interview.actualno.com I Ивайло АЧЕВ I 12.09.2015

Ето за такива хора искам да чета. Това написа читател на Actualno.com под интервюто ни с Кирил Николов-Дизела. И го написа със знак, че не желае да чуе нищо за „пасмината боклуци, дето ни управлява“.
От 14-ти септември в българския ефир се появява нова телевизия – BIT (Би Ай Телевизия или Българска международна телевизия), която има амбицията да представя точно нормалните българи, с които всеки от нас може да се гордее. Основното лице на проекта в България е Нери Терзиева. Фокусът на телевизията са всички български диаспори в чужбина, като проектът всъщност стартира преди две години в Чикаго като онлайн телевизия. Сега обаче, на територията на България, BIT ще се излъчва още по кабел и сателит. За новата телевизия, за лицата ѝ, за амбициите ѝ, за целите ѝ – разговаряме с програмния директор на BIT Ралица Ковачева, едно от популярните имена в българската журналистика.

Да започнем разговора така – какво представлява проектът BIT?

Проектът е една благородна инициатива, която е стартирала като опит за консолидиране на българската общност в Чикаго. След това инициативата се развива до бизнес идея и на това ниво започваме и в София.
В Чикаго BIT стартира през юли 2013-та година, като онлайн телевизия. Собствениците са двама братя – български имигранти, Румен и Павел Вълневи (бел. ред. – Павел Вълнев е управител на Би Ай Телевизия). Те развиват логистичен бизнес в Чикаго и имат голямо желание да подпомагат всякакви инициативи на българската общност там – училищни прояви, събори. Именно от това желание се стига и до онлайн телевизията. Всеки ден, като онлайн телевизия, BIT има една голяма, едночасова новинарска емисия – в 19:00 часа местно време т.е. 03:00 часа българско време сутринта. В емисията има както репортажи от България, така и материали за българската общност в Чикаго плюс големи, интересни американски и световни теми.
Сега нашата амбиция, с която стартираме BIT и в България, е да надграждаме. На първо място – технологично, по кабел и сателит, за територията на България, това е регистрацията ни в СЕМ. Със сигурност мога да кажа, че ще се излъчваме чрез Vivacom. Преговаряме и с други оператори, сега не мога да кажа кои, но не планираме да се качим на мултиплексите (бел. ред. – т.е. цифровизация). Имаме и уебсайт – bitelevision.com (бел. ред. – изработен от „Маг Студио“), на който програмата се излъчва едно към едно в реално време.

Какво ще е съдържанието, което ще предлага BIT?

Искаме да сме нормална телевизия, като нормално го използвам в най-хубавия смисъл на тази дума. Нормално като програма, без ексцесии в която и да е област – нито по отношение на забавните предавания, на риалити форматите, нито на каквото и да е. Нормално по отношение на начина на говорене, нормално по отношение на темите, които дискутираме и коментираме, нормално като образи, които показваме. Не ни влече болното, изкривеното, патологичното – искаме да покажем нормалното. Смятаме, че нормалността е силно подценена в нашето общество.
Силата ни е в това, че имаме ясна собственост, собствениците ни са физически лица, бизнесмени с ясна история, с ясен произход на средствата, финансирането на телевизията е ясно, публично и прозрачно – всеки може да прочете, да провери. За нас това е гаранция, че не сме политически проект – никой от нас не е следващият политически лидер, който да се яви на следващите избори.

Длъжен съм да ви попитам, тъй като имаше слухове, че братята Вълневи по някакъв начин са свързани с ДПС, защото са родом от смесен регион и BIT е проект за влияние върху българите в чужбина – какъв е коментарът Ви?

Няма да коментирам този слух. Единственият коментар, според мен, се съдържа в начина по който формулирахте въпроса – те имат връзка с ДПС, защото са от смесен регион. Това красноречиво показва логиката, по която възникват подобни слухове и по която съвсем порочно се създават стереотипи в България. Щом си от смесен регион, значи си от ДПС. Щом името ти е различно от българските, значи си едикакъв си и веднага имаме готов стереотип. Тази формулировка мисля е достатъчна – повече нямам какво да кажа.
Какво представлява един ден от програмата на BIT и ще има ли разлика между делници и празници?
Нашата програма като принцип страшно много на повторенията по една много проста причина – ако приемем, че онлайн ни гледат българите по света, каквато е нашата амбиция, цел и желание т.е. да бъдем телевизия за българите по света, то трябва да дадем възможност навсякъде по света на хората да им е удобно, защото е различно време. Затова линейното програмиране не върши работа в нашия случай и това може би ще е странно в началото за зрителите в България, но нашата цел е хората в България и българите в чужбина да се чувстват обединени.
Не сме новинарски канал, а политематичен – ще разчитаме много на собствената си програма. Нямаме амбицията да почнем със собствена 24-часова програма и от сутрин до вечер да седят едни хора в студиото, за да изглежда, че имаме много съдържание. Искаме това, което сами произвеждаме, да е с много високо журналистическо качество. Поставили сме си го за цел не за да се бием в гърдите, а защото за нас е основен критерий да си вършим работата както трябва. Със собственика имаме добро разбиране по отношение на журналистическия морал, той ни разбира и смятаме, че това е нещо, което ще ни направи видими в България.

Кои са най-известните лица на BIT?

Естествено, Ралица Василева. Тя е нашата гордост, нашето вдъхновение – това е може би най-успешният български журналист по света. Иначе идеята ни е да развиваме наши лица. Имаме много хора с журналистически опит, но не в телевизия, други без никакъв опит. При нас е Илия Вълков, който работеше в „Дарик радио“, който е наше основно лице. Той има скрити телевизионни таланти – цял живот само гласът му се чува, но сега като се и вижда, има много симпатично присъствие на екран. В екипа ни е и Надежда Цекулова, която е дългогодишен журналист и работеше като здравен репортер, но сега скача директно в дълбокото като водеща. При нас са още Петко Георгиев и Явор Стаматов. Те ще правят седмично коментарно студио, което ще се казва „Прозорецът“. Идеята му е да отваря прозорецът към света, да вади българските теми от домашния терен, на който се нищят и да гледаме на нещата малко по-глобално. Презумпцията ни е проста – няма начин България да има проблем, който а) да го няма никъде по другаде по света и б) някой да не му е намерил решение (бел. ред. – в интервю за "24 часа" Сашо Диков също призна, че води преговори за предаване по BIT. Евентуално то ще се излъчва в петък и ще е три часа. Веднъж седмично ще се излъчва токшоуто “Чужденец в сърцето ми”, което ще разказва историите на смесени бракове. След новините ще е рубриката “Писмо до България” – по алюзия с игралния филм).
Какво искате да има в програмата, което засега липсва и кога стартира BIT?
Стартираме в 07:00 часа българско време на 14-ти септември. Иначе какво ще има – много неща, даже не съм си мечтала какво още.

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 30.07.2015г.

Facebook и Twitter представиха рекламните си отчети за второто тримесечие, Instagram ще съставя 10% от рекламните приходи на Facebook до 2017 г., Пазарът на онлайн реклама в САЩ расте за сметка на телевизията

Facebook и Twitter представиха рекламните си отчети за второто тримесечие

Две от най-големите социални мрежи, Facebook и Twitter, представиха по-рано тази седмица приходите си за второто тримесечие на 2015 г.Facebook отчита ръст на приходите до 4.04 млрд. долара, като рекламните постъпления са се увеличили с 62% и са достигнали 3.8 млрд. долара. Интересното при компанията на Марк Зукърбърг е, че едва три години след като представи първите си мобилни рекламни формати, социалната мрежа отчита повишение от 43% на този тип реклама в сравнение с този период през 2014 г. Така мобилният инвентар на Facebook е донесъл 76% от рекламните приходи на компанията. В допълнение аудиторията на социалната мрежа се е увеличила с 13%. С 22% расте аудиторията, използваща мобилни устройства (повече на стр. 17).

Twitter отчита ръст на рекламните приходи от 63%, достигайки 452 млн. долара при общи постъпления от 502 млн. долара. Подобно на Facebook микроблогинг платформата дължи голяма част от рекламните инвестиции на мобилните си рекламни формати – цели 88%. Джак Дорси, съосновател и действащ изпълнителен директор на компанията, обаче признава, че е недоволен от ритъма на растеж. Причина за това е фактът, че аудиторията на Twitter се е повишила с твърде ниски темпове – през второто тримесечие на 2015 г. потребителите са достигнали 316 млн. в сравнение с 308 млн. през първото тримесечие.

Instagram ще съставя 10% от рекламните приходи на Facebook до 2017 г.

Ново проучване на анализаторската фирма eMarketer посочва, че Instagram ще привлече 595 млн. долара от рекламни приходи през тази година. Изследването се изготвя за пръв път и прогнозира, че социалната мрежа ще отчете рекламни инвестиции в размер на 1.48 млрд. долара през 2016 г. и 2.81 млрд. през 2017 г. Това от своя страна ще се равнява на около 10% от общите рекламни приходи на Facebook (през 2012 г. компанията на Марк Зукърбърг придоби приложението за споделяне на снимки за 1 млрд. долара).
Проучването на eMarketer обяснява очаквания ръст на приходите с големия брой рекламни формати и маркетингови инструменти, които Instagram представи пред рекламодателите по-рано тази година.
Според анализаторската компания най-големият пазар за социалната мрежа остава американският, като само 5% от рекламните приходи на Instagram ще бъдат привлечени от другите страни, в които е наличен рекламният инвентар. Данните сочат, че само през последната година аудиторията на мобилното приложение в САЩ е нараснала с 60% и е достигнала 64.2 млн. потребители.

Пазарът на онлайн реклама в САЩ расте за сметка на телевизията

Според анализаторите от Standart Media Index, които следят около 80% от агенционните разходи в САЩ, инвестициите в дигитални комуникации в страната са се повишили с 16% през периода октомври 2014 г. – юни 2015 г., а ръстът е за сметка най-вече на телевизията.

Разходите за дигитална реклама са се увеличили с 3 млрд. долара в сравнение с предишните девет месеца, като около 1 млрд. от тях са т.нар. органичен ръст – т.е. не са били похарчени за сметка на друг медиен сегмент. Данните на SMI показват, че приблизително 1.1 млрд. долара от инвестициите в национална телевизия и 400 млн. долара от тези в локалните канали са били пренасочени към дигиталния сектор. В допълнение на това 350 млн. долара от печатна реклама и 150 млн. долара от радиосегмента също са били използвани за повишаване на онлайн пазара в САЩ за периода октомври – юни.

Въпреки бързия растеж на дигиталната реклама телевизията продължава да бъде най-големият по обем комуникационен канал. Според SMI рекламодателите са инвестирали 25.5 млрд. долара в национална телевизия и около 6.4 млрд. в локални канали. За сравнение – компаниите са отделили за онлайн реклама около 22 млрд. долара през посочените 9 месеца.

Гледаме все повече реклами по телевизията

Въпреки тенденциите през последните няколко години за намаляване на аудиторията телевизиите показват все повече реклами. Това посочва ново проучване на AOL за пазара в САЩ, публикувано по-рано тази седмица. По данни на Nielsen MonitorPlus, цитирани в изследването, при 30-минутните телевизионни предавания рекламните блокове продължават средно около 7 минути и половина. Това е забележима разлика с 2011 г., когато дължината им е била около 7 минути и седем секунди.
Но разлика не се забелязва само при дължината на блоковете, а и при броя излъчвани реклами. Така например телевизиите показват все по-малко 60-секундни или 120-секундни клипове за сметка на повече 15-секундни такива. През 2010 г. 15-секундните видеа са съставяли 32.1% от рекламния блок, докато през 2015 г. те са достигнали 37.6%, посочват още от Nielsen. Изследването обяснява тези промени с понижаването на рейтингите. Между 2012 и 2015 г. е отчетен ръст на рекламните импресии в традиционния канал от 0.9%. AOL посочват, че ситуацията би била друга и телевизиите биха отчели 0.7% спад в импресиите си, ако броят реклами не бъде повишаван периодично.

Потребителите могат да използват Pandora безплатно за сметка на брандове

Онлайн радиоплатформата Pandora представи официално модела Sponsored Listening. Този нов мобилен рекламен формат позволява на потребителите да получат един час безплатно слушане на радиоуслугата, който да бъде заплатен от рекламодателите. Единственото, което трябва да направят, е да взаимодействат с дадено рекламно съобщение. "Брандовете са гладни за модел, който им позволява да закупят вниманието на потребителите", обяснява Джонатан Екълс, продуктов мениджър на Pandora. В същината си Sponsored Listening предоставя на потребителите видеореклама с дължина между 15 и 150 секунди, с която те трябва да взаимодействат, за да получат безплатния час възпроизвеждане на радиоуслугата.Новият формат е разработван в продължение на една година, а в тестовете му са се включили компании като Land Rover North America, Corona Extra, Gatorade, truTV и Yuengling. Според Pandora тестовият период е показал, че форматът води до 12% повишаване на разпознаваемостта на бранда и 30% ръст на намерението за покупка.

Оригинална публикация

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 8.07.2015г. 

Журналисти от цял свят, които отразяват работата на Организацията на обединените нации (ООН) могат да кандидатстват за специалната награда на United Nations Correspondents Association (UNCA). Приемат се кандидатури в следните категории: преса и онлайн медии, радиото и телевизията, климатични промени и хуманитарни теми. Материалите могат да бъдат на английски, френски, арабски, китайски, испански и руски. Ако оригиналният език е различен от изредените, то е нужен превод на английски или френски.

Наградният фонд достига 60 хил.  долара ( с 10 хил. долара по-голям от миналогодишният), които ще бъдат разпределени между победителите. Церемонията по награждаването ще се състои на 14 декември, 2015 г. в Ню Йорк. Крайният срок за участие е 15 септември. Повече информация ще намерите тук.

Оригинална публикация

www.economy.bg I 10.06.2015г.

Той е управляващ директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД

Управляващият директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД Красимир Николов бе избран за член на Управителния съвет на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори /АБРО/, съобщиха от Фокс.

Мястото от телевизионната квота бе овакантено от Десислава Тошева, след като тя се оттегли от управлението на ТВ7 ЕАД и ББТ ЕАД.

Според изпълнителния директор на асоциацията Мехти Меликов сред приоритетните задачи на АБРО са изработването на дългосрочна и адекватна визия, която да отговаря на променящите се услуги и среда за разпространение на съдържание, затвърждаването на саморегулацията в бранша и конкретни решения по линия на авторското право.

В АБРО членуват радио- и телевизионни оператори с всички способи на разпространение.

Оригинална публикация

www.mediapool.bg I 08.05.2015г.

 Понякога за нашите работи най-добре приляга формулата на Тери Пратчет – игра на "Не се сърди, човече" с криви зарчета. Разговорът е за медиите, правилата и върховенството на закона, а конкретният повод е сложната траектория на една телевизия през последните десет години.

Проектът ТВ7. Диляна Грозданова, депутат от НДСВ, започва проекта за телевизия с кредит от Общинска банка по времето, когато съпругът й Любомир Павлов е шеф на банката. Кредитът е обезпечен с имоти на приватизирано общинско дружество. Първоначално програмата се разпространява по кабел, но през 2007 се провеждат енергични опити ТВ7 да получи честота. В спора се намесват два регулатора и Върховна административна прокуратура. Прокуратурата се намесва, когато Съветът за електронни медии взема решение за издаване на лицензия въпреки информацията от Комисията за електронни съобщения, че липсват свободни честоти.

Късметът се обръща в полза на ТВ7, когато през 2008 г. телевизията се продава. Не става ясно на кого: юридическото лице-собственик, регистрирано в края на 2005 г., не се променя. След като Ирена Кръстева е официално обявена за консултант, въпросът с честотите е решен: регулаторът под председателството на днешния председател Веселин Божков провежда процедура за раздаване на честоти без конкурс и 58 от общо 102 честоти печели Ирена Кръстева. И повече: както честотата на 7 дни/ББТ, така и честотата на телевизия ТВ2/Pro.bg, свързана с Красимир Гергов, преминават у ТВ7. Няма никакво съмнение, че въпросът с финансирането също е решен: ТВ7 се развива екстензивно, Николай Бареков става директор на три телевизии – ТВ7, News7 и Super7, външните продукции са импозантни, сключва се договор със CNN и за целите на сътрудничеството се провеждат обучения, а от едно предаване възниква и се реализира политически проект.

Сега научаваме размера на финансирането – 300 милиона чрез основното холдингово дружество на Цветан Василев ТЦ – ИМЕ. Искането да се обслужват кредитите води до серия дела за несъстоятелност по цялата верига. В скоро време се очаква да стане ясна и съдбата на другите кредитополучатели, като издателите на 24 часа, Труд, Преса и др. Междувременно прокуратурата отказва да образува досъдебно производство срещу Пеевски за търговия с влияние въпреки признанието му, че във вестниците си е опъвал чадър над престъпни босове по молба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Схемата. Проектът ТВ7 е само отделен пример как е действала схемата за овладяване на медиите. Има в България фабрики за думи и образи, които се финансират по специален начин, за да информират по специален начин. Те приличат на медии, но не са. Имат стриктно контролиран продукт и се използват за придобиване и упражняване на власт. Финансират се от частна банка, която със знанието и помощта на държавата използва средствата на държавните предприятия от цели отрасли на икономиката, за да утвърди властта си. За да изглежда законно (да не надвишава праговете на разрешените кредитни експозиции на банката към едно лице), финансирането е непряко, чрез верига от кредитирани от банката търговски дружества. И с много офшорни собственици. Впрочем, това съвсем не е единственият инструмент за овладяване на медиите. Паралелен канал е фокусираното насочване на средства от европейските фондове.

Схемата постепенно става публично известна не в резултат от действия на държавата за защита на законността. Напротив: прозрачността е системно ограничавана и със съдействието на държавата. Сега се оказва, че институциите не са реагирали достатъчно ефективно и навреме за защита на обществения интерес. Схемата става публично известна по стечение на обстоятелствата – поради вътрешен конфликт между основни участници: "Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата", съответно "Пеевски стигна прекалено далеч и се вживява като властелин на България".

Не просто бизнес. В годините на прехода медийните магнати успешно налагат тезата, че медиите са бизнес като всички други. Не, не са. Медиите са индустрия, но не само. От медиите зависят правата на човека и в голяма степен – качеството на демокрацията. Записано е в ред документи на ЕС, но е добре и да се взема предвид. Ако институциите признаят, че медиите са не просто бизнес, регулацията може да бъде по-адекватна.

Общите правила на конкуренцията не се оказват достатъчни. Това сочи разрешената операция Лафка, от която зависи разпространението на печата, това сочи развитието на българските мултиплекси – оценката е на Съда на ЕС.

Обявена е продажба за едно евро на БТК, НУРТС България, Фърст Диджитъл, ТВ7, пийпълметричната компания ГАРБ заедно с военни заводи и хотел. От медиите научаваме, че на екипа на ТВ7 като бъдещ собственик е представен гръцки бизнесмен, свързван с близкия до Путин руски олигарх Константин Малофеев. А в екипа ще участва Николай Малинов, член на Националния съвет на БСП и председател на движение "Русофили". Сделката се отнася до съдбата на критична инфраструктура, но експертите предупреждават, че продажбата на ТВ7 има и друг важен аспект. По думите на Илиан Василев, бивш посланик в Москва, "ако не се реагира, ще пием дружно една студена вода, докато някой вкарва стратегическо информационно оръжие в хибридната война, която се води у нас".

Изборът. Сега в медиите навлизат родените в условия на демокрация. Разговорът за отговорността на хората в професията трябва да се води особено заради тях – с цялото уважение към журналистиката и достойните й представители, които работят в трудните български условия.

В България все още няма добре развит пазар на журналистическия труд. Причините са много, някои са обективни и са свързани с пазарни и технологични промени, печатните издания се адаптират към цифровото време. Но, както беше посочено, конкуренцията в медиите е съзнателно ограничавана. Мълчанието, търпимостта и дори възхищението към сръчността на т.нар. български медийни магнати да заобикалят законите дава плодове.

Ограниченият пазар не означава липса на избор. Избор винаги има, той е личен и непрехвърлим: упражняваш професията в служба на истината с всички произтичащи от това трудности – или не питаш кой плаща, стига да плаща редовно. Конкуренция, плурализъм и високи стандарти – или поставяне на личния житейски проект над мисията. За съжаление, все още в много случаи истината се принася в жертва на пропагандата, доказано се нарушават всякакви медийни стандарти, а играта с криви зарчета зависи допълнително от посоката на вятъра.

Действията на частния съдебен изпълнител и полицейското участие в ТВ7 са най-подробно коментирани в последните дни. Като че ли по тези въпроси няма големи различия – договорите трябва да се изпълняват, кредитите трябва да се обслужват, но може да се съобрази, че изпълнително производство в телевизия изисква специално внимание. Същевременно, резервираността на колегията към събитията в ТВ7 е напълно разбираема предвид биографията на телевизията като пропагандна машина или, както напоследък напълно основателно казват – пропагандна бухалка. Иван Бедров отбеляза, че до момента няма дори извинение.

Така е, според Пратчет дори разбойниците изскачат иззад скалите, но после казват разни неща, като: "О, извинявайте. Взех ви за някой друг".

Оригинална публикация

www.chernomore.bg I 09.04.2015г.

Изпълнителният директор на Медийна група "България он ер" е отличена за цялостна дейност в сектор медии

Изпълнителният директор на Медийна група "България он ер" бе отличена за цялостна дейност в сектор медии и насърчаване на позициите на жените в бизнеса и обществото.
Годишните награди на списание "Бизнес лейди" бяха връчени за четвърти път на изявени мениджъри в секторите банково и застрахователно дело, образование, медицина, медии и др.
Наградите са продължение на основната мисия на изданието – да подкрепя позициите на дамите в обществото, давайки гласност на техните професионални успехи, качества и постижения.
"Виктория Миткова е мениджър с визия и подкрепя добрите инициативи и отговорните компании. Застава и зад редица благотворителни кампаниии и се ангажира с обществено значими каузи", обосноваха решението си организаторите на церемонията, цитирани от днес.бг.
Виктория Миткова е изпълнителен директор на Медийна група "България он ер". Тя ръководи една от най-бързо развиващите се медийни групи в страната. "България он ер" работи в тясно сътрудничество със световния медиен гигант "Блумбърг ТВ".
"За своите над 15 години в медиите Виктория Миткова успя да изгради успешен модел за национална бизнес телевизия, радио верига, списания с над 1 милион читателска аудитория годишно и интернет сайтове, които обхващат теми от всички сфери на живота ни", допълват организаторите на церемонията.
"Нашата аудитория са активните хора, мениджърите, собствениците на малък и среден бизнес, служителите в компании, данъкоплатците, клиентите, експертите на фондовия пазар, студентите по икономика и бизнес администрация, с две думи – хората, които държат съдбата си в своите ръце и добавят стойност за развитието на България", казва Виктория Миткова и допълва, че многобройните награди за медийната група я правят уверена, че с екипна работа и много труд човек може да успее в родината си.
Виктория Миткова е магистър по право. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори за трети пореден мандат. Като управител на агенцията Brand new ideas тя е и член на Българската асоциация на комуникационните агенции. Медийна група "България он ер" е член на Глобалния договор на ООН и подкрепя редица социални и благотворителни каузи.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 25.03.2015г.

От декември миналата година на пазара функционират две подобни компании за предоставяне на рейтингови данни

На пресконференция за медиите във вторник компанията LIC33 обяви, че придобива контролните дялове в стратегически бизнеси на Цветан Василев -  БТК, мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", "Дунарит", "Авионамс" и пийпълметричната ГАРБ. Не уточнява обаче, за коя точно ГАРБ става въпрос.

А това е важно, защото от декември миналата година на пазара функционират две компании. Едната е "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", която беше създадена през 2006 година и по принцип предоставя данни за телевизионната аудитория, но в момента е с поискана несъстоятелност. Втората е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" – ново дружество, регистрирано през декмври 2014 г., което също е с предмет на дейност предоставяне на рейтингови данни за телевизионна аудитория.

Кой е собственик на ГАРБ

И при двете дружества информацията в Търговския регистър за това кой е собственик е заличено обстоятелство. В съвета на директорите на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" влизат Ива Иванова, Серж Шайе и Веселин Шулов. В съвета на директорите на новорегистрираното дружество "ГАРБ Аудиенс Межърмент България" влиза отново Веселин Шулов, а заедно с него в органите на управление са Ива Стоянова-Гамари и Камелия Калайджиева.

Ива Гамари беше оперативният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" ЕАД преди да бъде създадена новата компания. До края на миналата година дружеството се представяше като доставчик на пийпълметрични данни и публични знаци за промяна на собствеността нямаше.

"Капитал" потърси Ива Гамари за коментар по повод новия инвеститор в пийпълметричната компания. "Във връзка с появили се в медиите публикации по повод на инвестиционни промени, свързани със собствеността на ГАРБ, имаме следните коментари: към момента единствената фирма, предоставяща данни за телевизионна гледаемост и оперираща под това име на българския пазар е "ГАРБ Аудиенс Межърмент България", фирма с ясна и прозрачна собственост на физическите лица Ива Гамари и д-р Веселин Шаулов", отговориха двамата собственици.

Те уточниха, че фирмата е приемник на дейността и всичко, необходимо за предоставянето на пийпълметрични данни, на фирмата "ГАРБ Аудиенс Рисърч". Новите собственици потвърдиха, че "ГАРБ Аудиенс Межърмент" е подписала договори и продължава да обслужва своите клиенти, в това число водещи телевизионни групи, рекламни агенции, продуцентски компании и др. И допълниха: "Нямаме коментар относно настоящия статус и собственост на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България", но можем да потвърдим, че те по никакъв начин нямат отношение към дейността на пийпълметрията в България".

Вероятно пренасянето на дейността е обусловено и от това, че в момента в Софийския градски съд има започнало дело за несъстоятелност срещу "ГАРБ Аудиенс Рисърч". То е открито на 5 февруари по молба на "Интегрирни пътни системи". Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че е възможно надмощие там в момента да има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Веселин Шулов коментира, че новата регистрация на дружеството за пийпълметрични данни се е наложила поради факта, че изпълнителният директор на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България АД", Джордж Лукс е подал заявление за заличаване от търговския регистър без да е уведомил за обстоятелствата около това Съвета на директорите или друг управителен орган. "В тази връзка, за да запазим дейността на фирмата, както и лично направените от нас инвестиции в технология и know how, се взе решение за регистриране на ново дружество, което да продължи и разшири дейността в сферата на пийпълметрията като приемник на старото дружество", коментира Шулов.

В крайна сметка не става ясно кой ГАРБ всъщност LIC33 твърди, че придобива, но вероятно става въпрос за по-старото. Фактът обаче, че около пийпълметричната агенция остават въпросителни, продължава да й вреди.

Драмите около пийпълметрията

Дълги години на пазара възникваха сериозни войни между медиите и играчите на рекламния пазар заради достоверността на данните за телевизионната аудитория. Съмнението в данните на ГАРБ идва от подозрението, че в собствеността на агенцията има влияние банкерът Цветан Василев. То се обяснява през сложна схема от свързани компании, а документи за това бяха публикувани от няколко сайта. В Търговския регистър последното вписване в досието на ГАРБ беше от септември 2012 г. Собствеността в компанията беше разпределена между "София медия асоциация" ЕООД, собственост на Джордж Лукс, която притежава 60% от ГАРБ,  а останалите 40% се държат от швейцарското дружество "Юръпеан медия холдинг" СА, чиито собственици са неизвестни. През юли 2014 Джордж Лукс напуска поста изпълнителен директор и член на Съвета на директорите и иска да бъде заличен като представител на "ГАРБ Аудиенс Рисърч България" в Търговския регистър.

Първоначалните сравнения между данните на ГАРБ и Nielsen Admosphere Bulgaria (преди Mediaresearch) показаха най-големи отклонения в данните на ТВ7 (телевизията, на чийто собственик Цветан Василев дълго време се представяше като консултант). Сравнителен анализ на рейтинговите данни за периода април – юли миналата година, който "Капитал" публикува, показа, че ГАРБ е завишавала рейтингите на ТВ7 с от 100 до 300% на предавания в праймтайма на медиата, в сравнение с данни за същия период на Nielsen Admosphere Bulgaria (тогава все още Mediaresearch). За разликите в предоставените данни от двете агенции има анализ и на интернет страницата на  медиа агенция Argent.

В момента тв пазарът е разделен на две – една голяма група медии работи с данни на Nielsen Admosphere Bulgaria, останалата част с ГАРБ, която вече е с променена собственост и дяловете са разпределени 50 на 50 между Ива Гамари и Веселин Шулов. Остава неясно кой ще финансира дейността на новата компания. Данните от пийпълметричните агенци обаче са важни, защото са приемани като валутата на телевизионния пазар. Затова и е ключово агенцията, предоставяща данните за гледаемостта на телевизиите, да има прозрачна собственост.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация