Мануела Дюлгерова – Тотева: Напрежението идва, когато си неподготвен

www.makethem.net I 16.01.2015

Мануела, здрасти и много ти благодаря, че отдели от ценното си време, за да си поговорим на тема презентации. Преди обаче да се гмурнем там, много ми се иска да те питам друго. Като четох биографията ти на сайта на БДВО, а и познавайки те от няколко години, имам чувство, че си била навсякъде и си правила всичко. Хайде кажи, какво не си била още, а ти се иска да бъдеш?

Първо, благодаря за поканата и успех на чудесния блог, който създаде и се оформя като поредната творческа инициатива с практичен привкус в твой стил. Относно питането ти – за мен човек трябва да преоткрива себе си и възможностите си ден след ден, без да спира, поставяйки летвата все по-високо, иначе се получава безметежно носене по течението, което изобщо не е типично за моя характер и зодиакален знак (Скорпион!). Определено последните десет години се отличават с трупане на много разнообразен опит в нестихваща динамика, което изисква огромна отдаденост и често води до компромиси с личното време за семейство и приятели и вероятно това обяснява усещането ти. Наскоро си правих равносметка какво следва, как се виждам след 5-10 години и установих, че е трудно, но не невъзможно да напаснеш желанието с реалните възможности, така че работя в тази посока. Някой ден искам да се посветя на писане, навремето исках да стана писател и журналист, тормози ме фактът, че сега нямам време. Струва ми се реалистично да вляза в ролята на учител и ментор, за да са още по-смислени годините прекарани в практикуване на професията и целия опит. Мечтая да имам шанса да се отдам на благотворителни каузи в области като подкрепа на деца и жени в риск, опазване на природата и ресурсите, защита на бездомните животни.

 

В последните години си изключително активна част от екипа на Българското дружество за връзки с обществеността и като такава имаш пряк поглед върху едно от най-важните събития за индустрията за годината – Годишните награди на дружеството. За онези от нашите читатели, които не са дотам вещи в ПР индустрията, ще обясним, че по време на наградите се представят и избират (от специално жури) най-добрите ПР проекти и компании за годината. Колко е важна там презентацията на участниците и влияе ли тя на крайната оценка на журито?

Представянето на проектите, участващи в конкурса, се провежда под формата на открити презентации пред журито, останалите участници, студенти, преподаватели и други представители на PR гилдията, които проявяват интерес към последните тенденции от практиката у нас. Това не случайно е вторият етап от конкурса, до който са допускат по-добрите и именно те получават реален шанс да грабнат статуетка в ръцете си. В този смисъл представянето по време на фиксираните 10 минути за презентация е от изключително значение – емоцията и езикът на тялото, тонът, възможността за отговори, двупосочната комуникация в реално време – това определя значителна част от крайната оценка на журито. Опитът в презентирането е важен и съветът ми към участниците в бъдещите издания на конкурса, е винаги да изпращат най-подготвения член на екипа си.

Имало ли е трудни за забравяне презентации по време на Годишните награди на БДВО и ако да, кое ги е направило такива? (Може и в негативен смисъл да погледнеш въпроса – толкова лоши, че е трудно да ги забравиш).
През годините на конкурса, който се провежда ежегодно от 2001 година насам, добрите или лошо поднесените презентации са били ключови за оценяването и те до голяма степен са накланяли везните нагоре или надолу. Смятам, че е непростимо, ако имаш самочувствието да се явиш на престижни професионални награди, каквито са организираните от БДВО, да не си в състояние да дадеш всичко от себе си, за да направиш най-атрактивната презентация и да спечелиш срещу конкуренцията. Няма да дам конкретни примери, по-скоро ще обобщя, че нивото на участващите проекти е добро и с годините се повишава. Като студент на Chartered Institute of Public Relations имах преди време възможност да получа база за сравнение с PR опита на Великобритания, държава, в която тази професия може да се похвали със завидно по-дълга история. Ще кажа, че нивото при нас достойно добро, а надеждата ми е най-вече в младите хора, които предлагат все по-нестандартни идеи и подходи за презентиране.

 

Била си и от двете страни на барикадата – и от страната на ПР агенцията, и от страната на клиент. Какви бяха предизвикателствата, когато трябваше да правиш презентация за клиент на агенцията, и какви са днес, когато трябва да оценяваш презентации на агенциите?
Опитът да си бил от едната или от другата страна, е предимство, което ми е дало критичен поглед. В общи линии, независимо от коя страна си, трябва да изпълниш сценария по възможно най-добрия начин без право на втори дубъл, особено когато печелиш нов клиент или проект. За да направиш ефектна презентация, за мен първо място трябва да покажеш, че познаваш бизнеса или организацията, да спечелиш доверие от самото начало, доказвайки заинтересованост. Горе-долу, като на интервюто за работа. Като ръководител комуникации на голяма компания от частния сектор днес съм в ролята на клиент и бих казала, че нещо, което е от значение и ми прави добро впечатление, е интерактивният подход. Честно казано мина времето, в което под „презентация“ имахме предвид единствено стандартни слайдове с повече текст и малко картинки. Ходя на доста събития, на които дори липсват слайдовете, а фокус е говорещият и неговите ораторски способности. Трябва да се търсят нови начини за убеждаване, както чрез визия, така и допир, вкус, мирис – ключовото за мен тук е презентиране, което докосва, създава емоция.

Разкажи ни малко повече за своя процес на създаване на презентации – коя част най-много обичаш, и за коя не остава много време. Как подхождаш към планирането, колко време отделяш за подготовка, за дизайн, за репетиции?

Живея на много високи обороти в бизнес среда, в която обикновено времето за презентация е твърде лимитирано с оглед спазване на крайните срокове. Но на първо място съм PR и като професионалист следва да отдавам значение на този процес. Обикновено в частта планиране си нахвърлям на лист хартия правоъгълници (слайдовете) и си структурирам съдържанието с първоначални идеи – винаги мисля по-трезво с химикалка в ръка, отколкото пред екрана. Следва пренасянето в електронен вид, което е оперативно ако съдържанието вече е налице. „Разкрасяването“ обикновено е умерено, като наблягам на диаграми и графично изобразени процеси, които улесняват възприемането, по-рядко снимки. Всичко е доста изчистено, но все пак говоря от страната на корпоративния свят. В друга област, разбира се, подходът ще е различен и са приемливи повече снимки, видео съдържание и т.н. Репетиция обикновено няма, но когато сам си подготвил презентацията, си достатъчно запознат с материята и едва ли е нужно да стоиш пред огледалото и да декламираш. Ако колега от моя екип ми е съдействал с подготовката, обикновено отделям време заедно да обсъдим, преди представянето пред дадената аудитория.

 

Как се чувстваш, когато трябва да говориш пред голяма аудитория? Как се справяш с напрежението преди важна презентация?

Дълго време професионално се занимавах с музика и излизането на сцена пред голяма аудитория беше почти ежедневие още в детството ми, изпълнено с клавирни продукции (концерти). Вероятно това ми е помогнало до известна степен, но днес не помня какво е чувството на притеснение и това дали говоря пред двама или двеста не ме кара да се чувствам некомфортно. Според мен напрежението идва, когато не си добре подготвен с информацията, която поднасяш, това разклаща увереността. Също така, ако предварително знаеш, че сред слушателите ти има негативно настроени, е минус и е възможно да ти повлияе негативно.

 

Имаш ли любими презентатори или говорители, или пък любими презентации? Кои са те?

Имам най-вече житейски примери, личности, с които съм се срещнала през професионалния ми път дотук и са се превръщали в модел за подражание.

Всички те са притежавали няколко основни характеристики, които се надявам да развивам – ясна и фокусирана мисъл, размах и сближаване с публикута от самото начало, умение за убеждаване без да се затрупва аудиторията с хиляди теоритични факти и аргументи, изчистени визии със семпли, но силни по своето послание акценти.

 

По традиция е време и за съвети към прохождащите презентатори. Кои са най-важните неща, които би им казала – как се става добър презентатор?

Нека използват всеки момент да упражняват и развиват умението да презентират добре. Вярвам, че ако го постигнат, ще им погомне от взимането на изпитите в университета, до печеленето на симпатиите на колеги и ръководители, а защо не и в личния живот. Винаги запълвайте със съдържание, за да ви запомнят и да вървите нагоре.

 

Петъчно с Мануела Дюлгерова – Тотева си говори Михаил Стефанов

 

Оригинална публикация

Алън Стивънс: Опцията “Без коментар” не трябва да съществува в бизнес комуникациите

www.manager.bg I 13.01.2015г.

Един от 10-те водещи медийни експерти на UK според The Independent Алън Стивънс, идва в България на 22 януари за еднодневно обучение по създаване, налагане и запазване на положителен медиен имидж, репутация и управление на кризи. Алън Стивънс притежава най-високото професионално признание – наградата The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE) и е единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността.

- Алън, ще ни разкажете ли повече за себе си?

- Според The Independent аз съм „един от 10-те най-добри медийни експерти в Обединеното кралство“. През декември, 2013 г. станах един от 20-те спийкъри, които притежават признанието The Professional Speaking Award of Excellence (PSAE). Това е награда, която се дава само на лектори с дългогодишен опит в различни държави и изключителни постижения и компетенции. Аз съм бивш президент на Global Speakers Federation и на Professional Speaking Association of the UK and Ireland. Аз съм единственият акредитиран професионален лектор в Европа, който е и квалифициран специалист по Връзки с обществеността, като член на Британския институт за връзки с обществеността. Зад гърба си имам доста издадени книги на тема работа с медиите и публично поведение, а последната – The Exceptional Speaker е в съавторство с Пол дю Тоа и беше публикувана през септември миналата година. От 1979 г. насам съм редовен гост на радио и телевизионни предавания, а през 1996 г. създадох Which? Online – платформа, включваща онлайн социални функции, години преди Facebook. И нещо любопитно! Лелята на моята пра-пра-пра прабаба е Мери Шели – авторката на Франкенщайн!

- Как започнахте кариерата си?

- През 1981г работих като журналист в списание – тествах коли и пишех за тях. Каниха ме често да участвам в радио и телевизионни програми, което прерасна в медийна кариера.

- Как всъщност работят медиите?

- Всички новини са свързани с “невероятните неща, които са се случили вчера”. Ако искате да се говори за вас, трябва да покажете на хората с какво сте специални и защо трябва да им “пука” за вас.

- Защо историите са толкова важни?

- Защото хората реагират на тях, дори и децата. Ето защо трябва да ги използваме, когато популяризираме продукти и услуги.

- Как да контролираме всяко интервю?

- Когато някой ви интервюира, целта ви е да предадете вашето съобщение възможно най-кратко. Задачата на интервюиращия е да разбере какво вие знаете и да ви помогне да го обясните възможно най-ясно. Всъщност се оказва, че вие имате общ интерес и вместо да се притеснявате от тях, се опитайте да ги виждате като партньори в пренасянето на бизнес съобщение. Ако подходите с недоверие към интервюто, не само че това ще бъде много неприятно изживяване за вас, но и ще прави всяка следваща изява по-трудна.

- Според вас опцията “без коментар” не трябва да съществува. Защо мислите така?

- Ако откажете коментар в интервю, всеки може да напише: “Компанията отказа да потвърди или отхвърли, че…” и да си измислят каквото си искат. Изглежда сякаш имате нещо, което искате да скриете.

- А какво ще кажете за мястото на социалните медии в една интегрирана медийна кампания?

- Социалните медии са просто още един канал. Вашето послание трябва да бъде едно и също във всички канали на разпространение. Просто вижте къде потребителите ви са най-активни и действайте повече там.

- Как да се справяме с трудните въпроси в интервютата?

- Подгответе се предварително. Ако интервюиращият стане агресивен, запазете спокойствие и се придържайте към същността на това, което сте подготвили и което искате да е основното ви послание.

- Има ли нещо, което не трябва да казваме на репортерите?

- Никога не критикувайте другите компании, а се съсредоточете в собствените си предимства. Никога не правете лични атаки. Никога не обсъждайте неща, които са предмет на съдебно производство. Никога не спекулирайте и не лъжете!

- А как да запазим репутацията си?

- Следете постоянно нивото на репутацията си с инструменти като Google Alerts и Socialmention.com. Опитвайте се да отречете възможно най-бързо нещата, които не са истина. Научете се да говорите уверено и ясно. И много важно – уверете се, че всеки служител знае посланието на вашия бранд!

Повече информация и възможности за регистрация за семинара на Алън Стивънс в София на 22.01 ще откриете
ТУК

 

Оригинална публикация

Старата власт си връща и пиарите

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

 

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

 

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

 

Оригинална публикация

 

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация 

България е лош пример за свободата на медиите

www.mediapool.bg I 03.11.2014г. 

"България е лош пример по отношение на свободата на медиите, а в индекса за свободата на медиите за тази година тя заема 100-но място от 180 държави. Това е най-лошата позиция в Европа и ЕС", каза на пресконференция в София Жерар Чоп – председател на швейцарския офис на международната организация "Репортери без граници".

Пресконференцията бе на тема "Свободата на словото в България – къде сме в Европа? И как да си върнем независимостта?". Тя е част от проекта "Демокрацията е процес", реализиран от фондация "Дарик" с подкрепата на швейцарския "Фонд за партньорство и експертна помощ".

Според Жерар Чоп най-големите пречки пред медийната свобода в страната са голямата концентрация на собствеността в медиите, която е гарнирана с пълна липса на прозрачност по отношение на собствеността. Отделно медиите и отделните журналисти са подложени на силен политически, икономически и търговски натиск. Медиите функционират в среда на постоянна корупция, нездравословна политическа и обществена среда, допълва швейцарският експерт.

"В разговор с български журналисти, те съобщават, че има много цинизъм, много автоцензура и силна липса на надежда. Симптомите не са никак добри. Журналистиката е огледало на обществото, следователно има още много какво да се направи. Дали трябва да се губи надежда и да се примирим – убеден съм, че не бива, нещата могат и ще се подобрят. В това отношение много може да помогне журналистическата солидарност", каза Чоп. Самият той е бил дългогодишен главен редактор на швейцарското обществено радио, а сега е медиен консултант и се занимава с оценка на качеството на швейцарските медии.

Друг участник в пресконференция бе експертът Тереза Ходлер, която е прекарала седем години в Русия след падането на комунизма. Тя признава, че е наистина много трудно за медиите да превключат от комунистическата система на контролирана преса към свободна преса.

"Трудно е, трябва много години, има връщане назад. Елцин приемаше свободата на словото и критиката, за кратко време в средата на 90-те години бе постигнато много високо качество на пресата, бяхме учудени", каза г-жа Ходлер. Тя обаче споделя, че след идването на власт на Владимир Путин свободата на словото си е отишла.

"През първото лято на неговото управление се случи трагедията с подводницата "Курск" в Баренцово море и репортерите, дошли да отразяват, показаха как руските военни отказват чужда помощ, за да спасят хората. Само след няколко месеца независимата телевизия НТВ беше затворена, собственикът ѝ бе пратен в затвора, а след това – принуден да отиде в чужбина. Останаха някои независими медии, като "Независимая газета", но те са малко на брой, малки и оцеляват трудно. Над 20 журналисти са убити в този период, една от тях е Политковская", коментира Ходлер.

Според нея проблемите в България не са толкова тежки, колкото в Русия, но има някои сходства.

Журналистът Асен Йорданов от "Биволъ" напомни, че след влизането на България в ЕС е започнал организиран процес на изкупуване и монополизиране на медии. "Процесът беше финансиран от една конкретна банка, която в момента се срива и предизвика криза", каза Йорданов.

По думите му това е илюстрация за пагубните порочни процеси, които протичат в българското общество. "Сега обаче нещата са много по-ясни вследствие на тежкия провал на КТБ и публичната информация за това. В битката за свобода на словото България няма да получи помощ от управляващите, в продължение на години те демонстрират само стремеж за овладяване и пресиране на медиите", каза той.

 

Оригинална публикация 

Една предпочитана практика на пиара

www.manager.bg I  03.11.2014г. 

Редица европейски и американски пиар специалисти в последните години предпочитат да изпращат изявление от името на дадена личност, вместо прессъобщение.
Тази практика се прилага най-често в случаите, когато има вече потвърдена голяма новинарска история. Например продажбата на спортист на друг отбор. Или заемането на висша ръководна позиция на даден нов или познат кадър на компанията. Изявленията са полезни на репортерите също, когато е сключена дългоочаквана сделка за продажба и журналистите имат нужда от допълнителна информация по формата на цитат, за да съставят текста си.
Пиар изявлението се изпраща на печатните и електронни медии, за да го цитират или на телевизиите, за да го прочете водещият на новините. Смята се, че то се пише, когато изглежда безсмислено да се изпраща подробна информация за сделката или трансфера и е по-полезно по-скоро да бъде одухотворена историята с думите на реален участник. Освен това е полезно в кризисния пиар, когато отделът по комуникации смята, че отговорното лице не е готово да говори на живо за проблема, а медиите имат нужда от негови думи, за да не се забави публичният отговор в кризата и да не тръгнат спекулации и слухове.
Какво представлява изявлението, написано и изпратено от пиара?
То е дълъг цитат от името на даден човек. Но не по-дълъг от половин страница. Как се пише? След като се разговаря с конкретната личност, която представлява интерес за журналиста и има отношение към новината, изявлението се пише от първо лице. Без да се поставят кавички – практиката в някои европейски държави и в САЩ е наложила изявлението като инструмент на външните комуникации и е ясно, че става дума за дословен цитат от името на някого.
Ето един пример от Щатите, където тази практика е по-популярна:
Изявление от Джо Футбол във връзка с продажбата му на отбора Джайънтс
Да играя за Джайънтс е голяма радост за мен. (примерно – б.р.). Оценявам това, което ме научиха в Райдърс, но виждам, че с идването на новия им треньор и смяната на мениджмънта искат да установят нова система от играчи, която залага на различни лица. Няма лошо. И аз продължавам напред.
Джайънтс са добро попадение в кариерата ми и се радвам, че ще намеря нов дом там. Запознах се с треньора и останалите играчи тази сутрин. Стори ми се, че ще се разберем.
Лекарят ми каза, че рамото ми е добре, така че ще мога да хвърля всички сили в играта и да помогна колкото мога. А и да се докажа в новия отбор.
……………………
За интервюта: Господин Х, публични комуникации на Джайънтс
тел.: 555 … … …
електронна поща: mrx@giants.com
——————————————————-
Текстовете на изявления, изпратени от пиар специалисти, се смятат за удобни за двете страни – както за репортера, който иска да цитира човек в центъра на събитието и му трябва информация бързо, така и за пиара, защото често в разгара на събитието няма време и смисъл да се пише прессъобщение.
Източник: MarketingAbout.com

 

 

Оригинална публикация 

 

Опасните митове за пиара

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

 

Оригинална публикация

Етика и пари в журналистиката и ПР-а

www.nbu.bg I 21.10.2014г. 

ЕСЕННА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
20 и 21 ноември 2014 г., 10 часа, НБУ, заседателна зала на библиотеката

Департамент “Масови комуникации”

Примерни (не задължителни) подтеми за обсъждане:
1. Етичните кодекси и практиката на етичните комисии в България
2. Платена информация и дезинформация
3. Свободата на Мрежата – свобода на троловете
4. Употребени ли са медиите в България?
5. Ясни собственици на медиите, ясни взаимоотношения с потребителите
6. Възможен ли е ПР журналист?
7. Етика срещу финансова зависимост
8. Кой да плаща за журналистиката, за да не бъде зависима?
9. Обслужваща ли е ПР професията?
10. Пари срещу морал – кой побеждава в България?
Заявки за участие – до 12 ноември 2014 г. на адрес: masscom@nbu.bg

Научен ръководител на конференцията: проф. Владимир Михайлов, д.н.
Координатор: гл. ас. д-р Тодор Панайотов; e-mail: tpanayotov@nbu.bg.

 

Конкурсът за най-добра рецепта с люти чушки на Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 с удължен срок

www.culinaryfestival-bg.com

I 20.10.2014г.

На 23 септември тази година стартира конкурсът на  Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 (А.Р.И.З  – 7) за най-добра рецепта с люти чушки и с него беше поставено началото на Националния празник на лютата чушка в България, който ще се чества всяка последна събота на месец септември.
Конкурсът беше планиран да се проведе в рамките на един месец и рецепти на желаещите да се събират до 23 октомври. Първият етап на конкурса тече с гласуване за най-добрата рецепта във Фейсбук на официалната страница на празника на лютата чушка и едва след това 21-членно жури ще избере най-добрaтa рецептa за всяка една от трите категории – „Разядка“, „Супа“ и „Основно ястие“.
Към днешна дата, конкурсът се радва на голяма внимание и вече са събрани оригинални рецепти от повече от 10 населени места, като всяка носи по нещо много характерно за дадения район. Досега няма нито една дублирана рецепта в нито една от категориите, което доказва разнообразието и богатството на българската национална кухня. Сред участниците има и мъже, чиито рецепти по нищо не отстъпват на рецептите на дамите, които по-често са домакините вкъщи. Най-младият  участник в конкурса е на 23 години, а най-възрастния – на 72 години.
За да може всеки желаещ да се включи със свое предложение, организаторите А.Р.И.З  – 7 удължават срока за събиране на рецепти до 30 ноември 2014.
Към 21-членното жури се включи и още една дама, която ще помогне да се отличи най-добрата рецепта – Мартина Павлова. Тя е главен редактор на единственото българско списание за лайфстайл и хармония GoBIO.
Условията остават непроменени. Всеки участник има право да участва в една или във всички категории като изпрати своите рецепти на имейл info@culinaryfestival-bg.com или като попълни бланката за рецепти и задължително приложи снимка на приготвеното ястие, име, възраст и координати. Единственото изискване към участниците е да са навършили 18 години към 30.10.2014 г.
След предварителния етап на класиране, които тече паралелно със събирането на рецептите в официалната страница на Празника на лютата чушка във Фейсбук, рецептите ще бъдат оценени от жури в състав:
Председател: Пеньо Иванов – шеф
И членове :
Лео Богдановски  – журналист
Валери Йонев – шеф
Роксана Рок – собственик Хайлайф
Лора Скорчева – журналист
Евгени Гунчев –  шеф
Галина Василева – шеф
Борис Христов – журналист
Костадин Ралев – собственик на бизнес – ресторантьор
Милка Русева – шеф
Жоро Николов – шеф, ресторантьор
Боряна Дряновска – журналист
Дияна Кьосева – шеф
Елена Кристиано – управител на „Christian of Roma group“
Ясен Илиев – шеф
Росен Клинчарски -шеф
Боряна Антимова – журналист
Васил Гъдев – хотелиер, ресторантьор
Венцислава Вирчева – шеф
Алеко Дянков – журналист
Любляна Спасова – журналист, ПР и собственик на бизнес
Мартина Павлова – главен редактор на единственото българско списание за лайфстайл и хармония GoBIO.

Изпратилият рецептата победител от всяка категория ще бъде отличен с парична награда в размер на 50 лева. Всеки участник ще бъде удостоен с почетна грамота.

Допълнителна информация за Празника на лютата чушка:
От тази година Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите – 7 инициира създаването на официален празник на лютата чушка в България. Денят на лютата чушка ще се отбелязва веднъж годишно, всяка година, в последната събота на месец септември. Тази година датата е 27 септември.
Идеята идва от широката употреба на тази подправка и продукт в традиционната ни кухня, както и присъствието и в част от народното ни творчество.
Лютите чушки имат и редица полезни действия, които много хоре не познават. Идеята на един такъв празник е повече хора да се запознаят и да започнат да ги използват в ежедневието си, което да подобри по естествен път здравето на българина в унисон с традициите ни.
Съдържанието на  капсацин в чушките им придава пикантен вкус с лека до интензивна лютивина. Капсацинът въсщност е мощен инхибиор на субстанция Р, невропептид свързван с редица възпалителни процеси в организма. Две чаени лъжици червени люти чушки осигуряват около 6% от дневната нужда на организма от витамин С и повече от 10% от витамин А, който е от изключителна важност за лигавичните мембрани на белия дроб, стомашно-чревния тракт и пикочните пътища и защитава организма срещу навлизащи патогени. В допълнение капсацинът притежава облекчаващо действие при болки, предизвикани от диабетна невропатия и псориазис, остеопорозни болки и др.
Въпреки  че се приема, че лютите чушки произхождат от Мексико, Перу и Гватемала, където местните индианци ги отглеждали още преди повече от 2000 години и Христофор Колумб ги пренася в Европа, в почти цяла България растението се отглежда безпроблемно и има добър добив. Нещо повече – лютата чушка вече се е превърнала в част от националната ни идентичност, бит и култура. С Празника на лютата чушка ние искаме да запазим  тези наши национални характеристики и да се отличим в мултикултурната среда на Европейския съюз, както и в условията на засилващата се глобализация.

9 идеи за безплатна реклама

www.manager.bg I 16.10.2014г. 

 

Когато продажбите намалеят заради финансови проблеми, първото перо, от което се реже, е бюджетът за реклама.
Дори и тогава рекламирането на продукта или услугата трябва да продължи, съветва електронното
издание на американското сп. Entrepreneur. То дава няколко практични идеи как да рекламирате, когато бюджетите са оскъдни.
Съветите са следните:
Станете експерт. Пращайте новини за бизнеса си на местни вестници, журналисти с икономически ресор и професионални организации, които да включат информацията ви в техния електронен бюлетин. Потърсете сайт, който е съгласен да публикува информацията ви редовно и дори да я обособи в отделна колона. Когато нещо е публикувано, го копирайте и разпространете на клиентите и партньорите си.
Бъдете публичен лектор. Организаторите на професионални срещи в браншовете винаги търсят представители на бизнеса, които говорят добре и могат да участват в конференции и презентации. Изберете тема, която е свързана с личния ви бизнес опит, така че да не се пропусне споменаването на името и дейността на компанията ви.
Преподавайте в курсове за обучение и преквалификация. Така редица потенциални клиенти ще ви възприемат като експерт и ще разказват за бизнеса ви.
Награждавайте лоялните клиенти. Предложете безплатни стоки или услуги на всеки ваш клиент, които ви е довел нов потребител.
Изпращайте редовни рекламни имейл съобщения. Напомняйте на настоящите си клиенти за себе си и какво се случва с вас.
Извлечете максималното от (безплатните) връзки с обществеността. Винаги, когато има събитие, свързано с бизнеса ви, което засяга местната общност, изпращайте информация до медиите.
Дарявайте. Отделяйте пари за благотворителност. Помагайте. Дори и медиите да не го отразят, пак ще се разчуе.
Направете блог или участвайте в интернет форум. Така ще привлечете трафик към уебсайта си и ще получите обратна връзка с клиентите.
Партнирайте си с други местни предприемачи. Съчетайте бизнеса си с техния, ако уважавате името им. 

 

 

Оригинална публикация