнителен директор на ПР агенция ИнтерИмидж.

За първи път в историята на Асоциацията жена поема председателския пост. Всеки председател управлява за период от две години, като преди това е работил за Сдружението в качеството си на заместник-председател, избран според Устава от всички членове на Общо събрание. През годините председатели на БАПРА са били утвърдени лидери в местната ПР индустрия, сред които: Максим Бехар, Любомир Аламанов, Александър Дурчев и Николай Неделчев.

Седемчленният състав на Управителния съвет на БАПРА, който ще развива и управлява дейността на Асоциацията за периода юни 2015 – юни 2017 г., е както следва:

Деница Сачева – председател на УС;
Екатерина Димитрова – заместник-председател на УС;
Александър Дурчев – член на УС;
Камелия Димитрова – член на УС;
Мария Гергова-Бенгтссон – член на УС;
Николай Неделчев – член на УС;
Ружа Загорска – член на УС.

Общото събрание единодушно реши г-н Максим Бехар да бъде представител на БАПРА в Световната ПР огранизация (ICCO). Сега той е вицепрезидент на ICCO и член на Изпълнителния комитет, бивш неин ковчежник, както и бивш председател и дългогодишен член на УС на БАПРА. По този начин г-н Бехар ще продължи активната си работа и ценна подкрепа за Асоциацията в дългосрочен план.

“На българския ПР пазар има компании, които съществуват вече 20 години. Хората рядко си дават сметка за истинската същност на нашата професия, но през цялото това време благодарение на нашите усилия се случиха стотици кампании, които доведоха до промяна в начина на мислене и в модели на поведение, донесоха знание и информация за нови теми, идеи, стоки, услуги. Нашата професия е свързана с градивната промяна. Това работим ние. Като председател на БАПРА, искам да работя за добрия имидж на нашата професия, за това непрекъснато да усъвършенстваме качеството на услугите, които предлагаме чрез иновации и честна конкуренция.“, сподели Деница Сачева, председател на УС на БАПРА за 2015-2017 г.

Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. Има 4 висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността. Магистър cum laude по ПР e на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), един от първите служители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), била е началник на кабинета на здравния министър д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС. От 2001 г. е основател и собственик на ПР агенция Intelday Solutions, която е двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в ПР (2007 и 2012 г.), с номиниция за най-добра кампания за Източна Европа в престижния ПР конкурс SABRE (2009) и с номинация на ООН за комуникационна кампания на годината (2012 г.)  Има два мандата като член на борда на Международната асоциация на ПР агенциите (IPRA), била е и председател на IPRA – България. Хоноруван преподавател по политически комуникации в Нов български университет.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria 
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg 

За допълнителна информация:
Илиана Джамбазова
БАПРА
Тел. 02/ 43 40 781
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg
      
 

www.m3bg.com I 05.05.2015г.

5 май 2015 г., Давос, Швейцария. Българският PR експерт бе избран за съпредседател на Световния комуникационен форум в Давос с едногодишен мандат. Той заемаше този пост и през 2013-2014 година.

Изборът бе направен от Борда на Форума, в който освен Бехар, представляващ България, членуват и представители на Австрия, Великобритания, Полша, Испания, Южна Африка, Унгария, Германия, Италия, Украйна, Мексико, Русия, Малайзия, САЩ, Индия, Йордания и Китай.

Съпредседатели на Форума през тази година са и министърът на комуникациите на Южна Африка Фейт Мутамби (Faith Muthambi), Йогеш Йоши (Yogesh Joshi) от Индия и Габор Хеги (Gabor Hegyi) от Унгария.

„Изборът е огромна чест за България и невероятна оценка за българския PR бизнес, за всички мои колеги. Това е категорично доказателство, че PR пазарът в България е достатъчно развит, но също така е и свидетелство за уважението и респекта, които моите колеги от Борда на Форума в Давос имат към нас, представителите на една относително малка южноевропейска страна“, каза Максим Бехар.

Янина Дубейковская, програмен директор на Световния комуникационен форум, коментира: „В Борда на Форума членуват комуникационни специалисти от световна величина, които излъчиха достойни съпредседатели, за да може следващият форум през март 2016 година да бъде още по-успешен“.

Максим Бехар е и вицепрезидент на световната PR асоциация ICCO, в която членуват повече от 2000 агенции от цял свят. Той е създател и управител на водещата българска PR компания M3 Communications Group, Inc., както и президент на офиса на американската корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия. Той е член на десетки местни и международни бордове, сред които Българската асоциация на ПР агенциите, Българският форум на бизнес лидерите, Атлантическият клуб в България и много други. Максим Бехар е почетен консул на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си Шумен.
 

PRESS.dir.bg I 12.03.2015

Флагът бе поставен заради единственото българско участие на международното ПР събитие

„Преди пет години точно тук, от тази трибуна в Давос казах, че традиционните медии си отиват и сега, когато това е факт, образованието в ПР бизнеса е подложено на жестоко изпитание“, каза българският ПР експерт Максим Бехар на провеждащия се в швейцарския планински курорт Давос Световен комуникационен форум.

Бехар бе единственият участник от България и в тази чест българският флаг бе издигнат пред Конгресния център в Давос.

ПР експертът, който е и член на Борда на форума, участва в дискусия за модерното ПР образование и влезе в остър спор с професора от университет в Бокони Карло Карнавале-Маффе и със собстеника на едно от най-големите ПР компании в Русия – Крос Пъблик Афеърс, Сергей Зверев. „Проблемът сега е, че 99 на сто от съдържанието на медиите, разбирай социалните медии, се пише от аматьори, от хора, които не се занимават професионално с комуникации, и това сега неимоверно увеличава задълженията на всеки един ПР мениджър да може да възпита бързо професионалисти…“. Според Бехар теорията сега в целия свят драматично изостава от реалния ПР бизнес и единственото спасение е истинското образование да се случва именно в компаниите, където практиката е водеща. Той е основателят на създания преди повече от 20 години в София M3 Communications College – единствения лицензиран център за професионално обучение по ПР, маркетинг и бизнес комуникации в България, и в това си качество тази година участва в дискусията.

По-късно Максим Бехар модерира един от най-важните панели на Световния комуникационен форум тази година – на живо и пред повече от 250 души участници, клиент трябваше да представи своя казус и да си избере обслужваща ПР компания. ThyssenKrupp, в лицето на своя директор по комуникациите Луис Рамос „избра“ концепцията на международната агенция BlueFocus, представена от нейния международен директор Холи Жен.

Днес също така българският ПР експерт бе избран и за един от седемте члена на Изпълнителния комитет на новосформираната асоциация „Световен комуникационен форум“.

За Максим Бехар
Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., с повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия, а от 2013 е вицепрезидент на Световната асоциация на PR агенциите (ICCO). http://www.maximbehar.com

Оригинална публикация

www.mypr.bg I 29.10.2014г. 

22 октомври 2014 г., София. Westinghouse Electric Company обяви днес решението си да работи с М3 Communications Group, Inc. – водеща българска компания в сферата на публичните комуникации, която ще подкрепи усилията на Westinghouse за напредък в изграждането на 7-и блок на АЕЦ Козлодуй в България по технологията AP1000®.
Всички запитвания от медиите трябва да бъдат насочвани към главния изпълнителен директор на фирмата Максим Бехар.
Westinghouse Electric Company, част от Toshiba Corporation (TKY:6502), е пионер в доставката на ядрена енергия и водеща компания за ядрени централи и технологии, и услуги в доставката на гориво в света. През 1957 г. Westinghouse доставя първия в света реактор с вода под налягане в Шипингпорт, Пенсилвания. Днес технологията на Westinghouse служи за основа на приблизително половината от ядрените централи в света, от които повече от петдесет на сто се намират в Европа. AP1000 е търговска марка на Westinghouse Electric Company LLC. Всички права са запазени.
M3 Communications Group, Inc. e фирма, която над 20 години работи активно на българския пазар. Нейни клиенти са стотици международни и местни компании. M3 Communications Group, Inc. е носител на много международни награди, между които и за най-добра консултантска компания в Централна и Източна Европа на The Holmes Report и най-добра ПР агенция в света на Stevie Awards. Директорът на фирмата Максим Бехар е вицепрезидент на Световната ПР Асоциация ICCO и председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос. Той е член на десетки международни и местни бордове, лектор в много световни университети, автор на няколко книги.  

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 25.08.2014г.

Нетрадиционните пиар кампании виреят особено добре в социалните мрежи

Предизвикателството, което онлайн носи официално името Ice Bucket Challenge, буквално подпали социалните медии, набирайки не само средства, но и популяризирайки борбата с Амиотрофичната латерална склероза (АЛС), по-известна като болест на Лу Гериг. Болестта засяга нервните клетки и в крайна сметка води до тотална парализа, макар съзнанието да остава непокътнато. Обикновено прогнозите са за от две до пет години живот след поставянето на диагнозата.

Как започна кампанията,

която успя да привлече вниманието на знаменитости като Опра Унфри и Бил Гейтс? Случайно. Крис Кенеди, голфър от Сарасота, Флорида, е предизвикан от приятел да се включи в Ice Bucket Challenge, което по онова време няма нищо общо с АЛС и се разпространява в някои щати на Америка. Кампанията не е обвързана с никаква специфична благотворителност, участниците избират сами на коя кауза да дарят пари. Приятелят на Кенеди избира да даде пари за деца с рак в региона. Самият Кенеди избира АЛС, защото негов роднина страда от тази болест. И предизвиква братовчедката на своята съпруга Жанет Сенергия, чийто мъж Антъни също страда от АЛС. Кенеди публикува и видео на 15 юли. Това е първото видео, което свързва Ice Bucket Challenge с AЛС.

"Моят братовчед Крис ми изпрати съобщение да си погледна "Фейсбук" страницата. Той ме предизвика като шега, защото ние обичаме да се обзалагаме," разказва Жанет Сенергия пред "Тайм". Тя приема предизвикателството, хвърля ръкавицата на други хора и също публикува във "Фейсбук" видео на 16 юли. Сенергия обяснява, че тяхното градче – Пелам, Ню Йорк, е малко, и начинанието бързо става популярно сред техните приятели, техните семейства и дори приятелите им от училище. А клипчетата се множали с часове.

Така идеята достига до Пат Куин от Йонкерс, Ню Йорк, който през март 2013 г. е диагностициран с АЛС. Той предизвиква Пийт Фрейтс в Бостън, който има широка мрежа последователи и е много ангажиран с АЛС общността. Фрейтс е диагностициран с АЛС година преди Куин. Преди това е бил капитан на бейзболния отбор на колежа в Бостън и професионален играч по бейзбол в Европа. Фрейтс пуска своето клипче във "Фейсбук" на 31 юли, използвайки хаштаг #StrikeOutALS и #Quinnforthewin, и така започва кампанията, която подлуди цял свят.

АЛС асоциацията забелязва необясним ръст в даренията

между 29 юли и 4 август. От старта на кампанията досега организацията е получила над 23 млн. долара – от своите донори и още 307 598 нови. "Всички вече са наясно с болестта и с нейните последици", казва Фрейтс.

АЛС предизвикателството е перфектно измислено. Да, то е шантово. Объркано. Театрално. Но е успешна кампания за набиране на средства като по учебник, също както беше кампанията "Кони 2012" преди това. Основното й предимство е, че използва социални и емоционални лостове, които карат хората да дадат нещо, при това по лесен и забавен начин.

Кампанията е персонализирана

ALS Ice Bucket Challenge не е просто кампания за набиране на пари за битка с някаква ужасна болест. Тя е за съвсем конкретни личности – Пийт Фрейзър става нейно лице и символ. По-вероятно е хората да подкрепят някоя личност, свързана с кауза, отколкото кауза, която ще засегне много хора. Или както биха го обяснили академичните умове – ние сме загрижени повече за "идентифицируемите" жертви, отколкото за "статистическите". Едно изследване например доказа, че при равни други условия хората даряват повече, ако знаят предварително при кое семейство ще отидат парите им, отколкото, ако изборът на бенефициента стане, след като са събрани парите.

Кампанията е социална

Ти искаш твоите приятели да те последват. Те искат техните приятели да ги последват. Ти искаш да постнеш всичко това във "Фейсбук". И искаш да видиш кой още ще го направи. Експертите, изучаващи благотворителността, отдавна са установили, че верижните послания имат най-голям ефект. Изследванията показват, че хората даряват повече пари, ако трябва да разкрият каква сума са дали, или когато някой, когото те познават, ги помоли за дарение.

Кампанията кара дарителите да се чувстват добре. Тя определено е летен феномен – участниците трябва да направят нещо глупаво и да се почувстват добре, че са го направили. Това се нарича ефект на "мека топлина" и е доказано добър мотиватор. Идеята е, че донорите често не са съвсем алтруисти, когато даряват пари. Те даряват не защото са загрижени за получателя, а за да имат добро мнение за себе си. Ice Bucket Challenge предизвиква силни емоции, съдейки по всички тези клипчета във "Фейсбук", и определено ласкае егото.

Кампанията подкрепя добра кауза

След всички онези неудобни въпроси за "Кони 2012", тук въпросителни няма. АЛС асоциацията е сериозна благотворителна организация, която дава по-голямата част от парите за изследвания и за подкрепа на семействата на болните. Това има значение за донорите. Когато става въпрос за благотворителна кампания по социалните медии, много потенциални дарители отказват да участват, защото се опасяват, че става въпрос за измама, или защото не са уверени в ефективността й, или защото се страхуват от споделянето на лична информация. Според проучване всеки пети отказва да дари, защото не е сигурен как ще се използват парите му.

Кампанията има простичко конкретно изискване

- плати или изсипи ледена вода върху главата си. Или плати и изсипи ледена вода върху главата си. Ice Bucket Challenge е модел за простота. Лесно е да бъде разбрана, лесна е да бъде изпълнена и е лесно да дадеш. За всеки – от милиардер до тийнейджър. "Искането на $10 000 не може да доведе до верижна кампания. Искането на $10 може," обяснява един консултант по благотворителни кампании. "Ако искате да стартирате верижна кампания, искайте нещо малко и конкретно – $10 за купуване на мрежа срещу комари, и ще преборите маларията."

Резултатът от всичко това е, че хората дават. Вярно е, че ще е по-ефективно, ако всички спестят пилеенето на вода и просто дарят някой долар за добра кауза. Но кое ще е забавното тогава?

КАК Е У НАС

Кампанията Ice Bucket Challenge вече достигна и България, но за разлика от световния феномен, целите у нас са напълно различни. У нас идеята е да се помогне на пострадалите от наводнения региони, начело с Мизия, като доброволците се включват в дарителската кампания на Българския червен кръст. Като част от тази проява "номинираните" са "задължени" да дарят 10 лева и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лева и да нямат право да номинират други хора. Сред първите номинирани бяха Кристалина Георгиева, Левон Хампарцумян, Рут Колева. Номинира ги пиар специалистът Максим Бехар. В ефира на Нова телевизия Рафи, Ники Станоев и Павел Владимиров се поляха с леденостудена вода в подкрепа на 32-годишната Ивелина Кехайова, която събира пари за лечение. Най-забавно обаче стана, когато политиците видяха в ледената кофа шанс за още малко реклама преди изборите. Първи естествено се включи Николай Бареков. Заедно със сина си той се заля с ледена вода "за децата в Аспарухово" и на свой ред номинира Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Цветан Цветанов обаче реши да последва не предизвикателството на Бареков, а това на дъщеря си Гергана. В чие име го направи остана не съвсем ясно за публиката, защото в клипчето Цветанов посвети изпитанието на "децата с алтуизъм". (По материали от чуждия печат)

Оригинална публикация

www.bnt.bg I 20.08.2014г. 

PR експертът Максим Бехар се поля днес със студена вода и лед, предизвикан от свой колега, и на свой ред предизвика това да направят еврокомисарката Кристалина Георгиева, певицата Рут Колева, и банкерът Левон Хампарцумян.

Бехар „побългари” международната идея и реши вместо за болестта амиотрофична латерална склероза даренията да отиват за пострадалите от наводненията в Мизия, които представляват според него най-голямата трагедия в страната ни сега. Той бе подкрепен и от Българския червен кръст.

„Изцяло заставаме зад този проект, благодарим на Максим и неговите приятели и се надяваме те да имат хиляди последователи от цялата страна”, каза директорът на БЧК Христо Григоров.

В световен план инициативата “ice bucket challenge”(предизвикателството на ледената кофа) привлече към различни каузи личности от ранга на Бил Гейтс, Марк Цукербърг, Дейвид Бекъм, Стивън Спилбърг, българският тенисист Григор Димитров и много други.

Механизмът на предизвикателството представлява доброволческа инициатива, насърчаваща по нестандартен начин повече хора да се включат в дарителската кампания, организирана от БЧК, в помощ на хората от град Мизия и останалите засегнати райони.

Като част от тази проява „номинираните” са „задължени” да дарят 10 лв и да приемат предизвикателството да се полеят с ледена вода, а отказалите са длъжни да дарят 100 лв и да нямат право да номинират други хора. Системата на мултиплициране на участващите повишава интереса към каузата, насърчава подкрепата от страна на повече хора и е ефективен начин за събиране на дарения.

Предизвикателството към Максим Бехар бе отправено от Делян Момчилов – негов колега, и от „#FollowMeToSofia”.

Оригинална публикация 

www.m3college.com | 13.06.2014г.

Tова каза вчера Максим Бехар, изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., в УНСС по време на четвъртия PR Thursday за 2014 г., организиран от М3 College, на тема: „Как един български бранд става световен?“.

Целта на събитието беше да се обсъдят тънкостите в интернационализацията на българските брандове.

В дискусията взеха участие още Боян Бенев, основател на приключенската платформа Forward.li, Драгомир Кузов, изпълнителен директор на Drag Bicycles, Петър Митев, изпълнителен директор на софтуерната компания Chaos Group, и Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на лидера в производството на катерачни стени Walltopia.

Драгомир Кузов сподели, че „не е лесно да направиш България марка“, но беше категоричен, че „на всеки български продукт, излизащ за чужбина, трябва да пише Мade in Bulgaria”. Максим Бехар допълни, че „ако излезете извън България и успеете, това означава, че сте много добра визитна картичка на страната си“. Петър Митев се включи в дискусията, като добави, че „негативният бранд на България се преодолява с качествен продукт“.

На въпроса „До каква степен трябва да се образова талантът в България?“ Митев отговори, че „талантът трябва да бъде разработен на чисто човешко ниво – да си по-честен, по-работлив“. Обсъдена беше и актуалната тема за стартъп културата. В тази връзка Ивайло Пенчев стигна до заключението, че „никога в човешката история да станеш предприемач не е било толкова лесно. Преди беше секси да си рок звезда. След това рап звезда. Сега най-секси е да си предприемач“.

Участниците бяха единодушни, че „България е единствената страна в Европа, в която все още има свободни ниши за бизнес“.

Дискусията завърши, като всеки от лекторите сподели своята формула за успех. Боян Бенев посъветва бъдещите предприемачи да следват мечтите си с много постоянство. Петър Митев ги убеди, че винаги трябва да са положителни. Ивайло Пенчев ги предупреди, че „лесно няма“. Драгомир Кузов посочи вярата и постоянството като ключови, а Максим Бехар сподели формулата „Умения, умножени по усилия, умножени по концентрация”.

За M3 Communications College (www.m3college.com)

M3 Communications College вече 9 години е лидер в PR образованието в България и е първият изцяло лицензиран център за професионално обучение в областите PR, маркетинг и бизнес комуникации в страната.

Колежът е част от M3 Communications Group, Inc., водеща PR компания в България с многобройни отличия, асоцииран член на Hill + Knowlton Strategies.

За PR Thursday

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и на всички, които имат желание да станат част от света на PR, маркетинга и медиите. Участниците в него имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни и актуални теми. Форматът включва модератор и гости участници.

Автор:
M3 College 

Тема: Морал и етиката в ПР-а, За кого работят троловете
Гости: Максим Бехар, ПР експерт, Деница Сачева, ПР експерт, Александър Дурчев, експерт по комуникации

Водещ: Добро утро. Пред нас е самоорганизирала се група от ПР експерти.
Водеща: Деница Сачева, Максим Бехар, Александър Дурчев. Какво ви възмути в предишния разговор за троловете, става дума за предишния от миналата седмица, не сега с Радан Кънев? Имаше цяла седмица обаждания, получавах от различни ваши колеги, които казаха „Така не може”.
Максим Бехар: Как не може?
Водеща: Не разбрах как не може. Сега ще ми обясните.
Деница Сачева: Ето, ние сме ви донесли повода за нашето възмущение.
Водещ: Така. Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Я да видим дали ще се справим с камерите.
Деница Сачева: Това е подарък за вас, за вашето студио. Защото вие редовно каните различни коментатори, които коментират всичко, което се случва в България. И говоренето, публичното говорене е голяма отговорност. Затова ще се радваме, ако хората знаят все пак, че има определени етични правила, които трябва да се спазват, за да може думите да не разрушават света.
Водеща: Тоест в предишния разговор не са били спазени. Дайте малко да се върнем назад. Там беше казано, че Барак Обама е трол, че политиката е …
Водещ: Ама защо е трол? Защото имал екип, който пише коментарите от негово име в Туитър.
Водеща: Че политиката се продава по същия начин, както се маркетира да кажем един търговски продукт.
Максим Бехар: Не искам да се връщам на разговора от миналата седмица. По-скоро, първо, не сме самоорганизирали се, а представлява БАПРА – Българската асоциация на ПР агенциите, които сме организация от много години. Вече 12, ако не се лъжа. Второ, това, за което ставаше въпрос миналата седмица нямаше нищо общо с ПР-а. Защото да платиш 5 лв. на някой, да влезе в един форум под една статия и да напише нещо анонимно, в голяма чест тези писания, те са пълни глупости, те са нонсенс, нима това е ПР. Няма нищо общо. Една от дефинициите, които аз съм си направил през последните години за ПР-а, това е да казваш истината по начина, който да се хареса. И тук, когато акцентираме на думата истина, как е възможно въобще някой да си помисли, че може да бъде бизнес дори – да платиш на един студент или на един човек, който да влезе да напише някаква глупост. Смятам, че това няма нищо общо с бизнеса Public Relations, смятам, че това е работа на някакви абсолютно аматьори, доносници, хора, които не са разбрали въобще за какво става дума – да влизат някъде и да пишат анонимни със своите nicknames.
Водеща: Добре, ето Радан Кънев каза – ние сме прекратили. Ама сега целият интернет е пълен с такива хора. Ако трябва само една реплика, все едно аз съм Оля Генчева, тя каза – това не беше заданието, това беше всъщност, ние трябваше да оценим присъствието в интернет, как хората възприемат съответния кандидат и да реагираме. Тоест някаква малка част от ПР-а, така ли?
Александър Дурчев: Аз мисля, че тук споделяме едно мнение с колегите – това по никакъв начин не може да бъде наричано ПР. Това по дефиниция не може да бъде ПР. Има две дименсии това нещо. Първото е, че ПР-а до голяма степен развива бизнеса, развива и обществото. Това нещо не прави нито едното, нито другото, освен бизнеса на Оля Генчева.
Водеща: Добре, какво прави? Ето това е много интересен въпрос. Какво прави?
Александър Дурчев: ПР-а превежда.
Водеща: Какво правят троловете? До какво водят?
Александър Дурчев: …
Водеща: Доносници, да.
Деница Сачева: Това е изкривяване на реалността.
Водещ: В договорите клаузите са управление на репутация в социалните мрежи, нали горе-долу така са формулирани нещата в договорите.
Александър Дурчев: Само че имате абсолютно делигимитация, има липса на информация за това кой стои зад дадено лице в интернет. Тоест нямате легитимен човек, с който вие говорите. Имате някакъв трол, гном или там нещо, което …
Деница Сачева: Вижте, понеже става дума за репутация, трябва да говорим за това, което е истинската репутация. Истинската репутация – тя не се гради по този начин. На първо място, каквото и да е било свързано с комуникация, то би трябвало да има съдържание. Тоест репутацията на първо място се гради от фактите, които самата личност, партия, организация или фирма произвежда сама.
Водеща: Добре. Една опорна точка и това е съдържанието.
Деница Сачева: Съдържанието не е това. Съдържанието, в случая, ако говорим за политика, съдържанието е самата политика. И както виждате, това, че в България се живее в толкова много паралелни реалности, това, че доверието вече между всички е толкова разбито, това, че има професии, в които анонимно човек може да получава пари, просто за да говори глупости или за да псува в интернет, това вече е признак за абсолютно разложение на обществото. От това няма полза никой, абсолютно никой. И никой не е изградил репутация по този начин. Няма такъв пример в световната история.
Водещ: Имат полза тези, които …
Деница Сачева: Има полза от разграждането на доверието.
Водеща: Да. И вместо …
Водещ: Интернет да не е такава чиста, свободна форма на комуникация.
Максим Бехар: Тя е свободна форма.
Водещ: Тя е свободна, но всеки знае вече, че в коментарите…
Александър Дурчев: Има подобни тролове и губи доверие…
Деница Сачева: Ама ние сме царе в това да унищожаваме доверието. Аз мисля, че в България специално това е едва ли не национален спорт да се разгражда доверие и да се унищожава доверие, което за мен е изключително жалко. И ние затова сме тук, за да кажем, че това не е нашият бизнес и че ние не се занимаваме с такива неща. И това не може да бъде нашият бизнес.
Водещ: Добре, а чий бизнес е? Защото всички партии имат подобни договори, или голямата част от партиите се разбра, че ползват подобни услуги.
Александър Дурчев: Вижте, ние не можем да го спрем да съществува това нещо. То съществува така или иначе. То е някакъв бизнес, който си има неговите собствени правила. Въпросът е, че то не може да бъде дефинирано като ПР по никакъв начин. Това е все едно една врачка, телевизионна да я наречем журналист. Просто е абсурдно.
Водещ: Или политически анализатор. Отваряте много добра тема. Много колеги в предаванията си правят това – канят врачки и представят…
Александър Дурчев: Страхотно. Ако мислите, че може да се приравните към тези журналисти. По същия начин ние се ограничаваме от подобни практики. Това е нещо, което е далеч от морала, далеч от легитимността на ПР-а, далеч от абсолютно всичко, с което се занимават нашите колеги и нашия бизнес.
Максим Бехар: Това, което ние правим е огромна отговорност. Защото ако отидеш на пазара и си купиш кило картофи и се окаже, че тези картофи, купуваш ги в чувалче и те са развалени, ти се прибираш вкъщи и виждаш, че са развалени, след това отиваш при продавача, вдигаш му скандал. Това са си отношения между теб и продавача на картофи. Ако обаче ние работим за един клиент, било то политическа партия, и от името на нашия клиент започнем да лъжем медиите, а медиите да лъжат техните читатели, зрители, слушатели и каквото и да е, това означава, че ние в ПР бизнеса носим гигантския риск да повредим обществото. И затова трябва всичко да се върши много прозрачно, много точно и много етично с нашите си имена, с нашите си послания. И абсолютно съм съгласен с Дени, че никой досега не е постигнал нещо, ако е произвел кофти стока, тя да бъде представена като добра…
Водеща: Просто, според мен, резултатът е, че всичката стока изглежда кофти. Никой не може чрез тролове да направи някой да изглежда добър, а може да го омаскари другия. Това е …
Максим Бехар: Все по-малко и по-малко. Защото и ние много пъти и в това студио сме говорили на тема Фейсбук. В крайна сметка социалните медии са единствените свободни и независими медии, защото там си със своето име и своята снимка. Не може да излъжеш и да кажеш…
Деница Сачева: Не винаги, за съжаление.
Водеща: Добре. Ама как реагирате вие, ако това е масова практика? Наеме ви партия…
Водещ: Давай, давай. Друг въпрос щях да задам.
Водеща: … Добре. Наеме ви партия и ви каже „Сега, аз няма да работя с Деница Сачева, защото тя е, страшно много добри връзки има с медиите, обаче няма тролове”. Какво правиш?
Деница Сачева: Работя, работя.
Максим Бехар: Тя ще почерпи…
Деница Сачева: Аз имам моята фирма вече 13 години и не ми се е налагало да правя това. Платила съм цената да не го правя по различни начини, дори включително и поради това, че все още съм в графата малки и средни фирми. Но просто това не го правя. И ако преди не съм го правила, защото интуитивно съм знаела, че не трябва да го правя, днес не го правя абсолютно съзнателно. Защото последните 20 години от живота ми показаха много ясно докъде води изкривяването на реалността. Ние виждаме в момента толкова много политици, които са общо взето със срината репутация. Те не могат да правят нищо друго вече. Не просто не могат да бъдат политици, те просто не могат да упражняват някаква професия, точно защото са били изкуствено напомпани в някакъв момент с това да бъдат изкарани на сцената. Обаче най-лошото е, че те са загубили не просто собствените си биографии. Най-лошото е, че те са загубили нашето време и живот. И аз срещу това се бунтувам. И не смятам, че това е някакъв наивитет или нещо, което не би трябвало да бъде сериозно и не би трябвало да бъде тема за обсъждане. Това е нашата, на ПР агенциите корпоративна социална отговорност. Ние трябва да бъдем внимателни какво популяризираме.
Водещ: Фирмата на г-жа Маркес все пак член ли е на вашата асоциация или не е член?
Деница Сачева: Не.
Максим Бехар: Аз я чух за първи път във вашето предаване.
Деница Сачева: Не, не е.
Максим Бехар: Не, но това не е толкова…
Водещ: Добре. А ако фирма-член се разбере, че поеме такива ангажименти или поема такива ангажименти…
Водеща: И как се разбира, ако те не са записани в договори?
Максим Бехар: Оф, нямам идея. Би трябвало да го обсъдим първо в УС и след това да го поставим на вниманието на нашите членове. Но това не е толкова страшно. Аз не вярвам някой от тези хора, които ние познаваме и са в ПР бизнеса наистина да плаща на едни хора, които да пишат глупости или псувни или всякакви идиотщини.
Водещ: Ама това е по-скоро политическо изказване – в смисъл, че не вярвате. Не е вярно, че не вярвате.
Максим Бехар: Ами, не, не вярвам някои от хората, които познавам в ПР бизнеса. И мога да изброя тук 10 компании, с които ние се виждаме постоянно и си обменяме мнения, участваме в търгове и сме конкурентни – някой печели, някой друг губи. Обаче абсурдно е някой друг да плати.
Водещ: Вие какво казвате всъщност на фирмите, които се занимават с ПР „Колеги, не правете така? или казвате на политическите партии „Не ползвайте такива услуги, това не е ПР”?
Максим Бехар: Казваме – това не е ПР. Това, всичко може да е…
Деница Сачева: Ние дори тази седмица, която отмина изпратихме Етичния кодекс на всички народни представители, на всички евродепутати и на всички председатели на извънпарламентарно представени партии и им казахме, че това са правилата, по които ние работим. А останалото, което те биха искали да си поръчват или което смятат, че според тях ще им свърши работа, то просто, нека, те са свободни, разбира се, да го поръчат, но поне да не го наричат ПР. Защото това не е нашата професия.
Водещ: Найо Тицин пише във Фейсбук, ми казват колегите,
Водеща: Слушалка.
Водещ: Слушалка, да. „Не беше ли именно Деница Сачева ПР на Прошко Прошков по време на кампанията, която се е сключил този договор”?
Деница Сачева: Аз много благодаря на Найо за този въпрос. Договорът Лийдуей, както преди малко също Радан каза, е договор, който е сключен от централата на Демократи за силна България, сключен е за интернет кампания на национално ниво. В интерес на истината…
Водещ: Ти си третата от екипа на Прошко Прошков, която се оказа, че не знае…
Водеща: … Иван Стамболов миналата седмица, който също каза…
Деница Сачева: Мога да гарантирам както за себе си, така и за хората, с които съм работила по време на тази кампания, че от наша страна, ние винаги сме писали в интернет със собствените си имена, със собствените си физиономии, със собствените си акаунти. И това, което се е случвало по отношение на този договор няма никакво отношение към работата на щаба на тогавашния кандидат за кмет на София.
Водещ: Ок. Но става любопитно, вече някой от ДСБ да вземе да излезе и да каже – аз знам за този договор. Защото досега никой не знае за този договор, а пък той се оказва факт.
Водеща: Добре. Ако положението с партиите е ясно – деликатно е, става дума все пак за някакви идеи, става дума за пари, защото те се финансират от нашите данъци със субсидии, да кажем как стои въпросът с корпоративния свят, когато един продукт бъде пуснат на пазара и някой организира хора, които да казват – този телефон не става, еди-какво си. По същия начин ли…
Александър Дурчев: Абсолютно по същия начин стои, както и в политическата комуникация. Говорим пак за морал. Не може нещо, което е лошо да показано хубаво тролово …
Водеща: Да, ама всяка реклама някак си казва – маргаринът е здравословен, пък ние знаем, че може би не е напълно или имаме съмнения, да кажем. Всяка реклама има известна хипербола, има, може да подлъже.
Александър Дурчев: А мислите ли, че един трол може да ви убеди в истинността на дадено послание.
Водещ: Ако е прикрит като мама, която казва – ето, аз храня детето с маргарин и то расте здраво, но щастливо.
Александър Дурчев: И ако мама е с никнейма Соня69 мисля, че нямате никакъв шанс да повярвате на човек, който не съществува, като Соня, ами е Гошо например.
Максим Бехар: В момента ние управляваме десетки кампании в социални медии на наши корпоративни клиенти. И в моята компания е забранено, който и да е да пише под псевдоним, под никнейм. И ако някой напише Соня69 или ако напише нещо кофти за продукт на наш клиент, тогава ние влизаме и с името на клиента или с името на маркетинг директора на клиента и казваме, че това не е така. И може да водим такъв спор денонощно, може да водим такъв спор постоянно, но няма да влезем с 10 никнейма и да платим на някои студенти, които да влязат и да напишат – ама това не е вярно, ама това не е така и да влязат в някаква безумна дискусия. Опитът ни сочи, че на третия, четвъртия път, когато ние влезем с нашето име и с аргументи спорим, в кавички слагам спорим с някаква неизвестна личност, той спира вече. И прозрачността, и нашата персонализация е най-добрият начин да покажем предимствата на продукта на един клиент. Ако обаче този продукт няма предимства, сори, ти си загубен. Няма предимства, не може да спориш, нямаш аргументи. И силата е в продукта, силата е в това, което клиентът е произвел и начина, по който ние го правим професионално, а не в нашите никнеймс. Наистина в моята компания е забранено.
Водещ: Дайте прогноза за ПР бизнеса в предстоящата изборна кампания? Какво очаквате да се случи, до къде да се стигне? Защото гледаме политически ще стигнем очевидно много далеч?
Водеща: Като, да, като ние под ПР по-широко мислим нещата, отколкото вие бихте отговорили чисто професионално.
Деница Сачева: Аз преди всичко ще се радвам, ако видя, че в рамките на европейската кампания се наемат ПР агенции, които наистина отговарят на правилата на това, за да бъдат ПР агенции и отговарят на Етичния кодекс. Защото до този момент това са по-скоро бели врани, които се случват, отколкото практика на политиците. Нарочват се определени хора, които се титулуват като ПР. Доста често между другото, за съжаление това са ваши колеги журналисти, които смятат, че тъй като имат достатъчно контакти в медиите, това ги прави добри ПР-и. Но ПР-а специално в нашата професия много отдавна медиите не са единственото нещо, с което ние се занимаваме.
Водещ: Да. И не е просто да се обадиш и да кажеш…
Деница Сачева: … да се обадиш на журналиста, да му поръчаш нещо. Това са просто неща, които са абсолютни отживелици. Така че какво ще се случи – не знам. Във всеки случай ще се радвам, ако по време на европейската кампания има малко повече европейски теми. Защото това действително е нещото, от което зависи бъдещето в следващите години. И ако отново политическите кампании преминат в кал и в замервания, в компроматни войни, в това да се очерни другият кандидат, по този начин само ще изместим още малко доброто бъдеще на българите с няколко години.
Александър Дурчев: Ами, а дано, ама надали както се казва. Честно казано, ние това, което се борим от години е наистина да запазим едно място за ПР-а като една дисциплина, която води до това да се комуникират ценностите. От години се борим с това, което каза, с ПР-и, които са бивши журналисти, борим се с Евгени Минчев, борим се с …
Максим Бехар: …
Александър Дурчев: Ти си дълги години доказал се истински ПР специалист. Борим се в момента с троловете. Тоест постоянно някакво ново предизвикателство, което се титулува ПР. Не, това не е ПР. Това, което е ПР-а са компаниите и вътрешните отдели, които се занимават с комуникации на ценности, на марки, на политически партии и личности. Далеч от манипулация.
Водещ: Добре.
Водеща: Добър образователен разговор стана.
Максим Бехар: Ние сме щастливи, че тази история с троловете се появи сега. Защото много хора видяха, че всъщност това са измислени псевдоними, никнеймс, се плаща за това, стана много публично…
Водещ: Да, удари се малко бизнесът с троловете.
Водеща: Много беше полезно. Аз забелязвам, че хората веднага по форумите казват – махнете го този трол. Веднага вече човек има усещането, че трябва да внимава.
Максим Бехар: Това ще даде малко по-европейски привкус на следващата кампания. Обаче кампанията е функция на кандидатите. Ако има свестни кандидати…
Водещ: Дума да няма. Едно изречение от теб, тъй като имаме ангажимент през БНТ за завършилия Форум на бизнес лидерите, където са излъчени определени компании.
Максим Бехар: Това са наградите за корпоративна социална отговорност, които аз основах преди 11 години, тогава бидейки председател на форума.
Водещ: Което също е част от ПР-а, да кажем, като сме заобразовали хората.
Максим Бехар: Това е огромна част от ПР-а. Защото това, за което ние говорим, много сложно се изразяваме – корпоративна социална отговорност. Вероятно не много хора го разбират, особено събота сутрин, кафетата, закуските. Обаче това, истината е, че това са компании, които правят така, че техните служители или техните партньори, или техните клиенти да се чувстват по-добре. И тази година имаше 56 проекта в нашите награди, на Форума на бизнес лидерите, от които 40% бяха в областта на образованието. Това означава компании, които вадят пари и образоват своите служители или образоват други хора. Тоест, когато държавата не може да се грижи за образованието, тя дори и да може да се грижи, няма как да го направи. Защото бизнесът се движи със 100 км/ч, образованието се движи с 20 км/ч. И в това движение има огромна пропаст. Никога образованието не може да стигне бизнеса. Особено нашия бизнес, който е супер динамичен. И ми се струва, че това е някакъв светъл лъч, един от много занапред в България, които ще има, да има организации, които да казват на своите членове, на своите компании – абе аджеба, вие какво сте направили за вашите служители, вие какви крушки им слагате – дали им пазите зрението, дали инвестирате, плащате ли си данъците, как се разправят с вашите клиенти, честни ли сте, почтени ли сте. Колкото повече такива организации, толкова по-добре. Много съм хепи. Малко се учудих, че миналата година президентът връчи наградите, по-миналата …
Водещ: Извинявай. Григор спечели мача срещу Мъри.
Максим Бехар: Браво. Супер, браво.
Водещ: Извинявай много, че те прекъснах.
Водеща: …
Максим Бехар: Не знам дали знаеш, аз миналата година на един благотворителен бал купих неговата ракета, с която той …
Водеща: Не, не знаех.
Максим Бехар: … взе един сет срещу Надал. И това е историческа ракета. Григор Димитров.
Водещ: Трябва да я дадеш да я пробвам.
Максим Бехар: Тя стои в моя офис, БНТ дойде да направи филм, когато той спечели преди две-три седмици. Тя стои в моя офис, точно на рецепцията в една голяма витрина с автографа на Григор, с благодарствено писмо от мен. Знаеш ли защо? За да може всичките ми служители сутрин да минават по 30-40, 50 пъти покрай тази ракета и да си кажат – можем, ние българите можем.
Водещ: Довиждане. Много ви благодаря.
Водеща: … да си довърша изречението за …
Максим Бехар: Една мартеница за вас специално, направено от сирийски, деца на сирийски бежанци. Нашата асоциация организира правенето на тези мартеници. Дадохме им урок по България. Заповядайте. Българо-сирийска мартеница.
Водеща: Благодаря.
Водещ: Всичко хубаво. Благодарим за разговора.