www.capital.bg I 26.06.2015 г.

"Атика медия България" и "Агенция Ева" се консолидират; "Монделийз" няма да рекламира за деца под 12 години; Daily Mail, WPP и Snapchat създават заедно агенция за native реклама

"Атика медия България" и "Агенция Ева" се консолидират

Списание Eva иска да се обедини с българското представителство на гръцката издателска група "Атика медия България". Това стана ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в началото на седмицата. В резултат на преговорите между двете компании на пазара на списания се създава нова издателска група "Атика Ева" АД. В нея влизат "Агенция ЕВА" ООД, издател на списание Eva и собственост на "Нова броудкастинг груп" (дружеството, собственик на "Нова тв"), и "Атика медия България" ООД, издател на списанията: Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK и Forbes. В КЗК вече е образувана преписка по молбата на двете дружества, с която те уведомяват комисията за предстоящата концентрация. Очаква се "концентрацията да окаже въздействие върху националния пазар на списания и свързания с него пазар на рекламата, публикувана в списания", пише в официалното съобщение на КЗК.
Повече по темата четете в новия брой на "Капитал".

Агенция Digital Connection пуска нова онлайн платформа за медийно планиране

На пазара вече функционира нова онлайн платформа за анализ и планиране на кампании в медиите – mediaconnection.bg. Тя е продукт на дигиталната агенция Digital Connection. "Платформата, която създадохме, има за цел да помогне на използващите я да планират кампании и да разпределят с разбиране рекламни бюджети в медиите", коментира Александър Тошков, управляващ директор на агенцията. По думите му инструментът обхваща всички основни канали с национално и регионално покритие. Той ще бъде безплатен за потребителите, като ще изисква единствено регистрация на сайта. Платформата ще съдържа информация за показателите на всяка медия според наличните проучвания на пазара (GARB, Nielsen Admosphere Media Research, Gemius, TGI, Ipsos и др.) и ще дава възможност да се планират кампании по актуалните тарифи на медиите. В случай че компаниите нямат публикувана официална тарифа или пък имат повече от една официална тарифа, Media Connection ще съгласува с тях информацията, която да бъде публикувана в платформата. Media Connection беше отличена като "Иновационен проект" на 2015 година на наградите на Българската уебасоциация миналата седмица.

"Монделийз" няма да рекламира за деца под 12 години

Производителят на хранителни продукти "Монделийз интернешънъл" обяви, че иска да смени маркетинговата си политика. Намерението на компанията е от 1 януари 2016 г. да спре да рекламира продуктите си директно на деца под 12-годишна възраст. Гигантът възнамерява да съсредоточи комуникационните си кампании основно към възрастни и родители, като им предоставя информация и помощ за по-здравословно хранене на семействата им. Въпреки че идеята се съобщава чак сега, решението за тази стъпка е взето още през 2014 г., а през цялата 2015 г. "Монделийз интернешънъл" работи за намаляване на въздействието на рекламните послания върху децата заедно със своите криейтив и медийни агенции. Новата посока в работата на компанията за хранителни продукти е в съответствие с глобалната й стратегия – да насърчава хората към по-здравословен и екологично съобразен начин на живот. "Монделийз" следва стратегия, в която е предвидено и 10% намаление на солта и наситените мазнини в продуктите й, а също така и увеличаване на пълнозърнестите храни в портфолиото й с 25%.

Daily Mail, WPP и Snapchat създават заедно агенция за native реклама

Комуникационният гигант WPP, изданието The Daily Mail и услугата за видеосъобщения Snapchat обединяват усилия, за да печелят от възхода на т.нар. native реклама (тази, в която медии и рекламодатели обединяват усилия в създаването на съдържание – бел. ред.), съобщава The Guardian. Те създават обща рекламна агенция, която ще отвори врати първо на пазара в САЩ, но амбицията е след това да се развие като международна мрежа. Новата компания няма да бъде обвързана само с клиентите на WPP, нито ще разчита само на The Daily Mail като медиен партньор, а ще се стреми да реализира проекти с цялата медийна и рекламна индустрия. Очаква се The Mail и WPP да имат еднакъв голям дял от новата компания, а Snapchat да има миноритарно участие. Рекламната агенция ще се нарича Truffle Pig и ще се стреми да комбинира "най-добрите таланти в агенциите, нюзрумите и социалните мрежи". "Ние ще направим еволюция в начина, по който се прави медийно планиране и криейтив", коментира главният изпълнителен директор на Daily Mail за Северна Америка Джон Стайнберг. "Не сме единствените, които го правим, но искаме да сме първите", добавя още той.

AMI Communication поема PR обслужването на сателитния оператор SES Astra

AMI Communications е избрана за обслужваща PR агенция за България на сателитния оператор SES Astra след проведен конкурс. Те ще се грижат за стратегическото консултиране, корпоративните комуникации, изграждането на отношения с ключови публики, организирането на събития, дигиталните комуникации, връзките с медиите и вътрешните комуникации на компанията. SES е сателитен оператор с над 50 геостационарни сателита и осигурява услуги за радио- и телевизионни оператори, мобилни и фиксирани мрежи, както за бизнес и правителства в различни части на света. AMI Communications е част от AMI Communications Group и е партньор за България на PR компанията Edelman. Сред ключовите й клиенти на нашия пазар са "CEZ България", "Visa Европа", Societe Genarale Expressbank, "Shell България" и др.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.mypr.bg I 19.06.2015г.

Телекомът не постигна съгласие по условията на новия договор с досегашната си агенция „Карат“

„Mindshare“ сменя „Карат“ като медийна агенция на Мтел, след като телекомът на успя да постигне съгласие по условията на новия договор с досегашната си агенция.

През януари тази година Мтел започна конкурс за обслужваща медийна агенция. В него участваха пет международни агенции: „Mindshare“, „Carat“, „Universal Media“, „Media S“, „Media Direction OMD“. Конкурсът беше проведен с помощта на световно признатия консултант в областта на медийното одитиране и експертиза при провеждането на конкурси за медийни агенции – Media Path Network. Надпреварата протече в два етапа, като според критериите за оценка, които бяха финансови и качествени, за победител беше избрана международната агенция „Карат“. Процесът по избор беше направен според вътрешните правила за тръжни процедури на доставчици, като включваше експерти от различни звена на Telekom Austria Group – Виена, и на Мтел.

Два месеца след избора телекомът изпрати писма за потвърждаване на условията, заявени по време на конкурса, на класираните на второ и на трето място. Причината е, че Мтел не успя да постигне съгласие с „Карат“ по условията на договора. В резултат „Mindshare“ бяха определени за агенцията, която ще работи по медийната стратегия на Мтел, като договорът между компанията и телекома вече е факт.

* Mindshare e глобална медийна агенция, създадена през 1997 г., която работи на българския пазар като част от Ogilvy Group България. Групата обслужва над 60 търговски марки и се състои от седем компании: Ogilvy&Mather, Ogilvy Action, Ogilvy PR, Mindshare, MediaCom, Intomedia и Metric DS. Опитът на Mindshare във всички бизнес сектори ѝ позволява да предлага медийни решения с интегрирани платени, собствени и придобити канали. В оригиналния си подход към медиите aгенцията постига конкретни бизнес резултати, отчитайки ценовата ефективност и ефикасността на медийните канали. Това, което отличава компанията, е творческото мислене в интеграцията на нови технологии. В момента екипът на агенцията се състои от 19 човека с общо 123 години опит в медийното планиране и над 100 успешни телевизионни сделки.

Оригинална публикация

www.economy.bg I 18.06.2015г.

Вижте кои са основните отговорности и необходимите качества и умения според д-р Александър Христов – комуникационен специалист и университетски преподавател

От това, че регистрационните номера на пернишките автомобили започват с РК (ПК), тръгват немалко шеги по адрес на темперамента на хората там. Една от тях е, че тези букви са съкращение на „пръв или кръв”.

Като по чудо това приляга прилично към част от работата на ПР специалистите.

Един от важните принципи е, че разпространяваш ли информация за нещо, заговориш ли по дадена тема в публичното пространство, ти си в позицията да я водиш, което означава да убеждаваш по-ефективно.

Казано на по-професионален език – необходимо е да действаш проактивно, а не реактивно – тоест, да отговаряш. Именно затова ПР специалистите са хора, които търсят и намират факти и истории, които да са интересни и полезни както за компанията и организацията, за която работят, така и за медиите и гражданите. И се стремят да им ги разкажат по най-добрия начин.

Иновативен продукт? Полезна кауза? Добра идея? Промени в компанията? Несправедливо обвинение? ПР е това, което може да даде публичност на тези и на много други факти и събития. И което е още по-важно – да въвлече публиките в диалог, да работи за постигането на консенсус и да изгражда стабилни връзки на доверие между организацията и гражданите. Затова думата, която е най-съществена за работата на ПР специалистите, е „комуникация”.

Как се постига всичко това? На първо място, ПР специалистите създават комуникационна стратегия. Това е най-интересното от работата – да измислиш какво точно да кажеш, защо да го кажеш и как да го кажеш. Казват, че стратегията е като женитбата – правиш я като да е завинаги, пък ако не работи (не се получи), я променяш. На този етап се раждат и големите идеи – резултат от проучвания на пазара и на потребителите, много мислене и обсъждания. Оттам нататък е реализацията на идеите, за която ПР специалистите могат да използват най-разнообразни инструменти – това са и основните техни отговорности:

-комуникация с потребителите директно – в социалните мрежи, във форумите, на улицата, на плажа и къде ли още не;

-комуникация с медиите – срещи с представители на медиите и подготовка на информация и материали, за да могат те да я публикуват или излъчат;

-специални събития – организиране и провеждане на конференции, семинари, партита, годишнини, срещи с медии и с блогъри, презентации и какво ли още не;

-анализи и мониторинг – на комуникацията на компанията, на конкуренти, на публикации по дадена тема;

-спонсорства;

-социално отговорни инициативи и други.

Ежедневната работа на ПР специалиста е изключително разнообразна и динамична. Сутрин може да е на презентация пред главен изпълнителен директор на международна компания, по обяд може да разговаря с художници на графити, следобед да пише текстове в офиса, а вечерта – да присъства на стилно парти. И винаги трябва да бъде подготвен и на ниво. Хубавото е, че всичко това се учи. Лошото е, че донякъде изтощава.

Заради всичко това е хубаво ПР специалистите, а и бъдещите такива, да притежават някои качества и умения. Те не само ще им помогнат да блестят, а и да се чувстват удовлетворени и мотивирани. Това са:

-комуникативност – важно е да умееш да общуваш във всякакви ситуации и с всякакъв тип хора;

-екстровертност и позитивизъм – това помага много, ПР специалистът трябва да е непрекъснато отворен към нови възможности. А позитивното отношение е неизбежно – все пак той „произвежда добри новини”.

-фантазия и креативност. Един пример: да кажеш, че желираните бонбони се правят от дъга, е не просто закачка, то е сигнал, че мислиш нестандартно, което помага много при създаването на стратегии и кампании.

-управление на процеси и организираност – ПР специалистът бяга по няколко писти едновременно и е важно да умее бързо да превключва от една на друга тема;

-умение да пише и да говори добре – това е може би най-важното техническо умение на ПР специалиста. Не само като граматика и стилистика – те се разбират от само себе си. Текстовете и въобще цялата комуникация трябва да бъде съдържателна, разбираема и убедителна.

И последно: казват, че ПР специалистите нямат работно време, а имат срокове. Работният ден е разтегливо понятие – дори извън офиса е важно да следиш новините и да наблюдаваш, тъй като в тази работа високата информираност е изключително важна. Така че ако някой иска ясна граница между работно и неработно време, тази професия не е за него.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 16.06.2015г.

www.24chasa.bg I 12.06.2015г.

Комуникационният директор на ФИФА Валтер Ди Григорио е бил уволнен след публична шега с управляващото тяло на футболната федерация по швейцарската телевизия, предаде BBC, цитирана от "Фокус".

В популярно токшоу в четвъртък Григорио каза: „Президентът на ФИФА, генералният секретар и директорът по комуникациите пътуват с кола. Кой кара? Полицията.“

По-късно ФИФА разпространи декларация, че Ди Григорио е „освободил своя пост“.

Според информация на BBC обаче, той е бил помолен да напусне от президента Сеп Блатер.

ФИФА заяви, че Ди Григорио ще остане с организацията като консултант до края на годината.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 08.06.2015г.

Оригинална публикация

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

Karieri.bg I 27.05.2015

Вилиана Станева е новият PR мениджър в софтуерната компания "Майкрософт България". Тя ще отговаря за всички комуникационни дейности за българския и македонския пазар, връзката с медиите, изграждането и утвърждаването на имиджа на компанията и корпоративната й идентичност. Сред задачите й също са организирането на различни видове събития и PR дейности, както и развитието на политиките за корпоративна социална отговорност. Станева има над 10 години опит в сферата на комуникациите. Преди да се присъедини към екипа на "Майкрософт", тя е заемала позицията експерт "Външни комуникации’ в "Мтел" в продължение на 7 години. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Завършила е специалност "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Притежава и бакалавърска степен по "Бизнес администрация" от Нов български университет.

Оригинална публикация

www.bapra.bg I 26.05.2015г.

За заместник-председател бе избрана Екатерина Димитрова, която ще бъде следващият председател на Асоциацията през 2017 г.

София, 26 май 2015 г. – На годишното Общо събрание на Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) г-жа Деница Сачева, основател на ПР агенция Интелдей Солушънс, пое председателството на Сдружението за периода 2015-2017 г. Г-жа Сачева прие поста от досегашния председател на Управителния съвет – Николай Неделчев, изпълнителен директор на Publicis Groupe Bulgaria. За заместник-председател и следващ председател на БАПРА бе избрана г-жа Екатерина Димитрова, изпълнителен директор на ПР агенция ИнтерИмидж.

За първи път в историята на Асоциацията жена поема председателския пост. Всеки председател управлява за период от две години, като преди това е работил за Сдружението в качеството си на заместник-председател, избран според Устава от всички членове на Общо събрание. През годините председатели на БАПРА са били утвърдени лидери в местната ПР индустрия, сред които: Максим Бехар, Любомир Аламанов, Александър Дурчев и Николай Неделчев.

Седемчленният състав на Управителния съвет на БАПРА, който ще развива и управлява дейността на Асоциацията за периода юни 2015 – юни 2017 г., е както следва:

Деница Сачева – председател на УС;
Екатерина Димитрова – заместник-председател на УС;
Александър Дурчев – член на УС;
Камелия Димитрова – член на УС;
Мария Гергова-Бенгтссон – член на УС;
Николай Неделчев – член на УС;
Ружа Загорска – член на УС.

Общото събрание единодушно реши г-н Максим Бехар да бъде представител на БАПРА в Световната ПР огранизация (ICCO). Сега той е вицепрезидент на ICCO и член на Изпълнителния комитет, бивш неин ковчежник, както и бивш председател и дългогодишен член на УС на БАПРА. По този начин г-н Бехар ще продължи активната си работа и ценна подкрепа за Асоциацията в дългосрочен план.

“На българския ПР пазар има компании, които съществуват вече 20 години. Хората рядко си дават сметка за истинската същност на нашата професия, но през цялото това време благодарение на нашите усилия се случиха стотици кампании, които доведоха до промяна в начина на мислене и в модели на поведение, донесоха знание и информация за нови теми, идеи, стоки, услуги. Нашата професия е свързана с градивната промяна. Това работим ние. Като председател на БАПРА, искам да работя за добрия имидж на нашата професия, за това непрекъснато да усъвършенстваме качеството на услугите, които предлагаме чрез иновации и честна конкуренция.“, сподели Деница Сачева, председател на УС на БАПРА за 2015-2017 г.

Деница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. Има 4 висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността. Магистър cum laude по ПР e на СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), един от първите служители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), била е началник на кабинета на здравния министър д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС. От 2001 г. е основател и собственик на ПР агенция Intelday Solutions, която е двукратен носител на Световна златна награда за отлични постижения в ПР (2007 и 2012 г.), с номиниция за най-добра кампания за Източна Европа в престижния ПР конкурс SABRE (2009) и с номинация на ООН за комуникационна кампания на годината (2012 г.)  Има два мандата като член на борда на Международната асоциация на ПР агенциите (IPRA), била е и председател на IPRA – България. Хоноруван преподавател по политически комуникации в Нов български университет.

***
За БАПРА
Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като независима и доброволна организация с нестопанска цел да подпомага и утвърждава ПР-а като дейност в полза на развитието на съвременното общество. БАПРА работи за подобряване партньорството на ПР бизнеса у нас с държавната и местната власт, академичните среди, бизнеса, граждански организации и медиите. Членове на БАПРА са най-авторитетните компании за комуникационни услуги на българския пазар. Всички членуващи компании в асоциацията приемат Етичния кодекс на ПР специалистите в България, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Всяка година БАПРА организира единствения конкурс в областта на маркетинговите комуникации с изцяло международно жури – BAPRA Bright Awards, а от 2014 г. провежда и регионалния ПР форум – Sofia PR Summit. БАПРА е гласът на българския ПР бизнес.

Twitter: @BAPRABulgaria 
Facebook: https://www.facebook.com/BAPRA.Bulgaria?ref=hl
Web-site: www.bapra.bg 

За допълнителна информация:
Илиана Джамбазова
БАПРА
Тел. 02/ 43 40 781
Мобилен: 0896 786 735
Имейл: i.djambazova@bapra.bg