ВСС прави Медиен център за съдебната власт

www.news.bgnes.com I 26.01.2015 г. 

 
Висшият съдебен съвет възнамерява да създаде Медиен център за съдебната власт. Това е една от целите на Проект за Комуникационна стратегия на съдебната власт 2014-2020.
 
Стратегията е сред дейностите по Проект "Укрепване на капацитета на ВСС за по-добро управление на комуникационните процеси и повече прозрачност в дейността на съдебната система", който бе представен в присъствието на членове на Съвета, магистрати и представители на неправителствения сектор, предаде репортер на БГНЕС.
Целта на проекта е подобряване на цялостната работа в областта на комуникациите, както на съдебната система, така и на ВСС. Медийният център на съдебната власт освен информационен портал, ще има и образователна насоченост, както и да осигури "обратна връзка" към магистратите от страна на гражданите. Проектът се финансира от Оперативна програма "Административен капацитет" и е на стойност 488 088 лв.
Членът на ВСС Магдалена Лазарова представи и другите дейности по Проекта, сред които са обновяване на интернет-страницата на ВСС, организиране на Дни на отворените врата в петте апелативни съдебни района, заснемане и разпространение на видео-клипове, чиято цел е да повишат доверието на гражданите в съдебната власт. Лазарова посочи още, че работата по Проекта на Комуникационна стратегия на съдебната власт продължава. ВСС е изразил препоръките към стратегическия документ в специално свое становище. Висшите магистрати очакват бележките им да бъдат включени във финалния вариант на документа.
Препоръки към Проекта за Комуникационна стратегия отправиха и Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите, както и Владислав Славов, председател на Съюза на юристите. В подкрепа на усилията на ВСС да подобри комуникацията на съдебната власт се изказа Ленко Ленков, програмен директор във Фондация "Америка за България". Председателят на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян изтъкна необходимостта от повишаване публичността в работата на магистратите. /БГНЕС
 

“НОЛА 7″ С НОВ МЕНИДЖЪР КОМУНИКАЦИИ И БИЗНЕС РАЗВИТИЕ

www.nola7.com I 27.01.2015г. 

Андрей Велчев е новият Мениджър Комуникации и бизнес развитие на една от най-мащабните фирми в Европа в областта на реализацията на сложни лечебно-медицински, хидротехнически плувни съоръжения, аквапаркове и спа комплекси – "НОЛА 7".  Той ще отговоря за всички комуникационни дейности на компанията, насочени към клиентите, обществото, институциите, медиите и служителите. 

Позицията обединява публичните комуникации, управлението на специални събития, програмите за корпоративна социална отговорност и вътрешните комуникации на "НОЛА 7".

Андрей Велчев има дългогодишен опит в сферата на корпоративните комуникации, връзките с обществеността, институциите и местната власт.

Той се присъединява към екипа на "НОЛА 7" от "ЧЕЗ-България ", където е част от ПР и комуникции и е отговарял за връзките с медиите в последните няколко години.

Преди това Велчев е отговарял за рекламата и връзките с обществеността последователно за "Националното представителство на студентските съвети",“Клуб на журналиста и PR-a“ към Нов български унивeрситет и "Софийски колоездачен клуб 1889". Член е на Българското дружество за връзки с обществеността – „БДВО“ и Съюза на българските журналисти, „СБЖ“. Той е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Обществени комуникации със специалност „Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността“ в Нов български университет.

Автор е на множество публикации и интервюта посветени на проблемите на комуникациите,  журналистиката и маркетинга.  

 "НОЛА 7" е инженерингова и търговска компания, която от 1994 година досега е лидер в сферата на консултирането, изработката на стратегически концепции и изграждането на плувни басейни, възстановителни и спа комплекси и аквапарк центрове от висок клас.

"НОЛА 7" разполага със собствени ресурси за завършване на пълният цикъл от работи от проектирането на всички етапи, производство, инсталиране и пускане в експлоатация на специализираните съоръжения.

 

 

 

Технологични компании харчили рекордно за лобизъм

www.24chasa.bg I 27.01.2014г. 

 Hай-влиятелните технологични компании са платили рекордно високи суми за федерално лобиране през 2014 г., въпреки че тези разходи за бизнеса по принцип са започнали да намаляват.

Парите често са били насочени към области, които не са пряко свързани с технологии. Това показва колко разностранни и мощни са станали големите технологични играчи, пише сайтът “Бизнес инсайдър”.

Компанията с най-много разходи за лобиране през миналата година е “Гугъл”, като интернет гигантът е платил 16,8 милиона долара, или 1 милион повече от 2013 г. Областите, за които са отишли парите, са онлайн реклама и защита на личните данни, но също така и важни теми като патенти, трудово законодателство, дронове, здравеопазване, имиграция и данъчна реформа.

“Амазон” е увеличила разходите си за лобизъм с 37 процента и е платила 4,7 милиона долара, докато за да защити интересите си във Вашингтон, “Епъл” е платила 4,1 милиона долара, или увеличение с 21 процента.

При “Фейсбук” скокът е с 45 процента, като социалната мрежа е дала 9,3 милиона долара, за да прокара своите интереси.

Скокът сред харчовете на големите имена става на фона на намалели като цяло разходи за лобиране. Според неправителствената организация “Консюмър Уочдог” сумите за този вид дейност, платени от 15-те най-големи технологични компании през 2014 г., са спаднали с 3 процента. Сред компаниите, които всъщност са намалили разходите си за лобиране, са “Майкорсофт” и Ай Би Ем.

 

Оригинална публикация 

Новогодишното парти на БДВО събра членове и приятели за поредна година

www.bdvo.org I 27.01.2015г. 

Традиционното коледно-новогодишно парти на БДВО събра над 100 от българските комуникационни професионалисти в събота, 24 декември, в столичния Hacienda Club. Тази година коктейлът се проведе през януари, за да се избегне събитийната претовареност преди Коледа, а и за да отправим поглед напред към предстоящата година. Зад мотото „Нова година. Нови възможности“ стоят целите, които си поставят PR специалистите в началото на 2015.

Председателят на БДВО Асен Асенов представи членовете на журито на PR Приз 2015, като отбеляза, че подборът им е направен сред професионалистите в различни сектори у нас – PR, комуникации, CSR, реклама, академична общност и др., като различния профил на експертите гарантира ефективно оценяване на проектите в 13-те конкурсни категории на 15-тото издание на първия и най-престижен комуникационен конкурс в страната. Той обяви, че проектите на участниците в конкурса могат да бъдат подавани от началото на месец февруари, тъй  като тази година желаещите да се включат в надпреварата ще имат по-дълъг период за подготовка и  подаване на своите заявки. Желаещите да се запознаят с регламента, сроковете , категориите и критериите за оценка на проектите, участващи в PR Приз 2015, може да го направи тук.

Предвижда се също през тази година за първи път проектите да могат да се подават изцяло онлайн през сайта на Дружеството.

В края на партито десет късметлии получиха подаръци от партньорите на организацията Мтел и Пощенска банка, като имената им бяха изтеглени на томбола.

Снимки от събитието можете да видите в страницата на БДВО във фейсбук – https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10153202141819796.1073741831.356879349795&type=3

 

Оригинална публикация 

Мъжете в Европа са склонни да похарчат повече, за да се поглезят, в сравнение с жените

www.united-partners.com I 26.01.2015г.

Вторият годишен Treat Index на MasterCard показва, че европейците вече са много по-склонни да дават повече пари, за да се поглезят.  42% заявяват, че ще купят нещо, което ще ги накара да се почувстват по-добре, в сравнение със само 33% миналата година. За повечето участници в изследването цената на удоволствието не е от значение, но когато говорим за големи суми за харчене, МЪЖЕТЕ са начело.

Изследването на MasterCard, проведено сред повече от 15,000 човека от 17 страни, показва, че и двата пола отделят все повече средства, за да се поглезят, но мъжете са тези, които биха похарчили  повече за това от жените. Всъщност почти един на всеки пет мъже (18%) харчи над 100 евро, докато по-малко от една на всеки десет жени (8%) е склонна да го направи. Това ясно показва, че мъжете са два пъти по-склонни да инвестират в собственото си удоволствие.

Въпреки, че мъжете харчат повече, жените са тези, които наистина се наслаждават на своите покупки: един от трима мъже (33%) казва, че си купува неща за повдигане на настроението си, в сравнение с над половината от жените (51%).  Изводът от това е, че жените не харчат толкова много, но изпитват по-голямо удоволствие от покупките си. Повечето от тези жени са от Турция (67%). Мъжете в Турция са най-щастливи от покупките си (51%) в сравнение с останалите в Европа.

Интересен извод от Treat Index тази година e, че повече от хората се чувстват виновни, че харчат за неща, които ги правят щастливи (58%), докато миналата година повечето са смятали, че това е тяхно основно право.  Резултатите сочат, че жените не само харчат по-малко, но и се чувстват  по-виновни за покупките си. Шведките са начело в Европа, с над една от четири (26%), която казва, че изпитва угризения (сравнено със само 16% от мъжете) . Шведите са близо четири пъти по-склонни да харчат повече от шведките: един от пет мъже (19%) харчи над 100 евро, докато само една от двадесет жени (5%) си го позволява.

Резултатите от Европа разкриват интересни факти, като например това, че мъжете глезят себе си толкова често, колкото и жените, като повечето от тях го правят над веднъж месечно (18% от мъжете и 17% от жените). Накратко, мъжете се глезят, колкото и жените, но по-голямо удоволствие им доставят по-големите неща: 24% от мъжете и само 13% от жените харчат пари за ваканции, забавления и технологии. Мъжете надминават в разходите жените, които си позволяват по-евтини удоволствия, като например разкрасителни процедури, списания,  шоколад и сладкиши. 45% от Гърците например казват, че харчат най-много за ваканции и почивки; докато 57% от румънките признават, че си позволяват червило или друга козметика, повече от жените във всяка друга европейска страна.

Резултатите показват, че мъжете харчат повече за изживявания: 18% казват, че се глезят през уикенда, в сравнение с 13% от жените. Това показва, че мъжете свързват удоволствията с по-приятно  прекарване на свободното си време, докато жените се глезят с неща, които да внесат радост във всекидневния им живот.

Хавиер Перез, президент на MasterCard в Европа, коментира резултатите: „MasterCard Treat Index показва, че независимо от цената, удоволствията ни повдигат настроението, нещо, от което много от нас имат нужда през дългите зимни месеци. Успокояващо е да знаем, че въпреки несигурността на икономиката, хората не се боят да инвестират в себе си от време на време. Разбира се, в основата на глезенето е спокойствието, когато плащаш за него. Никой не желае да си угоди и след това да стане жертва на измама. Ние от MasterCard разбираме, че хората се трудят здраво за парите си и се стараем да ги защитим.“

Проучването разкрива интересни резултати за нашата склонност да се глезим в зависимост от страната, в която живеем и възрастовата ни група;

o       Шведите се чувстват най-виновни, когато правят нещо хубаво за себе си (21%), за разлика от турците (8%) и руснаците (9%)
o       Турците глезят себе си поне веднъж месечно (71%), за разлика от чехите (27%)
o       Родените след 1982 година са почти два пъти по-склонни от родените през 50-те да се поглезят веднъж или повече месечно
o       Родените след 1982 г. са два пъти по склонни да се поглезят през уикенда (21%), след тежък работен ден (20%) или в деня на заплатата (25%) в сравнение с родените през 50-те, чиито проценти са 14%, 7% и 14%.

Автор:
United Partners

Доверието в институциите пада до най-ниското си ниво от началото на финансовата криза

www.economy.bg I 26.01.2015г.

 

Доверието във всички институции е достигнало най-ниското си ниво от началото на Голямата рецесия през 2009. Това показват резултатите от годишното проучване на Edelman Trust Barometer 2015. Доверието в правителството, бизнеса, медиите и неправителствените организации сред населението е под 50% в 2/3 от страните, в това число САЩ, Великобритания, Германия и Япония. В половината от изследваните страни нивата на доверие сред информираните публики са спаднали под 50%.
 

Тази година бележи края на възстановяването на доверието в бизнеса, тъй като регистрира спад в две трети от пазарите и сега е под 50% в 14 страни. Това е най-ниският резултат от 2008 насам.

Най-големите спадове са отбелязани в Канада (с 15 пункта до 47%), Германия (с 12 пункта до 45%), Австралия (с 11 пункта до 48%) и Сингапур (с 10 пункта до 61%). Това е силно подчертано от спадове на доверието в смятаната за непробиваема технологична индустрия. Въпреки че все още се ползва с най-високо доверие спрямо останалите индустрии, тя бележи спад в повечето страни за първи път.

Ниското доверие в изпълнителния директор като надежден говорител продължава за трета поредна година, с нива от 31% в развитите държави. В световен мащаб, изпълнителните директори (43%) и държавните служители (38%) продължават да бъдат най-малко достоверни източници на информация, изоставайки далеч зад академични или бизнес експерти (70%) или „човекът като мен” (63%). В развиващия се свят, достоверността на изпълнителния директор е с 30 пункта по-висок и достига 61%.

Данните от изследването показват още, че правителството остава институцията с най-малко доверие за четвърта поредна година, с нива под 50% в 19 от 27 държави, включително САЩ (41%), Великобритания (43%) и Япония (40%).

Медиите като институция не се ползват с доверие в 60% от страните и за първи път онлайн търсачките са по-надежден източник на информация за новини с общ характер и информация (64%), отколкото традиционните медии (62%).

Доверието в неправителствените организации регистрира спад за втора поредна година, но остава на най-високо ниво спрямо бизнеса и правителството. В 19 от 27 страни, доверието в неправителствения сектор пада или остава на същото ниво от предходната година с драматични спадове във Великобритания (16 пункта) и Китай (12 пункта).

Има осезаем ефект от доверието. Близо две трети (63%) от анкетираните отказват да купуват продукти или услуги от компании, на които не вярват, а 58% ги критикуват пред приятел или колега. От друга страна, 80% избират да купуват продукти от компании, на които се доверяват, а 68% ги препоръчват на приятел.

По-голяма част от анкетираните (81%) вярват, че всяка компания може да предприеме конкретни действия, които да повишат печалбите й, но и едновременно с това да подобрят икономическите и социални условия в общността, в която оперира. Три четвърти (75%) смятат, че една компания може да бъде по-печеливша, като намира начини за решаване на социални и обществени проблеми.

 

 

Оригинална публикация

“Репортери без граници”: България може да падне още в класацията за свобода на словото

www.dnevnik.bg I 25.01.2015г.

Международната организация "Репортери без граници" допусна нов спад на България в класацията за свобода на словото заради наложените финансови глоби на няколко медии от Комисията за финансов надзор (КФН), предаде БНР.

Ръководителят на бюрото "Европейски съюз и Балкани" на организацията Антоан Ери заяви, че така се институционализира цензурата в България.

Комисията е превишила правата си и е потъпкала основни права, смята Ери.

"Тя няма никакво законово основание да иска от медиите да разкриват източниците си на информация в банковия сектор. Те са защитени от закони и на европейско, и на национално ниво. После идва и глобата, която е толкова висока и която под претекст, че "Икономедиа" манипулира пазарите и сее паника, всъщност цели да накара да млъкнат журналистите, които говорят за банковия сектор и за сериозните нередности в него. Всъщност това, което комисията направи беше да създаде страх сред журналистите и собственици на медии като по този начин инстуционализира някаква форма на цензура."

В последната класация за свободата на словото България падна на 100-но място от общо 180 държави, а последните действия на КФН може да засилят тази тенденция, коментира Ери.

"Всъщност стотното място никак не е славно. България е на последно място от всички страни от Европейския съюз, а това е катастрофално и никак не е изключено да продължи да пада надолу. Сложна беше и предходната 2013 г., когато по време на безпрецедентните по своя мащаб протести имаше и насилие срещу журналисти.

Колкото до институционализирането на цензурата, мога да ви кажа от личен опит, че това може да натежи повече, отколкото шамарите и счупените камери по време на протестите, така че основания за опасения им", заяви Ери.

 

Оригинална публикация

 

КФН приключи успешно проект по ОПАК

www.fsc.bg I 24.01.2015г.

На 24 януари 2015 г., в сградата на КФН, бяха отчетени резултатите от приключващия проект „Повишаване капацитета на служителите от КФН с цел утвърждаване на компетентна и ефективна държавна администрация”, по Договор № А13-22-62/08.05.2014 г. Той се осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

В рамките на проекта бяха проведени 206 специализирани обучения в Института по публична администрация (ИПА) и обучение по английски език на 83 служители от общата и специализираната администрация на КФН.

От екипа на проект „Повишаване капацитета на служителите от КФН с цел утвърждаване на компетентна и ефективна държавна администрация” обявиха, че е постигната основната му цел: повишаване на ключови и професионални умения на служителите в КФН, което ще доведе до по-ефективно изпълнение на задълженията им.

Отчетът се беше направен пред служители и партньори на КФН.

Автор:
КФН

Маркетинг умения, полезни на всеки собственик на малък бизнес

www.manager.bg I 25.01.2015г.

Малкият бизнес не може да си позволи да игнорира маркетинга през 2015 г. 

Развива се надпревара за вниманието на онлайн потребителите, в която участват все повече играчи от този сегмент. Затова е важно собствениците да отделят време да се учат на нови стратегии и тактики, които да им помагат да увеличават лоялните клиенти, да популяризират марката и да обвързват купувачи. 

Част от тези умения изброява материал в Business Insider. Ето кои от тях посочва той за важни. 

Изработването на видео, което да представя продукти. Не е невъзможно да се научи. През 2015 г. видео маркетингът ще бъде по-важен от всякога. Посетителите на уебсайтове са 64% по-склонни да купуват даден продукт в един сайт за онлайн продажби след като са гледали видеоклип, който го представя. 

Умение да се печелят нови клиенти чрез имейли. Имейл маркетингът е друга област, която се очаква да работи добре за директните проджби на малките фирми през тази година. Актуално изследване в САЩ например показва, че ако до хората са достигали маркетингови имейли, потребителите биха харчили 138% повече от други, които не са получавали оферти по електронната поща. Много налични онлайн и печатни издания дават добри съвети как да се организират имейл кампании от непрофесионалисти. 

Автоматизация на маркетинга. Инвестиция в софтуерни платформи и технологии, разработени за маркетингови отдели и компании, с които инструменти може по-лесно да се маркетира в множество канали онлайн като имейли, социални медии, уебсайтове и да се задават задачи. 

Основни познания за оптимизацията на търсенето в Google (SEO). 

Добро писане на рекламна и пиар информация. Kачеството на съдържанието се сдоби с още по-голяма важност за маркетинга. Затова, за всеки управител на малък бизнес без бюджет за реклама, желаещ да разшири дейността си, днес е полезно да чете повече за писането на текстове за публикуване от името на фирмата в блогове, сайтове, социални медии. Писането е ценно за всеки професионалист, особено за предприемача. То се учи с практика. Споделянето на текстове с високо качество предлага добавена стойност на потребителите, която ги свързва с марката.

 

Оригинална публикация

Александър Владков: Журналистиката е преди всичко огромна отговорност, а след това изява пред микрофона

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

Александър Владков е роден през 1936 г. в София, завършва известната езикова гимназия в Ловеч през 1954 г., а след това и немска филология в СУ. През 1961 г. започва работа в БНР като сътрудник, а по-късно и като редактор в немска редакция на "Предавания за чужбина". След няколко години като водещ на информационната програма "Хоризонт" през 1979 г. става неин директор. От 1984 г. до 1988 г. е кореспондент на БТА в Бон, а след завръщането си в България през 1990 г. парламентът го избира за генерален директор на БНР и остава на този пост до 1992 г., когато като президент на Международната организация за телевизия и радио ОИРТ подписва договора за присъединяването на БНР и БНТ към Европейския съюз за радио и телевизия EBU и е избран за вицепрезидент на организацията. След като подава оставка като генерален директор на радиото, се завръща като водещ в програма "Хоризонт" и по-късно като кореспондент на БНР в Германия. До пенсионирането си през 1997 г. е водещ на обзорното предаване "Нещо повече".

- Вие сте първият радиошеф, който е преминал през цялата йерархия на институцията БНР. Животът ви е много тясно свързан с радиото. Какво не успяхте да постигнете?

- Има много неща, които не съм постигнал, но пък сигурно и нещичко съм оставил. Дължа на радиото толкова много, че и два живота да живеех, нямаше да мога го върна. Наистина много голяма част от съзнателния ми живот премина именно в националното радио и аз си ги спомням тези години с голямо умиление, но и много често с негодувание, че не съм свършил нещо, което съм можел да направя, изхождайки от позициите, на които съм бил. Но трябва да отчитаме, че нещата много се промениха. Работих в това радио в много различни времена. Най-много усилия съм положил да внушавам или да внуша на колегите си и на всички радиожурналисти, че журналистиката е преди всичко една огромна отговорност и след това лична изява. Пред микрофона трябва първо да се покаже уважение към слушателя с един колкото е възможно по-изискан език. Бързото говорене не означава динамичност на програмите. И второ да се поднася наистина само проверена информация. А това не винаги се прави. Впрочем това е леко заболяване на българската журналистика въобще.

- "Твоите слушатели са твои приятели" е ваш често цитиран съвет към по-младите колеги. Какво си спомняте от времето, когато започнахте работа като сътрудник в тогавашните "Предавания за чужбина" и притеснявал ли ви е някога пропагандният характер на тези предавания?

- Първият ми контакт с БНР беше през есента на 1961 г. Работата беше безкрайно интересна и ме спечели завинаги. Решаващо тогава се оказа може би, че тогава там работеха много прекрасни журналисти, много добри преводачи и говорители, силни редактори и работата естествено ме увлече. Сега с благодарност си спомням за такива хора, като Тамара Тачева – невероятен редактор! Или преводач-говорители като Вили Брюкнер, който по-късно премина като репортер в програма "Хоризонт", а след това и в БНТ. Спомням си в английската редакция Марко Стойчев, "половинката" на братя Мормареви, един от най-известните и най-добри български киносценаристи. Или актьора Джоко Росич. В "Предавания за чужбина" (днес Радио България – б. а.) работеха блестящи преводачи като Венци Николов, преводач на Исабел Алиенде, или Кольо Иванов, който преведе "Декамерон" на български език. Работата за предавания за чужбина е по някакъв начин неблагодарна, защото за българската публика журналистите остават скрити, а журналистиката е професия, която търси публичността. Но за да работиш в една такава програма, се изискват – позволявам си да го твърдя, опитал съм нещата и от другата страна – много качества. Не е достатъчно само да бъдеш добър редактор или говорител с приятен глас и тембър, а е необходимо владеенето на чуждия език и отличното познаване на страната, за която предаваш, и в исторически, и в културно-политически план, във всяко едно отношение. Работейки на чужд език, ти си съперничиш на практика на чужд терен с местните медии. И ако тази работа е била с пропаганден характер, то да, сигурно в известна степен това ме е притеснявало. Сам съм долавял, че в момента или аз изговарям, или допускам да се изговорят в ефира неща, които звучат помпозно и декларативно. Но, от друга страна, такава е същността на всяка програма за чужбина. Тяхното предназначение е да привличат вниманието върху най-доброто в съответната страна, да излъчват информация за тази страна, за да привличат приятели. А ние имаме нужда от това и днес.

- Много хора днес ви свързват едва ли не само със сравнително краткия период на генерален директор на БНР от 1990 до 1992 г.
Но вашето име нашумява много по-рано и това се дължи до известна степен на необходимата доза журналистически късмет да се озовеш на точното място в точното време.

- Да, пиленцето каца на рамото, но трябва да можеш и да го хванеш. Като специален пратеник на БНР на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. кризата с взетите за заложници израелски спортисти ме изправи пред предизвикателството много бързо да се превърна от спортен в политически коментатор. Очевидно съм се справил добре, защото през 1973 г. започнах да водя информационните бюлетини и коментарните блокове в програма "Хоризонт", а през 1979 г. оглавих програмата. Преди това очевидно бях направил впечатление на ръководството на радиото с интервютата ми с първия генерален секретар на ООН, който посети България, Курт Валдхайм, с емблематичния федерален канцлер Вили Бранд и много други. Преживял съм много и много различни емоции в националното радио, защото работех в него в много различни времена. Едно от най-приятните чувства, на които е способен човек, е удовлетворението от добре свършената работа. И аз го изпитвам всеки път, когато прекрача прага на "старата къща". Не са много хората, които влизат в добре охраняваната сграда на радиото без пропуск и които, надявам се, са уважавани наравно и от ръководството, и от колегите си, и от най-обикновените служители. А още по-малко са бившите ръководители на БНР, които не забравят откъде са тръгнали и са се завърнали успешно пред микрофона – като кореспондент в Германия, а след това и като водещ на всекидневното обзорно предаване на "Хоризонт" – "Нещо повече"".

- Част от честванията за юбилея на БНР е и конференция за бъдещето на радиото в ерата на интернет с участието на високопоставени гости от Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Каква е предисторията на българското членство в EBU?

- Като президент на организацията на източноевропейските радио- и телевизионни компании ОИРТ на мен се падна честта да подготвя и да подпиша договора, с който БНР и БНТ стават пълноправни членове на Европейския съюз за радио и телевизия EBU. Това се случи на обединителния конгрес на двете организации през 1992 г. в Осло. Така двете обществени медии са първите интегрирани в Европа български институции.
Спомням си, че президентът на EBU – проф. Алберт Шарф, се обърна с много вълнуващи думи на благодарност към мен. А в подготовката на това членство аз съм се водел единствено от вътрешното си убеждение, че за мен лично това е начинът, по който мога да помогна за преодоляването на изкуственото разделение на Европа.

2015 година е юбилейна за Българското национално радио – на 25 януари се навършват 80 години от подписването на указа на цар Борис ІІІ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Днес общественият оператор БНР има две национални и осем регионални програми, излъчва интернет радиото Бинар и изготвя програми на 11 езика за целия свят. БНР е и най-големият български продуцент на музика, драматургия и детски предавания и има най-богатия звуков архив – "Златния фонд", който е със статут на държавен звуков архив, шест музикални състава: симфоничен оркестър, смесен хор, биг бенд, оркестър за народна музика, детски хор и вокална група "Радиодеца". БНР е безспорен медиен лидер в радиоефира. Според неговата аудитория високото обществено доверие в БНР се дължи на високия професионализъм, бързина, точност и достоверност на информацията, плурализма на гледните точки. По време на тържествения юбилеен концерт в неделя в НДК под наслов "Властелинът на ефира" с Голямата награда за радиожурналистика "Сирак Скитник" ще бъдат отличени генералните директори на БНР, а статуетката ще бъде връчена на доайена Александър Владков.

 

 Оригинална публикация