www.manager.bg I 05.04.2015г.

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

www.manager.bg I 19.03.2015г.

www.dnevnik.bg I 24.02.2015 г.

Стипендиантстка програма "Милена Йесенска", подкрепяща изследователски проекти на журналисти с общоевропейска насоченост, набира кандидати за 2015 г., информира Асоциация на европейските журналисти-България.

Програмата се организира и спонсорира от  виенския Институт за социални науки и дава възможността на журналисти да изследват теми, свързани с европейското общество и култура в рамките на три месеца. За престоя в австрийската столица са осигурени 7500 евро, а участниците в програмата могат да се възползват от допълнителен бюджет за покриване на пътни разходи до съседни страни в размер на 1900 евро.

За специализацията могат да кандидадстват журналисти от страните от ЕС, както и Турция, Грузия, Армения и Азербайджан. Те трябва да имат доказан опит в печатна, електронна или онлайн медия, като студенти или журналисти в самото начало на тяхната кариера няма да бъдат допускани.

Крайният срок за кандидатстване е 28 март. Повече информация може да намерите на сайта на Института за социални науки.

Оригинална публикация

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

www.news7.bg I 05.02.2015г.

Емблематичните журналисти Иван Гарелов и Елена Йончева отново ще са екип. Те се завръщат в ефира на TV7 с предаването "Оригиналът".

От 8 февруари (неделя) точно в 9 ч. зрителите на TV7 ще имат възможността да видят политиците, известните личности, актуалните хора в България и света. Те ще отговарят на въпросите, които единствено Иван Гарелов има смелостта да зададе.

Елена Йончева ще показва историите, ще анализира и коментира глобалните процеси, новините, които ще рефлектират върху всички нас.

Иван Гарелов обещава да запази всичко добро старо. Амбицията на водещите е "да разтворят ветрилото на темите от световната геополитика до естрадата и рапа".

Имената на Гарелов и Йончева отдавна са станали стандарт в българската журналистика. TV7 дава възможност на зрителите отново да ги видят в действие.

Гледайте"Оригиналът"всяка неделя от 9 ч., само по TV7!

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

Оригинална публикация

www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 17.01.2015г.