в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8

Списание "Твоят БИЗНЕС" I Ина ГЕОРГИЕВА I 28.08.2015

В началото на историята на списанието, преди десет години, за един от броевете исках да направя интервю с тогавашния изп. директор на Майкрософт за България. Както е редът се свързах с ПР-а на компанията – Наталия Димитрова и тя ми каза директно да му пиша, а той щял да ми отговори. Затворих телефона с неприятното усещане, че тази ПР-ка елегантно ми отказва. Въпреки това написах мейл на Теодор Милев (който не познавах лично, още повече той мен, за списанието – мисля, също). Още вечерта получих поздрави от Буенос Айрес с насрочен час и място за интервюто след няколко дни в София. Бях като гръмната! (Това е един от примерите в живота ми, който давам за поведение на истински стойностните хора).

Оттогава до ден днешен работим с Наталия и знам, че когато каже нещо – то ще се случи, защото тя е директна, откровена и много отговорна.

Наталия Димитрова вече има повече от 15 години опит в големи международни компании като Майкрософт, БНП Париба, Интраком и Телерик. През 2012 г. създава Акта Верба – компания, която предоставя консултантски услуги в сферата на PR, управление на събития и дигитален маркетинг за ИТ сектора.

От създаването на фирмата си досега, сред клиентите ѝ са били организации като Телерик, НР, Коника Минолта, Мнемоника, L3C, Асоциация на софтуерните инженери , мащабни международни ИТ конференции като DevReach и ISTA в България, ITCamp в Румъния и други.

Наталия, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Стана случайно. Василка Вълова, много близка семейна приятелка, която сякаш ме познава по-добре от мен самата, ми каза веднъж, че съм родена да се занимавам с PR. Това се случи във време, в което PR-ът не бе толкова популярен. И така, като на шега, започна всичко.

Започнах професионалния си път в българска ИТ компания. Там научих, че не е необходимо една фирма да е много голяма, за да прави големи неща. Важни са хората и духът, който ги сплотява.

След време реших, че искам да работя във финансовата сфера. Чух мнение, че няма как да стана PR на банка, ако не съм работила в сектора, но реших да опитам. Отделих време и направих свое проучване. Свързах се с всички банки, чиито контакти открих онлайн. След 2 месеца ми се обадиха от БНП Париба, че имат обявена позиция. Явих се на няколко интервюта и успях.

Процесът на подбор в Майкрософт пък продължи повече от 8 месеца. По онова време нямаше HR експерти в българското представителство на компанията и подборът се водеше от румънския офис. Последваха множество интервюта по телефона с HR специалисти, регионалния PR директор, изготвяне на списък с журналисти, с които от компанията да могат да се свържат и да попитат за мнение за мен, други тестове и т.н. Спомням си срещата ми с Теодор Милев, тогава изпълнителен директор на Майкрософт България. Бях едновременно много притеснена и респектирана. Говорихме си както за медии, комуникации, ИТ тенденции, така и за Йовков, Радичков и други любими автори. Разговорът завърши с това, че той ме поздрави с „Честито“.

Прекарах там повече от 5 години, като отговарях за PR-a и за програмите, свързани с корпоративна социална отговорност. Чувствах се на точното място, до момента, до който не видях обява за ЕМЕА Events manager в Телерик. След не повече от месец и половина вече се бях явила на интервютата и бях одобрена за позицията. Отговарях за участието на Телерик в конференции за региона на Европа, Близкия изток и Африка, както и за цялостното организиране и управление на международната софтуерна конференция на Телерик – DevReach. Организирах от край до край 3 годишни издания на събитието, първото – като служител на Телерик, а вторите две чрез консултантската ми компания Акта Верба. През 2013 г. успяхме, с комплексна маркетингова кампания и със силно използване на социалните мрежи, да привлечем за събитието в България повече от 1 000 посетители от 25 държави. Това е постижение, с което се гордея и сега – както и с изключително високото ниво на удовлетвореност на участници, лектори и спонсори от всяко от изданията на DevReach.

Благодарна съм, защото през изминалите 15 години имах възможността да се срещна и работя с много стойностни хора, да попадам в ситуации, в които ми се налагаше да излизам от зоната си на комфорт – това ме направи по-смела и по-уверена.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Чувствам удовлетворение, когато проект, в който са вложени много труд и време, има резултати и виждам положителен ефект от работата ми върху живота на много хора. Например, когато разбират за успеха на някой и това ги вдъхновява сами да опитат да реализират собствена идея. Или пък научават нещо, което може да им е полезно на практика: като родители как да говорят с децата си за разликата между истинските и виртуалните приятели или като потребители на бизнес софтуер например как да спестяват време и да са по-ефективни.

Понякога това може да отнеме години. Такъв пример е програмата за безопасен Интернет, която реализирахме в продължение на 5 години в Майкрософт. Като родител, усещах и много силна вътрешна мотивация, това бе една много лична кампания за мен. Успяхме да привлечем като участници много тийнейджъри, учители, родители в цялата страна, медии, неправителствени организации и държавни институции.

Доволна съм и когато успеем да обърнем внимание върху темата за вътрешните комуникации в една компания. Струва ми се, че по-често информационният поток е насочен навън. Радвам се, когато можем да предложим решения за по-ефективни вътрешни комуникации. Добрата информираност за това какви са приоритетите на компанията помага за това човек да се чувства ангажиран и част от едно по-голямо цяло, да има увереността, че е нужен и ценен като професионалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Разликата за мен не е никак тънка. За да се променят дадени нагласи и да се изгради или възвърне доверие – нещо, което се постига със средствата на PR – понякога са необходими години. Рекламата или те грабва в момента, или не. При нея пътят до сърцето е доста по-кратък, но пък и по-нетраен и несигурен. В най-добрия случай двете са част от обща комуникационна стратегия, където имиджовата реклама е част от общия микс.

Има ли безплатен ПР?

- Няма. PR-ът е полагане проактивно на усилия, които имат конкретна цел – и които дори и да не се заплащат, са цената за нейното постигане. Има много труд, стрес, кризисни ситуации, постоянно задълбочаване на знанията в предметната област (на клиента) и градене на имидж стъпка по стъпка. Определено PR-ът е маратонски спорт, а не спринтова дисциплина.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Харесвам комуникацията между хората, защото вярвам, че към всеки има път, ако тръгнеш с открито сърце и без предразсъдъци. Мисля, че общуването, въпреки прегради от различно естество, е пътят за разрешаване на конфликтите, а не замитането им „под масата“ или украсяването им.

Естествено, през годините имаше случаи, когато доверието ми бе излъгано. В такива ситуации, ясно съм изказвала позицията си и повече не съм общувала с тези хора. Накратко, не ми допада разминаването между думите и делата.

Затова и когато реших да започна собственото си начинание в сферата на PR, организиране на събития и дигитален маркетинг, избрах за име Акта Верба – думи и дела. Стремя се, както в личния, така и в професионалния живот, да има синхрон между двете.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Мисля, че имам едно „аз“: постоянна съм, не се отказвам, колкото и да е трудно. Смятам, че съм земен човек и съм далеч от суетата. Обичам книгите, музиката и концертите, харесва ми да пътувам.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Почти изключително работим с компании от ИТ сектора – комбинацията от професионализъм в нашата сфера и дълбоко познаване на същността и спецификите в ИТ бизнеса ни дават възможност да предоставяме услуги с високо качество и добавена стойност за клиентите ни.

Зареждащ е ежедневният контакт с хората от този сектор – с тяхната упоритост да превръщат страната ни в едно по-добро място, в което е нормално да успяваш с труд и постоянство. Технологичната сфера е източник на много енергия и нови идеи. Затова и се стремим комуникационните решения, които предлагаме да са адекватни на средата – ефективни, надеждни и новаторски.

Източник на енергия и вдъхновение са семейството, книгите, приятели и пътешествия – често по повод на концерти на любими групи, като RHCP например.

Конкретно като предприемач ме мотивира постигането на измерими и разпознаваеми резултати за клиентите ми и тяхното удовлетворение. Ценя също усещането за свобода, което имам при приоритизирането на задачите си и при избора на проектите и хората, с които работя с Акта Верба.

Какво би учила още?

- Психология и математика – за да мога да разбирам още по-добре хората и света като цяло.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва в 6:30-7:00. Сутрин е времето, когато съм най-продуктивна. Би ме зарадвала новина, че българите сме най-щастливата нация на света. Още повече би ме зарадвало това да е факт. Вярвам, че е възможно и зависи от всеки един от нас.

Оригинална публикация

www.actionprgroup.com I 27.08.2015г.

Action Global Communications България ще подпомага Siemens България в осъществяването на цялостната ПР и комуникационна стратегия на компанията. Агенцията бе избрана след конкурс, в който участваха още пет водещи ПР агенции.
“Изборът на Action Global Communications България е част от стратегията на Siemens за още по-активно присъствие в медиите и обществения живот у нас. Сътрудничеството с ПР агенция като Action Global Communications, която има зад гърба си множество проекти за различни големи клиенти у нас и по света, ще ни позволи да продължим да налагаме успешно имиджа на Siemens като инкубатор за иновации и социално отговорен член на обществото”, заяви Румяна Парушева, ръководител „Комуникации и връзки с институциите” на Siemens България.
Action Global Communications е международна верига, с повече от 44 години опит в комуникациите. Компанията разполага със своя собствена мрежа от клонове в над 46 държави и пазари в региона на Централна и Източна Евро-па, Средиземноморието, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Веригата присъства в България със собствен офис от 1998 г., като е представител за страната и на една от най-големите световни ПР компании – Weber Shandwick.
Агенцията има дългогодишен опит в интегрираните комуникации и в обслужването на редица международни компании и организации от индустрии като: банки и финанси, IT&C, авиация, нефт и газ, фармация, бързооборотни стоки, тежка промишленост и други.

Siemens AG (с централи в Берлин и Мюнхен) е глобален технологичен лидер, чието име е символ на технологично съвършенство, новаторство, качество, надеждност и глобално присъствие в продължение на повече от 165 години. Компанията развива дейност в над 200 страни, предимно в сферата на електрификацията, автоматизацията и цифровизацията и е един от най-големите световни доставчици на енергийно-ефективни технологии. Siemens е водещ доставчик на офшорни вятърни турбини, турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, както и пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерните решения за промишлеността. Компанията е и водещ доставчик на медицинско оборудване за образна диагностика – в т.ч. системи за компютърна томография и магнитен резонанс – и лидер в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. През фискалната 2014 г., която приключи на 30 септември 2014 г., общият обем на приходите от продължаващи дейности възлиза на 71,9 млрд. евро, а нетната печалба – на 5,5 млрд. евро. Към края на септември 2014 г. Siemens има около 357 000 служители в цял свят. За повече информация:www.siemens.com.

Siemens България е част от Siemens AG – световен лидер в производството на иновативни про-дукти,
технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията
е водещ доставчик на турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, вятърни турбини, пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за индустрията, както и на медицинско оборудване за образна диагностика и в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. В България компанията присъства вече 136 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. За повече информация: www.siemens.bg.

Siemens AG (с централи в Берлин и Мюнхен) е глобален технологичен лидер, чието име е символ на технологично съвършенство, новаторство, качество, надеждност и глобално присъствие в продължение на повече от 165 години. Компанията развива дейност в над 200 страни, предимно в сферата на електрификацията, автоматизацията и цифровизацията и е един от най-големите световни доставчици на енергийно-ефективни технологии. Siemens е водещ доставчик на офшорни вятърни турбини, турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, както и пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерните решения за промишлеността. Компанията е и водещ доставчик на медицинско оборудване за образна диагностика – в т.ч. системи за компютърна томография и магнитен резонанс – и лидер в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. През фискалната 2014 г., която приключи на 30 септември 2014 г., общият обем на приходите от продължаващи дейности възлиза на 71,9 млрд. евро, а нетната печалба – на 5,5 млрд. евро. Към края на септември 2014 г. Siemens има около 357 000 служители в цял свят. За повече информация:www.siemens.com.

Siemens България е част от Siemens AG – световен лидер в производството на иновативни про-дукти,
технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. Компанията
е водещ доставчик на турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, вятърни турбини, пионер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерни решения за индустрията, както и на медицинско оборудване за образна диагностика и в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. В България компанията присъства вече 136 години. Част от структурата на Siemens в България е и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. За повече информация: www.siemens.bg.

Автор:
Action Global Communications Bulgaria

 www.prinbulgaria.com I 18.08.2015г.

„Златна статуетка“ за първо място на Stevie Awards

за PR експерта Максим Бехар

Българският PR експерт Максим Бехар бе обявен за Мениджър на годината в света от престижните американски награди Stevie Awards, често определяни като „Оскарите на бизнеса“.

Той получава Златна статуетка за първото място в категория „Мениджмънт“ за „Най-добър изпълнителен директор за 2015“.

Бехар печели първото място в конкуренция с над 1800 кандидати от целия свят за тази категория.

Максим Бехар е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), както и председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария. 

В същата класация агенцията на Максим Бехар – M3 Communications Group, Inc., спечели бронзов медал в категорията „Най-добра PR агенция в Европа“, като „признание за двадесетте години изключителни постижения на компанията, високия й професионализъм, огромния брой доволни клиенти и заслугите на целия екип за развитието на PR бизнеса в България“.

„Тези отличия доказват, че България е страна, напълно конкурентна на всяка друга в света, в която бизнесът може да се прави точно и почтено, стига да имаш нагласа за това. Да правиш почтен и успешен бизнес е по-трудният път не само в България, но и навсякъде, за нас обаче той е единствено възможният и тези поредни награди са ясен знак, че с много труд и особено с много иновативност успехът винаги идва“, коментира Бехар.

„Най-добра PR агенция в Европа“ е титла, присъждана на М3 Communications Group и през 2011 г., 2010 г. и 2007 г. През 2010 г. българската PR агенция печели награда и в категория „Иновативна компания на годината“.

Международните бизнес награди се провеждат за 12-и пореден път. Това е част от глобална бизнес програма, която отличава най-добрите компании и бизнес практики в света. Разнообразието от категории дава възможност да се включат компании от различни бизнес сектори, като всеки кандидат се конкурира с компании от същия отрасъл и със сходни мащаби и брой служители. Журито от над 200 топмениджъри от цял свят избра победителите сред 3700 кандидатури от 60 страни във всички категории.

Официалното връчване на наградите ще стане на тържествена церемония в Торонто на 23 октомври тази година.

Всички резултати от тазгодишните Stevie Awards можете да видите тук:

За M3 Communications Group, Inc.:

M3 Communications Group, Inc., основана през 1994 г., предоставя широк спектър от услуги в сферата на публичните комуникации – комуникационни стратегии, връзки с медиите, управление на социални медии, уеб услуги, криейтив, медия планиране и купуване, планиране и организиране на корпоративни събития, кризисен мениджмънт, маркетингови концепции, медия мониторинг. M3 Communications Group, Inc. е партньор на най-голямата в света компания за PR Hill+Knowlton Strategies, част от WPP Group PLC.

За Stevie Awards:

Международните бизнес награди са разделени в четири програми: „Американски бизнес награди“, „Международни бизнес награди“, „Stevie Awards за жени в бизнеса“ и „Stevie Awards за обслужване на клиенти и продажби“. Отличавайки компании от всички видове и размери и хората, които стоят зад тях, наградите Stevie признават изключителните постижения на работното място в световен мащаб.

Оригинална публикация 

 www.tbmagazine.net I 21.08.2015г.

Мануела също е един от ПР-те, който представяме в рубриката ни, с които списанието се познава от самото си начало. Тя работи в сферата на комуникациите през последните 12 години. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България.

В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, HBO and Cinemax, представителните организации на ЕС и др. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка).

Мануела има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон), както и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.

Тя е заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).

Днес Мануела Дюлгерова-Тотева заема позицията Мениджър Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво.

Мануела, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Постоянната динамика, предизвикателството на медиатор и комуникатор, печелещ общественото доверие и ролята на защитник на обществените интереси. Това е професия, в която се налага да вървиш с максимално бързи крачки, редом с технологичните промени, които владеят света, защото това са „оръдията на твоя труд“ – социалните медии и високите технологии. За мен ПР е една от най-цветните и всеобхватни области, която ме изпълва с удовлетворение и вярвам, че съм истинска късметлийка да практикувам професия, която обичам 24 часа от 365 дни в годината – работохолизъм, който често опиянява. Напоследък допълнително ме провокира задачата да доказвам стратегическата роля на комуникационния специалист в управленските процеси на организацията – нещо, което мисля все още не среща достатъчно разбиране у нас.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Моите предпочитани области от ПР практиката са вътрешните комуникации и социалната корпоративна отговорност. В този смисъл всички успешни проекти, реализирани именно в тази сфера, са ме карали да се чувствам удовлетворена. Най-силни моменти съм имала в програми за изграждане и задържане на принадлежността на служителите към компанията, сред които такива за отговорно отношение към околната среда, здравословния начин на живот, безопасността. Отговорността на организациите към обществото е другата най-предизвикателна област за мен. Реализирала съм редица проекти, насочени към подобряване на диалога с различни ключови аудитории, сред които е имало дългосрочни практики, както и отделни събития. Едни от най-силните моменти в ежедневието ми са тези, в които виждам положителната промяна – дали в хора от екипа, с който работя, или пък в отношението към репутацията на организацията, която представлявам. Едно затвърдено или преобърнато мнение е голяма победа за всеки ПР специалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- За мен разликата не е „тънка“ и липсата на диференциране е в резултат на информационен дефицит на тези, които не я правят. Основните разлики, са в контрола на комуникационното съобщение, креативността и най-вече – начинът, по който потребителите приемат и възприемат информацията. Чрез ПР се стремим да постигнем доверие, разбиране и емоционална връзка с публиките, докато рекламата има за цел да провокира пряко потребителското поведение и желание за покупка на опреден продукт или марка.

Има ли безплатен ПР?

- Има „евтин“ ПР, но безплатен – не. Не трябва да се вярва на „черно-бели“ определения за „безплатния“ ПР и „платената“ реклама. Както всяко нещо изисква ресурс – физически, интелектуален, финансов, времеви, така е и в нашата професия. Въпросът тук по-скоро опира до етиката в професията и това кой за какво си плаща, за да му „правят ПР“. Всеки ден ставаме свидетели на различни негативни примери на неетично поведение, които рефлектират върху репутацията на тази професионална сфера. Тук бих казала, че по-скоро предизвикателството е в управлението на мрежа от контакти и креативността, която е водеща в нашата ежедневна работа – да, те не изискват средства и постигат високи резултати, ако се справяш успешно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам липсата на етика във взаимоотношенията. Да не говорим за ценностите, които днес не се демонстрират и насърчават почти по никакъв начин.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На човек, който много държи да прекарва пълноценно време със семейството и приятелите си и да се забавлява с пътувания, социални прояви, сред природата, все стандартни занимания. Обичам да карам ски, фитнес тренировките, да танцувам народни танци, напоследък се запалих по маратоните. Въпросът е, че времето за удоволствия е дефицит и трудно се намира правилният баланс, но без него не сме пълноценни нито в една от двете сфери – професионалната и личната.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- За мен е важна оценката на хората, с които работя, били те тези, за които отговарям, или пък директният ми ръководител. Позитивна или негативна, тя ми дава посоката и енергията да се подобрявам непрекъснато. Разбира се, малките стъпки на подобрение, ми дават енергия ежедневно, мисля, че умея да откривам мотивация в малките неща. За мен са много важни откритите и директни взаимоотношения с хората, натоварва ме и донякъде, дори убива ентусиазмът ми, необходимостта да се влиза в сложни роли. Практически погледнато, спортът дава много енергия, когато човек има време за това.

Какво би учила още?

- Учила съм доста в сферата на ПР-а, затова в момента съм се насочила към индустриалния мениджмънт и едновременно с това бях приета за участник в „Лидерската академия“, организирана от Съвета на жените в бизнеса. И двете обучения надграждат познанията ми в областта на управленските процеси, което ме развива както като специалист, така и като личност. Планирам да изучавам още езици, без които няма как да постигна целите, които си поставям. Мечтая ако някога остане време за това, да изучавам режисура.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва малко след 6.00 сутринта. Много рядко имам време да гледам сутрешните блокове, обикновено слушам радио в колата на път към завода, където работя (на около 80 км от София), а най-вече се информирам от нет-а през телефона, като така научавам новините в реално време, което е неизменно за нашата професия. Иска ми се да чуя „добрата новина“, но тя все по-осезаемо липсва от българското медийно пространство. Усещам комерсиализъм и „пожълтяване“, което ме кара да се концентрирам върху два-три източника на информация, които приемам за все още съхранили обективност. За мен добрите новини, са тези за нови инвестиции, откриване на нови работни места, успехи на български талантливи деца по света и у нас, спортни постижения, с които да се гордеем. Именно те ми помагат да съм мотивирана да продължавам да работя и да отглеждам детето си тук.

Оригинална публикация

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 17.07.2015г.

Saatchi & Saatchi с ново звено за бранд консултиране, "Нетинфо" създава продуцентска и дистрибуционна компания за онлайн видео, Vice и Verizon със сделка за разпространение, Twitter и Facebook се превръщат в основни новинарски източници в САЩ

Saatchi & Saatchi с ново звено за бранд консултиране

Рекламната агенция Saatchi & Saatchi представи по-рано тази седмица новото си специализирано звено за бранд консултиране. То ще носи името Saatchi Brandworks и ще се фокусира върху създаване и развитие на брандове чрез творчески концепции и услуги за бранд управление. Това включва бизнес консултиране, иновационни решения, маркетинг и брандинг стратегии.

"В най-голяма степен потенциалните ни клиенти са български компании, основани на конкурентни принципи и свикнали да търсят професионални решения във всичко, което правят. Често обаче виждаме изключително съвременни, професионални и конкурентни бизнеси, чийто бранд е остарял. Осъвременяването на марката дава възможност бизнесът да заеме много по-устойчиви позиции на настоящите си пазари и да се обърне към нови такива", казва Георги Гавазов, управляващ партньор в Saatchi & Saatchi.

Сред първите проекти на агенцията са налагането на бранда "Деликатес Житница", ребрандирането на ВУЗФ (Висше училище по застраховане и финанси), извеждането на стратегическа бранд платформа за веригата заведения за бързо хранене "К-експрес" и проекти за телекомуникационната компания "Нетера".

"Нетинфо" създава продуцентска и дистрибуционна компания за онлайн видео

"Нетинфо", част от "Нова броудкастинг груп", представи в четвъртък 7Talents – нова компания, която ще се грижи за управлението на мрежа от потребителски канали (Multi Channel Network – MCN). Новото звено на интернет медийната група ще се занимава с продуциране и дистрибуция на онлайн видео. 7Talents ще бъде свързващо звено между създателите на съдържание, рекламодателите, медиите и потребителите. Новата компания ще създава собствено видеосъдържание и ще продуцира, дистрибутира, монетизира и управлява видеосъдържанието на свои партньори. Това ще се случва в платформите vbox7.com (част от медийното портфолио на компанията), YouTube ("Нетинфо" е сертифициран партньор на видеоплатформата на Google – бел. авт.), уебсайтовете, част от медийната група, Facebook, Instagram и други. 

Екипът на 7Talents ще работи индивидуално със създателите на съдържание, като всеки от тях ще има на разположение екип от специалисти в областта на уеб видеопроизводството, дигиталния маркетинг, PR специалисти, уеб видеоредактори, рекламни и имиджови консултанти, търговци на интернет реклама и експерти по бизнес развитие и продажби.

Vice и Verizon със сделка за разпространение

Vice ще разпространява своето съдържание чрез новата услуга за интернет телевизия на телекомуникационния гигант Verizon, която ще стартира в края на лятото. Това се случва няколко месеца след като младежката медия сключи сделка за придобиването на кабелния канал H2 на А&E Networks, чрез който Vice ще влезе за пръв път самостоятелно в телевизионния ефир.

Интернет каналът ще бъде платформа за съдържанието за култура на Vice, тоест програмите за храна и пътувания, а не към станалите популярни напоследък новинарски или социално насочени предавания на медията. Публикуваното съдържание в мрежата на Verizon ще бъде създавано специално за услугата и ще представи новата серия интервюта на младежката медия, носеща името Autobiographies ("Автобиографии" – бел. авт.).

"Vice се свързва с цяло едно поколение по начин, непознат за другите медии, а Verizon ще свърже потребителите с това съдържание по начин, който никой друг не предлага", коментира в свое изказване Тери Денсон, вицепрезидент "Стратегическо съдържание и придобивки" във Verizon. Платформата за интернет телевизия на телекомуникационната компания ще бъде насочена основно към таблети и смартфони.

Twitter и Facebook се превръщат в основни новинарски източници в САЩ

Ново проучване на Pew Research Center показва, че все повече хора в САЩ използват Twitter и Facebook като основни информационни източници. "Броят на американците, за които двете социални мрежи служат за източник на новини, постоянно расте. Ръстът идва основно от това, че потребителите все по-често срещат новини именно във Facebook и Twitter, а не от покачването на самата потребителска база в платформите", посочва проучването.
Така например 63% от потребителите на двете социални медии твърдят, че се информират за "събития и казуси, различни от семейните и тези в приятелския кръг", от Facebook и Twitter за разлика от съответно 47% и 52%, отчетени през 2013 г.

Данните на Pew посочват още, че тези навици се отнасят за всички демографски групи. През 2013 г. потребителите под 35-годишна възраст, които се информират през социалните мрежи, са били 55%, а сега – 67%. Тези над 35 години пък са нараснали от 47% до 59%.  
От проучването става ясно, че Twitter е предпочитаната социална мрежа, в която потребителите да следват новинарски организации, репортери или коментатори (46% срещу 28% за Facebook), докато платформата на Марк Зукърбърг се използва повече за коментиране на политически теми (32% срещу едва 13% от потребителите на Twitter, които си взаимодействат с такъв тип съдържание). Twitter обаче е по-подходящата медия за разпространяване на новини по теми за международни отношения (63% срещу 51%), бизнес (55% срещу 42%) и спорт (70% срещу 55%).

Google тества бутон за мобилни онлайн покупки

Google тества функционалност, която ще позволи на потребителите да закупуват директно продукти при клик върху реклама, която са видели в търсачката, посочва Bloomberg. От интернет компанията посочват, че по този начин се стремят да увеличат възможностите на рекламодателите да продават през мобилни устройства. Новата услуга ще се казва Purchases on Google и дава възможност на потребителите да посетят специално създадена от интернет гиганта продуктова страница само с един клик върху съответното рекламно съобщение. Засега новият маркетингов инструмент ще бъде достъпен само за "ограничен брой компании", посочиха по-рано тази седмица от Google.

От компанията обявиха още и нова функционалност, с която да изпращат известия до смартфон потребителите с информация за разпродажби и намаления в близки магазини посредством платформата Google Now. В допълнение от Google съобщиха и че работят върху допълване на продуктовите информация и оценки в рекламите и ще предоставят повече данни на хората за инвентара на близки до тях обекти.

Оригинална публикация 

www.b2bmagazine.bg I 12.07.2015г.

Д-р Зехра Гюнгьор – практикуващ ПР в Турция, бивш президент на Международната ПР асоциация (MПРА) и председател на БАПРА Брайт Ауърдс 2015.

Какво мислите за ПР-а (сферата на „Връзки с обществеността”) в България?

Аз съм добре запозната с ПР проектите в България, защото вече четири години съм член на журито на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Това е моята четвърта година и този път съм председател на журито. Забелязах, че въпреки, че са местни ПР проекти и дейности, те са на международно ниво. Може би това се дължи на факта, че журито е съставено от международни ПР специалисти, но, честно казано, българското ПР общество е водещо в Източна Европа.

Какво мислите за проектите, които са представени тази година за наградите БАПРА?

Честно казано, проектите са много иновативни. Аз бях член на журито и два пъти председател на журито на наградите Golden World на Международната ПР асоциация и мога да направя сравнение между международните победители и тези на наградите на Българската асоциация на ПР агенциите. Повечето от проектите, които прочетох и оцених тази година, бяха на много високо и международно ниво. Те не са местни проекти и дори аз като чужденец, докато се запознавах с тях, можех лесно да уловя идеята, което е много добре.

Това означава ли, че според Вас България има бъдеще в сферата на публичните комуникации?

Разбира се! В наши дни ПР има по-широко значение. Т. нар. „Връзки с обществеността” днес са нещо като комуникационен мениджмънт, който може да се установи на всички нива на управлението и маркетинга на компаниите. Така че той има широк спектър. ПР е важен за привличането на международни инвестиции и чуждестранни компании в страната. За първи път посетих България през 1980 г. и помня онези дни, въпреки че беше преди 35 г., а аз бях млада студентка. Така че като направя сравнение, днес България прилича на държава от Европейския съюз. В страната наистина има много чуждестранни инвестиции (основно инвестиции от ЕС) и те помагат за бъдещето на ПР. Но това е взаимно, защото ако обществото е затворено не може нищо да се очаква от ПР. В света все още има много затворени общества и като погледнем проектите, които изпращат като ПР, става ясно, че това е просто маркетинг. Но аз вярвам, че България има бъдеще и благодарение на наградите на БАПРА сферата на връзките с обществеността се развива.

И накрая, бихте ли споделили с нас малко повече относно вашите проекти? Опишете с няколко думи практиката си на ПР в Турция.

Създадох компанията си преди 15 г., а преди това 20 г. бях журналист, така че съм в комуникационния бизнес вече от над 35 г., което е много, много време. Ще се опитам да разширя областта на ПР, защото той е навсякъде. Докторантурата ми е в областта на международните отношения и комуникацията и вярвам, че дипломацията и комуникацията вървят ръка за ръка при решаването на проблеми. Когато решаваме даден проблем, международните отношения са като връзките с обществеността: средство, което се използва от ръководствата на компаниите и брандовете. Затова в компанията ми в Турция не се съсредоточавам единствено върху ПР (напр. организиране на събития, връзки с медиите и социално отговорни проекти). Достатъчно! Стига толкова социално отговорни проекти, защото връзките с обществеността и комуникациите имат много сфери с далеч по-голяма значимост. И точно заради това казвам благодарност към БАПРА, защото те повишават нивото на ПР проектите в България.

Оригинална публикация 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация