“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 4.09.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.09.2010

Водещ: Отива си още една седмица на запомнящите се фрази, които имаха заряда и станаха журналистически заглавия, каквото и да значи това. Фразата „Колко по-хубаво е имането”, фразата за лошите сънища, които се сбъдват, на закъсняващите с графиците фирми изпълнители на магистрали. Още една фраза не убягна на вниманието на нас журналистите. Цитирам: „Има различни журналисти. И ако се има предвид, че политическата журналистика винаги е настроена опозиционно към властта, към нея трябва да се отнасяш като към болест. Неприятна, но необходима за организма.” Фразата е на руския премиер Владимир Путин. Доколко новите технологии опазват професията от подобно отношение, доколко цифровизацията променя правилата на занаята? За да стане ясно това, вече се изразяваме с нови думички, което не винаги харесва на хората. А за да стане по-ясно на всички ни, можем да разгърнем новия медиен речник, който вече държа в ръцете си „Думите на медийния преход”. Речникът е пръв по рода си. В него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 се публикуват за първи път. Една от задачите, които са си поставили авторите е да се дефинира с помощта на основни понятия развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване с интернет и новите медии, нейната трансформация през цифровата наземна телевизия. Въпросът как сме живели без интернет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса как сме се оправяли без тези понятия. Това ще коментираме днес с авторите на речника доц. Маргарита Пешева и Мария Попова, които са вече в студиото.
В Девин започна фестивал за хора с увреждания. Фестивалът е с международно участие и има конкурсен характер. Участниците се оценяват от професионално жури. Конкурсната вечер ще се проведе днес от 19.30 ч. Около 40 участници от България, Русия и Италия ще покажат своите таланти пред въпросното професионално жури. Старо или ново понятие са изострените сетива на медиите за подобни събития ще чуем след малко на живо от Надя Обретенова от БНТ1.
Добър ден сега на Надя Обретенова. Започна вече фестивалът в Девин за хора с увреждания. Какъв е интересът на медиите и имаме ли вече ние журналистите сетива за подобен тип събития?
Надя Обретенова: Мога да ви кажа, че тази година журналистическото присъствие на този фестивал е особено голямо, и особено силно. Много колеги журналисти от националната телевизия, от емисията „По света и у нас” и от главна редакция „Новини” са тук на този фестивал по простата причина, че БНТ някак си се превърна от съорганизатор и в едни поддръжник на този фестивал и всички по един или друг начин вече сме ангажирани с този фестивал – да подкрепяме участниците, да подкрепяме организаторите и въобще да покажем на тези хора, че те в никакъв случай не са много по-различни от нас. Те са просто едни чудесни талантливи млади хора и единственото нещо, което съдбата им е нанесла като удар са техните физически увреждани, които, вярвайте ми обаче, тук не се виждат и не се усещат.
Водещ: Всъщност това е истинският образ на обществената функция на една медия.
Надя Обретенова: Ами така е. И знаете ли, някак си много естествено БНТ се превърна в истински медиен партньор на този фестивал. Без по никакъв начин да ви звучи клиширано, ние подкрепяме тези хора, защото те са наистина много можещи, много знаещи и според мен много от тях успяват именно заради подкрепата, която им демонстрира включително и БНТ.
Водещ: И БНР също е медиен партньор на това събитие.
Надя Обретенова: Разбира се, БНР също е партньор. даже председателят на журито Цвети Радева е човек от програма „Хоризонт”. Така че тя ще има особено трудната задача тази вечер да определи и да гласува за най-добрия на този фестивал. А повярвайте ми, има страхотни изпълнители.
Водещ: Сигурна съм в това. Надя, да попитам и нещо друго. Ако трябва заглавие, да дефинираш настроението на този фестивал дотук, как ще звучи това заглавие.
Надя Обретенова: Самият фестивал се казва „Надмощие на духа”. И може би думата „дух” трябва да присъства в това заглавие, защото наистина силата на духа, която демонстрират тези млади хора, е нещото, което ги движи напред и нещото, което ни показва на нас нормалните, че трябва да бъдем много по-силни и много повече да вярваме в собствените си сили, защото вярата в собствените сили е нещото, което наистина може да ни изведе и от най-критичната и трудна ситуация.
Водещ: Едно такова събития може ли да заличи разликите между нас, колегите журналисти, независимо от това дали работим в обществена или търговска медия?
Надя Обретенова: Ами знаете ли, мисля, че може. И сега като ви го казвам това се вълнува. Снощи на репетицията при последното изпълнение на едни близначки от Враца, 8-годишни момиченца, когато те изпяха „Приятелство”, и се хванаха за ръце заедно с всички участници на сцената, всички се разплакахме – независимо дали сме колеги от БНТ или от БНР или от други регионални медии, които присъстват тук. Така че да, възможно е, разликите могат да бъдат заличени. И ние можем колегите журналисти да бъдем единни в подкрепата си, защото просто каузата си заслужава.
Водещ: Всъщност единственото, което се иска от нас е да имаме по-изострени сетива и да бъдем честни и искрени в работата, която вършим.
Надя Обретенова: Да, така е, наистина, това е най-важното. И мисля, че така, по този начин ще успеем.
Водещ: Много настроение довечера на конкурсната вечер. Благодаря!

Водещ: Въпросът как сме живели без Нет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса, който ние журналистите си задаваме, как сме живели без определени понятия, които днес звучат малко чуждо на хората, но пък има доста много логика в това да не звучат толкова чуждо. Ръцете си държа речника „Думите на медийния преход”. Мои гости са авторите на този речник, пръв по рода си: доц. Маргарита Пешева и Маргарита Попова. Здравейте! Всъщност защо е важно ясно да се назоват новите понятия, доц. Пешева?
Маргарита Пешева: Много важно е, защото електронната медийна среда в момента се развива много динамично. Много нови технологии навлизат в нашето медийно ежедневие. Вие виждате как неусетно навлезе уеб радиото, навлезе телевизионната програма в уеб среда, навлиза 3D телевизията, навлиза мобилната телевизия. В общи линии цялата електронна медийна среда се разширява. Тя се разширява по посока на интернет, по посока на нелинейните медийни услуги, примерно видеото по заявка, и това променя и нашия речник, специализиран, медиен. Т.е. тези понятия навлязоха в нашия бит, и те изпревариха осмислянето на тези понятия от медийните анализи, от медийната теория. Тя изостава, защото динамиката в средата е много бърза и появата на този речник е само стъпка напред за осмисляне на новите практики на цифровизация, на конвергенция, в общи лини на поява на аудио-визуалните медийни услуги ,превръщането на радиото и телевизията като програми просто в нов вид аудио-визуални услуги. Бих искала да кажа, че речникът е подготвен от екип изследователи от Великотърновския и Софийския университет. Освен моя милост и главен асистент Мария Попова участват такива известни имена като проф. д-р Милко Петров, проф. д-р Христо Кафтанджиев, участва Ели Герганова, която е председател на Националния съвет по саморегулация. Тя подготви понятията „саморегулация”, „защита на потребителите”, „защита на децата”. Доц. Борислав Градинаров, Евгения Николова, която подготви един пакет понятия, свързани с цифровизацията и конвергенцията. Т.е. това е екип, който е тясно специализиран и който се занимава с тази медийна проблематика. Всеки е написал това, по което е най-добър специалист. Речникът е част от един цялостен проект на МОМН „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”. Това е проект, който обхваща почти целия преход – 2001 – 2012 г. Бих искала да кажа и да благодаря на министерството, затова че одобри този проект, защото е важно да се знае, че науката се развива вече в условията на проекти…
Водещ: Как неусетно стигнахме до болезнената тема за науката и парите.
Маргарита Пешева: От тази гл.т. благодаря и на Великотърновския университет, който е бенефициент на този проект. И разбира се, вие самата казахте преди старта, че речникът е издаден чудесно. Да благодарим на издателство „Фабер”, което изтърпя някои сривове и корекции, но в общи линии направи чудесно издание и на хартия, и на диск, и качи в интернет, на сайта на издателството целия медиен речник, което е много хубав жест. Нека да им благодарим!
Водещ: Всъщност, ако се замислим , под термина „защита на децата” всеки би казал, че разбира за какво става дума. Хайде сега да докажем обратното, Мария.
Мария Попова: Аз специално не съм писала „защита на децата”, но мисля, че подобни термини са важни да бъдат вкарвани в един медиен речник дотолкова, доколкото, това, което говорихме и преди това, процесите на регулация вървят много интензивно през последните години и медиите се оказват в ситуация, когато трябва да избират между саморегулация, т.е. възможност самият пазар да реши кои медии и по какъв начин предаванията и журналистическите модели да съществуват от една страна, и от друга страна, държавата и специализираните медийни органи да оказват влияние върху това как да протичат взаимоотношенията в средата. Може би това, което трябва да допълня е, че медийният речник се явява продължение на вече два такива медийни речника, които са излизали през предните години. Това, което ни отличава е, че всъщност вкарваме по-голяма част от понятията за първи път на български език. Опитвали сме се в самия речник да балансираме между академичния стил, дотолкова доколкото трябва да оправдаем своя научен характер, и достъпността на разбирането на тези понятия, така че да може речникът да бъде интересен не само за специалистите в областта на медиите и на журналистиката, но и на хора, които примерно са заинтересувани от това как се развива медийният пазар, медийният пейзаж в България.
Водещ: И понеже вече стана дума, че проектът е ваш, защо „Решетка”?
Мария Попова: Имате предвид корицата?
Водещ: Да.
Мария Попова: Корицата, аз се опитвах по-скоро да наблегна на думата „думи”, която всъщност е началото на заглавието на самия речник, и затова цялата корица се състои от подреждане на самите думи, на имената на авторите и на заглавието, което да изпъква между тях. Т.е. избягвали сме чисто визуалното чрез някаква картинка или някакво изображение представяне, а да наблегнем на това, че говорим за някакви думи, за някакво слово.
Водещ: Да не робуваме на думите, а да проумеем думите и понятията.
Маргарита Пешева: В общи линии, когато подготвяхме… тъй като между осемте автори на речника имаше много активен консултационен процес по мрежата чрез имейли, няма нещо, което да не е консултирано с всички автори на речника, и бих казала, че всички приеха тази корица. Поздравления от мен лично към Маша Попова, която я направи. Бих добавила нещо за регулацията и саморегулацията. В общи линии тенденцията в световен мащаб е да се намалява медийната регулация, дотолкова доколкото пределно се разширява, става безбрежна електронната медийна среда и все повече се поставя акцент върху саморегулацията, върху въвеждането на професионални стандарти за това. В България вече действа, знаете, от доста години етичен кодекс на българските медии. В България действат национални етични правила за реклама и търговска комуникация, има етични комисии, в общи линии те започнаха да работят. И саморегулацията започна да се развива. Но що се отнася до защита на децата, защита на потребителите, регулацията по съдържанието, свързано с опазването на децата от вредно съдържание, недопускането на предавания, съдържащи порнография, насилие, жестокост, ще остане. Тази регулация е важна, и тя остана и в директивата. Макар че директивата либерализира правилата за реклама, въведе продуктовото позициониране.п Въпреки всичко, когато подбирахме думите, Маша ще потвърди, ние доста дълго дебатирахме обхвата на речника. Т.е. някои понятия бяха предлагани, те отпаднаха, консултирани. В крайна сметка аз смятам, че този обхват показва най-актуалните процеси, които в момента се развиват в медийната среда. В момента текат тези процеси – и свързани примерно с медийната концентрация, и свързани със заплахите на медийния плурализъм при навлизането на цифровата наземна телевизия. Доколко ще успее да се запази този медиен плурализъм. Защото, да кажем, от една страна, цифровата телевизия ефективно усвоява спектъра. Ти можеш от 4 до 7 програми, mpeg4, на една честота да публикуваш, така да се каже, да излъчваш. Но същевременно, ако тези от 4 до 7 програми принадлежат на една национална, мултинационална компания, тогава гледната точка на потребителя, на зрителя ще се обедни, тя ще се стесни. Т.е. има много проблеми и процеси, които ние специално ги подбирахме, да поставим някои теми, свързани и с медийния преход, и с медийното законодателство, нещата, по които в момента текат много големи дебати и които приобщават към медийната проблематика цялото гражданско общество.
Водещ: Какво влезе в речника и какво не влезе? Може би да започнем с това кои понятия не влязоха в тази книга?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, да продължа мисълта на Маша Попова, че ние надградихме над два други проекта, като проектът „Речник по медийно право” е особено ценен и той беше една голяма стъпка напред в посока на медийната грамотност, но твърде специализиран в областта на медийното право. Ние решихме, че в общи линии развитието на средата изисква да се публикува нов медиен речник, в който да се обхванат други процеси, свързани най-вече с глобализацията и конвергенцията, с цифровизацията и всички ефекти на самата цифровизация, с интернет и онлайн журналистиката. Примерно Маша Попова ще говори, тя написа цяла серия понятия, свързани с интернет, с интернет регулацията, с крос медията. Т.е. това са важните процеси. И разбира се, процесите, свързани със саморегулацията – защита на децата, защита на потребителите, в общи лини самата саморегулация. Тъй като тези процеси станаха много актуални в медийната среда именно в тези пет години, които следхождат издаването на речника по медийно право. Пет години е много дълъг срок в развитието на медийните процеси.
Водещ: Както сега примерно говорим повече за саморегулация, а не толкова за регулация. Преди 5 години говорихме…
Маргарита Пешева: Повече за регулация, напълно естествено. Т.е. ние надграждаме над този проект, но обърнахме интереса на публиката не толкова към тясно специализираната област на медийното право, което е много ценно само по себе си, а към една по-широка област, свързана с най-актуалните процеси на конвергенцията, на телекомуникациите, компютърните технологии, електронните съобщения, създаването на новите електронни интернет магистрали, създаването и на нов вид журналистика и на огромно количество синтезирана потребителска информация чрез социалните мрежи, личните блогове…
Водещ: Ако погледнем на журналистите като на потребители на цитати, кое от понятията обяснява дали да публикуваш един цитат или да не го публикуваш, дали този цитат да стане заглавие или да не стане заглавие?
Маргарита Пешева: Не, такова понятия, примерно свързано с авторското право не сме включили, защото то е от сферата на медийното право. Ние нямаме такова понятие. Но по принцип имаме понятия, свързани с интернет журналистиката, с онлайн журналистиката. И те бяха написани от Маша.
Мария Попова: Мисля, че това, през която призма трябва да се гледа тази книга и въобще всяка една съвременна книга, свързана с проблематиката на медиите, че в днешно време медиите са много по-достъпни и медийната информация е много по-тотална, отколкото е била преди няколко години. Т.е. в днешно време всеки зрител или слушател не може да бъде дефиниран само като зрител или като слушател, а по-скоро като някакъв потребител на медийна информация. Да кажем, сутрин става, пуска си телевизора, пуска си компютъра, влиза си във Фейсбук или в някаква друга социална мрежа, откъдето получава информация от неговите колеги или от неговите приятели. Същевременно слуша сутрешен блок по радиото или по телевизията, продължава да слуша радио на своята емпетройка или на своя мобилен телефон, или гледа телевизия даже на своя мобилен телефон. Отива на работа, чете някакви вестници, на хартия или онлайн. Т.е. в днешно време аудиторията не е аудитория на една медия. Тя не потребява информация само от един канал или само от един вестник, а най-често съвместява информация от няколко източника. И това води до много различна промяна в това каква е аудиторията. Ако до преди няколко години ние смятахме, че на аудиторията можем да й поднасяме каквато искаме информация, че аудиторията е много лесно да бъде манипулирана, в днешно време аудиторията е способна, включително и чрез интернет, да оцени тази информация, която получава, да я сравни с някакъв друг тип информация от друг източник, който може би ще е различен, чужд или много по-обективен, или много по-пристрастен от друга страна, и сама на базата на това сравнение да си изгради мнение. Т.е. аудиторията има много по-големи шансове сама да си изгражда мнение, отколкото преди няколко години. същевременно аудиторията вече участва в създаването на медийния продукт. пак до преди няколко години аудиторията трябваше да пише писмо до вестника или до радиото, да участва примерно в някакъв разговор с водещия на дадено радио предаване, за да може да чуе гласа си. В днешно време телевизиите и радиостанциите разчитат на това, че аудиторията ще им създаде репортажите. Например, станало е някакво събитие, паднала е градушка в дадено населено място, където няма в момента репортер, който да го отрази, но една значителна част от телевизионните зрители вече са изпратили кадри от това събитие на своята любима телевизия и тези кадри влизат в ефир. Т.е. променя се и самият начин, по който се създава медийното съдържание.
Маргарита Пешева: И самата журналистика. Т.е. самата журналистика вече се създава по друг начин, защото аудиторията е много по-прецизна, тя е взискателна. Тя е твърде много захранвана с медийна информация и е много взискателна самата аудитория. От тази гл.т. стремежът на екипа да създадем един такъв медиен речник с всички негови предимства и недостатъци, за което ние си даваме сметка без съмнение, е да направим мъничка крачка напред по посока на медийната грамотност. Тъй като процесите, много бързо прагматиката влезе. Ние се обръщаме и вече таблетът е старо нещо в компютърния свят. Това, което до вчера е било ново и което някъде през март беше презентацията, един мой студент скоро във великотърновския университет каза: о, доц. Пешева, таблетите вече не са на мода. На мода примерно е нещо друго. Т.е. прагматиката, динамиката на процесите медийните е много бърза и следователно тези процеси трябва да се осмислят. Защото като се осмислят се създава възможност да направиш справка, да можеш да се ориентираш…
Водещ: За повече плурализъм. В крайна сметка журналистите трябва да разберат, че дори и да нямат репортер в точка Х, където се е случило събитието Y, те имат сметка от това да потърсят гледната точка на хората.
Маргарита Пешева: Да. Ако забелязвате, блоговете и информация, синтезирана от някои популярни блогове, и световни, и български, все повече участват в списването на традиционния вестник. Примерно те все повече се цитират. В. „Капитал” от няколко години вече има страница за блоговете и много други вестници. Това, за което Маша и писа и говори, ефектите на кросмедията, транспортирането на едно и също медийно съдържание, това, което прави „Хоризонт” със сутрешния блок на БНТ1, или БНТ1 с Дарик, което само по себе си е малко уникална практика, малко особена практика. Но все едно, т.е. ефектите на транспортирането на едно и също медийно съдържание, без оглед на средата, на различни носители, в различни медии едно и също съдържание, е опитът да се намери връзка с публиката, за да може тази публика да стане лоялна към съответната медия. На времето така вестникът се е появил като вестник за 1 пени, и това е било изключителен маркетингов подход, за да бъдеш популярен, да бъдеш достъпен. От тази гл.т. ние се стараехме от една страна да спазим научната прецизност, но от друга страна да разкажем на нещата достъпно, за да могат те да бъдат повече полезни, да намерим връзка с по-широка читателска аудитория, защото смятаме, че всичко, което сме казали тук има смисъл и е важно.
Водещ: Всъщност крайната цел е качествена журналистика.
Маргарита Пешева: Разбира се.
Мария Попова: Може би това, което и книгата и разговорът, който се създава, може да доведе до някакъв извод, е, че въпреки че технологиите се променят, въпреки че вече няма вестник на хартия, няма електронна медия, радио или телевизия, се върви към някакво съвместяване на аудио, видео и текст, в една нова среда, журналистиката сама по себе си и критериите как се създава едно медийно съобщение не се променят. Т.е. журналистиката продължава да изпълнява своите цели, да информира обществото за това какво става около него и по света, да създава някакво мнение и да спомага на това общество да осъзнае къде то се намира и как трябва да продължи да се развива.
Водещ: И правото си на избор.
Мария Попова: И правото си на избор. Журналистиката и въобще ролята на журналиста като такъв не се е променила. Независимо, че дали е професионален журналист, който е завършил примерно висше учебно заведение по журналистика, или е човек, който има желание да се занимава с тази журналистика или да запише някакви съобщения в своята фейсбук страница или в своя блог, целите на журналистиката остават непроменени.
Маргарита Пешева: Да, без съмнение е така. Но се променят някои журналистически форми. Примерно по едно американско проучване се прави прогноза, че може би последният вестник на хартия ще излезе 2025 г. Аз даже мисля, че и по-скоро ще дойде краят на хартиения вестник…
Мария Попова: Да, той Рупърт Мърдок беше известен с тази реплика, че ако досега сме започвали сутрин с кафе и вестник, сега ще го започваме с кафе и интернет. И това е казано преди доста години, когато още не беше толкова масово.
Маргарита Пешева: Но се променят журналистическите форми. Значи във вестника все повече изчезва разследващата журналистика. Разследващата журналистика, забелязвам тенденции в световен мащаб и у нас започна да се развива повече от телевизията като масова медия. Все повече превръщането, разширяват се границите и самите граници се стопяват между отделните медии. Вече е трудно да говорим за телевизията като такава, за радиото като такова, за вестника като такъв. Видеото стана вече видео по заявка. Т.е. отделните стари традиционни медии все повече се кросират. Те постоянно заличават разликите и границите помежду си и се получава една интегрална, единна медийна среда. В рамките на тази единна медийна среда някои форми се променят. Вие всички ще се съгласите, че в блоговете неимоверно се разшири потребителската информация. Но част от тази потребителска информация по някакъв начин започва да се преработва и дава възможност на читателя, на зрителя, на слушателя да бъде по-активен, и обратно, се преработва през самата медия, която и да е тя. Т.е. тя започва да участва, както в личния дневник, в блога. Ти публикуваш нещо, и както (…) откъде започна скандалът Бил Клинтън – Моника Люински, ами започна от интернет. Започна от един личен блог, в който беше разказана някаква част, той се беше докопал до определени пикантни подробности, и след това се усили медийно в трите големи национални телевизионни мрежи и вестници и се почна и се превърна в планетарен. И стана като по учебник. От тази гл.т. процесите в движение вече трябва бързо да се осмислят. Защото въпреки всичко е полезно върху тези процеси не просто да бъдем потопени само в прагматиката, а те да се концептуализират, да се осмислят, да се приведат добри практики…
Водещ: В крайна сметка да стигнат и до хората.
Маргарита Пешева: Да. Обучението за цял живот е моделът, който целият свят е приел вече за меродавен. Всички легитимни влиятелни университети, както и нашите Софийски и Великотърновски, и всички останали разбира се университети, просто всички до някаква степен не можем да имаме претенцията, че сме напълно компетентни.
Водещ: За да проумеем скоростта на медийната среда, да кажем кои понятия отпаднаха?
Мария Попова: Едно от понятията, за което имахме спор и всъщност отпадна, или по-скоро беше трансформирано, беше понятието „медийна демокрация”. Моето желание беше то да се влее в две други понятия – за медийна регулация, т.е. регулация на традиционните по характер медии и интернет регулация, където то вече съществува като понятия „виртуална демокрация”, и примерно е по-скоро свързано с активността на потребителите да наложат своята политическа гледна точка. Така че това беше едно от понятията, за които постигнахме единодушие, че само по себе си няма да съществува.
Водещ: Вече е остаряло.
Мария Попова: Не, не че е остаряло, а че може да бъде разгледано през различни гл.т.
Маргарита Пешева: Не, не бихме казали, че понятието е остаряло, но в речника в отделни понятия има известно преплитане на проблематиката, защото медийния свят е единен. Да кажем, в понятието реклама, ние го правихме с проф. Христо Кафтанджиев, и аз му благодаря, че той прие да участва в проекта. Той написа първата част, свързана с рекламната комуникация, аз написах как стоят правилата за реклама в българското законодателство, и то в един голям спектър от закони. В общи линии това, което написахме в това понятие се покрива донякъде със защита на потребителите, където от гледище на защита на потребителите се представят също един голям спектър от закони. И тъй като опазването на рекламата ,правилата на рекламата опират до защита на интересите на потребителите, от тази гл.т. сме обсъждали да намерим най-прецизните понятия, които биха могли да бъдат най-добре центрирани.
Мария Попова: Например около понятието „мултимедия” добавихме понятията „мултимедийна редакция”, и аз добавих и „крос-медия”, като някакво ново понятие. И мултимедийната редакция и кросмедийното производство са понятия, които се налагат през последните години като модел за по-ефективно управление на медиите от една страна, и от друга страна, за редуциране на техните производствени разходи. Тъй като когато имаме много канали и имаме много по-голяма по обхват аудитория, медийните собственици са принудени с екипа, с който разполагат и със средствата, с които разполагат да създават продукт, много по-качествен, същевременно насочен към много повече хора. И именно чрез формите на мултимедийна регулация това е възможно да се постигне.
Маргарита Пешева: През цялото време обсъждахме, че онлайн журналистиката при всички обстоятелства трябва да бъде дефинирана и представена, тъй като онлайн журналистиката, вече всички журналисти работят и за хартиения вестник, като жаргон употребявам понятието, и за сайта на самия вестник, който не съвпада, който дава новините в развитие. Така е в световната журналистическа практика. Т.е. за нас беше много важно от една страна да обсъдим какви са всичките ефекти на глобализацията и конвергенцията, които опират до медийния плурализъм, които са свързани с медийната концентрация и въобще медийната собственост, да разгледаме ефектите на цифровизацията, които са много важни, които са свързани и с регулацията, и със саморегулацията, и с медийното законодателство, да разгледаме ефектите на интернет. Защото много често с моите студенти се шегуваме, че това е нашата електронна четка за зъби, без която ние не излизаме или не можем да живеем без тази електронна четка за зъби, като един малко шеговит образ в общи линии. И последният ефект е свързан със саморегулацията. Т.е. опитахме се няколко основни течения в практиката на електронната медийна среда да ги осмислим, доколкото разбира се сме могли и са ни стигнали силите. Дали сме постигнали нещо, ще кажат читателите.
Водещ: Ако искате да видите цялото съдържане на медийния речник, www.bnr.bg, програма Христо Ботев. Там ще намерите линк, който ще ви заведе при цялото съдържание…
Маргарита Пешева: При издателство „Фабер”, качено е на сайта на издателство „Фабер”
Водещ: Обаче сега ми се ще да коментираме нещо по-различно. „Думите на медийния преход” по различен начин ли звучат за обществените медии и за търговските медии?
Маргарита Пешева: Не зная дали звучат по различен начин, но обществените медии са богатство на едно гражданско общество в рамките на ЕС. Тъй като медийният модел в рамките на ЕС е дуалистичен, той е съставен от търговски и от обществени медии. Целите на търговските медии и на обществените често съвпадат, но в крайна сметка това, за което Надя Обретенова говори и това, което националното радио и националната телевизия правят на този фестивал в Девин, е част от обществената мисия и функция именно на медии като националното радио и националната телевизия. Т.е. изключително важно е да се пазят обществените ценности. И от тази гл.т. развитието на обществения сектор е от стратегическо значение. От стратегическо значение да се развива този сектор, така че той да има хоризонт и да има стабилитет, да има един работещ модел на финансиране. Тъй като в момента върви публична дискусия за новия медиен закон. Ние с Маша Попова присъствахме на дискусията, която се проведе през юли месец в Гранитната зала и се обсъдиха някои проблеми. Основните проблеми, които бяха предмет на обсъждане на тази дискусия са свързани най-вече с това какъв да бъде работещият модел на финансиране на двете обществени медии, каква да бъде структурата и управлението на тези медии и как да се развива регулацията оттук насетне – дали чрез конвергентен регулаторен орган, или пък да останат двата отделни регулаторни органа – КРС като секторен регулатор и СЕМ. Така че този разговор е важен, той е важен за цялото общество. Нека да не прозвучи малко високопарно, но в крайна сметка за равнището на демокрация на едно общество в рамките на ЕС се съди и по отношението му към обществения сектор и по отношението му към обществените медии. Доколко се създават възможности те да се развиват равностойно и равноправно с търговския сектор, за да създадат една цялостна хармонична медийна среда, а не да бъдат задушавани финансово или да бъдат някъде сврени в ъгъла на медийния сектор и това да създаде асиметрична медийна среда, която няма да представлява интерес за международните инвеститори по моя скромна преценка.
Водещ: Всъщност доколко обществото е в състояние да направи своя избор да дава пари за обществените медии, а не този избор да бъде предрешен?
Мария Попова: Може би това, което бих искала да допълня е, че и да и не, т.е. думите се отнасят и по еднакъв, и по различен начин за обществените и търговските медии. От една страна, обществените медии са подложени на много по-голям процес на регулация от страна на различни законодателни и контролни органи, и това е свързано от една страна, със значимата социална функция, която те изпълняват, и с това, че социалните функции на журналистиката при тях трябва да са много по-силно изразени, отколкото при частните медии, защото това би било гаранция за това, което говорихме, за формирането на гражданско общество, за запазването на демократичните процеси в страната. Но от друга страна, част от думите се отнасят и по еднакъв начин и за търговските, и за частните оператори. Например и търговските, и частните оператори си създадоха свои интернет страници, които действат като нови информационни портали – нещо, което важи и за БНР, и за БНТ и за Би Ти Ви, да кажем. Т.е. всички търсят вниманието на своите интернет потребители, търсят захранване на информация от тяхна страна, качват предаванията, които са минали в ефир, след това могат да бъдат видени, в някакъв архивен вид могат да бъдат слушани и от интернет потребителите. Други понятия като мултимедийната редакция също важат по еднакъв начин и за частните, и за обществените медии…
Маргарита Пешева: Процесите са общи.
Мария Попова: Да кажем, Би Би Си беше много хубавият пример, който показва, че те въвеждат мултимедийна редакция, че се опитват да променят своята структура с цел по-ефективно да управляват информацията и да представят много по-разнообразна информация за своите зрители и слушатели – тенденция, която мисля, че върви в момента и в българските БНТ и БНР. Така че от гл.т. на журналистиката процесите са свързани. Ние се развиваме в един общ медиен пейзаж, и той не е само наш български, той е част от европейското медийно пространство и след това и от световното медийно пространство. И това, което трябва да се опитваме в България, предвид това, че не случайно се говори за медиен преход, да вземаме най-доброто като практика и като традиция от това, което нашите европейски колеги са постигнали и като регулация, и като саморегулация, и като някакви технически достижения, и същевременно да ги адаптираме спрямо конкретните социални и политически условия в България, така че обществото да може да ги използва пълноценно, а не да изпада в някакви стресови ситуации или да изпада в ситуация, когато това, което медията му предлага не е това, което той очаква.
Маргарита Пешева: Просто в Европа вече има единен медиен пазар. И ние като европейска държава сме част от този единен медиен пазар. Следователно както търговските, така и обществените медии работят в силно конкурентна среда, те са длъжни и технически, и като журналистика, и като чувствителност , разширяване на територията на собствената си продукция да бъдат на нивото на всички останали медии в ЕС. И вие виждате каква голяма конкуренция има между търговски и обществени медии, между самите търговски медии, между радиопрограмите, телевизионните програми, въобще новите услуги, които се появяват, новите медии, интернет сайтовете. Т.е. конкуренцията е много голяма и това само по себе си е една от предпоставките за демокрацията, част от развитието на демократичния процес и създаването на по-качествени програми. Защото при силния конкурентен натиск, за да можеш ти да имаш пазарен дял и да оцелееш, ти трябва да предложиш на зрителя по-качествен продукт, защото ако ти не го предложиш, ще го предложи твоят конкурент.
Водещ: Обаче и законът трябва да ти го разрешава.
Маргарита Пешева: Да разбира се, но законът в рамките на една европейска държава, европейското медийно законодателство има своите задължителни зони, които подлежат на хармонизиране. Т.е. българското законодателство задължително хармонизира определени зони, свързани с правилата за реклама и спонсорство, с правилата на медийната демокрация, изобщо има зони, които са задължителни. И ние транспонирахме директивата в българския медиен закон като в общи линии не направихме по-рестриктивни правила, нещо, за което и СЕМ отстояваше, настояваше да няма по-рестриктивни правила, т.е. правилата да бъдат толкова либерални, колкото позволява самата директива, тъй като знаете, че в ЕС ние нямаме право на по-либерални правила при въвеждане на техните норми, но бихме могли, ако решим, да въведем по-рестиктивни правила.
Мария Попова: А и законът при всички положения действа като една рамка, в която се дава свобода на отделните медии да се развиват по начин, който да е благоприятен и за тях като някакъв вид организация, и за аудиторията, към която те отнасят своите продукти. На медията, на работещите в медията, на ръководството на медията зависи, от тях зависи каква връзка ще правят те със своята аудитория, как ще кореспондират със своята аудитория, доколко ще се вслушват в очакванията на своята аудитория. И затова примерно световната тенденция е да се говори за все по-голяма пазарна ориентация на медиите, което не бива да се разбира само в процес на комерсиализация, а по-скоро в процес на това, че медията вече не е затворена сама за себе си, тя наистина държи на високите професионални правила за създаването на журналистически или информационен продукт, но от друга страна е склонна да отговаря на конкретните, моментните включително очаквания на аудиторията за това какъв продукт да й се поднася.
Водещ: И накрая нека да ви попитам какво липсваше досега в обсъжданията на медийния закон, нека така да го наричаме по-общо?
Маргарита Пешева: На мен ми се иска, когато се прави нов медиен закон, и трябва да се предложи нов модел на финансиране и управление на двете влиятелни обществени медии у нас, да се направи предхождащ съдържателен анализ. Какви са плюсовете и минусите при смяната на един модел с друг, какви са възможните рискове, какви са възможните последици, един предхождащ съдържателен анализ. Защото в сегашния медиен закон има модел за издържане на двете обществени медии чрез такси, който не сработи. Има разписан фонд за радио и телевизия, в който да влизат тези такси, който също не сработи. Значи каква е гаранцията, че няма да се случи да се изработи един модел, който отново да се окаже неработещ. Т.е. много важно е да се отдели проблематиката за правенето на нов медиен закон и нова работещ модел на финансиране на обществения сектор, който да не е инспириран и обусловен от кризата. Защото ние нямаме нужда от кризисно медийно законодателство. Имаме нужда от медийно законодателство, което има по-дълъг хоризонт, а кризата ще свърши, нали така. Ако не е тази година, догодина. Но хоризонтът на един медиен закон е по-дълъг и следователно моделът трябва да отговаря на добрите практики в ЕС, тъй като ЕС се оттегля от таксите, т.е. общественият сектор все повече се финансира чрез държавна субсидия и чрез цяла система от различни данъци. Право на българската държава и на парламента като законодателен орган и на българското правителство, което също има законодателна инициатива, е да преценят кой е този работещ модел, който най-добре ще бъде приложим за българските условия. Но при всички случаи той трябва да даде стабилитет на двете обществени медии, за да могат те да участват с нужния авторитет в една много конкурентна медийна среда която се разраства. Защото ако те нямат необходимото финансиране, а те имат ограничения пред рекламата, тъй като правилата в ЕС са такива, ако ние нарушим правилата за държавната помощ, ние ще търпим много сериозни санкции от ЕК. Следователно тези ограничения просто са ограничения, защото има държавна субсидия, това е нещо напълно естествено. Тогава нека всички да положим усилия и да видим как да се направи този работещ модел за финансиране, който да даде стабилитет, тъй като от година на година държавната субсидия за двете обществени медии поради навлизането на кризата намалява. Следователно се създава една сложна кризисна ситуация в самите обществени медии. И аз изхождайки от добрите практики във Франция, в Испания това което се случи, в едно интервю казах и сега го повтарям, нека да видим от медийния сектор коя е най-развитата част. В момента телекомуникационният сектор е най-добре развит. Телекомуникационните оператори са най-добре развити. Гаранция за демокрацията в една европейска държава е тази част от медийния сектор, който е най-добре развита , да плаща някакъв данък върху своите годишни приходи, за да може да се поддържа този стабилитет за развитие на обществения сектор. Давам си сметка, че това вероятно е трудно осъществимо, но нека да направим дискусия и да видим кой е този работещ модел. Дали ще бъде фиксиране на държавната субсидия със съответните правила на индексация от гледище на инфлация и други неща, но трябва да се измисли такъв модел, дали ще бъде с фонд или без фонд, дали в този фонд ще се заделят пари за обществени проекти на търговския сектор, тъй като обществената мисия не е монопол само на двете обществени телевизии. Търговските оператори също се стараят да участват в „Българската Коледа”, една голяма национална инициатива заедно с националното радио, националната телевизия. Нека да им отдадем дължимото. В общи линии има многообразни европейски практики. Проблемът е да не бягаме от този разговор и да не мислим дори за търговските оператори, че ако ние имаме слаби национално радио и национална телевизия, ще имаме силно Би Ти Ви, силна Нова, силно Дарик и т.н. Защото авторитетът на една медийна среда се изгражда и от обществения, и от търговския й сектор. Не се изгражда само от единия сектор за сметка на другия. Крайно време е да разберем, че всички сме в една лодка. И в рамките на тази лодка трябва да се грижим за общото ни лице, медийно лице.
Мария Попова: Бих казала че, и това, което пролича и на дискусията, която се проведе, в този закон според мене трябва да се обърне внимание не само на начина на финансиране на обществените медии и начина, по който те биват регулирани, но и трябва да се обърне внимание на такива неща като защита на авторските прави, защита на потребителите, които се оказват в се по-важни в тази силно конкурентна среда. Трябва да се обърне внимание на начина, по който се осъществява конкуренцията между различните медии на пазара, така че да няма доминация на една медия за сметка на друга. Т..е този тип регулация по някакъв начин също трябва да бъде упомената и разписана.
Водещ: Балансът наистина е много важен, но именно затова е тази медийна територия в „Клубът на журналистите”. Ние ще продължим да дискутираме тези неща.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.08.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010

И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.

В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.

Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.

За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".

Цената на сделката за НУРТС е 57 млн. евро

в. Дневник, Компании & Финанси | Татяна ПУНЧЕВА, Христо ПЕТРОВ | 23.08.2010

Със средствата е увеличен капиталът на дружеството, което ще управлява предавателите

Българската телекомуникационна компания (БТК) (която оперира на пазара с марката "Виваком") приключи сделката по продажбата на 50% от Националното управление"Радио и телевизионни станции" (НУРТС), съобщиха от телекома. Купувач е кипърското дружество Mancelord Limited. Промените в собствеността са вписани в търговския регистър. Според договора за покупко-продажба БТК прехвърля НУРТС на специално създаденото за целта дружеството на "НУРТС България" (собственост на Macelord) за цената от 57 млн. евро. Представител на Mancelord Limited в България e "Бромак" ЕООД, собственост на Цветан Василев, който е основен акционер в Корпоративна търговска банка. Сделката се очакваше от края на март насам, когато стана ясно, че БТК е сключила предварително споразумение с Mancelord Limited за продажбата на НУРТС и създаването на джойнт венчър с равни дялове за контрола върху антените. Съвместното дружество между БТК и Mancelord е "НУРТС България", чийто капитал вече е увеличен именно от 50 хил. лв. на 111.5 млн. лв. (с въпросните 57 млн. евро). "Целта на сделката е НУРТС да се превърне в конкурентен играч на пазара на дигитално разпръскване в България и в доставчик на мултиплекс услуги в национален мащаб. Националното управление ще се възползва от допълнителната финансова подкрепа, за да осъществи своята стратегическа програма за инвестиции, свързана с въвеждането на цифрово телевизионно и радиоизлъчване, както и за разработване на нововъведения в своята цифрова инфраструктура", поясняват от БТК в официално съобщение до фондовата борса. От компанията заявиха още, че според изискванията на Европейския съюз всички държави членки трябва да прекратят напълно аналоговото телевизионно излъчване до края на 2012 г. БТК се опитва да продаде НУРТС от 2008 г. насам, когато имаше оферта от австрийската ORS. До сделка тогава обаче така
и не се стигна. Настоящото споразумение с кипърската Mancelord беше подписано през март и одобрено от Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията през юни.
Освен че ще е собственик на антените, през които в момента основно се разпространяват БНТ, БНР и другите големи телевизии в страната, дъщерното дружество на БТК и Mancelord Limited – "НУР-ТС България" – е собственик и на компанията "Тауърком", която спечели търга за построяване на два от общо шестте мултиплексора (цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват телевизионен и радио-сигнал от 2013 г.). Другите четири мултиплексора ще се строят от латвийската "Хану про", след като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) я определи за победител в съответните търгове. В средата на юли "Хану про" спечели и търга за изграждането на платформата, която ще разпространява сигнала на БНТ и БНР. Тогава изпълнителният директор на "Мобилтел" Андреас Майерхофер разкритикува избора на латвийската компания. "Повечето критерии за оценка, заложени в тръжната документация, не подлежат на обективна проверка от страна на участниците. Самите оценки зависят изцяло от субективната преценка на тръжната комисия. Това според мен показва, че процедурата за избор на компания за изграждане на мултиплекси обслужва определени бизнес интереси", коментира за "Дневник" Майерхофер непосредствено след решението на КРС.

Стр. 4

БНТ и БНР са твърде различни да се обединяват

в. Сега | Силвия ГЕОРГИЕВА | 17.08.2010

СЕМ трябва да подобри мониторинга си и да реагира по-адекватно, казва шефката на културната комисия на Народното събрание Даниела Петрова

Визитка: Даниела Петрова е родена на 1 февруари 1966 г. По образование е юрист. Работила е като преподавател в катедра "Социални и правни науки" в ТУ във Варна. Областен ръководител е на женската организация на ГЕРБ в морската столица. Депутат и шеф на комисията по култура, гражданско общество и медии от юли м.г.

- Г-жо Петрова, какви идеи имате за новия медиен закон?

- Етапът, на който се намира законът, е стартов. По него работи комисия от експерти, според чийто оценки е минал първият етап на формиране на философията на закона. По този повод работната група проведе в последните дни на юли кръгла маса в МС. 2/3 от участниците в нея са юристи, другите са тесни специалисти.

- Защо не участват депутати от ГЕРБ? Нали те имат право на законодателна инициатива.

- Да, принципно имат. Но в групата участват заинтересовани страни от всички сектори. В момента е предварителната подготовка, при която експертната група ще предложи текстовете в суров вариант. Именно по този повод искахме да чуем навреме очакванията на сектора. И аз още не съм запозната с философията, но основните въпроси, които ще се обсъждат, са за обединението на БНТ и БНР, за мултиплексите и цифровизацията.

- Това значи ли, че депутатите на ГЕРБ нямат визия как да изглежда медийната среда?

- Не, депутатите на ГЕРБ има своята позиция. Но с нея на този етап не следва да ангажираме обществото. След като ни бъде представена позицията на МС, ще си кажем мнението.

- Какво е личното ви мнение за сливането за БНТ и БНР?

- То не се е променило, въпреки че очакванията са за обединяване. Да, но обединяване как? На всяка цена ли и в какъв вид – административен или юридически? Аз лично считам, че ще има дискусия по въпроса. Но каквото и решение да се вземе, според мен трябва да се запази спецификата на всяка една от медиите, защото те са различни като начин на функциониране. Т.е и под една административна шапка да са, трябва да имат относителна самостоятелност. Моята лична позиция е да не се обединяват с оглед различното финансово състояние на медиите.

- Други ваши колеги обаче искат сливане именно заради оптимизиране на финансовите разходи на двете медии?

- Оптимизиране може да се постигне единствено в администрацията, но не е ясно дали това ще доведе до по-добро качество. Всеки от администрацията познава по-добре собствената си медия.

- Предвиждате ли нови разпоредби за радиата у нас, например за ограничаването им?

- На този етап не. По-скоро може да се породи сега такава дискусия, но не считам, че разнообразието е излишно. По-скоро ми се струва, че по отношение на критериите за групи аудитории, по които се дават лицензиите, би трябвало да има детайлизиране. Защото се запознах, че самите лицензии се дават за честоти, касаещи близки по възраст групи – 25-35 г., 35-45 г., а това са хора в по-млада възраст с близки интереси. Т.е с една и съща концепция и програма би могло да се кандидатства за три вида честота, т.е три вида аудитория.

- Въобще къде смятате, че трябва да се подобри работата на СЕМ?

- Трябва мониторингът да се засили, да реагира по-бързо и адекватно. Защото щом има реакция сред обществото, явно има някъде проблем и трябва да се работи по-активно. Смятам, че СЕМ има административен капацитет, макар да намалихме членовете му. Но ние нямаме информация какво се случва в регионалните центрове на съвета. Оставам с впечатлението, че там не е направена обобщена информация. Може би скоро ще отправим към тях въпрос за ефективността от мониторинга, който упражняват по места.

- Как се отнасяте към идеята да се създаде фонд "Обществени медии", който да финансира обществени програми, създадени и от БНТ и БНР, но и от частните медии?

- Тази идея се завъртя в публичното пространство, но не съм чула различни мнения, за да направя обобщение. Бих казала личната си позиция, че това би било добре, тъй като по този начин ще се даде възможност да се работи в конкурентна среда, да се правят проекти, да се разширят участниците, които се занимават с обществени програми.

- Как ще се финансира този фонд?

- Би могло и от такси на хората, например такса "радио и телевизия", и от спонсори. Трябва да се помисли и да се реши каква ще е функцията му. Защото идеята е чудесна, но и друг път я е имало, а така и не е осъществена. Разбира се, трябва да се запишат гаранции, че в него ще влязат експерти по медии и по финанси, юристи. Парите трябва да се разпределят след конкурси и при пълна прозрачност.

- Малко набързо в края на активния политически сезон беше пришпорена културната реформа на ГЕРБ.

- Културната реформа в музикалните и сценични изкуства е дълго отлаган процес, за който над 20 г. се говори, но не е имало воля. И сега в период на криза, когато отвсякъде трябва да се правят икономии, трябва да се започне реформа и в тази сфера. Трудно се прави реформа без пари, но мисля, че средства за това има – заделени са 1.8 млн. лв. от МФ за обезщетения на хора, които ще отпаднат от системата – при пенсиониране, при съкращаване на щата.

- Въпреки че промените са известни, все още не е ясно какви ще са съкращенията.

- Оказва се, че в голяма част от културните институти няма съответствие между представен продукт и събрани финансови резултати и това, което дава държавата им дава. В някои театрални институти има ограничен брой постановки, които не могат да задоволят издръжката им. Например милион и нещо е издръжката на даден институт, а приходите му са 60 хил. лв. Последно това бе тиражирано за операта в Пловдив, но и в Шумен, Силистра и други градове приходът им от това, което дава държавата, е горе-долу 10 пъти по-малък. Знам, че във Варненския театър има 7 счетоводители. Кому са нужни 7 счетоводители? Това не е банков институт. В операта във Варна например има 3-ма. Двете институции съвместяват една сграда, но едната има 100 души колектив, другата – 240. Просто не знам каква дейност се развива. Затова ще има съкращения и при администрацията, и при професионалните кадри. Примерно за филхармониите – ясно е, че те си имат своите потребители, но човек не може всеки ден да ходи на филхармония. Ако толкова държи, може да отиде и в София на филхармония или софийската филхармония да гостува в Пловдив. Въпросът е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

- Хората казват, че навсякъде има потребност.

- Когато цифрите говорят… потребности и желания всеки има. Ето, оказа се, че всички искаме да гледаме Мадона – като дойде Мадона, всички идваме в София, гледаме Мадона. Тук е въпрос и да се участва в проекти и голяма част от средствата, които се събират от билети, да могат да се ползват в самите институти. Визията на МС е 65% от издръжката на културните институти да е от държавата, а 35% – от съответния ръководител, например чрез продажба на билети, привличане на актуални постановки.

- Защо така тайно се направиха промените, без широка дискусия?

- Какво значи широка дискусия? Всеки има достъп до медиите. Не смятам, че реформата се извършва на закрито. Дискусията трябва да протече в МК, тъй като там са професионалистите.

- Но когато слуховете вървяха по медиите, творците се надпреварваха да протестират.

- Не, нищо подобно. Няма непрозрачност. 5 срещи бяха проведени с всички директори на културните институти, в продължение на 10 месеца те са преки участници в планираната реформа. Имаше работна група, включваща ръководители на подобни институти, която се събираше всяка сряда в МК.

- Защо тогава недоволните бяха толкова много? Явно идеите им не са взети под внимание?

- Защото до този момент при хората от гилдията не е имало реформа, те искат да запазят статуквото, да си получават средствата. Ние всички сме хора с отношение към културата, но може би не навсякъде има добър мениджмънт. Просто културата трябва да излезе на пазара. Още в началото на реформата при провеждането на конкурси за директори някои хора се опитваха със стачки да извиват ръцете на МК, като налагат емоционални решения, което смятам за неправилно.

ЦИТАТИ

Човек не може всеки ден да ходи на филхармония, идеята е да се обменят сцени, да не се поддържат неработещи колективи.

Би било добре да се създаде фонд "Обществени медии".

Стр. 14

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден втори

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация

Публичен дебат за новия медиен закон. Ден първи

www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

Ще скроят ли шапката на обществените медии

в. Труд | Таня ДЖОЕВА | 28.07.2010

Да се слеят ли БНТ и БНР? Как да се финансират медиите? Кой да гарантира интересите на доставчиците на медийни услуги и кой да се грижи за потребителите на тези услуги?

Изброените въпроси, които засягат милионна публика, са ефектно опаковани в желание да се приеме нов, съвременен закон за медиите. През юни бе направена работна група за изготвяне на проектозакон, който да отмени сегашния Закон за радио и телевизия. Дискусията по основни правила в него почва утре в Гранитната зала на МС. Амбицията за нов закон за медиите е похвална. Недоумение обаче буди фактът, че идеята за обединение на БНТ и БНР е на дневен ред, въпреки че през последните месеци не увлече привърженици. Точно обратното предложението на шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов предизвика остро недоволство в двете медии и бе поставено под обстрел в гилдията.
Българската национална телевизия и Българското национално радио като две в едно.
Дали ключовата дума към идеята не е лобизъм?
Още повече, че двете национални медии вече са били под обща шапка.
През 1971 г. Партията решава единствените тогава национални медии да се слеят в Комитет за телевизия и радио като част от изпълнителната власт. Шест години по-късно те пак са разделени. Но след още 9 г. напъните за силен политически контрол върху медийното съдържание се подновяват. И те са обединени отново в КТР. Промяната слага край на експеримента.
Днес, 20 г. по-късно, духът на Живковия комитет възкръсна. На "Драган Цанков" 4 имат и друга шега, която чудесно илюстрира отношението на колегите към предложението на доц. Георги Лозанов. Един от аргументите в защита на неговата идея гласи, че в резултат на сливането ще се получи по-силен бранд. Името на общата структура, с други думи, ще е една, ударна и запомняща се. Е, като слеем БНТ и БНР, може да се получи БТР, тоест бронетранспортьор, шегуват се журналистите. В шегата, плъзнала из коридорите, обаче се усеща горчиво опасение за вмешателство и разрастващо се желание за политически контрол.
Европейският опит и кацането на Марс
Разбира се, за последните 20 г. медиите претърпяха революционна промяна. Интернет и цифровизацията несъмнено променят техния облик. Затова въпросът за сливането на обществените медии се поставя и в европейските държави – въпрос, допълнително засилен от финансови проблеми. Гъвкавост, спестяване на разходи са аргументи, с които идеята си пробива път. Но само в две страни – Португалия и Естония, където завършва без видим успех. В първите 3 г. сливането изисква инвестиции. Естонците за жалост и днес не могат да се похвалят с положителни финансови резултати.
В Унгария заради фалита на обществените медии те се сдобиват с обща шапка, но като гаранция срещу променливи политически настроения мандатите на директорите са девет години!
У нас, да припомним, генералните директори се избират за три години. Краткият срок е като застраховка на властта срещу непослушание. Сега се прокрадва идеята те да бъдат подчинени на културния министър и да се назначават от изпълнителната власт. Което със сигурност би ги направило силно зависими от властта и партийните интереси.
В Швеция парламентът навреме се отказа да експериментира с нови структури. Дебатът в скандинавската държава е поучителен с извода, че сливането би унищожило плурализма. И проектът е спрян. Наистина, що за обществени медии бихме имали без различни гледни точки, извинете.
"БНТ и БНР не са просто някакви фирми за производство на стоки за пазара. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на нови и непознати медийни субекти, нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени са длъжни да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани – почти като сценарий за кацане на Марс", смята Райна Константинова, директор на отдела за радио в Европейския съюз.
Интересите у нас и новини по матрица
Родният сценарий обаче е далече от прецизността на космическо кацане. Идеите дотук са с насипно състояние, а зад бъркотията прозират интереси, различни от обществените. Те са лични и корпоративни.
Първият въпрос, на който авторите на проекта и членове на работната група би трябвало да отговорят, е колко ще струва обединението и какво време ще бъде прахосано за съкращаване на едни администрации, създаване на други и т. н. Колко журналисти ще бъдат съкратени, а после ще се търсят нови. Отговорите не бива да се изчерпват с общи фрази. Има опасение, че вместо до икономии, скрояването на общата шапка може да доведе до раздуване на щата и повече
разходи.
Срещу идеята за сливане работят редица сериозни основания {виж карето с най-важните от тях). Например страхът, че в резултат на необмислени ходове кризата от БНТ (която е в дългове) ще се пренесе в БНР. Страхът не е напразен. Телевизията е по-скъпата медия и инвестициите ще се насочат към нея. Радиото ще се окаже в губеща позиция. Жалко, защото в последните години то се утвърди като пример за стабилност и успешно развитие, признат от Европейския съюз за радио и телевизия.
За 3 г. БНР пусна две нови регионални станции в София и Видин, на старт е и трета в Бургас. Сигналът му се чува и на места, където няма телевизия и частни радиостанции след нови 68 У KB предаватели. А с въвеждането на цифровите формати изглежда настъпи интереси на частни конкуренти…
Към технологичното обновление се прибавя и влиянието на БНР върху растящата му аудитория. Влияние, което се дължи на многобразието от позиции и на гласовете, изчистени от влиянието на чалгакултурата.
Загадка е как ще се управляват програмите в БНР, ако се реализира проектът "Лозанов". Сега една администрация отговаря за четири програми. Да речем, че моделът бъде разрушен. Какво ще дойде на негово място? Четири администрации? Всяка програма има продуценти, които решават творческите въпроси. Занапред как ще бъде? Задава се необозрим хаос, ако всяка програма по всеки въпрос пита така наречената "шапка"… Ако се слеят новинарските екипи на БНТ и БНР, ще гледаме новини по матрица. Не, благодаря.
Накратко сливането на обществени медии по модела на Би Би Си хем не води до създаването на второ Би Би Си, хем отнема години. Време, през което обществените медии ще губят влияние за сметка на частните.
Изглежда това е целта на готвената промяна…
Парите и СЕМ
Друга спорна идея е как да се финансират медиите. БНТ и БНР получават пари от бюджета и от собствени приходи. Сега се предлага създаването на фонд за обществени медии, отворен… за всички. Предложението за фонд, пред който да кандидатстват медийни проекти с обществено значение, е добро. Но парите във фонда би трябвало да се дават само на частни медии и в случай, че проектът не се родее с изданията на "Биг брадър"… БНТ и БНР пък да запазят обществения си характер с помощта на смесеното финансиране.
И съдбата на СЕМ е вързана с проекта. СЕМ ли ще решава на кого на даде пари от фонда и на кого – не?
Ако се слеят БНТ и БНР в Национална радио-телевизионна компания (НРТК), подобна съдба би следвало да сполети СЕМ и Комитета за регулиране на съобщенията. В противен случай прекалено много стават органите, които регулират медиите без ясна полза за обществото, което им плаща.
Позицията на управляващите засега е неясна. Официално ГЕРБ не стои зад предложенията, които възбудиха страховете. Проектът е като рожба на експерти, загрижени за обществената полза. Нещо, което изглежда все по-съмнително.
***
Две в едно
В подкрепа на запазването на самостоятелното съществуване на БНР и БНР могат да бъдат изброени редица аргументи. Ето по-важните от тях:
• БНТ и БНР имат над половин век самостоятелно развитие като национални обществени медии. Радиото печели аудитория от 75 г., телевизията -от 50 г.
• Съществуват разлики в програмното, технологичното и финансовото състояние на двете медии. Въпреки конкуренцията БНР успя да се запази като лидер на медийния пазар. Радиото е финансово стабилно, въпреки че получи с 9 милиона лева по-малко от предвидената субсидия. БНТ отстъпва по пазарен дял пред частните национални телевизии. "Сан Стефано"се зарази от финансовата криза на държавата.
• Толкова тежка структурна реформа се предприема в нормална бизнес среда, а не по време на сериозна финансова криза.
• Условия за успешен финал на мащабното преобразуване е подкрепата на хората, които работят в медиите. Засега такава липсва.

Стр. 17

Бойко бойкотира в. “Сега”

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

Някой иска да стане милионер чрез новия закон за радиото и телевизията

в. Сега | Радомир ЧОЛАКОВ* | 20.07.2010

Данданията около избора на генералните директори на БНР и БНТ мина. Хубава, лоша, всяка власт е от Бога и трябва да й се подчиняваме. Дотук – добре.
Сега остава да се напише новият закон за радиото и телевизията (ЗРТ), за да се успокои съвсем секторът и да се отдаваме на мирните си трудове. С новия ЗРТ работата е същата, както с генералните директори. На пръв поглед изглежда сложна, ама всъщност може да е и много проста. Може да е лесна, може да е тежка. Може да е и много тежка. Зависи как ще се подхване. Нека кажем коя според нас е леката и коя – трудната част. С което да дадем своя принос към предстоящата обществена дискусия.

Лесна част – частните медии

След 27-ата си поправка сегашният ЗРТ най-после беше напълно синхронизиран с европейските директиви. Тоест, директивите бяха директно преписани в него, с минимални творчески отклонения. Можем да се гордеем, че имаме един напълно европейски закон. И напълно либерален. Всеки може всичко. Да прави каквато си иска програма. Дя я променя както си иска. Да я излъчва откъдето си иска. Да я разпространява както си иска. По кабел, през мултиплекс, чрез спътник, през интернет, кой както може. Има малък проблем с дефинирането на това що е то телевизионна програма, но не бива да се издребнява. Едно по-общо определение ще свърши работа. И без това след една-две години то няма да има значение.
На рекламата е дадено "свободно". В радиото ограничения няма. В телевизията уж има ограничение до 12 минути на час, ама е разрешено пласирането на продукти, така че като се комбинират "модерните рекламни практики", може да се рекламира в 60 от 60 минути.
Лицензиране на телевизии вече няма да има. Няма смисъл. Докато ефирният ресурс беше ограничен и държавата го разпределяше, трябваше да има уж някакъв регламент. Откакто ресурсът стана неограничен и мултиплексите ще могат да качат 40 програми, а кабелът 400, какви лицензи да издаваш? Една регистрация и готово. Либерална медийна Аркадия. По-преди имах обичая да питам защо в София има 30 радиа, а в Лондон – 8? Защо англичаните са толкова прости, та са пуснали само 8 радиа, а не са използвали целия наличен радиоспектър, който е същият като софийския? Дали защото си мислят, че многото количество води до влошаване на качеството? Или гледат да не се прецаква рекламният пазар? Вече не питам. Не ми е работа и не ме интересува. Щом у нас сме решили моделирането на медийната среда да става с максимални исторически производствени разноски, така да бъде.
Прочее, в новия ЗРТ трябва да се копират с мишката от стария всички негови части, касаещи общите изисквания към програмите, рекламите, регистрациите и още това-онова и в тези си части законът е практически готов.

Преди три седмици публично с колеги зададохме въпроса какво ще работи в бъдеще СЕМ?

Гого Лозанов ще потвърди. Факт е, че този важен през прехода медиен регулатор остава без работа. Няма задачи. Няма да има вече лицензиране на електронни медии. Няма да има надзор върху спазването на рекламните ограничения, защото няма ограничения. Регистрирането на програмите може да става в КРС. Или в Министерство на културата. Където собствениците на радиата и телевизиите ще могат да регистрират и себе си, както е при собствениците на вестниците. Няма да има надзор за спазване на програмните параметри, защото няма програмни параметри. Плурализмът на съдържанията се гарантира чрез конкуренцията на телевизиите. Пак като при вестниците. За вестниците защо няма медиен регулатор? Има си Етична комисия, която ги мъмри, ако нарушат етичния кодекс. Ако сгазят някой закон, си има други органи. Впрочем Етична комисия си има и за електронните медии. За какво ще е СЕМ? Cut с мишката сегашния раздел "СЕМ" от закона и готово.
Истина е. Нов, ясен и стегнат ЗРТ може да се направи само с няколко движения с мишката. Ако не бяха т.нар. обществени медии. Ако можеше да се обособят в специален закон, ЗРТ щеше да е готов до две седмици. Ама не може. Щото така!

Трудна част – БНТ и БНР

Тази е била винаги най-трудната част в досегашните закони. Моят немски професор казваше, че точно тук законодателят си показва мръсното бельо. Трудно е, защото се опитва да го прикрие. Никога не успява, но е длъжен да опита.
Обединението на БНР и БНТ е технически проблем. Новото образувание може да се казва например Българска телевизия и радио (БТР). Обединението става пак с мишката върху сегашния ЗРТ. Преди 15 години го предложихме написано на пишеща машина, сега ще стане още по-бързо. Кучето обаче не е заровено тук. Кучето е заровено във въпроса кой ръководи програмата? Кой определя каква ще е програмата, заради която тези две медии се наричат "обществени"? Сегашният ЗРТ има един тежък конструктивен дефект – БНР и БНТ нямат програмни съвети. Няма такъв закон за обществени медии в Европа, в който да не е казано, че в обществените медии се изграждат обществени програмни съвети, които от името на гражданското общество определят параметрите на програмите. Колко новини, колко детски, колко култура и т.н. Нашият е единственият. Което води до шизофрения. СЕМ изпитва генералните директори за програмните им намерения. После вика, че трябвало да се разделят административното от програмното ръководство, ама не казва как. Ето, казвам ви как. С обществен програмен съвет. Впрочем в Закона за радиото на ген. Пенчо Златев от 1935 г. към Радио София има обществен програмен съвет от 17 души, от които 10 общественици. Чувате ли г-н Лозанов, онази контекстуално-исторически проблемна власт е тачила гражданското общество повече от демократичната! Не може така! Та тежкият проблем е да се измисли как да се композира този програмен съвет. Но без него не бива. Излагаме се вече много пред европейците.
Другият проблем ще бъде с "продуцентския принцип". Има идеи в новия закон частта за БНР и БНТ да бъде пронизана като червена нишка от т.нар. продуцентски принцип. Нямам нищо против. Нека само кажа, че понятието "продуцентски принцип" във всяка обществена телевизия, извън Би Би Си, се използва като евфемизъм за "ендемична корупция". В една телевизия в континентална Европа го въведоха като модернистичен експеримент, след което директорът лежа 18 месеца. И се отказаха. Може у нас да не стане така, но съм длъжен да предупредя.
Кой ще управлява БТР-а е второстепенен въпрос. Борд някакъв или надзорен съвет. Петчленен, седемчленен, колкото – толкова. Как ще се избират? Както се реши, но от СЕМ твърдят, че не искат повече да се занимават с тая работа. Правилно. И аз да съм, и аз няма да искам.
Всъщност най-уместната забележка по повод бъдещото обединение направи независимият продуцент Димитър Митовски. Той каза: "Ако след обединението ще има повече пари за програми, аз съм "за". Ако ще са по-малко, за какво ни е?"

Невъзможната част – финансиране на обществените медии

Стигнахме и до парите. Сега напускам хвърковатия тон на тези бележки и ви казвам абсолютно сериозно. Има натрапчива идея чрез новия ЗРТ да се създаде "Фонд обществени медии". Целта е в този фонд държавата да налива общо стоте милиона лева, които сега се отпускат целево за БНР и БНТ. За субсидия от този фонд ще може да кандидатства всяко радио или телевизия, ако прави "обществени предавания". БТР-ът ще кандидатства на равно основание. Управителният съвет на фонда ще решава. Може да реши, че частното радио в село Овче поле има толкова гениална идея, че заслужава пет милиона. А БТР-ът не заслужава.
Извинявайте. Доказал съм, че не съм подозрителен човек, но защо ли ми се струва, че който влезе в управителния съвет на този фонд, ще стане милионер в зелено за нула време? Хайде, всички да гледат! Кой иска да стане милионер?
——-
*Авторът е зам.-председател на работната група, която ще изготви новия закон за радиото и телевизията и бе сред кандидатите за генерален директор на БНТ.

Стр. 14

Битката за БНТ приключи, победителят ще триумфира днес

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 15.07.2010

Единият от кандидатите отпадна по трасето и накрая финишираха петима

СЕМ приключи вчера изслушванията на кандидатите за генерален директор на БНТ и днес с явно гласуване ще избере победителя. Шестима подадоха документи за участие, но до края останаха петима, след като бе установена принадлежност на Александър Бешков към бившата ДС. Радослав Главчев пък, който се явява за 8-и път, участва по-скоро формално.

Четиримата останали претенденти – Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и Радомир Чолаков, обещаха радикални реформи, въвеждане на продуцентска система, отстояване на обществения характер на БНТ. Повечето са на мнение, че трябва да отпадне ограничението за реклама в праймтайма на БНТ, поне докато трае кризата.

Вяра Анкова поиска държавата да се ангажира с реформата в телевизията и с предстоящата цифровизация по примера на ЕС – чрез целева субсидия или увеличаване на бюджета. Тя призова в новия закон да бъде ясно дефинирана задачата на обществената телевизия, да се допусне публично-частното партньорство, БНТ да може да участва в търговски дружества, да отпадне ограничението от 15 мин. реклама в праймтайма. Анкова отрече да е съучастник в източването на БНТ, нямала никакво отношение и към скандално раздутия бюджет на предаването "В неделя с" с Димитър Цонев. Но и не пое ангажимент да го свали от екрана.

Само Радомир Чолаков заяви, че сегашните 60 млн. лв. за БНТ са "ужасно много пари", и който не се справи с тях, не става. На въпрос за рекламата той подметна, че има идея за 2 млн. евро, но не посмя да я огласи, за да не я откраднат частните телевизии. Чолаков, който е и зам.-шеф на работната група за новия медиен закон, подкрепи сливането на БНР и БНТ и припомни, че като го предлагал още преди 15 г., бил поруган. Сега обаче идеята си проправяла път в закона. Кандидатът отписа младежката аудитория на БНТ, която била безвъзвратно загубена и предложи да се инвестира в предавания за деца.

"Ако младите видят на екрана на БНТ своите проблеми – ще гледат", опонира му задочно Светлана Божилова. Тя обеща конкурси за всичко и пълна прозрачност за разходите на БНТ. Наблегна и на стратегическото планиране. За погасяване на дълговете от 15 млн. лв. предложи заем от ЕБВР при изгодни условия. Шефката на студентската телевизия "Алма Матер" смята, че почти всички културни и образователни предавания могат да се финансират по европейски проекти. Божилова вярва, че българските домакинства биха давали по 6 лв. месечно за БНТ, ако я припознаят като "тяхната" телевизия.

Семеен канал пък се зарече да направи от БНТ Люба Кулезич. Първата й работа ще е да събере средства за култов тв сериал. Тя обеща да подчини цялата администрация на производството, защото "програмата е сърцето на БНТ". Приоритет ще й бъде създаването на журналистически стандарти. Кинокритичката се закани да провери издъно всички договори с външни продуценти и обществени поръчки заради съмненията за злоупотреби. Има идея за създаване на БНТ-колеж, в който да се обучават кадрите. "Аз не съм учила за мениджър. Аз съм мениджър по дух", обяви Кулезич.

—–ЧАДЪРИ

Политическите протекции зад кандидатите също бяха предмет на обсъждане. Чолаков декларира, че не се ползва с политически протекции, не е питал Бойко Борисов дали да участва в конкурса и няма никакво взимане-даване с президента. Люба Кулезич също изтъкна като свое предимство факта, че няма политически гръб. Същото заяви и Вяра Анкова, която за последно се видяла с президента покрай "Българската Коледа", а с премиера – още по-отдавна.