www.luboslovie.bg I 05.2015г.

Иван Такев е назначен за директор на пресцентъра на Министерството на образованието и науката, съобщава БГНЕС.

Заповедта за назначението му влиза в сила от 21 май. Досега Такев работеше в ТВ+, където водеше рубрика в сутрешния блок. Занимавал се е с PR и реклама между 1998 и 2001 г. като експерт в “Имидж” АД. Иван Такев е бивш отговорен редактор “Новини” и главен редактор на отдел “Публицистика” в Канал 1 на Българската национална телевизия.

В началото на 90-те години той беше част от екипа на публицистичното предаване “Отзвук".

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 16.04.2015г.

Лили Маринкова е новият директор на програма "Хоризонт" на Българското национално радио, съобщи медиата.

Назначението е одобрено от управителния съвет на БНР.

Досега Маринкова бе главен продуцент на държавното радио. Там тя водеше и предаванията "Разговор с Вас", "Хоризонт преди всички" и политическото "Неделя 150".

Освен в БНР, тя е работела и в някогашния Ефир 2 на БНТ и в Канал 3. Носител е на наградите "Репортер на годината", на "Сирак Скитник" за радиожурналистика и на голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 06.04.2015г.

Как доброто име носи пари

Успешна работа с медиите във висококонкурентна и динамична среда

Цел на обучението:

Да даде практически насоки за работа с медиите – съвети, работещи практики, насоки за избягване на често допускани грешки, тънкости за по- успешно медийно отразяване.

Обучението е подходящо за специалисти по комуникации, маркетинг специалисти, студенти и всички, които в работата си се налага под някаква форма да комуникират с медии.

Обучител: Ясен Гуев

Ясен Гуев е Главен Директор Корпоративна политика в Теленор България. Той е завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и се е обучавал по редица програми в САЩ, Австрия и Франция. Предстои му защита на дипломна работа в Euro MBA програмата на университетите в Маастрихт, Лайпциг, Варшава, Нант, Екс ан Прованс и Барселона.

Гуев има 9-годишен стаж като журналист в БНТ, репортер във вестник “Банкеръ”, редактор „Бизнес и финанси” в Mediapool.bg, водещ на предаването “Бизнеспул” по радио “Нова Европа”.

Ръководил е връзките с обществеността на БТК, “Евромаркет груп” и CEZ България.

ПРОГРАМА:

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ –   ФЖМК

ПЕРИОД НА ПРОВЕЖДАНЕ – 29. 04. 2015 г.  

НАЧАЛО: 14:00 часа

Модул I  – 14:00 – 15:30 часа

Кафе пауза – 15:30 – 15:45 часа

Модул II – 15:45 – 17:00 часа

Цена: 70 лв. Членовете на БДВО ползват 20% отстъпка от цената. За студенти и докторанти обучаващи се в редовни форми на обучение по “Връзки с обществеността” – безплатно.

Таксата се заплаща в български лева по банков път по сметката на БДВО, както следва:

Юробанк България (Пощенска банка)

BIC: BPBIBGSF

IBAN: BG05 BPBI 7940 1076 0532 01

Основание: Такса за обучение от /име на участника/

За обучението можете да се регистрирате като попълните следната форма:

/местата са ограничени/

Оригинална публикация

office@moustache.bg I 09.02.2015г.

Драго Драганов влиза в кухнята и кани любителите на вкусната храна на вечер, изпълнена с "фатална страст". В петък (13 февруари) едно от най-популярните лица на БНТ ще се присъедини към отбора на Dell’Arte Wine & Culture Club, за да зарадва гостите на заведението с невероятна комбинация от вкусове и аромати в уникални ястия, приготвени собственоръчно и то пред погледа на всички.

Началото на кулинарната си авантюра Драго ще постави със салата – микс от бейби спанак и рукола, круша и скариди, с воал от черен сусам. За основно е избрал тъмно пилешко филе, запечено с портокалов фреш и горчица и поднесено с черен и бял ориз, овкусен със сушени сливи. Финалът ще е грандиозен – оригинално италианско тирамису с тъмен шоколад.

"Драго е личност, чийто образ е изключително многолик. Той е певец, телевизионен водещ, конферансие в цирка. Малко хора обаче знаят, че е и отличен кулинар, а това е факт, който определено не бива да бъде пазен в тайна", споделя управителят на Dell’Arte Wine & Culture Club Антония Балабанова.

От ресторанта обещават готовите храни, приготвени от Драго, да гарнират с изтънчени вина, а невероятната обстановка на арт клуба ще допринесе с пълна сила за петъчната "фатална страст".

Цената на куверта е 25 лв., а адресът на Dell’Arte Wine & Culture Club е ул. "Д-р Любен Русев" 6 (Casa Viva Residence).

Резервирайте своята маса на 087 701 60 60.

Местата са ограничени!

Автор:
Агенция Moustache

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

 Оригинална публикация

www.24chasa.bg I 15.01.2015г.

Сутрешният блок на БНТ 1 "Денят започва" ще има двама водещи от понеделник. До титулярката Ася Методиева ще застане Даниел Михайлов. Той е с дългогодишен опит в медиите.

Бил е водещ в телевизиите "Европа" и "Канал 3", а преди това е работил в три радиа – "Меджик", FM+ и "Фреш". Михайлов е бил и програмен директор на радио "Меджик".

"Признателен съм за топлото посрещане на Ася Методиева и целия екип на предаването. За мен е важно, че стилът на водене на Ася е спокоен и задълбочен. Но тя имаше нужда от присъствието на още един млад и усмихнат човек до себе си", обясни Михайлов няколко дни преди да излезе в ефира на държавната телевизия.

Сутрешният блок остана с един водещ преди близо година. Тогава колегата на Ася Методиева Росен Цветков напусна БНТ, за да работи като разследващ репортер в Би Ти Ви. Оттогава Методиева води сама, като понякога я сменяха колежките Христина Христова-Любомирова и Аделина Радева.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 05.12.2014г. 

За трета поредна година фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фонд “Валя Крушкина” връчват наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“.
На специалната церемония на 4 декември, БНР, Студио 1, се събраха журналисти, представители на медии и различни неправителствени организации, за да отличат български журналисти, работещи за отговорна и независима журналистика. Общо 75 номинации със 160 различни материала, бяха получени в петте категории: Печатна медия, Електронна медия, Онлайн медия, Фотография и операторско майсторство, Млад журналист.
Носител на Голямата награда е журналиста Миролюба Бенатова, за репортажите й посветени на хората от родопските села, които всяка година изоставят семействата си, за да търсят препитание извън България и средствата, които връщат в икономиката на страната ни.
Носители на награда, в различните категории са:
Категория „ Онлайн медия“ – Николай Стайков и екипа на агенция Норешарски, за „От Ковачевица до Бахамските острови: Офшорните връзки на Делян Пеевски“
Категория „Електронна медия“ – Мария Цънцарова, БТВ, за „Политическият фантом, за който никой не иска да говори“
Категория „Печатна медия“ – Диян Божидаров, в-к “Сега”, за „Знаете ли какво е да умре дете?“
Категория „Млад Журналист“ – Николаос Цитиридис, информационен сайт OffNews, за „До Ленкница и назад – проститутки, далавери и ДПС
Категория „Фотография и операторско майсторство“ – Надежда Чипева, в-к „Капитал“, за снимките отразяващи „Как София се справя с последствията от градушката“.
Церемонията се реализира с подкрепата на: Societe Generale Експресбанк, Техем, ИНХОМ, Кока кола, Българско дружество за връзки с обществеността.
Медийни партньори: БНТ и БНР.

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg I 02.12.2014г. 

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев ще подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии, ако се оттеглят зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и областният управител на София-град Веселин Пенев. Двамата са назначения на Народна партия "Свобода и достойнство – част от Реформаторския блок, които от Патриотичния фронт искат да бъдат отстранени, за да не оттеглят подкрепата си от правителството.

Бинев съобщи за намерението си на едночасова пресконференция в Народното събрание, която даде заради реакцията на интелектуалци, културни дейци и медии срещу избора му. Другите варианти, за да се оттегли от поста, са оставката да му бъде поискана от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който го е предложил на поста, както и ако протестиращите срещу него дадат аргументи, които да не са клишета.

"Не свиря, не пея и не стихоплетсвам"

Слави Бинев е искал да поеме комисията за европейските фондове, но заради политическо решение той е бил пренасочен към друг ресор. Получил е предложението за културата и медиите в късния следобед на миналия четвъртък, по думите му 16.54 ч. Самото гласуване обаче беше три часа по-рано. Първоначално е отказал, но след това преценил, че с неговия седемгодишен опит в европейските институции като депутат в Европейския парламент ще може да привлече повече пари от оперативните програми и фондове. "Едва ли има по-подготвен човек от него по тези теми, ако не в държавата, то в българския парламент", посочи той.

След това припомни, че той бил единственият политик, който повдигнал въпроса за неясната собственост на медиите у нас на европейско ниво, заедно с "обидени и унижени журналисти". Той даде заявка, че ще осветли до физически лица собствениците на медии у нас, "а не да чуваме техните имена само по улиците". "Трябва да освободим медиите от техните зависимости – политически, икономически или каквито там има", добави той.

По думите му той не може да свири, да пее или да стихоплетства, но като шеф на комисията ще бъде мениджър на културните индустрии. Даде за пример културни дейци, които са се занимавали с мениджърски функции, и са похабили таланта си, и не са успели да ръководят, както трябва. По думите му като председател на комисията по култура и медии ще бъде администратор, а няма да дава естетически оценки.

"Не ги познавам тези хора, които ме критикуват по телевизията"

От думите на Бинев се разбра, че той не познавал "като личности" културните дейци и интелектуалците, които го критикували през последните дни в медиите. "Не мога да си представя, че хора, с които никога съм нямал вземане-даване, ме критикуват, все едно цял живот са ходили по мене, до мене, за мене…", посочи той и малко по-късно добави, че е видял много отмъстителни погледи сред тези хора.

По думите му сред недоволните срещу него имало и платени интелектуалци, и хора, увлечени от общото недоволство, и хора, които просто търсят лошия. На въпроси кои са платените културни дейци, Бинев посочи критикуващите го по медиите, но отказа да уточни кои са точно те. На питания кой им плаща той също не отговори, но не изключи това да бъде Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Според него единствено от Българската национална телевизия (БНТ) могат да се чувстват засегнати от негови действия, заради организираните от него протести през април 2013 г. От медията реагираха в неделя срещу назначението на Бинев. "Ако някого съм засегнал, извинявам му се", каза депутатът и по-късно се разбра, че точно в обществената телевизия ще бъде първото му интервю. По време на пресконференцията той нарече БНТ бюджетна телевизия, която се нуждаела от обществен контрол. "Някой трябваше да даде тон за песен. Никой не си зададе въпроса защо правя тези атаки срещу БНТ", посочи той.

За БИАД и чалгата

Бинев коментира и критиките към него, че е бил собственик на БИАД – един от емблематичните столични клубове за чалга музика. "Петьо Блъсков (бел. ред. – в момента главен редактор на в. "Труд") беше казал нещо много готино. Отишъл при него един политик, като мен и му казал, че някаква статия не била коректна. И Блъсков му отговорил, че продава вестници, не ги чете", разказа Слави Бинев. По думите му, ако трябва да направи нещо, което да му носи пари, да бъде бизнес, това ще бъде клуб с чалга.

"Но забравяте, че аз съм основател и на клуб "Библиотеката", където се изявяваха всички музиканти, които бяха отритнати, всички, които бяха опукани от властта", заяви депутатът. Според него репродукциите на Мона Лиза, които се продават около Лувъра, не са добри, но туристите ги купували.

Депутатът заяви, че не е чел само една книга – "Винету", както някои хора, имайки предвид премиера Бойко Борисов. На въпроси коя му е любимата книга, кой му е любимият композитор и коя му е любимата постановка той заяви, че не е подготвен за тази викторина, а никога не бил твърдял, че е най-интелигентният човек.

На въпроси за негови законодателни инициативи – примерно Закон за печата или Закон за продуцентите, Бинев посочи, че е не подготвен по тези теми. А и по принцип в такива ситуации се консултирал и с двете страни – лобита, по темата, за да стигне до решение. 

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 02.12.2014г. 

Медиите имат нужда от разумен и легитимен партньор в законодателната власт. Състоянието на медийната среда е такова, че е недопустимо ресорът да се неглижира и да се предлага като утеха на политици без опит в тази област, на които им е отказано да поемат други комисии, например тази по контрол на еврофондовете.
Особено притеснително е, че новият председател на комисията по култура и медии е в неприкрит конфликт с обществените медии – БНТ и БНР – а кандидатурата му предизвика остра реакция на различни професионални организации и изявени журналисти. Слави Бинев не притежава нито експертизата, нито авторитета, които биха му позволили да се занимава с проблемите на медийната среда, със статута, с гаранциите за независимостта или с професионалните стандарти в обществените медии. Всичко това поставя под въпрос възможността ръководената от него комисия да работи в конструктивен дух и изобщо да си сътрудничи с важна част от представителите на българските медии.

АЕЖ-България е на мнение, че страната, заемаща едно от последните места в ЕС по свобода на словото, не може да си позволи да губи нито година, а трябва незабавно да предприеме стъпки за подобряване на тази ситуация.

Неслучайно преди няколко дни, АЕЖ-България и редица водещи журналисти и общественици предложиха на парламента и правителството съвсем конкретни стъпки в подкрепа на отговорната журналистика.

Оригинална публикация