www.capital.bg I 30.07.2015г.

Две седмици след като медиите бяха прехвърлени на нов собственик, стана ясно, че издателят "Обединени свободни медии" не може повече да издържа финансово дейността им

Вестник "Преса" и списание "Тема", както и техните уебсайтове, прекратяват дейността си от 1 август, съобщиха от ръководството на медиите на техните служители. В 11 часа тази сутрин издателите са се срещнали с журналистите във вестника, а всеки момент ще започне и срещата със служителите на "Тема". В двете медии работят поне 120 души, показват данните за осигурените там лица. Затварянето на медиите е обяснено с това, че приходите им са три пъти по-малки от разходите. Макар че изданията престават да излизат веднага, журналистите ще получат заплащането си и за месец август. 

Изданията престават да съществуват две седмици след като бяха прехвърлени на нов собственик. В началото на юли "Преса" и "Тема" се оказаха (поне формално) в ръцете на "Интегрирани пътни системи" АД, свързана с бившата дясна ръка на Цветан Василев, а понастоящем смятан за близък до Делян Пеевски – Бисер Лазов.

Задънена икономическа логика

Тошо Тошев и Валери Запрянов излязоха от собствеността си (съответно в "Преса" и "Тема") и я прехвърлиха на дружеството, което дължи 13 млн.лв. на държавата и допълнителни близо 100 млн.лв. на фалиралата КТБ.

Самата "Обединени свободни медии" е получавала индиректно пари от банката на Цветан Василев чрез дружеството "БГ Корпорейшън". Транзакциите са осъществени чрез пет договора за заем между ноември 2011г. и февруари 2012 г. След разпада на КТБ, "БГ корпорейпън" заведе дело по несъстоятелност срещу издателя за неплатен дълг от 2.5 млн.лв. 

От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "Обединени български медии" е в неплатежоспособност. "Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв.," се твърди в документите по делото.  

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 27.07.2015г.

Призоваваме медиите да не отразяват безкритично позициите на неонацистки организации АЕЖ – България с безпокойство следи медийното отразяване на двата драматични случая с насилие, упражнено от привърженици на неонацизма, при които пострадаха дете на 3 години в София и възрастен мъж в Борисовата градина. Призоваваме българските медии да предоставят контекст, когато цитират прессъобщения на морално спорни организации като "Кръв и чест".

Припомняме, че "Кръв и чест" е издънка на неонацистката организация "Blood and honor", която е изрично забранена в страни на Европейския съюз като Германия и Испания, както и в Русия, а в останалите европейски страни е под специалното наблюдение на службите за сигурност заради расистката й идеология и възхвалата на нацизма. Името на организацията идва от мотото на младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия Hitlerjugend ("Хитлерова младеж").

Смятаме, че критичният поглед върху идеологията и дейността на такъв тип организации е задължителен, когато се цитират или изчитат изцяло техни прессъобщения или им се предоставя думата. Това ще допринесе за обективното и етично отразяване на новините. Предвид, че нацизмът не е мнение, а престъпление, безкритичното отразяване на становища на спорни организации би могло да доведе до заблуда у гражданите. АЕЖ призовава за отразяване на целия контекст на дадена новина с цялата му сложност.

Същевременно бихме искали за пореден път да припомним основите правила на професионалната и етичната журналистика – да не злоупотребяваме с навлизането в личното пространство на жертвите, както и да не усилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 17.07.2015г.

Saatchi & Saatchi с ново звено за бранд консултиране, "Нетинфо" създава продуцентска и дистрибуционна компания за онлайн видео, Vice и Verizon със сделка за разпространение, Twitter и Facebook се превръщат в основни новинарски източници в САЩ

Saatchi & Saatchi с ново звено за бранд консултиране

Рекламната агенция Saatchi & Saatchi представи по-рано тази седмица новото си специализирано звено за бранд консултиране. То ще носи името Saatchi Brandworks и ще се фокусира върху създаване и развитие на брандове чрез творчески концепции и услуги за бранд управление. Това включва бизнес консултиране, иновационни решения, маркетинг и брандинг стратегии.

"В най-голяма степен потенциалните ни клиенти са български компании, основани на конкурентни принципи и свикнали да търсят професионални решения във всичко, което правят. Често обаче виждаме изключително съвременни, професионални и конкурентни бизнеси, чийто бранд е остарял. Осъвременяването на марката дава възможност бизнесът да заеме много по-устойчиви позиции на настоящите си пазари и да се обърне към нови такива", казва Георги Гавазов, управляващ партньор в Saatchi & Saatchi.

Сред първите проекти на агенцията са налагането на бранда "Деликатес Житница", ребрандирането на ВУЗФ (Висше училище по застраховане и финанси), извеждането на стратегическа бранд платформа за веригата заведения за бързо хранене "К-експрес" и проекти за телекомуникационната компания "Нетера".

"Нетинфо" създава продуцентска и дистрибуционна компания за онлайн видео

"Нетинфо", част от "Нова броудкастинг груп", представи в четвъртък 7Talents – нова компания, която ще се грижи за управлението на мрежа от потребителски канали (Multi Channel Network – MCN). Новото звено на интернет медийната група ще се занимава с продуциране и дистрибуция на онлайн видео. 7Talents ще бъде свързващо звено между създателите на съдържание, рекламодателите, медиите и потребителите. Новата компания ще създава собствено видеосъдържание и ще продуцира, дистрибутира, монетизира и управлява видеосъдържанието на свои партньори. Това ще се случва в платформите vbox7.com (част от медийното портфолио на компанията), YouTube ("Нетинфо" е сертифициран партньор на видеоплатформата на Google – бел. авт.), уебсайтовете, част от медийната група, Facebook, Instagram и други. 

Екипът на 7Talents ще работи индивидуално със създателите на съдържание, като всеки от тях ще има на разположение екип от специалисти в областта на уеб видеопроизводството, дигиталния маркетинг, PR специалисти, уеб видеоредактори, рекламни и имиджови консултанти, търговци на интернет реклама и експерти по бизнес развитие и продажби.

Vice и Verizon със сделка за разпространение

Vice ще разпространява своето съдържание чрез новата услуга за интернет телевизия на телекомуникационния гигант Verizon, която ще стартира в края на лятото. Това се случва няколко месеца след като младежката медия сключи сделка за придобиването на кабелния канал H2 на А&E Networks, чрез който Vice ще влезе за пръв път самостоятелно в телевизионния ефир.

Интернет каналът ще бъде платформа за съдържанието за култура на Vice, тоест програмите за храна и пътувания, а не към станалите популярни напоследък новинарски или социално насочени предавания на медията. Публикуваното съдържание в мрежата на Verizon ще бъде създавано специално за услугата и ще представи новата серия интервюта на младежката медия, носеща името Autobiographies ("Автобиографии" – бел. авт.).

"Vice се свързва с цяло едно поколение по начин, непознат за другите медии, а Verizon ще свърже потребителите с това съдържание по начин, който никой друг не предлага", коментира в свое изказване Тери Денсон, вицепрезидент "Стратегическо съдържание и придобивки" във Verizon. Платформата за интернет телевизия на телекомуникационната компания ще бъде насочена основно към таблети и смартфони.

Twitter и Facebook се превръщат в основни новинарски източници в САЩ

Ново проучване на Pew Research Center показва, че все повече хора в САЩ използват Twitter и Facebook като основни информационни източници. "Броят на американците, за които двете социални мрежи служат за източник на новини, постоянно расте. Ръстът идва основно от това, че потребителите все по-често срещат новини именно във Facebook и Twitter, а не от покачването на самата потребителска база в платформите", посочва проучването.
Така например 63% от потребителите на двете социални медии твърдят, че се информират за "събития и казуси, различни от семейните и тези в приятелския кръг", от Facebook и Twitter за разлика от съответно 47% и 52%, отчетени през 2013 г.

Данните на Pew посочват още, че тези навици се отнасят за всички демографски групи. През 2013 г. потребителите под 35-годишна възраст, които се информират през социалните мрежи, са били 55%, а сега – 67%. Тези над 35 години пък са нараснали от 47% до 59%.  
От проучването става ясно, че Twitter е предпочитаната социална мрежа, в която потребителите да следват новинарски организации, репортери или коментатори (46% срещу 28% за Facebook), докато платформата на Марк Зукърбърг се използва повече за коментиране на политически теми (32% срещу едва 13% от потребителите на Twitter, които си взаимодействат с такъв тип съдържание). Twitter обаче е по-подходящата медия за разпространяване на новини по теми за международни отношения (63% срещу 51%), бизнес (55% срещу 42%) и спорт (70% срещу 55%).

Google тества бутон за мобилни онлайн покупки

Google тества функционалност, която ще позволи на потребителите да закупуват директно продукти при клик върху реклама, която са видели в търсачката, посочва Bloomberg. От интернет компанията посочват, че по този начин се стремят да увеличат възможностите на рекламодателите да продават през мобилни устройства. Новата услуга ще се казва Purchases on Google и дава възможност на потребителите да посетят специално създадена от интернет гиганта продуктова страница само с един клик върху съответното рекламно съобщение. Засега новият маркетингов инструмент ще бъде достъпен само за "ограничен брой компании", посочиха по-рано тази седмица от Google.

От компанията обявиха още и нова функционалност, с която да изпращат известия до смартфон потребителите с информация за разпродажби и намаления в близки магазини посредством платформата Google Now. В допълнение от Google съобщиха и че работят върху допълване на продуктовите информация и оценки в рекламите и ще предоставят повече данни на хората за инвентара на близки до тях обекти.

Оригинална публикация 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 10.07.2015г.

Акциите на издателското дружество са прехвърлени на компания, свързана с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на Делян Пеевски

"Обединени свободни медии" АД – дружеството, издател на "Преса" и "Тема", има нов собственик. Това става ясно от съобщение на страницата за бизнес новини във вестника, според което акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов са прехвърлили акциите от капитала си на "Интегрирани пътни системи" АД. Компанията се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега се приема за част от лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Издателите са съобщили, че прехвърлянето предстои да бъде вписано в Търговския регистър, като информацията за новия собственик ще бъде декларирана по реда на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. Това означава, че в рамките на един месец след смяната на собственика това трябва да бъде вписано и в регистъра на министерството на културата.

Новият собственик

През май Националната агенция за приходите наложи запор върху акциите, които "Интегрирани пътни системи" притежава в производителя на цигарени филтри и опаковки "Юрий Гагарин" заради съмнение, че то няма да плати публично вземане за 13 млн. лв. Предварителна обезпечителна мярка бе наложена и на мажоритарния собственик в "Интегрирани пътни системи" – "Евробилд проект".

Дружествата гравитираха в орбитата на Корпоративна търговска банка (КТБ) и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев и са поредните, срещу които данъчните предприемат активни действия с мотива, че има риск да не преведат дължими към бюджета плащания. За разлика от други подобни запори на НАП, в случая с "Интегрирани пътни системи" приходната агенция този път се позовава на ревизия и открита конкретна щета за бюжета.

В началото на годината по молба на "Интегрирни пътни системи" в Софийски градски съд е образувано дело за несъстоятелност на "ГАРБ Аудиенс Рисърч".

Инфраструктурната компания беше финансирана от КТБ и след затварянето на банката се приемаше че е останала под контрола на Цветан Василев. Последните промени около нея обаче показват, че надмощие там в момента има лагерът на бившия партньор на банкера – депуатата Делян Пеевски.

Медии под преса

Още миналото лято бе публикувана информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", сайта blitz.bg и т.н.

Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал "акционерното участие на Пеевски".

Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.  

Фирмата-кредитор на "Обединени свободни медии" – "БГ Корпорейшън" заведе дело за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника си. От документ по делото, подаден от "БГ корпорейшън" в края на миналата година, става ясно, че "от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата. Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв."

Преди една година Валери Запрянов и Тошо Тошев учредиха ново дружество – Прес Медиа АД, което днес държи правата на марката "Преса".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 9.07.2015г.

United Partners става агенция на "Ротари България", Facebook променя Cost-per-Click модела си, Logitech се ребрандира като Logi

United Partners става агенция на "Ротари България"

United Partners става официален консултант по публичен имидж на "Ротари България" за 2015 – 2016 г., съобщават от агенцията в прессъобщение. За обслужването на "Ротари" не е имало конкурс, разказаха пред "Капитал" от United Partners и допълниха, че партньорството е базирано на "опита на агенцията върху проекти със CSR (корпоративна социална отговорност – бел. ред.) насоченост и работата с UNICEF и UNCESCO".
"Ротари" е международна мрежа от доброволци, които работят по хуманитарни проекти. В България тя има 87 клуба и над 2100 членове в София и областните градове и общински центрове.
Досега "Ротари България" и другите клубове от мрежата по света не са използвали услугите на комуникационни агенции. От тази година обаче "Ротари интернешънъл" ще заложи на публичния си имидж, за да постави фокус върху дейността на организацията. Сред проектите, които United Partners ще реализира за "Ротари България", са организирането на вътрешен семинар по публичен имидж с лектори от медиите и от PR бранша, както и включване на организацията в обществени и хуманитарни проекти в страната, разказват от агенцията.

Facebook променя Cost-per-Click модела си

Facebook обяви генерална смяна на своя Cost-per-Click модел. До момента рекламодателите плащаха за своите Facebook реклами в зависимост от това колко души са кликнали върху тях, независимо дали са отворили линк, или просто са харесали спонсорираната публикация. И докато коментарите и харесванията водят до по-добри резултати за бранда в самата социална мрежа, те не са полезни за самия бизнес и продажбите на компаниите. Това е причината Марк Зукърбърг и неговият екип да променят начина, по който таксуват рекламодателите за рекламния инвентар. Новият CPC модел дава възможност на компаниите да плащат само за типовете кликове, които са довели до трафик, свързан пряко с бизнес целите им, а именно: кликове, водещи към сайт (включително и Shop Now функцията на социалната мрежа, която води до онлайн магазини); кликове, предизвикали инсталиране на мобилни приложения; кликове, свързани с приложения в самата социална мрежа, и кликове, които започват възпроизвеждане на видеа от външни платформи (например YouTube). Това оставя харесванията, коментарите и споделянията в социалната мрежа извън обхвана на действията, които да се заплащат. 
Все пак рекламодателите могат да използват и стария модел на таксуване, ако целта на тяхната кампания е да повишат именно интеракциите във Facebook. Тогава алгоритъмът на социалната мрежа ще таргетира потребили, които е по-вероятно да харесат, коментират или споделят дадено спонсорирано съдържание.

Logitech се ребрандира като Logi

Производителят на потребителска електроника (клавиатури, мишки и колони) Logitech се ребрандира за пръв път от създаването му през 1981 г. Целта на новата идентичност на компанията е да наблегне върху дизайна и модернизацията, разказват нейни представители. Ребрандингът е иницииран от изпълнителния директор на Logitech Бракен Дарел и ще включва не просто ново лого, а и ново име – съкратеното Logi. Именно смяната на името и премахването на думата tech (технология – бел. авт.) според компанията ще придвижи бранда по-близо до потребителите. "Технологиите са вплетени във всяка част от нашия живот и са станали невидими", разказва Алистер Къртис, главен дизайнер на Logi, цитиран от AdAge.com. И допълва: "Естествено за нас беше да последваме тази тенденция."
Самият редизайн на логото и корпоративната идентичност е дело на DesignStudio, които реализираха и новото лого на Airbnb, предизвикало бурни реакции сред интернет потребителите преди няколко години. Заедно с новия отличителен знак Logi ще представи и нов многоцветен подход към опаковките на своите продукти. За 2014 г. компанията е отделила едва 95 хил. долара за реклама, съобщават от анализаторската Kantar Media. От производителя на периферни устройства пък допълват, че нямат план да комуникират своя ребрандинг с рекламна кампания, а единствено със засилено присъствие в социалните мрежи и на ключови точки на продажба като Walmart и Best Buy.

Twitter с рекламни формати в помощ на разработчиците на мобилни приложения

Twitter представи нови рекламни формати и политики, които да помогнат на разработчиците на приложения да промотират своите продукти. Това се случи по-рано тази седмица, точно 1 година след като микроблогинг платформата въведе на първо място възможността за директна реклама на мобилни приложения. 
Компанията представи обновен рекламен формат, към който разработчиците могат да добавят видео, за да бъде представянето на тяхното приложение по-пълно и разбираемо за потребителите. Видеата ще се възпроизвеждат автоматично, а показването им няма да бъде заплащано, нито ще оскъпи самата реклама.
Twitter ще промени и начина, по който таксува за т.нар. app promotion ads. Към момента разработчиците плащаха за всеки клик върху рекламата, независимо дали това е довело до инсталиране на приложението или не. С подобряването на взаимоотношенията между социалната мрежа и компании за следене на мобилните действия на потребителите това ще се промени, разказва Ричард Алфонси, вицепрезидент на международните онлайн продажби на компанията. Новият модел, представен от Twitter по-рано тази седмица, обаче позволява на рекламодателите да заплащат единствено кликовете, след които потребителите са инсталирали съответното приложение. В допълнение към това подобреният алгоритъм на микроблогинг платформата ще се стреми максимално точно и прецизно да таргетира именно онези хора, които са потенциални клиенти на съответните разработчици.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

 www.dnevnik.bg I 30.06.2015г.

Сръбската агенцията за приватизация приема оферти за приватизация на 38 държавни медии, включително и 72-годишната информационна агенция "Танюг", съобщи "Ройтерс".

В обявата пише, че Република Сърбия продава 100% от собствеността на "Танюг" и според упълномощен оценител стойността на капитала й е 760 936 евро.

Право на участие имат сръбски и чуждестранни физически и юридически лица, които може да подадат оферти до 30 юли. Офертите ще бъдат отворени на 3 август.

Останалите 37 медии са предимно по-малки радиостанции.

Мярката е съобразена с новия закон за информацията и медиите, приет през август, както и с по-широката медийна стратегия за периода 2011 – 2016 г., която предвижда прекратяване на държавното участие в този сектор.

През 2012 г. всички активи на агенцията са били на стойност 181.7 милиона динара (1.5 милиона евро), а печалбата й е била 1.3 милиона динара (около 10 000 евро). 

Оригинална публикация