www.iec.bg  I 24.10.2014г. 

Международните специализирани изложби МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, ИНТЕРФУД & ДРИНК и специализираната изложба за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване СИХРЕ започват само след месец. От 5 до 8 ноември специалисти в хранително-вкусовия и хорека браншовете ще се срещнат в залите на Интер Експо Център – София. Освен че ще се запознаят с редица новости, те ще имат възможност да вземат участие в редица тематични събития.
На 6 ноември ще се проведе Национална конференция „Проблеми и решения в млечния сектор“. Освен възможността за дискусия по важни за бранша теми, участниците ще могат да посетят международните специализирани изложби, да се срещнат с колеги и потенциални партньори от млекопреработвателния и другите браншове.
Промяната на европейския Регламент 1169/2011 по отношение на етикетирането на хранителни продукти е повод за много дискусии между производители и дистрибутори. Именно на това смята да обърне внимание Асоциацията на млекопреработвателите в България със своя семинар. Събитието ще протече в рамките на два дни – 6 и 7 ноември.
Дискутираните теми ще засегнат новите аспекти във връзка с Регламент 1169/2011, специфичните изисквания към етикетите на млечните продукти, сроковете за въвеждането им, контрола върху етикетите и др. Сред лекторите се очаква да бъдат: д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните“ дирекция ЗЖБХ, МЗХ; д-р Мая Макавеева, директор дирекция „Лабораторни дейности, контрол на кчаеството“ ЦУ при БАБХ; д-р Татяна Николова, експерт дирекция „Контрол на храните“ ЦУ на БАБХ. Програмата предвижда работни групи с цел изработване на примерни етикети и възможност за дискусия с лекторите.
Участие в семинара могат да вземат всички заинтересовани, попълнили талон за регистрация до 25 октомрви 2014 г. Повече информация можете да видите тук >>>
Още за специализираните изложби и деловата съпътстваща програма на www.food-exhibitions.bg и www.sihre.bg.

www.iec.bg  I 24.10.2014г. 

Новостите в хранително вкусовата индустрия и хорека сектора ще бъдат демонстрирани по време на международните специализирани изложби МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, ИНТЕРФУД & ДРИНК и изложбата за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване СИХРЕ.
От 5 до 8 ноември в Интер Експо Център – София производители, представители, дистрибутори и търговци на храни, напитки, машини и технологии ще представят най-новото от своя бизнес,което превръща изложбения комплекс в зона на световната хранителна индустрия.
На МЕСОМАНИЯ ще бъдат представени широка гама продукти, машини и оборудване, технологии и опаковки за месната индустрия и търговия. Асоциацията на месопреработвателите в България и фирмите от бранша са участници и в деловата програма на специализираните форуми. Тази година в рамките на изложба МЕСОМАНИЯ Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти” ще проведе Национален съвет и дегустация на традиционни сурово-сушени месни продукти.
Повече информация за програмата на специализираните изложби следете на www.food-exhibitions.bg, www.sihre.bg както и в социалните медии Facebook, Google+ и LinkedIn.

www.capital.bg I 23.10.2014г. 

DeConi ще работи про боно за проект на неправителствена организация, Рафаеле Чезаро заменя Владимир Цонков като творчески директор на Saatchi&Saatchi, Нова агенция предлага одит на медийните инвестиции на рекламодателите

DeConi предлага безплатни маркетинг услуги на неправителствени организации

Отново започва програмата DeConi Pro Bono, в която рекламна агенция DeConi ще предостави безплатни ПР и маркетинг услуги на неправителствени организации. Агенцията ще помогне в комуникацията на дадена организация с услуги на обща стойност до 3000 лв. Възможностите включват разработване на маркетинг, ПР или медийна стратегия, дизайн и предпечатна подготовка, дизайн на уеб банер или създаване на Wordpress уебсайт. Единственото условие за участие е кандидатът да е българско юридическо лице. За да се включат в програмата, неправителствените организации трябва да опишат дейността и постиженията си, както и да разкажат за какъв проект имат нужда от ПР и маркетинг услугите на рекламна агенция.

"Ние вярваме в ключовата роля на "третия сектор" за поддържането на работеща демокрация и обществено ангажирана пазарна икономика", коментират от агенцията идеята за програмата. Според DeConi обаче огромна част от неправителствените организации нямат достъп до качествени комуникационни услуги, а това пречи на ефективността на работата им. В първото издание на програмата DeConi разработи творческа концепция и партнира в организирането на бизнес закуска за "SOS Детски селища България". DeConi Pro Bono ще се случва два пъти годишно. Първото издание има само един печеливш, но "на втората сесия ще преценим според броя и вида на кандидатствалите проекти – правилата са доста гъвкави", коментират от агенцията. Крайният срок за кандидатстване е 1 януари 2015 г. До 10 януари 2015 г. ще станат ясни и победителите, а комуникационният проект трябва да бъде разработен до юни същата година. В момента корпоративните клиенти, за които работи агенцията, са "Екопак", Volkswagen LCV, The Mall, Salvis Pharma, ProCredit Bank, Tetra Pak, Chariot Motors и "Център за безопасен интернет".

Saatchi&Saatchi има нов творчески директор

Рафаеле Чезаро е новият криейтив директор на рекламна агенция Saatchi&Saatchi, след като позицията вече не се заема от Владимир Цонков, съобщават от агенцията. Чезаро има опит в групата на Publicis (част от която е и Saatchi & Saatchi) – в началото на март стана творчески директор в Publicis Sofia. Той е работил за DMB&B (D’arcy) Ню Йорк и Pirella Göttsche Lowe в Милано, както и като графичен дизайнер за Versacе. През 1996 г. се присъединява към Leo Burnett Western Continental, където работи за брандове като Coca-Cola, BluTelecommunication, McDonald’s, Philip Morris International, P&G, Fiat International, Indesit Company. Впоследствие става творчески директор в TBWA – Париж и Хамбург. Работи и с TBWA\Chiat\Day L.A по проекти за Apple.

Изображенията на iStock стават достъпни директно от България

Клиентите в България вече могат да закупуват локално изображенията в една от най-големите имидж банки – iStock, съобщават от представителя за страната Guliver Photos. iStock е уебсайт за снимки, в който всеки може да качи или да закупи изображение. Платформата има над 155 хиляди сътрудници в 165 държави и е основен конкурент на Shutterstock . Навлизането на българския пазар е част от множество промени в компанията от началото на октомври. iStock въвежда единна цена за изображения и видео, която няма да се променя в зависимост от размера и качеството им, разделя цялото си съдържание на две колекции – основно и премиум, както и улеснява начините за плащане.

Нова агенция предлага одит на медийните инвестиции на рекламодателите

Шведската компания Media Path Network вече има представителство и предплата одит на медийните инвестиции на рекламодателите в България. Мениджър за страната е Мария Миланова. Агенцията е създадена през 2008 г. в Стокхолм и предлага услуги за оптимизация на инвестициите в медийна реклама. Media Path Network съдейства при избора на медийна агенция, както и при проследяването на количествените и качествените параметри на медийните кампании и тяхната ефективност. На глобално ниво агенцията работи с H&M, IKEA и Carlsberg.

Discovery Networks и "Булсатком" разширяват партньорството си

Discovery Networks и "Булсатком" подписаха ново споразумение, което разширява партньорството между двете компании. Абонатите на сателитния оператор вече ще имат достъп до пълния пакет от програми, които Discovery Networks предоставя в България: Discovery Channel, TLC, ID Xtra, Animal Planet, Discovery Science, Discovery World, Discovery HD Showcase, ID Xtra HD, Discovery Science HD, Animal Planet HD, Eurosport, Eurosport 2, Eurosport HD, Eurosport 2 HD. През май 2014 г. американската Discovery Communications придоби контролния пакет акции (51%) в Eurosport. Според българското представителство на компанията през второто тримесечие на 2014 г. тя е увеличила пазарния си дял в България (за възрастовата група 18-49 г.) с 11% спрямо първите три месеца на годината. Ръстът в сравнение със същия период на 2013 г. е 91%. 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

Оригинална публикация 

www.bdvo.org I 22.10.2014г. 

Покана за Общо събрание на БДВО

На основание член 11, т. 1 от Устава на Дружеството, Управителният съвет на БДВО свиква годишно общо събрание, което ще се проведе на 22 ноември 2014 г., събота, от 16:00 ч. в зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ .

Общото събрание ще премине при следния дневен ред:

1. Отчет на дейността на Управителния съвет на БДВО за 2014 г.

2. Отчет на Комисията по етика към БДВО за 2014 г.

3. Избор на Управителен съвет с мандат 2015 – 2016 г.

4. Избор на Председател съответно за 2015 г. и за 2016 г.

5. Избор на Комисия по етика с мандат 2015 – 2016 г.

6. Прием на програма за дейността на Дружеството за 2015 г.

7. Разни

На Общото събрание по всички точки от дневния ред могат да гласуват членовете на БДВО, които имат платен членски внос за 2014 г.

Онези членове, които нямат възможност да присъстват физически на събранието, могат да дадат своя глас като упълномощят свой колега – пълноправен член БДВО. Така вторият може да гласува вместо своя колега – с 2 гласа, след представянето на упълномощаващ документ.

Напомняме на всички членове, че могат да заплатят своя членски внос, както за 2014 г., така и за 2015 г. в размер на 100 лв. (важи за календарна година) по банков път или на място, непосредствено преди събранието.

Оригинална публикация 

www.iec.bg И 23.10.2014г.

 На 6 ноември от 11:00 до 13:00 часа в Интер Експо Център в рамките на международните специализирани изложби МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО и INTERFOOD & DRINK ще бъде представен проектът „Освободете европейския вкус“, насочен към пазарите на Русия и Обединените Арабски Емирства. Проектът е разработен и спечелен от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България (СППЗ) в съответствие с регламент 501/2008 на ЕС – „Насърчаване на селскостопанските продукти на ЕС в трети страни“. Събитието ще привлече представители на сдружения на потребителите и партньорски институции на организаторите от СППЗ, както и специализирани медии.
Представянето ще протече под мотото „Модерни в традицията“ и ще предложи на гостите дегустация на висококачествени продукти от преработени плодове и зеленчуци, произведени от фирми-членове на СППЗ. Фокусът ще бъде върху няколко групи продукти – готови ястия на доматена основа, гриловани зеленчуци, праскови в захарен сироп, конфитюр от рози и шипков мармалад.
Повече за предстоящите събития по време на МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, INTERFOOD & DRINK и за специализираната изложба за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА-оборудване СИХРЕ, която се провежда по същото време, можете да откриете и на www.food-exhibitions.bg, www.sihre.bg и Facebook.

www.iec.bg I 23.10.2014г.

Специализираните изложби МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, ИНТЕРФУД & ДРИНК и изложбата за хотелско, ресторантско, кетъринг и СПА оборудване СИХРЕ, представят новото в областта на хранително-вкусовата промишленост и хорека сектора. Тази година те ще се проведат от 5 до 8 ноември.
БУЛПЕК представя актуалното в бранша на хлебопроизводството, хлебните и сладкарските изделия , адитиви, оборудване, технологии и опаковки.
Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите ще организира в рамките на съпътстващата програма на изложбата събитие на тема „Хлябът – храна на боговете и на хората от 21 век“. Широката аудитория и деловите участници в БУЛПЕК ще могат да вземат участие в дискусии по актуални въпроси за хляба на българската трапеза.
Повече информация за програмата на специализираните изложби можете да видите на www.food-exhibitions.bg, www.sihre.bg, както и в социалните медии Facebook, Google+ и LinkedIn.

www.manager.bg I 23.10.2014г. 

Много от най-запомнящите се реклами са смешни. Рекламодателите използват хумора като стратегия, за да привлекат вниманието на клиентите към продуктите. Аудиторията обича да я забавляват, повече от това да й казват какво да прави. Хората често са по-склонни да обърнат внимание на реклама с чувство за хумор, отколкото на сериозно маркетинг предложение.
Ключът към успешното използване на хумора в рекламата е правилната преценка на това дали съответства на продукта и аудиторията. Балансът между смешното и противното за хората е много деликатен. Затова всеки маркетолког трябва задължително да е сигурен, че положителният ефект от хумора в рекламата ще е по-голям от евентуалната поява на раздразнение.
Най-добрите продукти, които могат да се рекламират с хумор, са тези, за които потребителят най-малко се замисля. Продукти, които са относително еврини и могат да се консумират. Които могат да бъдат представени без много факти. Десертите, храните, тютюневите изделия, услугите със забавление и играчките са доказали, че могат да се рекламират с чувство за хумор.
Друго важно нещо в хумора в рекламата е, че различните неща са смешни на различните хора. Реклама, която предизвиква болки в корема от неистов, продължителен смях при един може да остави горчив вкус в представите на друг. Винаги трябва да се има предвид тясно целевия пазар. Това, което на клиента-рекламодател му се струва смешно в презентацията ви може да не изглежда много смешно в самолета, в регионалния клуб или в болницата.
Хуморът в рекламата подобрява разпознаваемостта на марката, но не намалява върнатите бройки от продукта, ефективността на съобщението или намеренията за покупка. С други думи е по-вероятно да се засили доброто чувство на потребителите към рекламираната стока и е по-малко възможно да се увеличи желанието им за покупка.
Рекламните кампании с чувство за хумор често излизат по-скъпо, защото рекламите в тях постоянно трябва да се сменят. Рекламистите трябва да помнят, че докато карат аудиторията да се смее трябва и да я убеждават в това, че продуктът е интересен. Защото старите шеги умират заедно с техните стоки.

Скот Бейкър в AllAboutMedicalSales.co.uk. 

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация  

www.bdvo.org I 21.10.2014г. 

Асен Асенов: Директор „Корпоративни комуникации” на ПОК „Доверие” от 2011 г.
Работи в ПОК „Доверие” в периода 1998-2007 г., като заема позициите специалист маркетинг, координатор връзки с обществеността, координатор човешки ресурси, ръководител отдел „Обслужване на клиенти”, директор „Маркетинг”, ръководител отдел „Връзки с обществеността”.
Избран е за член на Управителния съвет на Българско дружество за връзки с обществеността през 2005 г. и е негов председател през 2007, 2008 г. и 2014 г.
Преподава „Връзки с обществеността” в Университета за национално и световно стопанство. Редовен докторант в катедра “Медии и обществени комуникации” във факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС.

Г-н Асенов, какво предвижда програмата на БДВО до края на годината?
Предстоят няколко събития, с които вярваме, че ще бъдем полезни както за членовете на организацията, така и за цялата PR общност.
На първо място, на свое заседание Управителния съвет на БДВО определи датата за годишното общо събрание, което, съгласно Устава на организацията, ще бъде и отчетно изборно.
То ще се проведе на 22 ноември 2014 г., като за първи път от много години ще го проведем в календарната година, която отчитаме.
Датата на Общото събрание този път не е избрана случайно. Това е рожденият ден на Едуард Бернайс, който мнозина определят за „баща на професията“ и се радвам, че колегите приеха по този начин да отбележим 123-годишнината от неговото рождение.
Разбира се, изборът на тази дата задължава и освен Общото събрание в рамките на един мини-фестивален ден ще проведем научна конференция, студентски конкурс и дискусия за състоянието и бъдещето на професията, като подробна информация за програмата на събитието ще бъде публикувана на сайта на БДВО и в следващите броеве на PRактики.

Вече анонсирахте обучение на тема „Как да напишем комуникационен проект по ЗОП?“. Кажете повече за предстоящите до края на годината обучения?
Това е второто обучение, което организираме в рамките на настоящата година, като и този път целта е да се опитаме да сме полезни в това да надградим знанията на нашите членове и всички, които ще се включат в обученията, по конкретни теми пряко свързани с практиката. Затова и се насочваме към обучители с висока експертиза в конкретната сфера. Така беше и с обучението по „Корпоративна социална отговорност“, водено от Елица Баракова. Така е и сега, когато обучител ще бъде Жанета Дядовска, PR практик със сериозен опит при кандидатстването и реализацията на успешни проекти и кампании, финансирани по програми на Европейския съюз.
Наред с това, върви подготовката и за третото обучение, което ще е по „Презентационни умения“ и планираме да се проведе в края на месец ноември.

През настоящата година в програмата на БДВО има много събития и дейности, реализирани в партньорство с други организации и фирми, какви са ползите от тези сътрудничества и предвиждате ли още такива до края на годината?
Да, това е акцент в начина, по който осъществяваме дейността си през тази година – търсим партньорства, които от една страна да носят пряка добавена стойност към съдържанието и ползи за членовете, а от друга – да имат измерим резултат в организационно, финансово, имиджово отношение за Дружеството.
По този начин можем да сме по-гъвкави и да направим много повече неща, изпълнявайки както приетата годишна програма, но и работейки за постигане на стратегическите цели на организацията.
Няма как да не спомена партньорството с Българската академична асоциация по комуникации (БААК), което ни дава възможност да работим пряко с академичната общност; с Факултета по журналистика, който на 30 октомври ще отбележи своята четиридесетгодишнина; с M3 college; с DEA Solutions и Айдия Адвартайзинг, на които дължим новия сайт на БДВО и новата визия на PRактити; рекламна агенция The Smarts, която изготвя визуалните решения на голяма част от събитията, които организираме. И разбира се – на корпоративните ни партньори, благодарение на които имаме и финансова стабилност за осъществяване на дейността ни като "Мтел", "Софарма", "Пощенска банка", „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , ЧЕЗ България и др.
Новото, което предстои до края на годината, е, че на 14 ноември в партньорство с denkstatt България ще проведем дискусия на тема „Корпоративният доклад за устойчивост: Ще се заемем ли?“.
Предстои също така още до края на месец октомври да подпишем договор за партньорство с фондация “Български център за нестопанско право”, с които ще си сътрудничим с цел подобряване на качеството на комуникациите в неправителствения сектор, както и ще помогнем за популяризиране на един добър инструмент за получаване на полезна информация и познание за дейността на НПО, какъвто представлява порталът www.ngobg.info

Кога ще бъде другото „марково събитие“ на БДВО новогодишното парти на PR професията?
От няколко години обсъждаме, но сега решихме и ще реализираме на практика идеята да проведем тази превърнала се в традиционна и харесвана от колегията среща не в изключително натоварения от към събития месец декември, а през „по-спокойния“ в това отношение месец януари. Така че този път ще се съберем в началото на 2015 г., за да започнем новата година с едно приятно и ненатоварващо събитие, в което да споделим своя оптимизъм и надежди за една много по-успешна в професионално отношение година.
 

Оригинална публикация