Publicis Consultants MSLGROUP разширява екипа за медийни анализи

www.economy.bg I 19.02.2015г.

Мартин Милиев се присъединява към агенцията като ръководител на отдел „Медийни анализи“, докато Мая Марашлян поема ролята на директор „Методологии и иновации на анализа”

Специализираното звено за медийни анализи на ПР агенция Publicis Consultants MSLGROUP разширява своя експертен екип, за да отговори на нарастващото търсене на услуги в тази сфера, обявиха от агенцията.

Мартин Милиев се присъединява към екипа като ръководител на отдел „Медийни анализи“, а досега изпълняващатa тази длъжност, Мая Марашлян, ще заеме поста мениджър „Методологии и иновации на анализа”.

Преди да се присъедини към екипа на Publicis Consultants MSLGROUP, Мартин е изпълнявал високи управленски функции в редица агенции за бранд консултации и медийни изследвания, обслужващи широк набор от клиенти, опериращи в сферата на бързооборотните стоки, ИТ, телекомуникациите, фармацията, финансовите услуги и неправителствения сектор.Милиев има бакалавърска степен по международен  бизнес и икономика в Western Washington University и MBA в The University of Tampa.

 

Мая Маршлян ще поеме ролята на ръководител „Методологии и иновации на анализа”.

Тя ще се фокусира върху разработването и имплементирането на нови изследователски методологии, които съчетават традиционен медиен анализ с по-съвременни практики за потребителски проучвания.

Мая има бакалавърска степен по Източни езици и култури/Междукултурна медиация, от Римския университет Ла Сапиенца и в момента прави магистратура по Дигитална Антроплогия/Културна и социална антропология в НБУ. 

Publicis Consultants MSLGROUP е специализираната агенция за връзки с обществеността на Publicis Groupе в България. 

 

Оригинална публикация

 
 

 

 
 

БНТ 2 разпитва кметове с нови студио и водещ

в. Дума | 16.02.2015 | Стр. 5

БНТ2 отново връща в ефира си публицистичното предаване "Питай кмета". В годината на предстоящи местни избори градоначалниците отново ще бъдат разпитвани в ефир, но този път от нов водещ – журналистката Ивета Шилигарова. Студиото на предаването също е с изцяло обновена визия. Зрителите могат да гледат "Питай кмета" два пъти месечно от 17,30 часа, а първата серия се завъртя нас на 13 февруари с гост зам.-кметът по строителството в Столичната община Ирина Савина.
През 2011 г. телевизията пусна "Питай кмета" като рубрика в предаването "Местно време". Идеята на екипа бе то да бъде връзката между жителите на София и кметовете на различните столични райони. В серия от репортажи предаването показа проблемите и проектите във всички 23 района на столицата. През 2013 г. то напусна границите на София, за да види как живеят и от какво се вълнуват хората в градовете и селата, част от Софийска област – Сливница, Драгоман, Костинброд, Ихтиман и Самоков.
Новата водеща на "Питай кмета" е част от екипа на БНТ 2 в София от самото създаване на канала през 2010 г. Зрителите могат да я видят сутрин в "Добро утро с БНТ 2" в преки включвания от различни точки на столицата. Проблемите на града Шилигарова показва всеки петък и в публицистичното предаване "Местно време". Завършила е журналистика в Софийския университет, а сега специализира политология.

Стр. 5

Не може само с реклама, трябва и пиар!

www.manager.bg I 08.02.2015г.

Много мениджъри наричат пиара "безплатно рекламиране". Твърдението не може да бъде по-далеч от истината, според Мъри Нюлендс – автор в американското списание Inc.

Пиарът не е нито рекламиране, нито пък безплатен, отбелязна тя. Всъщност, той може да струва много скъпо. "НАИСТИНА скъпо", пише Нюлендс. В зависимост от това как се използва. Защото е интензивен процес на труд, който изисква време.

"Въпреки че може да прозвучи като клише, днес връзките с обществеността ще дадат на бизнеса ви най-голяма възвръщаемост на инвестицията от маркетинг бюджета", смята авторката. Тя настоява, че пиарът има големи предимства пред купуването на реклама, въпреки че предприемачи и хора от бизнеса не го разбират. 

"Пиарът работи чрез посрредници", продължава тя. Тъй като често е сравняван с рекламата, той може би е един от най-зле разбираните маркетингови инструменти. Основите му включват работа на посредници, които комуникират с аудиторията и оказват влияние върху нея. Тези посредници може да бъдат фирмени говорители, финансови анализатори, инвеститори, лидери на мнение, които поставят тенденции, експерти от индустрията, клиенти, служители. Даже електронните и печатни медии. 

Обикновено бизнесът по-трудно контролира тези медиатори, въздействащи върху публиката. Затова да се прави пиар е по-трудно, отколкото да се работят много други дейности за директен маркетинг, допълва Нюлендс.

Пиарът се развива в хаотична среда, връхлитана от събития, нови хора от значение, динамична и извън рамките на едно купено рекламно пространство. Рекламата, от своя страна, е нещо по-приятно за мениджърите, защото им предлага контрол върху нея. Но това не означава, че е по-ефективна. В нея компанията одобрява маркетинговите съобщения, идващи от нейно име. Тя ги поднася с графики с данни, поставя ги където пожелае и така успява да достигне публиките, които иска да достигне. При пиара не е така. За да накара бизнесът широка публика да чуе за него, или продуктите му, той трябва да действа с цялостна, интегрирана стратегия. Няма времето да харчи пари за незавършени идеи. Трябва да избере посредник, който да действа, познавайки конкуренцията добре, познавайки индустрията, контекста, в който се разгръща продукта или услугата, клиентите, техните интереси. Посредникът трябва да разбира защо има нужда те да чуят това, което бизнесът иска да каже.

Пиарът е важен за бизнеса, защото е личен. В рекламирането може да има демографски критерии към аудиторията, но отделните хора в нея ще останат в най-общата си част предимно анонимни за компанията. Дори да тя да е достигнала някакви фокус групи, след като е определила нуждите им чрез пазарни изалседвания. Пиарът е най-насочен към индивида. 

Той създава доверие. Развива се на базата на множество залужили уважение източници. Съобщенията, изпратени от него, носят повече доверие заради надеждността на източниците, които застават зад марката чрез текст или споделено мнение. Опитът за продажба не е директен, както при рекламата. 

Комуникацията е широко отворена и за други теми. Може да не е свързана само с офертата за продажба. Може да предложи добавена стойност. Дава възможност да се говори с недоволния клиент за предложението на конкуренцията. 

"Пиарът не е безплатна реклама. Той означава опортюнистично мислене и оценяване на това, "което си заслужава да бъде новина". Ако бизнесът ви е способен да го стори, пиарът ще му помогне да изглежда по-влиятелен, по-голям и по-важен", казва още авторката. 

 

Оригинална публикация

Проучване: 5% от глобалните потребители на мрежата ползват софтуер за блокиране на реклами

www.manager.bg I 05.02.2015г.

Около 5 на сто от всички глобални потребители на интернет, или 144 милиона души по света, използват софтуер за блокиране на рекламите в мрежата. Това сочи проучване на американския сайт Business Insider, основано на данни от PageFair и Adobe. Данните се отнасят за второто тримесечие на 2014 г. Най-голяма употреба на блокиращите рекламата програми е имало сред хората, използващи интернет браузърите Chrome и Firefox, посочват авторите. 

Друг нов доклад – на "Файненшъл Таймс", твърди че най-големите технологични компании, включително Google, Amazon и Microsoft, вече плащат на компанията Adblock Plus, за да премахва блокирането на реклами в техни уебсайтове. Твърди се, че някои от тях плащат за това 30% от рекламните приходи, които ще спечелят впоследствие, след като тези реклами бъдат отблокирани. 

Според авторите онлайн гигантите са принудени да го правят, защото в глобален план все повече хора използват на компютрите си софтуера за блокиране на реклами. Той става все по-голяма заплаха за интернет бизнесите, които разчитат за съществуването си на рекламата. Някои компании, значително ощетени от програмата Adblock Plus например, търсят обезщетение от Eyeo – германската фирма собственик. 

 

Оригинална публикация

 

Седмични новини за маркетинг и реклама (6 февруари)

www.capital.bg I 05.02.2015г.

All Channels с две награди от асоциацията по човешки ресурси, "Медиарисърч България" смени името си на Нилсен Адмосфер България, Facebook Awards 2015 приема заявки

All Channels с две награди от асоциацията по човешки ресурси

All Channels Communication Group е получила два приза на годишните награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУЧР), казват от агенцията в съобщение до медиите. Комуникационната група е наградена в категориите "Най-добър HR проект на МСП за 2014 г." и за втора поредна година в "Най-добър проект за интегриране на образованието в бизнеса за 2014 г.". Компанията е била и сред финалистите в категорията "HR екип на годината", смятана за една от най-оспорваните.
Минали отличия на тези награди All Channels Communication Groups са имали и през 2012 г., когато агенцията е получила призове в категориите "Най-добра HR стратегия на МСП" и "Най-ангажиран към УЧР организационен лидер на годината", в която се отличава целия управленски борд на компанията.

"Медиарисърч България" смени името си на Нилсен Адмосфер България

В края на януари "Медиарисърч България" промени името си на "Нилсен адмосфер България", съобщават от компанията. Преименуването беше предшествано от сключения в средата на миналата година договор, чрез който международната изследователска агенция Nielsen придоби мажоритарен дял в MEDIARESEARCH Group. От 2012 г. бившата "Медиарисърч България" реализира проект за измерване на телевизионната аудитория в страната. Новите лого и визуална идентичност на компанията ще бъдат представени през следващите няколко седмици, казва Иван Гинчев, изпълнителен директор на "Нилсен адмосфер България".
От бившата "Медиарисърч България" уточниха, че ще предложат на своите клиенти "върхова технология и методика за измерване на видеосъдържание", а партньорството им с Nielsen ще позволи да бъдат създадени нови продукти, с които да се оценява влиянието на рекламата върху продажбите на рекламодателите.

"Нилсен адмосфер България" е дъщерно дружество на чешката изследователска агенция MEDIARESEARCH, която също ще бъде преименувана. MEDIARESEARCH има дългогодишен опит в измерването на телевизионната аудитория в Република Чехия и развива софтуер за работа с данни от тв метри, като паралелно с това реализира и редица други, сложни от технологична и методологична гледна точка изследователски проекти.

Facebook Awards 2015 приема заявки

За втора поредна година ще се проведат наградите Facebook Awards, отличаващи най-креативните комуникационни кампании, проведени във или чрез използване на социалната мрежа. Регистрациите са вече отворени, а заявки се приемат до 1 април. В надпреварата могат да се включат участници от всички краища на света, които ще се състезават в шест категори. Всяка от тях предлага 4 типа отличия – голямата Синя награда и класическите Златна, Сребърна и Бронзова.

През 2014 г. наградите носеха името Facebook Studio Awards и позволяваха регистрация в 2 категории – Integrated campaign (за кампании, показали креативни решения, използвайки множество маркетингови канали) и Craft (за кампании, представящи изключителен копирайтинг или използване на изображения или видео). Тази година към портфолиото от категории са добавени Social Technology (в която се отличават най-добрата технологична интеграция на Facebook в кампанията), Media Strategy (за кампании, които използват по креативен и ефективен начин медийните формати на социалната мрежа), Facebook for Good (отличаваща проекти, създадени за неправителствени и благотворителни организации), както и New Frontiers (за кампании, реализирани в бързорастящи региони като Индия, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Африка и Близкия изток).

В категориите на Facebook Awards 2015 за първа година ще могат да участват и кампании, реализирани в социалната мрежа Instagram, част от корпоративното портфолио на Facebook. Победителите ще бъдат обявени на 10 юни, а на 24 юни ще бъдат връчени самите награди по време на специално парти в Кан по време на фестивала Cannes Lions.

Google е премахнал над 524 милиона "лоши реклами"

През 2014 г. Google е премахнал от своята рекламна мрежа AdWords над 524 милиона "лоши реклами", публикувани от над 214 хил. рекламодателя. Това стана ясно от блог пост на интернет гиганта, публикуван по-рано тази седмица. Отхвърлените реклами са предизвикали съмнение за измама, лъжливи обещания, зловреден софтуер и други.

От Google уточняват, че броят "лоши реклами" е само малка част от комуникационните активности, които се случват в тяхната мрежа. И въпреки че в голяма степен числата са се подобрили (например през 2013 г. са премахвнати 7000 рекламодателя поради продажба на фалшиви стоки в сравнение с 14 000 през 2012 г.), борбата с измамните съобщения е "постоянно еволюираща", казват от компанията.

Интернет гигантът представи и някои от тенденциите при "лошите реклами" през 2014 г. Така например повече от 43 милиона послания са приканвали потребителите по неподходящ начин да кликнат върху тях, повече от 4.3 милиона реклами са били в разрез с авторски права, а повече от 9.6 милиона от тях са премахнати заради нарушения на норми, свързани със здравеопазването.

 

Оригинална публикация

КФН: “Смразяващият ефект” на цензурата

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

 

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

 

Журналистът еталон Иван Гарелов се завръща на екран

www.news7.bg I 05.02.2015г.


Той и Елена Йончева отново ще са екип в "Оригиналът"

Емблематичните журналисти Иван Гарелов и Елена Йончева отново ще са екип. Те се завръщат в ефира на TV7 с предаването "Оригиналът".

От 8 февруари (неделя) точно в 9 ч. зрителите на TV7 ще имат възможността да видят политиците, известните личности, актуалните хора в България и света. Те ще отговарят на въпросите, които единствено Иван Гарелов има смелостта да зададе.

Елена Йончева ще показва историите, ще анализира и коментира глобалните процеси, новините, които ще рефлектират върху всички нас.

Иван Гарелов обещава да запази всичко добро старо. Амбицията на водещите е "да разтворят ветрилото на темите от световната геополитика до естрадата и рапа".

Имената на Гарелов и Йончева отдавна са станали стандарт в българската журналистика. TV7 дава възможност на зрителите отново да ги видят в действие.

Гледайте"Оригиналът"всяка неделя от 9 ч., само по TV7!

 

Оригинална публикация

Кризата на доверие в медиите се задълбочава

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

All Channels Communication Group с две отличия от годишните награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси

www.all-channels.com I 02.02.2015г.

 

All Channels Communication Group получи два приза на годишните награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУЧР). Комуникационната група бе наградена в категориите „Най-добър HR проект на МСП за 2014 г.” и „Най-добър проект за интегриране на образованието в бизнеса за 2014 г.”. Компанията бе и сред финалистите в една от най-оспорваните категории „HR екип на годината".
Признанието, което All Channels Communication Group получи за втора година от Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, доказва, че интегрирането на образованието в бизнеса е един от начините за подготвянето на млади професионалисти, които да помогнат на българския бизнес, коментираха от All Channels. Комуникационната група бе отличена и с иновативния HR проект „Златен челник”, който за една година доведе до постигане на високи резултати. През 2012 г. All Channels Communication Group спечели две награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси в категориите „Най-добра HR стратегия на МСП“ и „Най-ангажиран към УЧР организационен лидер на годината“ – приз,  който отличи целия управленски борд на компанията.
All Channels Communication Group е единствената българска комуникационна агенция, носител на 13 международни награди и над 20 номинации. Компанията притежава и десетки отличия от български конкурси. Наскоро All Channels | PR получи поредни 2 номинации за международните PR награди SABRE 2014 с проектите „Писмо за промяна“ в категория „Балкани“ и „ДАР за България“ в категория „Неправителствени организации“.

All Channels Communication Group е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation и Symmetric Communications Consultancy.

Автор:
All Channels | PR

ПР Приз 2015

www.bdvo.org I 02.2015г.

 

От 01 февруари  стартира набирането на проекти за конкурса PR Приз 2015, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Компаниите, агенциите и неправителствените организации могат да кандидатстват с реализираните от тях през 2014 г. пиар проекти, като конкурсните категории остават непроменени спрямо предходното издание и pr практиците ще могат да се конкурират в 13 конкурсни категории – за корпоративни кампании, CSR, събития, зелени кампании и градска среда и други.

Важните дати в конкурса са:

• Приемане на проектите: 01 февруари – 17-ти април

• Журиране по първите три критерии за оценяване: 27  април – 15 май 2015 г.

• Публично представяне на кампаниите пред журито: 16 и 17 май 2015 г., събота и неделя, като кандидатите ще бъдат уведомени по мейл за часа и мястото на презентиране, не по-късно от 13 май 2015 г., сряда.

• Церемония по награждаване:  20 май 2015 г. в София.

 

Пълният регламент на конкурса в PR Приз 2015

 

Оригинална публикация