www.united-partners.com I 31.07.2015г.

Електронната брошура съдържа полезна информация както за сложните, така и за по-малко сложните, но винаги прекрасни ситуации, които родителите и техните бебета изживяват заедно. В книжката всички ценни съвети, предоставени от експерти (педиатър, дерматолог и детски психолог) в статиите, публикувани  в платформата Семейството на Pampers,  са подредени в три секции – по една за всеки тип родители: бъдещи, родители отскоро  и такива с повече опит.

Често с появата на нов човек в живота на мама и тати се появяват и купища въпроси, свързани с неговото раждане и развитие. Електронната брошура за родителя е чудесна възможност за мама и тати да намерят отговор на някои от въпросите, които си задават за бременността, първите дни с бебето  у дома и всички онези първи неща от пътя, който ще изминат заедно докато малкото съкровище расте.
Електронната книжка може да бъде свалена безплатно от Фейсбук страницата на Pampers България на следния линк:https://www.facebook.com/pampersbulgaria/app_667265663378913.
Надяваме се, че статиите и съветите от експерти, включени в брошурата, ще помогнат  на вас и вашето бебче да се насладите на всеки един момент, който ви предстои да прекарате заедно, и да го превърнете в едно прекрасно изживяване.
За да отговори на всички ваши въпроси, свързани с грижата за бебето, и за да ви даде възможност да споделите своя личен опит с други майки и татковци, Pampers ще продължи да организира онлайн срещи с експерти и други родители в Семейството на Pampers. Следете Фейсбук страницата на Pampers България за повече информация относно предстоящите онлайн срещи.

Автор:
United Pаrtners

www.valbis.com I 30.07.2015г.

За първи път в България се обслужва международна гаранция за оловни акумулаторни батерии!
Вече и българския потребител има възможността да се възползва от международна гаранция за своята оловна акумулаторна батерия с марката PANASONIC.
Валбис Трейд ЕООД, като официален партньор и оторизиран сервиз на Panasonic Automotive & Industrial Systems Europe GmbH подписа договор за сервизно обслужване на всички оловни акумулаторни батерии PANASONIC на територията на България. Без значение страната и канала на придобиване, вие получавате стандартната 1 година производствена гаранция на всички Оловни акумулаторни батерии с марката PANASONIC и осигурена допълнителна гаранция от още 2 години за батерии закупени от официалния сервиз на PANASONIC за България – Валбис Трейд ЕООД.
Спазване на изключително  високо качество на всеки етап от производствения процес, Panasonic  има за цел да предостави пълно удовлетворение на клиентите. Високите R & D технологии, използвани в проектирането и производствата на батерии позволява увеличаването на  жизнения цикъл на продуктите. Батерии Panasonic са с експлоатационен живот по  EUROBAT от 6-9 години, 10-15 години и 15+ години. Тези батерии са използвани в системи за резервно захранване, съхраняване на енергията, непрекъсваеми токозахранващи устройства ( UPS ),пожароизвестителни и алармени системи, аварийно осветление, сигнализация и комуникация, телекомуникационни системи, системи с постоянен ток , системи за мониторинг и контрол, системи за контрол на процесите и достъпа и др. Акумулаторните батерии Panasonic отговарят на международните стандарти за качество и екологични стандарти, в съответствие с ISO9000 и ISO14000 и OHSAS18001. В допълнение корпусът на  VRLA батерии Panasonic е проектиран и отговаря на  Vd стандарт и UL стандарт.
Ако имате проблеми с вашите батерии Panasonic  , моля свържете се с Валбис Трейд ЕООД . Всички Panasonic батерии са гарантирани срещу дефекти в материалите и изработката.  За да се направи подробен технически анализ за точната причина батериите  ще бъдат подложени на няколко безплатни процедури на тестове. Така ще се установи   причината за повредата и съответно ще Ви бъде издаден констативен протокол придружен с подробен капацитивен тест. Ако се установи   отклонение от  техническите параметри,  дължащ  се на повреда в батерията, то ние   ще Ви ги заменим  (по преценка на Валбис Трейд ЕООД и Panasonic Automotive & Industrial Systems Europe GmbH ) .
Не се колебайте да се обадите на тел.: +359 2 971 55 90 и да заявете своя абсолютно безплатен тест на оловни акумулаторни батерии Panasonic за установяване на нейното моментно състояние.

Автор:
Валбис Трейд ЕООД

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

Оригинална публикация

 www.capital.bg I 24.07.2015г.

Next-DC търси таланти за глобална кампания на Heineken, MTG инвестира в мрежа от потребителски канали в Европа, Saatchi & Saatchi ще организира академия за млади рекламисти на ФАРА

Next-DC търси таланти за глобална кампания на Heineken

Heineken беше отличен като най-креативен рекламодател на годината по време на глобалния конкурс Cannes Lions 2015 и започва нова кампания, в която 5 креативни екипа от страни, чиито агенции никога не са печелили Cannes Lion, ще могат да участват в създаването на "кампания за умерено консумиране на алкохол в партньорство с местния екип на марката в Амстердам". Тези страни са България, Гърция, Виетнам, Нигерия и Демократична република Конго. Агенциите на компанията на всеки един от тези пазари ще трябва да открият по двама човека с достатъчно добри идеи, които да се включат към глобалния криейтив екип на бранда. В България кампанията Talent Lab е реализирана от Next-DC. Участниците трябва да изпратят на talentlab.bg линк към видео с дължина между 60 и 90 секунди, в което представят себе си и работата си. Те трябва да се мотивират и защо журито на конкурса трябва да се спре на тях. Таргет на кампанията, казват от агенцията, са "фрилансъри и наскоро завършили студенти в сферата на дизайна, фотографията, копирайтинг, музиката и изпълнителските изкуства".

MTG инвестира в мрежа от потребителски канали в Европа

MTG, собственикът на "Нова броудкастинг груп", придоби 51% от Zoomin.TV, най-голямата мрежа от потребителски канали (multi-channel network, MCN) в Европа и петата по големина в света. Zoomin управлява видеосъдържанието на канали, които привличат над 2 милиарда гледания на видеа месечно и 100 милиона абонати от целия свят в YouTube. Всекидневната видеопродукция на създателите, свързани с компанията, от своя страна включва над 400 премиум кратки видеоклипa на 18 езика. Това се случва скоро след като MTG обяви инвестициите си в ESL (най-голямата компания за електронни спортове в света) и Splay – водещата мрежа от потребителски канали и създател на дигитално съдържание в Скандинавия, която генерира над 120 милиона гледания месечно чрез своите 430 YouTube канала. Тези стъпки са част от стратегията на MTG да обогати портфолиото си от предлагано съдържание чрез инвестиции в бързо развиващи се дигитални компании.

Saatchi & Saatchi ще организира академия за млади рекламисти на ФАРА 

Saatchi & Saatchi ще организира специализирана академия за "млади таланти без практически опит" по време на тазгодишното издание на рекламния конкурс ФАРА в Албена. Целта на инициативата е да помогне на участниците "да намерят първата си работа в рекламна агенция". Тя носи името Saatchi Circle ФАРА и е част от програмата Saatchi Circle, която агенцията традиционно организира. Академията на Saatchi & Saatchi ще се проведе между 10 и 12 септември в партньорство с Miami Ad School (Мадрид), както и с Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА).

В това издание на академията ще се сформират три екипа от по трима души, разказват от агенцията. Избраните участници в Saatchi Circle ФАРА ще решават реален социален проблем и ще представят идеите си пред творческите директори на най-успешните рекламни агенции в България. Специален гост-лектор на събитието ще бъде Начо Естейре, директор "Проучвания" в Miami Ad School. Той ще помага на младите участници да развият и структурират идеите си за презентацията пред журито. Всеки желаещ да се включи в инициативата, който има интерес към рекламното писане, графичния дизайн или дигиталните комуникации, може да кандидатства до 3 август на circle.saatchi.bg. Условието е да реши поставена от Saatchi &Saatchi тестова задача.

Omnicom Group отчете свиване на приходите си

Приходите на Omnicom Group са се понижили с 3.5% през второто тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година. Това става ясно от отчета на компанията, представен по-рано тази седмица. Общите приходи на рекламния холдинг, в който влизат агенции като BBDO и DDB Worldwide, са се свили с 1.7% и са достигнали 3.8 млрд. долара. От друга страна, органичните приходи (тези, които изключват единични и външни фактори като придобивките и валутните флуктуации) са се увеличили с 5.3%, посочват резултатите. Първото тримесечие на 2015 г. отбеляза увеличение на нетните приходи от 1.8% в сравнение със същия период от 2014 г. Цялостните приходи на групата обаче са се свили с 0.9% (до 3.47 млрд. долара) поради въздействие на валутните курсове.

Yahoo и Google представиха приходите си от реклама за първото тримесечие

Второто тримесечие на 2015 г. е било благоприятно за интернет гигантите Google и Yahoo, показват отчетите на двете компании. Така например Google е повишил приходите си с 11% до 17.7 млрд. долара в сравнение със същия период през миналата година. Компанията на Лари Пейдж и Сергей Брин е реализирала и повишение от 11% на рекламните си приходи (до 16 млрд. долара). Според данните на компанията водещи за приходите са рекламата в мобилното търсене, както и тази в YouTube. Въпреки че платформата за видеосподеляне е повишила потреблението си (с 60% при desktop и около 200% при мобилните устройства), което е довело и до по-високите резултати, от компанията признават, че CPC цената (cost-per-click) в YouTube е ниска и трябва да бъде създаден нов модел, с който да се повишат рекламните приходи от платформата.
От своя страна Yahoo отчете една от най-добрите си години в последното десетилетие – 15% ръст на приходите в сравнение с второто тримесечие на 2014 г., които са достигнали 1.24 млрд. долара. Инвестициите в мобилна, видео- и native реклама в мрежата на Yahoo от своя страна са се увеличили с 60% и са достигнали 400 млн. долара. Дисплей рекламата пък е постигнала приходи от 500 млн. долара и увеличение на цената на единична реклама с 10%. Yahoo отчита още повишение от 22% на приходите от реклама в търсачката си, достигайки 521 млн. долара.

The New York Times обяви партньорство със Starbucks за разпространение на съдържанието си

The New York Times и Starbucks обявиха във вторник ново партньорство, чрез което определени статии на медията ще бъдат достъпни безплатно за членовете на лоялната програма на веригата кафенета. Съвместната работа на двете компании ще започне в началото на следващата година. Потребители на Starbucks ще получават чрез мобилното приложение на компанията дневни и седмични обобщения на новините и материалите, публикувани във The New York Times. В допълнение Starbucks ще предоставя безплатно и специална селекция от статии, публикувани във вестника, които смята за подходящи за своите потребители. От Starbucks обявиха и плановете си да разширят портфолиото от медии, с които си партнират, за да предложат на своите клиенти още по-добър и богат подбор от новинарски материали със сутрешното им кафе. Като част от партньорството с The New York Times членовете на лоялната програма на Starbucks ще могат да трупат и точки, с които да закупуват абонамент за дигиталното или печатното издание на медията.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

www.united-partners.com I 17.07.2015г.

На събитието „Лесни финанси от А до NN” NN България представи два нови проекта, свързани с дългосрочната ангажираност на компанията за повишаване на финансовата грамотност. Това са книжката „КЪДЕ РАСТАТ ПАРИТЕ? Първо четиво за финансите за деца и родители“ и електронният портал за информация в сферата на пенсионното осигуряване PENSIOPEDIA.BG (https://www.pensiopedia.bg).

Проучвания на финансовата грамотност, проведени от компанията през последните години на различни пазари, включително в България, показват, че повечето хора изпитват затруднения да се ориентират сред възможностите за финансово планиране и да вземат ефективни решения за своите финанси.

„В отговор на обществената необходимост от усъвършенстване на знанията и уменията за управление на личните финанси NN България реализира редица инициативи – освен проучванията на финансовата грамотност и поведение по света и в България, те включват и образователната програма „Лесни финанси“; програмата „Дни на отворените врати”; електронното приложение „FQ Тест“; приложението „Електронен Личен финансов профил“. Двата нови проекта, които представяме днес, са свързани с две изключително важни сфери – ранното финансово ограмотяване и пенсионното осигуряване. Вярвам, че „КЪДЕ РАСТАТ ПАРИТЕ?“ и PENSIOPEDIA.BG ще разширят възможностите както пред малките читатели и техните родители, така и пред осигуряващите се лица, за да бъдат те информирани и уверени в решенията, които вземат или ще вземат в бъдеще за управлението на своите средства“, каза Николай Стойков, Главен изпълнителен директор на NN Животозастраховане и NN Пенсионно осигуряване.“

Детската книжка „КЪДЕ РАСТАТ ПАРИТЕ?“ въвежда децата в света на финансите по лесен и забавен начин и помага на техните родители да отговарят на въпроси по адекватен за детската възраст начин.

„КЪДЕ РАСТАТ ПАРИТЕ?” обяснява на децата връзката между ходенето на работа и получаването на пари и ги запознава с нови за тях понятия като заплата, разходи, спестявания, заеми, пенсия, застраховки. Докато четат книгата, децата могат да оцветяват и илюстрациите в нея. Освен за децата, книгата е полезна и за всички родители, които рано или късно се сблъскват с необходимостта да обяснят на децата си какво са парите и как трябва да организираме личните си финанси, така че да живеем по-добре.
През новата учебна година детската книжка „КЪДЕ РАСТАТ ПАРИТЕ?” ще бъде представена в училища в страната чрез пилотен проект на NN България и фондация „Заедно в час”. В общо 30 училища в страната учителите, участващи в програмите на фондацията, ще използват книжката като помагало за провеждане на свои занимания.

Информационният портал за пенсионно осигуряване PENSIOPEDIA.BG (https://www.pensiopedia.bg) агрегира и представя по лесен и достъпен начин богата информация за пенсионната система в страната.

Нуждата от информация по въпросите на пенсионното осигуряване нарасна значително след старта на дебата, свързан с пенсионната реформа и множеството промени, които тепърва предстои да бъдат реализирани по отношение на трите стълба на пенсионното осигуряване.

За да отговори на обществения интерес и във връзка с останалите си инициативи в подкрепа на финансовата грамотност, NN България създаде информационния портал за пенсионно осигуряване PENSIOPEDIA.BG. Сайтът, който е активен от днес, си поставя за цел да предоставя на достъпен и разбираем език актуална информация относно функционирането на пенсионната система в страната и възможностите и предимствата на тристълбовия пенсионен модел. Отделните секции на сайта са свързани със следните теми:

•       пенсионна система в България
•       условия за пенсиониране
•       допълнителни възможности за пенсионни доходи
•       разлика между допълнителна и държавна пенсия
•       как работи допълнителното задължително пенсионно осигуряване
•       какъв пенсионен доход мога да очаквам
•       какво се случва с парите ми за пенсия
•       колко пари имам в сметката

PENSIOPEDIA.BG представлява и платформа за споделяне на знания и опит благодарение на секцията от въпроси и отговори и на библиотеката с материали по темата за пенсионното осигуряване. Отговорите на постъпващите въпроси за функционирането на пенсионноосигурителната система ще бъдат подготвяни от експерти от NN България, като за запитванията, свързани с държавното обществено осигуряване, ще бъде използвана и информация, предоставена с любезното съдействие на Националния осигурителен институт (НОИ).

Автор:
United Partners

www.detebg.org I 14.07.2015г.

Правото на детето на семейство се обсъжда на кръгла маса във Варна. Събитието е под надслов „Правата на децата са наша грижа“ и в него ще вземат участие деца и представители на медиите, бизнеса, неправителствените организации и местната власт. Те ще представят своята роля за спазване правото на детето на семейство, както и добри практики за сътрудничество. Каним Ви да вземете участие в събитието, което ще се състои на 20 и 21 юли 2015 г. в град Варна, хотел „Черно море“, бул. Сливница 33. Като организатор фондация "За Нашите Деца" поема всички разходи за път, настаняване в хотел и храна.

Обсъждането е част от проекта „Медиите, бизнесът и аз ЗА нашите деца“ на фондацията. Той цели да постигне широка обществена ангажираност към спазване правото на детето на семейство и да насърчи и подобри участието на гражданите в каузите на неправителствените организации.

В рамките на кръглата маса младежи ще представят на участниците своите виждания за живота на детето със и без семейство. Ще бъдат оповестени и резултатите от проведено социологическо проучване в Благоевград, Пловдив, Варна и Монтана за нагласите на хората към правото на детето да има семейство.

Като резултат от проекта ще бъде създаден наръчник с добри практики за спазване правото на детето на семейство. Вече е достъпна и онлайн платформата pravonasemeistvo.orgза сътрудничество между неправителствени организации, бизнес, медии, местна власт, деца, младежи и граждани, чрез която се оформят работещи механизми за активен принос на всяка от групите в полза на детското благосъстояние.

Елате и се присъединете към каузата на фондация „За Нашите Деца“ за развитие и щастливо детство за най-уязвимите деца на България! За участие е необходимо да се регистрирате тук.

Фондация „За Нашите Деца“ е детска правозащитна организация, която работи в България от 1992 г.  Ние се борим за това нито едно българско дете да не прекарва първите години от живота си в изолацията на социалните домове, а да живее сигурно и обичано в семейство.

Автор:
фондация "За Нашите Деца"

www.b2bmagazine.bg I 12.07.2015г.

Д-р Зехра Гюнгьор – практикуващ ПР в Турция, бивш президент на Международната ПР асоциация (MПРА) и председател на БАПРА Брайт Ауърдс 2015.

Какво мислите за ПР-а (сферата на „Връзки с обществеността”) в България?

Аз съм добре запозната с ПР проектите в България, защото вече четири години съм член на журито на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Това е моята четвърта година и този път съм председател на журито. Забелязах, че въпреки, че са местни ПР проекти и дейности, те са на международно ниво. Може би това се дължи на факта, че журито е съставено от международни ПР специалисти, но, честно казано, българското ПР общество е водещо в Източна Европа.

Какво мислите за проектите, които са представени тази година за наградите БАПРА?

Честно казано, проектите са много иновативни. Аз бях член на журито и два пъти председател на журито на наградите Golden World на Международната ПР асоциация и мога да направя сравнение между международните победители и тези на наградите на Българската асоциация на ПР агенциите. Повечето от проектите, които прочетох и оцених тази година, бяха на много високо и международно ниво. Те не са местни проекти и дори аз като чужденец, докато се запознавах с тях, можех лесно да уловя идеята, което е много добре.

Това означава ли, че според Вас България има бъдеще в сферата на публичните комуникации?

Разбира се! В наши дни ПР има по-широко значение. Т. нар. „Връзки с обществеността” днес са нещо като комуникационен мениджмънт, който може да се установи на всички нива на управлението и маркетинга на компаниите. Така че той има широк спектър. ПР е важен за привличането на международни инвестиции и чуждестранни компании в страната. За първи път посетих България през 1980 г. и помня онези дни, въпреки че беше преди 35 г., а аз бях млада студентка. Така че като направя сравнение, днес България прилича на държава от Европейския съюз. В страната наистина има много чуждестранни инвестиции (основно инвестиции от ЕС) и те помагат за бъдещето на ПР. Но това е взаимно, защото ако обществото е затворено не може нищо да се очаква от ПР. В света все още има много затворени общества и като погледнем проектите, които изпращат като ПР, става ясно, че това е просто маркетинг. Но аз вярвам, че България има бъдеще и благодарение на наградите на БАПРА сферата на връзките с обществеността се развива.

И накрая, бихте ли споделили с нас малко повече относно вашите проекти? Опишете с няколко думи практиката си на ПР в Турция.

Създадох компанията си преди 15 г., а преди това 20 г. бях журналист, така че съм в комуникационния бизнес вече от над 35 г., което е много, много време. Ще се опитам да разширя областта на ПР, защото той е навсякъде. Докторантурата ми е в областта на международните отношения и комуникацията и вярвам, че дипломацията и комуникацията вървят ръка за ръка при решаването на проблеми. Когато решаваме даден проблем, международните отношения са като връзките с обществеността: средство, което се използва от ръководствата на компаниите и брандовете. Затова в компанията ми в Турция не се съсредоточавам единствено върху ПР (напр. организиране на събития, връзки с медиите и социално отговорни проекти). Достатъчно! Стига толкова социално отговорни проекти, защото връзките с обществеността и комуникациите имат много сфери с далеч по-голяма значимост. И точно заради това казвам благодарност към БАПРА, защото те повишават нивото на ПР проектите в България.

Оригинална публикация 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация