www.capital.bg I 17.11.2015

Ресорната парламентарна комисия прие бюджетите на БНТ, БНР и БТА за догодина и увери, че засега неработещият фонд "Радио и телевизия" няма да отпадне от закона без обществена дискусия

Председателят на Комисията по културата и медиите в НС Полина Карастоянова, подкрепи идеята за обществена дискусия за модела на финансиране и мисията на обществените медии

© Анелия Николова

Парламентарната комисия по култура и медии отложи гласуването на проекта за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който променя системата на отпускане на средства за издръжката на обществените медии. Днес трябваше да се състои първото четене на законопроекта в ресорната парламентарна комисия.

Правителството иска да промени начина на финансиране на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии със законопроекта, внесен в парламента още миналата седмица. Мотивът зад изменението е нуждата от фискална консолидация.

В момента обществените медии се финансират чрез субсидии от бюджета, а от догодина беше предложено това да става чрез трансфери. Разликата е, че трансферите са целеви и парите по-трудно се преместват по различни пера в бюджетите на съответните ведомства. При финансирането чрез субсидии по решение на самите ведомства парите могат по-лесно да се преместват по различните пера, ако някъде има недостиг.

Причината: Финансовото министерство

Промените се налагат заради изменение в Закона за публичните финанси. Беше предложено закриване и на Фонд "Радио и телевизия", който предвиждаше плащането на такси от потребителите на радио и телевизионни услуги. Фондът, така или иначе, никога не е съществувал, освен в текстовете на закона, но даваше надежда, че ще осигури на обществените медии независимост от държавното финансиране. Според проектозакона за бюджета за догодина за БНР са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 42,112 млн. лева. Парите за БНТ ще бъдат 65,147 млн. лева.

Генералният директор на БНТ Вяра Анкова, която присъства на заседанието на медийната комисия в парламента, уточни, че представителят на телевизията в работната група в министерството на културата за промени в ЗРТ не бил запознат с крайната редакция на текста, отнасящ се до "Фонд радио и телевизия". "Съдбата на този фонд не може да се решава без обществена дискусия. Разговорът за него всъщност е част от по-големия и важен дебат за мисията на обществената медиа и моделът й на финансиране", каза пред депутатите Вяра Анкова. Тя предложи скоро да бъде организирана такава дискусия, ако политиците са заинтересувани от съдбата на обществените медии. Членът на управителния съвет на БНР Христин Стрижлев подкрепи идеята на Анкова.

Председателят на парламентарната медийна комисия Полина Карастоянова каза, че подкрепя идеята за обществена дискусия и ще предложи такава да се състои "в рамките на следващата парламентарна сесия". Истината е, че този дебат едва ли има смисъл да се отлага чак за следващата година. Идеята за дискусия бе подкрепена от депутати от почти всички политически партии, представени в медийната комисия.

Депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов предложи на депутатите да не гласуват сега промените, свързани с финансирането на БНТ и БНР и Фонд "Радио и телевизия", а те да са част от дебата за мисията на обществените медии. Предложението му беше единодушно прието.

Парите за догодина са осигурени, но недостатъчни

На заседанието на комисията бяха одобрени на първо четене и проекта на бюджетите за БНТ, БНР и БТА, въпреки породилата се дискусия и изразените тревоги от страна на генералните директори, че финансирането е крайно недостатъчно. Генералният директор на БТА Максим Минчев обясни, че от предвидения за агенцията бюджет от 4, 385 млн. лв. ще трябва да отдели 273 хил. лв. за МВР, която да осигури охрана за агенцията. Оказа се, че БНТ и БНР също ще трябва да отделят от бюджетите си и да платят на МВР за това, че ги охранява. А и трите институции са сред обектите със специален статут и задължителна охрана.

Оригинална публикация

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 16.04.2015г.

Лили Маринкова е новият директор на програма "Хоризонт" на Българското национално радио, съобщи медиата.

Назначението е одобрено от управителния съвет на БНР.

Досега Маринкова бе главен продуцент на държавното радио. Там тя водеше и предаванията "Разговор с Вас", "Хоризонт преди всички" и политическото "Неделя 150".

Освен в БНР, тя е работела и в някогашния Ефир 2 на БНТ и в Канал 3. Носител е на наградите "Репортер на годината", на "Сирак Скитник" за радиожурналистика и на голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 25.01.2015г.

Международната организация "Репортери без граници" допусна нов спад на България в класацията за свобода на словото заради наложените финансови глоби на няколко медии от Комисията за финансов надзор (КФН), предаде БНР.

Ръководителят на бюрото "Европейски съюз и Балкани" на организацията Антоан Ери заяви, че така се институционализира цензурата в България.

Комисията е превишила правата си и е потъпкала основни права, смята Ери.

"Тя няма никакво законово основание да иска от медиите да разкриват източниците си на информация в банковия сектор. Те са защитени от закони и на европейско, и на национално ниво. После идва и глобата, която е толкова висока и която под претекст, че "Икономедиа" манипулира пазарите и сее паника, всъщност цели да накара да млъкнат журналистите, които говорят за банковия сектор и за сериозните нередности в него. Всъщност това, което комисията направи беше да създаде страх сред журналистите и собственици на медии като по този начин инстуционализира някаква форма на цензура."

В последната класация за свободата на словото България падна на 100-но място от общо 180 държави, а последните действия на КФН може да засилят тази тенденция, коментира Ери.

"Всъщност стотното място никак не е славно. България е на последно място от всички страни от Европейския съюз, а това е катастрофално и никак не е изключено да продължи да пада надолу. Сложна беше и предходната 2013 г., когато по време на безпрецедентните по своя мащаб протести имаше и насилие срещу журналисти.

Колкото до институционализирането на цензурата, мога да ви кажа от личен опит, че това може да натежи повече, отколкото шамарите и счупените камери по време на протестите, така че основания за опасения им", заяви Ери.

Оригинална публикация

www.novinar.bg I 23.01.2015г.

 Александър Владков

 Оригинална публикация

www.bdvo.org I 05.12.2014г. 

За трета поредна година фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фонд “Валя Крушкина” връчват наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“.
На специалната церемония на 4 декември, БНР, Студио 1, се събраха журналисти, представители на медии и различни неправителствени организации, за да отличат български журналисти, работещи за отговорна и независима журналистика. Общо 75 номинации със 160 различни материала, бяха получени в петте категории: Печатна медия, Електронна медия, Онлайн медия, Фотография и операторско майсторство, Млад журналист.
Носител на Голямата награда е журналиста Миролюба Бенатова, за репортажите й посветени на хората от родопските села, които всяка година изоставят семействата си, за да търсят препитание извън България и средствата, които връщат в икономиката на страната ни.
Носители на награда, в различните категории са:
Категория „ Онлайн медия“ – Николай Стайков и екипа на агенция Норешарски, за „От Ковачевица до Бахамските острови: Офшорните връзки на Делян Пеевски“
Категория „Електронна медия“ – Мария Цънцарова, БТВ, за „Политическият фантом, за който никой не иска да говори“
Категория „Печатна медия“ – Диян Божидаров, в-к “Сега”, за „Знаете ли какво е да умре дете?“
Категория „Млад Журналист“ – Николаос Цитиридис, информационен сайт OffNews, за „До Ленкница и назад – проститутки, далавери и ДПС
Категория „Фотография и операторско майсторство“ – Надежда Чипева, в-к „Капитал“, за снимките отразяващи „Как София се справя с последствията от градушката“.
Церемонията се реализира с подкрепата на: Societe Generale Експресбанк, Техем, ИНХОМ, Кока кола, Българско дружество за връзки с обществеността.
Медийни партньори: БНТ и БНР.

Оригинална публикация