www.bdvo.org I 05.12.2014г. 

За трета поредна година фондация „Работилница за граждански инициативи“ и фонд “Валя Крушкина” връчват наградата „Валя Крушкина – журналистика за хората“.
На специалната церемония на 4 декември, БНР, Студио 1, се събраха журналисти, представители на медии и различни неправителствени организации, за да отличат български журналисти, работещи за отговорна и независима журналистика. Общо 75 номинации със 160 различни материала, бяха получени в петте категории: Печатна медия, Електронна медия, Онлайн медия, Фотография и операторско майсторство, Млад журналист.
Носител на Голямата награда е журналиста Миролюба Бенатова, за репортажите й посветени на хората от родопските села, които всяка година изоставят семействата си, за да търсят препитание извън България и средствата, които връщат в икономиката на страната ни.
Носители на награда, в различните категории са:
Категория „ Онлайн медия“ – Николай Стайков и екипа на агенция Норешарски, за „От Ковачевица до Бахамските острови: Офшорните връзки на Делян Пеевски“
Категория „Електронна медия“ – Мария Цънцарова, БТВ, за „Политическият фантом, за който никой не иска да говори“
Категория „Печатна медия“ – Диян Божидаров, в-к “Сега”, за „Знаете ли какво е да умре дете?“
Категория „Млад Журналист“ – Николаос Цитиридис, информационен сайт OffNews, за „До Ленкница и назад – проститутки, далавери и ДПС
Категория „Фотография и операторско майсторство“ – Надежда Чипева, в-к „Капитал“, за снимките отразяващи „Как София се справя с последствията от градушката“.
Церемонията се реализира с подкрепата на: Societe Generale Експресбанк, Техем, ИНХОМ, Кока кола, Българско дружество за връзки с обществеността.
Медийни партньори: БНТ и БНР.

Оригинална публикация 

www.all-channels.com I 02.12.2014г. 

Данните са от тазгодишно национално представително проучване на Каменица АД по повод седмото издание на кампанията „Алкохолът е лош шофьор” 

Над 86% от българите смятат, че шофирането след употреба на алкохол е една от основните причини за пътно-транспортните произшествия в България. Това сочат резултатите от тазгодишното национално представително проучване на Каменица АД за нагласите спрямо един от най-сериозните проблеми в обществото ни – шофирането в нетрезво състояние. Седмото издание на социално-отговорната кампания „Алкохолът е лош шофьор” се реализира под надслов #БЕЗКОЛАТАСЪМ, защото най-лесният и отговорен начин да се предпазим от необмислени и безотговорни решения е да оставим автомобила си вкъщи преди да излезем да се забавляваме.

Кампанията се провежда под патронажа на министъра на вътрешните работи Йордан Бакалов, с любезната подкрепа на Н.Пр. Аник Ван Калстър, посланик на Кралство Белгия у нас и в партньорство с Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасност на движение по пътищата, Съюза на Българските Автомобилисти и Български Червен Кръст.

От проучването, проведено от агенция BluePoint, става ясно, че 70% от шофьорите, на които им е отнемана шофьорската книжка заради употреба на алкохол, продължават да употребяват алкохол преди да седнат зад волана. Едва 50% от управляващите автомобил у нас никога не са карали кола, след като са пили, а в същото време 85% от българите категорично не одобряват шофирането след употребата на алкохол. За последната година всеки четвърти българин се е качвал поне веднъж в кола, управлявана от пил водач на автомобил. Резултатите показват и че всеки десети от шофьорите в България е склонен да кара кола, след като е употребил минимални според неговите собствени разбирания количества алкохол. При подрастващото поколение (16-18 г.) проучването очертава притеснителната картина от почти 20%, за които употребата на алкохол може да подобри реакциите при шофиране и да изостри вниманието на водача на колата.

„Един от най-важните изводи, които можем да направим от проведеното проучване в рамките на кампанията „Алкохолът е лош шофьор“, е, че отговорността на пилите шофьори, не трябва да бъде само тяхна. Като общество силно се нуждаем от това взаимно да си оказваме подкрепа и дори да се съветваме в подобни ситуации. Очертават се три основни психологически профила на шофьорите, които карат след употреба на алкохол: импулсивни примитивни, импулсивни нарцистични и онези, които в трезво състояние са отговорни и не одобряват подобно поведение, но след употреба на алкохол са склонни да шофират, освен ако не усетят неодобрението на близките и/или приятелите.“, сподели криминалният психолог Росен Йорданов.

“Искрено приветстваме инициативата „Алкохолът е лош шофьор“ и както винаги през годините МВР ще продължи да подкрепя всяка проява, която би спомогнала за стимулиране на отговорно поведение на участниците в пътното движение. Надяваме се, че общите ни усилия ще доведат до по-безопасни пътища, по-малко жертви и ранени при пътнотранспортни произшествия.“, каза заместник-министърът на вътрешните работи, Кирил Хаджихристев.

„Нашата голяма цел през всички изминали години и занапред е да се опитаме да променим нагласите на всички нас към този болезнен проблем, както и да помогнем за промяната в съзнанието и нагласите на самите шофьори. Вярваме, че с общите усилия на нашите партньори и особено на вас медиите, като посланик на този обществен разговор, всяка следваща година сме с една крачка по-близо до тази цел. Избрахме посланието „Без Колата Съм“, защото вярваме, че това е най-прекият и отговорен начин да се предпазим от необмислени и безотговорни решения. Какво по-хубаво от това, когато отидеш да се забавляваш, да си оставиш колата вкъщи!“, каза Марко Ниавро, генерален директор на Каменица АД.

През 2013 г. „Алкохолът е лош шофьор“ започна съвместна инициатива и с Български Червен Кръст. Каменица АД дари 12 чифта „алкохолни“ очила, които симулират различни количества алкохол в кръвта. Очилата станаха и задължителна част от курсовете за първа помощ, провеждани от БЧК в рамките на шофьорските курсове в София, Пловдив и Бургас. И тази година съвместната инициатива продължава, като за всеки продаден кен Kamenitza Безалкохолна до края на годината Каменица АД ще заделя по 10 ст. в специална благотворителна сметка, а събраните средства ще инвестира в закупуването на „алкохолни“ очила, които ще бъдат предоставени на БЧК. По този начин компанията се ангажира дългосрочно, за да направи „алкохолните“ очила достъпни във всички центрове на БЧК из страната. По информация, предоставена от д-р Живка Димитрова, Началник отдел „Здравна политика и първа помощ“ към БЧК, през 2013 и 2014 г. повече от 30 000 бъдещи шофьори са преминали през специалния курс за превенция на шофиране след консумация на алкохол и са имали възможността лично да пробват „алкохолите“ очила и да се уверят в трезво състояние как техните възприятия се променят при различно съдържание на алкохол в кръвта и ги правят неспособни да шофират.

В следващите месеци „Алкохолът е лош шофьор“ ще продължи в избрани заведения в София, Пловдив, Варна и Бургас, където специално обучени екипи на кампанията ще проведат #БЕЗКОЛАТАСЪМ партита. По време на тези партита хората ще могат да направят тест, с който да установят какъв тип шофьор на пътя са, както и да разберат повече за това как могат да променят черната статистика в България.

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ е една от основните инициативи на Каменица АД, посветени на социалната отговорност. Тя е най-голямата и утвърдена социално-отговорна платформа в сферата на пътната безопасност, организирана и провеждана от корпорация. „Алкохолът е лош шофьор“ е част от по-голяма платформа за социална отговорност в рамките на Каменица АД и на компанията майка – Molson Coors Brewing Company, наречена Our Beer Print, или „Нашият бирен отпечатък“. В основата на стратегията за корпоративна отговорност на компанията е разбирането, че всеки път, когато някой вземе бира в ръка, след нея остава бирен отпечатък под формата на мократа следа, която остава на бирената подложка. „Където и да произвеждаме и продаваме нашата бира, оставяме своя отпечатък върху обществото, околната среда и нашите хора. Ето защо, на водещо място за нас са отговорното бизнес поведение към общностите, в които развиваме своя бизнес и към нашите служители, опазването на околната среда и, не на последно място, отговорната консумация на алкохол. В нашето корпоративно ДНК е заложен стремежът, следата, която „Каменица“ АД оставя след себе си, да бъде възможно най-позитивна,“ сподели Марко Ниавро.

Автор:
All Channels Communication Group

www.dnevnik.bg I 02.12.2014г. 

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев ще подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии, ако се оттеглят зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и областният управител на София-град Веселин Пенев. Двамата са назначения на Народна партия "Свобода и достойнство – част от Реформаторския блок, които от Патриотичния фронт искат да бъдат отстранени, за да не оттеглят подкрепата си от правителството.

Бинев съобщи за намерението си на едночасова пресконференция в Народното събрание, която даде заради реакцията на интелектуалци, културни дейци и медии срещу избора му. Другите варианти, за да се оттегли от поста, са оставката да му бъде поискана от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който го е предложил на поста, както и ако протестиращите срещу него дадат аргументи, които да не са клишета.

"Не свиря, не пея и не стихоплетсвам"

Слави Бинев е искал да поеме комисията за европейските фондове, но заради политическо решение той е бил пренасочен към друг ресор. Получил е предложението за културата и медиите в късния следобед на миналия четвъртък, по думите му 16.54 ч. Самото гласуване обаче беше три часа по-рано. Първоначално е отказал, но след това преценил, че с неговия седемгодишен опит в европейските институции като депутат в Европейския парламент ще може да привлече повече пари от оперативните програми и фондове. "Едва ли има по-подготвен човек от него по тези теми, ако не в държавата, то в българския парламент", посочи той.

След това припомни, че той бил единственият политик, който повдигнал въпроса за неясната собственост на медиите у нас на европейско ниво, заедно с "обидени и унижени журналисти". Той даде заявка, че ще осветли до физически лица собствениците на медии у нас, "а не да чуваме техните имена само по улиците". "Трябва да освободим медиите от техните зависимости – политически, икономически или каквито там има", добави той.

По думите му той не може да свири, да пее или да стихоплетства, но като шеф на комисията ще бъде мениджър на културните индустрии. Даде за пример културни дейци, които са се занимавали с мениджърски функции, и са похабили таланта си, и не са успели да ръководят, както трябва. По думите му като председател на комисията по култура и медии ще бъде администратор, а няма да дава естетически оценки.

"Не ги познавам тези хора, които ме критикуват по телевизията"

От думите на Бинев се разбра, че той не познавал "като личности" културните дейци и интелектуалците, които го критикували през последните дни в медиите. "Не мога да си представя, че хора, с които никога съм нямал вземане-даване, ме критикуват, все едно цял живот са ходили по мене, до мене, за мене…", посочи той и малко по-късно добави, че е видял много отмъстителни погледи сред тези хора.

По думите му сред недоволните срещу него имало и платени интелектуалци, и хора, увлечени от общото недоволство, и хора, които просто търсят лошия. На въпроси кои са платените културни дейци, Бинев посочи критикуващите го по медиите, но отказа да уточни кои са точно те. На питания кой им плаща той също не отговори, но не изключи това да бъде Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Според него единствено от Българската национална телевизия (БНТ) могат да се чувстват засегнати от негови действия, заради организираните от него протести през април 2013 г. От медията реагираха в неделя срещу назначението на Бинев. "Ако някого съм засегнал, извинявам му се", каза депутатът и по-късно се разбра, че точно в обществената телевизия ще бъде първото му интервю. По време на пресконференцията той нарече БНТ бюджетна телевизия, която се нуждаела от обществен контрол. "Някой трябваше да даде тон за песен. Никой не си зададе въпроса защо правя тези атаки срещу БНТ", посочи той.

За БИАД и чалгата

Бинев коментира и критиките към него, че е бил собственик на БИАД – един от емблематичните столични клубове за чалга музика. "Петьо Блъсков (бел. ред. – в момента главен редактор на в. "Труд") беше казал нещо много готино. Отишъл при него един политик, като мен и му казал, че някаква статия не била коректна. И Блъсков му отговорил, че продава вестници, не ги чете", разказа Слави Бинев. По думите му, ако трябва да направи нещо, което да му носи пари, да бъде бизнес, това ще бъде клуб с чалга.

"Но забравяте, че аз съм основател и на клуб "Библиотеката", където се изявяваха всички музиканти, които бяха отритнати, всички, които бяха опукани от властта", заяви депутатът. Според него репродукциите на Мона Лиза, които се продават около Лувъра, не са добри, но туристите ги купували.

Депутатът заяви, че не е чел само една книга – "Винету", както някои хора, имайки предвид премиера Бойко Борисов. На въпроси коя му е любимата книга, кой му е любимият композитор и коя му е любимата постановка той заяви, че не е подготвен за тази викторина, а никога не бил твърдял, че е най-интелигентният човек.

На въпроси за негови законодателни инициативи – примерно Закон за печата или Закон за продуцентите, Бинев посочи, че е не подготвен по тези теми. А и по принцип в такива ситуации се консултирал и с двете страни – лобита, по темата, за да стигне до решение. 

Оригинална публикация 

www.aej-bulgaria.org I 02.12.2014г. 

Медиите имат нужда от разумен и легитимен партньор в законодателната власт. Състоянието на медийната среда е такова, че е недопустимо ресорът да се неглижира и да се предлага като утеха на политици без опит в тази област, на които им е отказано да поемат други комисии, например тази по контрол на еврофондовете.
Особено притеснително е, че новият председател на комисията по култура и медии е в неприкрит конфликт с обществените медии – БНТ и БНР – а кандидатурата му предизвика остра реакция на различни професионални организации и изявени журналисти. Слави Бинев не притежава нито експертизата, нито авторитета, които биха му позволили да се занимава с проблемите на медийната среда, със статута, с гаранциите за независимостта или с професионалните стандарти в обществените медии. Всичко това поставя под въпрос възможността ръководената от него комисия да работи в конструктивен дух и изобщо да си сътрудничи с важна част от представителите на българските медии.

АЕЖ-България е на мнение, че страната, заемаща едно от последните места в ЕС по свобода на словото, не може да си позволи да губи нито година, а трябва незабавно да предприеме стъпки за подобряване на тази ситуация.

Неслучайно преди няколко дни, АЕЖ-България и редица водещи журналисти и общественици предложиха на парламента и правителството съвсем конкретни стъпки в подкрепа на отговорната журналистика.

Оригинална публикация  

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

Оригинална публикация 

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

Оригинална публикация 

www.clubz.bg I 17.11.2014г.

Актриса във военното министерство, българската "Анджелина Джоли"- в спорта

Завръщането на ГЕРБ във властта се усеща и по пиарите. 

Очаквано дългогодишната пиарка на ГЕРБ Севдалина Арнаудова пое пресцентъра на Министерския съвет. Севи, както се обръщат към нея колегите, прекъсва майчинството си, за да помага на премиера Бойко Борисов в медийните дела.

Старият шеф на пресцентъра Николай Боев остана на работа в централата на партията във времето, в което ГЕРБ бе в опозиция. Засега той няма да се връща в сградата на "Дондуков" 1.

Във МВнР най-новото попълнение е Бетина Жотева – бивш кадър на БНТ, говорителка на постоянното представителство на България в ЕС, която след това се отдаде на институционалния пиар. В кабинета "Борисов" 1 тя отговаряше за най-коментирания министър – Симеон Дянков. Въпреки усилията й Дянков си остана най-недолюбваният министър. В служебния кабинет на Марин Райков бе пиар на икономическия министър Асен Василев, а във в този на Георги Близнашки – на вицепремиера Екатерина Захариева.

Бетина Жотева

Външният министър Даниел Митов засега няма да прави други промени. Пресцентърът ще се води отново от Геновева Червенакова, бивша колежка журналист, от няколко години дипломат, която влезе в системата на МВнР с конкурс и катери кариерната стълбица. Функцията на шеф на пресцентъра й бе вменена по времето на министъра от кабинета "Орешарски" Кристиан Вигенин, след като медийният му съветник Стоян Витанов напусна. Геновева работи с Митов в това си качество и докато той бе служебен министър. Владимир Миланов, който пък бе експерт към парламентарната комисия за контрол на ДАНС, докато тя се оглавяваше от Иван Костов, е шеф на кабинета на Митов. Като съветник на министъра ще се изявява политологът Владимир Шопов. Последното пребиваване на Шопов в министерството беше по времето на Надежда Михайлова, като той беше от хората, които работеха по отпадането на визовия режим за Шенген.

Опитна пиар експертка ще се грижи и за интересите на икономическия министър Божидар Лукарски. Неговото назначение беше посрещнато с голяма доза недоверие в компетентността му за поста. Така че на дългогодишната икономическа журналистка и след това пиарка Лидия Колева ще й се наложи да изгражда точно такъв образ и да пази шефа си от непремерени изказвания. Сред съветниците на Лукарски има една доста ярка фигура – нито една медийна изява на икономиста Владимир Каролев не остава незабелязана.

Пресцентърът на финансовото министерство остава същият, но с едно ново попълнение. Николай Стефанов, който досега помагаше на ГЕРБ в парламента, става медиен съветник на Владислав Горанов. 

Трансфер от финансовото министерство към земеделието в последния служебен кабинет направи Ясер ел Амин. Ясер, също бивш колега журналист, ще остане в земеделското министерството. 

Екоминистърката Ивелина Василева ще разчита за публичния си образ на кадър от родния си Бругас. От морския град пристигна Калояна Живкова. Досега тя ръководеше пиар делата на ГЕРБ в Бургас. 

Към момента начело на пресцентъра на здравното министерство остава и Руслана Петрова. Дъщерята на шефа на ВМА Николай Петров беше назначена на поста по времето на служебния министър Мирослав Нейков. Докато стане министър д-р Нейков беше анестезиолог във ВМА и съответно подчинен на Николай Петров. 

Културният министър Вежди Рашидов може да бъде обвиняван в различни неща, но не и в непоследователност. От години негова пиарка е журналистката от Кърджали Радка Петрова, която се грижи за имиджа му и в добри, и в нетолкова добри дни.   

Министърката на туризма Николина Ангелкова също ще разчита на врял и кипял пиар експерт. За нейният имидж ще се грижи Радосвета Чобанова, която ще трябва да се оттегли от компанията си PeeR to peer. Двете бяха в тандем и през месеците, в които Ангелкова бе служебен министър на транспорта.

В транспортното министерство при втория мандат на Ивайло Московски начело на ведомството като шеф на пресцентъра остава Диляна Дойчинова. Тя заемаше същата позиция при управлението на министър Данаил Папазов в правителството на Пламен Орешарски.

Регионалната министърка Лиляна Павлова ще разчита при комуникацията си с медиите на изключително опитен и доверен човек. Таня Митова ѝ помагаше и по време на първия министерски мандат на Павлова, а също и за близо двугодишния опозиционен период на ГЕРБ. Сега двете отново са заедно в министерството.

Спортният журналист Красимир Панов остава и при новия министър Красен Кралев. Краси бе пиар на министъра на спорта в първия кабинет на Борисов Свилен Нейков, а после и на служебната министърка Евгения Раданова. И ако изборът на Панов не изненадва, Кралев заложи истинска бомба като назначи Айлин Дахилова-Василева, титулована като "Българската Анджелина Джоли" за шеф на кабинета си. Дахилова, която особено впечатлява с външен вид, веднага се превърна в една от най-обсъжданите теми в социалните мрежи.

Новата шефка на кабинета на спортния министър.

Друго назначение, което не остана незабелязано е на гласа на новия военен министър Николай Ненчев. Валерия Кардашевска ще е медиен съветник на Ненчев.  Тя е преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс” и по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова. Защитава докторска степен. Работила е като актриса в Театър „Възраждане” и Драматичен театър „Иван Радоев”. Член е на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 14.11.2014г. 

В началото на 2013г. екипът, който изработи новия туристически бранд обясни, че МИЕТ е следил и одобрявал изпълнението на проекта на всяка стъпка.
© Цветелина Белутова

Неизползваното лого на България се завърна с глоба от 160 хил.лв. от Европейската комисия, а хаотичните усилия в маркетинга на държавата могат да ни струват общо 17 млн.лева

Желанието на България да бъде част от световните туристически дестинации не живя дълго. Идеята страната да има нови лого, туристическа марка и истинска стратегия зад тях имаше своите няколко часа PR слава, но бързо изгоря под кръстосания огън на възмутени граждани, художници и медии. Единственият спомен, който остави в масовото съзнание, е за "онова лого, дето е като яйца на очи".

Това се случи през февруари 2013 г. и оттогава почти никой не се е сещал за злощастното лого. През изминалата седмица обаче то се завърна в публичното пространство с надвиснала глоба от 160 хил. лв. от Европейската комисия. Санкцията е само капка в морето от недоразумения, за които Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) тепърва ще трябва да плати. Маркетингът на туризма е добра, но неприятна илюстрация на нехайното отношение на институциите към европроектите. От няколко години държавата обещава политики и конкретни резултати за рекламата и имиджа на България пред световните туристи. Зад логото – красиво или не, трябваше да има марка, стратегия и въвеждане на "интегриран бранд мениджмънт". Де факто обаче Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) работи за туристическата реклама на страната в режим "между другото". Няколко кампании за милиони левове се изтъркулиха без неслучилото се лого и без т.нар. бранд мениджмънт. Само че плановете на министерството са бетонирани в договори с ЕК, а ако не бъдат спазени, следват глоби.

Кой управлява вашия проект

Още през есента на 2012 г. МИЕТ започна амбициозно начинание, което трябваше да подреди и осмисли цялото усилие на държавата да рекламира туристическите си продукти пред света. Проектът трябваше да стъпи върху изследвания и консултации с бизнеса, за което министерството беше определило сума от 2.3 милиона лева.
"Обединение за бранд България" се пребори в обществената поръчка, като предложи най-ниска цена – 1.6 милиона лева. Пет месеца по-късно се отчете за свършената работа: проучвания сред 11 хил. души в 11 държави, система от 12 лога (така е по задание – България вече има, но не използва, отделно лого например за "вино и гурме" и "спорт и голф" туризъм), стратегия за бранда. Всеки момент трябва да тръгне и интернет платформа с инструкции какви са посланията на туристическата марка България и как туроператори, агенции и къщи за гости да използват бранда и неговите графични елементи.

Основното лого беше само върха на цялото усилие, но влуди интернет и медиите за седмица в началото на 2013 г., а с това блокира и целия проект. Според някои картинката приличаше на яйце, според други била открадната от логото на Киргизстан, а Съюзът на българските художници я сметна за грубо пренебрежение на техния авторитет. Министър Делян Добрев тогава реши да прекрати истерията, като замрази проекта временно. Въпреки че към този момент обществената поръчка беше завършена по всички изисквания и платена, той поиска логото да се доработи до форма, която се харесва на абсолютно всички, но без идея кой ще плати или ще управлява този процес. А и лого, което да се харесва на всички, едва ли съществува.

Какъв беше резултатът? "Помолиха ни да предложим нови варианти. Направихме една среща със Съюза на художниците веднага след това. Изпратихме няколко варианта на министерството", разказват пред "Капитал" от агенцията, която работи по проекта. След това не се случва абсолютно нищо. В официалния туристически уебсайт на страната все още стои жълтата роза на предишното лого. Новият проект не се използва на туристически изложения, а след това тръгват и няколко рекламни кампании, които също не се подчиняват на измислената концепция. "Не сме го използвали никога и по никакъв повод", разказва за логото и един от управителите на "Травъл партнър" (представител на TUI за България) Богдан Христов. Той казва и че не си спомня дали брандингът е присъствал на туристическото изложение в Лондон – достатъчна илюстрация за това колко ефективно е било неговото представяне. Междувременно се изтъркулиха и няколко правителства, а временното замразяване на европроекта за "Бранд България" стана постоянно.

Грешка за 17 милиона лева

Новото и никога неизползвано туристическо лого е част от Приоритетна ос 3 на ОПРР, която е насочена към устойчивото развитие на туризма. По нея вече са завършени 132 проекта за общо 163 млн. лв., сред тях е и въпросният "Разработване на стратегия за бранд България" за 1.6 млн. лв.

В началото на това лято Европейската комисия замрази ОПРР, защото програмата вероятно не се управлява и не функционира правилно. Последва спиране на всички евросредства и задълбочени проверки на проектите. ЕК си избра статистическа извадка от 33 обществени поръчки, сред които попадна и "Бранд България". Ос номер 3 обаче е финансирала и далеч по-смущаващи идеи. Пещерата Леденика например се сдоби с информационен център с глава и криле на прилеп и бутафорна двуметрова гипсова фигура на бръмбар срещу 5 млн. лв. по същата ос. От известно време България притежава и туристическия уебсайт bulgariatravel.org, който получи срещу космическата сума от 4.8 млн. лв. в комплект с рекламна кампания в интернет с не толкова космически резултати. Все още не е ясен пълният списък от проверени проекти. Управляващите и одитни органи на ОПРР вече са на приключване със своя анализ.

Проектът "Бранд България" ще дължи корекция от 11%, или 160 хил. лв., заради нарушения при процедурата по Закона за обществените поръчки. Всъщност проектите в статистическата извадка акумулират глоба средно от 11%, която ще бъде наложена на всички проекти по приоритетната ос за общата сума от около 17 млн. лв.

Сегашният одит се концентрира само върху административните процедури по европроектите – как са организирани търгове, избирани победители и контролирани поръчките. Държавата вече има опит с подобен одит по ОП "Околна среда", където се оказа, че конкурсите са имали неясни, ограничаващи или смесени условия. След края на програмния период през 2015 г. Европейската комисия ще проверява смисъла и съдържанието на проектите, които е финансирала. Тогава залогът ще е пълната стойност на проектите и ще се измерва в стотици милиони левове, които България може да се наложи да върне.

Няма такава реклама

Намирането на общ смисъл в усилията за реклама на туризма в последните няколко години е задача с повишена трудност. От 2007 г. до сега МИЕТ е усвоило 37 млн. лв. от Европа за маркетинг на регионите и цялата страна. Държавата два пъти е дала пари за маркетингови проучвания (до сега три милиона лева, ще бъдат дадени още два), две са и рекламните кампании по "паневропейски телевизионни канали" (за 12 млн. лв – 6 млн. са вече усвоените и предстоят още толкова), два пъти МИЕТ пуска и реклама на вътрешния туризъм (5.7 млн., от които 2.6 усвоени). Туристическият бранд трябваше да е фокусната точка на всичко свършено дотук и да обедини всички бъдещи начинания, но не заработи. Това обаче не пречи на държавата да изразходва бюджети. МИЕТ разполага с уебсайт за 4.8 млн. лв., който не се използва от туроператорите и не е особено популярен, както и с лого и бранд стратегия, които стоят заключени в някое чекмедже, защото никой не ги харесва. Министерството е тромаво и когато трябва да коригира плановете си заради промените в света. Така например в средата на 2013 г. обявява, че ще прави рекламна кампания за привличане на туристи от Украйна. Обществената поръчка се проточва от юли до март на следващата година. Междувременно в Киев вече е избухнала революция, но България все пак инвестира 500 хил. лева за украинска публика. Ефектът от тази реклама остава неясен.

Последната година не беше нито добра, нито лоша за туризма, казва Богдан Христов. През лятото туристите от руски говорещите пазари са намалели с двуцифрен процент, но круизният бизнес е в бум. "Нашите пристанища посрещнаха корабите, които иначе щяха да отидат в Ялта или Севастопол", обяснява Христов. През зимата ще има повече ски туристи от Великобритания. Всичко това обаче се случва в паралелна вселена на държавните маркетинг усилия. Виолета Иванова, която е издател и собственик на медиите "ИнфоБългария", казва, че "по борсите България се представя инцидентно и на парче".

"Разработване на стратегия за бранд България" е омагьосан кръг. От самото начало държавата поставя съвсем конкретни изисквания, победителят в обществената поръчка изпълнява стриктно всички условия. МИЕТ следи процеса на всяка стъпка, включително и одобрява крайния вариант за основното лого сред четири предложения. Когато на проекта му се случва обществен провал обаче, изведнъж никой няма общо с него. И двете агенции и министерството са си свършили работата, само че резултатът е купчина въздух. Няма видим, ясен и осезаем резултат от инвестициите на България в туристическа реклама. Директно отговорни за този омагьосан кръг са заместник-министрите на туризма Иво Маринов (ГЕРБ) и Бранимир Ботев (БСП).

Сега проблемът си има изцяло ново министерство. За оптимистите това е огромно ново поле от възможности. За реалистите обаче Министерството на туризма може да се окаже капан. Шансът му да не повтори безславния край на Министерството на инвестиционното проектиране е, ако смени изцяло подхода на администрацията към маркетинга на туризма и обезпечаването му с европейски средства. 

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 13.11.2014г.

Рекламните формати на Shazam вече са достъпни за българския пазар
              
Българските рекламодатели вече имат възможност да рекламират в една от най-големите мобилни платформи – Shazam. Рекламните позиции в приложението могат да бъдат използвани чрез компанията Thinkdigital, която единствена предлага този формат в България. Платформата Shazam помага на потребителите да открият повече информация за песен чрез записване и анализиране на кратък отрязък от нея. Това е едно от най-популярните приложения в света, което се използва още от зората на смартфоните. Засега рекламодателите тук могат да се възползват от три банер позиции, показвани при извършено търсене. В България Shazam регистрира 800 000 активни потребители месечно, които спомагат за достигането на над 5 000 000 импресии при посочения формат. През 2015 г. от Thinkdigital очакват да разширят портфолиото си от рекламни формати в приложението, коментира пред "Капитал" Калин Колевски, мениджър "Продажби" в компанията. Като например услугата Shazam for TV, с чиято помощ рекламодателите ще могат да се възползват от истински multi screen кампании, използващи повече от едно устройство – възможност без аналог на пазара. Тази седмица започва и първата кампания в Shazam в страната, реализирана от Telenor и медийната им агенция PHD. До края на годината се очаква към платформата да се включат още двама български рекламодатели, допълни Колевски.

Започва да излиза ново седмично списание за бизнес Life

От петък на пазара започва да излиза ново седмично списание – Life. То е част от портфолиото на S Media Team. Екипът го определя като списание за политика, икономика, общество и култура. Ще има рубрики за бизнес, наука, технологии, обществен живот и икономически и финансови анализи както за България, така и за света. Изданието ще струва 1,99 лева, а обемът му ще бъде 64 стр. Ще публикува и съдържание от The Economist. Това е възможно, тъй като S Media Team има договор за синдикирано съдържание с The Economist. "Трудно е да се отговори на въпроса какъв процент ще е оригиналното българско съдържание спрямо това от Economist. Ще решаваме според темата", коментира пред "Капитал" изпълнителният директор на S Media Team Любомир Станиславов. Той уточни, че главен редактор на новото седмично списание ще бъде най-малкият син на дипломата Иван Станчов – Шон Станчов. Той има опит в няколко международни медии, сред които и Bloomberg. Групата държи правата и за годишното издание на The Economist – "Светът през 2015". S Media Team е лицензен партньор на BBC Worldwide Magazines, Hello! Limited, Axel Springer, Conde Nast, вече и на The Economist Group. Портфолиото на издателството включва брандовете: BBC TopGear, BBC GoodFood, "BBC Знание", AutoBild, HELLO!, МОДА, GLAMOUR, Yachting & Lifestyle, Prime Time и автомобилната информационна агенция Speed-Press.

Facebook допълнително ограничава видимостта на публикациите в новинарския поток
              
При последните промени в News Feed секцията на Facebook компанията предложи на своите потребители нова възможност за персонализиране на показваните публикации, с което за пореден път постави брандовете в особена позиция. Според продуктовия мениджър на социалната мрежа Грег Мара добавените настройки на новинарския поток ще позволят на потребителите да видят списък със своите приятели, страници и групи, чиито публикации са видели през последната седмица. С едно действие те ще могат да добавят или премахват участници в този лист.

Промените не се различават значително от наличните към момента функции на платформата, но основната новост се изразява във възможността на потребителите да изберат опция за виждане на по-малко информация от съответен приятел или страница. Така публикациите в новинарския поток на потребителя ще бъдат допълнително ограничени извън стандартния алгоритъм на Facebook. Добавените настройки обаче допълнително ще ограничат видимостта на съдържанието, което брандовете публикуват. По този начин компаниите допълнително биват тласкани към увеличение на бюджетите за реклама в социалната мрежа, за да достигнат до своите фенове.

Yahoo се фокусира в пазара на видеореклама              

Yahoo придоби рекламната платформа Brightroll за $640 милиона – ход, който ще направи компанията един от големите играчи на нарастващия пазар за онлайн видео. Brightroll е един от най-големите бизнеси за видеореклама и на челно място по брой достигнати потребители. Инструментите на платформата включват т.нар. real-time marketplace (пазар за дигитална реклама с наддаване в реално време – бел. авт.), както и автоматизирано купуване на видеореклама (programmatic), предлагана на стотици купувачи, която им позволява лесно да се свържат с дигиталните си публики. Сделката беше обявена във вторник и е следващата стъпка в желанието на Yahoo да преминат отвъд старите рекламни формати, позиционирани в уебсайтове (т.нар. display advertising). Поглъщането на Brightroll от уеб гиганта е една от най-скъпите покупки на компанията след придобиването на Tumblr през 2013 г. за $1 милиард. За разлика от микроблог сайта обаче рекламната платформа вече е донесла приходи на Yahoo на стойност $100 милиона долара.

Представител на Coca-Cola ще оглави журито на международния фестивал за креативност Cannes Lions

Уенди Кларк, президент на категорията за газирани напитки и стратегически маркетинг в Coca-Cola, ще бъде първият представител на маркетинг отдел, който ще оглавява жури на международния фестивал за креативност Cannes Lions. Това ще се случи по време на изданието на конкурса през 2015 г., а госпожица Кларк ще председателства журито в категорията за творческа ефективност. Тя беше добавена към надпреварата през 2011 г. и е една от малкото категории, в чието жури участват представители на клиентите в рекламния бранш. В допълнение представители на фестивала споделят, че правилата за участие в категорията за творческа ефективност ще бъдат променени през идната година. За да може проект да се конкурира за награда, кампанията трябва вече да е спечелила "лъв" в друга категория или да е класирана да продължи в надпреварата. Изискването служи като доказателство за креативността на проекта. Категорията за творческа ефективност е сравнително малък конкурс. Тази година журито раздаде едва шест награди в допълнение на Гран при отличието.

Оригинална публикация